Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Today
  2. Yesterday
  3. Търсено е слкънцето, търсен е изворът, търсени са радостта, стабилността, доволството, хармонията, търсени са хора с любящо и вдъхновено присъствие.
  4. Last week
  5. Зоните на удобство са като драпирани с плюш ковчези. Но когато си настанен в драпиран с плюш ковчег, ти всъщност си мъртъв.
  6. Предположих,че трябва да изляза от зоната на комфорт и да потърся мъж
  7. Преди две години едно момче пишеше че има проблем с общуването с жените, и ходи на психотерапия при мъж.Посъветвах го да си намери терапевт жена, за да може чрез общуването си с нея да добие нов опит който явно му недостига.Днес застъпвам същото мнение.
  8. Не обичам такава литература,за мен живия контакт е най-ползотворен
  9. Благодаря за отговорите,изчетох ги няколко пъти внимателно. Искам да споделя,че имам наистина верни приятелки, членувам в групи по интереси ,имам любимо хоби и време за него,но искам да бъда търсена като компания,не просто аз да ги поканя да се видим. Осъзнавам,че това е детинско,то и за това искам да го променя. Определено искам да променя отношението си към проблема нездравата нужда от споделеност. Нездрава,защото явно за мен е вредна. Колкото се отнася до семейните отношения,там също нямам желание за кой знае каква промяна,искам просто да не отдавам толкова голямо значение. Определено имам нужда от психотерапевт,който да пренареди матрицата Ще бъда благодарна да ми препоръчате такъв специалист от Варна,Стара Загора или Бургас.Сякаш Бургас ми е най-удобно,но важното е да ида на правилния специалист,така че в един от трита града.И май имам проблем с мъжете като цяло,че се чудя дали да не е жена,или точно заради това трябва мъж?
  10. Тодор е прав. Психотерапията, когато е водена силно, а Вие не ходите само сурогатно "масажно-успокоително", а действително целите промяна в мисленето, възприятията, живота - такава психотерапия Ви преобразува и често води до промяна в системата. Описвате реални липси в живота си - на сърдечна принадлежност, топлота, обич, човешка загриженост, вероятно интимност, цел и следването ѝ, смисъл. акачането към социалните мрежи е всъщност неуспешен и неуспеваем, но още повече задълбочаващ липсите опит. Ето вижте - с волево усилие за малко не кликайте на телефона - какво се случва знаете - зейва нещастието, идващо от усещането Ви за самотна изоставеност, неразбраност, непрегърнатост като човек, жена, като сърце и душа. Чувствате се сама и необичана, макар и във външно подредена система. Да. четенето на добри книги помага. Да, активният ежедневен спорт също. Да, поставянето на цел, която да следвате упорито, отдадено и с много усилия, също. Каква цел? Професионална, творческа, хоби, образователна, духовна - всякаква, която Ви харесва и изисква дългосрочни усилия. Следването на цел свързва и с точни, сърцати, обичащи хора, създава общностна среда. Но, бидейки жена - най-важна тук е любовта. Първо, от Бога и към Бога и второ, междуличностовата. В горните редове маркирам и пътя по излизане от ситуацията Отвън навътре: много активен живот, спорт, творчество, хоби, танци, четене силни книги, психотерапия която променя, а не замазващо успокояваща и следването ѝ отдадено от ваща страна. Както писах, когато животът така се промени в изключително зает и отдаден на няколко дейности, носещи радост, се появява и среда - в групата по психотерапия, в групата по танци, в групата за медитация и т.н. Среда със сърцати и точни хора, с които посто1нно взаимодействате. По правило след групите хората често се виждат на заведение на по салатка и хортуване. Създават се прекрасни приятелства, а потребността от емоционална общност все повече се запълва, махранва. Сега сте гладна, това е. Психотерапията Ви помага да си помогнете в отговорите на това какво точно искате, как да живеете, с кого, какво да правите, създава във Вас решителна увереност. Успоредно с процеса, който описвам, се получава все по-силно свързване с центъра Ви от смисъл, от любов, от вдъхновение, от увереност идваща не от его напъни, а от духа ви. Религизоните биха нарекли това присъствие на Бога, но назоваването е по-малко съществено от реалното преживяване. Стаявате отново смислена, щастлива, общувате интензивно, пълна сте и преливате, нахранена сте с любящ смисъл. Тогава или нещата в семейната Ви система се променят, или я приемате каквато е и си намирате радостта отвътре и отвън донякъде байпасно, донякъде автопномно, компенсаторно, приятелски и т.н.. или я стигате до други по-цялостни решения, но вече сте готова за тях.
