Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Всичко. Включително Психотерапия

Showing all content posted in for the last 365 days.

Content Types


This stream auto-updates     

  1. Yesterday
  2. АлександърТ.А.

    Молитвата. За какво да се молим?

    Смисъла може да го формулира търсещия . "дайте да се молим за еди какво си, пък ако е по божията воля - нека се изпълни." --------това е повърхноста на технологията . Няма я свободата в расъждението ти .
  3. Диляна Колева

    Страхове

    Няма по- голяма отрова за развитието на личността от сравнението. В свят, в който нищо не е съпоставимо, ако човек започне да се сравнява и още по - лошо да гради самооценка на тази основа, до никъде няма да я докара. До тук от постовете ти чувам само какво нямаш и колко е жалко положението ти. Нека обърнем малко, плочата. Вземи лист или тук и напиши: - 5 най-силни твои качества - 5 най-хубави черти в характера - 5 човека, които те ценят високо - 5 големи успехи в живота ти - 5 ситуации, в които си се харесала и се гордееш със себе си. - 5 неща, които утре можеш отлично да направиш. - 5 човека, които ще се зарадват на твоите успехи. Не пренебрегвай условието, че трябва да седнеш и да напишеш отговорите, има голям смисъл в това. След това, ако искаш сподели отговорите, ако искаш сподели как се чувстваш.
  4. Ако наше желание е в съзвучие с божията воля, има ли смисъл да се молим за изпълнението му. Ако му е по волята, Бог ще го изпълни и без молитвите ни. Ако е против волята му - молитвите няма да помогнат. Прав ли съм или... Не твърдя категорично. Просто разсъждавам. Питам понеже съм срещал мисленето "дайте да се молим за еди какво си, пък ако е по божията воля - нека се изпълни."
  5. Странен въпрос ми задаваш Не мога да ти отговоря, нямам представа, явно е съвпадение. Но факта, че това по някакъв начин те кара да търсиш отговори в подобни съвпадения, говори за склонност твоя да бягаш от реалната обстановка за нещата. А това може да ти изиграе лоша шега.
  6. Досега не са ми минавали мисли за раздяла, заедно сме от деца имахме планове. Сега все едно тя започна нов живот а мен ме остави.Никога не ми е давала поводи за ревност. Дори сега не мисля че проблема е в нея, просто неща които са напълно нормални, аз приемам за крайни. Дори това че в момента вероятно говори с някого ме побърква и изгаря. Не искам да мисля колко ли подмятания получава, колко потупвания по рамото.Даже това вече ми идва в повече.Страх ме е да погледна в телефона й, да не би да видя неща които наистина да ме накарат да си тръгна.Знам че проблемът е в мен, просто всеки физически контакт с друг мъж ме кара да я считам за"мръсна'' и да не я искам повече. Просто до вчера беше само моя, аз й бях приятел, партньор, любовник. Всичко бях за нея, тя не можеше без мен. А сега вече всички й се радвам, всички я искат и това ме смачква.Знам че не е редно, не мога да изисквам такова нещо, но дори секунда от времето си да отдели на друг ме тормози.
  7. ...или да я продължи, поработвайки по себе си...
  8. Здравей! Берт Хелингер създателя на семейни констелации пише, появи ли се прекомерна ревност в дадена връзка е дошъл нейният край. Ревнивият просто иска несъзнавано да прекрати тази връзка.Само, че все още не може да го осъзнае, за да си го признае. Ти спомена нещо много ключово, не искаш да я предаваш. А, може би несъзнанателно искаш точно това...Странно нещо е живота, в какви парадокси живеем само...Потърси терапевт, не за връзката ви, а за самия себе си..:) Само, когато направиш нещо истинско за себе си, тогава можеш да дадеш шанс на тази връзка. Защото единственият, който е готов да я приключи, това си ти. Поздрави!
  9. Кон Круз

    Афоризмите

    Лао Дзъ казва: „Необходимо е много време, за да се направят съдове с невиждана красота. Великите характери не се създават за няколко години. Великият Звук е звук, който превъзхожда обикновените звуци“.
  10. Кон Круз

