Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    95425

Делата Божии,НБ

Розалина

293 прегледа

Делата Божии

26. Беседа от Учителя, държана на 23 февруари, 1930 г. София. – Изгрев.

„Що да сторим, за да работим делата Божии?” *)

Животът, вложен в човека, е подобен на извор, който постоянно блика, изявява се в разни посоки, докато реализира своето предназначение. Като живее човек, в съзнанието му остава идеята, че изтича нещо от него. Това, което изтича от човека, някои наричат сила, други – време, трети – посока или направление и т. н. И учените разглеждат въпроса за време и пространство като външни прояви, а същевременно и като отвлечени понятия. И за човека се говори като за външна форма и като отвлечено понятие. Тялото е външната форма на човека-обвивка, без която не може да се прояви на земята. Обаче, същината на човека не е в тялото му. Човешкото тяло представя величествено здание, на което трябва да знаете мястото на вратите, през които влизате и излизате. Обикновено хората знаят двете врати на своето тяло. В същност, човешкото тяло има 12 врати: една към изток, друга към запад, трета към север и четвърта към юг. Останалите осем врати ще намерите вие сами.

Какво представят 12-те врати на човешкото тяло? Според някои учени, тия врати са наречени „източници на живота”. Каквото име да дават на вратите, важно е, че къща без врата не може. Като се върне от работа, човек влиза в своята къща, затваря вратата и ляга да спи. Той взима къщата си, т.е. тялото със себе си. Охлювът, костенурката, таралежът също носят къщите си със себе си. Не е лошо да носи човек къщата си със себе си, но по-добре е, ако може да я остави на мястото й, а той да излиза и влиза в нея, когато пожелае. Който не е научил изкуството свободно да влиза и да излиза от тялото си, той се спъва от него. Въпреки това, без тяло не може За да поддържа функциите на тялото си, от време на време човек го намазва. Храната е мазилка за тялото. Чрез яденето, като мазилка на тялото, се подобряват лошите условия на живота. Храната, която човек приема, служи не само за мазилка на тялото, но и за набавяне на енергия, необходима за живота. Без енергия човек не би имал сила да влиза и да излиза от тялото си, да извършва своята работа.

Едно от съществените неща, дадени на човека, е животът. Човек трябва да изучи живота, както Бог му го е дал. В помощ на живота идат човешкото сърце и човешкият ум. Чрез тях човек се свързва с външния, обективен, свят и преживява различни чувства: приятност и неприятност, радост и скръб. Чувствата пък събуждат мисълта на човека. Топлите и благородни чувства в човека, които произтичат от любовта, внасят разширение. Възвишените мисли, които произлизат от мъдростта, внасят светлина в човешкия ум. Който люби, той се разширява; който мрази, той се свива. 

еориите за произхода на светлината, за понятието светлина са различни, обаче, като изложите гърба си на слънце, светлината действува по един и същ начин. И в миналото, и днес, и в бъдеще светлината е действала и ще действува по един и същ начин. Животните разбират и възприемат светлината по един начин, растенията – по друг, а хората – по трети начин. Човек, като разумно същество, е дошъл до заключение, че светлината носи всички блага в себе си. Той констатира този факт, но в същност възприема микроскопическа част от тия блага. Човек не е дошъл още до вътрешната, красива страна на светлината. Той познава само седемте цвята на светлината, без да подозира, че му предстои да открие още пет цвята. На земята човек може да види само 12 цвята на светлината. Засега са известни само седем цвята на светлината, но един ден той ще постигне и това. Някои искат да знаят, какви са останалите пет цвята на светлината. Те не познават още седемте цвята, а искат да знаят дванадесетте.

Какво представя червеният цвят? Червеният цвят внася в човека живот, енергия и движение. Докато е под влиянието на природния червен цвят, човек е активен, буен, готов и за работа, и за бой. Изгуби ли този цвят в себе си, човек става пасивен и започва да философства. Той казва, че животът няма смисъл. Той става песимист. Защо? Защото червеният цвят в него е потъмнял. Какво казваме за кръвта, когато започне да потъмнява? Щом кръвта стане тъмна, ние казваме, че е нечиста. Да мисли човек, че животът няма смисъл, това показва, че той е изгубил силата и чистотата си. От голям, чист, буен извор той се е превърнал на малко поточе, което едва шурти. При това положение човек се запитва, трябва ли да обича хората. Заслужават ли неговата любов? Ако човек задава този въпрос по отношение на съществата, които са на един уровен с него, какво трябва да кажат съществата, които са над него? Трябва ли и те да питат за него, заслужава ли да бъде обичан? Каквото човек даде на хората, това ще дадат и възвишените същества на него. Както той обича хората, така и Бог ще го обича. Колкото даваш, толкова ще ти се даде. Това означава стихът: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.” Невъзможно е през тесни тръби да прекарате много вода. Следователно, ако тръбите на вашата инсталация са тесни, колкото много блага да е определил Бог за вас, вие не можете да ги приемете. Благата, които Бог дава на човека, се изливат в силна струя, която ще пръсне тръбите на вашата инсталация. Тесните тръби не могат да издържат напрежението на благата, които идат от Бога. Каже ли някой, че любовта ще го пръсне, това показва, че тръбите на неговата канализация са тесни. За да издържа напрежението на великата любов, човек трябва да разшири тръбите на своята канализация, т. е. той трябва да разшири сърцето и ума си, да дава и да приема повече.

