Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Past hour
  2. Петър Дънов – Учителя: „Всичките неща, на Земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос, никога не е говорил направо, а казва, например, че Хлябът бил Неговото тяло, а виното – неговата Кръв и прочее. И действително, ХЛЯБЪТ, КОЙТО ИМАМЕ, ТОВА Е ЕМБЛЕМАТА НА СЛОВОТО БОЖИЕ. То, както хлябът, дава на гладния сила, живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в Духовния Свят.“ „Ще живееш разумно, без да се изтощаваш. ЩЕ ПРИДОБИВАШ ЗНАНИЕ, ЗА ДА ИЗПЪЛНЯВАШ ВОЛЯТА БОЖИЯ. КАТО ИЗПЪЛНЯВАШ ВОЛЯТА НА БОГА, ЩЕ ПРИДОБИЕШ ВЪТРЕШЕН МИР. Това значи да бъдеш щастлив.“ „За да се справя лесно, с настроенията си, човек трябва да разсъждава - да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към Висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на Земята. Вие ще познаете такъв човек, по погледа; по начина, по който гледа - този човек гледа спокойно и съзнателно, той има предвид душата на човека, а не личността му. Той гледа човека, без да търси неговите недостатъци - защо? Защото знае, че душата няма дефекти. Като погледне някого, отпечатва го в съзнанието си и после го изучава - той се интересува от човека, като уд от Великия Организъм на Битието. Обаче двама души едновременно не могат да се гледат и изучават - ако единият е образ за наблюдение, другият трябва да бъде платно, върху което този образ се отпечатва.

     

     

  3. Today
  4. Петър Дънов – Учителя: „Ако вие сами не можете да познаете Истината, тя не може да се предаде, отвън. Под думата „очи“ разбирам онзи човек, който може да мисли в дадения случай, за Истината и какво нещо е Животът. Затова, не може да се даде една дефиниция на Живота. Всеки един човек, сам, отстрани, трябва да определи защо трябва да живее. Туй е неговата задача. Всеки, който си даде едно определение – защо трябва да живее, туй е неговата задача [и същевременно – неговата участ, в презумпцията на Целокупния Живот, който е Истинският Живот]. Всеки, който си даде едно разрешение за Живота, той е намерил смисъла на Живота. От гледището на Божественото учение всичко в света е добро, всичко е хармонично, когато е употребено на място.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
     

     

  5. Yesterday
  6. Човек_88

    Музикални поздрави - 6

    Ако има фенове на моя стил музика, да пишат, за да обменяме опит и музика. Споделих парчето като специален поздрав за всички, които имат интерес към подобен стил. След втората минута наострете уши.
  7. Здравей, Директно казано - докато се страхуваш да бъдеш като майка си, твърде вероятно е твоят родителски стил да бъде като нейния. Не си ѝ простила, от което естествено следва и поемането на жертвената роля, която върви ръка за ръка и с ролята на насилника. Чувствам много вина, болка и гняв в историята и на двете ви. Отношенията родители-деца са изключително сложни и многопластови и в тях има повече, отколкото предполагаме. Обаче при всички положения го чувстваме и отразяваме, дори често да не е съзнателно. Има много - без нея нямаше да те има и теб и това е един от законите на Живота. Психотерапията понякога е най-добрият и необходим избор - да умееш да признаеш, че искаш да учиш и да се самоактуализираш, че осъзнаваш грешките си, е огромна сила! В процесът на психотерапия ще разбереш, че всяка гледна точка, парадоксално или не, ни върши работа и ни носи определени печалби, удобства... Въпросът е дали можем да понесем последствията от тях? Въпросът е как искаме да изглежда животът ни? Порицанието не учи, обвиненията и обидите също, ти самата чувстваш това, което е ценно. Ще завърша с този цитат, който ми беше казан веднъж: "Децата имат да прощават на родителите си, че не са родителите, които искат. А родителите имат да прощават на своите деца, че не са децата, за които са мечтали." Успех!
  8. Ines Raycheva

