Jump to content
Порталът към съзнателен живот

selsal

  • постове
    16
  • коментара
    45
  • прегледа
    3151

Умората - един шанс, който се пропуска


selsal

572 прегледа

Умората показва, че течението те е довело до голямото море. А там всички предходни посоки замират, тенденциите се стапят и едно всецяло налага духа на обширната си снага. Тогава вечерният мирис навява мисли за сън и нов живот. Умората подготвя човек да прекрачи, но не в пространството, нито отвъд времето, а в едно не-аз.

6 Коментара


Recommended Comments

То това е умората - потъване. А шансът, който пропускаме, е да оценим въпросното потъване положително. Умората в социален смисъл може и да е загуба на енергия, или физическо неразположение, но в метафизичен смисъл умората е естествен отказ от натрупаното, от видяното, от цялата маса на вече-преживяното, и съответно е възможност да се прекрачи всичко това, за да се случи нещо същински друго.

Линк към коментар

"Налага ми се, какво да се прави, да си казвам понякога -

Да мислиш, да виждаш, да пипаш и чуваш, /да чувстваш, да вкусваш, подушваш, прозираш /е форми да правиш, дали го разбираш?"

Умората стопява формите. Дали възможно е това не знам - в аморфността кристална структура да съградиш?

Линк към коментар

Да. Умората стопява формите. И питането тук е: аморфността единствената последица от умората ли е? Казано по-нашироко - дали умората води до сън, изпълнен с хаотични образи, и дори до сън без сънища, или има начин именно посредством умората човек да се озове в богат и смислен сън, чиято реалност е по-непосредствена от реалността, предхождаща и довела ни до умората?

И точно, както казваш, кристалната структура е - може би - възможна, произлизайки не от друго, а от аморфността, създадена от умората.

Линк към коментар

"Умората подготвя човек да прекрачи... в едно не-аз."

Един великолепен астролог, веднъж ми посочи, че ~умората, заедно със ~смирението са единствените действащи лекарства... Запомнила съм думите му и мисля, че е напълно прав...

Линк към коментар

Смирението е култивирана нагласа за преодоляване на закостенялостта у човек, а умората е естественият процес за това преодоляване. Умората често се задейства, когато смирението не намира път в душата. От друга страна пък има умора, която следхожда смирението, такава умора е нещо като корона на смирението. То е така, щото донякъде смирението не може да бъде пълно и умората винаги е нужна, а донякъде гордостта (античната гордост, рицарската гордост) е част от смирението, като го осмисля и предизвиква умората.

В тоя смисъл смирението и умората (както и включената в контекста им гордост) са преобразуватели, които отменят лекарства.

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...