  11. Преди много години, при мен дойде млада жена / на около тридесет годишна/ .Каза ми, че търси психотерапев за оседемдесет и две годишният си дядо, който живее в едно село на тридесет километра от мен.Попита ме, дали бих се съгласил да работя с него.Поисках да ме закара при дядо си и предвид възрастта му, да преценя, мога ли да му помогна.Качи ме в колата си и отидохме при дядо и.Оказа се, че той е глух, но за него се грижи брат и и по неведоми пътища, той може да чува само честота на неговият глас.Тоес, аз трбваше да говоря, а брат и да повтаря думите ми, за да ги чува дядо и.Прецених,че човека не е засегнат от атеросклероза и и се съгласих да работя с него. Връщайки се, тя каза нещо което много ме изненада ,, От месец търся психотерапевт, който да работи с дядо ми и едва ви намерих,,. Направо не повярвах на ушите си и я попитах ,, Боже, кой търси в България, психотерапевт за 82 годишният си дядо, от къде ви хрумна тази идея?,, Тя ми отговори -,, Ние със съпруга ми живеем в Тел Авив.Във фирмата в която той работи, има осигурен безплатен такъв и той го ползва.Но, когато влезна в болницата за лечение на бронхопневмония му назначиха псохотерапевт, който работи там, за да му помогне да преодолее, среса от заболяването и лечението му да е по-бързо. Така че, аз знам,че всеки човек в затруднено положение , независимо какво е то, се нуждае от психотерапевт.,, Нейният дядо, бе най-старият ми клиент, с кого съм работил, най - старта жена бе с ОКР, на оседемдесет годишна възраст. Вие, сама очаквате, психотерапията да промени възприятията ви, но когато възприятията се променят....твърде често се намират и решения на предварително обявени за непроменими ситуации.
  12. Какво обичате да четете? Чели ли сте нещо от Дийпак Чопра, Дон Мигел Руис, Учителя Петър Дънов, Сергей Лазарев и подобни...? (Списъкът съвсем не се изчерпва с тези автори)
  13. Преди година ходих на психолог за около две години. Нищо не се промени. Мислите ли,че е възможна изобщо промяна във възприятията ми,защото явно е ,че ситуацията не може да се промени,мога само аз да се променя евентуално.
  14. Благодаря на Орлин за дарението, за срещата и най-вече за сърдечния искрен разговор! Толкова ценни във времената на разклатени представи и мерки за приятелство и духовна близост. Време мина много откакто се запознахме тук, във форума, и приятелството, което се роди под името на Учителя, не само не е ерозирало, но напротив, станало е в пъти по-зряло и свободно от условности и предразсъдъци... Спомнихме си за времената, когато тук се вихреха разговори на философски теми - мненията ни все още са запазени, подредени, и достигат до нас самите през пластовете на времето. Нещо, което никога няма да се случи в плиткоумните води на социалните мрежи... Имам надежда, че ние, човеците, колкото и намаляващи да изглеждаме, всъщност се увеличаваме и ставаме все по-мъдри и силни. Само ако повярваме, че "другите" до нас са също така обичащи, добри, сърдечни... братя и сестри. Благодаря на Лина и М. Николов, за подкрепата! Радост е за мен да усещам близо до себе си толкова много красиви, умни и добри хора...
  15. Mоже би, защото съм на възраст ,,над 55,, такива истории, много ме натъжават. Но, за жалост, често съм ги чувал. С приказки няма как да ви помогна.Бих могъл обаче, да ви дам една идея - започнете психотерапия. Идеята да приемате антидепресанти е неудачна, те не могат да променят нищо, нещо повече, взимат ви и останалата ви малко сила, да направите каквито и да е промени в живота си и да се чувствате по-щастлива.
