Цялата Активност

This stream auto-updates   

  1. Днес
  2. 28.04.17 ...При Любви к Богу мы приобретём то изобилие, в котором нуждаемся. Мы все сейчас страдаем от аномалии, от внутреннего недостатка. Все недовольства, все страдания в мире существуют по причине того, что нам чего-то недостает. Ты говоришь: «Мне тяжело» – тебе чего-то недостает. Существенное, отсутствующее у нас, это Любовь к Богу! Три плода ...При любовта към Бога ще придобием онова изобилие, от което се нуждаем. Ние всички сега страдаме от една аномалия, от вътрешен недоимък. Всички недоволства, всички страдания в света са, защото ни липсва нещо. Казваш: "Криво ми е"- липсва ти нещо; "Недоволен съм" – липсва ти нещо. Липсва ни същественото. Същественото, което ни липсва, то е любовта към Бога! Трите плода
  3. Мисъл за деня-28.04.2017г ...При любовта към Бога ще придобием онова изобилие, от което се нуждаем. Ние всички сега страдаме от една аномалия, от вътрешен недоимък. Всички недоволства, всички страдания в света са, защото ни липсва нещо. Казваш: "Криво ми е"- липсва ти нещо; "Недоволен съм" – липсва ти нещо. Липсва ни същественото. Същественото, което ни липсва, то е любовта към Бога! Трите плода
  4. Упражнението: ЗА ПЕСЕНТА ФИР-ФЮР-ФЕН ***Фир-фюр-фен Тао Би Аумен. Ще ви дам тази песен, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да се тонирате. Няма мъка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, например тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи. Реплика: На какъв език е това изречение? То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз съм го превел тъй: „Без страх и без тъмнина.“ Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Това е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата – да можеш да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата Аумен означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израсте, да се прояви в своята пълнота. Тао – значи туй – абсолютното, непроявеното, безграничното. Би – значи туй, което се проявява. Аумен съдържа всичко за живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира. Музика, работа и пост СС/21.08.1922г. Изпейте песента Фир-Фюр-Фен. Изпява се първата част на упражнението. Ще знаете, че тя е за вторника. Ако имаме една поляна и всинца се наредим в една верига и запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане за един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опитът. Отличен опит ще бъде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един връх има една голяма поляна – Карлъка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дъска, може да държи пространство около един и половина часа. Отлично място е там. Работа за новия живот СС/22.08.1922г., вторник, 10 ч. ***Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви – отчасти само, всичката не се е родила още. Живот вечен СС/24.08.1922г. ***В началото ще имаме едно упражнение по пеене. (Учителят пее сам: „Бла-го-славяй, ду-ше мо-я, Гос-по-да! Бла-го-славяй и не заб-ра-вяй!“.) Всички не могат да схванат мелодията, но това да не ви плаши. Това е новото пеене – ние съчетаваме, композираме. Музиката идва отгоре, но докато се схване... (Песента се изпълнява с движение на ръцете около главата.) Има малко дисхармония, но ние ще я изправим. (Ръцете се движат, символизирайки летене.) Когато движението дойде в хармония с музиката и продължи един час, всички вие ще хвръкнете, няма да остане нито един нетониран…… Това са окултни упражнения за тониране………… Сега изпейте „Фир-Фюр-Фен“ на две половини. Тези думи упражняват отлично влияние. Сега изпейте „Благославяй“ съвсем леко с движения. Това значи човек да знае силата на движението, да отмерва всеки жест. Ние ще направим опит с тези песни и някой път ще влезем във връзка с разумните, живи Сили на Природата. Изтълкувай ни тази притча СС/26.08.1922г.
  5. Задавам въпроса в темата съвсем искрено - никаква реторика. Вълнува ме отдавна и все се спирам да го споделя. Може би не знаех как да формулирам. Допреди 5-6 години хората предпочитаха да разсъждават над някоя по-обобщена и абстрактна тема и вече всеки сам да извлича за себе си някаква поука и да се развива. Личният живот и проблеми сякаш бяха на втори план и ако ги споделяхме, то беше като пример, пояснение, илюстрация и т.н. Сега ми се струва е обърнато наопаки. Сякаш хората се стремят на всяка цена колкото се може повече хора да разберат подробности от живота и проблемите им, после да им дадат лично само на тях някаква насока. Загуби се сякаш личното учене от опита на другите и от книгите. Смляно и в лъжичка само за моята уста ако е - най-добре. Разказващите (повечето) имам усещането дори не си правят труда да отворят и прочетат някоя от по-старите теми, в които е написано почти същото като в техните. Сякаш не е важно те да чуят и прочетат нещо полезно за себе си, а другите тях да чуят и на тях лично да кажат. Може би се заблуждавам. Дано.