    Забавно - 2

    - Подсъдими, защо не казахте на пострадалия, че не сте истински хирург? - Ми щото не ме е попитал.
  11. Забележи - изоставила сам, но и сякаш предала, което ме кара да я ревнувам и искам да детронирам другите, но се чувствам малък и безсилен в същото време. Виж се с психотерапевт, за да поработиш върху едиповото си отношение и програмките за изоставяне и предателство, слабост и провал, компенсирани от невротичен, безсилен гняв.
  12. Кон Круз

    Комедии

    Свобода и равенство, граждани и гражданки! Да живее революцията. "Les Visiteurs - La Revolution" / "Гости от Миналото - Революцията" (2016) "Аудио : Българско Резюме : Хванати в капана на коридорите на времето, Годфроa дьо Монтмирай и верният му слуга Жакуил се озовават в епоха, белязана от огромни политически и социални вълнения – тази на Френската революция...Време, изпълнено с опасности, в което наследниците на Жакуил ла Фрипуи (самите те убедени революционери), конфискуват замъка и цялата собственост на фамилията Монтмирай – аристократи-бежанци, чийто живот виси на косъм." Сигурно сте гледали американския филм "Just Visiting" / "Гости от миналото" (2001) с Жан Рено и Кристина Апългейт (играе и Кели Бънди в сериала "Женени с деца"). Това обаче не е оригиналната история на двамата средновековни пътешественици във времето - граф и слуга. Оригиналният филм е от 90-те години и е френски. Двамата главни герои се играят от същите актьори, но имат различни имена от онези в американската версия. Имена с които са и във втората част (пак от 90-те години), както и в продължението на историята им от 2016 г.
  13. Мед. Сестра. Просто всеки път когато се върне от работа искам да й се сърдя, защо не знам. Чувствам се все едно съм малко дете и майка ми ме е оставила сам вкъщи.Не мога да повярвам че приятелката ми може да се забавлява с други, че може да се смее и шегува с тях. Вде едно избира тях пред мен. Това ме побърква и следват скандали които я отблъскват от мен. За много хора това е нормално, но аз някакси не мога да приема че друг мъж ще остане в сърцето й дори и като приятел.
  14. Днес сутринта отново имах "великански сън", така да се каже. Сънувах, че една жена от сайта е направила рисунки, които представляват мой психопортрет. Нарисувала ме е така, както тя възприема моята душевност. Не знам колко бяха рисунките и посветени на мен, но аз видях две от тях. Беше ги качила в сайта. Беше ме нарисувала като момченце (може би около 10-годишно). Косата му беше черна, с кичури оформени като шипове. На първата рисунка момченцето беше само в стаята си. Стоеше пред компютъра си. До стола на който то стоеше имаше друг стол, върху който момченцето беше поставило средно голямо мече. На втората рисунка тя се беше нарисувала като великанка, която върви към мен. Аз също вървях към нея, замахвайки с верига.
  15. Какво работи, поне ориентировъчно? Все едно те изоставя...емоционално, според подсъзнанието ти. Все едно те предава... Тоест, проектираш в нея собствени вярвания, пренасяш ѝ ги, виждаш я през тях. Вярвания, в които на самия теб ти е трудно да останеш, а може би и не виждаш засега. Да останеш смирено и спокойно, преобразувайки ги с логика, с любов, с грижа и приемане, със смирено пегръщане - защото са програмки на едно малко момче в теб, чиято неувереност се е събудила. А относно приятелката: Една птичка, когато ѝ отвориш вратичката на кафеза, защоо си вярваш и затова и на нея вярваш и птичката се връща, само тогава е действително с теб в сърцето си. По скромното ми мнение, е нужно да поработиш върху събудените, досега несъзнавани, а сега прозиращи и активирани програмки. С психотерапевт, а в някоя от сесиите и с нея заедно.
  16. Провалил си се! Много от зависимите хора имат пробиви, но това не ги спира да продължат с възстановяването си. Проблемът не е порното. Проблемът е защо се стига до порното? Ние сме мъже и сме сексуални, когато нямаме половинка всички мастурбираме. И това е нормално. Някой по веднъж, някой по повече пъти на ден. Но, ако не започнем да търсим интимност проблемът с мастурбирането се задълбочава. Ти имаш проблем със жените човеко, не с порното. Порното е само върхът на айсберга. Докато не започнеш да се изправяш срещу реалния проблем, колкото и да държиш на мускули ефектът ще е все еднакъв- нулев. При работата със зависимости, не е важно само да останеш чист. Важно е да започнеш да променяш определени аспекти, за да може те да се окажат в последствие упора в трудните моменти. Хубаво е да си направиш консултация със специалист не как да спреш порното, а как да съставите план за собственото ти развитие. Това може да включва определение стъпки и определени действия, за да поставиш здрава основа. Така да стискаш зъби, не променя нищо. Защото ти живееш, като зависим. Спри да живееш, като зависим, ако искаш свобода. Но за това се изискват много повече усилия от самото спиране на порното. Поздрави и успех по пътя на свободата!
  17. Stefan Grekov

