Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Всичко. Включително Психотерапия

Showing all content posted in for the last 365 days.

Content Types


This stream auto-updates     

  1. Yesterday
  2. Къде греша ?

    Да, несъзнателно се случват. Никога не съм си мислела "Е сега тая приятелка ще я ползвам за майка" или пък "От мъжа си очаквам да е майка ми"... никой съзнателно не си дава сметка, но реално точно това се случва. Не зная ...дали под хипноза могат да запълнят дефицита от адекватна майчина обич...дали?
  3. Къде греша ?

    Здравейте, Миша:)) Благодаря за поста ви/ ти.. Няма случайни неща и не е странно, по- скоро е закономерно тва привличане:))...В моя случай сякаш поне съзнателно не проектирам критикарството на майка ми върху обществените ми отношения, така мисля..но ако е подсъзнателнооо- не знам... /те тия неща не са ли грешни модели и може би изискват работа с подсъзнанието..тес...хипноза..нещо да ми се говори, докато съм в алфавълни...или пък усъвършенстване на пълна осъзнатост и пребиване в "тук и сега" много често../:)
  4. Къде греша ?

    Привет, Донка Благодаря за включването.. Меркурий е гокленов, в 1* в телец, 9 д, в съвпад с Луна и Венера, опониран от Юпитер и квинкокс с Нептун/ обаче ! :))/ А Новолунието е разходящо/ 8*/ в овен, 8 д Отн усещанията ми към различните групи хора- сякаш няма разлика...Йогата вече си я правя у дома, не в група... Отн усещането за близост- малко хора усещам близки..няколко са в живота ми, сякаш...макар, че по принцип винаги съм себе си/ доколкото се усещам/...Отн разбирането- контактувам лесно, но понякога съм с усещането, че другите контактуват с мен по задължение и не с удоволствие/ когато говоря по- разпалено:))/ и това ме кара да се затварям в себе си/ но това дали има връзка с осн. ми проблем? /..
  5. 91 Псалом Молитвата на Царството Размишление Фир-фюр-фен Ще взема само един стих от Писанието, дето Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките. Всяка пръчка, която принася плод, обрязва се, за да даде повече плод.“ Цветята цъфтяха Утринно Слово: Трите придобивки - 13 април 1941 г. „Това е живот вечен да позная Тебе, единаго, истинаго Бога и Христа, когото Ти Си пратил.“ Това е живот вечен, да познаем ние любовта, да познаем мъдростта и да познаем истината. Това е живот вечен. Няма по-сладки плодове от плодовете на любовта в света. Отче наш. Трите придобивки
  6. Къде греша ?

    Според мен отговорът се крие в последното изречение от поста ти "Ще се радвам на мненията ви...особено критичните". Виж какво очакваш от хората - критични мнения. Ти това търсиш. И това получаваш. Защо го търсиш ли? Отговорът на този въпрос пък е малко по-нагоре "майка ми, която от край време не ме приема, за обичане пък изобщо"....С една дума - ти проектираш образа на майката върху хората наоколо. Но тъй като майката е свързана с теб не с обич, а с критика, ти това търсиш. Много странно е че чета този твой пост точно в момента в който самата аз осъзнах, че правя това с хората и провалих доста от отношенията си именно по тази причина...защото съм вкарвала хората в ролята на майката без да го съзнавам. Първо съм. Очаквала от тях да ме контролират, критикуват и поучават....да ме оценят...един вид...съм прехвърляла отговорността за себе върху тях....както ти в момента правиш. Хора с нормални граници, обаче, инстинктивно усещат това "вкарване в роля" и не желаят да участват. Също го правят инстинктивно. Значи тук не става дума за твои недостатъци или качества. Става дума...за роли. В социума играят други правила...различни от семейните...социумът е надграждане...нещо като горен етаж...над семейството. Но ако сме заседнали в семейството...ние го проектираме и в социума, където обаче правилата на играта са различни. И ако щете вярвайте, ама влязох във форума и аз да попитам....как да се справя с това....и ето че попадам точно на такъв пост....така, че моля и аз за отговор тук - как се отработва това нещо???!!!! Ето, аз вече разбрах че го правя, но когато се случва не мога да се усетя, само пост фактум.....
  7. Мисъл за деня-21.10.2017г Сега да определя какво означава думата „добро“. Думата „добро“ определя качествата на всички наши действия, то е плодът, а Христос казва: „По плодовете ще се познаят“. Не може да има добро в човешкия живот, ако няма плод. ... Както плодовете определят качествата на дървото, така и доброто определя качеството на човека. Денят на доброто
  8. 21.10.17 Теперь определим, что означает слово «добро». Слово «добро» определяет качества всех наших действий, оно – плод, а Христос говорит: «По плодам их узнаете их». В человеческой жизни не может быть добра, если нет плода. ...Как плоды определяют качества дерева, так и добро определяет качество человека. День добра Сега да определя какво означава думата „добро“. Думата „добро“ определя качествата на всички наши действия, то е плодът, а Христос казва: „По плодовете ще се познаят“. Не може да има добро в човешкия живот, ако няма плод. ... Както плодовете определят качествата на дървото, така и доброто определя качеството на човека. Денят на доброто
  9. Last week
  10. Къде греша ?

