Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    34
  • коментара
    6
  • прегледа
    54292

П. Йогананда за преражданията на някои известни личности

Stoyan_V

1059 прегледа

Paramahansa_Yogananda_Standard_Pose.jpg

"Изглежда, че относно въпроса за превъплъщението философията на Индия се разминава с християнските учения. Но в действителност тази доктрина се отрича единствено в широко разпространените тълкувания на Библията, но не и в самата Библия. Превъплъщението не се явява нехристиянско или неюдейско учение. То се е проповядвало от няколко велики отци на ранното християнство, включително и от Ориген (185-254 г. сл. Хр.), който е твърдял,че го приема като нерушима традиция на "апостолските времена".

/Британската енциклопедия нарича Ориген "Най-бележитият от всички Отци на църквата,може би, с изключение на Августин". Ориген пише за прераждането- "Нима не е разумно, че душите се помещават в тела в съответствие с техните достойнства и предишни постъпки?"/

Едва след петото столетие след Рождество Христово, през 553 г.сл.Хр., на Втория Константинополски събор, тази доктрина е била окончателно отхвърлена от християнските догми. Анатемата, която е била произнесена срещу тази доктрина е била следствие на политически маневри, а не толкова на теологична чистота. Учените неотдавна установиха, че папа Вигилий, присъствал по това време в Константинопол, не е взел участие в провъзгласяването на анатемата и всъщност е бойкотирал изобщо този събор...

Беседите за превъплъщението понякога се оказваха крайно интересни. Веднъж аз попитах Учителя: "Имал ли е Юда някаква духовна реализация?"

"Той определено е имал лоша карма -отвърна Учителят, но въпреки всичко той е бил пророк".

"Бил ли е?" Такава вариация на известната тема за злодеянието на Юда ме порази.

"О, да -потвърди Учителят уверено. Той е трябвало да бъде пророк, за да стане един от дванадесетте. Но е трябвало той да преживее страдания в течение на две хиляди години заради предателството. През този век той, най-накрая, е получил освобождение в Индия.

Иисус се явил на някакъв учител и е помолил той да бъде освободен. Аз познавах Юда в този живот", -добави Учителят.

"Вие сте го познавали? Мен страстно ме развълнува тази история. Как изглеждаше той?"

"Всякога много спокоен и сдържан. У него все още се е съхранила някаква привързаност към парите". Веднъж един друг ученик започна да се шегува по повод на тази склонност. Но Учителят поклати глава и каза спокойно: "Не бива. Оставете го на мира".

През 1936 година Учителят посети Стоунхендж в Англия. На своя секретар, Ричард Райт (брат Дая Мата), той подметна тихо: "Аз самият съм живял тук преди три и половина хиляди години".

Понякога той ни заинтригуваше с препратки, винаги мимолетни, относно миналите животи на някои знаменити обществени личности. "Уинстън Чърчил е бил Наполеон- ни говореше той. Наполеон е желаел да покори Англия. Чърчил, в качеството си на министър-председател на Англия, е разрешил тази амбициозна задача. Наполеон е искал да унищожи Англия. В ролята на Чърчил той е бил принуден да председателсва при разпада на Британската Империя. Наполеон е бил изпратен в изгнание, след това отново се връща във властта. По същия начин и Чърчил е бил отлъчен от политиката, но след известно време отново се възкачва на власт". Интересен е фактът, че Чърчил в младостта си е намирал вдъхновение във военните подвизи на Наполеон.

"Хитлер- продължи Учителят, е бил Александър Велики. Любопитно е, че и двамата- Хитлер и Александър, са приели стратегията на мълниеносната атака - блицкрийг, както я е нарекъл Хитлер. Разбира се, на Изток, където завоеванията на Александър са довели до гибелта на велики цивилизации, названието "Велики" звучи саркастично".

Учителят се е надявал да пробуди в Хитлер общоизвестния интерес на Александър към религиозните учения на Индия и, по този начин, да отправи амбициите на диктатора към по-високи духовни цели. Той действително се е опитал да се срещне с Хитлер през 1935 година, но му е била отказана такава среща.

"Мусолини - казваше Учителя, е бил Марк Антоний. Кайзер Вилхелм е бил Юлий Цезар. Сталин е бил Чингиз Хан".

"Какъв е бил Франклин Рузвелт?" - попитах аз.

"Аз никога никому не съм казал за това -отвърна Учителят с усмивка. Аз се опасявах от неприятности!"

"Ейбрахам Линкълн, -ни обясни той, е бил йога в Хималаите, който е умрял с надеждата за постигане на расово равноправие. С раждането си Линкълн е имал за цел изпълняването на това желание. Той се е завърнал отново в това столетие като Чарлз Линдбърг -каза Учителят.

Интересно е да отбележим, че независимо от достойните заслуги, Линкълн не е получил така широко обществено признание, докато почти без особени усилия то е станало достояние на Линдбърг. Странно е, че след смъртта на Линдбърг, неговият хавайски приятел Джоузеф Кахалеахи, възкликнал: "Това не е незначителен човек. Този човек е от нивото на Президент" ...

Известно е, че Чарлз Линдбърг е проявявал интерес към индийската философия. Вероятно (може само да гадаем), осъществявайки желанието, възникнало в йогата да се посвети на делото за расово равноправие, и отхвърляйки, като Линдбърг, общественото признание, което е било кармическа награда за успеха на Линкълн, той отново в следващия си живот да стане йога.

Относно по-святи хора, Учителят казваше, че Тереза Нюман, католическата притежателка на стигматите от Конерсройт, Германия, е била Мария Магдалена: Ето защо,- ни обясни той, тя е притежавала дарбата да получава видения от Христовото разпятие".

Лахири Махасая -веднъж той ми каза в Туенти-Найн Палмс, е бил най-великият светец на своето време. В предишния си живот той е бил крал Джанака.

Бабаджи го е посветил в златния дворец, поради факта, че той е живял в дворец и преди. Според друг ученик, Учителят е казал, че Лахири Махасая е също големият средновековен мистик Кабир.

"Бабаджи, -ни каза Учителят, е въплъщение на най-великия пророк на Индия Кришна." Учителят ни разкри, че той самият е бил най-близкият приятел и ученик на Кришна, Арджуна ("Принцът на преданните", както е наречен в Бхагавад Гита). За нас се оказа лесно да повярваме, че той е бил този могъщ войн, тъй като изключителната волева сила на Учителя, неговият вроден талант за водачество, и неговата огромна физическа сила (когато той избираше да я прояви) характеризираха някого със склонностите на могъщ, непобедим герой. Говорейки за това превъплъщение, Учителят ми каза: "Ето защо, в този живот, Аз съм толкова близък с Бабаджи".

 

/ Откъс от глава 28 на книгата "Път" от Свами Криянанда /



1 Коментар


Recommended Comments

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×