  16. Здравейте! Аз съм един дълбоко нещастен и неудовлетворен човек,който погледнато отстрани е успял. Имам две големи, реализирани деца,успял съпруг,уважавана съм в професията ,изглеждам поне 15 години по-млада ,но отвътре съм толкова нещастна и неудовлетворена,че на моменти ми идва да сложа край на всичко. Дори не знам за кой проблем да пиша от целия букет Ще пиша за последно появилия се: зависимост от фб и месенджър. С часове превъртам фейса,ако не съм на работа или всяка свободна минута проверявам за съобщения. Искам постоянно да ми пишат определени приятелки,а те имат пълноценен живот и явно съм им безинтересна и не ми пишат. А в началото на приятелството ни пишехме постоянно и споделяхме всичко. После нещо се случва. Може би започвам да показвам отчаяната си страна,която крия,но пред приятелки понякога си позволявам да се отпусна. Никой не обича отчаяни хора! Голямата ми нужда е да пътувам,да се запознавам с интересни хора,да се виждам с приятелките си от други градове. Но ми е отнета тази възможност чрез гадна манипулация от страна на мъжа ми. Няма да споделя каква е от съображения за сигурност да не ме разпознае някой. Но това ме убива бавно- от работа вкъщи и пак на работа. Нямам желание нито да готвя,нито да чистя,нито да гледам тв....само превъртам фб в очакване на интересно съобщение и съдържателен разговор. Такива естествено са много редки. Разбира се,че винаги мога да звънна и разговорите са приятни,но не може все аз.... Мразя се,че заради факта,че мъжа ми ми дава сигурност,останах в този "безплоден" и съсипващ брак. Брак изпълнен със забрани и манипулации. У дома с дни не си говорим,не че сме скарани,просто ние не си говорим. Когато го правим е на контра. Знам,че много от вас ще се питат какво правя в този брак? Еми не мога да се справя сама,не финансово,а чисто емоционално. Ще кажете сама съм си виновна. И ще сте прави донякъде,но имам прекалено много за губене и не само материално. Объркан съм.Отчаяна съм. От години съм на антидепресанти и намаля ли ги потъвам,плача. Стана объркано. Липсва ми човешки ,задушевен,разговор след тежък работен ден,с чаша вино.... Толкова се надявам на отговори от специалистите тук... Благодаря!
  17. Аз също ще даря, в началото на другия месец.
  18. След малко в ресторанта, Донка - хем да се видим!
  19. Аз също ще даря пари в началото на седмицата. Поздрави!
  20. „Понеже ви изказах това, скръб изпълни сърцата ви.“ Отче наш. „Бог е Любов“. Ще прочета 16 глава от Евангелието на Йоан, от 1–10 стих. „Духът Божи“. 622. Понеже ви изказах това - 5 април 1936 г. Благословен Господ Бог наш. Тайна молитва.
  21. 21 век се разгара едно противопоставяне на либерализъм и консерватизъм . В същност е изкривена картина на борба започната преди 1841-ва г .
  22. АлександърТ.А.

