„Нито в Израиля съм намерил толкова вяра.“ В едно отношение вярата е едно указание, една възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик подтик. Изобщо, вярата борави с неща, които не знаем, които ще знаем в бъдеще. Ти вярваш в неща, които не си виждал. Разправят ти за неща, които не си виждал, но ти вярваш. Разправят ти за онзи свят, който не си виждал, но вярваш. Разправят ти, как живеят съществата от онзи свят и ти вярваш. Или ти разправят за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася до неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно в едно отношение можем да кажем, че няма нещо в света, за което, като ти разправят да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно – докато не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в нещата, които не виждам.“ Щом ги виждаш, ти няма защо да вярваш в тях. Щом виждаш нещо, то е вече факт. В политическия живот има неща дефактум и деюре. Политиците разбират и тия неща. За тях дефактум и деюре е едно и също нещо. Разликата е само в това, дали владееш нещо или не го владееш още. Като владееш нещо, то е дефактум. Докато още не го владееш, то е деюре. И в природата има неща, които са дефактум, но още не са деюре. В това отношение вярата е един обширен, един безпределен свят в своите размери. Той е един извънредно голям вят. Колко е голям не може да е каже. Но ще кажете: „Как е възможно да съществува такъв безпределен вят?“ Казвате: „Ти уверен ли и в съществуването на този вят или не си уверен?“ Уверен съм. Не може да се вярва в неща, които не съществуват. Лъжливите неща, които хората са създали в света, са ги създали от реалните неща. Идолопоклонството, запример, съществува от реалността на Бога. От там произлиза то. Като не можаха да видят Бога, да Го познаят, хората си казаха: „Да Го направим във вид на някакъв образ, да видим какъв е в дефактум.“ Те още не са Го видели деюре, но дефактум Го видяха във вид на различни идоли. Това сега е встъпление, предисловие за някакво съчинение.

И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане.............................................................

Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, пак, щом сте с вяра, това е за ваше добро. .............

 нещата не трябва да ги подценяваме, нито да ги надценяваме. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Днес хората се делят на вярващи и невярващи. Хората на вярата си мязат. Не е въпрос, коя вяра е най-добра. Който се е опитал да определи истинската вяра, той всякога е бил на крив път. Коя вяра е истинска? Истинската вяра ще се определи само тогава, когато човек влезе в невидимия свят. Може би, когато се свърши света, човек ще познае коя вяра е истинска. Може ли студентът или ученикът, докато учи да каже за учителя или за професора си, колко е учен? След като свърши студентът и започне да се занимава отделно с науката, само тогава той може да знае, доколко това, което професорът му е преподавал е вярно и доколко професорът му е бил учен.  Някой иска да знае, какво нещо е истината. И това не е лесно. Днес човек най-малко изучава реалността на нещата. Каквото днес изучаваме, ние изучаваме факти от миналото. Растенията, които изучаваме, животните, които изучаваме, небесните тела, които астрономите изучават, всичко това са факти от миналото. Има звезди, светлината на които дохожда до земята едва след милион години. Тъй щото, светлината, която днес виждаме от тях, не е сегашната им светлина. Това е светлината, която те са изпуснали преди милион години и едва днес пристига до нас. Какво е днешното им състояние, не знаем. Какво ще е бъдещото им състояние и това не ни е известно. Ние едва сега изучаваме миналото, не сме дошли още до настоящето. Тогава в какво седи реалния живот? Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което м, показва, какво е настоящето. Това, което наричат интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това, което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, то е настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. Човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията не провежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето, нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата..................................................

Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето – на онези, които са напреднали, а настоящето – това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това е Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи........................................

 Цялата природа представя един Божествен организъм, в който човек се движи. Благодарение на този общ, велик организъм човек е намерил своето място, в което може да се движи и живее. Ако един ден природата престане да се движи, да живее и да се проявява така, както днес се проявява и ние заедно с нея ще престанем да се движим, да живеем и да се проявяваме. Тъй щото, ние живеем благодарение на природата. Искаме ли и в бъдеще нашият живот да се продължи, трябва да изучаваме законите на природата. Животът на съвременните хора се съкращава благодарение на това, че те не спазват нейните закони и влизат в стълкновение с нея. Обаче, природата силно вярва, че един ден грешните хора, ще станат добри. Казвате за някого, че от него няма да излезе човек. Природата казва: „Човек ще стане от него. Ето, виждате ли този бръмбар? Един ден и от него ще стане човек.“ Като види някой червей, природата казва „И от него човек ще стане.“ Тя вярва в това. Защо? Защото знае предназначението на всяко живо същество. .......................................................