  6. Здравейте , момче на 19 години съм , от град Банско. Предварително се извинявам , ако не съм поставил темата на правилното място , или ако съм объркал нещо , нов съм във форума. Включих се тук с надеждата да получа помощ. Има много неща относно мен , които може би трябва да споделя , за да получа насока/съвет от някой от психотерапевтите или психолозите в този форум. Ще бъда безкрайно благодарен! Най-важен от всички може би е фактът , че съм гей. Знам от много малък , че харесвам момчета , но просто не го признавах дори пред себе си. Въпреки това се откроявах като различен. Движех предимно с момичетата от класа и заради тази моя различност отнасях много подигравки всеки ден , които аз преживявах много трудно , понеже съм доста емоционален човек. Приемам всичко много навътре и трудно преживявам. За съжаление и вкъщи не намирах спокойствие. Баща ми има проблеми с алкохола и всеки ден ставах свидетел на безкрайни скандали между него и майка ми , понякога придружени и от физическо насилие. Стомахът ми се свиваше всеки ден , когато чувах , че той се прибира от напрежение , дали отново ще е пиян. Минаха много години , нещата вече стоят по малко по-различен начин. Скандалите между нашите вече не са толкова чести , а и аз не ги изживявам по същия начин. Не се връзвам толкова и на обидите от хората , но все още ми е трудно да преглъщам тези подмятания , които чувам зад гърба си като ходя по улиците на града. Но може би всичко това , което съм изживял през детството ми , ме направи доста затворен , ужасно притеснителен и много страхлив. След седми клас заминах за Благоевград , приеха ме в езикова гимназия там. За съжаление и там положението не беше кой знае колко по-различно , отнасях много подигравки , докато ходех по коридорите в училището. Всеки ден ходех с напрежение на училище , а разни извънкласни дейности се опитвах да пропускам , отново от страх и притеснение , че ще бъда подиграван от другите. Завърших гимназията още миналата година , имам планове за кандидатстване в чужбина , но понеже не успях да се организирам миналата година и не знаех какво точно искам да уча , пропуснах годината. Реших 3 месеца да поработя в един хотел тук в Банско. Мисля , че и колегите ми ме намираха за малко странен , понеже не си правя такива груби шеги , каквито те си правят , не говоря толкова ( трудно се отпускам пред непознати ) и много се притеснявам. Но в крайна сметка горе долу добре вървяха нещата , въпреки че всеки ден ходех с напрежение на работа. Това напрежение като че ли ме е съпътствало винаги. Майка ми попринцип също е много притеснителна и по същия начин приема всичко много тежко като мен. Може би е нещо наследствено или не знам... Дано това да е достатъчно за мен , сега да премина към съществения проблем. Така се случи , че не успях да завържа силни приятелства тук , просто се чувствам ужасно различен от другите хора в този малък град. Затова се дистанцирах много от всички. Имам само 2 приятелки , и то приятелки е доста силно казано , но понеже те са единствените , така ги наричам.. И с двете се познавам още от детската градина , споделил съм им за моята ориентация , споделям им доста неща за себе си , но не сме постоянно заедно. Те са студентки в София. Понякога не се чуваме със седмици. Дори когато имам проблем и им звънна плачейки , бързат да ми затворят телефона. Виждаме се рядко и аз не мога да определя точно приятели ли сме , или просто близки познати , но както казах , нямам си друг ... Започнах да намирам утеха от самотата в онлайн пространството. Там започнах да си пиша с много хора , дори без да ги познавам , в последствие се запознах и с много хомосексуални като мен и общувам с тях. Не знам как се случи , но се привързах и даже май се влюбих в един мъж , с когото се запознах в интернет , без дори да съм го виждал. Аз от малък съм с доста развито въображение , обичам да си фантазирам и постоянно се въртяха разни роматични сцени с него в главата ми , помислих си , че той е мъжа на живота ми , а далеч не е така. Миналия месец разбрах , че той всъщност е женен , има и дете. Осъзнах какви всъщност са били неговите намерения и това ме съсипа. Мисля , че изпаднах в депресия , защото от тогава чувствам постоянно напрежение , дори и когато съм си вкъщи сам , вечер заспивам трудно , будя се през нощта , сутрин се събуждам рано , а от последните 2 седмици насам направо имам чувството , че живея в някакъв ад. Едно момче ми каза , че е много хубаво човек да има приятели , да споделя , да излиза и да се забавлява , защото ако тъиш всичко в себе си можело да се развие шизофрения. Аз изобщо не бях запознат с тази болест и не знам кой дявол ме накара да отворя и да започна да чета в интернет за нея. От тогава започнах да си внушавам , че имам някои симптоми. Една нощ сънувах кошмар и като се събудих в тъмното ми се привиждаше сянка на мъж , сякаш идва към мен. Стреснах се , веднага включих нощната лампа и телевизора , от тогава всяка вечер спя на нощна лампа и телевизор , но въпреки това усещам някакъв ужасен страх вечер. Непрестанни мисли , че полудявам , са обзели главата ми и не ми дават покой. Постоянно чета в интернет симптоми на разни психични заболявания и се намирам в тях , след което се стряскам още повече. Днес докато четях една статия пред компютъра , в периферното ми зрение се появи нещо като светкавица за секунда и пак изчезна. Започнах и за това да чета , четох , че можело да бъде халюцинация , или илюзия. Постоянно се заглеждам в земята , за да видя дали няма да започна да халюцинирам и от толкова заглеждане и внушаване , че съм болен от нещо , вече имам чувството , че наистина ще полудея. Вечер като се легна от страх не мога да си затворя очите , постоянно се ослушвам и оглеждам , или пък си мисля , че някой ще