    Здравей Марсин Радвам се, че се "виждаме отново! Струва ми се че се познаваме от един семинар, но прости ми ако греша. Мисля, че ти си казала причините в написаното от теб. Имам въпрос - какви са взаимоотношенията с хората от курса по йога или от последователите на Учителя? Нямам предвид всички - има ли 1-2-3ма от тях, с които се разбираш и се усещаш близка? Различават ли се по някакъв начин отношенията ти с тях от тези, които си имала в самото начало с твоите колеги и съседи? Слънце и луна в овен си е сериозно предизвикателство. А къде е Меркурий и как е аспектиран?
  11. Къде греша ?

    Здравейте, приятели /предварително се извинявам,ако досадя със дългите обяснения,но не се сещам как да обясня вкратце..ще се старая да бъда максимално "телеграфна":)) / Имам проблем,който се оформи като много сериозен за мен, а никой /психолог и приятели/ не ми казва къде греша...А именно- отхвърлена съм Нещата започнаха още преди 10ина г ,когато съседките ми- приятелки една по една се изниха от този квартал и тук останаха другите съседи.. В предната ми "работа" шефът ми е харесал начина , по който работя /мед сестра съм/ и не спираше да тръби навсякъде из Центъра за това ...и си навлякох кофти погледите на старшата сестра и малк ослед това и на другите колежки , с които имахме чудесен колектив , като аз бях една от веселячките там:)/до този момент, обаче/...и се започна едно криене , едни изолации спрямо мен , което аз усещах и като попитам защо се държат така с мен, ми отговаряха "няма нищо..може би така ти се струва" и азз верно- приех ,че така ми се струва само...но моите усещания ,базирани на наблюденията ми продължиха до момента,в който веднъж се бяха събрали няколко колежки в коридора да чакат нещо и аз минах покрай тях/силно притеснена,както винаги напоследък,когато минавах покрай някоя от тях/ и едната колежка извика силно " ей, ш*...къде си се засилила и аз съм за там", от което останах шаш , че това обръщение е насочено към мен - вече няма как да си въобразявам или да ми се струва...след няколко месеца взех твърдото решение да напусна и след около година напуснах... Започнах на сегашната си позиция ,но какво мислите- същата ситуация...още в началото всички колежки ме приеха с радост и аз се радвах, че тук всичко е ок , но само след седмица нещо като с нож отряза това тяхно тяхно отношение и сега отново съм изолирана и сега дори си извъртат главите като ме видят..сякаш се гнусят от мен... По-интересно е ,обаче,че нещата не са затворени само в професионалния сектор , а и извън него- и в съседските отношения - не знам кой какво е говорил,но от една съседка успях да разбера,че са ме вкарали в някакъв сексуален филм, за което аз нямам никаква идея...а и това никак не ми е в стила/силно подчертано достойнство имам , а и всички ме знаят ,че "не сме за един ден хора "/ и тук така - като се съберат възрастните пред блока ,минавам край тях със страх и усещане,че шушукат за мен и сякаш остава само да започнат да хвърлят камъни по мен..толкова злост усещам...и някак се чувствам замърсена от всичко това.. и се нанесох да живея /докато съм сама сега/ в майкини ми , която пък открай време не ме приема/за обичане-изобщо/,но ми се налага / пролетта ще сменяме жилище , живот и здраве да е само/... Проблема ми се е разлял и в града обаче :)) - близки,с които до скоро като се видим сме бъбрили по цели часове , сега само здравей- здравей и до там и бързат да избягат сякаш от мен...а аз искам да контактувам с тях.....но вече не искам..вече избягвам да излизам в града поради всичко това и много ме притеснява цялата тази ситуация.....чувствам се отхвърлена и някак предадена от близки до скоро за мен хора .. Астрологично имам новолуние /Слънце и Луна в съвпад /в овен, опонирани от Уран и в последните години Уран и Плутон ме аспектираха пряко- Уран съвпадна с тях , а Плутон ги квадратира.. Приемам себе си за добронамерен човек, впечатлявам с усмивката си /имам си недостатъци,но те едва ли биха били значими за "другите"..а може и да съм скучна,всъщност?? / ........ все си мислех в началото ,че привличам такова отношение със някоя злост в мен и поради това започнах да работя върху себе си - йога , упорито дишане/различни видове/ , медитации , включих се в групата на Бялото Братство в града ни , чета и "Заветът на Цветните Лъчи"/който вече е моя Библия , благодаря ,че го открих:) /..промених философията си за живота и започнах да живея за душата си/видно е ,че не е успешно все още/ ...но колкото повече задълбочавам практиките, толкова се затяга обръча на взаимоотношенията ми около врата ми...вече се задушавам...чувствам се като някакво мъничко парченце в огромно море,изхвълнено на брега като ненужно и от това ме боли..много ме боли тази самота..остана ми Бог , но човешкото в мен се чувства самО... Къде според вас греша...какво трябва да променя според вас...Ще се радвам на мненията ви /особено на критичните / Пожелавам Светли дни на всички душички
  12. В обучението на всяка школа по психотерапия, едно от главните изисквания във взаимоотношенията с клиента/ пациента, е конфиденциалността. Малки изключения: в терапията има градация в характеровата преработка - личната терапия преминава в групова и в периодични работилници. В груповата терапия и работилниците, съществена част от преживяването, е искреното и напълно открито споделяне пред трети лица, като отново едно от груповите правила е, че всичко, което се случва в междуличностовата динамика, остава в защитеното групово пространство. Друго изключение: терапевтите, дори и тези с богат опит, понякога имаме нужда и дори имаме известна задълженост, да споделим подходите си и случващото се в терапевтичния ни процес, с трета страна - супервизор. Отново правилото е, че първ, споделянето се отнася до подлежащия личността казус, не и за социалната му персона, както и правилото за терапевтична тайна важи с пълна сила. Та, когато третите лица са хората от груповата терапия и уъркшопите, споделянето на личните тайни е важна част от преодоляването им. Нужно е обаче те да останат в защитеното просранство на терапията! А някои и не достигат до по-високите етапи на психотерапията - груповата и работилниците, при което личното споделено служи единствено като материал за преработка и си остава конфиденциално. Относно описването на случаи - терапевтът, дали в статия или книга, описва психичните съдържания и процес на характерово преобразуване, не и личните данни. Последните умишлено се заменят с псевдоним, неяснота и т.н. А описваните казуси са колкото уникални, толкова и съдържат маса жалони и шаблонности, характерни за невротичното състояние или работената характеропатия, което изключва нарушаването на тайната, освен може би в страхови проекции, в които реалност липсва. Внесох ли яснота?
  13. Мисъл за деня-20.10.2017г Доброто никога не пропада. Няма случай в историята на човечеството, дето доброто да не се е върнало при оня, който го е направил, и то с лихвите. Всичко, което умът, сърцето и душата вършат, се връща към оня, който го е направил. Това е неизменен закон – закон на Божествения порядък. Хората не успяват в живота си, защото искат да наложат човешкия порядък над Божествения. Това е невъзможно. Най-мъчната работа
  14. 20.10.17 Добрые дела никогда не пропадают. В истории человечества нет случая, когда бы добро не вернулось к тому, кто сделал добрые дела, с лихвой. Всё, что совершают ум, сердце и душа, возвращается к человеку. Это неизменный закон – закон Божественного порядка. Люди не преуспевают в своей жизни по причине того, что хотят утвердить главенство человеческого порядка над Божественным. Это невозможно. Самая тяжёлая работа Доброто никога не пропада. Няма случай в историята на човечеството, дето доброто да не се е върнало при оня, който го е направил, и то с лихвите. Всичко, което умът, сърцето и душата вършат, се връща към оня, който го е направил. Това е неизменен закон – закон на Божествения порядък. Хората не успяват в живота си, защото искат да наложат човешкия порядък над Божествения. Това е невъзможно. Най-мъчната работа
  15. Нищо на този свят, освен това,че ще умрем, не е сигурно.НИЩО.
  16. Здравейте. Искам да ви попитам при ходенето на психолози и психотерапевти каква е гаранцията, че всичко което си споделяш няма да бъде предоставено на трети лица ?!
  17. Безкраен страх

