Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    102
  • коментара
    5
  • прегледа
    19322

Романа "Безсмъртната любов" на Дук де Помар :)

Кон Круз

654 прегледа

Романът "Безсмъртната любов" на Дук де Помар: представяне на езотерични идеи в художествена форма.

"В една прекрасна юлска нощ, когато луната осветяваше с меката си светлина старинния дом на моите предци и атмосферата бе тежка и задушна като пред буря, аз очаквах радостно събитие, което пораждаше у мен едновременно сладостен възторг и мъчителна тревога. Преди две години се бях оженил за Конхита Варгас, по народност испанка, която със своята ангелска доброта, със своите възвишени качества превърна кратковременния ми живот с нея в рай. Обичах я пламенно, както в първия ден на женитбата си. И тази любов би продължила завинаги, ако съдбата не бе ми я отнела. В онези часове една мисъл упорито се натрапваше в съзнанието ми: всеки кръг, който описваше стрелката на часовника, ме приближаваше все повече до съдбоносната минута, в която щяха да се осъществят нашите най-хубави мечти и нашият съвместен живот щеше да се изпълни с още по-голяма радост. Чувствах се безкрайно щастлив, че Бог благоволи да ми даде още едно щастие: след няколко часа, може би след няколко минути аз вече щях да стана баща. Нощта бе ясна и очарователна, но скоро започна да помрачава. Тъмни облаци се трупаха над главата ми, предвещавайки буря. Но може би тази буря ще бъде избегната!? Силен вятър духаше от запад и тук-там големи тъмносини пространства показваха отделни частици от блестящото небе – златен рояк от милиони светове. И луната, приятелката на всички, които се обичат, продължаваше да осветява небето над главата ми. Тя постоянно се показваше иззад тъмните, като че ли разгневени, облаци, като разливаше меката си и приятна светлина върху дърветата и кулите на готическата постройка. Но ето че внезапно изчезна под тъмните облаци, които я обгърнаха като с погребален саван. През тази нощ аз дълго се разхождах по двете тераси, които обгръщаха двете крила на старото здание. Измъчваше ме непреодолимото желание да я видя. Исках да вляза в стаята, в която моята Конхита, моята любов и надежда, страдаше цял ден, но треперех от ужасната мисъл, че тази, от която зависи моето щастие или нещастие, може би ще напусне жилището на праотците ми за едно по-далечно място, от което никой се не връща. Този ужасен страх ме измъчваше постоянно. Тази мисъл изпъкваше и с голяма сила заглушаваше другите. Опитвах се да я отстраня от уморения си мозък, но тя отново ме завладяваше – всеки път с по-голяма яснота и сила. „Да не би това да е някакво предчувствие?“ – си помислих още по-уплашено аз и сърцето ми се сви. „Но това е невъзможно, това не може да бъде! – провикнах се аз. – Лекарят преди половин час ме увери, че болната се чувства добре и че няма нищо опасно освен очаквания критичен момент, причина за всичките ни безпокойства и страхове... Но може би това няма да е тъй страшно!... Бог не ще отнеме моето блаженство... Сега, когато всичко в нашия живот е хармония... Сега, когато душите ни се сляха в свято единство... Сега, когато тя ще стане майка!...“ С измъчена душа седнах на каменния стол на терасата, заледен от тежка мъка, както мрамора, на който се опирах. Внезапно почувствах – защото не бе възможно да чуя с ушите си заради далечното разстояние и затворените врати – почувствах, казвам, или чух с вътрешния си слух един сподавен глас, който изпълни сърцето ми със страх и ужас. Един глас, който ясно ми представи всичките страдания на последната предсмъртна агония. При това този глас бе тъй тих, тъй приятен и мил – като ромона на поточетата, лъкатушещи през обгърнатите с гигантски липи поляни на имението Белшас. Вън от себе си, скочих като пронизан от електрически ток и обезумял, се затекох към дома. В един миг стигнах пред мраморната стълба, която водеше до нашите стаи и там срещнах лекаря. – По-добре е, нали? – извиках запъхтян. Той не ми отговори нищо. Само тихо се препречи пред старинната врата, като че ми казваше: „Не бива да отиваш при нея.“ В тази минута луната се показа и го освети. Дрехите му бяха в голям безпорядък, лицето му бе неспокойно и бледо. Той стоеше мълчалив и отчаян и аз веднага разбрах страшната истина. – Конхита! Конхита! – провикнах се и паднах в безсъзнание. ІІ Моята любов, моята мила другарка, моята незаменима съпруга бе престанала да живее. Изгубих я завинаги!..." (https://www.janua-98.com/книги/други-автори/product/137-bezsmartnata-lyubov).

По - долу, снимка на първото българско издание (от края на 19-ти век). Дело на спиритическо дружество "Милосърдие". От пояснението към представеният в knizhen-pazar.net екземпляр излиза, че той е бил собственост на княгиня Мария Луиза (майката на цар Борис III). Преди не съм предполагал, че в България по онова време е бил издаден езотеричен роман... Преводът от френски е на Анастасия д-р Желязкова от Варна. Популяризирането на книгата първоначално е било под формата на брошури: http://petardanov.com/index.php/topic/19384-№57-петър-дънов/#gsc.tab=0.

bezsmrtna-lyubov.jpg

Снимка №2. Издание на изд. "23 декември", Севлиево.

ce4ab0131936.jpg

Снимка №3. Показва издание от "б.г." (това е написано в една обява там, където трябва да е посочена годината). Предполагам изданието е от началото на 90-те години на миналия век (тази корица ми допада най - много).