    Иван Вазов

    Antonia Iordanova 4 дни · На днешния ден преди 99 години издъхва народният поет Иван Вазов, посветил живота си на идеала за свобода! Но в неговото творчество откриваме нещо повече... ИДЕИТЕ ЗА МИР, ХАРМОНИЯ И БРАТСТВО В ПОЕЗИЯТА НА ВАЗОВ "Защо? Защо? Защо?", възкликва Вазов с недоумение, човекът живее разлъчен от природата - майка свята - сам поробил се и чезнещ в един жалък свят, чужд на простора, хармонията, мира и красотата. Само поетите се стремят към този земен рай, където се чувстват у дома, умиротворени, добри, щастливи и вдъхновени. В този "мир въжделен и драг", "свещен, отраден мир" любимите й чеда намират утеха, лек и покой от "светските мъки", от него черпят "мисли светливи", "нови ощущенья", "прясна сила, мощ и тайни песнопенья". "И само человекът — създание разбито, препълнено със грижи, от страстите надвито, час мирен не нахожда въз теб да фърли взор, да дъхне твойта свежест и тишина, и сладост — участие да земе в нетленната ти радост и празничния хор. Защо е той осъден на тоя подвиг мъчен — във тебе да живее, от теб да е разлъчен? В свобода да е пуснат, а в робство да копней? Възтокът и зората му нищо не обаждат, кога цветята никнат и песните се раждат, той чезне и немей. Защо той — бог и червяк — дете на суетата, един в света не може да люби красотата, пространството безкрайно, хармоньята, мирът? И с умилени очи, с душа и сърце мирни: Благодаря! да каже на хаоса ефирни, де мирове трептят? Защо ръждата тленна от теб да предпочита — и свойте дрипи жалки — от твойта дреха сшита с лъчи, с дъга, с смарагди, с румянец и злато? И звънът на среброто или на железата — от твойта песен чудна разляна в небесата: Защо? Защо? Защо?" ("Към природата", Пловдив, 1882) "Обичам, природо, във часове мирни да гледам на тебе със жадни очи на гледки, картини обайни, обширни, в които ръката всесилна личи. ... Какво по-велико от твойто величье? Какво по-прекрасно от дивний ти лик?! О, слава на тоз, що тъй мъдро те кичи и пълни с хармонья, със сладост, с светлик! Не си ли ти отзив на мъдрост всезнайна, творенье гигантско на мощна ръка? Не е ли в теб видна таз личност нам тайна? ... Поети, теб чеда любими, щастливи, кои си дарила с най-редкий си дар, не в тебе ли черпят тез мисли светливи? Не ти ли им вдъхваш тез песни и жар? Най-сетне в теб само, във твойте прегръдки нетленни и драги, о, майко света, духът ни отруден от светските мъки намира утеха, покой, радостта!" (“Към природата“, непечатано приживе) "Сега съм у дома, сега съм в моя мир — мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази, по-светло чувствувам; свещен, отраден мир изпълня ми духът, от нов живот талази нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья, от прясна сила, мощ и тайни песнопенья... Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. Световните злини, тревоги са далеч — за тях е тя стена до небеса турила — усещам се добър, почти невинен веч. Духът ми се цери след жизнената битва, вкушавам сладък мир във песни и молитва." (из "При Рилски манастир", "В лоното на Рила", 1891) Изплъзналият се (едва ли не с чувство на вина) от тесния градски затвор окрилен поет щедро и състрадателно споделя с пъплещите за насъщния събратя спечелените сред висините безценни богатства, за да им повдигне духа и да им очертае нови хоризонти. МОИТЕ ПЕСНИ Не хулете ме за мойте песни — че напуснах ваший въздух болни, че оставих улиците тесни и мених ги с планините волни. Много сили, много днес поети гаснат в вихъра на страсти дребни; на крилата, жадни за полети там, виси сега топуз враждебни. Скъден е животът ваш и жалък… Гледам безучастие мъртвешко, всичко пъпли; за насъщний залък жертвува се всичко человешко… Не корете!… Нека дъхам, братя, въздух, лучи и лазур небесни в планинските чистите обятйя. Не съдете ме за мойте песни! Нека малко слънце и природа с тях да влезне в задуха ви тясна, малко лъх от младост чиста, прясна, лъх от горски здравец и свобода. (Рилски манастир, 1891г.) Чрез творбите си народният поет се стреми да лекува душите, да ги подкрепя и води към истинските ценности, да спомага умовете да се просвещават, а сърцата да се облагородяват. "И тез песни тъжни, кат молитви чудни, ще крепят душите в минутите трудни и на тях ще леят врачебен елей... Пей за братска обич, сей мисли високи да омекнат чувства и сърца жестоки, пей ти за доброто, за любовта пей! Защото, поете, скръбта милост ражда и на всеки вопъл братски се обажда, защото във всяко сърце, що тупти, има едно кътче жадно и готово да чуй блага дума, да чуй топло слово и от чувства честни сладко да трепти." ("Скръбта си, поете", 1888-1889г.) "И пръсках светлина, душите грях, разбрал високо си призванье, над нивата народна бодро сях зърна на вяра и съзнанье." (из "Моят път", 1912г.) СЪЗЕРЦАНИЕ Кога от родната земя замина, мен любящите пак ще да ме любят, кат знаят що, кого във мене губят, какъв живот с това сърце изстина, какъв източник на любов пресъхна, каква хармония с лирата заглъхна! О, знам, и в гроба - пак ще да живея, ще млъкна, но в душите пак ще пея. Живота любях, но го не окрадох: Българийо, аз всичко тебе дадох: душа, сърце, любов, зари небесни, от теб приети - върнах ти ги в песни. (1919г.) Още през 80-те години на 19в. Вазов изгражда образа на поета идеалист и визионер, небесен посланик, извор на безусловна Любов, будната съвест на своето време, която го държи в състояние на постоянно търсене и бдителност, на трескава работа, но и го приближава до безсмъртието на боговдъхновен създател: "Да, настоящето е тясно, не може то да ме скове, аз търся ширине по-ясно, аз търся други светове, де мисълта се волно вдига. Не може гордият поет да носи общата верига в стремителния си полет. Той фърка, лута се, блуждае, един със своята мечта, той друго чувствува — не знае тъй чувствува ли и света. Той дири туй, що тука нема, когато всичко спи, той бди, от господа примери взема и нови светове гради; той прави, руши и създава, и мигновената мечта на много векове предава. Той преживява тленността. Простор! Простор! О, оставете душата волна, без юзда, у нази всичко прах е клети, душата само е звезда! Поетът! Нека той възлазя! Той няма място, няма час, и ако той при вас не слазя, то вий стигнете го тогаз." (из "Певец", 1883) ЛЮБОВ ТРЯБВА Почтено чувство е да негодуваш, да бъдеш съдия над всички строг и с реч от яд пламтяща да бичуваш недъзи, слабости, разврат, порок. Добро е нещо да жигосваш века, греховний свят да теглиш ти на съд, да фърляш злъчни клетви въз човека, повтаряни, откакто е светът. Но има нещо по-добро, о, брате, от твоя гняв и благороден бес, а то е: да обичаш – и туй подвиг свят е, и много труден, много славен днес. Да любиш – то е да знайш да прощаваш, да имаш в себе си велика мощ; да любиш – то е храбро да съзнаваш, че си кат всички, може би по-лош; то значи ти да вярваш в тържеството на божий луч у бедний человек, не с дума – с дело да ратуваш с злото, за язви вместо бич да имаш лек. Да съди всякой знай – злият тоже... Омразата – тя пълни днес света! Тук требува любов! – тя само може светия кръст да вземе на Христа! (1900г.) Забелязват се идеи на Учителя, които отрано проникват поезията на Вазов: "за язви вместо бич да имаш лек", "на всеобщи братски пир/свикваше ги глас божествен", "Аз виждам светлите чертози на бъдещето... рози, рози! /На мир, на правда, на светлик/Великдена велик." ИДЕАЛЕН СЪН Сънувах чудесен сън: всички племена, народи – без царете, без войводи – сбираше камбанен звън. Сбираше ги зов тържествен в празника на вечний мир, на всеобщи братски пир свикваше ги глас божествен. И щастливи всички там, в ликованье, без преструвки те разменяха целувки братски при възторг голям. И борби, и бран, и слава – мрак на бивши векове, жажди, страсти, гневове в пълна тънеха забрава. И живота бе за тях не на плач и скръб долина, а на радости градина, пълна с рози, с песни, смях. И безименни, и славни, ум висок и труд свещен празнуваха сбъднат блен, виждаха се всички равни. И Христос от свода там благославяше ги с благост и с лице обляно с драгост кротко думаше: “Мир Вам!” (1917г.) МЕЧТАНИЕ Сред бурите, които тряскат, сред мълнийте, които бляскат, съзира моят тъжен взор друг, ясен кръгозор. Пред силите, които гаснат, пред гробите, които раснат, съглежда моят жаден ум с цветя насеян друм. Аз виждам светлите чертози на бъдещето... рози, рози! На мир, на правда, на светлик Великдена велик. Ще стигнем ли до там, не зная; но сладко ми е да мечтая, да тичам мислено на лов за слънце и любов. (1917г.) ПАМЕТНИК "Не на стъгда многолюдна моя паметник надменно е изправен, не от бронза, не от мрамор тоя паметник нетленен е направен. Той излян е от неща по-тайни: от лучи и бисери, но скрити, пръснати невидими, незнайни на три поколения в душите." (от стихосбирката "Люлека ми замириса", 1919г.) стъгда - селски площад И ние си мислим, че познаваме Вазов... Има тепърва да го откриваме и преоткриваме, изтупвайки го от праха на клишетата и забравата, припознавайки себе си и идеалите си в неговата необятна слънчева вселена. И наистина в душите на българите са скрити Вазовите богатства от "лучи и бисери", "невидими, незнайни", само че в душите на повече от три поколения... И те очакват своите вдъхновени търсачи, които да продължат да ги ценят и възпяват в пътя на човечеството към новия свят, за който поетът е прозрял, че ще бъде царство на мир, хармония и братство. Как ни се иска неговия "идеален сън" и ние да го сънуваме и даже по-хубаво - поне понякога да го живеем!