    Мисълта за смъртта сама по себе си е натраплива. Много е важно да я третираш като такава т.е. тя не е част от теб по никакъв начин. Огромна грешка е да я анализираш, или да си я обясняваш, или да се опитваш да и даваш отговори. Това започва да я зарежда с енергия, която вдига тревожността. Приеми, че тези мисли НЕ са част от теб. Погледнато от друг ъгъл , както вече е писано нееднократно, тази мисъл е индикация за страха ти от промяната, от новото , от неизвестното. Ситуация имаш, за която нямаш опитност от преживяване. Така се получава състояние на тревожност, най - често - ново или старо житейско преживяване за което нямам опитност, как да премина през него. От една страна стои чистата физиология - какво се случва с тялото и електричните импулси в мозъка ми. От друга страна стои психологичното - какво не мога да преодолея? Зацикляйки в тези твои вече изградени мисловни пътища, няма как сама да излезеш. Просто е невъзможно, нямаш нужната информация и опитност, трябва ти водач. От друга страна, ако се опиташ да ги игнорираш за определен период от време и се концентрираш над това което пишем тук и в други теми ще можеш да си направиш някакъв план за работа. Така че, най - добре излез от поредицата въпрос /който е един , ако върнеш и прочетеш/ и отговор от наша страна /който беше различен до един момент/ ,който не стига до осъзнаването ти. Може да пробваш да прочетеш всичко до тук в темата, да направиш нещо различно според насоките и да питаш конструктивно за това, което се получава. Тогава и за нас и за теб диалога ще стане ползотворен. Може да се каже , че ще поработим
  18. Мисъл за деня-19.10.2017г Аз не ви препоръчвам да бъдете светии в обикновен смисъл на думата. Истински светия значи да можеш да владееш двата принципа на живота тъй, че да ги употребиш за твоето повдигане, както можеш да укротиш един лъв, една змия, по същия начин можеш да укротиш и един дявол-не можеш да го направиш добър, но можеш да го направиш безвреден. Започнете от вашите мисли. Една мисъл, която ви терзае, това е един лъв, една змия. Не се старайте да ги изпъдите или убиете, а ги укротете, победете. Новото основание
  19. 19.10.17 Я не рекомендую вам быть святыми в обычном смысле слова. Быть истинно святым – значит быть в состоянии владеть двумя принципами жизни так, чтобы употребить их для своего развития; подобно тому, как можешь укротить льва, змею, ты можешь укротить и дьявола; не можешь сделать его добрым, но можешь сделать его безвредным. Начните с ваших мыслей. Терзающая вас мысль – это лев, змея. Не старайтесь их изгнать или убить, а укрощайте их, побеждайте. Новое основание Аз не ви препоръчвам да бъдете светии в обикновен смисъл на думата. Истински светия значи да можеш да владееш двата принципа на живота тъй, че да ги употребиш за твоето повдигане; както можеш да укротиш един лъв, една змия, по същия начин можеш да укротиш и един дявол; не можеш да го направиш добър, но можеш да го направиш безвреден. Започнете от вашите мисли. Една мисъл, която ви терзае, това е един льв, една змия. Не се старайте да ги изпъдите или убиете, а ги укротете, победете. Новото основание
  20. Мисъл за деня-18.10.2017г ...пророк е онзи, който изказва една велика истина – който и да е той. Когато дойде един пророк, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, но той ще каже нещата тъй, както Природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима. И Петър го взе настрана
  21. 18.10.17 ...пророк – тот, кто выражает великую истину, кем бы он и ни был. Когда приходит пророк, у него нет необходимости сообразовываться с официальными знаниями людей, с официальной церковью, но он скажет о вещах так, как их сказала Природа. Возможно, что эта истина неприятна людям, но она необходима. И Пётр Его отозвал в сторону ...пророк е онзи, който изказва една велика истина – който и да е той. Когато дойде един пророк, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, но той ще каже нещата тъй, както Природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима. И Петър го взе настрана
  22. Писмо до моя баща