    Hendo

    Здравей! Темата определено е интересна, защото това, което описваш не се случва само при теб. Във времето, в което живеем общуването става все по и по-трудно, то се измества във виртуалните пространства, а там за да бъде човек успешен е нужно да прилага стратегия, точно както в реалния живот. Проблемът не са ти жените, а гласът, който ти казва, че не можеш да се справиш. Обикновено в повечето случай това е гласът на някой от родителите ни, които се е запечатал в съзнанието ни. Ние можем само да гъдаем, на кое е този глас. Когато се върнеш в спомените си можеш и сам да го намериш. Хубаво е да можем да отделиш този глас в съзнанието си, тоест да разбереш, че ти и той не сте едно. Да, той е част от теб, но той не си целият ти. Защото този глас не те спира само при жените, той те спира да се адаптираш и в останали сфери на живота. Както ти пише Орлин започни да се предизвикваш, когато си с компания, това ще има дори забавен ефект. И когато се появи този глас, че не можеш да си справиш, си помисли, а това е гласът на онази част, която се страхува в мен, но щом има страх има и смелост. Животът ни тук на земята е дуален. Използвай и смелата си част. В един момент може дори да разбереш, че това, което наричаш срам, може би изглежда за някой момичета, като чар. Не се сравнявай с общовалидния мачо, точно това е нещото, което потиска много мъже и точно това е проблемът в проявата на собствената ти индивидуалност. Докато искаш да си, като някой. Ти губиш толкова много от неповторимите си черти. И точно това, че вече виждаш проблемът си ти дава шанс да работиш върху него. Поздрави и успех!
  18. Един ден докато се разхождал из царството си, царят видял на полето една крава. Тя му се сторила толкова красива, че той пожелал да я купи. Царят изпратил един от слугите си да говори със собственика на кравата. Собственика се оказал влъхва, мъдър старец и той отказал да я продаде, тъй като млякото което тя давала било единствената му храна. Слугата се върнал с отговора на мъдреца и тогава царят решил да постигне целта си със сила. Той изпратил няколкочлена от свитата си да му доведат добичето, но светецът просто вдигнал ръката си и ги парализирал, след което ги пуснал да си вървят, като им заръчал: “Кажете на господаря си, че той няма нужда от моята крава, той е богат и влиятелен, така че нека остави мен и кравата ми на мира, тъй като тя е всичко, което имам.” Царят побеснял и пратил цяла армия да му отнеме кравата, но магът отново ги приковал на място и ги отпратил. Царят започнал да си мисли: “Този старец трябва да притежава необикновени познания, откъде иначе има тези сили? Ще отида и ще открадна тайните му.” Царят се дегизирал и се представил на мъдреца: “Уважаеми старецо”, казал той, ”вие сте известен в цялата околност за вашата велика мъдрост и аз дойдох да се уча от вас. Моля ви, приемете ме за ваш ученик.” Разбира се, мъдрецът познал царя и прочел намеренията му, но не казал нищо и се съгласил да го приеме за ученик. Царят останал при него години, учил се да медитира, да се моли и диша, постил и се молил … и един ден, като си спомнил за кравата осъзнал, че повече няма никакво желание да я притежава! Самият той станал мъдрец. "Любов и сексуалност", Михаил Иванов
  19. Кон Круз