    Чудене

    Здравей, Не споделяш какви са случките, за които споменаваш, че са неприятни, но вероятно са оставили у теб усещането, че нямаш контрол, че нищо не зависи от теб. И това е тревожно - неизвестността и несигурността събуждат страховете ни, вините ни... Сега в твоето съзнание изплуват мисли, които сами по себе си ти изиграват, сякаш, лоша шега - да, искаш да ги няма, но са там... Това, което помага (но не разрешава напълно и цялостно) е да се учиш на спокойствие, да се учиш да релаксираш и да оставаш в покой. Да умееш да отпускаш тялото си, да дишаш дълбоко - това е съвсем постижимо. Има водени медитации (Страхът, моят приятел!) , има и мантри, както и приятни звуци, които биха ти помогнали. За теб ще е изключително ценно да се смириш пред липсата на контрол, която е неизбежна - като в същото време се учиш да се доверяваш на себе си и своите пориви, желания, мечти, били те и много далечни от онези, на твоите родители. Това може да е голям конфликт, така е - вероятно твоите симптоми са плод на този конфликт. През психотерапия можеш да получиш други гледни точки и алтернативи на собственото си поведение и отношение към самата теб и всичко останало. Обикновено когато дойдат тези симптоми, ни подсказват, че нещо в нас се размества или има нужда да се размести и ни повеждат по нови житейски пътеки, напомнят ни за собствените ни слепи петна... Успех!
  9. Докато мисленето е за преодоляване, преборване, човекът не вижда големи "парчета" от себе си, съдържащи се именно в страховете му. Медицинската нагласа за ремисия и релапс са част от такова дисоцииращо изтласкване, замитащо ученето на характерови уроци, именно благодарение на невротичната тревожност, съдържаща маладаптивни характерови вярвания, които при един здрав подход на учене с благодарно, смирено доверие, биха били преобразувани до адаптивни. Тогава обаче липсва битка/ бягство отношението, а директния обучителен подход, насочен прямо към състоянието (има си алгоритми ...), се присъединява към по-широкия подход, този на характеровоото центриране. Практически са едно. В случая, механичното медицинско отношение, виждащо нещата като болест, изключва реално учене. Съответно, дори и най-добрите психотерапевтични методи, при такова отричащо отношение, се превръщат в механични, при нагласата "да се махне гадното нещо"... При такова положение на нещата, описаната цикличност на проява и отминаване, е закономерна. А човек субективно потвърждава вярванията си, като търси, вижда и намира информация, резонираща с тях, като автоматично дисквалифицира различните, така нагаждайки реалността към хипотезата си... Работя в сферата на психологичното консултиране към този момент от 13 години. Хиляди хора със страхове са минали през мен. Когато виждането се промени от механично-болестно, в учебно трансформиращо, уроците биват смирено, с доверие във вложените в самата невроза послания научавани. Човекът извлича добрите потенциали от характера си, благодарение и именно на налягането на тревожността. Тогава преживяваното става приятел - не е гонено, а приемано в дълбочина, отвъд интелектуалното дращене по повърхността, през тялото, клетките, преживяването, енергията. Когато така човекът извлече посланията и научи уроците си, става сърцат, обичащ, искрен, себезаявяващ се, харизматичен, следващ целите си, идващи вече от познание на дълбочините си, с радост. В живота има напрегнати ситуации, а бадемовидното тяло си е там. Реакцията към страха обаче вече е различна. Човекът се е научил с лекота той да се преобразува до смела мотивация, кураж, вдъхновение - зарежда, вместо да мъчи. Съответно остава единствено една основа, начало от страх, който обаче се влива в мотивираното самообладание. Това благодарение на цялостния подход на учене, се превръща в автоматичен процес, облагородяващ характера, превръщащ човека в много качествен такъв.
  10. Господнята молитва Ръката - Извънредна беседа, 13.07.1920 г. Добрата молитва
  11.  

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Какво значи Христос? Вие [всички] може да бъдете Христосовци. Аз бих желал – всички да бъдете Христосовци.
       
      Христос ИЗЯВЯВАШЕ БОЖИЯТА ВОЛЯ и НЕ СЛУЖЕШЕ НА СЕБЕ СИ. Казва: "ДА ИЗЯВЯ ВОЛЯТА БОЖИЯ".
       
      ВСЕКИ ЧОВЕК, който в дадения случай, ИЗВЪРШВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, както трябва [т.е. БЕЗКОРИСТНО], той е Христос. Казва: Ти Христос ли си? – Щом обичам хората – Христос съм. Щом не лъжа хората – Христос съм. Щом внасям ред и порядък навсякъде, откъдето мина – Христос съм.
       
