Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Today
  2. д-р Тодор Първанов

    Какво е обичта

    ,,чувствам се спокойна покрай него, хубаво ми е, разбираме се ,,
  3. Промяната

    Какво е обичта

    А как мога да различа оксициновата привързаност и как се усеща дали я има, от това дали нямам нищо към човека. Понеже постояно сръвнявям с бившия ми и към него мислих, че съм превързана, но като се разделихме съвсем не беше така, бях много щастлива без него. Просто оксициновата обич дали се изразява с чувства и емоций. Когато той ми призна, че ме обича сякаш вече не ми е интересен.
  4. д-р Тодор Първанов

    Какво е обичта

    ,,Това, че не съм влюбена в него, означава ли, че няма смисъл да съм с него.,, От лекцията трябва да си наясно, че всъщност си влюбена, но не с допаминов тип любов, а окситоцинов /привързаност/ и естрогенов /сексуален/ тип любов. В езика ни окситоциновия тип наричаме ,,обич,, , а ,допаминовия ,,любов,,. Практиката доказва,че в основата за една успешна връзка е обичта, докато любовта .....често си е просто едно надрусване и когато то изчезне, може да се окаже, че картината която сме виждали в това състояние, няма нищо общо с действителността. Темата е подробно разработена в една главите на ,,Изкуството да бъдеш Бог,, от Морган Спек ./ не помня в кой точно том/.
  5. Yesterday
  6. Промяната

    Какво е обичта

    Благодаря, изгледах, няколко видеа. Разбрах, че това което търся е именно чувството да си влюбен(романтична любов), идеята за която е да сме съсредоточени само в един партньор за да може да създадем поколение. Разбрах, че явно е болест, която все някога преминава и не може да я има вечно, понеже се изисква много енергия от мозъка аз така си го обяснявам. Но именно след като премине какво остава? Със сегашния ми партньор имам сексуално привличане, чувствам се спокойна покрай него, хубаво ми е, разбираме се много добре, виждам и лошите му чарти точно защото влюбването го няма, но съм го избрала, поради някаква причина. Просто го харесах. Това, че не съм влюбена в него, означава ли, че няма смисъл да съм с него. В редки моменти усещам като топлина в гърдите, но не е постоянна, може ли да се каже, че това е обич или не е. Плаша се, че ще стане като при бившия ми приятел след 7 годишна връзка, не можех да понасям и дишамето му, но е него се бях влюбила. Мога ли да си повдигна допамина към сегашния ми партньор, за да се влюбя в него.
  7. д-р Тодор Първанов

    Какво е обичта

    Защо обичаме Гледай тези лекции и ако има нещо неясно питай https://www.ted.com/talks/helen_fisher_tells_us_why_we_love_cheat?language=bg#t-473058 лекциите са две, но втората не мога да я кача, намери я в сайта на ТЕД сама
  8. Промяната

    Какво е обичта

    А възможно ли е да обичам без да го знам и усещам и дали мога с времето да се науча да обичам даден човек. Дали обичта зависи от мен към някой или тя просто се случва без да имаш избор към кой. Ако съм с даден човек както вмомента аз, искам да го обичам и мога ли да се науча, понеже съм избрала този човек. И как мога да го направя.
  9. АлександърТ.А.