влезе докато спя и ще ме убие , въпреки че знам , че няма как да стане. Може да звучи смешно или нелепо , но наистина е ужасно неприятно. Друго , което ме притеснява е това , че си говоря сам. Ама наистина си говоря сам , дори си и отговарям , но аз осъзнавам , че си говоря само и единствено със себе си. Не чувам гласове , нито нещо такова , просто си казвам например '' Какво да облека днес , ето това '' '' Не , глупости , как ще облечеш това , сега е пролет '' '' Да ,да , може би по-добре да облека това '' Ето такива неща , размишлявам си на глас. По принцип до сега това никога не съм го разглеждал като проблем , даже напротив , помага ми да систематизирам мислите си , въпреки че понякога дори споря със самия себе си. Провеждал съм няколко онлайн сеанси с психолог и той ми каза , че това е нещо , което се случва в главата на всеки човек ,а при мен се случва на глас , понеже по този начин (като си говоря сам) компенсирам липсата на приятели. Но когато прочетох в интернет , че и това може да е симптом на шизофрения , изпаднах в паника. По принцип мисля , че си падам малко хипохондрик. Миналото по едно време по същия начин си набивах филма в главата , че съм болен от рак , след това пък друго беше. Често се случва някаква обсебваща мисъл да заседне в главата ми и да не иска да излезе от там седмици наред , както е и сега. Всички около мен ми повтарят '' стегни се '' , '' нищо ти няма '' , но аз пак не спирам да си мисля и от 2 седмици насам не спирам да изпитвам този страх вечер като си легна. Аз още от малък имах много проблеми с това да спя сам и мисля , че си е останало и до ден днешен. В Благоевград бях на квартира с едно момче и докато бяхме заедно , нямах проблеми , но от 11 клас се изнесох в отделна квартира сам и тогава също заспивах със страх вечер , на пуснати лампи и телевизор. Както споменах , имам голямо въображение и си набивам разни филми в главата.. отдава ми се да влизам в роля (доста хора ми казват да запиша актьорско майсторство , защото съм доста добър в това да се филмирам , хаха) При мен проблема е , че като че ли се вманиачавам в тези неща. Преди време ме заболя корема в дясната част и веднага реших , че това е апендицит (понеже не съм опериран). Цял ден не спрях да лежа в леглото и да си мисля как ще легна на операционната маса , какво ще ми правят , какво предстои , как ще стане някаква грешка по време на операцията и ще умра. В крайна сметка братовчедка ми дойде , даде ми едно хапче , легнах , дремнах и болката в корема ми мина... А аз едва ли не вече бях готов да легна на операционната маса от мисли , че това е апендицит. Мисля ,че споделих достатъчно. Дано да не объркам и специалистите тук с моите глупости.. Хора , моля ви , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет .. помогнете ми да се реша и да действам , понеже съм доста нерешителен човек , а в момента се чувствам и емоционално нестабилен. Какво стана с мен? Завърших гимназията с отличен успех , научих немски и английски , какво стана с мечтите ми и амбициите да уча и да се махна от този град , да замина надалеч в чужбина и да започна един нов живот , да намеря хора като мен , да намеря приятели? В главата ми се въртят само диагнози като шизофрения , биполярно разстройство и подобни.. Опитвам се да се разсейвам като играя игри на компютъра , но не ми се получава.. не излизат от главата ми. Страх ме е ,че това може да е началото на някакво подобно заболяване. От 2 седмици насам не спирам да обмислям дали да отида до София да посетя психиатър , или психотерапевт , или пък и двете. За щастие имам възможност да си позволя да ходя до София и всяка седмица , ако се наложи и да провеждам психотерапия , ако знам , че ще помогне... Иска ми се да избегна лекарства , но ако отида на психиатър , той 100 % ще ми изпише някакви. От 10 дни пия Глогмента и Валерин , както и Невролаксин ( които са изцяло на билкова основа ) , но не усещам особен ефект. Освен това забелязах , че ми треперят и ръцете доста , сигурно заради постоянното напрежение , което чувствам. Моля , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет/насока , или пък дори критика отправете .. Искам просто да живея нормално и да се наслаждавам на живота без такива ужасни мисли в главата ми. Или ако не мога да ги премахна напълно ,поне някак си да се науча да ги контролирам. Знам , че има много какво да се работи по моето мислене и по това да контролирам емоциите си , мисля че трябва да променя и много неща в себе си (включително и неправилния начин на живот) , трудно ще ми е , но съм готов да го направя. Ще общувам с хората и насила , ако се налага , ще спортувам ( винаги съм мразил спорта ) , ако ще помогне. Двете ми приятелки казват , че просто имам прекалено много свободно време и от това , че нямам какво да правя в момента , се чудя какво да си мисля и си мисля глупости и си внушавам разни неща. Дали наистина е така? Не искам повече да живея в страх , притеснение , и безпокойство. Знам , че историята е доста дълга (за което се извинявам) , но ще бъда безкрайно благодарен на всички , които ще отделят от времето си да прочетат и ако решат да оставят мнение! Моля ви , помогнете ми!
  7. Yesterday
  8. Неделни беседи за м. май 2017 г. 7 май 2017 г. - 445. Доведете ми го - 24 януари 1932 г. София – Изгрев. 14 май 2017 г. - 446. Проява на живата светлина - 31 януари 1932 г. София – Изгрев. 21 май 2017 г. - 447. Тези малките - 7 февруари 1932 г. София – Изгрев. 28 май 2017 г. - 448. Да известят на учениците Му - 14 февруари 1932 г. София – Изгрев.
  9. Утринни слова месец май 2017 година 6 май 2017 - 320. Нови и стари неща - 9 юни 1940 г. 13 май 2017 - 321. Свещено чувство - 16 юни 1940 г. 20 май 2017 - 322. Търпението - 23 юни 1940 г. 27 май 2017. Първата запалка - 30 юни 1940 г.