      Вие мислите, отделно, да кажете: Аз да бъда, пък вие – не сте. Аз (само), съм Христос. [То е, все едно] Да кажа на пръста си, на ръката: "ти не си човекът."
       
      На този пръст, трябва ДА МУ ДАМ ПОЧИТАНИЕТО НА РЪКАТА [т.е. частта да получи ПОЧИТАНИЕТО на Цялото]... Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна. Този пръст допринася; той е част от мене. Трябва да му дам нужното почитание."
       
      Из: "Младият син"
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
  12. Last week
  13. Ники_

    Християнство, Ислям, Будизъм

    Защо човек трябва от време на време да има и от време на време да няма? По-умни от мен казват, че няма зло, че има неосъзнало се добро. Та в дъното си всеки човек е самата доброта, както всяко друго същество, но несъзнатостта създава зло, лошотия на повърхността. Точно като океана, чието най-голямо вълнение е на повърхността. Там са бурите му, бурите на всички. Без осъзнатост ние не усещаме удовлетвореност и това чувство за непълнота, заедно със страха и желанието да не преживяваме нещастие, ни карат да търсим насищане чрез различни неща, които вярваме, които си мислим, че ще ни ощастливят, че ще ни донесат трайно щастие. Някои мислят, че ще са щастливи ако владеят целия свят, ако имат достатъчно средства за това, империи, ако са известни (власт, богатство, слава), за други е важно да де нахранят добре, да правят секс, да спят (храна, секс, сън), като всички, в допълнение, преследваме всякакви удоволствия, и всички, в корена си, нон-стоп се стараем и се грижим да оцелеем. Цялото това нещо се нарича "тревожност" и тя може да нарастне до огромна степен, буквално до лудост и агресия, до безпардонност, до това въобще да не ти пука за другите. Това е егоцентризмът и егоизма. Затова е много важна т.н. "различаваща мъдрост", с която да виждаме, че всички желания, което успямаме да осъществим, не ни носят трайно щастие, че не запълват нашата неудовлетвореност. Нашата неудовлетвореност може да бъде запълнена само от Любовта - когато я получаваме, но тъй като не винаги се намира някое същество да ни обича и не всяко същество ни обича във всички аспекти на Любовта, то ние не сме щастливи. Или нямаме майка, или баща, или партньор, или деца, или верни приятели, или нямаме домашни любимци, не (се) обичаме (с) животните, или не (се) обичаме (с) растенията, или не усещаме Любов от и към природата... Да получаваме Любовта от непостоянни в ума си същества, е твърде несигурно. Затова страдаме по Любовта, защото копнеем по Нея, а Тя, някак си, все ни се изплъзва и това, от една страна, е много добре, защото ни кара да Я търсим там, където Тя никога не изчезва - в дълбочината на всичко, в собствената си дълбочина. Ние търсим Любовта, искаме да получаваме Любов, искаме да сме щастливи, защото имаме Любов към себе си! Дори тези които крадат, изнасилват, дори серийните убийци или канибалите, дори те правят тези неща, за да си придадат наслада, за да си угодят, защото искат да са щастливи, от Любов към себе си. Друг е въпросът, че бъркат в преценката си, че това ще ги направи щастливи. Тоест в тях липсва въпросната различаващата мъдрост. Но тя липсва при всички нас, затова например ходим в Мола, на кино, затова пием бира, или караме ски, затова си купуваме сладолед и пр, и пр. Всичко, защото мислим, че то ще ни донесе щастие. Дори тези неща от първа необходимост, те пак са свързани с желанието да бъдем живи и щастливи, поради Любовта към себе си. Та в един момент разбираме, че не само искаме да получаваме Любов, а искаме и да даваме такава. Разбираме още, че желанието за щастие в нас, Любовта ни към себе си, е самата Любов, че в корена си ние сме Любовта. И разбираме, че всички и всичко е Любовта, която Любов е дошла да се изживее, да влезе във взаимоотношение със самата себе си - да се даде и да се получи. Разбираме още, че когато не се получава Любов, самия факт че Тя се желае, че има копнеж по Нея, е вече получаване. Тоест ти искаш Любов, защото се обичаш, осъзнавайки, че се обичаш, ти вече получаваш Любов, от самия себе си. Тя подхранва себе си. Така ти ставаш непривързан към получаването, както един извор е непривързан (той няма нужда в него да се налива вода), но в същото време няма нищо против да срещне друг извор, с когото да оформят река, а в последствие с още много извори да направят море, океан. Това е истинския смисъл на живота, предназначението му, идеята на Творението. Това е самото щастие. Самата Любов е света - от Любов го създава, чрез Любов го създава/поддържа и от Любов го разрушава/обновява. Когато ти копнееш за Любовта, твоя копнеж е поради Любовта в теб самия (любов към себе си). Желанието за щастие и за живот, са Любов към себе си. Само Любовта може да търси Любовта. * * * Човек винаги трябва да помни и реално да вижда причината (корена) на желанието, на което и да е желание, че всъщност всички желания са желание за щастие/живот. Човек винаги трябва да помни и да реално да вижда причината за съществуването на желанието за щастие/живота (коренът на корена) - Любовта към себе си, че в сърцевината си е самата Любов. Човек винаги трабва да помни и реално да вижда, че всички същества имат желание за живот и щастие, сиреч че имат Любов към себе си, че са Любовта. Тогава той ще вижда реално, че всичко е океан от Любов и ще вижда реално, че всички и всичко е Абсолютно Равнопоставено. Велика Равнопоставеност * * * Много по-лесно е да се покаже, че ти си Мир, самият Мир - просто трябва да утихнеш - да успокоиш тялото, да се успокоят емоциите и мислите в теб. Тогава (от теб) остава само Мир, но този Мир не е празен, не е нищо, не е Нихилизъм. Той е пълен с Живот (Светлина, Сила). В него присъства самата Съзнателност, самата Будност. * * * Римляни 13:9 Понеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".
  14. Ники_

