Цялата Активност

This stream auto-updates   

  1. Днес
  2. Звънни на Валентина Христова, съдебен психолог и я питай. Поздрави я от мен. Координатите и са в интернет. Принципно психотерапевтът е като свещеника - каквото е споделено с него, си остава там, между двамата е, а целта е психичната помощ. Вероятно са възможни редки изключения от това правило, при съгласие на клиента и нужда от помощ. Но са изключения. Попитай колежката и сподели тук какво ти е казала!
  3. - на първо четене - Слънце във везни(7) и Луна козирог(10) са в напрегнати отношения (квадрат на кардинални). За мен това са дисхармонични отношения между родителите, но не непременно и със сина поотделно един от друг. Възможно е майката да има обществена професионална реализация, която допада на сина(тригон с меркурий), но това не се е отразило добре на семейството като домакинство. - дисхармонията между луната и слънцето в добавка с намесата на дисхармония слънце - сатурн и луна-юпитер може да даде и проблеми със здравето и в частност със зрението. Хармонията на луната с меркурий в дева и 6 дом дава решение на този проблем чрез съзнателно укрепване на имунната система, здравословен начин на живот. - венера (секстил с меркурий) във взаимна рецепция с марс съответно във везни (съвпад със слънце) и скорпион дава според мен комбинацията "опасен чар" Мъжът е привлекателен за жените и той също обича да блести в очите им. Това качество може да даде поведение на Дон Жуан, ако индивидът не е осъзнат. Съответно може да доведе до множество краткотрайни и повърхностни връзки. Квадратът на марс със сатурн в много силна позиция (козирог и 10 дом), обаче може да ограничи силно подобно поведение както от морално етични съображения, така и от съображения за запаване на авторитет и изграждане на стабилен социален имидж, необходим за професионалните амбиции. Възможно е мъжът вече да е семеен или да има стабилна връзка, ако това семейство или връзка му носят добро материално положение и хармонична приятелска връзка. - Обстоятелствата, които си е подредил в картата сериозно са развили неговия усет за човешката психика и мотивация. Тригонът на юпитер (4 дом рак) с плутон (7 дом скорпион) води до занимания от тип психологическо консултиране или екипен мениджмънт, възможно е някаква дейност в областта на правото,в по-късен етап може би авторитетна позиция в администрация или бизнес.Във всеки случай се търси професия със стабилност и уважавана от обществото. Не мога да устоя на изкушението да проверя доколко има покритие следното предположение за квадрата слънце-сатурн и то в комбинация със съвпад с марс и квадрат с юпитер: "Люде с тези дисхармонии се отличават със следните по-важни отрицателни качества: често съмнение, недоверие, подозрителност, мнителност, ревнивост, болезнено честолюбие, обидчивост, дълготрайна сръдливост, злопаметност, отмъстителност, раздразнителност, себенадценяване или себеподценяване, саможивност, необщителност, страхливост, нерешителност, материалистически убеждения и прояви, скъперничество.Люде с дисхармония между Слънцето и Сатурн в живота си всякога биват подлагани на твърде големи изпитания, ограничения, лишения. Дисхармонията между Слънцето и Сатурн често създава най-нещастни типове. Такива люде всякога и във всичко виждат черната страна. У себеподобните си те виждат само грешките и слабостите, във всичко са склонни да съдят другите. От този тип люде са най-известните със своята неумолимост прокурори, които със своята дейност още повече утежняват кармата си за в бъдеще." източник
  4. Още чета, но на първи план излиза едно. Отново е красиво символизирано отношението между домовете, като градини с дръвчета, за чиито израстване работата започва още от посяването на семките. Кръговрата на живота на растенията е пример как трябва да се развива и човека. До сега не съм чел тези материали, но са много хубави. Въобще красиви са природните закони. Благодаря на господин Изворски и на Донка.
