Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    93
  • коментара
    24
  • прегледа
    12696

Своите блага пред себе си

Лиула

421 прегледа

Няма никаква неотменима, съдбовно-обречена, екзистенциално-онтологическа насоченост към цялостност нашето битие, в захвърлеността ни заедно с другите "накъм смъртта" (Sein zum Tode), а по-скоро пропадащо, рухващо, разпадащо се битие (verfallendes Sein), ако си послужим с философския език на Хайдегер.

Смъртта е нашият личен "пясъчен бряг", който ни подронва вътрешно, докато в един момент не рухнем и не се разпаднем напълно на неограничени части, налични от самото ни начало в нас и дори предналични. Това окончателно "рухване" може да стане по-рано или по-късно, както и ние можем доброволно да се себеразрушим, втурвайки се към смъртта ...

Напълно в този дух, смъртта не е никакво noch nicht Vorchandenes (още не налично), а едно предшествие и предстоене (Bevorstand).

Пред-стоя в отношение към миналото.

Всички неща са ни чужди, само времето е наше.

Ако искаш животът да е изпълнен, не трябва да добавяш към годините, а да отнемаш от желанията.



1 Коментар


Recommended Comments

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×