 Не, докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата на хората се намалява и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се решават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топла вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Като пиеш червено винце, после ще почнеш да поетизираш: „По плета се скитам и за тебе питам.“ И червеното има своето място, но къде? В организма, като кръв. Благодарение на винцето, което циркулира в нашия организъм, ние живеем. Казвате, че без винце не може да се живее. Съгласен съм и аз. Не можем да живеем без онова винце, което циркулира в нашия организъм. Това вино циркулира и в млекопитаещите. Но онзи, който не може да създаде в себе си това естествено винце, той търси виното отвън някъде. „Ама ти пиеш ли?“ „Пия, как не.“ Ако ме боднеш, червено вино ще излезе от мен. Казвам: Изучавайте природата! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно в него, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представляват възможностите и не възможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализмът в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е една крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат от духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си, човек познава какво нещо е любовта, която го е създала. Има нещо Божествено в човека. На онези от вас, които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата, отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създавал човека с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко дни наред си задавайте този въпрос и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: „Защо трябва да туря ръката си на веждата отстрана?“ Веждите представят радиоприемници, каквито камъчета има в радиоапаратите. И служат като приемници. Щом отворите бутоните на радиото, лампите веднага светват. След две-три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време и вие ще получите някакъв отговор...................................................................

Казвам: Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. Човек живее колективно, тъй щото никой не може да прави каквото иска безразборно. Щастието на човека зависи от това да съзнава, че не живее сам и че носи и своя и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот Ето защо всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. Всеки народ трябва да живее добре, за да бъде добре и на индивида. И всеки индивид трябва да живее добре, за да бъде добре и на народите. Същият закон се отнася и до Христа. Ако ние живеем добре, ще бъде добре и на Христа. Ако ние живеем зле, ще бъде зле и на Христа. Мислите ли, че този спор, който става в християнските народи и това разделение между религиите е добре за Христа? Това не се отразява ни най-малко добре на Христа. Трябва ли досега още хората да спорят по въпроса, кое верую е по-право? Всички спорове показват, че Христовото учение още не е толкова ясно......................................

В това отношение съвременните хора представят песъчлива почва, в която Христос не може още да дойде. Всяка почва трябва да се подобри. Следователно, ако в нашите умове и сърца не могат да растат здрави мисли и чувства, нас не ни очаква добро бъдеще. А бъдещето на човека седи в неговите добри мисли и чувства. Нашите мозъци, сърца и тела представят нивите, в които ще се садят добрите мисли и чувства. Следователно, ако в нашите мозъци не могат да растат възвишени мисли, ако в нашите сърца не могат да растат благородни чувства и ако в нашите тела не могат да растат добри постъпки, защо ще дойде Христос на земята? Да се натъкне на човешкото подозрение и съмнение ли?

„Кажи само реч и ще бъде!“ Христос казва: „И в Израил не съм намерил толкова вяра.“ На вас казвам: Турете ръка на веждите си и кажете: „Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.“ И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: „Господи, да не кажеш нещо, което не мога да го направя.“ Ще туриш ръка на веждите и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от своя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, в която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране. При това положение светлината и топлината ти ще се повишат и ти ще почувстваш едно просветление на ума. И това, което дотогава те е измъчвало, ще излезе от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз решавам въпроса: турям пръста си на веждата и слушам, какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае, какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красиви линии.

Та казвам: Всичко зависи от нашите очи, от нашите уши, от нашата уста, от нашите ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло: главно на две места – в нашия ум и в нашето сърце. Като знаете това, не подценявайте цената на вашето тяло. Не подценявайте цената на вашия ум. Не подценявайте цената на вашето сърце. Това не се отнася само до вас, но не подценявайте и вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почитание. Почитайте се едни други с любов. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, приложат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.

Вярата е за постижение на моя ум, на всички блага, които Бог ми е дал.

Благословен Господ Бог наш.                  

                     http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=2574