Цялата Активност

This stream auto-updates   

  1. Yesterday
  2. simple loan personal loans payday loans charlotte nc payday loans online
  3. personal loan interest rates payday loans payday loan places near me loans for bad credit
  4. payday loans same day payday loans 5000 loan now loans for bad credit
  5. Трудно е да се каже точно . Казват , от гледна точка на духа , е все едно . Или с други думи , при обикновенния човек , Душата работейки с несъзнаваното, подрежда нещата по начин , който наричаме съдба .Начин , който не можем да разгадаем , без да имаме познания за душевния си живот .
  6. 40 mg viagra cialis levitra buy viagra online viagra buy viagra asia.
  7. Два мои любими ми футболни съня! :)

    Ако някой смята, че има нещо за тълкуване и че може да го разтълкува - да заповяда. Темата за сънищата ми е любима още от времето, когато бях дете! Обичам сънищата, защото те са важна част от живота ни и защото в тях се случва какво ли не! Сънищата са единият от ключовете към самопознанието. Сънищата са един паралелен живот. Сънувал съм през годините най - различни интересни неща. Български аматьори надвихме "червените дяволи"! 14 декември 2011 г. Аз, някои мои колеги, плюс двама бивши съученици (момче и момиче) в епичен футболен сблъсък срещу европейския гранд Манчестър Юнайтед! "Намирахме се в закрито футболно игрище в зала на мое бивше училище! Може и публика да е имало. Срещу нас бяха звездите на Манчестър, сред които и прословутия Уейн Рууни! Бербатов не го видях, но той все е резерва за съжаление. В редиците на червените дяволи беше и играещата легенда Райън Гигс. В началото, островитяните ни мачкаха здраво! Поведоха ни с 6:0! Сякаш не ни оставаше нищо друго освен да се предадем! Но аз се ядосах и си помислих, че трябва да се хвърлим в мача на живот и смърт, и ако загубим: то поне да е с чест и да ни запомнят! Поведох отбора към центъра на игрището за изпълнението на центъра (малко преди това ни бяха отбелязали шестия гол). Взех екзалтирано да пея : "Стани, стани юнак балкански...!" Съотборниците ми в началото плахо подеха песента, но постепенно смелостта и решимостта им за здрава битка нараснаха! Обстановката стана революционна, оптимистична! Играта започна, но аз изведнъж бях телепортиран от залата! Не по моя воля озовах се в коридорите на училището и взех да се шматкам насам натам, незнайно защо. Завърнах се на мача някъде в последните му 10 мин. Научих, че онези вече ни водят със 7 : 6. Само един гол разлика, един гол ни делеше от постигането на исторически успех за българския футбол. Като звяр се хвърлих настървено в играта. Отборът ни отбеляза поне още 2 попадения, а онези не вкараха нито един гол повече. При една ситуация, бях сам на празна врата. Топката беше близо до мен. Просто трябваше да я ритна и да отбележа, но не можех да помръдна от мястото си, колкото и да опитвах!Почувствах се гадно. Но за това пък, помогнах на двамата ми съученици да предотвратят гол на Уейн Рууни, с дружни усилия отбихме яростната атака на английското биче (на вратата беше съученичката ми, която се представи отлично). Съдията свири край на мача! Победа над европейския колос! Ура!" С оглед на участието ми в гореописания чутовен футболен подвиг (от който вярвам в екстаз е била цялата българска съновна нация и в шок - цялата световна съновна футболна общественост), логично беше да получа повиквателна за българския съновен национален отбор по футбол! Бях част от разгром над класния отбор на Хърватия. 10 октомври 2014 г. "Сънувах, че съм част от националния отбор в мача БЪЛГАРИЯ - Хърватия (тази вечер от 21:45 часа). Поведохме хърватите шоково за тях с 2:0 пред препълнения стадион и мощно окуражаващата ни публика. Бях в изгодно положение, в дясно от вратата, сам. Мой съотборник се освободи от хърватски бранител и пусна пас (не знам защо, но нямаше засада), за съжаление кракът ми се размина с топката и не успях да я отклоня в мрежата за 3:0 ! Цък цък, язък. След малко обаче, мой съотборник стреля право към междукрачието на хърватския вратар, топката се шмугва между краката му и...три на нулааааааа ! Минутата : максимум тридесета. Аз и още един футболист, започнахме радостно да подвикваме : "Още, още, още !!" По едно време сякаш се озовах у нас и казах на сестра ми (която няма да е у нас) : "Представяш ли си хърватите да се вдигнат и да изравнят, та дори и да ни бият." След това се събудих. Вярвам, че не са изравнили и че наш`те са им бъпнали поне още един парцал. :) Българи, юнаци !! Ако сънят се сбъдне, хърватските медии определили нашите момчета като анонимници, ще потънат в земята от срам." Към Хърватия и хърватите по принцип имам слабост (или поне до скоро имах...), но когато играе България няма хървати, няма руснаци. Няма 6-5. Вие...имали ли сте някога сънища на спортна тематика?! Ако да, моля споделете. Ще ми е интересно да прочета.