  5. Аз мисля,че нямаш нужда от хапчета.Просто си раздвоен ,защото хем си човек с всичките ни недостатъци и слабости,хем си отговорен и искаш да си лоялен към съпругата си.На всички се е случвало да се увлекат по някой страничен човек и какво от това?! Мисля си без да съм специалист,че и от там идват натрапливите мисли-от чувството за вина от една страна и от нуждата да изживееш една страстна любов с момичето,за което някакси семсйтвото се явява пречка за теб,като един отговорен съпруг и баща.Омагьосан кръг! И твоето съзнание подсъзнателно иска да ги нямаше жена ти и детето,и да се отдадеш на страстта към момичето.Но веднага съвестта ти контрира и ето ти го проблема.Но не посягай към хапчетата,а изясни ситуацията с психотерапевт.Ако тук присъстващите психолози не работят по скайп,ще ти дам координати на психолог,който със сигурност провежда сеанси с българи в чужбина по телефона. Между другото аз също се интересувам за консултации по скайп-макар,че посещавам психолог и съм доволна,искам и с още някой да работя,с различен подход.Мисля си,че така ще е по-добре,но ми е важно мнението на специалистите тук
  6. Въпросът е, че за да ги оставиш да отминават (медитативен принцип) успешно, преди това е добре да се видиш какво става в теб. Обичаш жена си, обичаш семейството си - много. Винаги човек може да се влюби, хора сме. Влюбването обаче няма нищо общо с любовта. А девойката и реакцията ѝ - красотка, няма що, егоизъм до шия и над нея... Това, което виждам, че имаш нужда да правиш, е вътрешно, пред самия себе си, пред семейството си, да се заявиш решително. Каквото пиша, е на база проследяване на психичните ти движения, нежели да ти давам готови съвети - но, психика и социално поведение са свързани пряко и се взаимо обуславят. Та, вината към сладката девойка, която изпитваш, говори че имаш да се учиш на по-твърдо себезаявяване, да си позволиш известна мотивирана асертивност - невинен си! А станалото само ще сплоти семейството ви още повече. Най-добре, виж се с поведенчески хипнотерапевт, за да поработите за няколко сесии върху себезаявяването, освобождаването от вината и прошката. Това е подлежаща работа, която гарантира успех на директната работа с натрапливите ти мисли. А с тях се работи лесно, когато човек ги познава и знае как... Описвам известни общи стъпки в статиите си - надявам се да съм ти полезен. Едни средно статистически, ординарни и безобидни натрапливости имаш, нищо работа - за около 6 сесии при добър терапевт всичко може да бъде в голяма степен преработено!
  7. Чуждо присъствие, разбира се... Излезте, демони, излезте! В името на христовата кръв, вън! Аз си знаех, че съм екзорсист, ама ти да видиш...
  8. Благодаря за беседата! Колко знание и мъдрост има в беседите и колко прекрасен би бил живота ако ги приложим... Приложеното слово, става плът... И сега, казвам, че в света има промисъл. В този Божествен промисъл едни вярват, а други не вярват. На мнозина животът се вижда като нещо случайно, като че има в него някакъв произвол. Привидно е така, има някакъв произвол, но за мъдрия човек не е така. Той ще види, че в света има известен ред и порядък. Така е и за всеки, който разбира - той вижда навсякъде ред и порядък. И в Природата съществува един ред и порядък, съществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито пък на република. Някои видни окултисти го кръщават с името „Синархия”, а в Евангелието го наричат с името „Царство Божие”. Под думата „синархия” ние разбираме най-разумните хора в света, които са се докоснали до тайнството на живота, които са минали през ред изпити, завършили са своята еволюция и наистина могат да се нарекат „хора”, а не които нищо не знаят. Та казвам: понякога се повдига въпросът какво управление да има човек. Монархическото управление у човека се представя чрез главата, теократичното - чрез дробовете и дихателната система, а демократичното - чрез стомаха. Монархията води своя произход от бащата, теокрацията води своя произход от майката, а демокрацията - от синовете и дъщерите. Или: бащите създадоха монархията, майките - теокрацията, а синовете и дъщерите създадоха демокрацията. И понякога ме запитват кое управление е идеално. Казвам: като съедините монархията, теокрацията и демокрацията в едно, вие приблизително ще имате едно управление, подобно на това в Природата: това Божествено управление, което наричат синархия. При туй не трябва например да дойде монархическото управление и да изхвърли теократичното или обратно. Всички управления трябва да функционират едновременно, така е и в Природата. Обаче в обществения живот не е така, в индивидуалния живот на хората не е така. Външността представя външния човек. Това, което става вън от хората то временно отдалечава умовете. Много пъти ние се самоизмамваме мислим, че като се изправи светът, това ще ни помогне нещо. Това е едно заблуждение. Като се говори, че светът трябва да се оправи, това подразбира, че отношенията, които съществуват между хората и Бога, както и помежду им, не са още прави. Това не значи, че и Природата не е права. Нима ако някой баща е оставил голямо наследство на своя син, а той се предава на пиянство и изхарчва всичко, това значи, че бащата го е оставил на сина си за тази цел именно? Ни най-малко. И когато Бог е създал света, нима Той го е създал с цел хората да вършат ред престъпления, както виждаме, че става? И ако хората вършат престъпления, те са извън естествения ред на нещата. И всякога, щом човек излезе от този ред на синархичното, на Божественото управление, започват постепенно да го сполетяват всички нещастия и страдания. В Божественото управление съществуват само радост и мир, а извън него в света съществуват само страдания и мъчения. Защото всички хора на Земята все имат някакво заблуждение: те искат да станат царе, да станат управители на света, да станат богати и т.