    Какво е обичта

    Питаш , защо нямаш усещане че обичаш . Това се отнася за емоциите и е трудно с SMS да се обясни . Но мога да ти кажа как аз усещам обичта . Тя обичта е връзката ни с околния свят Посредством тази връзка въздеистваме на света , както и той ни въздейства . Да погледна през прозореца с любопитството , какво вали вън , сняг или дъжд , е тази връзка--обич . Сина има мотор който даде на ремонт . Ремонта се проточи една година и той не издържа , купи си друг . Добре е да ти кажа че съм износил , 2 ,,Балканчета" , но с години не съм се качвал на мотор и не ми се е искало . Та оправиха мотора и кавам , как ще го продаваме . С цел да му помогана ако иска . Но той ме погледна и ми дума , че не може да си върне парите които е дал и е най добре ти да го караш . Беше ми минавала тази мисъл , но я отхвърлях като безмислена . Стигаха ми разходите по колата ,та да се натоварвам и още . А един мотор има разходи като кола .Но какво стана ? До вечерта като че ли ме заля еуфорична вълна . Пред очите ми бе черния никелиран мотор със супер удобното седло . А представата за ускоряването и съпротивата на вятъра нямат аналог . ...Няколко дена почти не можех да спя и въпреки че вън има сняг , пред мен постоянно бе удобното возило и усещането за свобода витаещо около него .. Мисля че лесно се вижда какво е обичта .Тя е вътрешната връзка със всичко на около .В случая ме вдъхновява идеята ,,мотоциклет". А самия предмет е иконата помагаща за тази връзка .То е подобна с обичта която човек има към друг човек .Там връзката е душевна , между душите . За това можем да обичаме хора с недостатъци .Можеш да харесваш нечие тяло , но не го обичаш . Творчеството , когато правиш нещо и влагаш душата си , е обич . Човек може да сложи челия си живот в само една идея и да няма място за друго нещо . Както става при голямите спортисти или други успели хора във всякакви области . Когато насочаш желанията , амбициите , обичта си към определена идея , тя става твой живот и хората те определят като много успял човек . Та това е с две думи за обичта . Живия човек е обичащ . Самия живот е постояна проява на обичта , независимо какво си мисли всеки от нас . Четеш ли беседите от Дънов ? Те действат и ни променят , облагородяват . Не само на мен въздействат така .
  10. Last week
  11. Здравейте, пиша ви понеже имам проблем или поне така си мисля. Мисля си, че никога не съм обичала и няма да обичам. Със бившия ми приятел с който бях близо 8 години се разделихме понеже почнах да не го понасям по никакъв начин. Дори само дишането ме дразнеше. Всичко истина към него. Със сегашния ми партньор съм от 7,8 месеца заедно и по същия начин си мисля, че не мога да обичам или поне не знам какво е. От време на време се появява една топлина в гърдите едно приятно чувство което ме кара да си мисля, че обичам, но след някакво време изчезва. Всъщност обичта чувство ли е. Дали е възможно с времето да заобичам партньора ми, и как да разбера, че се е случило и го обичам. Имам страх, че всеки така ще ми омръзва и няма да го понасям. Напълно ми е ясно, че тръпката, и емоцията е до време и след като си замине какво остава. При мен е нищо или поне нищо не чувствам.
  12. „Отче наш“„Ще се развеселя“Ще прочета няколко стиха от 20-а глава от Евангелие на Иоана, от 12-и стих надолу.„Духът Божи“ 639. Защо плачеш и кого търсиш - 21.02.1937 г. „Благословен Господ Бог наш“Тайна молитва
  13. Кон Круз

    Световна история

    "За мистификацията „Протоколи на Ционските мъдреци"": https://hranislav.blog.bg/history/2021/01/23/za-mistifikaciiata-protokoli-na-cionskite-mydreci-quot.1745866.
  14. Добрата молитва 82. Закон на съвършенството - 20 август 1921 г. Господнята молитва
  15. Earlier
  16. Ще си използвам правото на един коментар за денонощие, за да ти препоръчам да сравниш последните си два коментара по темата.
  17. АлександърТ.А.