  8. Из романа "Молитвената броеница"

    Допадащи ми текстове от романа "Молитвената броеница" 1909 г.) - автор Флорънс Бъркли (2 декември 1862 г. – 10 март 1921 г.; английска писателка). След издаването му от американското издателство "G. P. Putnam's Sons", романът става бестселър за години наред в САЩ. В България е издаден за пръв път през 1926 г. Стойностна книга. Приятно четене. Изд. къща "Хермес", 1992 г., стр. 27-29:Гарт се разсмя. - А, и вие сте като другите! - каза той. - Вие мислите, че обожаване и възхищение значат непременно женитба? Мислех, че имате по - смислени и по - мъжки възгледи. - Драги, вашите приятели решиха, че трябва да се ожените. Сам сте. Имате чудесни навици. На път са да ви разглезят всички тия глупави същества, които тичат подире ви. Много естествено, мислим, че вашата жена трябва да бъде превъзходна. Но у всяка нова богиня, на която рисувате потрет и която ви изглежда съвършена, ще откриете съвършенството и може би, ако се ожените за нея, вместо да се задоволявате само да я рисувате. Гарeт си даде вид, че претегля думите и със сключени вежди. - Красотата преди всичко е нещо външно - каза той. - Виждам я и се възхищавам от нея. Желая я и я рисувам. Когато я рисувам, тя става моя, и в миг виждам, че не притежавам нищо. Докато рисувам портрета на една жена, търся душата и и бих желал да я предам на платното; и знаете ли, мис Чемпиън, открих нещо: красивата жена не всякога има красива душа. Джейн замълча. Тя не желаеше никак да води за спор за душите на другите жени. - Има една, която ми се вижда съвършена - продължи Гарт. - Трябва да рисувам портрета и тая есен. Убеден съм, че душата и е тъй красива, както и лицето. - Коя е тя? - Лейди Брант. - Господи! Извика Джейн. - Наистина ли я намирате толкова привлекателна? - Тя е пленителна! - каза Гарт с религиозен възторг. - Почти не е позволено да бъде човек толкова близо до съвършенството. Знаете ли, мис Чемпиън, че съвършената красота ми причинява страдание? - Струва ми се - каза Джейн, - че една чужда жена не би трябвало да ви завладява толкова много. - Мила приятелко - извика Гарт изненадано, - това чувство няма нищо общо с въпроса за чуждата жена. Една цветиста ливада при изгрев слънце би ми направила същото впечатление. След като свърша портрета и, след като създам истината за красотата и такава, каквато я виждам, ще се почувствам облекчен. Досега съм я рисувал само по памет, но през октомври тя ще ми позира. - По памет? - попита Джейн. - Да, често рисувам по памет. Когато на нечие лице видя поглед, който ме кара да проникна зад повърхността, мога седмици след това да възпроизведа същото лице по памет. Повечето от моите етюди са рисувани по този начин. Култът на красотата е религия за мене. - Религия без Бог - прибави Джейн. - А, не! Всяка истинска красота иде от Бога и се връща при него. Имах някога стар приятел, който казваше, че болестите идват от дявола. Никога не съм вярвал в това и последните години от живота на майка ми доказаха, че страданието може да бъде благословия за другите и трябва да бъде понасяно за най - голямата слава на Бога. Но убеден съм, че всяка истинска красота има божествен произход и затова култът на красотата за мен е религия. Нищо лошо не е било някога съвършено красиво; нищо добро не е истински грозно. Джейн го гледаше усмихната: облян в светлината на залязващото слънце, Гарт беше сам по себе си образец на съвършена мъжка