  10. Добър ден.Имам следния проблем от 3-4 годишен и вече съм на 16 години.Заекването не е толкова зле като говоря с приятели,но като дойде момента в който да говоря пред хора в училище и става малко неприятно.За това ако някой психотерапевт ми помогне или поне ми даде някакви препоръки и упражнения,които да ги правя вкъщи ще съм му много благодарен.
  11. Здравейте , момче на 19 години съм , от град Банско. Предварително се извинявам , ако не съм поставил темата на правилното място , или ако съм объркал нещо , нов съм във форума. Включих се тук с надеждата да получа помощ. Има много неща относно мен , които може би трябва да споделя , за да получа насока/съвет от някой от психотерапевтите или психолозите в този форум. Ще бъда безкрайно благодарен! Най-важен от всички може би е фактът , че съм гей. Знам от много малък , че харесвам момчета , но просто не го признавах дори пред себе си. Въпреки това се откроявах като различен. Движех предимно с момичетата от класа и заради тази моя различност отнасях много подигравки всеки ден , които аз преживявах много трудно , понеже съм доста емоционален човек. Приемам всичко много навътре и трудно преживявам. За съжаление и вкъщи не намирах спокойствие. Баща ми има проблеми с алкохола и всеки ден ставах свидетел на безкрайни скандали между него и майка ми , понякога придружени и от физическо насилие. Стомахът ми се свиваше всеки ден , когато чувах , че той се прибира от напрежение , дали отново ще е пиян. Минаха много години , нещата вече стоят по малко по-различен начин. Скандалите между нашите вече не са толкова чести , а и аз не ги изживявам по същия начин. Не се връзвам толкова и на обидите от хората , но все още ми е трудно да преглъщам тези подмятания , които чувам зад гърба си като ходя по улиците на града. Но може би всичко това , което съм изживял през детството ми , ме направи доста затворен , ужасно притеснителен и много страхлив. След седми клас заминах за Благоевград , приеха ме в езикова гимназия там. За съжаление и там положението не беше кой знае колко по-различно , отнасях много подигравки , докато ходех по коридорите в училището. Всеки ден ходех с напрежение на училище , а разни извънкласни дейности се опитвах да пропускам , отново от страх и притеснение , че ще бъда подиграван от другите. Завърших гимназията още миналата година , имам планове за кандидатстване в чужбина , но понеже не успях да се организирам миналата година и не знаех какво точно искам да уча , пропуснах годината. Реших 3 месеца да поработя в един хотел тук в Банско. Мисля , че и колегите ми ме намираха за малко странен , понеже не си правя такива груби шеги , каквито те си правят , не говоря толкова ( трудно се отпускам пред непознати ) и много се притеснявам. Но в крайна сметка горе долу добре вървяха нещата , въпреки че всеки ден ходех с напрежение на работа. Това напрежение като че ли ме е съпътствало винаги. Майка ми попринцип също е много притеснителна и по същия начин приема всичко много тежко като мен. Може би е нещо наследствено или не знам... Дано това да е достатъчно за мен , сега да премина към съществения проблем. Така се случи , че не успях да завържа силни приятелства тук , просто се чувствам ужасно различен от другите хора в този малък град. Затова се дистанцирах много от всички. Имам само 2 приятелки , и то приятелки е доста силно казано , но понеже те са единствените , така ги наричам.. И с двете се познавам още от детската градина , споделил съм им за моята ориентация , споделям им доста неща за себе си , но не сме постоянно заедно. Те са студентки в София. Понякога не се чуваме със седмици. Дори когато имам проблем и им звънна плачейки , бързат да ми затворят телефона. Виждаме се рядко и аз не мога да определя точно приятели ли сме , или просто близки познати , но както казах , нямам си друг ... Започнах да намирам утеха от самотата в онлайн пространството. Там започнах да си пиша с много хора , дори без да ги познавам , в последствие се запознах и с много хомосексуални като мен и общувам с тях. Не знам как се случи , но се привързах и даже май се влюбих в един мъж , с когото се запознах в интернет , без дори да съм го виждал. Аз от малък съм с доста развито въображение , обичам да си фантазирам и постоянно се въртяха разни роматични сцени с него в главата ми , помислих си , че той е мъжа на живота ми , а далеч не е така. Миналия месец разбрах , че той всъщност е женен , има и дете. Осъзнах какви всъщност са били неговите намерения и това ме съсипа. Мисля , че изпаднах в депресия , защото от тогава чувствам постоянно напрежение , дори и когато съм си вкъщи сам , вечер заспивам трудно , будя се през нощта , сутрин се събуждам рано , а от последните 2 седмици насам направо имам чувството , че живея в някакъв ад. Едно момче ми каза , че е много хубаво човек да има приятели , да споделя , да излиза и да се забавлява , защото ако тъиш всичко в себе си можело да се развие шизофрения. Аз изобщо не бях запознат с тази болест и не знам кой дявол ме накара да отворя и да започна да чета в интернет за нея. От тогава започнах да си внушавам , че имам някои симптоми. Една нощ сънувах кошмар и като се събудих в тъмното ми се привиждаше сянка на мъж , сякаш идва към мен. Стреснах се , веднага включих нощната лампа и телевизора , от тогава всяка вечер спя на нощна лампа и телевизор , но въпреки това усещам някакъв ужасен страх вечер. Непрестанни мисли , че полудявам , са обзели главата ми и не ми дават покой. Постоянно чета в интернет симптоми на разни психични заболявания и се намирам в тях , след