н. Да станеш цар, това е в реда на нещата; да станеш богат, пак е в реда на нещата. Защото всеки човек, който е създаден от Бога, има вече царско произхождение, а Бог е цар на царете. И затова ние казваме, че всеки човек, който е създаден от Бога, не може да бъде прост човек. Прост човек е само онзи, който не е създаден от Бога. Създаденият и роденият от Бога има всички привилегии, всички права. Така трябва да се разбират нещата. Казва Давид: „В грях ме зачена майка ми.” Щом в грях те роди майка ти, значи Бог не те е създал, създал те е някой човек - майка ти, баща ти. Следователно твоята участ ще бъде такава, каквато е участта на майка ти и на баща ти. Каква е участта на малкото вълче? Очаква го смърт, нищо повече. За какво е годен вълкът в света? Овцата я очаква живот, понеже от нея се интересуват хората - от нейното мляко, от нейната вълна - има какво да допринесе донякъде на човека. И ние виждаме, че овцете се размножават и разплодяват, понеже има какво да допринесат за хората, и вълците се загубват постепенно, понеже нищо не допринасят на хората. И мисля, че през последната година в Англия са убили вече и последния вълк. В културно отношение тя е достигнала много нещо, понеже е успяла да изтреби вълците от земята си. Тя е изтребила физическите вълци, остава й сега да изтреби и астралните или духовните вълци, вълците на заблужденията. И тъй, новият човек - това е идеалът, с който трябва да се облечете. Или, това са елементите, които човек трябва да привлече в себе си, за да представи формата на Човека. Ето какво аз подразбирам под думата „Човек”: Човек е само онзи, който може самостоятелно да се освободи от всички свои страдания и да превърже средата, в която живее, в рай. Човек е само онзи, който може да укроти всички животни, които живеят около него, да ги тури на работа и да ги накара да вървят по неговия път. Човек е само онзи, който може да укроти всички бълхи и въшки, да не живеят в главата му, в гърба му и да го глождят, но да ги впрегне на работа - да ги изпрати да копаят на лозето му и да жънат на нивата му. Сега е точно обратното: човекът се е впрегнал на работа, копае и жъне, а „въшките” и „бълхите” оставил свободно в себе си да гуляят. И във войната нямаше нито един офицер нито един полковник, който да няма на главата или по тялото си от тези гуляйджии. Сега мимоходом само казвам каква е задачата на човека. Той трябва да изучава онзи велик, разумен закон, който функционира днес в живота, и да знае с каква храна трябва да се храни; да знае още как да подобри условията, в които живее, да знае как да пресъздаде себе си. Както сега сме устроени, ние сме хилави, крехки и с такива тела, каквито са нашите, в много отношения животът ни виси на косъм. Поглеждате някой човек, на вид здрав, но чувате на другия ден, че умрял от разрив на сърцето или от задушаване, или от падане някъде, или пък се удавил и т.н. Ние виждаме как най-малките причини спъват човека. Значи тялото, в което живеем, не е така сигурно. Някой приел някаква неестествена храна и се разстроил стомахът му, и умрял. Даже и най-силните, и най-учените хора често плащат с живота си, като са приели някаква неестествена храна. Новият, разумният човек трябва да подбира своята храна, да поставя всички растения, всички животни на тяхното място и, ако направите една аналогия, човек трябва да постави и своите мисли и желания на тяхното място. Злото в света седи в това, че ние искаме да премахнем злото. Това е неразбиране на онази велика идея, която съществува в света. Знаят ли хората какво нещо е злото? Знаят ли хората какво нещо е доброто? Някои казват, че злото трябва да се премахне. Злото по никой начин не може да се премахне, но може да се тури на неговото място. Лошите хора никога не могат да се премахнат, но те трябва да се турят на тяхното място. Вървите по една от софийските улици и кракът ви се блъска в един камък, който излязъл от паважа. Казвате: кой тури този камък тука? Минава втори, трети, четвърти и всички ритат, блъскат камъка и казват: голямо безобразие е това! Кой е оставил този камък всред пътя, да се блъскат хората в него? Минава един разумен човек, поставя камъка на неговото място в паважа и никой повече не се блъска в него. Няма нищо лошо в този камък, но, понеже е излязъл от своите естествени отношения, затова е лош - всички хора се блъскат в него. Така и всеки лош човек не е нищо друго освен камък, излязъл от своето място. Турете този камък на мястото му и той ще престане да бъде лош. Вие можете да разбивате този камък с чук, но като не разбирате закона, няма да постигнете нищо. Турете този камък на мястото му! Или, другояче казано: впрегнете тази енергия на работа. Лошият човек е производителен, той иска да го поставите на някаква работа. Ако не му дадете никаква работа, тогава той се проявява както той разбира. Преди няколко години имаше два хубави примера в София: с един гимназист и с един студент. Първият, гимназистът, свършил гимназия е много добър успех и поискал някаква служба, но не му дали. Като видял, че не може да се настани, той поискал от един свой приятел сто лева на заем и си купил с тях едно точило, да точи ножовете на хората. Така тръгнал той из софийските улици да точи ножове. Като го виждали някои, които го познавали, веднага се спирали и се запитвали как е възможно този способен млад човек да се постави на това положение, да точи ножове? Казвам: ако той не вземе такава работа, тогава ще трябва да върши друго нещо, което не е желателно нито за самия него, нито за хората около него. Студентът пък имал да довърши още няколко семестъра в университета, но нямал от никъде нищо и затова се принудил да стане ваксаджия, та по този начин да си изкара малко средства да довърши науките си. Като го видели познати