Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Yesterday
  2. Станимир

    Справедлив ли е животът

    Просто промени това, което не ти харесва в тях. Открий къде е "грешката" във въпросната програма. Промени само сгрешеното, а другото остави. Чувството за празнота идва от това, че си се концентрирала върху загубата, върху разочарованието, върху неоправданите надежди. Но всъщност нищо не си изгубила. Нищо истинско не можеш да изгубиш, а само илюзиите, които си имала. Да, тези илюзии са ти давали една фалшива надежда и един фалшив смисъл на живота, успокоявали са те, докато не си осъзнала, че не струват. Обърни внимание на това, което имаш - най-малкото знаеш каква не искаш да бъдеш. Помисли първо от морална гледна точка - какъв трябва да е човек? И ще имаш цел пред себе си. Целите придават смисъл на живота. Доколкото са смислени целите, които си поставя човек, дотолкова смислен е и животът му. А по отношение на страха да не сгрешиш и да не бъдеш разочарована отново, пак ще повторя, че нищо истинско не можеш да изгубиш. Само така можеш да се научиш да различаваш истината от фалша.
  3. Станимир

    Духовната гордост

    Човек може да е заспал и без да е самовлюбено. А ако за един "заспал" човек е извън зоната на комфорт промяната, напрежението, инициативността и др. качества, то за друг тип човек, да го наречем по-енергичен, може да е извън зоната на комфорт търпението, приемането, подчинението, въздържането от действие... Ясно е, че това, което е под повърхността в един момент ще се прояви. Когато в даден момент от живота на човека възникнат подходящи условия. И точно тук е рискът с преждевременното и прекомерно насочване на вниманието към скритите ни предразположения. Хубаво е човек да е убеден, че ще спечели една подобна битка, но тази увереност трябва да е подплатена с реални положителни качества. Затова и се препоръчва наблягането на положителното. С това не казвам, че човек не трябва да анализира своите силни и слаби страни, доколкото може безпристрастно - напротив. Но това решение е индивидуално. Психиката ни често прикрива неща, които не сме в състояние да асимилираме и контролираме. Това е най-обикновена защитна реакция. Да, това е в зоната на комфорт на човека и в общия случай този човек ще продължава да си стои в нея докато там не му стане некомфортно. Но това трябва да стане естествено, без насилствено извеждане когато става въпрос за друг човек. Както споменах това, което е било скрито рано или късно, само ще се покаже на повърхността. И ако въпросният човек няма с какво да му се противопостави, ще си има проблеми. В някои романи и други книги се говори за Пазача на Прага или Обитателя на Прага. Това е съвкупността именно от всички тези непреодолени отрицателни склонности и предразположения на човешкия ум, срещу които той трябва да се изправи за да премине; да признае, че самият той ги е породил и в този смисъл те са част от него и в същото време да спре да ги подхранва, насочвайки вниманието си върху положителното. Все пак в духовните светове няма негативни сили - те същесвуват само в по-материалните като сянка на положителните.
  4. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Даааа, съгласна съм, нали затова търся. Знаеш ли, един приятел казваше, че ако вземеш на един човек вярата и ценностите му, ще го скършиш, ще го лишиш от опорите му. Не можеш да го лишиш от едно вярване , преди да си му дал друга гледна точка или опора, за щото той ще увисне в нищото. Ето това се случва с мен. Дълго време работих да премахна една заблуда/ лъжа, с която живеех, а именно програмата от сектата, в която бях попаднала. Мога да кажа, че успях да прозра зад нея, но там... там в момента е вакуума, за който говоря, защото аз няма към какво да се върна и в момента тръся да си изградя нов върешен свят. Да, тежко е да нямаш основи, само аз си знам колко енергия ми отнема това. Но за да се самосъхраня, за разлика от наивността , с която отидох в сектата, сега съм много по-мнителна относно мнения на хора и техни субективни вярвания. Знаеш ли, ще ти споделя един интересен факт, когато секта те засмуче, обикновено им онтема 3-4 дни интензивни занимания да пречупят личността на човек, използвайки психологически и други методи. 3-4 дни да затрият един човешки живот. Още изпитвам гняв като се сетя. Сещам се за нормалния си живот преди това, за дребните неща, които ме вълнуваха и прочие. Така, че аз в себе си мога да отркия проблемите, въпросът е с какво да ги заместя, когато се отърва от старите програми...
  5. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Да ти кажа честно, интересни размисли. И аз съм на мнение, че в мен има любов към Вселената, или поне уважение към създаденото от нея, но с много хора, с които съм говорила ми казват, абе остави тия инфантилни истории, няма бог и вселени, които да се грижат за тебе през целия ти живот, да ти вървят подир задника и да го бършат. Тук и сега си ти и се осланяй на това; но ето тук, това ми звучи точно като отделяне от източника, с когото аз имам нужда да бъда свързана. Хем ми се казва да търсиш външен източник е инфантилно и грешно, от друга страна връзката с този източник едва ли може да бъде отречена. Ще рече някой, той е вътре, ами като е вътре защо не си върши работата?
  6. Станимир