    Християнство, Ислям, Будизъм

    Ето какво се казва в Левит, 19 глава: 18. Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ. За разлика от Изход 20 глава, където десетте заповеди не са конкретизирани към вид, пол, етнос, раса ближен и далечен, тук ясно се посочва, че не бива да отмъщаваме, нито бива да имаме злоба към тези, които са "нашите", като вероятно се визира рода и народа. А към другите може ли да имаме злоба и да отмъщаваме? Не е много нормално към едни да постъпваме така, а към другите инак! Всъщност напълно "нормално" е - така правят всички. Тази ненормалност е станала нещо нормално. Затова в Матей, глава 5, Иисус обяснява: 43. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". 44. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; 45. за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. 46. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? 47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? 48. И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. И когато един законоучител попита Иисус за това кой може да бъде считан за ближен, ето какво Христос в отговор разказа притчата за добрия самарянин*: Лука, глава 10 ... 25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот? 26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш? 27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си". 28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш. 29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен? 30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв. 31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна. 32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна. 33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се, 34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците? 37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така. _____ * противно на очакванията, Христос не се придържа сляпо към Тората в обяснението си, ами посочва, че ближен може да бъде дори и някой от омразните на евреите самаряни. Евреите презират самаряните, защото считат, че те са потомци на гутейте, че не са им родственици, че са "нохри" (външни), и че са дошли от земите на западен Иран (някои учени считат, че това племе е с корен кавказките племена/народи). Та, Иисус излиза вън от статуквото, че видиш ли само израелтяните са способни на милосърдие. Едно от тълкуванието на "иври" е, че това са хора, които са се установили в сърцето и следват алтруизма. Сиреч "иври" е еквивалетно на сърдечен, любящ човек и често "Израел" е метафора на сърцето, на сефирота Тиферет от кабалистичното Дърво на Живота. Това обяснява защо само сърдечно-съдовата система може да разнесе Любовта (учението, благодатта) по цялата земя (тялото) и че "евреите" са "избран народ". Разбира се, малцина разбират писанието по този начин. Повечето хора и най-вече т.н. евреи, са твърде консервативни буквалисти, които сляпо виждат само най-външното значение на текста. Затова, изпаднали в нацизъм, търпят това Христово поучение с притчата за добрия самарянин, чийто извод е точно такъв - че буквалното разбиране на Писанието не води към истината и към добро, че евреин е всеки любящ човек, че "евреи" не е етнос и група. Все пак да напомня, че Авраам е шумеро-вавилонец, а бабата на Цар Давид е моавка. Тъй че еврейството по майка е разбито на пух и прах само от тези два примера. Ето защо да обичаш ближния както себе си е едно стъпало, което предшества по-горното нему - да любиш и врага си, онзи, който има вражда към теб, който е враждабен. Но да почнем с по-ниските стъпала, стремейки се към по-високите. Какво ни казва Писанието? Възлюби ближния както себе си. Нямай любов само към себе си, не бъди краен егоцентрик и егоист. Поне ближните си люби!
  15. АлександърТ.А.