    Еротиката в изкуствотo

    Виж не мисля че съм познавач на изкуствата . Но всяка деятелност може да бъде изкуство , Така че съм съгласен с тебе . Но с уговорката за какво изкуство става дума . Това момиче танцува прекрасно . Изкуство е , но много близо до секса . По принцип си мисля че изкуството трябва да ни насочва към Духа . Изкуството трябва да вдъхновява и насочва от по грубата материя към по фината . Целта би трябвало да е , облагородяване на хората . Все още сме много зависими от животното в себе си . Не се владеем и лесно животинското взима власта . И всяко едно изкуство би трябвало да ни помага в себе овладяването . Поне така си мисля . пп ..това по ми харесва : https://www.instagram.com/p/CJ6fvZ5nyAJ/
  18. Близнец, не беше с тях, когато дойде Исус. Отче наш. „В Начало бе Словото“. Ще прочета 20 глава от Евангелието на Йоана. Човек може да живее и след като умре. Този е жизненият въпрос, който занимава хората. По този въпрос хората са разделени на два лагера. Бог е Любов. 586. Един от дванадесетте - 28 април 1935 г. Добрата молитва Всичките нещастия на хората се дължат все в задната част на мозъка. И руснаците имат една поговорка, че човек бил силен в задния си ум, в задния си мозък. Всичко каквото човек чувствува и мисли в даден случай се отпечатва на лицето му. Ако неговите чувства и мисли са възвишени, всяка такава мисъл или всяко чувство се украсяват с една Божествена мисъл, с това, което Бог е създал. В тези форми именно днес влагаме своите мисли и чувства. На всяка Божествена мисъл трябва да отговаря едно Божествено чувство. Значи, във вашата мисъл отговаря друг един процес. Всичко онова, което ние създаваме с нашата мисъл, за в бъдеще на това ще отговаря едно Божествено чувство. Следователно, с нашите мисли ние сега ковем нашата съдба. Каквато форма си създадеш сега, такова съдържание ще си влееш в бъдеще. Затова се казва, че каквото си постелеш, това ще изпиташ.
  19. azbuki

    Интуиция

    Подходящо лечение за теб би било много селски фитнес плюс поне две деца плюс мъж, който слабо се вълнува от секс.
  20. Сандо, според мен това е по - близо до изкуство от показаното от теб.
  21. Кон Круз

    Забавно - 2

    Сюжет за криминална комедия, в която главен герой да бъде един стар участник от Портала:
  22. Кон Круз

    Борето и Русан

    Познавате ли кокаиновия крал Русан Бориславов от Скравена? Двойник на Борето Русанов от Свищов. Идея за сюжет на комедия. В един и същи ден в един и същи час един духовен регресор и един регресиращ наркокрал се озовават на една и съща улица в София. Акция на ГДБОП по погрешка завърша с арест на Русанов, чиито документи минути по - рано са откраднати от джебчийка от кардарашите. Русанов безуспешно се опитва да убеди маскираните ченгета, че не е този, за когото го мислят. В това време истинският престъпник е успял да се скрие и от медиите научава какво се е случило. Успява да си извади фалшива л.к. на името на Русанов и стига до там, че да започва да провежда регресии на негово място, докато истинският Русанов е в ареста. За пред публиката във Фейсбук Русан Бориславов лъже, че профилът му е бил хакнат и затова си е направил нов. Злият Русан решава да организира семейна вечеря с близките на Борислав. Учителя се явява на сън на Борето и му съобщава намерението на заелия мястото му. Русанов се страхува за дъщерите си и търси начин да избяга от затвора, за да влезе в челен сблъсък със злия си двойник, който се оказва негов близнак, с когото са ги разделили като бебета. Русан Бориславов не си прави труда да учи регресивна хипноза и действа по бързата процедура - с кока в чая. Регресиите му дават забележителни резултати, хората го боготворят. На никой не му идва и на ум, че той не е този за когото се представя. Който е бил веднъж при Русан изпитва непреодолимо желание да се връща отново и отново, въпреки удвояването на таксата. В това време за зла беда, в затвора в който е Борислав Русанов за пореден път попадат и двама врагове на Русан Бориславов... Навремето той ги е преебал яко във връзка с една сделка и сега и те искат да го прецакат... Освен ако не успее да нареди плащане на 1 милион евро на техни хора отвън до 72 часа. Пари, с които да раздават подкупи и да излязат чисти като сълзите на момата кандидат-кметица от Момин проход. Небето не може да позволи да падне и косъм от главата на неговия човек, Господ не ще позволи подобно кощунство. Той изпраща на Земята архангел Михаил, който се вселява в тялото на кокошкаря Амет Мустафа Айдънов и налива в него чутовна сила в името на спасението Русаново. Амет-Михаил става сянка на Борислав, бие всеки, който се осмели да посегне на регресиониста и му помага в плана за бягство и за борба за истината.
  23. "Най-добрият метод в природата за човека", 4 април 1923.
  24. holyvalentine