което се стряскам още повече. Днес докато четях една статия пред компютъра , в периферното ми зрение се появи нещо като светкавица за секунда и пак изчезна. Започнах и за това да чета , четох , че можело да бъде халюцинация , или илюзия. Постоянно се заглеждам в земята , за да видя дали няма да започна да халюцинирам и от толкова заглеждане и внушаване , че съм болен от нещо , вече имам чувството , че наистина ще полудея. Вечер като се легна от страх не мога да си затворя очите , постоянно се ослушвам и оглеждам , или пък си мисля , че някой ще влезе докато спя и ще ме убие , въпреки че знам , че няма как да стане. Може да звучи смешно или нелепо , но наистина е ужасно неприятно. Друго , което ме притеснява е това , че си говоря сам. Ама наистина си говоря сам , дори си и отговарям , но аз осъзнавам , че си говоря само и единствено със себе си. Не чувам гласове , нито нещо такова , просто си казвам например '' Какво да облека днес , ето това '' '' Не , глупости , как ще облечеш това , сега е пролет '' '' Да ,да , може би по-добре да облека това '' Ето такива неща , размишлявам си на глас. По принцип до сега това никога не съм го разглеждал като проблем , даже напротив , помага ми да систематизирам мислите си , въпреки че понякога дори споря със самия себе си. Провеждал съм няколко онлайн сеанси с психолог и той ми каза , че това е нещо , което се случва в главата на всеки човек ,а при мен се случва на глас , понеже по този начин (като си говоря сам) компенсирам липсата на приятели. Но когато прочетох в интернет , че и това може да е симптом на шизофрения , изпаднах в паника. По принцип мисля , че си падам малко хипохондрик. Миналото по едно време по същия начин си набивах филма в главата , че съм болен от рак , след това пък друго беше. Често се случва някаква обсебваща мисъл да заседне в главата ми и да не иска да излезе от там седмици наред , както е и сега. Всички около мен ми повтарят '' стегни се '' , '' нищо ти няма '' , но аз пак не спирам да си мисля и от 2 седмици насам не спирам да изпитвам този страх вечер като си легна. Аз още от малък имах много проблеми с това да спя сам и мисля , че си е останало и до ден днешен. В Благоевград бях на квартира с едно момче и докато бяхме заедно , нямах проблеми , но от 11 клас се изнесох в отделна квартира сам и тогава също заспивах със страх вечер , на пуснати лампи и телевизор. Както споменах , имам голямо въображение и си набивам разни филми в главата.. отдава ми се да влизам в роля (доста хора ми казват да запиша актьорско майсторство , защото съм доста добър в това да се филмирам , хаха) При мен проблема е , че като че ли се вманиачавам в тези неща. Преди време ме заболя корема в дясната част и веднага реших , че това е апендицит (понеже не съм опериран). Цял ден не спрях да лежа в леглото и да си мисля как ще легна на операционната маса , какво ще ми правят , какво предстои , как ще стане някаква грешка по време на операцията и ще умра. В крайна сметка братовчедка ми дойде , даде ми едно хапче , легнах , дремнах и болката в корема ми мина... А аз едва ли не вече бях готов да легна на операционната маса от мисли , че това е апендицит. Мисля ,че споделих достатъчно. Дано да не объркам и специалистите тук с моите глупости.. Хора , моля ви , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет .. помогнете ми да се реша и да действам , понеже съм доста нерешителен човек , а в момента се чувствам и емоционално нестабилен. Какво стана с мен? Завърших гимназията с отличен успех , научих немски и английски , какво стана с мечтите ми и амбициите да уча и да се махна от този град , да замина надалеч в чужбина и да започна един нов живот , да намеря хора като мен , да намеря приятели? В главата ми се въртят само диагнози като шизофрения , биполярно разстройство и подобни.. Опитвам се да се разсейвам като играя игри на компютъра , но не ми се получава.. не излизат от главата ми. Страх ме е ,че това може да е началото на някакво подобно заболяване. От 2 седмици насам не спирам да обмислям дали да отида до София да посетя психиатър , или психотерапевт , или пък и двете. За щастие имам възможност да си позволя да ходя до София и всяка седмица , ако се наложи и да провеждам психотерапия , ако знам , че ще помогне... Иска ми се да избегна лекарства , но ако отида на психиатър , той 100 % ще ми изпише някакви. От 10 дни пия Глогмента и Валерин , както и Невролаксин ( които са изцяло на билкова основа ) , но не усещам особен ефект. Моля , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет/насока , или пък дори критика отправете .. Искам просто да живея нормално и да се наслаждавам на живота без такива ужасни мисли в главата ми. Или ако не мога да ги премахна напълно ,поне някак си да се науча да ги контролирам. Знам , че има много какво да се работи по моето мислене и по това да контролирам емоциите си , мисля че трябва да променя и много неща в себе си (включително и неправилния начин на живот) , трудно ще ми е , но съм готов да го направя. Ще общувам с хората и насила , ако се налага , ще спортувам ( винаги съм мразил спорта ) , ако ще помогне. Не искам повече да живея в страх , притеснение , и безпокойство. Знам , че историята е доста дълга (за което се извинявам) , но ще бъда безкрайно благодарен на всички , които ще отделят от времето си да прочетат и ако решат да оставят мнение! Моля ви , помогнете ми!
  12. Ако той прочете написаното от теб , какъв би бил коментара му ... И какво мисли по това : ,, Омръзна ми да съм отговорна за две човешки съдби" , предполагам сте говорили .