    Всъщност нямах време а и не исках да ангажирам вниманието - но щом е необходимо.... За лелята - нейните и на нейния род деца всички са останали в родните си места и си прехранват семействата от имотите, оставени им от възрастните. Работят си ги с любов и не искат да емигрират. Дори двама от тях с осигурени жилища в града, се връщат да живеят в селските къщи на своите дядовци - естествено добре ремонтирани. Там са щастливи и децата им растат на свобода. Превъзхождат в пъти доста градски връстници и имат всичко, което имат те + въздуха, спокойствието, контакта с природата и хората. На срещата се видя, че вражди няма и не е имало... За моите - като учителка моят приоритет беше и е образованието. Двамата имат професии, които им осигуряват добър доход. Единият е тук, не мисли за емиграция, другият е навън - там му е добре. Не казах нищо за баща им. Това е сложна тема за нас тримата. НО! ние сме благодарни и на двамата "бащи", с които живяхме, за всяко малко или голямо нещо, което всеки от тях успя да ни даде по своя начин. Благодарни сме за изпитанията. Толкова имаха сили и време, така разбираха... . Децата понякога казват - ако бяхме живели в друго "добро" семейство, сега нямаше да сме това, което сме. Заедно научихме важен урок - да се обичаме и разбираме като приятели, не като родители и деца. Разликата? Истинските приятели разбират и прощават слабостите и грешките си....
  23. Мисъл за деня-17.10.2017г Любовта, това е светът на душата. Мъдростта е светът на ума. Истината е светът на волята, на човешкия дух. Свещено чувство
  24. 17.10.17 Любовь – это свет души. Мудрость – свет ума. Истина – свет воли, человеческого духа. Священное чувство Любовта, това е светът на душата. Мъдростта е светът на ума. Истината е светът на волята, на човешкия дух. Свещено чувство
  25. Писмо до моя баща

    Хората са индивидуалности . Това е хубавото . А по хубавото е когато това се разбере в абсолютния му смисъл . Когато ти замирише на свобода . КОгато се усетиш че сам избираш в какво да се ровиш . Или по точно , кое ти харесва и кое не . Нали за да харесаш розовия аромат ,ти трябва сравнение .----това за другите А за тебе ,,ИТИ". Не си разбрал какво е казано . Моето изречение което си цитирал се отнася за харесалите ти стихове . Тяхната стойност е трудно поносима от мен . Достатъчно гледам прясна гной , за да разглеждам и засъхнала . Ще ти повторя . Човек е способен сам да избира живота си . Не е нужно да се оплаква от другите . Въпрос на личен избор е . А за Донка е смешно даже . Тя го е казала разбираемо и за началното училище . пп . В интерес на истината , Обадих се с горния си пост заради тебе . Учудваш ме с упоритото си черногледство . Кефиш ме с неочакваните си думи . Не че казваш нещо ново , но е неочаквано . Например за периода на първата половина на 20 век . Има толкова много признания за проявата на чудесни качества от народа ни . А ти се ровиш в лайната на известните . Не в техните най светли постижения а в паденията . За какво ти е .Сила ли черпиш . Очевидно за мене е , че начинът ти , на подбор и тълкуване , при разглеждане на събитията . Този навик пречи да си обясниш казаното от Донка . За мойте съм съгласен че са спорни ...То е ясно че момичето е накипяло и просто експлоадира . И по добре тука от колкото да вземе да набие баща си . ...А ти си отдавна в портала . Трябва да са ти ясни взаимоотношенията в семейството . Поне си ги прочел както Дънов обяснява . Те прозират и в думите на Донка .
  26. Писмо до моя баща

    След такива изказвания, този раздел може да бъде закрит, защото ако общуването между родители и деца е "свръхочакване", за какво изобщо да се говори... Но всъщност, защо да се закрива, след като той се е самозакрил... Интересен пример... Но той показва единствено същата липса на общуване... Защо примерът трябваше да е за тази "далечна леля". С какво тя е по-релеванта от собствените ви деца и това което те ви казват? Или не знаете, и не се интересувате, защото е по-лесно да избягвате темата? А на мен тя ми е пределно ясна. Ако са около и под 30 - ИМ Е ВСЕ ТАЯ за глупавите ви имоти. Просто защото най-вероятно няма да са изобщо в България... Иначе ми е позната тая психопатология на по-старото поколение свързана с имотите. И това идва от комунизма и "великата национализация", която остави много комплексарщина подире си. Притежанието, и особено унаследяването на тия отнети навремето имоти се е превърнало във въпрос на живот и смърт за мнозина. Сякаш тези имоти ще им върнат загубените 45 години... На практика обаче, най-вече обръщат брат срещу брата, и родители срещу деца. И на двете се нагледах... Една от причините баща ми да се "покрие" са именно имоти които си представяше, че съм си поставил за цел да му отнема (още ненавършил даже пълнолетие). Т.е. проектираше собствените си корумпирани представи върху мен, нещо като цяло обичайно за повечето хора, и в частност - родители. Както и да е, с това ще свърша по темата, както и Славейков в това негово стихотворение
  27. Живота е отношение ,

    Човек се затваря в себе си , за да се види , на спокойствие . Ако изолацията продължи по-дълго , той прекъсва нишките с живота . Орязва и намалява живота в себе си .
  1. Load more activity
×