    Справедлив ли е животът

    От мислите и представите си, човек също не може да избяга, а те съществуват. От една страна е истината, а от другата са твоите разбирания и представи. Истината е неизменна и необусловена, от нея също никой не може да избяга. Дали я познава или не е без значение. Единственото, което е в нашите ръце са нашите мисли. Дали е справедливо? За мен е справедливо. Но това е моята представа, която съм изградил за живота с времето. Това е моята представа за света с/в която живея. Дали съм щастлив или не съм щастлив, дали се чувствам прецакан или късметлия - това няма отношение към истината, а към възгледите ми - били те правилни, погрешни или някаква комбинация между двете. И пак ще повторя, щом аз живея в собствената си представа за света, създадена от мен самия и тази представа за истината, а не самата истина ме прави щастлив или нещастен, то къде другаде мога да търся несправедливост, освен в себе си?
  7. royalrife

    Справедлив ли е животът

    За да разберем дали това, което някой ни говори е истина, трябва да обичаме Вселената повече, отколкото нашите желания. Защото ако любовта към нашите желания е по -силна от любовта ни към Вселената като Извор на живота, каквото и да ни се говори,всичко ще е безполезно. И така можем ли да обичаме Извора на живота ? Животът се осмисля само от тази любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота. Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.
  8. Last week
  9. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    За дървото съм съгласна. Не можем да избягаме от нещо, което не съществува, като бога в библията. Виж, да говорим за вселената е нещо друго, а за истината... е , зависи кое наричаш истина и от какво се обуславя тя за теб?
  10. Какво мислите за съвпаденията? Примерно искали сте нещо, дори не сте обмислили какво точно искате и как, и го получавате в перфектния вариант, по-добре от очакваното. Това значи ли, че Вселената е чула посланието ви и ви го изпълнява? Ако е така, какво е обяснението за нещата, които не ни се случват или пък лошите неща?
  11. Това, което има нужда да "извади на светло" един, за "да се синхронизира" със средата си, може да е съвсем различно от това, което е нужно на друг. Друг въпрос е на индивидуално ниво, човекът с какво иска да се синхронизира. Понякога е "еталон", понякога е "небосклон". Но принципът си е принцип. И важи, когато човек иска да се развива, а не е "заспал самовлюбено" в "зоната си на комфорт". Честото "прекрачване" на границите на тази "зона" бива препоръчвано от доста от модерните психотерапевтични методи и се "явява" "изваждането на светло" - за човека, ..... а не в обществото. За да е обективно ще спомена, че има и психот.методи, които са базирани на самовнушението, на "загърбването на старото"(което е в паметта) и "изграждането на нова памет". За тях не е нужно да "дълбаеш", а да "изгубиш корените си" и да "си нарисуваш ново аз". На мен лично не ми харесват, но си имат приложение при хора, различни от мен. Зависи кой какви нужди има и как е удачно да се подходи, за да има ползотворен ефект...
  12. Не съм сигурен, ама модерните терапевтични методи се отнасят до индивидуалното развитие. Аз поне от личен опит мога да потвърдя, че когато нещо потиснато дълбоко в мен успея да "доведа" до съзнателното ми възприятие, то тогава имам възможност да "работя". И винаги се е оказвало, че става въпрос за някаква преживяна травма, нещо в/от мен, което е имало нужда да бъде прието, успокоено. А пък последващото спокойствие, смъкване на вътрешното напрежение, винаги ми оказва резониращо въздействие и в комуникацията с хората в живота ми. Освободената вътрешна енергия вече не ми се разходва в тревожност, а в радост. И така докато не си "намеря нещо" друго в поведението, на което не съм открил мотивацията за проявяването му. Има си време и за работа в обществото и за себеизследване( работа в себе си) Виж, когато "открия" мотивация, чиято същностна характеристика не се вмества в "рамките на моралното" - не я "замитам под килима". Ами смирено се опитвам да я приема като част от мен, от чувството и мисълта ми че съм Човек, преди всичко. Позитивите са преди всичко дългосрочни. А негативите са, че трябва "да се попържа известно време в собствен сос". Както е принципа на баланса в историята за "Златната кокошка" - ако не я храниш ще умре, ама ако не й взимаш яйцата - ще се поболее. Ползването и поддръжката.
  13. Станимир