„Делата Божии.” Човек е призван на земята в тази епоха, именно, за великите Божии дела – да вземе участие в тях и да бъде техен свидетел.

Ако хората продължават да живеят, както досега са живели, те ще имат същите резултати, същите разбирания. Това, което сега преживяват, е резултат на тяхното минало. Време е вече да ликвидират със своето минало, да погледнат към новия живот, който Божият Промисъл чертае. Малко хора днес разбират, какво нещо е Божият Промисъл. Те не могат да си представят, какви са отношенията на Бога към хората и какво Той има пред вид да им даде. Бог не мисли да прави човека щастлив, богат, учен, силен, както той иска. Единственото нещо, което Бог иска да даде на човека, това е животът. Какво по-ценно нещо може да иска човек от живота? Да имате живот, това значи, да участвате в това, в което Бог участва и се проявява. Казано е, че Бог е живот. Какво по-велико от това, да бъде поставен човек в средата на Бога – в живота? Любовта ражда живота. Дойдете ли до живота, няма две мнения за него. И растенията, и животните, и човекът, и ангелът – всички еднакво се стремят към живота. Обаче, за да се прояви животът, нужни са няколко елемента, като условия. Първото условие за живота е въздухът. Щом има въздух, има и умствен живот. Значи, въздухът е свързан с ума. На физическия свят човек приема въздуха чрез дробовете си. Има хора, които са постигнали и вътрешно дишане – чрез астралното и умственото си тяло. Някои йоги са дошли до положение да задържат дишането си до половин час. В половин час те поемат един път въздух. Някои източни народи казват, че Бог вдишва и издишва един път в милиарди години. Като вдишвал, Той приемал външния свят в себе си. Като издишвал, Той го изхвърлял вън от себе си. Това издишване те наричали „създаване на света.” Това са твърдения на източните народи, но доколко са верни и истинни, не се знае, не е научно доказано.

Тъй щото, когато хората се запитват, как ще се оправи света, казвам: Светът ще се оправи чрез дишане. Хората трябва да се научат да дишат правилно.Дишането е свързано с мисълта. Следователно, светът ще се оправи, когато хората се научат да мислят правилно.

 

Когато духовното тяло на човека започне да се проявява като физическото, само тогава може да се говори за възпитание и самовъзпитание на човека. Двама души могат да бъдат в съгласие ида се обичат, само когато са развили духовните си тела. Ако действат само физическите им тела, а духовните не се изявяват, те не могат да се обичат. От развитието на духовното тяло на човека зависи неговата вяра и любов.

Апостол Павел казва: „Имам тяло духовно, имам тяло физическо”. Ако физическото тяло, т.е. земната къща на човека, се развали, а няма още духовна, нищо не остава от него. За духовното тяло на човека е казано: „Имам дом неръкотворен”. Физическото и духовното тяло на човека са тясно свързани. Ако човек заболее физически, болестта се отразява и на духовното му тяло. И обратно: ако духовното му тяло заболее, и физическото ще започне да страда. Тъй щото, иска ли да се лекува, човек трябва да влезе във връзка с духовното си тяло. Лекува ли се само по физически начин, той нищо няма да постигне. Вечер, когато спи, човек напуща физическото си тяло, през което време става пълно пречистване и обновяване на клетките му. Щом тялото се пречисти, човек отново влиза в него и се събужда. Ако е спал добре, тялото му се пречиства добре, и той се събужда разположен и обновен. Добрият сън зависи от правилното пречистване на тялото. Вие искате да знаете, как можете да постигнете това. Ще го постигнете, когато разберете, че любовта не е нито света, нито грешна, нито глупава, нито разумна. Ако можете да приемете това, каквато болест имате, ще изчезне. Не можете ли да гледате на любовта по този начин, вие ще останете със своите стари възгледи, а заедно с тях и с болестите си.