    Парчета духовна наука :)

    Този, който чрез интензивна медитация или „будност в съня”1, съумее без да губи съзнание да проникне в свръхсетивния свят, знае, че зад Пазача на Прага не го очаква субективно оцветено приятно преживяване, а го очаква съвършено обективно преживяване. Така, той се запознава тук и с „дължимите сметки“ на човечеството. Той се учи да осъзнава, – спомнете си хрониката Акаша – че в духовния свят се съдържат не само неговите собствени бездни, с които той, между впрочем се среща от самото начало, когато в своето собствено същество започва да вижда портата на духовния свят. Той също се учи да осъзнава, че в духовния свят се съдържа всичко истинско,а също и това, което от гледна точка на морала може да се нарече безнравствено. Това безнравствено в истинския смисъл на думата се е „отложило“ в духовните слоеве на Земята. Когато ученикът се проникне с тези горчиви познания (то е горчиво, защото вижда това, което се намира и действа в тези слоеве – това наистина е тежко изпитание за ученика), на него също му се открива нещо още по-ужасно: в тези бездни се намират не толкова натрупани дългове и грешки на човечеството, но тук се намира също и необходимостта от погасяване, уравновесяване на тези дългове. Тези нужди са бъдещи събития, които от определен момент могат да бъдат обозначени като неизбежни, които непременно трябва да се случат, за да породят кармично уравновесяване и изравняване. Тук се намират не само малки, индивидуални кармични дългове, но преди всичко големи взаимовръзки на груповата, народностна и световна карма.Тези бъдещи необходимости ще имат опустошителни последствия за съдбата на милиони хора и от духовния ученик се изисква максимална душевно-духовна чистота, за да издържи на това „зрелище”, без да бъде унищожен от него. За тези опасности отново и отново настойчиво предупреждава Същността на Пазача. Само осъзнаването на необходимостта да свържеш самия себе си с обективната световна съдба и в смисъла на Христос, в любов и себеотдаване да носиш върху себе си страданията също и на други хора, може да внесе светлина в тези бездни и да придаде на посвещаващия се ученик силата, необходима за изкачване. 1 виж GA 10, глава „Постигане на непрекъснатост на съзнанието” Юдит фон Хале ,,И ако Той не беше възкръснал"
  16. Петър Дънов – Учителя: „В света има две основни идеи, два метода, по които могат да растат и да се развиват нещата. Единият метод е чисто човешки, другият – Божествен. Вие започвате една работа, която е и човешка, и Божествена. Тогава 25 на сто от успеха ѝ е от вас, 50 на сто от Бога и 25 на сто от Живата Природа или както аз я наричам „окръжаващите ви хора“. Следователно тези три фактора трябва да действат всякога, в съгласие, помежду си, за да може каква и да е идея да успее. Затова вие трябва да устремите всички ваши сили към една цел – да развивате Божественото в себе си и да му дадете предимство над човешкото. Аз бих желал като се срещнем, всеки да види в другия една основна Божествена идея, различна от неговата. Красиво е, когато хората, които вървят в един и същ път, се различават в своите прояви! Един изучава, например, външната страна на някоя наука, на някой въпрос, друг – вътрешната, но няма разногласие между тях. Един изучава живата философия, друг математиката, трети музиката, четвърти изкуствата, пети болезнените състояния на човешкия организъм и т.н., но виждаш всички тия хора са в съгласие и хармония помежду си, всички са положителни хора, всички са хора с една основна Божествена идея. Всички трябва да се стремите към положителното. Малко да е, но чисто! Във всяка ваша постъпка трябва да вложите нещо идейно, за да я осмислите.“

     