    Духовната гордост

    От последната НБ - Плевели: "По този начин само ще се освободите от плевелите. Ще усилите житото, плевелите няма да корените, но те сами по себе си ще изчезнат. Като усилите вашите добри способности, вашите хубави способности, плевелите ви, т.е. вашите вътрешни недъзи, няма да имат условие да се развиват. Ще дойде ден, когато плевелите няма да могат да растат, тогава ще дойде жетвата. Тогава човек ще се справи със своите сили, ще бъде здрав и ще мисли правилно." Тук възниква интересен въпрос по отношение на така модерното в последните години изваждане на светло, на всичко, което сме заровили дълбоко в себе си. Дали винаги е удачно? Познаваме ли рисковете и дали негативните последствия няма да са повече от позитивните? ... От друга страна е посоченият в беседата метод, който е насочен върху подсилване на позитивното в човека, докато в един момент за отрицателните ни страни не остане място.
  14. на етап 4-- се осъществява "успокояването на ума" и "свеждането" на мирогледа до разумна критичност, но понякога и до "тотална безкритичност". а на етап 5--- остава "резултата" от 4, ама и се наслагва грешката. Особено, когато не си "видял по-дълбокото в Себе си", тъмнината, потиснатото, върху която се наслагва "стабилността на светлината". Така "безкритичността", особено към собствената си значимост, ще се яви "илюзията" на филма, който сам "си прожектираш". Гордостта ще "тръгне" към негативната й полярност - горделивостта. А всъщност Гордостта е самочувствието, че си достигнал до даден етап в развитието си, а вече споделих собствения ми опит, че тя е до време - до началото на следващия етап от развитието. Но все пак е и проява на "да обичаш Себе си", иначе няма как "Да обичаш ближния си", а къде остава пък "Да обичаш Бога"! Без "стабилна основа" от любов към Себе си, на какво ще стъпиш, за да обикнеш Света?! На БОГ!?! - ами той БОГ е и в теб, иначе не би бил БОГ! Да опознаеш Себе си, значи да видиш всичко което е в теб, а не само положителното! Няма Светлина без Тъмнина. Светлината е осветена Тъмнина, а Тъмнината е невъзможна към момента за "виждане" Светлина. Елементарни позитивни съждения, ама се иска "изчистен Ум", който е продукт на "чисто Сърце". А когато в сърцето си таим "разделението"(наслагваме отрицателни значения, за да "изпъкват" положителните), което резонно не "виждаме с ума"(неразвито Его), то и съжденията ни са "зациклящи". Защото сами "си слагаме пелената", скриваща причините, мотивацията. "Въртим се" като безспирно "отразяващ се фотон" между две "плоски огледала". Осмица в хоризонтална равнина между две успоредни вертикални равнини. Направо буквата Н (за това разделението, отрицанието винаги започва с Не) Аз за това предпочитам да усъвършенствам ума си, а Не да го изключвам, макар че последното може да се ползва като почивка, но поне да бъде описвано и като такова. "Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние("тотална безкритичност"). Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линия." http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/10799-проблемът-за-злото/?do=findComment&comment=132513 (не мога да открия откъде идва написаното в линка, ама се доверявам на таз мома дето го е написала) А отдаването на прекалено висока стойност на постижението е вече това "допълнително", това нездраво уважение към "временното". Тогава гордостта се превръща в горделивост. Така се "ражда" Горделивостта, която е "Самочувствието без покритие" (или както жаргонно се изразяваме по санданския край - "Лайно с панделка"). А горделивостта се проявява като надменност , дето рядко "имаме очи да видим", обаче я "виждаме осъдително" у другите и за това ни дразни! "Лечението"(съзнателното) на прекалената Гордост(Горделивостта) съм си реализирал, поне аз, чрез "въвеждането" на понятието за "безкрайност". И "линийката", за която вече съм намеквал. Поставям "безкрайната линийка" вертикално пред мен и "виждам", че в сравнение с всичко - аз нищо не знам. И е ползотворно, когато това съм го осъзнавал, преди да се сблъскам със ситуации, в които това да се прояви като "напомняне". Истинската Гордост (а не негативната й форма на Горделивост) е продукт - "плод" на сравнение. Сравняваш се първо - с Нищото и "виждаш", че си Нещо. Виждаш, че си Божие творение! Сравняваш се втори път - с Безкрайното и "виждаш", че още има. "Не мислете,че сте добили всичко. Това, което имате сега, е микроскопическа част." Както горе, тъй и долу . Така се "ражда" Смирението, което е преодоляната временна Гордост по Пътя! Така отпада нуждата да има и трето сравнение - с другите, защото вече живееш собствения си живот. Ясно е, че не е Ясно! Остава само опитът за внушение...
  15. Общата основа Ви е показана в Беседите, ама нямате очи да я "видите"! Е, аз ли да Ви я "показвам" бре хора!!! Така си пишете..... "Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линия." Зло и добро,МОК Старите хора са си го казали перфектно - "Прекалено Богоугодния и Богу не е угоден!"
  16. · * …Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. · * За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората - да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881) Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си. ”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдещността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Константин Иречек
  17. Отче наш. „Ще се развеселя“. Ще прочета 13-та глава от Матея, от 24-тия стих надолу. „Духът Божий“. „И посея плевели на нивата и си отиде.“ Неделна Беседа: Плевели - 17 ноември 1935 г. Благословен Господ Бог наш. Отче наш.
  18. Добрата молитва Беседа: Три картини - "Аз ви избрах" - ИБ 15.09.1920 Очите, носът и устата представляват трите велики състояния на материята, а веждите представляват уклоненията, които са ставали при съставянето на тия три цикъла. Малката любов ражда малките недъзи, а съвършената любов ражда съвършенството. На земята човек е дегизиран - той не е чистият човек. То ще бъде много смешно да отидете на небето и да видите, че един ангел е с едно око, друг с един крак; това може да се срещне само на земята между хората. Този, който ви мрази, този, който ви прави пакости, вие сте му направили някога нему същото, ето защо трябва да го обичаме, за да загладим и изправим стореното по-рано. Първата картина представлява кристалните души (триъгълника). Втората - светлите души (душите на светлите духове). Третата - душите на свинете (материалните). Господнята молитва
  19. АлександърТ.А.