Досега аз съм изнасял принципите на живота, а вие сами трябва да си намерите методи. Аз ви по-казвам вратата, през която можете да влезете, но вие се страхувате. Казвате: Ще влезем, ами, ако не можем да излезем? Това е ваша работа. Ако не искате да влезете през вратата, която ви показвам, останете у дома си. От време на време ще ви посещавам, да видя, какво правите в домовете си. Щом ме видите, ще почнете да се оплаквате, че не сте разположени. Щом не сте разположени, излезте вън, на чист въздух! Ще се простудим. – Останете тогава в стаите си. Отворете поне прозорците. – Страх ни е от течение. – Тогава стойте със затворени прозорци, но знайте, че ще боледувате. Други пък се страхуват да излязат от къщата си, да не ги обере някой. Щом ги е страх от крадци, нека останат в къщите си, да ги пазят. И при това положение те са осъдени на заболявания. Който живее във великия закон на любовта, той свободно излиза от тялото си, не се страхува, че ще го оберат. Тялото му става невидимо. Адептите знаят изкуството да излизат от тялото си, когато пожелаят. Те отиват на различни места, обикалят из пространството, а тялото си оставят на някой брат, да го пази.

Докато търси Бога във физическото си тяло, човек никога не може да Го намери. Казано е в Писанието: „Когато се молиш, скрий се в тайната си стаичка”. Тайната стаичка, това е духовното тяло на човека. Само там човек ще намери Бога, ангелите и църквата. Някой мисли, че като погледне нагоре, той се е свързал с Бога. Това не е никаква връзка. За да се свърже с възвишения свят, погледът на човека трябва да претърпи две пречупвания: едно вътрешно пречупване – към своята душа, и едно пречупване нагоре – към Бога,

Когато създаде първия човек, Бог го постави в райската градина, да живее между растенията и животните, като техен господар, и да ги изучава. Той скри жената в Адам, да не би, като излезе вън от него, да направи някаква пакост. Но Адам не се задоволи от това. Той пожела да има другарка, както всички животни, и Бог задоволи желанието му. Той извади жената от него и я нарече Ева. Красива беше другарката на Адам. Когато магарето видяло за пръв път Ева, извикало от захлас и удивление. Много красива била Ева. Със своето извикване магарето искало да предупреди господаря си, да бъде внимателен с Ева, да не стане причина, да направи тя някаква пакост. Същевременно магарето виждало някакъв недостатък в мъжа. От този момент Ева намразила магарето и карала Адам да го бие. Тази е причината, поради Която и до днес още магарето реве. Със своя рев то иска да каже на хората, че всеки, който казва истината, ще бъде бит. Голям философ е магарето.

За магарето се казва, че в далечното минало е било голям философ – маг-хаха-рец. По това време му била дадена една голяма задача за разрешаване. Като не могло да разреши задачата си, то изгубило философските си способности и останало обикновено животно – магаре. Сегашните философи и мъдреци трябва да изправят отношенията си към жената. Повечето философи, учени, поети казват, че мозъкът на жената тежал по-малко от този на мъжа, че чувствата й били неустойчиви, че тя била глупава и т.н. Чудно нещо! Жената ражда деца, с което поддържа цялото човечество, а въпреки това я считат по-долностояща и по-глупава от мъжа. За да имате ясна представа за жената, вие не трябва да я разглеждате отделно, като единица, но я разглеждайте като същина, в нейната целокупност. Мощно, велико нещо е жената в природата. Извадите ли женския принцип от живота, веднага ще дойде смъртта. Женският елемент, или женският принцип е носител на живота. Този елемент е влязъл в Битието още при създаването му. Значи, жената е влязла в живота още в момента, когато е започнал да се проявява. От този момент тя е влязла и във всички живи същества, от най-малките до човека. Като знаете това, не отделяйте жената от живота, т. е. любовта от живота. Жената символизира любовта. Днес ние виждаме жената в изопачена форма. С изопачаване на човешкия живот се изопачила и жената. Днес. под понятието жена разбират нещо съвършено различно от първоначалното понятие.

В същност, под понятието жена разбираме същество, което може да роди най-красивата форма; същество, което може да произведе най-голямата сила; същество, което може да изяви най-великата интелигентност. След всичко това, слушате някои хора да казват, че не искат да бъдат жени. Коя ли жена е истинска жена? Аз бих желал, всички хора да са жени. Под думата „жена” аз разбирам непроявената любов, която днес е в състояние на дете, в процес на развитие. Под думата „мъж” разбирам проявената любов, която се намира вече в своята възмъжалост. С други думи казано: жената е любовта в своето детинско състояние; мъжът е мъдростта, т.е. старият, мъдър човек. Детето носи в себе си своите заложби, които ще дадат резултат в бъдеще. Майката и бащата са проводници на тия заложби, които детето крие в себе си. Сами по себе си майката и бащата не са онази майка и онзи баща, които създават нещата. Те само раждат, а друг създава и твори.