красота и отсъствието на каквато и да е превзетост му позволяваше да говори свободно по този въпрос с жената, облагодетелствувана най - малко от красотата измежду приятелките му, а в това имаше нещо иронично, което отклони мисълта на Джейн. - Тогава, Гарт - каза тя, - хората, лишени от красота, би трябвало да бъдат лишени и от добродетели? - Липсата на красота не значи грозота. Това научих, когато бях още хлапе. Майка ми ме беше завела да слушам знаменит проповедник: когато го видях, стори ми се, че е най - грозният човек, какъвто не бях виждал дотогава; приличаше на горила и се боях от настъпването на мига, когато трябваше да стане и да ни загледа, но щом започна да говори, лицето му като че ли се промени. Доброта и вдъхновение просияха по него и преобразиха лицето му в ангелско. И никога вече не ми се виждаше грозен. Красотата на душата сияеше във външността му, преобразяваше материята. Колкото и малък да бях тогава, стигнах до този извод. Наистина грозотата на чертите не можеше да се промени, но божествената усмивка ги осветяваше. Безспорно, че тоя род лица никой не би желал да има пред себе си всеки ден на масата, но не се касаеше за такова принуждение, което, признавам, би било мъченичество...Оттогава досега тоя човек остана за мене живо доказателство, че добротата не може никога да бъде грозна и че божествената обич и вдъхновението озаряват и най - неправилните черти и им придават мигновена красота, споменът за която трае дълго. Красота! "Джейн опря главата си върху ръба на прозореца. Лунната светлина падна върху гъстата и коса. Благоуханието на магнолиите витаеше около нея с омайна сладост. Гласът на славей затрептя в съседната гора. Печалните самотни години на миналото, безпокойствата на тоя час, неизвестността на бъдещето - всичко изчезна. Тя плуваше с пълни платна, заедно с Гарт, по чаровен океан, далеч от бреговете на времето. Защото любовта е вечна; раждането на истинската любов освобождава създанието от робството на плътта." По принцип, не съм от най - големите почитатели на романите (особено любовните), защото представят разни измислени истории - предпочитам друг тип литература или дори гледане на филми. Обаче по - горният текст е красив и талантливо написан. Бъркли сякаш е описала мистично преживяване. Написва книгата си по време на тежко и мъчително боледуване като интимна изповед пред най - близките си. Ръкописът случайно попада в САЩ, където е публикуван и става бестселър (уж случайно попада, според някои - случайности няма). Щеше да бъде жалко, трудът на тази жена да не придобие известност. Още един харесващ ми текст от "Молитвената броеница". Не е описано нещо красиво, но е описано по талантлив начин. "На терасата тя за първи път можа да разбере какво представлява мъжкото сърце. Проникна в дълбините му и видя в основата му първобитната свирепост, покрита с лустрото на цивилизацията. Тя бе доловила тайния стремеж, жаждата за господство: "Ще взема това, ще го притежавам и ще го пазя! И ще убия всекиго, който ми го оспорва." И нейната храбра душа би била готова да му отговори да, само ако...само ако... Но работите не можеха вече да се поправят. Ако пожелаеше да укроти своя тигър, трябваше завинаги между тях да изникне преграда. Никаква тънка чувствителност, никакво предложение за братско приятелство не бе достатъчно за мъжа, на когото тя бе държала главата върху сърцето си. Всичко това Джейн разбираше много добре."