  13. Здравейте, много хора може би ще ме упрекнат за тази тема, но тя е доказателство, че дори и в на пръв поглед перфектните отношения има много проблеми. Това е една история за връзка на близо 6 години, която беше перфектна и прекрасна, но нещо се обърка. Ще започна отдалеко. Запознахме се в училище. Бяхме на около 17 години. От тогава сме неразделни. Той ми помогна да се преборя с много трудности в моя живот. Бил е винаги до мен - подкрепящ, любящ. Всички мои приятели го обожават, а приятелките ми си мечтаят за човек като него. Романтични жестове, кавалер, добре възпитан, безкрайно уважителен.. без никакви забележки. Дойде моментът, в който завършихме и трябваше да се замислим за университет. Аз имах план от години, знаех къде и какво искам да уча. Знаех, че заминавам за чужбина и му предложих да се разделим. Той отказа и каза, че ще ме последва навсякъде. Дойде с мен и реши да учи езикът и да следва също при мен. Така започнаха и проблемите ни. Животът в чужбина е всичко друго, но не и лесен. Нямахме общежития и се принудихме да търсим обща квартира. Така заживяхме заедно. В началото е вълнуващо, но това беше една стъпка, за която може би и двамата не бяхме особено подготвени, а и бяхме още много малки. Не е нужно да споделям, че всички трудности в началото се изсипваха върху мен, понеже само аз бях способна да се оправям с проблемите от всякакъв сорт и бюрокрацията, понеже имах по-големи познания по езика. Той ме подкрепяше емоционално и беше до мен, но в началото само аз бях способна да се оправям със ситуацията и то не само за мен а и за него. Тази ситуация с един момент много ми натежа. Не можех да се справям с всичкото напрежение, стрес и отговорности. Започнахме да правим всичко заедно. Следваме една и съща специалност, работим на едно и също място, казано на кратко сме постоянно заедно и живеем заедно. За 3-4 години тук качих близо 30-40 килограма. Осъзнах, че стресът ме кара да си "изям" чувствата. Загубих всякакво самочувствие, както и енергия и желание да излизам. Преди година той ми предложи брак и аз приех. Той е целият ми живот и винаги сме правили всичко заедно. Също така е най-добрият ми приятел. Опитвам се постоянно да променя начина си на живот, но усещам как той просто ми пречи. Или аз избирам да го обвинявам. Сякаш тайно си мисля, че ако не бяхме тук заедно, щях да имам много по малко проблеми и нямаше да стигна до тук. Или че ако можех да живея сама, бих живяла много по-здравословно, което тук не ми се получава, понеже нямам подкрепа от него и в момент на слабост, той ме дръпва назад. Опитах се да говоря с него и да му обясня, че въпреки, че той ме вижда красива, моето състояние на постоянно качване на килограми е опасно и ме кара да се срамувам от себе си и да съм вечно угрижена. Проблемите с начинът, по който изглеждам наистина ме тревожат и съм се фиксирала над тях. Вече нямам самочувствие в следването и работата, а той непрестанно ми хвърля пясък в очите с коментари, колко добре изглеждам, които дори още повече ме нараняват. Усещам, че докато сме тук заедно, няма да мога да помогна на себе си и да се заобичам отново, а ако не обичам себе си как мога да съм способна да обичам друг? Много пъти сме говорили, че обмислям да се изнеса и да заживея сама, но за него този вариант е недопустим. Опитвали сме и да водим заедно здравословен начин на живот, но това пак винаги е било на моите плещи да нося и двама ни по този път. И в момент на слабост от моя страна, всичко е пропадало. Така някак си започнаха конфликтите между нас. Нещата не вървят така гладко както преди. Много често си мисля за раздяла, въпреки че той е наистина един прекрасен мъж, който много ме обича и наистина се старае, но просто не може да ми помогне в това. А аз усещам, че трябва да намеря отново любов към себе си, за да мога да съм негов партньор и да имам самочувствие стоейки до него. А не винаги да мисля, колко нелепо изглеждаме един до друг. Той не допуска да се разделим. Осъзнах, че неговият свят се върти изцяло около мен и не би допуснал да ме изгуби. Но аз се чувствам като в капан. Дори нямам възможност веднага да се изнеса, защото всичко е обвързано с финанси с които аз не разполагам. Днес му казах, че лятото обмислям да се прибера при родителите си или да отида с специализирана клиника за отслабване и че съм решила вече да се отделя и да си помогна сама на себе си, което той отново намери за безумна и смешна идея, която няма да даде резултат. Каза ми също така, че здравословният начин на живот си зависи изцяло от това да съм отговорна, за което е прав. Но аз не мога повече да съм отговорна за двама и имам нужда да остана сама със себе си. Това е един от проблемите, който пречи на връзката ни. Разбира се има и още, но мисля, че това, което написах, описва ситуацията ми достатъчно добре. Омръзна ми да съм отговорна за две човешки съдби. Искам да подредя живота си. Да заобичам себе си. Искам да спася и връзката ни. Но вече всичко ми е много трудно и усещам как губя желание и не правя нищо.