  23. Господнята молитва 65. Няма любов като Божията Любов - 29 декември 1920 г. Добрата молитва Няма любов като Божията Любов
  24. Благодаря на д-р Първанов! Тук, пред всички потребители на форума Психотерапевтични насоки онлайн, държа да подчертая, че вие всички имате възможността да търсите помощ и я намирате в някакъв подходящ вид, именно благодарение на пълната подкрепа от всякакъв вид на д-р Тодор Първанов. Не познавам последовател на Учителя, който толкова всеотдайно и професионално да прилага вярата си в полза на всички, които имат нужда от него. Мечтая си един ден и самите потребители, които се докосват до тази всеотдайност, да вземат пример от него. Благодаря на Александър и Кирил (kipenzov), на чиято подкрепа форумът също дължи съществуването си - и финансова, и с участие в темите, със своята преданост към Портала и форума - във времената на плиткото зарибяващо общуване в социалните мрежи. Благодаря и на Орлин, който също е допринасял и допринася всячески за съществуването на форума като място, където човек в беда може да потърси съвет. Имало е в годините предложения за нещо като "членски внос", но отпаднаха по много благородни причини и аргументи, изтъкнати от постоянните потребители. Трудно е и събирането на вноските - аз лично съм благодарна на внеслите досега суми за доверието, което имат към мен. Осъзнавам и съм поела риска да бъда обвинена в присвояване, макар че засега няма какво да присвоявам, по скоро обратното.... Осъзнавам и неувереността в това трудно време да откъсне човек от семейния си бюджет макар и малка сума, за да я дари на сайт в сметката на напълно непознат човек... Това е релаността - опитахме с бутон за дарения, но не постъпи нито едно за 18 месеца. Когато превеждате по сметка, която 1 човек лично контролира, може да се вижда движението, като по този начин не се отклоняват пари за поддръжка на тази сметка. Все пак силно се надявам и очаквам да се включат и редвните потребители на този форум.
  25. За мозъчните зони - освен функционален ядреномагнитен - няма какво друго, а това не е опция, защото е скъпо и изобщо не знам дали се предлага свободно срещу заплащане... Не е и от първостепенно значение. По-важното е да намериш добър специалист, който разбира теорията зад ПТСР и последствията му (диагноза, която сама по себе си е прекалено обширна и обхваща твърде различни неща - например и катастрофа и сексуално насилие в детство) и да работите практически в посока интегрирането на травматичното преживяване или поне да има опит с такива случаи. Това, което описваш сега на мен ми звучи като вцепеняване/замръзване/изключване/дисоциация - пълно/почти пълно изключване на човека. Замръзнала си в минал момент и си спряла да живееш в настоящето - не се чувстваш жива в настоящето. При това което описваш обичайната вербална терапия не е ефективна, така че имай това предвид. По-скоро подходи през тялото, EMDR, неврологична обратна връзка и евентуално след това по-конвенционална психотерапия.
  26. д-р Тодор Първанов

    травма

    Трябва първо да консултираш с невролог.
  1. Load more activity
×