Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    151
  • коментара
    14
  • прегледа
    17716

"Остани при живата трева"

Sign in to follow this  
Кон Круз

37 прегледа

"Генерала започна все по - често да се замисля за смъртта. В същност той си даваше сметка, че не мисли точно за нея, тъй като човек не би могъл да мисли разумно за нещо, което не познава. Размишленията около този бъдещ, неизбежен акт се заключават в известен брой въпроси, които човек си задава, в известен брой хора и вещи, които остават след него. Последните месеци цялото му същество се отдръпна настрани и нагоре, обладано от мъдро равновесие, като при това не преставаше с топлота и умиление да наблюдава какво се върши в забързаната суета на тревожните хора наоколо. И още разбра Генерала, че смъртта спокойно го изчаква в сянката на най - близо предстоящите дни и при отсъствието на онази животрептуща, обагрена с болка обич, която хранеше към конкретен, отделен човек - сега сърцето му, цял живот топлило такава любов, като че ли преля от нея, та я заобръща в себе си, без да изтърве и капка навън, подреди я в нов ред, в нова сплав. Беше прозрял, че любовта е навсякъде и че нищо не може да живее без нея - нито и тревица дори би израснала, нито реките биха текли в своята си посока, нито слънцето би изгрявало, нито хората биха дишали...И този велик принцип беше единственият съдник на поведението му не само сега, напоследък, но и (във) всичките изживени и плодоносни години.
"На Алена ще оставя всичко освен тези книги и сабята от баща ми." - Тези неща за Генерала бяха предметите. Хората - това беше само Алена. Въпреки десетките, минали през сърцето му, които от своя страна щяха да го помнят, докато са живи, щяха да го разказват на деца и внуци и щяха да го носят като скъп спомен за рядко и великолепно природно явление, което присъствува само миг - толкова, колкото да видиш светлината му, която раздира сивото небе, и край. "Никой освен, Алена не е толкова мой!" - мислеше Генерала.
Близката си смърт той усети и по това, че вече беше заобичал дори нея като част от хармонията, която беше създавал вътре в себе си и около себе си, макар че и тя за него беше един друг, отделен и завършен свят, сътворен по образ и подобие на Естествето. И това могъщо и умно повторение - от звездния свят до отделния човек - според Генерала беше напълно достатъчно да опази до неприкосновеност, да опази Алена от всичко и от всеки."

Наташа Янчева, "Остани при живата трева" (стр. 71-72), изд. "Народна младеж", София, 1983 г.

Хубава повест, макар да не съм на 100% сигурен, че разбрах какво точно се случва накрая. Дори да не беше указано на едно място, че е цитиран Рабиндранат Тагор, пак щях да си помисля, че авторката е чела философски книги или че и да не е чела, то поне е имала някакви духовни изживявания, за да може да пише така във време в което езотериката не е била на мода... Явно Янчева (напуснала този свят миналия месец) е имала и интерес към психологията. Описала е талантливо на стр. 99 едно явление, което е един от факторите за влюбванията между хората и за последващите любовни драми: "Усети невероятния и глад за топлина, сътворен от плътния студ около нея, разбра задъханото и бързане да изпие час по - скоро топлината, която срещала тук-там по пътя си. А след всяка раздяла с нея Алена е изпитвала все по - невъзможна самота и все по - нечовешки глад. И затова всяка нейна следваща любов била все по - прекрасна, по - необятна, по - тежка...Така я видя Явор в онази нощ...В онази нощ разбра, че много по - мъдро е да си идеш от Алена, и колко е трудно да я накараш да те напусне."

Sign in to follow this  


0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×