    Интуиция

    Бих искала да поговоря малко за интуицията. Напоследък се сблъсках с нещо необяснимо , което много ме покруси и разочарова от самата себе си. Нещо, ко ето не мога да определя точно какво е, но е вътрешен глас, от този най-дълбокия, вътрешното усещане, което те кара да не изневеряваш на себе си, въпреки ситуациите в реалността. Всичко започна със срещата ми с едно момче. По принцип съм предубедена към по-младите мъже, които имат интерес към по-големи жени. 3-4 гоини са ок, но над 5 започват да се усещат разликите. Та срещнах този малчо в един сайт, там където най-малко очаквах да срещна такова прекрасно същество. От началото на срещата ни до сега, той буди в мен само уважание и възхищение, и нищо друго... Само да отбележа, че разликата ни е 8г. Той също имаше любопитство да опита с по-голяма жена и понеже беше много възпитан и позитивен, аз се съгласих да се срещнем. В деня на срещата дойде едно момче, което изглеждаше поне 7-8 години по-младо от същинската си възраст. Тук говоирм за мъж все пак над 30г, а не за абсолютно незряло момче. Вечерта протече в приятни разговори, но аз не усетих никакъв флирт между нас или някакво привличане и си казах, че ще е просто една среща и вечеря, от които нищо не губя, защото човекът насреща беше приятен. Накрая на вечерта той ме откара с колата си до нас и ме целуна. Много рядко ми се е случвало при целувка да не изпитам абсолютно нищо, никаква тръпка, никакъв ток. Да, на момчето му липсваше техника, но дали беше само това. Казах си, че на другия ден ще му кажа, че нямам интерес към него, защото не изпитах никакво вълнение. Не ми се искаше да му чупя хатъра още същата вечер. Обаче той беше толкова внимателен и позитивен и постоянно ми пишеше някакви приятни неща, че на мен това внимание ми хареса. Абе истински джентълмен. Покани ме на уикенд в планината и аз си казах, че винаги мога да го шкартирам, но защо не прекараме един прятен уикенд заедно. Честно казано бях любопитна как ще е сексът. Отидохме на хотел и той беше отново много внимателен, грижовен и прочие. Сексът не ме очарова за съжаление, но пък останалата част от уикенда протече в такава хармония, че накрая на уикенда аз бях в полет на криле. Отдавна не се бях разбирала с някой толкова добре. Започнахме да се виждаме, а аз се амбицирах като истинска кака да му покажа някои неща в секса, и му казах какво му липсва, а той се амбицира да се научи. Всичко изглеждаше добре, но аз, бидейки с малко по-особено сексуалност, започнах да имам съмнения относно бъдещите ни отношения. Аз съм полигамна, за мен свободата в секса и между партньорите е нещо много красиво. Трябваше да обясня на този моногамен човек това, но изненадащо той го прие добре. Изпитах облекчение, че дори и сексът да не върви, ще мога евентуално да се виждам с други партньори, защото говорихме по въпроса. Не криех нищо от него. Аз съм всеотдаен и етичен партньор и предпочитам да споделям всичко с любимия човек. Но въпреки неговите усилия да научи практики в секса и прочие, аз оставах неудовлетворена, трудно свършвах, дори сексуалните ми фантазии вече не бяха същите и това започна да ме мъчи. Аз също търся серизона връзка и много искам дете, а моето време напредва и този аспект също ми е много важен. С времето разбрах все повече, че съм намерила идеалния партньор за семейство и дълготрайни отношения и тази мисъл много ме радваше, но всяка позитивна мисъл, бе очернена с негативната мисъл, от тук нататък все незадоволена ли ще ходя в живота?? Проблемът при моят партньор беше, че той е от тези толкова добри , възпитани и гиржовни партньори, че му липсва хищната мъжка страст и тази мъжка нотка, която да покори жената. Понеже аз съм и с по-високо либидо, аз бях по-активната в секса и се чувствах като генератор, който на м оменти са изтощаваше. Този разрез в самата мен много започна да се задълбочава. Неудовлетворението в секса и