Който носи любовта в себе си, той може да внесе спокойствие във всички живи същества.

Онова начало, което поддържа живота, е Божията Мъдрост. Ако мъдростта не беше в живота, той отдавна би бил унищожен. Какво по-страшно нещо търсите от омразата? Омразата е в състояние да унищожи човека. Омразата се обезсилва благодарение на мъдростта. Обаче, ако омразата вземе големи размери, човек ще дойде до състояние на пълно сгъстяваме и втвърдяване. В такъв случай, мъдростта се отказва да помага на човека. Тя оставя на него, сам да се смекчи. Бог е вложил в човека живота и любовта, и той е длъжен да прояви тази любов, да обича, както Бог обича. От създаването на човека досега Бог не е престанал да го обича. Следователно, ти ще обичаш, както Бог обича. От тебе не се изисква да създадеш някаква голяма вселена. Ти ще създадеш в себе си един малък свят и ще го поддържаш. Не го ли поддържаш, както Бог поддържа големия свят, ти ще влезеш в разрез с Него. Ако ти не обичаш и не поддържаш живота на милиардите същества в себе си – клетките, ти не си в съгласие с Бога.

Човек трябва да знае, че всички клетки на тялото му, както и всички негови органи, имат желание да обичат. Като не разбира техните нужди, той им забранява да обичат. Днес им забранява, утре им забранява, докато един ден всички органи в него се атрофират, и той казва: Утвърдих се вече, станах правоверен. Той мисли, че се е утвърдил в идеите си. В такова утвърдяване няма никаква философия, никакво знание.

Новораждането е вътрешен процес. Когато човек мисли за някого, това показва, че е влязъл в главата му. Това е най-доброто посещение; Не е нужно по външен начин да се посещават хората. Външното ръкуване не означава още истинско поздравяване. Човек може да носи някого в главата и в сърцето си, постоянно да мисли за него, без да се ръкува. Това значи посещение по духовен начин. Как ще приемете Христа и как ще Го посетите, това зависи от вашето разбиране. Едно е важно: докато човек не познае Христа отвътре, отвън само никога няма да Го разбере. 

И тъй, задачата на човека е да изучава и прилага любовна като проява на Бога. Когато човек даде ход на тази любов в себе си, всички болести, противоречия, недоразумения ще изчезнат. Любовта стопява всичко. Тя се проявява като импулс, като светлина на ума и съзнанието на човека. Любовта внася светлина в човешкия ум, топлина в сърцето му и сила във волята му. За такъв човек се казва, че е вдъхновен. Като знаете това, никога не препятствайте на Бога в себе си да се прояви. Той се проявява чрез вашите добри мисли, чувства и постъпки. Ако не можете да направите едно добро, оставете поне мисълта за доброто да мине през вас, за да я приеме друг някой, който ще направи доброто вместо вас. ако минете покрай някой просяк и нямате възможност да му помогнете, мислено поне му изпратете едно добро желание, да му се помогне по някакъв начин. Колкото хора минат след вас, те ще възприемат вашето добро желание, и всеки ще тури в чинийката му никаква сума. Обаче, ако вие не му изпратите едно добро желание, всички хора ще минават и заминават, без да му помогнат.

 Искате ли да знаете, дали даден човек е проводник на Божията Любов, вижте, носи ли той живот за себе си и за своите ближни. Едно от качествата на реалността е, че тя носи живот. Дето има живот, там има радост и веселие. Тази радост иде отвътре, а не отвън. Хората стават весели и от бурето с вино, но това веселие е временно. Божественото носи истинската радост и веселие. Започнат ли хората да се веселят от присъствието на Божественото, музикантите ще дойдат. Тогава всички хора ще пеят, ще играят и ще се веселят в името Божие. Има ли нещо лошо в тази игра? Когато човек играе, когато се радва и весели пред Бога, той е на прав път. Казано е в Писанието: „Радвайте се и веселете се в Господа!” Когато Божественото в човека се появява, никаква критика не се допуска. Не критикувайте Божественото нито в себе си, нито в ближните си. Когато сте пред Божественото, всички трябва да мълчите и да се учите. Божественото твори и раздава своите творения на ония, които са готови за тях. Божественото приготвя вече нови дрехи за всички, които са готови да ликвидират със старите.

При всички случаи на живота си, човек трябва да се държи за любовта и да знае, че тя не може да бъде нито света, нито грешна; нито умна, нито глупава. Тя е над всичко. Тя управлява света.

,

 



0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×