Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    169
  • коментара
    116
  • прегледа
    52222

За Живота и Словото...

Слънчева

682 прегледа

Започнах да търся усамотение, да избягвам доста хора. Да съм обърната навътре. По-точно да съм с тях, с другите, но някак в страни, като наблюдател, а не участник в разговори или действия... Познавам хора, умни със силна воля, но без любов, без мекота... Те обичат да говорят и да налагат волята си, не ти дават свободата да бъдеш себе си. У тях липсва толерантност. Избягвам обсебващи хора, поне доколкото ми е възможно...

Има хора любезни, толкова позитивни, но със страх от живота, което води до безпринципност, не са готови да отстоят себе си, веруюто си... Виждам как живота ни дава уроци - на волевите да се смирят, на другите да придобият воля. Защото човек има нужда от всички качества. Както и от здрав разум, от усет, кое, къде и как да прояви, приложи...

Започнах да избягвам спорове, защото често предизвиква спор онзи, който иска да наложи своето виждане и мнение. В повечето случаи това са хора, които не са готови да изслушат и разговарят, да чуят и разберат друга гледна точка, а просто искат да блеснат със своите си знания и разбирания... Хора статични, които не търсят промяна...

А, когато рядко срещна човек, който е дал свобода на себе си, разбира и изучава себе си и другите, той е изпълнен с толерантност и думите са излишни, просто има разбиране, преливане на души... Вълшебно е... Външните различия падат и остава само нещо чисто, съвършено... Общуване на друго ниво... Благодарна съм, че срещам такива хора... Благодарна съм, че срещам несъвършени, но устремени, търсещи и променящи се хора...

Преди години започнах да чета и следвам Словото на Учителя, точно поради тази причина. Защото усетих свободата да бъда себе си. Да греша, да вървя, но и да опознавам, разбирам и изучавам себе си, хората и живота. Срещам хора, с различни опитности, които следват словото и вървят по техния път и уважавам всичко, което са постигнали. Но следвам само своя си път, само Учителя си и уча своите си уроци. Защото никой, който иска да ме ограничи или наложи своите си възгледи не би могъл да ме привлече... Всеки може да ми даде, покаже и научи само на това, което има, сам е научил... А Словото, Живота, Учението е безкрайно... То е е основа на нещо, което сега изгрява...

Научих се да виждам доброто в лошото и лошото в доброто. Да анализирам и да се променям. Научих се на мъничко поне толерантност и придобих воля, сили, които идват от вярата... Благодарна съм, че Живота ми е дал всичко, от което се нуждая, за да израствам и да се променям... Да вървя към един по-чист, хармоничен и извисен свят. По моя си начин. Старая се да не съдя другите, но и да пазя свободата си, като давам свобода...

Благодаря, че мога да се докосна до беседите на Учителя и да прилагам зрънце от тях в живота си!

Ил :3d_053:



1 Коментар


Recommended Comments

"...Искаме да бъдем полезни на света, разбираме на живота, за да можем да работим, да бъдем полезни на себе си. Първото нещо човек трябва да бъде полезен на себе си. Не от гледището на егоизма, полезен да бъде на своя ум, на своето сърце и тяло. Ако човек е полезен на себе си, може да бъде полезен и на другите. Не смесвайте тази идея да възлюбиш ближния си. Твоят ближен е твоето сърце. Защото кой е човекът? – Сърцето е неговият ближен. Да възлюбиш ближния, да възлюбиш сърцето, да го не ограничаваш, да не измъчваш сърцето си. Човек в своя ум е измъчил ближния, научил своето сърце на много лоши работи. Та ние сега не трябва да измъчваме ближния си. То е за онези, които разбират. Казват: Ближният е отвън. Ближният е сърцето. Не покваряй сърцето си (с) излишни желания. Когато сърцето е в нормално състояние, то извършва отлично работата си. Ближният е който извършва една отлична функция в тебе и ти без него не можеш да живееш. Ако сърцето спре, престава всяка деятелност. Умът без сърцето не може да се прояви. Казва някой: Що ме интересува ближния. Сърцето, ако спре и ти ще престанеш. Твоят ближен, ако престане да работи в тебе, ти не можеш да се проявиш. Докато той се проявява и ти се проявяваш. Ако спънеш твоя ближен, ще спънеш и себе си. Трябва да разбираме вътрешното отношение. Външният ближен има отношение с нашето сърце. Един човек, който не е в добро отношение с ближните си, сърцето не функционира правилно. То е като закон. Външните ближни са условия да се прояви пулсът на сърцето. И затова Бог живее в нашето сърце. Той остава ума на свобода. Бог живее в сърцето, за да обичаме ближния си. Като обичаме ближния си, ще обичаме Бога. Понеже, Бог и ближният на едно място живеят, затова имаме две заповеди: Да възлюбиш Господа Бога Твоего и да обичаш ближния си като себе си. Себе си, това е умът на човека или някои наричат личността на човека, или човешкото аз. Но то е човекът, който усеща в дадения случай, че е отделен от другите неща. Ти чувствуваш, че си отделен от камъните, че си отделен от водата, от дърветата, от слънцето. Ти чувствуваш и наблюдаваш нещата отвън, като че съществуват отделно и ти отделно."

Да се не смущава сърцето ви, Благословен, НБ 1941-42 г. 
18 януари 1942 г.

Учителя Петър Дънов

Сподели този коментар


Линк към коментар

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×