    Забавно - 2

    Разпределение на духовния труд : един да трупа карма, а друг да му я изкупува.
  20. Кон Круз

    За великаните

    В зората на историята - Десетгодишният Жак често си говори с някакъв въображаем герой. Разказва на родителите си, че се е сприятелил с един много добър великан, който го закриля. Не разполагам с никакви други подробности, тъй че нямам представа какъв е произходът на този фантазъм. Но той ни дава повод да поговорим за фантастичното, което може би някога, е било действителност или някога ще стане действителност кой знае? Като символ великанът олицетворява битката, която трябва да водим, за да разгърнем пълноценно личността си. Той е грубият, брутален и глупав инстинкт, който може да бъде победен единствено от разума и себеосъзнаването. Но дали великаните са само символи? Дали все пак не са съществували през отдавна отминали епохи, много по-стари от паметта ни, в цивилизации, жестоко и безвъзвратно погребани от времето? Дали под нашите гори, магистрали и градове не са зарити селища и паметници от непознати времена? Върху какво ли стъпваме? Следи от великани откриваме в приказките, митовете и легендите, в много от езотеричните и теософски предания на гърци, мюсюлмани, евреи, египтяни, на индианци, скандинавци и мексиканци, предания, от които научаваме, че някога човечеството е било напътствано от духовно извисени колоси, за които пазим само смътен спомен. Но да оставим преданията и да споменем един странен индивид, чиито теории са доста известни. Поднасям извиненията си на тези, които ги познават. Става дума за немския инженер Хорбигер, който обяснява еволюцията на вселената и на човечеството с наличието на космически цикли. Хорбигер се отклонява от традиционната наука, като придава обективен характер на древните предания, на някои митове и теми от Библията. За нещастие той бива „привлечен" от идеите на хитлеристка Германия и става неин научен говорител. Хитлер си служи с него, за да оправдава своята „етика". Няма да се спираме на теориите на Хорбигер. Най-добре е да се прочетат произведенията му, както и „Утрото на магьосниците", където идеите му са изложени доста подробно. Тук ни интересуват само великаните. Как са могли хората да пораснат толкова много, тоест донякъде да се освободят от земното притегляне? Кое ги е „издърпало" нагоре? Според Хорбигер през милионите години на своето съществуване Земята на три пъти е имала луна. Всяка от тях в определен момент е напускала орбитата си и се е приближавала чудовищно близко до Земята, където се е задържала в продължение на хилядолетия - грандиозно представление на огромната сфера, която с пълна скорост се е въртяла около отдалечената само на няколко десетки километра Земя... Главозамайващата близост на спътника, естествено, променяла условията на планетата ни. Под влияние на лунното гравитационно поле и на настъпилите мутации някои хора и животни ставали много по-високи. Луната „всмуквала" и океаните и те се разливали по земната повърхност. Над водата оставали единствено върховете на Андите, Тибет, високите плата на Мексико. Великаните повеждали хората нагоре към върховете и основавали морска цивилизация, издигали колосални паметници, чиито останки и до днес са неразрешима загадка за археолози и строители. А луната се въртяла около Земята с бясна скорост, докато накрая се взривявала. Късовете й се разбивали върху планетата ни и предизвиквали невъобразими катаклизми. Тъй като вече нямало луна, земната гравитация отново се увеличавала, нивото на водите спадало, океаните се превръщали в блата, появявали се нови земи. Но цивилизацията изчезвала. Смазани от огромната си маса, великаните се израждали в опасни чудовища, а останалите хора подивявали. Нищо чудно в ония времена да е имало много човешки същества като Давид и Голиат и те да са се сражавали безмилостно. В следващите хилядолетия нощите на Земята били безлунни. После тя успявала да привлече нов спътник. Ето какво казва Библията в книгата „Числа", 13/32, 33 (дали не става дума за оцелели гиганти, превърнали се в човекоядци?): „И зле представиха пред Израилтяните земята, която бяха съгледвали, казвайки: земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са пре-високи мъже. Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; таквиз се виждахме и на тях." Дали някой ден нашата луна - четвъртата според Хор-бигер - ще се доближи до нас? Дали цикличните гърчове на вселената няма да предизвикат появата на нови мутации, на нови небеса, на нови гиганти? Абсурдни ли са народните предания и твърденията на Хорбигер? Или става дума за реалности - древни и бъдещи? Пиер Дако, "Психология и вътрешна свобода", стр. 47-48 в електронния вариант: http://training-center.bg/wp-content/uploads/2013/02/pier.dako-psihologia.i.vutreshna.svoboda.pdf.
  21. Кон Круз