в това положение, съжалили се над него и събрали една сума, с която му помогнали да завърши университета. Казвам: има някои, които ваксаджии ще станат, други ще вземат точилото на гърба си и ще точат ножовете на хората, но има и някои, които нито ваксаджии ще станат, нито точилари ще станат, те ще вземат пушки на рамо и ще отидат в гората, и де кого срещнат, ще казват: „Горе ръцете!” Та при сегашния строй ние казваме, че сме културни хора, че имаме наука, знания, закони, но ако съвременните хора искат да узнаят доколко са истински културни, нека направят следния опит: нека само за една седмица спрат функциите на всички закони, на всички учреждения, нека всички стражари се магнат от своите места и да видят при това положение на работите доколко и как ще се проявят хората, като знаят, че ще бъдат свободни от всякакви закони и от всякаква власт. Сега тези, които са на власт, ще кажат: „Ще станат най-големите престъпления” - Може би - предполагат. Онези пък, които не са на власт, ще кажат: „Не, няма да станат никакви престъпления.” - Може би - предполагат. Обаче и едното, и другото са твърдения, които трябва да се проверят. Ако не за една седмица, то нека се направи този опит поне за един ден - да не функционира никаква власт; да се види кой как ще постъпи, щом се оставя свободно на своята съвест и съзнание. Този опит е интересен да се види докъде са дошли хората в своето разбиране и от него ще може да се извлече една добра поука. Ще кажете: това ни останало сега, да оставим хората да живеят един ден без закони и без власт, докато имаме толкова важни икономически въпроси за разрешение. Та икономическите работи много лесно могат да се разрешат. Трябва да се постави този закон в действие: богатството на човека да бъде толкова, колкото той може да носи на гърба си. Това, което той може да носи на гърба си, това ще бъде неговото богатство. Колко може да носи човек на гърба си? Сто килограма злато ще може ли да носи? Ако му дадат «то килограма злато да ги занесе на сто километра разстояние, аз вярвам, че още на петия километър, като срещне някого, ще му каже: „Много ми е това злато, което нося, искаш ли да ти дам десетина килограма?” Ще му даде десет килограма и ще остане с 90. На другите пет километри ще срещне Друг човек, на когото също ще даде още десет килограма злато. Така ще постъпва на. всеки пет километра път и като дойде на стотния километър, той ще носи едва десет килограма злато, което е истинското негово богатство. И тогава той ще си каже: благодаря и за толкова, другото ми беше излишно.” Това е с парите, които не се ядат, но същото нещо е и с това, което се яде. Това не е мое твърдение, но това е един велик закон, който функционира в живота. За нас единственото богатство седи в това, което човек днес може да изяде. Това е богатството, с което човек разполага. Това, което днес изядеш: хлебецът, сиренцето, масълцето, кокошчицата, пуйчицата, агънцето - аз се абстрахирам от това, дали то е много или малко - но това, което днес можеш да изядеш, то е твоето богатство, което никой не може да ти вземе... За кои хора се отнася това? Два вида хора има в света: едните аз наричам хора на тъмнината, а другите хора на светлината. Хората на тъмнината имат право да ядат каквото искат, а хората на светлината нямат право да ядат каквото искат. На тях е забранено да ядат каквото искат. Хората на тъмнината имат право да се женят колкото пъти искат и за колкото жени искат: за една, за две, за три, за четири, за пет, ако' искат и хиляда жени могат да имат. На хората на светлината не е позволено да се женят. На хората на тъмнината е позволено да имат деца колкото искат, а на кората на светлината се позволява да имат само едно дете. Това е един факт. Ние виждаме, че и Бог има само един син. Бог дъщери няма. Никъде в Писанието не се казва, че има дъщери. Там се говори за осиновяване. По закона на осиновяването Бог има хиляди, синове и дъщери, но те са осиновени, а по закона на раждането Той има само един син: „Единородният Син” се казва за Него. Така се нарича Той и в църквата. Някой твърдят, че и други синове имал. То е друг въпрос. „Да се облечем в новия човек, който е роден в Правда и в святост на Истината.” Истината в този смисъл - това е най-голямата свобода, в която човек може да живее. Човек постоянно трябва да мени своите възгледи, и не само веднъж. Това е цяла наука. Цялата прочетена глава показва пътя, по който трябва да вървим и да се развиваме. Когато косата ти побелява, ти трябва да знаеш защо; когато лицето ти се набръчква, ти трябва да знаеш защо; когато остаряваш, ти трябва да знаеш защо става така; когато краката ти отслабват, ти трябва да знаеш защо. Ти трябва да знаеш причините за всичко това и да ги премахнеш. Някой казва: ще се мре. Не е въпросът само, че ще се мре, всички боравят с термина „ще се мре”, но човек трябва да знае защо ще се мре. Знаете ли какво нещо е умирането? Смъртта подразбира глупавите условия в живота. Глупавият човек е поставен в непоносими условия, в ада, да страда и да не знае какво нещо е светъл ден. Тъмнина, страдание е това. Но животът не седя в страданието. Божественият живот седи в радостта, която трябва да се прояви. Скръб и радост -това аз не подразбирам живот. Щом дадат някому скръб, вземат” му радостта; ако пък му дадат радост, вземат му скръбта. Обаче човек не е нито в радостта, нито в скръбта. Скръбта и радостта са елементи извън човека. Който съзнава тези две състояния на скръб и на радост, които съществуват в живота, и ако той може да се справи с тях, това е човекът. Радостта на човека може да се отнеме и той да изпита скръб, но това още не е човекът. Или може да се вземе скръбта и да изпиташ радост, но и това още не е човекът. Това не е животът. Човек трябва да бъде господар и на скръбта, и на радостта в себе