представата ми за един тих, спокоен и удовлетворен иначе живот с подобен партньор. В един момент се усетих толкова привързана към този човек, че запонах да подтискам вякакви еротични фантазии, които преди ме възбуждаха, не поглеждах към други мъже, да не би някой друг да ми хареса повече, защото знаех, че моят мъж има недостатъци в секса и се притеснявах, че лесно може да появи някой, който да ме привлече неудържимо. Толква огромно беше желанието ми да започна семейство с този човек, че дори реших да поддтисна тези мои пориви. Но, нещата ексалираха-от този емоционален блокаж започна да страда тялото ми, започнах да се чувствам, че все едно не съм себе си, започнах да се чувствам нещастна отвътре, въпреки, че имах всички причини да се чувствам щастлива отвън. И тогава започнаха съмненията и вътрешните борби. Всеки път когато се видех с него, след хубавото време прекарано заедно, гушкането и хармонията, се усилваше желанието ми да бъда с него. Но в момента, в който се приберях в къщи и започнех да се занимава със своите си неща и да бъда себе си, съмениеята и раздовението ме връхлиташе с мощна сила. След около месец прекаран в такива терзания, защото скъсването не беше опция, психиката ми доста се затормози и взех да давам накъсо. Постоянно ми се ревеше, не можех да мисля за нищо друго, нищо друго нямаше значение, роднини, приятели , хобита... Започнах да усещам, че плащам доста висока цена за това. През цялото време не съм крила терзанията си от него. Но той просто не ги усети с тази сила, с която ме връхлитаха те. Накрая не издържах и просто знаех, че трябва да се отрдъпна, да се отдалеча, за да си поема въздух и да осъзная къде се намирам и защо се случва всичко това. Казах му, че искам да не се виждаме известно време, поне месец, за да се успокоя и да видя накъде ще поема. Месец, в който ще си дадем пълна свобода на действие, за да видим кой накъде. Както винаги той беше много сговорчив и се съгласи с експеримента, в името на това да не страдам. Казхаме си, че дори ще се срещаме с други партньори и двамата. И в края на този месец, ако нещата се разпаднат от самосебе си, то изходът е бил ясен, ако решим да бъдем заедно, ще обсъдим пак критериите. В момента сме в този период на този един месец. Въпреки, че се отдалечихме малко един от друг, моите вътрешни терзания не стихват. Помислих си за срещи с нови мъже или с някои стари любовници, но дори и това не ме радва, толкова съм се привързала към моето момче, че си искам само него, но пък тялото ми вика за хубав секс. Честно казано се чувствам в една безизходица, в която никога не съм се намирала. Мислих за хиляди варианти как тази връзка да проработи, как той ще ме пуска с други партньори, как ще експрриментираме двамата с други партньори, какво на него ще му запали интереса, но колкото и варианти да си давам, този вътрешен глас, тази интуиция??? ми казва, не, това не е човекът за теб. Сякаш това ми казва. Сякаш съм сложила красиви обувки на краката си, които ми стоят изящно, но малко ми стискат. Много често когато ги поносим, стискането става все по-голямо и по-голямо, докато накрая ни се появят мазоли и ни прокървят краката. Ето с тези обувки аз в момента не мога да се разделя. Тази 'интуиция' ми казва, че този мъж не е за мен. Няма го това мъжкото някак си у него. Ние и двамата сме се свързали през децата в нас, а не през зрелия мъж и жена, и любовниците, и това някак си ми се струва като по-добра платформа за приятелство. Но не това иска душата ми. Тя иска такъв всеотдаен партньор в живота, не само за приятел. Та нали най-хубавите връзки стават между двама приятели?? Умът в мен се бунтува и казва, да но обувките като ги поносиш малко може и да се поразтъпчат и да се раширят и да спрат да ти убиват. Но.. обикновено не е така. Тези, които ти стискат осезателно продължават да ти стискат. Обувката, която ти приляга точно на крака, ти я усещаш още в