  9. generic cialis tadalafil tadalis bestellen buy cheap cialis online where to buy generic cialis generic cialis online
  10. buy cialis online no prescription generic cialis generic cialis soft online buy cialis online
  11. cheap generic cialis online buy cheap cialis buy cialis online without buy cheap cialis
  12. daily cialis pills online cialis order cialis online without prescription buy cialis online
  13. cialis for order generic generic cialis buy cialis professional cialis online
  14. cialis mail order definition cheap cialis nizoral alternative cialis 20mg cheap cialis online
  15. 16.08.17 «Брат» и «сестра» – это слова из санскрита... Самоотречение "Брат" и "сестра", това са санскритски думи... Самоотричане
  16. Мисъл за деня-16.8.2017г "Брат" и "сестра", това са санскритски думи... Самоотричане
  17. Last week
  18. Моя духовна техника

    През зимата си измислих една духовна техника, която ще споделя с вас и към която мисля да се върна. Техниката има отношение към повтарянето на цитираните думи. "Отвори очите ми, о, Боже, за да позная благодатта, която Ти си приготвил за мен." - Едгар Кейси, тълкувание 262-89. За да можеш по - искрено и упорито да се молиш, правиш следните неща (струва ми се, че техниката действа). Затваряш си очите и си представяш, че си сляп. Че си бил сляп много дълго време и че силно жадуваш за това да виждаш, че ти е втръснало да си невиждащ и си решен да започнеш да виждаш. Представяш си, че от тази молитва зависи да прогледнеш и да видиш доброто, което Бог ти е приготвил. Повтаряш молитвата - концентрирано и многократно, опитвайки се да вярваш, че в даден момент ще прогледнеш. Не я повтаряш просто ей така, а се обръщаш към Бог като към напълно реално същество, което е способно да ти помогне. Опитваш се максимално да се вглъбиш в думите. Можеш да държиш книгата между ръцете си (ако ползваш книга) - струва ми се, че помага по отношение на концентрирането. Не обръщаш внимание на факта, че няма как да виждаш със затворени очи. Стигнал съм до извода, че е по - добре да се молиш на Бог дори и да не ти отговаря, отколкото да не му се молиш (поне при мен е така). Но все пак, добре е да имаш настроение за молитви - не да се насилваш.
  19. Ти бързаш,където и да е, ще отнеме няколко месеца.Психотерапията, няма как да ти помогне веднага, но за сметка на това, промяната е трайна и ще се чувстваш добре след време. Оставям ти съобщение.
  20. Малко за сянката

    "Конфликтът между това, което сме и това, което искаме да бъдем, е в центъра на борбата ни като човешки същества. Самият ни живот е основан на принципа на дуалността. Раждане и смърт, добро и зло, надежда и примирение със съдбата - във всеки от нас те присъстват едновременно и оказват въздействието си във всеки аспект от съществуването ни. Ако познаваме смелостта, това е, защото сме изпитали и страха; ако разпознаваме честността, то е, защото сме срещали и измамата. Въпреки това повечето от нас отричат или пренебрегват дуалистичната си природа." стр. 7 "Само прегръщайки своята дуалност, ще се освободим от действията, които могат да ни унищожат." стр. 8 "Винаги, когато някой аспект на аза е изолиран, заклеймен като лош, незаконен, срамен, виновен или порочен, сянката получава допълнителна сила. Няма значение дали тъмната страна на човешката природа се проявява като крайно насилие, или в друга, отчасти толерирана от обществото форма. Основният факт е, че част от аза бива отделена от цялото." стр. 23 "Не можем да имаме Бог без дявола." стр. 44 Из "Ефектът на сянката" (Д. Чопра, Д. Форд, М. Уилямсън).
  21. Старият Асен Вълчев (Йосиф Сърчаджиев) и най - големият му син Йордан. Видин, 1908 г. Вълчев се кани да чете пред насъбралото се население на града, манифеста за обявяване на независимостта на България. Владимир Карамазов в ролята му на Панталей (Панто) Вълчев (единия от синовете на сем. Вълчеви). Прелестната Теодора Духовникова в ролята на Божура Джелезова (племенница на богат видински банкер). Карамазов и Духовникова на фона на декор от сериала. Ето как Панто, който въобще няма мерак да воюва (било то и за благородна кауза), в еп. 6 на сезон 1 се опитва да избегне съпружеския си дълг в първата си брачна нощ, защото не обича жена си...: - Не ме ли искаш? - Притеснявам се. Мобилизация. Навън ще избухне война. А ти... за какво мислиш. Нямаш ли национални чувства?! *************************************************** - Не си въодушевен. - За първи път ти завиждам, Илийчо. - За какво? - За недъга. - Не искаш да се биеш за родината, за нашето право. (В навечерието на Балканската война; може би епизод 11 на сезон 1.) *************************************************** "Ние седим край тая пълна маса, ядем, но сме гладни. Това е адът. Някъде другаде, други хора гребат от полупразна тенджера, дават един на друг и се чувстват сити. Това е раят." Панто Вълчев ("Дървото на живота", сезон 2, еп. 4). *************************************************** - Казвате сте много несговорчив, г-н полковник. Може да разгневи сърбите. - Какво ще стане по - лошо от това, което имаме днес? Нова война? - Вие забравяте, че България няма армия. И ако решат сърбите още утре могат да бъдат в София. - И вие ще ги посрещнете с хляб и сол. - Преклонена главица, сабя не я сече. - След около две минути ще минем по мост. Там често стават инциденти. Високо е. Водата е шумна и конете се плашат. Миналата година падна файтон и пътник се удави. - Нямате право...