Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    27
  • коментар
    1
  • прегледа
    6254

Духовна азбука :)

Sign in to follow this  
АлександърТ.А.

413 прегледа

Защо има хора , които може дълго да слушаш .Да се наслаждаваш на красивите фрази , на блестящите идеи , остроумно подредени и поднесени по завладяваш начин .Но като приключат в тебе няма нищо . Като че ли нито са ти дали , нито са ти взели нещо .------------------------------------------------Цитат :

Имаше един момент, когато абстрактността като жизнен принцип, достигна своя връх. Всичко е необходимо – разберете ме правилно – не искам да критикувам всичко наред, не изхождам от симпатии и антипатии когато говоря, аз характеризирам научно. Не порицавам триумфа на епохата на абстрактните мирови идеи, не ме разбирайте така. Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство. Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му. В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни. Те мислят, че мисленето им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите мисли в истинската действителност. Това трябва отново да се научи, иначе ще остане само декларирането на абстрактни идеи, които нямат значение за живота.

Това е голямото нещастие на нашите дни: декларирането на абстрактни идеи, лишени от жизнена ценност. Когато днес се провъзгласява, че ще настъпи време, когато на способния ще му бъдат открити всички пътища, когато всеки способен ще намери своето място – какво по-прекрасно може да има от тази идея? Нима това не е идеал – да се даде път на способния! Изхождайки от днешното материалистично време, се мисли, че изричайки такъв идеал, в него може да се помести цялото бъдеще. Но какво дава такъв абстрактен идеал, ако както преди за способен се смята племенникът или зетят? Работата не е в признаването, изговарянето и провъзгласяването на абстрактния идеал, работата е в това, да умееш с душа да се потопиш в действителността, да разгледаш в нейната жизненост тази действителност, да я опознаеш, да вникнеш в нея, да я преживееш и обработиш. Да произнасяш прекрасни идеи и да се удовлетворяваш от произнасянето им – това ще бъде все по-вредно. Любовта към действителността, изучаването и вниманието към нея – ето какво трябва да навлезе в нашите души. Но това може да настъпи само когато хората отново се научат да опознават действителността в целия и обем, – тъй като действителността на сетивния свят е само външна обвивка на истинската действителност.

Ако този, който види магнит във формата на подкова, каже, че най-добре е с него да се подкове копитото на коня, – вижда ли той тогава цялата действителност? Не, само ако той разбере, че там вътре в желязото са концентрирани магнитни сили, само тогава пред него ще бъде цялата действителност. Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят. Това принадлежи към най-важните абстракции, към най-вредните абстрактни идеи. И тази вредност не се вижда, защото макар тези идеали да са истинни, макар сами по себе си да са добри, те са неефективни. Те служат само на човешкия познавателен егоизъм, на насладата, изпитвана от живота в тези идеали. Но не тези абстрактни идеали управляват живота. От тях се управлява само света, какъвто той стана в първата половина на XX век.

Ако искаме по-дълбоко да разберем своята епоха, трябва всичко това да го държим в съзнанието и чувството си. В човека трябва да оживее животът на душата. Той постепенно, както съм ви го описвал, си е отишъл от нашето обкръжение, от зримия обкръжаващ ни свят. Но идеите трябва отново да станат конкретни, да се оживят. Братството е прекрасна идея, но, абстрактно изразена, тя е лишена от смисъл. Ако се знае, първо, че човешката душа чрез тялото и в тялото живее тук на физически план, че тук тя е телесно-душевна, душевно-телесна; ако се знае, второ, че човек е не само душевно-телесно, а истинско душевно същество; ако се знае, трето, че душата е пронизана с дух, ако се знае, че душата е тричленна, че човек представлява съчленение на тяло, душа и дух, тогава сме заложили началото на разбирането на конкретното съдържание на абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство. Да се каже за абстрактния човек, че той трябва да живее в Свобода, Равенство и Братство, е куха фраза. Трябва да имаме живото чувство, че, когато човек е във физическия свят, във физическо тяло, той се нуждае от социална организация, изградена на действителното братство, и че това братство може да бъде правилно разбрано, само ако разбираме човека като въплътен в тяло. Това е основата за правилното разбиране на идеята за братство. Идеята за братството е изградена върху разбирането за троичността на човешкото същество, и тя е приложима за телесното в човека. Свободата изисква знания за душевността на човешкото същество, тъй като телесното никога не може да бъде свободно. Няма никакви данни за свободата на телесното. Развитието на човечеството върви към развитие на свободата на душевното. Като всеобщ принцип на развитието, свободата е абстракция. Конкретната идея е, свободни души в братски живеещи хорски телесности. Равенството е в духа. Народната мъдрост е изразила това в думите: след смъртта всички са равни. Имали са предвид духовното в човека. Да се говори за равенство може само, имайки предвид духовното в човека, третия член на човешкото същество. Изпълнено с живот трябва да стане чувството: всяко човешко същество тук на Земята живее в тяло, душа и дух. Развитието трябва да върви така, че телата да живеят в братство, душите в свобода, а духовете – в равенство. Днес нямаме време да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание конкретни идеи, насочени към реалността.