  14. Мисъл за деня-27.04.2017г Казвате, че Христос е страдал, но някой път вие ни най-малко не почерпвате поука от страданията на Христа. Някой иска да се освободи от страданията и казва: "Христос за всички пострада. Защо ни идат страдания? Христос нали понесе нашите грехове? Платил е греховете на всички!" Казвам: Греховете, които Адам направи, Христос ги понесе, а пък греховете, които ние правим, ние ще ги понесем. Новото верую
  15. 27.04.17 Вы говорите, что Христос страдал, но иной раз вы не делаете вывод из страданий Христа. Кто-то хочет освободиться от страданий и говорит: «Христос пострадал за всех. Почему к нам приходят страдания? Неужели Христос не взял на себя наши грехи? Он искупил грехи всех людей!» Говорю вам: Грехи, совершённые Адамом, Христос несёт на себе, а грехи, совершённые нами, мы понесём сами. Новый Символ веры Казвате, че Христос е страдал, но някой път вие ни най-малко не почерпвате поука от страданията на Христа. Някой иска да се освободи от страданията и казва: "Христос за всички пострада. Защо ни идат страдания? Христос нали понесе нашите грехове? Платил е греховете на всички!" Казвам: Греховете, които Адам направи, Христос ги понесе, а пък греховете, които ние правим, ние ще ги понесем. Новото верую
  16. Здравей. Току що намерих твоят филм. Бях го гледал по същото време и подобно на теб от години го търся. Филмът се казва "host" или "virtual obsession". 1998г. е излязъл. Велик филм, но необяснимо и за мен никъде го няма и е ниско оценен.
  17. Last week
  18. Имай предвид, че ако искаш да се занимаваш с психотерапия, медицинското ти образование и евентуалното специализиране на психиатрия, нямат общо с качествата ти на психотерапевт. Дори са минус, тъй като основната нужна познанийна база за психотерапията идва не от психиатрия и медицина, а от психология и когнитивна наука. Да, допускат се психиатри и лекари да учат психотерапия, но единствено под влияние на атавистично клише в социалното съзнание (статия). А наистина малко са психиарите като д-р Първанов, които съумяват да наваксат в психологичното и психотерапевтично познание, за да помагат ефективно. По отношение на тревожността ти и психотерапията. Огромен плюс е, когато обаче я разрешиш - разбира се, без зобене с химия, всъщност хронифициращо тревожността. Справи се, завърши няколко школи по психотерапия, една магистратура по психология (а по-качествено ,от бакалавър) и всичко е наред. Е, можеш и да си един стандартен замазващ проблемите при неврози психиатър, чрез потискането им с химия, или психиатър пазач при психози (не и лекуващ ги реално) в специализирано заведение... Ти си знаеш..
  19. Това са към 400 страници - дано да е така, отвъд едното казване, но в реалното дълбоко разбиране, себеотнасяне, осъзнаване и прилагане, над жалкото себесъжаление, а в реалното учене!
  20. ,,Как се зараждат религиозните течения " В течение с навлизането на човека в материята , постепенно се изгубва директното общуване на хората с духовния свят .Все по малко и по малко хора виждат и контактуват с природните сили , като с отделни реални същества .Това се случва следствие осъзнаването на ,,Аз" като отделност и относителната му независимост .Постепенно се оформят сегашните сетива и светът започва да изглежда все по познат от днешната ни гледна точка . Пред човека изниква все по осезаемо така познатия ни материален свят .А духовните същности и причини за случващото , все повече се изплъзват от полезрението . В този процес на затъване в материята , се появява нужда от ритуали и различни рецепти за стимулиране с цел свързване , с духовните источници . iti За Исус Христос виж писаното от Рудолф Щайнер . Преглеждал съм книжката му ,,Евангелието на Лука" .
  21. Здравей, преживяла си голям стрес и не си предполагала какви поражения може да даде. Прави ми впечатление следното: "Тогава не осъзнавах тези неща, просто събирах падналите коси от пода и ги хвърлях в коша, но сега безпричинно си спомням тези неща.Понякога си мисля, че не съм и помогнала достатъно или че не съм дала всичко от себе си, за да и помогна всичко да мине по-леко." ...... което е довело до психосоматика изразяваща се в това: " В този период развих гастрит на стомаха...и ми откриха поликистоза на яйчниците.. " Има един интересен психологичен механизъм нарича се ретрофлексия. В гещалттерапията разглеждат през него развитието на чувството за вина. Когато някой ми каже, че се чувства виновен за нещо, той всъщност не осъзнава, че началото на чувството за вина започва от гнева, негодуванието, разочарованието ..... Твоето чувство за вина е следствие на скрития ти гняв към всичко случващо се със сестра ти. Към състоянието, към това, че точна на нея, към това че има огромен ангажимен, незнание какво ще се случи. Огромен погълнат гняв. Когато по една или друга причина човек не може да си позволи да признае пред себе си и пред другия, че му е гневен или че е гневен /поради вярвания, морални норми, авторитет и т.н./ той връща този гняв в себе си оправдава го по възможно най- правдоподобния начин напр. / Не мога да се гневя на близкия си, че е болен, той е нещастен, а аз съм добре и трябва да бъда съпричастна/ поглъща го и ретрофлексивно превръща чувството гняв във вина и самообвинение. Интересен механизъм, който води до големи неприятности. Когато човек не успее /а сам почти никога не може/ да стигне до разрешаване на този емоционален каламбур той се проявява най - често в психосоматични заболявания - които ти си преминала и в депресия - която е на дневен ред. За да се освободиш от всичко това ти е нужна помощ да го подредиш и да изчистиш от себе си ненужните емоции, да се освободиш от тях по правилен начин. Тъпкането им на вътре ще ти причинява все повече проблеми.
