Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    166
  • коментара
    114
  • прегледа
    51504

Археометърът-Сент-Ив Д'алвейдър, извадки 2

Sign in to follow this  
Слънчева

553 прегледа

Езическото образование и християнското възпитание

(Не е случайно, че Учителя дава Науката и Възпитанието, като основни методи за бъдещото Учение, дадено ни в беседите)-моя бележка

Езичеството е едно регресиращо, ментално и управленско Състояние от същността си до крайния си резултат. Неговата формула е: Primo mihi et sequere naturum*

*(Първо на мен, после на останалите!)

То е винаги симптоматично за Революция, а не за Еволюция. То произтича от едно опорочено образование, плод на опорочено възпитание. Едното се отнася към другото, както Имам към Съм!, но едно опорочено от самото себе си или от средата съм, което покварява всичко и превръща дори истинските неща във фалш.

По своя характер то е философстващо и политизиращо, антирелигиозно и антисоциално. Езичеството е философстващо и антирелигиозно, защото подчинява универсалния Разум на индивидуалния, двата обективни критерия на първия - на субективността на втория. То е политизиращо и антисоциално, защото това подкопаване на Волята и Законността се противопоставя на Легитимността.  

Периодично, в своите исторически кризи, хронично в своята онтологична природа,това болестно състояние е естествено за човешкия дух в упадък, лишен от двата си истински критерия, които ще изследваме по-късно: Науката и Живота. То напразно издига собствената си Филомания в система под името Философия и дори Теософия, неговата същност е анархията и тази анархия е Fiat Voluntas mea! - (Да бъде моята воля!)

Това е волята на Човека. Да се издига тя в Принцип, да се изравнява с неща, украсени с имена като Провидение и Съдба, това означава да не се зачита никакъв принцип. Това означава да се създадат три божества, от които двете са излишни, в това, наистина е интелектуалната същност на Езичеството - Политеизъм преди всичко!..

Що се отнася до масата от книжници изоставили Орфическото Слово заради собственото си пустословие, те са толкова далеч  от Истината, която е Живот, колкото и последните роби. Във Философията те никога не видяха нещо повече от собствената си Филомания към безкрайно празнословие, казуистика и диалектика, към менталан и управленска анархия. И въпреки всичките си усилия, това интелектуално-плебейско съсловие, издигнало се в управляваща класа, си остава профанизатор на изгубената София-(Мъдрост)...

Духовенството и псевдодуховенството, за разликата между които ще говорим другаде, използват клишето на същата тази Анархия в толкова много трудове и при толкова много ученици. Те пък от своя страна, го отпечатват върху всичко Наука, Изкуство и Живот, Законодателство, Политика и Нрави. Но, колкото по-нататък се върви, толкова повече калъпът принизява имитацията, която и без това е стерилна и смъртоносно-опасна за християнския дух и за нашите раси...

По този начин всеки дипломиран индивид, от принца-престолонаследник, до последния семинарист или гимназист, има същото тривиално образование и същия банален манталитет. Единствено има малка разлика във възпитанието там, където съществува християнско огнище при условие, че това огнище е успяло да възпитава. Но тази възможност става все по-рядка, даже е изключение, заради разпокъсването на богатството, поради лишаване на съществуването му от неговите корени, заради икономическата анархия - плод на същата класическа система, неспособна да води света, който иска да управлява. Във всеки случай религиозните образование и възпитание приключват за всички, неясно с чистата и проста катехизация.*

*Запознаване с основните принципи на християнската вяра.

...Не е необходимо да си велик духовник, за да разбереш, че Светлината на Тайнствата на Отца и на Светия Дух, отсъства тотално отгоре до долу в тези светски йерархии. Но в същото време, същата тази Светлина, продължава в тайнствата на Сина, Първосвещеник и Цар на Вселената, творящото Божие Слово, Въплътен, Възкръснал и Прославен е изцяло замъглена от менталното и управленско езичество.

Все пак образованието трябва да служи на Живота, а не обратно, както Законът е направен за Човека, а не Човека за Закона, според словата на свети Павел.

Всичко това е методът на Божието Слово, формулиращо Живота във всичко и тук става въпрос за социалния живот. Възпитанието предшества образованието, защото първото се отнася до съществуването (до Съм), а второто до притежанието (имам). Едното е основно, а другото спомагателно. Но природата на класическия Дух замества Божието Слово със своето празнословие и тленното узурпира духовното. Той иска да бъде едновременно възпитаващ Разум и държавнически Разум, вечни глава и ръка. Следователно той изключва Възпитанието, защото политическата имитация на езичниците изключва "Съм" и се превръща в демоничен притежател...

стр. 30/34

Sign in to follow this  


3 Коментара


Recommended Comments

НОВАТА КУЛТУРА

Времената, които днес преживяваме, представят обсадата на целия християнски свят. Думите, които Христос е казал в 24. глава на Евангелието от Матея, 22. стих, характеризират сегашните времена:

И ако да не се съкратяха онези дни,

ни една плът не би се избавила;

но заради избраните онези дни ще се съкратят.