Къде е причината за тази абстрактност? Е, човечеството съвсем е изгубило представата за това, което сравнително неотдавна е било мистерийна истина: че човек се състои от тяло, душа и дух. Във времената на гърците това още е било разбиращо се от самосебе си. За първите отци на църквата това също е било разбиращо се от самосебе си. Това, което е стояло в основата на упадъка на човешкото развитие – това развитие изисква нов импулс от принципа на Христа – е намерило своя израз в Константинополския Събор в 869 година в твърдението на догмата за премахването на духа. Простете рязкостта на израза ми. Той е само външна констатация на това, което се е затвърдило в съзнанието на човечеството във връзка с описаните от мен факти. От този момент в теологията е било забранено учението за троичността на човешкото същество, за това, че човек се състои от тяло, душа и дух. Учили са: човек се състои само от тяло и душа, както и днес учат професорите по философия. И когато един Вундт или друг професор по философия от наши дни няма понятие за троичността на човека и говори през цялото време само за тяло и душа, и през ум не му минава, че той само следва указанията на Константинополския Събор от 869 година. Той не знае, че неговото учение само копира решенията на този събор. Да, така наречената „непредвзета“ наука, ако по-подробно задълбаем в нейната история, е пълна с ясно изразени предвзетости. „Свободната от предвзетости“ наука, в областта на философията не можем и да си я представим извън решенията на Константинополския Събор, само дето учените мъже не знаят това.

В хода на развитието човек е изгубил знанието за своята тричленност; това знание трябва да му бъде върнато от духовната наука. Оттук беше необходимо първото, напълно съзнателно, структурно пронизано разчленяване на човека на тяло, душа и дух, именно в книгата „Теософия“, което се опитах симптоматично да направя дейно в нашата средноевропейска, антропософски ориентирана духовна наука. Върху това е изградена цялата книга. Това е необходимо решително отново и отново да се поставя пред човечеството, за да достигне то чрез развитието тричленността на човека.

Виждате, как до подробности съвпада всичко, когато се стои на основата на духовната наука. То е предназначено да пробуди такива представи, такива чувства и волеви импулси, които ще ни направят истински сътрудници в развитието на новото човечество. Винаги се стремя да предизвикам във вас чувството, че духовната наука няма право да си остане грижливо отглеждана теория; тя не може да бъде подобие на наука, не трябва да бъде натрупване на знания; тя трябва да стане истински живият вътрешен живот на душата. Това ми се струва много по-значително, отколкото само обогатяването на съзнанието с понятия, което, разбира се, също е нужно, тъй като ако нещо трябва да бъде оживено, първо трябва да бъде обхванато с понятие. Понятията са ни необходими, но те не трябва да бъдат мъртви, те трябва да се изпълнят с живот. Ако духовната наука се приема реално, тя обхваща целия човек, въздейства върху целия човек. Но трябва целият човек, с чувство и воля да се отвори за духовната наука, и само тогава той правилно ще живее в нея. Ние никога не трябва да губим любов към истинското познание и към самото развиващо се човечество. В наше време тази любов е още слаб кълн.

Откъс от лекция на Рудолф Щайнер, „Събрани съчинения“ – 174.

Sign in to follow this  


0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×