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Нашият живот трябва да се развива – не както се иска нам, но както се слага Животът, сам по себе си [във всеки даден момент]. Онова, което ни се дава [в сегашния момент] – то е най-доброто и най-благото [съобразно текущото развитие на съзнанието ни]. Трябва да гледаш еднакво на доброто и злото. Те трябва да ти бъдат приятели – единият от дясната ти страна, другият от лявата. Като погледнеш на доброто, да кажеш: „Добро е това“. Като погледнеш на злото, пак да кажеш, че е добро. Някой ти направи зло, кажи спокойно: „Толкова му стига умът“.“
       
      Из: „Две правила“
  17. Здравейте, На 1ви и 2ри Февруари ще се провежда семинар от мен и Даниел Чутров в кабинета на Орлин Баев. Какво представлява семинара? Интерактивен семинар за привличане и изграждане на интимни отношения с жените.Събитието ще включва:- теоретична част обясняваща междуполовото привличане и динамика- поведенчески упражнения и опити свързани с общуване, език на тялото и харизма- развиване на умения за водене във връзки и интимни взаимоотношения- лайф коучинг и лайф стайл съвети- анализ на примери от реални ситуацииЗаписване: Поради ограничения капацитет на събитието, записването ще се осъществява чрез телефонно обаждане на: Мартин Николов – 0877 009 447Даниел Чутров – 088 333 1446Адрес на мястото на провеждане: улица Коломан 1, до стадион Славия. Цена: 60лв. (Общо за 2-та дена)Дата: 01.02.2020 и 02.02.2020Започване: 11:00-18:00 Пишете на лични ако имате нужда от повече информация. Поздрави!
  18. Човек_88

    Чудене

    Както и по-горе е споменато, проблемът идва от мислите. Когато осъзнаеш, че можеш да "виждаш" и "чуваш" своите мисли, но да НЕ СИ своите мисли, ще се справиш.
  19. д-р Тодор Първанов

    Чудене

    Според мен се нуждаеш от сериозни промени в нагласите към себе си и живота.Това може да стане, само в процеса на психотерапия.Потърси колега и поработете.
  20. kristin.dim

    Чудене

    Здравейте и благодаря за отговора! Всъщност, като че ли малко по спокойна се чувствам, но пък сякаш нямам желание за нищо.. И това ме кара да се питам дали това е безразличие вече, умора от тези неща, или наистина съм се успокоила?!? И може би почвам да "проглеждам", защото съм такъв човек, който винаги от всичко му е пукало, твърде много приемам нещата навътре, внушавам си,срамежлива съм, като че ли искам да съм харесвана от всички.. Изпитвам срам (който съзнателно НЕ искам да го изпитвам) от някакви неща, за мен абсурдни и някои от тях дори повърхностни.. Искам да съм самостоятелна и това да завися от някой може да ме изправи на нокти.. Угаждам на приятели, семейство и всички около мен.. И сякаш забравям себе си.. Моите желания и моето всичко.. И все едно се лутам и не знам какво искам и това ме измъчва.. Защото се водя по желанията на моите родители и тяхното натякване, че "трябва" да стана еди каква си.. Но аз не знам дали искам да съм това, което те искат?!?.. И някак тези неща вече все едно ме умориха и не искам да слушам никой, а искам да чуя себе си.. Толкова съм неуверена в себе си или може би изпитвам някакъв страх от провал.. А в същото време винаги съм си казвала, че не е имало нещо, което да не съм си пожелала и да не съм го получила! И в следващия момент отлагане, лутане и не знаене какво желая! Аз съм спортист човек по принцип, ходя също много пеша, миналата година изкарах книжка, но въпреки това, разстоянията, коуто съм вървяла винаги пеша, продължавам да ги извървявам.. Спазвам здравословни режими, като, разбира се "чийтвам" с шоколад отвреме навреме.. Ходя на пилатес, фитнес и йога.. Но от 2-3 месеца преди нова година спрях да спортувам, почнах да ям неща, които не съм яла от ГОДИНИ.. И се чудя дали и това не допринесе, освен стресовите случки..??
  21. Василена Христова

