В повечето хора има едно вътрешно мърморене, недоволство, един вътрешен спор. Причината за това е отсъствието на единство, на вътрешно съгласие между мислите и чувствата. Те са лишени от единство в съзнанието си, благодарение на което често се раздвояват.

Сега не е въпрос да критикуваме веруюто на фарисеите и садукеите. Важно е да се изтъкне грамадната разлика между техните възгледи и тези на Христа. Те Го запитаха: „Трябва ли да даваме дан на Кесаря?” – Христос поиска една монета и като я разгледа, попита: Чий е този образ? – Кесарев. - Тогава, отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу. Същият отговор се дава и на въпроса, който мъжете и жените често си задават. Жената пита какво да прави с мъжа си; мъжът пита, какво да прави с жена си. Щом мъжът е женен, той носи вече в сърцето си образа на своята жена. Ще не ще, трябва да отдаде на този образ това, което е негово. И жената, като омъжена, трябва да отдаде на образа на своя мъж това, което е негово. Ще кажат, че искат да служат само на Бога. Щом искат да служат изключително на Бога, не е трябвало да се женят. Кой закон ги застави да се женят? Те се ожениха без закон, по свобода, и са недоволни от положението си. Сега, за да се освободят, трябва да потърсят закона, той да разреши въпроса им. Забелязано е, че неща, които стават по закон, са неустойчиви; тези, които стават извън закона, са по-трайни. Много закони има в човешкия живот, които хората се стремят да избегнат. Например законът за военната повинност, за участието на гражданите във войната и др.

Мнозина задават въпроса трябва ли да съществуват войните, да се изпълнява военната повинност, да се женят хората и т.н. Каквито отговори да се дават на тези въпроси, те са временни, защото и войната, и женитбата, и военната служба са временни отношения. Животът се развива, а с него заедно се изменят и отношенията между живите същества.

Гневът е енергия, която на място използувана, дава добри резултати. Ако природата не се гневи, ние ще умрем от глад. Като задуха силният вятър, дигне прах, образува облаци и след време пада изобилно дъжд, който напоява цветята, нивите и градините. Благодарение на този гняв плодовете, житото и зеленчуците растат, цъфтят и дават плодове. Гневът на природата е разумен, носи блага на живите същества. Обаче, гневът на хората, в повечето случаи, руши. Човек кряска, вика, без да даде плод.

В какво се заключава добрият живот? – В правилните отношения на човека към Бога, към своя ближен и към себе си. Мнозина казват, че не се интересуват от това, дали хората около тях живеят добре. Така не се говори. Ще се интересуваш от живота на своя ближен, защото си свързан с него. Всички хора са свързани помежду си, като скачените съдове. Следователно, не е безразлично, каква вода ще налееш в един от тези съдове. Ако налееш нечиста, водата във всички съдове ще бъде нечиста; ако в един съд налееш чиста вода, и в останалите съдове водата ще бъде чиста. Ако къщата на твоя съсед гори и твоята може да се запали. За да се избегне тази опасност, ти трябва да се притечеш в помощ на съседа си, заедно да гасите пожара. Друг е въпросът, ако къщата на съседа ти е на голямо разстояние от твоята. Щом е близо, ще отидеш заедно с него да гасиш. Не гасиш ли, и твоята къща ще отиде.

Неправдата в света се наказва.

Събрали се трима господари на угощение в дома на един от тях. Слугата сготвил един голям шаран. Седнали тримата да ядат и забравили да дадат нещо на слугата: единият взел главата на шарана с част от гърдите, вторият взел средната част от рибата, а третият – крайната, опашката. Слугата видял, че никой от тях не помислил за него и толкова се разгневил, че вдигнал тавата и изсипал чорбата върху главите на господарите. – Защо постъпил така? – Заради неправдата, заради техния егоизъм. За да се повдигне, човек трябва да съгласува съзнанието си с условията, при които живее.

Съществуват два вида условия: външни и вътрешни. Например, ако някой знаменит цигулар е принуден да свири зимно време в студен, неотоплен салон, ръцете му ще замръзнат и той не ще може да свири. Студът е външно условие, което му препятствува. Ако салонът е добре отоплен, но той е гладен, не е ял три-четири деня, пак не може да свири. Гладът е вътрешно условие, което му препятствува. За да свири добре, цигуларят трябва да се намира при добри външни и вътрешни условия.

Защо съществуват противоречия в човешкия живот? – Защото хората искат нещата да стават по тяхна воля.....Който следва естествения път на живота, той е свободен от всякакви противоречия. Естественият път на живота е Божественият. Следвайте този път и не се смущавайте.

Ако животът на човека е свързан с Божествения, отдето се пълни и постоянно придобива сила, той се радва на здраве, на дълъг живот. Свързвайте се с възвишени и напреднали същества, които живеят правилно, според Божествените закони. Скъсате ли връзката си с тях, вие попадате в неестествения живот, който води към противоречия. Ще кажете, че и Христос имаше големи противоречия, които се дължат на връзката Му с еврейския народ. Той искаше да помогне на евреите и се свърза с тях.

