Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
  • постове
    29
  • коментара
    3
  • прегледа
    20261

Да се сънуваш като Моисей?

Sign in to follow this  
Кон Круз

223 прегледа

Пет мои сънища от началото на месец юни 2015 г. Сънувани са в една и съща сутрин, 5 дни преди важна промяна в живота ми, свързана с професионалното ми развитие. В най - важния сън бях Моисей! Моля за тълкувания.

*****************************************************************************************************************************************************************************************

Бях някъде си, не знам къде. С един тип взехме да се караме и той ме заплаши с не знам си какво бойно изкуство. При което аз му казах, че ще му приложа Тай бо (не съм се занимавал с това, а се и пише Тае бо - освен това представлява вид аеробика с бойни елементи). Взехме/взеха да се бият. Изведнъж онзи, с който се карах започна да се бие с друг, не с мен (аз стоях зад другия - бодигард ли ми беше, що ли). По едно време врагът извади пистолет (не ми се щеше повече да съм там) - вкара поне 2 куршума на намиращия се пред мен (уплаших се куршумите да не минат през тялото на защитаващия ме и аз също да пострадам, но слава Богу не пострадах). Стрелящият си тръгна (простреляният и да е паднал, не съм видял).

След това се озовах във физкултурния салон на първото ми училище. Имаше някакви момичета там, имам чувството, че имаше и полиция, която разследваше случая. Аз бях с шапка с широка периферия и шлифер (като един филмов ловец на вампири): смеейки се казах, че приличам на убиеца, но не съм аз.

......................................................................................................................................................................................................................................................................................................

На някакво закътано място в някаква сграда (все едно зад параван), бяхме аз и И. М. Тя тъжеше, защото неин приятел е починал..., но нямах съзнанието да съм аз.

......................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Сънувах по едно време, че е нощ и някакъв малък бял пес се впуска към мен с желание, за да ме захапе. Не успя. Струва ми се, че още преди да ме нападне, аз се бях издигнал на метри над земята, така че приближаването му до мен - не му помогна да ме заръве.

......................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Сънувах още че летя в някаква църква. Стигнах към дъното, но се върнах към изхода/входа. Близо до входа на църквата беше президента Плевнелиев, който философстваше за нещо. Мина ми през ума, че по някое време (не знам дали в същия ден) е отговорил на мой въпрос, (може би зададен му по телевизията), в който въпрос се съдържа думата "молитва".

......................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Аз, Моисей! (Сънувано в ден с проливни дъждове: по - подходящо беше да сънувам, че съм Ной.)

Мошето го свързвам с лутане, но за да има изход, трябва да има и лутане. Без лутане - няма излизане от пустинята. Ден е, моят град. Тръгвам надолу към центъра. Вървя и...кеф. Хора ме разпознават като Моисей! Аз съм звезда, божи пророк! Старозаветен, но пророк! Започват развълнувани да се струпват наоколо, за да ме гледат. Имаше и облечени като индийки. Спря ме някакъв тип, който ме възприемаше явно като Дядо Коледа. Показа ми една стара тетрадка, в която май имаше 66 точки (мъжът беше доста под 66, та да е имал 66 Коледи). В тетрадката беше отбелязвал, какво му е подарил Дядо Коледа всяка година и доколко той е доволен от подаръка.
Продължавах да вървя и привличах все повече внимание - възторжени хора, възприемащи ме като Моисей!
Озовах се в града, в който учех. Вървя си аз (Моисей) по улицата и се сещам, че
(гореспоменатата) И. М. е поискала да разбере средния ми успех за годините на висшето ми образование. Обаче не се сещах колко е. Хрумна ми, че бих могъл да взема предвид всички оценки от бележниците ми от 7-ми до 12-ти клас и така да се получи по - висок общ успех (само че щеше да е среден успех от времето от 7-ми клас до завършването на висшето ми образование). Реших да посетя (с летене) града в който учех.
И тръгнах да летя към блока, в който три години и нещо бях на квартира, но се обърках в пътя...Стигнах до някакъв друг квартал с блокове (беше нощ, но като че ли в следващия момент стана ден). Приземих се на пътното платно. Започнаха да се струпват хора - все пак, Моисей съм. Обаче нямах желание да се занимавам с тях и реших да се върна обратно. Онези се струпаха така, че ми препречиха пътя за връщане. Нямам спомен обаче да съм минавал през тълпата (явно с летене ще да е станало).
По едно време, аз, една малко позната ми жена и някакъв мъж се озовахме в един от блоковете. Вървяхме тримата, но по едно време те двамата се разделиха и хукнаха в различни посоки: искаха да ме оставят в блока тъмен, мамицата им стара и да се изнижат без мен (щяха през два от изходите да избягат и после да се съберат). Хукнах след жената, тя излезе и се опита да ми затръшне вратата пред носа (щеше да я заключи и да ме остави затворен в непознатия блок, но аз успях да си мушна крака - тя го затисна, но не можа да затвори вратата; излязох и аз навън).