Днес хората се измъчват едни други, превозните им средства – кораби, параходи, потъват. Сегашната война е най-страшната за човечеството. Никога не е ставала такава война. Никога не са се вдигали толкова войници на крак. Воюващите страни са турили на крак десетки милиони войници и всички се бият ожесточено. Всички войни, всички недоразумения между хората се дължат на непослушанието на първите човеци. Ако Адам и Ева биха послушали и изпълнили Божията заповед, днес нямаше да стават тези неща. Светът се изопачи поради непослушанието първо на Ева, а после и на Адам. Те са свидетели на нещастията и страданията на човечеството. Те виждат лошите последствия на непослушанието. Така именно Ева научи следната истина: като се отпуши кранът в горния етаж на зданието, цялото здание се напълва с вода.

Време е вече старото да си замине, да дойдат новите хора – хората на побратимяването, които да мислят за доброто на своите ближни като за свое добро. Какво ще стане с лошите хора? – Ще се заместят с добри. Какво ще стане със слабите хора? – Ще им се дадат условия да станат силни. Те трябва да станат силни, за да проявят Любовта. Досега само слабите хора са проявявали любовта, затова всички са били нещастни. Като носят любовта, слабите хора се страхуват да не изпуснат всичката Ă топлина и светлина, че и те да изгорят, и светът да изгори. Силните хора ще пуснат всичката топлина и светлина на Любовта, за да просветят цялото човечество. Какво лошо има в това, че светът ще разполага с повече светлина и топлина? По-добре да има пламък и светлина, отколкото димене и пушек. Днес светът повече дими и пуши, а не свети. Иде Любовта в света. Нейната светлина и топлина не са механически, но органически, всичко пречистват. Да мине човек през светлината и топлината на Любовта, това значи да мине през страдания, които пречистват, обновяват. Любовта носи живот в себе си.

Днес воюват доброто, разумността и справедливостта като елементи на Великата Любов, Мъдрост и Истина. Бог е дал властта Си в техните ръце. Който ги прилага, ще се ползва от светлината, знанието и свободата и ще се учи. Който не ги прилага, ще държи книгата затворена, без да се ползва от светлината Ă. Той ще бъде принуден да ходи на нивите да оре и копае.

Мнозина се запитват защо сгрешиха Адам и Ева. По две причини: от една страна, имаха желание да станат като Бога, а от друга страна, имаха желание да опитат забранения плод, да задоволят глада си. Те мислеха, че така ще станат силни като Бога, и се отделиха от Него. Човек е силен, докато е свързан с Първата Причина, с Цялото. Ръката е силна, докато е свързана с тялото. Отдели ли се от тялото, тя нищо не може да направи. Силата на човека се заключава във връзката му с Любовта. Само любещият, мъдрият и истинолюбивият постига желанията си и става гражданин на Царството Божие.

Съвременните хора, особено религиозните, говорят за онзи свят, за ангелите, но не знаят, че никой не може да влезе там без любов, без знание и без свобода. Ще кажете, че имате и любов, и знание, и свобода. Това са още човешки неща. С човешки неща в онзи свят никого не приемат. Там нищо нечисто не се допуща. Ще кажете, че Христос ви е изкупил с кръвта Си. Кръвта на Христа не е нищо друго, освен Словото, изявено чрез Любовта, Мъдростта и Истината в своята пълнота. В тях няма страдания и мъчнотии, няма никакви загуби и лишения. Човек страда, когато се отдалечи от Любовта. Тогава той губи здравето и чувствата, и мислите, и богатството си. Човек страда, защото не изпълнява закона на Любовта. Първите човеци не изпълниха този закон, поради което и до днес още хората страдат. Те се изпитаха чрез забранения плод, за да видят колко ценят свободата и как разбират Любовта.

И сегашните хора още ценят външното богатство повече от вътрешното. Всъщност човек се повдига чрез своя ум, чрез своето сърце, чрез своята душа и чрез своя дух, а не чрез забранените мисли, чувства и желания. В послушанието и изпълнението на Божиите заповеди се крие силата на човека. Значи първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева сгреши със сърцето си, а Адам – с ума си, и по този път те внесоха чужд елемент в живота. Този елемент ще се изхвърли вън чрез страданието. Казано е в Писанието: „Петата на жената ще смаже главата на змията.“ Петата, ходилото на крака представлява доброто. Значи доброто ще смаже ума на змията. Кракът на жената ще излезе по-силен от главата на змията.

