Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    37
  • коментара
    34
  • прегледа
    16957

Всяка дума, всяко изречение, сами по себе си, са определени символи на Духовни Реалности. Физическият свят и живот са израз на едно Божествено съществуване.

Sign in to follow this  
Велина Василева

334 прегледа

Буквата е тяло на Духа и първо трябва да имаме тази буква и да я разберем; тогава можем да кажем, че от нея можем да намерим Духа. Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора, както и всички неща и същества.

Всичко преходно, т.е. цялото физическо съществуване, на Земята, е само символ (т.е. то е само сянка) на проявяващото се Божествено Начало, в света.

Всяка дума, всяко изречение, сами по себе си, са определени символи на Духовни Реалности.

Както лицето на човека е израз на неговия вътрешен живот, така и физическият свят и живот – са израз на едно Божествено съществуване.

Причините за явленията във физическия свят, се крият в Невидимия; в Свръхсетивния свят. Всичко това, което се изявява физически, има своя архетип, или първообраз, в астралния свят, а Първичната Сила, изразена в тонове и звукове - в Ангелския, или Небесния свят.

Понеже целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една Невидима Реалност; на една Божествена действителност,  при представянето, с думи, на определени духовни процеси и явления, всъщност, не се описват физически явления, а като се използват земни понятия и образи, се описват духовни процеси и явления. Това се отнася пряко, към прочетеното, в беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя.

Според Учителя, на Земята се учи азбуката на Живота. Това е старото геоцентрично разбиране –  светът на ФОРМИТЕ.

В Пътя на Слънчевата спирала, човешката Душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, т.е. навлиза в тяхното СЪДЪРЖАНИЕ.

В Пътя на Космичната Спирала, човешкият Дух ще развие Космичния мироглед, чрез който ще започне да разбира СМИСЪЛА на Живота.

Затова геоцентричното схващане на света позволява изследването единствено на материалните форми, докато космичната концепция за света, разкрива тайните на Живота.

Тези три свята: на формите, на съдържанието и на смисъла - Учителят ги нарича, съответно: материален, субстанциален и есенциален.

Всичко, което става на Земята, като факти и явления, съществува преди всичко, в астралния, Духовния и Божествения светове. В Божествения свят, или Небесния свят, то съществува като ИДЕЯ; като първообраз. В Духовния, или ангелския свят, към тази идея се присъединяват СИЛИТЕ, които ѝ съответстват. И най-после, в астралния свят, тази идея, с присъщите ѝ сили, се явява като ОБРАЗ, прототип на това, което ще стане на Земята.

Така, на най-висш план – съществува хармонията на Сферите - Небесния свят, в който са Първичните Духовни Есенции на световните явления. По-надолу, в Ангелския свят, са Силите, които се изявяват в света, чрез връзките си с тези Първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат, в техния растеж и развитие.

В далечното минало, човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална Душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една Групова Душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От Груповата Душа, постепенно се развива индивидуалната Душа на човека. Човешките Групови Души, в астралния свят, се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма (която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек и) която се нарича Човек.

Всеки образ или картина, които ни представят който и да е езотеричен документ, има няколко значения.

Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата;

има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после,

има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса, като Цяло.

А също така,  понеже развитието върви циклично, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало, или ще стане; тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и то има известна повтаряемост (но не в буквален смисъл, на нещата).

На всяко духовно събитие – отговаря едно физическо явление, или събитие, но – остава висящ въпросът – в течение на какво време, ще се изявят на Земята, тези физически събития.  

Посветеният е коренно променено същество.

Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея.

И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек.

Защото астралното тяло на обикновения човек  не е способно за възприятия, в Духовния свят, понеже няма съответни органи.

При окултното обучение и развитие – тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема Духовния свят, както със физическите си сетива, възприема физическия свят.

Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в Душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела.

Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на Душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика. Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. "За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър."

Като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис.

Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък.

Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят.

В тази степен на развитие на Ученика, Духовният свят му се разкрива в образи. Освен образите, при този стадий на развитие Ученикът възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово.

С това му се разкрива една по-горна степен на Духовния свят, която се изразява чрез музика и слово.

При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово. Той влиза във връзка със самите същества на Духовния свят.

Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества.

Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен.

Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и на пръв поглед "забавя" прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се осмисли и подреди, в общата Картина на Великото Цяло, за да се премахне и последното було, което трябва да падне.

Това са трите степени, през които преминава Посвещението: Първата - виждане на образи, символичните образи на духовния свят. След това във втората степен се чува музиката на сферите, далечен отзвук на един далечен свят. След това в третата степен Ученикът възприема Духовните същества и влиза в контакт с тях, които можем да си представим само като ги сравним с Божествените сили, които се намират в нас и работят за нашето добро, било като противоположни сили, които също работят за нашето добро, но не пряко, а косвено (докато привидно изглежда, че те са против нашия прогрес; но тук иде реч, само за разбраните сили на злото).

Противоположното на Божията Любов; на Благостта, е Божият Гняв; Строгостта (и това е лицето на Божията Мъдрост. Римляни 11:22 "Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.").

Истинският образ на Божията Любов, която движи света напред, може да се съзерцава само от този, който сам е опитал и е превъзмогнал Божията Строгост.

По материали от Интернет

Sign in to follow this  


1 Коментар


Recommended Comments

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×