вие сте...български офицер! - Преди да съм офицер, аз съм българин. И няма да позволя един никаквец да продава земята за която кръв съм лял. - Ще викам! - Викайте. Файтонджията е глух. - Тъй вярно господин полковник. Глух съм, от рождение. Глух като кютук! (Сезон 2, еп. 4. Разговорът е между: един наконтен и много сговорчив с алчните и нагли сръбски военни софийски чиновник (част от комисия за определяне на северозападната българска граница след края на Първата световна война) и полк. Йордан Вълчев (герой от войната, част от същата комисия), който пожертва земята с гроба на баща му, за да може един негов видински съгражданин да не си загуби нивата. Слушайки този разговор се сетих за днешното време и по - специално за дискусиите около продажбата на българска земя на чужденци...) *************************************************** Христо Вълчев: "Панто, ние и двамата сме комунисти. Само че ти обещаваш Божието царство на Небето, аз се опитвам да го построя на Земята." "Корупцията не е български патент. Колкото по - голяма страната, толкова по - голяма корупцията." (Илия Вълчев). Ролята на Илия Вълчев се изпълнява от Моньо Монев (д-р Мазов в сериала "Откраднат живот" от 2016 г.). *************************************************** Най - хубавите реплики, които биват изречени в края на последния епизод няма да ги цитирам. Който изгледа филма, ще ги чуе.
  22. Сериалът "Дървото на живота"! :)

    Сериалът "Дървото на живота" по мое мнение е един от най - хубавите български филми в последните 25-30 г. и може би най - хубавият български филм, който съм гледал някога. Препоръчвам го на всеки един от вас, който обича да гледа български филми (особено, ако му се гледа нещо на историческа тематика). "„Дървото на живота”...проследява историята на рода Вълчеви, чиито родоначалници са Асен (Йосиф Сърчаджиев) и Петруна (Мария Каварджикова). Асен Вълчев е герой, участвал в борбите за Освобождение, уважаван видински гражданин и успешен предприемач, за когото националният идеал и Родината са над всичко. Съпругата му Петруна е изцяло отдадена на семейството и семейното благополучие. Най-големият син в семейство Вълчеви - Йордан (Христо Шопов) е патриот, офицер, участник в движението за освобождение на Македония. Панто Вълчев (Владо Карамазов) е материалист, вглъбен в собствените си нужди, поставящ личните интереси над всичко останало. Христо Вълчев (Башар Рахал) е тайно увлечен по социалистическите идеи. Илия Вълчев (Моньо Монев) е най-малкият син в семейството, роден с недъг и израснал с чувството за липса на любов и разбиране, за недооцененост. Дъщерята Бела Вълчева (Койна Русева) е акушерка, съпруга на офицер и революционер, която страда от липсата на деца в брака си." (http://www.bnews.bg/article/129375 .) Zamunda.net: "Действието проследява историята на многолюдно и заможно градско семейство на фона на ключови за българската история събития. В сагата се разпалват и заплитат семейни войни и драми – баща срещу син, брат срещу брат, борба за наследство и богатство, героични военни подвизи, невъзможни любовни истории и изневери, предателства и престъпления, а образите са изключително реалистични и пълнокръвни." От един баща и една майка - четирима различни като характери синове. Двама са идеалистични (по различен начин) и двама са меркантилни (единият от тях, който и като цяло е по - лош човек, е по - лаком). Последният епизод на сериала изгледах преди няколко седмици. Когато го излъчваха сериала по TV7 през 2013 г. не ми се гледаше особено и тогава гледах малко. Любим персонаж още в първия епизод ми стана подпоручик Йордан Вълчев (роля на големия ни актьор Христо Шопов). Това е мъжът, който в откъса за който съм дал линк малко по - нататък, надъхва войската ни при атаката на Чаталджа през ноември 1912 г.: "Войници, ще настъпим към вражеските окопи. Стигнем ли там, хребетът ще ни предпази от фланкиращите батареи. Напред - значи свобода! Спирането значи смърт! Ако ще мрем, да мрем като герои! Две смърти няма, без една не може. Ако се уплашите - напред! Ако се колебаете - напред! Ако не знаете какво да правите - напред! Ако ви свършат патроните, имате щик. Ако се счупи щикът, имате ръце! Ако се скъсат ръцете - имате зъби! Бог и България ни зоват! Българи, пред нас е Цариград! Бием ли - Турция ще падне!" Откъсът: https://www.youtube.com/watch?v=tsA0DmsOoCQ. Йордан Вълчев е смел воин и честен патриот, който по подобие на Левски не е срещу турците, а е срещу тиранията на Османската империя. На Вълчев са чужди низките прояви, каквито присъстват в поведението на други от героите на филма. В еп. 8 на историческата драма е пресъздадена русенска трагедия от преди 107 г.: http://e-vestnik.bg/8496/kak-edna-balgaro-turska-svatba-okarvavi-ruse-predi-100-g/. В центъра на събитията в коментираното кино творение е и гореспоменатият герой на Шопов.