магазина, усещаш, че това е обувката за теб. И тук да се върна на интуицията... През цялото време докато чета литература за личностно развитие си казвам, че човек привлича това , което мисли, че човек трябва да има добра самооценка и вяра в себе си, вяра, че ще му се случи най-доборото, в какъвто и вид да му го поднесе съдбата. И този път искам да поема това предизвикателство, да пусна сигурното и да повярвам в тази 'интуиция', защото Вселената всякаш ми казва - ако ми се довериш, ще ти намеря партньор много по-добър от този. Но изборът е твой. Можеш да го направиш сега. Да пуснеш и да чакаш новото с трепет. Или да избереш да бъдеш в тази половинчата връзка и винаги да си в съмнение дали нямаше да дойде по-добро? Но сега аз пак съм в съмнение, ако пусна тази връзка.. дали не съм изпуснала най-доброто?? И въпросът ми тук е: може ли да има наистина толкова силна интуиция, че чак да се измъчваш? Според моята психоложа имам страх от обвързване. Да, създалата се ситуация може да се обясни с много неща, но това вътрешното, което ме тормози не мога да го обясня на никой. То ми казва 'довери се' и не бъди в полвинчата връзка, но неизвестното напред е толкова празно и страшно. Нищо не се вижда на хорзонта, нищо толкова хубаво като това, което имам в момента, и което не ми е беше случвало от дълги години. Как да порявам на тази 'интуиция', на този вътрешен глас. Звучи съвсем неадекватно. Много страдам и съм м ного разочарована в себе си. Кавам си, ето съдбата ти прати този прекрасен човек, но ти пак искаш нещо друго. Хората ми говорят за компромиси, за какви ли не варианти. Но това вътрешното... дали е интуиция или просто моята невъзможност да правя компромиси със себе си?? Много съм объркана. Според мен човек е по-наясно с егото си, с външната си обвивка, отколкото с вътрешната си същност и понякога тази същност ни изненадва. Сега много повече разбирам гейове, лесбийки и т.н. Когато си бил възпитван с едни ценности и ти се окажеш различен от тях. Искаш да е така и висчко да е наред в живота ти, но не можеш да се обърнеш срещу природата и вътешната си нагласа. Сега аз се опитвам да разбера себе си и какво точно искам, какво за мен значи идеалният партньор? Не идеалният човек, а партньорът, който най-много ще пасне на моите нужди. Дали тази вътрешна нагласа също така трябва да доминира живота ми, и ще ме повлича към незнайни за мен хоризонти. Буда е казал, не се привързвай към нищо. И аз тук мился, че съм толкова нещастна, защото съм се хванала като удавник за сламка и съм се привързала към това външното , този идеал за семейство, но все пак преходни неща... Дали трябва да остана вярна на вътрешния огън. Чела съм хора, к оито са били успешни и изведнъж зарязват всичко и е озовават в далечна държава, далеч от цивилизацията и разбират, че така са по-щастливи, макар че на пръв поглед действията им са съвсем неадекватни. Чувствам се в същата ситуация. Ще захвърля еди прекрасен партньор, за да изследвам това, което има вътре в мен и този силен глас, който с всички сили се опитва да предотврати тази връзка. Мисля да му се отдам и да го послушам, защото иначе просто ще полудея...
  25. Кон Круз

    Световна история

    Даниела Горчева 16 ч. · Пишем си със Sasha Avramov за Холокоста и си разказваме разни истории. За Корчак, за Върба и Вецлер, за Хенри Левенсон и за патриарх Кирил. И той ми написва следното: "Историите нямат край. Мен ме интересува това, че съвременните българи не знаят, че са известни в света с нещо, което са направили сами. Без Германия, без Русия. Без никаква намеса. Аз съм евреин, но културата съм си получил от българския народ и бит. Може би не знаеш, но европейските и руските евреи, когато видят кръст, се плашат. За тях това е символ на погроми и гонения. Българските евреи виждат спасение.". А аз реших да го споделя с всички вас. Благодаря, Саша. Източник: Фейсбук.
  1. Load more activity
×