си. Като дойде радостта при него, той трябва да я приеме. И като дойде скръбта, той пак трябва да я приеме. Радостта мяза на една хубава мома която като дойде при теб, ти ще я приемеш, ще й дадеш една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратиш за вода. После ще й дадеш нощвите и брашното и ще я накараш да омеси хляб; после да го опече и той ще бъде най-вкусният хляб. Като дойде скръбта при теб, ти пак ще я приемеш. Тя е също така мома, както и радостта, но толкова грозна, че едва ще я издържиш; но като дойде при теб, ти веднага ще й дадеш мотиката и ще я изпратиш да ти копае на нивата или на лозе то Ще я впрегнеш на работа. Като се върне от работа, ще я Поставиш в една стая, в съседство със стаята на радостта, и там ще си приказвате. Радостта ще бъде една слугиня, и скръбта ще бъде друга слугиня на човека. Те ще се разговарят през преградата, а човекът ще ги навестява от време на време. Всяка сутрин той ще отива при едната и при другата и ще каже на първата: сестра Скръб, вземи мотиката и иди на нивата да копаеш. После ще каже на радостта: сестра Радост, вземи кобилицата и иди за вода, а после размеси хляба в нощвите я го приготви. Светските хора поне има с какво да се залъгват. Те от единия до другия края на живота си се трудят, трудят, като казват: да си създадем една работа, да си направим една къща, че поне на стари години да има де да живеем. Във Варненско един български адвокат се заловил за едно предприятие, от което спечелил 500 000 лева. Той си казал: „Поне се осигурих вече." На другия ден обаче четат некролог, че еди-кой си богаташ умрял и оставил 500 000 лева на държавата. Във време на войната един български полковник, като се страхувал да отиде на солунския фронт, там да участвува, пожелал да остане някъде в тила, да запази живота си, и успял, взел някаква служба в тила. Обаче един ден, във време на едно от заседанията, пада една граната и му отрязва единия крак. Както виждате, граната и в тила го намерила. Много офицери и полковници и на бойното поле остават живи, а много от тях и в тила измряха. Казвам: праведният можа да премине през куп гранати и да остане неувреден. Разправяше един офицер случай с един от техните войници. Във време на сраженията със сърбите главният офицер изпратил този войник да занесе някакво известие, но той трябвало да мине точно през линията, дето ставало най-страшното и ожесточено сражение. Този войник минавал през огън от куршуми, но нищо не го хващало. Той си минавал, като че ли нищо не става около него и си мислел за работата, която непременно трябвало да свърши. Той знаел, че ако не свърши работата си както трябва, ще бъде застрелян. От това се страхувал, а не от този огън от куршуми и гранати, които се сипели наоколо му. Вървял съсредоточен в мисълта си да занесе това известие точно навреме. Страхувал се от своя полковник, от своето началство, а за куршумите не искал даже и да знае. Казвам: ако и ние като този български войник сме така съсредоточени в това. което Бог ни казва, няма да ни е страх от сърбите - нека стрелят, колкото искат. Нека говорят хората, каквото искат. Ние ще си вървим съсредоточени в себе си, никакъв сръбски куршум няма да ни засегне. Та този офицер разправяше: „Като гледах как спокойно вървеше този войник всред град от куршуми, мен ми трепереха гащите (но да си остане между мен и теб). Като върви, онези снаряди - тьк-тък, но той си върви изправен, мисли си за работата.” Казвам: отличен пример е този. Така е и с всеки човек, който има една Божествена идея в себе си. През каквито и страдания да минава, той казва: „Каквото Господ иска от мен, ще го направя!” Някой пита: „Какво трябва да се прави?” Ти ще обичаш Бога и ще знаеш, че всичко в света е създадено само за Него, нищо повече. Този Бог няма да го поставите някъде вън от себе си - в Слънчевата система или някъде във Вселената, но ще го поставите в себе си и ще си кажете: „Аз живея за Бога; светът е Негов и за Неговата слава живея! И който се опита да служи на Бога той смърт няма да види. Онзи човек, който служи на Бога в този смисъл, той ще постигне всичко, каквото желае. Ти ще живееш само за Бога и тогава ще станеш учен човек. Де са учените хора в света? Де е Сократ, де е Платон, де е Аристотел, де е Кант, де е Толстой? Костите им все са останали някъде, но де са те самите? Човек не е в тази смъртна форма, той е в словото, той е в ума, той е в душата. Това, което остава безсмъртно, е Човекът. Толстой е този, който живее в сърцата на хората. Кант е този, който живее в умовете на хората. Аристотел, Сократ и досега още живеят. Не е човекът нещо механическо. Не. Думите, които аз ви говоря, те са моята плът. Живота е вътре в словото. Да_се_облечете_с_новия_человек
  9. Мисъл за деня - 22.1.2017 Приложете в живота си Божественото! Тайно трябва да прилагате в живота си Божественото. Всички наши нещастия в умствения, в сърдечния и във физическия свят зависят от онова колебание в Божественото; Божественото, което трябва да направим. То е в малкото, не е в многото. Всеки може да го направи. Но Божественото малко да го правим от сърце, и като го правим, да се радваме на онова, което правим и никак да не се оплакваме в света, да не казваме: "Аз от много добро страдам в света." Не говорете така! От добро човек не страда. Имайте вяра в Божественото! Не само вяра, имайте любов и приложете Божественото! После, не се тревожете, защото героят не се тревожи. Единият лев
  10. „И да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в Правда и в святост на Истината.(Послание к Ефесяном, 4:21)” „Отче наш” „В начало бе Словото” Ще прочета 4 гл. от „Послание к Ефесяном”. „Милосърдието е градина райска” Неделна беседа: Да се облечете с новия человек - 4 октомври 1931 г. София – Изгрев. „Благословен Господ Бог наш.” Тайна молитва. 11 ч. 15 м.