След това аз, майка ми и баща ми вървим по някакво пътно платно (намираме се в непознатия квартал, за който споменах). На едно място - скупчване на хора. Има полицаи - но те по - встрани. Някакви цивилни, обикновени граждани си придават важности: застанали на средата на пътя и като се доближи някой до тях - спират го. Не дават да се минава. Не бяха застанали точно в средата, но доближиш ли - изпречват ти се на пътя. Минахме си спокойно покрай тях. Изгледах единия с насмешка. Ако беше тръгнал да се репчи..., щеше да яде шутовете.
Продължаваме да вървим. Баща ми изостана назад. Аз и майка ми - вървим по - напред. Тя - най - отпред. Пред нас се движат трима едри, леко пияни и пиещи в движение младежи - единият гологлавец (може би футболни хулигани). Притесних се, да не вземат нещо да ни правят проблеми. Най - малкото: с джапанки бях. Помислих си, че ако ни нападнат, ще защитавам майка ми дори до смърт, а джапанките...ще ти изуя и ще се бия бос, доколкото мога.
Нямаше проблеми с тези пияндета. Стигнахме до колата. Наоколо имаше и други коли. Паркинг явно. Имаше много народ. Приготвяхме се да тръгваме. При нас дойде някакъв странен човек, който имам чувството, че за втори път ни/ме занимаваше с посещенията в някакъв негов сайт (не помня първото занимаване обаче). Ставаше дума за пари, за това че той печели от посещенията и ни предлагаше да се включим в бизнеса му (нали има разни сайтове, в които дават пари...Не бяхме заинтересовани от офертата и го отрязохме. Онзи взе от колата ни картонена опаковка с яйца. Обаче баща ми си я поиска и ни я върна.

После бях у дома - бях влязъл в скайп. Пратих покана за приятелство на една Ира, която ми е в списъка с абонати. Погледнах аватара на един даоист (Дао, Тао, Тае бо - хммм). Аватарът беше негова снимка колаж: на снимката се виждаше той с торта по случай рождения му ден, а на мястото на главата му имаше вълча глава.

......................................................................................................................................................................................................................................................................................................

П.П. от 2015 г.: Въпросната Ира (не и е това истинското име), преди време имаше никнейм, в който се съдържаха две цифри, чийто сбор е 5 (5 е важно число в живота ми) - свързано е с пътуване. (2019 г.: По - горе съм написал от "7-ми до 12-ти клас". Разликата между двете числа е...5. Споделяйки сега сънищата тук, забелязвам неща, които преди години не бях забелязал). Относно даоиста: не знам дали е важно за тълкуването, но в негов никнейм се съдържа думата "надежда" (макар на чужд език). Сънят може да означава 40 години лутане... Дано ако е това, 40-годишното ми лутане да е започнало преди 26 години, а не те първа да предстои. Млад леко шантав мъж ми показа леко изхабената си тетрадка: вътре имаше 66 точки...Аз съм на 26 години...Моисей се е скитал в пустинята 40 години преди да достигне до обетованата земя. Но какво са 40 години на фона на вечността? По - добре 40, отколкото 400 да речем... Даоистът, за който споменах: той има аватар сивкав лисунгер, освен това си пада синофил (китайофил): не знам дали тези детайли имат отношение към сънуваното.

Според Петър Дънов: "6 е число на илюзии. Също и на търпение. За добрия човек 6 означава растене, развитие, а за лошия - смърт...33 - число, което примирява брата и сестрата. Умът и сърцето работят в хармония. Числото 33 е подобно на 66, което е число на илюзии. 33 - число на заблуждения." (http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b15/novi_tekstove/chisla.htm.)
 

Sign in to follow this  


0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×