Радвайте се, че е дошло време за изправяне на човечеството, за възприемане светлината и топлината на Любовта. Време е вече за ликвидиране със стария ред и порядък на живота. Новият ред означава създаване на нов свят, дето Любовта ще царува. В стария порядък тя присъства само за утеха на страдащите. Тя им казва: „Бъдете герои, за да понесете страданията, които ви се дават.“ Тя казва на слабия и на болния: „Стани от леглото си, вземи оръжието си и върви напред!“ Болният не се нуждае от утеха и залъгване, но от сила и импулс.

Защо дойде Христос преди две хиляди години на Земята? – Да приготви условия за идването на Царството Божие на Земята, на хората на Любовта. Новият ред ще трае хиляди Божествени години, а не човешки. Затова е казано: „Тяхното царство е во веки веков.“ Праведните ще оживеят, ще добият сила и власт, ще възкръснат, те ще победят смъртта. Блажени праведните и светиите.

Какво представлява светията? – Той носи светлина за цялото човечество. Той се е родил чист и светъл, не е минал по пътя на обикновения човек, не е падал и ставал. Той е силен, защото е свързан с Бога.

Блажени са, които очакват възкресението. Те се готвят да излязат от своите пашкули. Възкръсналият е силен човек. В бъдеще и зверовете ще разберат, че е настанала нова епоха в света. Всички растения, животни и хора ще се радват на новия ред и порядък в света. Всички ще бъдат приятели помежду си. Земята ще се преустрои, ще се превърне на рай.

Мнозина питат колко време има още за излизане на брега. Брегът се вижда вече. Наближила е пролетта. Прелетните птички идат и оповестяват пролетта. Днес човечеството преживява последните дни на зимата. Работете за по-скорошното идване на пролетта. Нека всички единодушно кажем: „Наближило е вече Царството Божие на Земята.“

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

 

1 юли, 7 ч., Седемте рилски езера

Сподели този коментар


Линк към коментар

Римляните узакониха кръста и заповядаха да го целуваме. Не, ние не целуваме този кръст на престъплението…Питат ме дали вярвам в кръста…Аз вярвам само в живите кръстове /хората/……..
Някои художници рисуват Христос /икони/. Те никога не са Го виждали, защото Христос е живял преди две хиляди години, а се опитват да Го рисуват. И после казват: „Този образ е свещен, целуни го!“ И това го твърдят хора интелигентни, завършили богословие или университет. Елате с мене и аз ще ви покажа къде е този Христос! Той е жив, в мнозина бедни хора живее. Някои обичат да залепват пари върху иконите. На тези казвам: „Ела, братко, аз ще ти покажа къде да залепиш парите си. Залепи ги на някоя бедна вдовица, която ще ти благодари, защото има в момента много голяма нужда. Друг път можеш да залепиш не само пари, а цял чувал брашно или други необходими неща“. ……………..
Когато нямаме живи образи, започваме да почитаме разни идоли наместо тях. Ако имаме живия образ на Христа, ще има ли нужда да почитаме всички тези икони? ……………..
Следователно трябва да се върнем към онова основно Учение, което Христос е проповядвал на евреите. Те обаче не го приеха и две хиляди години вече откакто се разпръснаха по лицето на земята. И българите мислят, че като не приемат Новото Учение, ще прокопсат. Евреите постоянно избиваха пророците и не ги харесаха. Няма народ, който де е злоупотребил с Любовта и да не е приел своето възмездие…... 
Христос казва, че Той е вратата, през която ние трябва да влезем. Това са думите, които Христос говори днес. Ако съвременните общества и народи чуят и приложат това Учение, Европа ще бъде спасена. Ако не го приложат, Европа е загубена.

"Аз съм вратата на овцете" СБ/03.09.1922

Сподели този коментар


Линк към коментар

 

..„Човекът въобще” не съществува. Катедралата е изградена от камъни. Камъните образуват катедралата. Но катедралата облагородява всеки от тези камъни. Те стават камъни, с която е построена катедралата. Така и вие ще намерите братството в нещо по-голямо от вас. Защото хората са братя „в” нещо. Не са братя въобще. Хората жадуват да си намерят някаква връзка. Тази връзка може да бъде частна. Гърбавите могат да образуват секта на гърбавите. Който не е гърбав, няма да бъде приет в нея. Но гордостта на християнската цивилизация, от която произхождаме и която принадлежи на всички нас – вярващи и невярващи, е, че търси тази връзка във всеобщото.

Под жертва разбирам безвъзмездния дар. Дар, който не изисква нищо в замяна. Вас ви формира не това, което получавате, а онова, което давате. Усилията, които отдавате на общността, образуват общността. А наличието на една общност обогатява собствената ви същност.

Не разбирате ли, че някъде сме сбъркали пътя? Човешкият мравуняк е по-богат от преди, имаме повече блага и повече свободно време и все пак ни липсва нещо съществено, което ни е трудно да определим. По-малко се чувстваме човеци, някъде сме изгубили някои свои тайнствени привилегии...

 

http://cao.bg/размисли-на-антоан-дьо-сент-екзюпери-о/

 

Сподели този коментар


Линк към коментар

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×