  11. 22.01.17 Приложите в своей жизни Божественное! Божественное в своей жизни нужно прилагать в тайне. Все наши несчастья в умственном, сердечном и физическом мире зависят от этого колебания в Божественном; Божественном, которое нам нужно осуществить. Оно в малом, а не во многом. Каждый человек может осуществить его. Но малое Божественное дело мы делаем от сердца, и, когда его осуществляем, мы радуемся тому, что делаем и совсем не жалуемся миру, не говорим: «Я страдаю от сделанных мной многих добрых дел». Не говорите так! Человек не страдает от сделанных добрых дел. Имейте веру в Божественное! Имейте не только веру, имейте Любовь и приложите Божественное! После – не волнуйтесь, потому что герои не беспокоятся. Один лев Приложете в живота си Божественото! Тайно трябва да прилагате в живота си Божественото. Всички наши нещастия в умствения, в сърдечния и във физическия свят зависят от онова колебание в Божественото; Божественото, което трябва да направим. То е в малкото, не е в многото. Всеки може да го направи. Но Божественото малко да го правим от сърце, и като го правим, да се радваме на онова, което правим и никак да не се оплакваме в света, да не казваме: "Аз от много добро страдам в света." Не говорете така! От добро човек не страда. Имайте вяра в Божественото! Не само вяра, имайте любов и приложете Божественото! После, не се тревожете, защото героят не се тревожи. Единият лев
  12. Yesterday
  13. добре че се усетих на време да спра да чета и в интернет страшно ВРЕДИ на 10000% съм мислех даже че е лудост да мисля такива неща че може да е вредно и подобни но после разбрах че не съм само аз както и да е шока дето бях 2 дена като си прочетох симптомите бях се отписал и следях всяко едно мое движение и мисъл и на животни и на хора направо докато пиша и ме заболява главата натоварвам се и най-важното е че го разбирам а това ме успокоява много а преди изпадах в някакви анализи направо света ми ставаше черен и по лошо незнам как да го опиша забравил съм го вече
  14. не знам аз почти се измъкнах от скапаната дупка само разбрах че да го мислиш не става и да не го мислиш пак не става трябва баланс и да намериш начин за почивка дали разходка дали нещо и да създадеш хубави навици дори и да мислиш че няма да ти помогне по никакъв начин или каквото и да мислиш да те занимават и да не се напъваш да се бориш поне при мене е така стряскам се и започват мислите на макс обороти и няма спирка но вече съм добре и се надявам все по добре да ставам даже вече мога да мисля спокойно !! и излизам почти мигновенно от всякакви филми
  15. Добре се ориентираш браво. Ако изобщо имаш нужда от помощ то отговорът не е в хапчетата а в психотерапия. Същата може да се проведе по скайп с говорящ български. Натрапливите мисли считам, че са реалност за преживяващия ги. За мен са чуждо присъствие . Освен това са ловък измамник. Номерът е да не се хванеш на стръвта им. Разбира се има и други интерпретации, а именно - че са част от теб и трябва да ги приемеш с любов. За мен специално работи предходната... Поздрави и успех!