  23. В последната седмица, бях намерила сама някакъв път към равновесие, преди да срещна тази жена. Наистина се чувствах, сякаш съм просто една уплашена банкнота за нея. Прибрах се и се чувствах болна. Започнах да си мисля, как няма да мога да пея и да работя, защото трябва да се лекувам, а ми е трудно да се концентрирам. Или колко много пари трябва да й дам, а не съм сигурна дали ще ги имам, защото дори не ми е споменала, колко време може да продължи лечението. Обмислям да се запиша на йога, след 2 дни ще имам възжможност и да тичам, не пия алкохол от две седмици, а и цигарите, с които се боря от години, ги загърбих набързо. Най-основното е, да разбера върху какво да мисля, за да се успокоя и да имам контрол. Да се разсейвам и просто да приема, че съм тревожна или панирана и това с дереализицията и объркването, е просто период. Да свикна с тях ? Толкова е страшно, когато се връщаш назад, във вторник ти няма нищо, а в сряда се чувстваш луд и уплашен. Бих се радвала, ако ми препоръчате и добър терапевт в София, тък като виждам, че и двамата не практикувате тук. Аз не неглижирам проблемите си и искам да ги реша трайно.
  24. Жената не ти е причинила безсъние, просто не те е успокоила достатъчно.Ако ти бе пояснила какво точно ти е това би станало.
  25. Мисля че го има точно това "другото", поне го имаше.. Не мисля, че той иска да ме променя нито пък аз него (има някои качества в него, които доста ме дразнят, но не е нещо базистно). В момента не знам какво да мисля, след като ми писа веднъж, после пак писа след няколко дни.. хареса ми снимка във фейсбук. Като човек съм много нетърпелива и не знам дали трябва да изчакам, или просто да не му отговарям, т.е да не навлизам отново в тази игра? Дали най-доброто нещо не е да оставя нещата да се случат, пък каквото стане... Вие как мислите? Трябва ли човек да действа и как, или да изчака в такава ситуация?
  26. Ще ти дам един лесно разпознавем критерии. Его- желанията са тежки, те предизвикват напрежение в човека, натоварват го с очаквания към другия - как другия ще се промени, как ще направи нещо за тях. Включват пазаренето , ако аз направя така , той ще направи еди как си, или аз направих много , той нищо. Тук пак си имаме реални емоции - гняв, разочарование, привързване и т.н. Другото за което питаш го наричаме истинската същност на човека, това което той наистина Е. Ако някой вижда нея в теб, ти ще го познаеш, в такъв контакт няма напрежения, няма очаквания, изисквания, всичко става някак по телепатия, някак и двамата са съглласни с нещата които правят. Разбира се егото не може да бъде елиминирано то е по - голямата част от нас, но другото също ще съществува. Ако го няма, знаи няма "разпознаване" между двама ви.
  27. Напълно съм съгласна. Явно в случая, обаче се прави опит за "лекуване" на симптомите. С което ми се струва, че в момичето се е затвърдило - "болна съм" и от там покачването на тревожността през нощта. Естествено, че е част от играта. Когато човек е уплашен инстинкта за самосъхранение го води към безопасно място, в което да се скрие. В случая - да се прибера на сигурно в къщи или да е със "стадото" , кадето е най- сигурно.
  1. Load more activity