    Любопитни филми и предавания

    "Catch me if you can" ("Хвани ме ако можеш") с Леонардо ди Каприо. По действителен случай. Героят на ди Каприо е фалшификатор на чекове, който за развлечение се преструва последователно на самолетен пилот, лекар и адвокат.
  22. Здравейте,проблемът ми може да ви се стори смешен,но за мен това е най-страшното нещо пред което съм се изправял.С приятелката ми сме заедно много дълго време-още ученици,съответно нейният кръг от приятели е и мой.До този момент винаги сме били двамата навсякъде,като тя много се радваше,че споделяме времето си заедно.Дойде момента в който трябваше да започнем работа.Тя попадна в среда в която преобладават мъжете и така да се каже нейната дейност е да им помага и обслужва.До този момент тя не си е писала или излизала на кафе с приятели мъже.Просто не мога да си представя как отсега нататък тя ще е близо до друг мъж,макар и професионално,не мога да приема че колегите й ще я задяват.Знам че може би ще прозвучи много грозно или смешно,но не искам дори да се смее на шегите им,не искам да я докосват.Всеки ден когато отива при тях,аз се чувствам все едно избира тях пред мен,все едно ме изоставя.Мислих много от къде може да идва проблемът,дали не се притеснявам от тях,или нямам достатъчно самочувствие.Но...НЕ,аз не се тревожа че тя ще ме остави заради тях,просто тази физическа близост с друг мъж независимо как изглежда,колко е богат дали е млад или стар ме побърква.Когато се върне от работа и ме прегърне искам да се махна от нея да изчезна,за мен вече е мръсна и не искам да я докосвам.Знам че звучи много грубо и грозно то това е в главата ми в момента.Имам й доверие,просто си представям как в момента стои и си говори с друг или му помага за нещо,как той я разсмива и вътрешно умирам,не искам да я докосвам не искам да я поглеждам искам да си тръгна от нея.Но не мога защото тя е моят живот и ми е дала толкова много че ако си тръгна ще я предам.
  23. Да,права сте...имаше и такъв вариант с "любовницата".Добре,че се разминах с тези хора.Какво ли е всеки ден да се питаш- ами ако не беше положението ми,възможностите ми,този човек щеше ли да ме вземе? Да ме избере при всякакви обстоятелства,просто защото обича душата ми? Поглеждам нещата от нов ъгъл - ще се гордея,че въпреки трудностите,съм това,което съм.Просто трябва да спусна пердето,въобще да не гледам чуждата паничка и да се сравнявам.Всеки си върви по собствения път,води си собствените битки и трудности и си носи кръста.Ще гледам да се заобиколя с повече сърцати хора,да се зареждаме положително.В последно време ми е леко отровен психо климатът.
  24. Благодаря,отговорите ви винаги ме карат да се чувствам по-добре.Аз знам,че с нищо не превъзхождам или стоя по-ниско от когото и да е.Обаче позволявам на мисли от рода на "Ето...този човек,има семейство зад гърба си,така е много по-лесно,когато има кой да те подбутва,ти се буташ сама като вода в бряг." или " Той винаги ще предпочете нея,тя е по-успешна от теб,ще има по-добър живот с нея,с теб ще му бъде по-трудно,ти дори нямаш възможност да се подържаш по начина,по който го прави тя." Страшно пораженческо мислене,което ми изпива енергията.Удобството в едни отношения не може да замени истинската спойка. Аз искам да постигна успех,да се реализирам,вмомента се лутам...може би проблемът е,че не съм намерила попрището,в което да съм максимално креативна,целеустремена.Само оправдания си намирам,защото не си вярвам достатъчно.
  1. Load more activity
×