  22. Здравейте! Благодаря, че имам възможност да отправям запитванията си в този форум! Ще бъде благодарна да получа отговори на някои въпроси, свързани с моето здравословно състояние! Съжалявам, че трябва да споделя нещо много тъжно за мен! В продължение на година бях подложена на системен тормоз на работното място и на мястото, където уча, заради един човек, който ме обвини в някакви неща! Бях допуснала да забравя флашката си, където имам и доста лични снимки, бях ползвала и фейсбук и скайп на работното си място, където съответно имах лични разговори! Проблемът възникна, когато реших да поработя за няколко месеци и там срещнах един мъж, който много харесах, той също ми показваше, че ме харесва. Реши да ме покани на кафе, а аз още не бях дала отговор! Тогава се намеси баща му, който работеше като пазач на мястото! Преди бил полицай и имал някаква връзка с полицията! Оказа се, че този мъж, който харесвам си имал приятелка, която даже чакала дете от него! Тогава бащата този човек като разбра за мене реши да ми напакости! Той ме заплашваше по различни начини и осъществи заплахите си. Скалъпи ми обвинения в кражби, които не съм извършила, разпространи мои лични неща, от горепосочените места! Възползва се, че имаме общи познати. От друга страна семейството ми знаеше за тези неща и постоянно ми предлагаха да се оженя за едно момче- наш познат, който аз не харесвам за да се измъкна от ситуацията. Това беше постоянната им тема на разговор! Няма да влизам в дълбочина, защото е много дълго за обяснение, но просто ще уточня отново, че за период около година бях подложена на системен тормоз от колеги и от работата и от мястото, където учих по всякакъв начин! Най-лошото е, че аз постоянно се оправдавах за това,че не съм виновна за тези неща, в които ме изкарваха виновна, защото аз си имам принципи и до сега не съм крала, нито съм се занимавала с обвързани мъже! Постоянно се оправдавах и това беше основният начин на общуване! Познатите ме питаха и обвиняваха в някакви неща, други се подиграваха за личните ми неща, а аз само се оправдавах! Това чувство за вина заемаше господстващо място в съзнанието ми това, което ми се случи ме накара да направя опит за самоубийство, но ме заведоха в болницата и оцелях. После се качих на една висока сграда, но като погледнах от високо видях, че съм достатъчно силна да продължа, тогава се сетих и да психотерапевтите от този сайт и се отказах! От тогава сякаш станах по- силна, но цялото това напрежение ескалира и един ден както си седях започнах да усещам как тялото ми гори, започнах да усещам гадна миризма, започнах да си представям неща, които не са истина! Тогава родителите ми ме заведоха в клиниката по психично здраве и там ми изписаха акинестат и сперидан за срок от 1 година! Аз ги пих и през това време учех и си взимах изпитите. Смених мястото, където живеех временно, но реших да се върна на старото работно място и всичко се повтори отново! Предният път се намирах в онова състояние около 30 дни, а този път от декември до Великден! Започнах пак да пия хапчетата и сега съм отново в нормалното си състояние! Това, което искам да попитам е наистина ли съм полудяла и какво следва от тук нататък? Ако уча усилено за изпити, това ще навреди ли на мозъка ми? Преди ситуацията с този мъж имах отлични оценки, а в университета се справях много добре. Никога не са ми се случвали такива неща! Какво да правя? Ако уча или спортувам това ще навреди ли или ще помогне? Във времето в което не съм в ОНОВА състояние съм много стабилна и нормална! Сега две момчета искат да са срещнат с мен и да се видим! Аз обаче не мога как ще им обясня, че съм ЛУДА? Какво да правя и аз искам да и имам приятел, който да ме гали и да ме гушка...
  23. Мисъл за деня-26.04.2017г Погрешката, направена на земята, тук се поправя. Там няма условие. Затова всички души искат да се въплътят на земята, за да си поправят погрешките. И на вас ви трябва пробуждане. Пробуждането се състои в следното – да мислите право. Ако следвате Божествените закони, може съвършено да измените вашата съдба. Да мислиш, както Бог мисли, или да следваш онези закони, които Бог е турил. Законът на свободата
  24. 26.04.17 Ошибка, сделанная на Земле, исправляется здесь (на Земле). Там (в другом мире) нет условия. Поэтому все души хотят воплотиться на Земле – чтобы исправить ошибки. И вам нужно пробуждение. Пробуждение состоит в следующем – мыслить правильно. Если вы следуете Божественным законам – вы можете совершенно изменить вашу судьбу. Думай, как мыслит Бог, или следуй тем законам, которые установил Бог. Закон свободы Погрешката, направена на земята, тук се поправя. Там няма условие. Затова всички души искат да се въплътят на земята, за да си поправят погрешките. И на вас ви трябва пробуждане. Пробуждането се състои в следното – да мислите право. Ако следвате Божествените закони, може съвършено да измените вашата съдба. Да мислиш, както Бог мисли, или да следваш онези закони, които Бог е турил. Законът на свободата
  25. Здравствуйте! Какви хомеопатични неща да използва котарак на който се появи кожно топче?
  26. Ако четеш това и ти текат сълзи от възторг нямаш проблем https://www.pravoslavie.bg/Беседа/За-всекиго-от-нас-Бог-има-Свой-план/ но не ме питаш мен а специалистите .
  27. Продавам книги по астрология - Гита Мерджанова - пълен комплект - 0893003164
  1. Load more activity