From the blog "Блог на човекът наречен Кон"

- Вече съм решил. Не можеш да ме спреш.
- Какво? Не дойдох, за да те спирам. Ако искаш, скачай.
- Да не ми прилагаш някаква реверсивна психология?
- Не, говоря сериозно. Скачай.
- Добре, скачам.
- Имам един въпрос преди това. Опитвам се да разбера ревността. Това е нова идея за мен, а ти, Рики, си идеалният човек да я обясни.
- Какви ги дрънкаш...
- Не така невъзпитано, Рики. Не съм спрял да говоря.
- Добре, всичко ще кажа! Само ме издърпай, моля те!
- Сигурен ли си? Защото може да...
- Издърпай ме! Издърпай ме, моля те! Боже...
- Не си хаби дъха. Той не проявява милост към самоубийци. Добре, да се върнем на въпроса. Толкова силно си ревнувал, че си убил доктор Шоу. Ще ми помогнеш ли да разбера защо?
- Как можа да го кажеш? Щях да скоча заради убийството му.
- Не ме лъжи. Знам за заплахите.
- Тогава бях много зле. Кара тъкмо ме беше зарязала. Изпратих заплахите, отидох при него...
- ...и го уби.
- ...и той ме успокои.
- След това продължи да ми помага, макар да знаеше,
че не мога да му платя. Помогна ми да преодолея развода,
банкрута, смъртта на папагала ми...
- Осъзнавам, че не ревнуваш. Просто си тъжен. Жалка работа. Ако не можеш да ми кажеш каквото ми трябва, каква полза от теб?
- Ти не трябва ли да ми кажеш, че има за какво да живея?
- Де да можех, Рики. Животът ти звучи много зле. Колкото и да е иронично, сега може да вървиш само нагоре.
- Знаеш ли, прав си. Може би лошото вече е зад мен. Мисля, че съм готов да сляза сега.
- Не съм те молил, но добре. Слизай бързо. Хайде.