    Духовната гордост

    Благодаря за откровенията . Какво ще кажеш за следната етапност в преодоляването . Виждаш ли още нещо ? 1---- винаги в началото е различаването и то е външно после вътрешно . 2---- следва желание , инпулс и започва работа . Има отхвърляне , отричане страдание , раздразнение и гневност . 3--- с навлизане в трети етап се появява спокойствие , после съчувствие , съпричастност .
  20. Ако трябва да отидеш на бойна мисия и си неопитен новобранец, дали би искал да отидеш с някой като теб или с по-опитен колега? В случая това,че вече е била омъжена, може да се окаже предимство.
  21. сиси1

    Сиси1

    Благодаря.То се повтаря от време на време и всеки път ми е като за първи път,но да ,психотерапия онлайн явно не става.Благодаря за вниманието и май наистина ми трябва компания и психотерапевт.
  22. kipenzov

    Сиси1

    Преди години пак си писала в този форум! Получила си насоки! Отново пишеш тук! И отново се завърташ в цикъла на мисловното предъвкване. Ако не можеш сама да си пренасочиш мислите, вземи чети книга! Има страхотни романи! Докато си намериш реална компания! Щото това - дигиталното, не е като реалното! Ако и това не можеш да направиш - стани религиозна! Отдай мислите си към Бог!
  23. сиси1

    Сиси1

    Не се намери никой ,който да ме разбере и да е до мен в този момент и тзи вечер стана нещо странно.Отново потънала в мислите си ами ако и съоветно обясненията им на мен просто ми писна ,защото осъзнах че нямат край.Писна ми да се измъчвам и си казах.Абе я да видя аз какво всъщност е това нещо и ги погледнах някак от страни и усетих пулсаций от едната и от другата страна на мозъка ми и така си ги наблюдавах и ги оставих да се напулсират и присто напуснах бойноти поле. Не знам дали е правилно.Никой не ме е водил.Напуснах и вече не ми пука въобше дали е правилно и какво ще стане. Не знам как се нарича това в психологията и дали е добре или по зле ,но просто бях до тук.
  24. сиси1

    Сиси1

    Ясно ,трябва ми някой на който да варвям и да св отпусна в негово присъствие,който да ме води,докато се науча сама да го правя.Сега разбирам колко съм св подтиснала,пе чак съм се заличила и забравила,та затова се страхувам.На някой може да се струва непонятно да се страхуваш от себе си,но на такива като мен им се е случило.Странно и жалко.
  1. Load more activity
×