  16. Един ден ,УС 1940 г

    Казвам: Имаме една задача – да оправим себе си, за да не огорчаваме духа си, да не огорчаваме душата си, да не помрачаваме ума си, пък да не опетняваме и сърцето си, пък да не изнасилваме и тялото си. Колко неща има, с които тук на земята, трябва да се справим. Една лична задача. Има нещо, което никой не може да контролира. Но за бъдещия живот, за бъдещата епоха в която искате да влезете, да имате едно тяло по-съвършено от сегашното. Отсега трябва да се приготвите. Та казвам: Тази работа без любов е непостижима. Вие се заемате със самовъзпитанието. В тази година поне 12 деня да имате в които да живеете по новия начин. От този месец ви остават още няколко дена. Искам сега от януари да имате един такъв ден, по този начин да го прекарате. Не се смущавайте, че стават опущения. Нищо няма. Февруари като дойде, пак един ден. Този месец в края, после в началото. Някои от вас нека вземат днешния ден. Днес сме 28, утре 29, вторник 30, сряда 31, последна лекция имате за януари. Ако искате днешния ден изберете, ако не последния ден. Но в сряда да ви видя облечени с официални дрехи, с нови обуща, шапка, ръкавици, да не бъдете небрежно облечени; всечани с очистени обувки, всичко хубаво, като че сте други хора, дошли от небето, ангели, тук на изложение. Днес не очаквам, но в сряда непременно да ви видя така облечени. И аз ще се облека така. Турете всичкото осветление в ума, очите да светят, топлина в сърцето, изправени така, като че сте разрешили всичките въпроси, като че сте князе, царе, като че всичко ви е уредено в света. Цялото небе слушате по радиото, какво се говори по слънчевите системи. Поне от нашето слънце, или поне от месечината да имате по радиото съобщения, отворете радиото, какво ще ви кажат. Ето сега вие врачувайте. Кажете ми, коя страница да ви прочета. Кажете едно число да съдържа 1, 2, 3, 123. Какво пише на 123 страница, вие сте я чели, аз не я зная. (Учителят прочете 123 страница от „Езика на Любовта“.) Сега и на вас, ако ви кажат от невидимия свят: „Ну барабанчик, бий барабана“, ако вашето сърце е пълно с кокошки, как ще отговорите на звуковете на тия пръчици? Пита полковника войника: „Защо не бие барабана?“ – „Кокошки има.“ – „Как са влезли?“ – „Не зная ваше високоблагородие.“ И на вас казвам: Не туряйте кокошки в ума си и в сърцето си. Всяка една отрицателна мисъл е една кокошка, която е вътре в барабана и човек не може да мисли тъй, както трябва. Казвам: Имате една хубава задача. Един ден да мислите, защо Господ направил ръцете ви. Един ден да мислите, защо Господ направил ушите ви, защо е направил вашата уста, вашите очи, един ден да мислите, защо направил вашата глава, защо ви даде туй тяло. Целия ден да размишлявате не само за вас, но във връзка с цялото битие. Тогава, през вечерта, да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята и да имате такова благословение. Един ден да благодарите на Бога за всичко онова, което той от хиляди години ни е одарил. Сега ще оставите противоречията на живота. За мене те са сенки. Те не са толкоз важни. Но когато сянката няма някоя черта, която показва, тя е излишна. Всяка една сянка, която седи над една черта, осмисля я. Ако няма една сянка под очите на един образ в една картина, очите не са изразителни. Ако има сянка под и около носа, той става изразителен. Ако около устата има сянка, тя става изразителна. Всичко онова, което имаме е хубаво. Сенките придават изразителност на нещата. Малките погрешки в живота да бъдат като сенки, да придобият онази вътрешна опитност и тогава да се сбъдне стихът, който казва: „Всичко онова, което се случва с онези, които обичат Господа, съдействува за тяхното добро“. Казвам: Всичко, което се случва в живота ни, да съдействуваме да го обърнем за наше добро, за да се прослави името Божие и ние да се прославим в Господа. Тайна молитва.
  17. За да разсъждаваме по еднаква карта, прикачвам моята. Ако има допълнения или корекции, моля.
  18. Опитвали ли сте се да говорите цял един ден по любов? Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш. Ако имаш слугини, като сестри да ти са. Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов. Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов. Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш. Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят. Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца. Дванадесет деня в годината, те са по любов. Не по съвременната любов на човека. Тъй да постъпваме, че да забравим себе си. Не зная дали вие имате такъв един ден. Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден. Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека. В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас. Всичко е чисто, нищо нечисто няма. Веднага земята ще се измени. 305.Един ден
  19. Молитвен наряд за начало: Песента Бог е Любов Молитва на царството Ще прочета десета глава от Евангелието на Йоана. 305.Един ден 28 януари 1940 г. Молитва за край: Господнята молитва Един цар оставил своите дванадесет министри да управляват, дал им воля, а той отишъл за десет години в странство. Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат. Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види, как ще се обходят. Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг съдрани обувки, съдрани ризи, някой сухо парче хляб. Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го. Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странствуването. На банкетът, царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обуща, риза, шапка и т.н. Това било угощението. И вие, като идете на онзи свят, ще намерите всичките подаръци, които сте дали на Господа. Не само това, но там има и филми. Като идеш в оня свят, няма да те укоряват, но ще ти представят филма на твоя живот, всичко, каквото сте направили, отначалото на живота ви, живот след живот, ти ще гледаш три, четири прераждания. Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки. Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти?“ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш. Вие на това не вярвате. Похвалявам ви, че сте вярващи. Казвате: „Това поне в другият свят е. Това ли ни остана сега?“ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм. Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате. Някой път вие сами да си ги терите да гледате. Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите. Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили. Тези, които могат да поправят филма на своя живот, значи прогресирали са. Да кажем, като мислите и като чувствувате, никой във вашата стая няма, но всичко това се филмува. Сега, това са задачи, с които човек трябва да се прави.