3d4b859775da.jpg

 

Корица №4 (2006 г.).

6043b0248f3e.jpg

 

 

Днес за втори ден чета любовно-езотеричния роман "Безсмъртната любов" на Дук де Помар. Някъде прочетох, че четивото е написано в началото на 19-ти век. Кога точно - не знам. Не намерих информация. Който знае повече за автора и неговата творба - моля да сподели. Попаднах на романа уж случайно (една вечер наскоро разглеждах езотерични книги в сайта за стари книги и видях обяви за едно от изданията).

В книгата за съжаление липсва предговор... До мястото до където съм стигнал - никъде не се посочват и дати. Но от разказаното съдя, че действията се развиват през 19-ти век. Стигнал съм до стр. 117 и намирам книгата за добра. Не лоша - в никакъв случай. Но не ми изглежда поне към момента като четиво, което ще заеме челно място в сърцето ми и смятам, че логично не е сред най  - популярните книги в света. Не е лоша, но не е и велика (струва ми се). Дава се в увлекателна форма езотерична информация (най - ценната и страна). За момента като цяло не срещам нищо ново за мен, но ми е приятно да я чета и смятам, че и след като завърша последната и 318-та страница ще продължавам да смятам, че е достатъчно добра, за да бъде препоръчана в сайт този. Намирам я за особено подходяща за хора, които сега навлизат в езотеричните обяснения за живота и Вселената. Навремето лечителият Петър Димков е дал на дъщеря си Лили Димкова (тогава около 14-годишна) да прочете именно тази книга.

На книжното тяло, което си закупих вчера (снимка №4, изд. "Жануа`98) и което е от 2006 г. пише "второ издание", но това реално е четвъртото издание на книгата в България! :) Първото е било през далечната 1895 г. във Варна!

"Кой е Дук Де Помар? За него няма страница в онлайн енциклопедията Уикипедия, в българския и чуждестранен интернет не пише почти нищо за това име, осве свързаните с него няколко книги.

Дук Де Помар е псевдоним, казва Учителя Беинса Дуно. Псевдоним на забележителния френски астроном Камий Никола Фламарион, който е основател на френското астрономично общество и основател на обсерваторията в Жювизи, край Париж.

В своята книга "Безсмъртна любов", той изтъква реалността на духовното и несъстоятелността на материализма. 

Ето и някои избрани цитати:

"Аз бих искал да знам дали след някой бал или вечеринка, изморени от удоволствия, хората идват до съзнанието да си зададат въпроса, защо живеят на този свят. Коя е целта на тяхното съществуване? Защо се живее и защо се умира? Какво ще стане с тях след смъртта?

Дук Де Помар

Погледни тези звезди, които като безценни камъни обсипват мантията на нощта. Всички те са населени светове. Навсякъде кипи живот. Няма нищо бездушно или мъртво във вселената. Там, в греещите от светлина светове, цари живот, който не може да се сравни с нищо земно и който ние с нашите слаби човешки умове, с нашето ограничение не сме способни да разберем. Обаче тези светове, този възвишен, чист и съвършен живот очаква нас. Там е нашето бъдеще.

Нашата еволюция няма да спре. И когато стигнем до пълното земно съвършенство, когато научим всички уроци и придобием всички опитности, които земята може да ни даде, когато след редица прераждания завършим с успех това велико училище, в което се намираме днес, ще бъдем свободни да продължим нашия живот и нашето усъвършенстване по другите светове, които блестят сега пред очите ни в безкрая на нощта и които пазят за нас такива богатства, „които ухо не е чуло и око не е видяло“.
Ние ще се променим – ще станем други. Ще дойде ден, когато ще гледаме на сегашното си състояние, както сега аз гледам на моето състояние във формата на Ананда.
Единственото, което никога не ще изчезне, е златната нишка на нашата любов, която ще продължава завинаги от живот в живот, от прераждане в прераждане, от един свят в друг, ще променя своите форми, ще се издига и усъвършенства. Защото истинската любов е безсмъртна!
 И тя никога и по никой начин не трябва да се смесва и отъждествява с временните увлечения и чувства, продиктувани от плътта, които обикновено хората изпитват един към друг. Любовта е нещо друго. Любовта е изчезнала връзка на душите, а не привличането на телата. Любовта няма начало, нито край. Любовта е свещеният огън на душата, който никога не изгасва." (https://portal12.bg/publikacii/duk-de-pomar-lyubovta-e-sveshteniyat-ogan-na-dushata). 

И още (стр. 108 на последното издание): "Оттогава, Викторе, от този царски дворец, започва връзката между нашите души, между мене и тебе. Може би ще бъдеш неприятно изненадан, като ти разкрия, че отначало сме били врагове, после в последователните си съществувания малко по малко ставаме приятели и любовници, докато най - после идваме до сегашното положение да се чувстваме неразделни и свързани завинаги въпреки преградите на смъртта."



0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×