И тъй, страданията на хората се дължат най връзката им с същества, които имат по-низка култура от тяхната. Всяко престъпление, което става на земята, е резултат на лошото влияние на едно или на повече същества. Който не познава законите на живота, ще се страхува от всички хора, ще ги избягва. Не е лошо да се пази човек, да избягва лошите хора, но ще се лиши от условия за развитие. Какво ще придобие яйцето, ако остане задълго време в кошницата на господаря? Освен че нищо няма да придобие, но ще се развали и ще го изхвърлят. Ако го поставят под квачката, то ще се излюпи, ще придобие живот. В първо време майка му ще го пази от неприятели – от орли и соколи, но като порасне, тя ще го остави само да се грижи за себе си. Сега има опасности за него, но има и условия за растене. Ако се страхува и постоянно се крие под крилата на майка си, няма да израсте, няма да придобие опитности. Същото се отнася и до човека. Който се страхува от орли и соколи, от вълци и лисици и по цели дни прекарва в стаята си, далеч от опасностите и страданията, дете ще си остане. Външно ще расте, но вътрешно няма да придобива нищо.

Съвременните хора трябва да се радват на противоречията, които разумната природа им създава и да ги използват правилно. Само така те ще се развиват; само така ще живеят добре. – Трябва ли да се мисли за утрешния ден? – Ще живееш и ще мислиш и за утрешния ден, и за земята, и за небето, защото така си приготвяш добри условия за бъдещето. Днешните мисли и чувства определят бъдещите. Каквото мислиш днес, такъв ще станеш в бъдеще. Ако днес изпълняваш Божията воля, и утре ще я изпълняваш. А изпълнението на тази воля определя твоето щастие. Най-малкото непослушание и колебание в изпълнението на Божията воля води към страдания и противоречия. Най-малкото изкушение в мислите, в чувствата и в постъпките води към страдания.

Някой беден слуга мине край касата на господаря си и се изкушава, иска да вземе пари, но после се разколебае, уплаши се и се отказва да извърши кражбата. Макар че не е извършил престъплението, той е опетнил вече мисълта си, поради което ще страда. Колко пъти през живота си той ще се разкайва, че не е бръкнал в касата на господаря си, да подобри своето материално положение. Той постъпил често, но от страх. Докато съжаляваш, че не си бръкнал в касата, ти живееш в Мойсеевия закон. Щом се откажеш да бъркаш в чуждата каса и си доволен, че си издържал пред изкушението, ти живееш в Христовия закон. Живейте в Христовия закон и не мислете за последствията.

Да се върнем на въпроса, който евреите задали на Христа: „Трябва ли да се дава дан на Кесаря?” Христос отговорил: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието - Богу”. С други думи казано: Отдайте човешкото на човека, а Божието – на Бога. Оставете човешкото да се оправя само. Досега никой не е оправил човешките работи и вие няма да ги оправите. Не се месете в човешкия порядък. Не се опитвайте да определяте кои неща в човешкия порядък са прави и кои са криви. Дойдете ли до този порядък, ще си мълчите и няма да разсъждавате. Ако искате да се развивате правилно, влезте в Божествения порядък. Там има условия за растене и развиване. Който иска да живее едновременно в двата порядъка, всичко ще изгуби. Каквото спечели в Божествения порядък, щом влезе в човешкия, ще го изгуби. Вечер, като спи, човек отива в Божествения порядък, да спечели нещо. Като се събуди, влиза в човешкия порядък. Ако не знае как да приложи спечеленото, всичко ще изгуби. За да не губите спечеленото, трябва да се отречете от себе си, както е казал Христос на учениците си. Да се отречеш от себе си, това значи, да се отречеш от човешкия порядък, дето нещата не се изправят.

Как може да влезе човек в Божествения порядък? – Като приложи двете заповеди: любов към Бога и любов към ближния. Докато живеете в безлюбието и в безверието, вие сте в човешкия порядък. Приложете любовта и вярата, и вие ще влезете в Божествения порядък на нещата. Не се занимавайте с въпроса кой е прав и кой – крив. Само Бог е в състояние да разреши този въпрос. В човешкия порядък силният има право, а в Божествения – слабият. Ако някой в Божествения порядък се чувства силен, веднага го изпращат на земята, там да намери своето право. Който е слаб на земята, трябва да влезе в Божествения порядък, там да намери своето право. Значи силният трябва да слезе на земята, а слабият – да се качи на небето. Слизането и качването не са физически процеси; това са процеси на съзнанието, чрез които състоянията се сменят. Слабият като повдигне съзнанието си, веднага сменя скръбта си в радост.

Христос казва: „Скръбта ви ще се превърне на радост.” – Кога? – Когато влезете в Божествения порядък на нещата. Стремете се към този порядък, за да станете силни, да разрешите противоречията на живота.

Фарисеи и садукеи