  20. Мисъл за деня - 21.1.2017 Вие, които сте тук, на Земята, три пъти сте заспали. Някои от вас, четири пъти, сте заспали. Заспали сте в причинния свят и сте слезли в умствения; заспали сте в умствения и сте слезли в духовния; в духовния сте заспали и сте слезли във физическото поле. Като влезете във физическото поле, ще се събудите. После ще заспите във физическия свят и ще се пробудите в духовния; после ще заспите в духовния свят и ще се пробудите в причинния. Едно ви трябва
  21. 21.01.17 Вы, находящиеся здесь, на Земле, три раза засыпали. Некоторые из вас засыпали четыре раза. Вы заснули в причинном мире и спустились в умственный мир; заснули в умственном мире и спустились в духовный мир; вы заснули в духовном мире и спустились в физический мир. Когда вы войдёте в физический мир – проснётесь. После заснёте в физическом мире и пробудитесь в духовном мире; затем заснёте в духовном мире и пробудитесь в причинном мире. Одно вам нужно Вие, които сте тук, на Земята, три пъти сте заспали. Някои от вас, четири пъти, сте заспали. Заспали сте в причинния свят и сте слезли в умствения; заспали сте в умствения и сте слезли в духовния; в духовния сте заспали и сте слезли във физическото поле. Като влезете във физическото поле, ще се събудите. После ще заспите във физическия свят и ще се пробудите в духовния; после ще заспите в духовния свят и ще се пробудите в причинния. Едно ви трябва
  22. Добре задача номер 2: Мъж роден на 8.10.1989г., в 17:25 часа, в Девин, България. отново предположете: - семейно състояние (родителското и неговото собствено) + деца (евентуално)? - професионално състояние + наклонности и способности - качества на характера и стил на общуване Хихи
  23. Last week
  24. Надявам се хора препатили и справили се със този проблем да пишат в темата ми и просто да ми вдъхнат кураж и надежда!Лекарства не ми се взимат,паихотерапия бих започнал,но незнам доколко ще е полезна на немски,все пак съм тук от 3 години и нивото ми не е перфектно,но ще опитам имам час вторник при психолог и ще разискваме въпроса.Като цяло се надявам след като жена ми и детето се приберат всичко да остане един лош спомен.
  25. Здравейте казвам се Ангел на 26 години от София,но от 3 години живея със жена си и детето ни в Германия.Всичко беше прекрасно и все още е,но със мен се случиха редица от неща,които за жалост не мога да си обясня напълно.Прочетох доста по темата за натрапчивите мисли и как те не са реалност,а просто мисли и не трябва да им се противопоставяме,а просто да ги приемем и те отминават.Именно това правя и аз,и донякъде се получава,въпросът е там,че не намирам това за нормално,как мога да си мисля,че мога да си посегна на мен и на семейството ми,при положение,че не желая това.Цялата предистория започна преди 6 месеца,когато започнаха проблеми със жена ми и едно отчуждаване от двете страни.Паралелно с това се влюбих в едно момиче и се заформи триъгълник така да се каже,хем искам да съм със момичето,хем искам да съм със жена ми.Тук е момента да вмъкна,че въпреки всичко,устоях и никога не и изневерих физически,за което се гордея.След скандали,обвинения и от двете страни решихме да се разделим,но нещо в мен ми казваше,че не искам това.И дойде денят в който преди една седмица,жена ми замина за Швейцария със сина ни за една седмица.Сбогуването беше тежко,плакахме все едно се разделяме,а всъщност се сдобрихме и се разбрахме да дадем нов живот на връзката си.След един ден започнах да чувствам страшна мъка,че съм сам и нищо не можеше да ми помогне.Спрях да се храня,не ми се ходеше на работа,не ми се общуваше,исках само тя да се прибере по-бързо вкъщи.Реших да прекратя взаимоотношенията си със другото момиче по съвсем цивилизован начин,за жалост не срещнах разбиране от нейна страна,а само обвинения и въпроси.Депресията се покачваше със всеки изминал ден,а с нея и чувството за вина,спрямо момичето,спрямо жена ми и детето ми.Аз самият искам да променя нещата,осъзнал съм грешките си и искам да се поправя.Въпросът е,че паралелно със чувството на вина,започнаха да ме връхлитат мисли като това,как ще се самоубия или как ще нараня себе си и семейството си в някакъв пристъп,знам че това не е реално и гледам доста трезво на нещата,но е нормално да съм объркан и подтиснат от тези мисли.Не ги захвърлям настрани,а просто ги оставям да отминат и те отминават.Въпросът е че се повтарят доста често и ми пречат на нормалния живот,колкото и да си казвам,че не е истина,просто ме дразнят.Вярвам че след като жена ми се върне и се концентрирам върху нея и детето,всичко ще отмине,но все пак пиша тук за съвет,макар че четох доста във форума и ми помогна,но се чувствам по-добре като споделя,защото си мисля че полудява,а знам че не съм луд.Благодаря ви за съветите!
  26. Благодаря, Орлин Баев! Която и да избера ще е крачка напред!
  1. Load more activity