    Чудене

    Здравей, съвсем естествено е тези стресови ситуации да се отразят така на тялото ти. Все пак са вид ново преживяване, с което не си се сблъсквала до момента - било то хубаво или лошо, ние не реагираме систематизирано, а според това, колко познаваме момента и случващото се. Аз специално както и в повечето ми постове, ти препоръчвам спорт като начало - тичане, тенис, фитнес упражнения, имам и клиентка, която ходи на карате и каза, че много добре й действа. Лично от моя опит - ползвала съм фитнеса като място за изразходване на натрупания стрес и дългите разходки (и до ден днешен гледам да ходя възможно най-много пеша). Страховете ти разбирам, но те са функция на мислите и не са реални. Ако обаче се задълбочи всичко, започни психотерапия. В процеса на работа разбираш как и кога да различаваш тези фалшиви мисли и усещания, а и как да живееш в мир с тях. Разбира се като всичко в този живот и тук важи поговорката "Като приемеш нещо за нормално, то спира да бъде така забележимо" Поздрави от мен!
  22. Здравейте! Аз съм момиче на 28години. От известно време (може би месец) съм изпаднала в някакво странно за мен състояние,което според мен е "предизвикано" от няколко неща, които се случиха миналата година. Първото от които се случи към средата на годината, а другите две, сега в рамките на декември месец. Седмица след последната много неприятна случка, декември месец, изпаднах в някаква дереализация (поне по нещата, които съм чела за нея стигнах до извода, че е това), която нерядко ме плаши. Сякаш се чуда коя съм, как съм попаднала на тази Земя, изпадам в някакво пълно зацикляне върху мислите ми и това "състояние" така ме погълва понякога, че изключвам и на 2 пъти това "изключване" щеше да ми доведе ядове-забравен котлон и димна завеса вкъщи. И забравено (докато тренирам, да си заключа и взема ключа) широко отворено шкафче в съблекалнята във фитнеса с целия ми багаж-портмонета, телефони и тн. Натрапливи мисли - от тези най-лошите свързани с мен и с близки, и дори с непознати, но някак съм запозната с тях и като че ли успявам да ги отсея. Въпреки че на моменти успяват да ме свалят и да ме притеснят. Но от всичко най ме притеснява това нереално състояние в което изпадам.. Има моменти, в които си мисля, че ГУБЯ разсъдъка си, блокирам и сякаш няма мисъл в главата ми, гледам се в огледалото и се плаша, все едно не съм аз, не съм на себе си, гледам хората и ми се струват като някакви човечета от игра, ПОСТОЯННО чудене и мислене откъде идват мислите, действията?!? Следене на всяка една моя мисъл, дума, която казвам, действие, което извършвам?!? Откъде идват всичките тези неща, как идват в главата ми, как ги обработвам и приемам съотвено за нормални или не.. И тези неща, на които нямам логичен отговор ме измъчват много.. И ме карат да се чувствам не на себе си, че не са мои мислите и действията.. Най-елементарното движение ме кара да се питам "сега това аз ли го направих, защо го направих, кое ме накара и нормално ли е?".. Просто не знам какво се случва и това не ми дава мир.. Все едно тези мисли и това чудене ме карат да се чудя дали съм реална или не.. На моменти се плаша, че ще обезумея, или, че ще почна да правя и говоря неща, които не искам.. Въртя се като един хамстер в това колело, и тези неща на моменти ме демотивират и ме карат да се чувствам още по несигурна в себе си и в бъдещето ми.. Все едно ще съм вечно в това състояние и няма да успея в нищо.. Ще се радвам на съветите ви, и ви поздравявам за целия труд и този форум.
  23. Чего не видит человек невооруженным глазом, что в действительности может влиять на человека? ... Почему скрываются знания касательно истинной природы человека? Как внимание и выбор Человека определяют воздействие невидимого мира на него?
  24. Здравейте Г-н Първанов!Утре мислех да отида на лекар,но реших все пак да попитам какво е Вашето мнение по въпроса.От около повече от месец около 7-8 пъти на ден ми се случва нещо подобно на дежа вю(когато видя нещо например клип ми се струва сякаш съм го гледал,но съм получавал и дежа вю и мога да ги различа.Нещо като усещане за дежа вю,но аз осъзнавам,че не е дежа вю и си мисля дали наистина не съм го виждал това преди.На 18 години съм.Дали е нещо безопасно и на какво се дължи това усещане това ми беше въпроса.Дали трябва да ходя на лекар?

  1. Load more activity
×