Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Всичко. Включително Психотерапия

Showing all content posted in for the last 365 days.

Content Types


This stream auto-updates     

  1. Today
  2. Yesterday
  3. Благодаря д-р Първанов. Благодаря Орлин Баев. Опитваме да разпределим задълженията - започнахме от фирмата и работата му, опитва се да си ги поеме сам. Някои от битовизмите - също. Прекарваме повече време заедно и говорим много /спокойно /. Ще трябва време и помощ отвън.
  4. Водата е елементът в психиката(психе от гръцки - душа), който обединява. Когато се обединят новото и старото може да се види отражението на вечното. Без наличие на вода няма горивен процес. Във въздуха винаги има вода, както и във водата винаги има въздух. Водата прави земята плодородна. Транскрипцията, репликацията и синтеза на ДНК се осъществяват във водни золи. Миналата година на 29.10 за трета поредна година в България се проведе международната конференция за водата. При първото й провеждане, международната научна общност излезна с декларация, приемаща четвъртото агрегатно състояние на водата - ,,информационна плазма".
  5. Mirela, докато изследвах мненията ти в други постове и фактът, че си опитвала да сублимираш сексуалната енергия малко се озадачих. Чудно ми стана защо след като си опитвала практикуване на сублимиране повдигаш казус, съдържащ дилемата за моно и полигамията, която би следвало да си разрешила при успешно сублимиране до ,,духовното ниво". Според мен сублимацията ти е достигнала до някакво ниво, на което има ,,тапа". Ако приемаш за отправно написаното от проф.Асаджиоли в книгата му ,,Психосинтеза" за сублимирането, то възникналата в съзнанието ти морална дилема вероятно е показател за въпроси, насочващи те към причината за крехкостта на чувството ти за самодостатъчност. Просто мнение... ти си знаеш най-добре как стоят нещата за теб самата! П.п. ,,Гневът" е полярно свързан с ,,Неприемането на ограниченията"
  6. Донка, благодаря! Ако не беше ,,подала ключе" към любовта с предложената книга нямаше да ми направи впечатление, че при Diva-roza не е ,,изгаснало" това огънче.. Diva-roza, тъй като прегледах, че си получила доста ползотворни насоки за семейна работа в другия форум, единственото, което е удачно да допълня към предния жокер е в две части. Има и още един жокер като примерен прост модел на взаимоотношения - ,,взискателния-затворения"... А другата част е свързана с хронологията на развитието на взаимоотношенията ви до сегашното им състояние. Най-важният момент от цялата история е в началния период, когато все още обект на любознателно внимание е бил и мъжа ти. Когато сте били в етапа на задълбочаване на познаването Ви. Моментът преди обсесивните цикли от мисли и емоции, свързани с проблематичното зачеване да ,,отклонят" този поток от внимание от мъжа ти към вътрешните ти страхове относно себереализацията и постигането на идеалите ти. Така се е получил разривът, чието развитие ескалира към момента, когато сте съдружници в ,,акционерно дружество", а не приятели в емпатична връзка. Съвсем разумно интуицията ти посочва, че А човешката любов, за да се превърне в обич е нужно да бъде синоним и за взаимно уважение и приемане. И подходи свързани с ,,агресивно налагане" или ,,изискващо ограничаване" изобщо не съдържат уважение, а по-скоро биха имали обратен ефект спрямо намерението да ,,отгледаш" партньор. Внимавай със съветите, който са ,,продължение" на досегашната ти ,,позиция на силата"! Така няма да има промяна, а повторение! П.п. При нас ,,трудностите" по зачеването на дъщерята траяха 3г. Тя е вече на 5, а малкия на 1,5.
  7. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Мечът_на_Духа-беседа http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/01_V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ Тайна молитва Ще прочета 6-а глава от Посланието към Ефесяните. Ще взема 17-и стих: „Вземете меча на Духа, който е Божието Слово.“ Има една опасност от постоянното еднообразие в говоренето. Еднообразие има в мисленето, в чувствуването. В човека има навик по наследство. Той обича старите работи и говори за стари истини. Истината не може да бъде стара, защото тя е вечна. В това отношение трябва да се разбира онзи вътрешен порядък, който съществува в живата природа. Трябва едно ново верую. Не че сегашното верую, което имате, да го отхвърлите. Ще правите същото, което правят младите моми. Младата мома през седмицата си служи с обикновени дрехи, а пък в неделя се облича с най-хубавите си дрехи и излиза на хорото. Че, аз го харесвам това. Та, някой път човек трябва да се премени с най-хубавите си дрехи. Някой се обезсърчи и казва: „Как да се освободим от старите си възгледи?“ Няма какво да се обезсърчавате. Ако вие искате да се освободите от вашия кир, само водата може да направи това. Някои вярват, че сапунът прави това. Сапунът нищо не прави, благодарете на водата. Някои хора казват: „Без сапун не може.“ Питам: Дълговековният живот на дървото – то живее 4–5000 години, то със сапун ли живее? С водата. Аз привеждам този пример, защото някой път ние имаме някои възгледи, които приличат на съвременния сапун. Аз мисля, че ако някой светия се измие със сапун, той ще изгуби своето достойнство. Обикновеният човек може да се измие със сапун, но светията – никога! Защото в самия организъм на светията има една мощна сила, хиляди пъти по-силна, отколкото сапунът. То е такова електрическо динамо, че всичкият прах, всичкият кир се изхвърля навън. А пък понеже при обикновените хора това динамо е слабо, то се набира кир и затова се мият със сапун. Те могат по 3 пъти на ден да се мият със сапун. Природата има крайно отвращение от повторенията. Тя не обича повторенията. Ще забележите, че даже умните хора, като ги възпитат 4–5 пъти за едно нещо, те казват, че не бива така. Стига веднъж. Постоянно ние питаме кога ще се подобри животът. Малкото дете пита кога ще стане възрастно. Старият пита кога ще поумнее. Младата мома пита кога ще стане красива. Безпредметни са тези въпроси. Ти, ако си роден да станеш красив, ще станеш; ако не си роден, така ще си останеш. Красотата зависи от една предшествуваща мисъл на ред минали поколения, които са мислили красиво. Следователно ти не може да избегнеш този резултат. В човешкия живот мощно е знанието. Това е капиталът на човека. То е равносилно на златото. Златото е пак резултат. Няма да се спирам да обяснявам, съвсем други възгледи имам за намирането на златото в земята. Това върви по един особен закон. Само в океана има 10 милиона тона злато. Като се раздели това злато на всеки един от жителите на Земята, ще имате по 40–50 000 лева златни. Това е един капитал, с който можете да преживеете. 50 000 швейцарски, това е един почтен капитал... Мечът_на_Духа
  8. Last week
  9. edelvaisvpirin

    въпрос

    Как можем да изградим самочувствие без да се възгордяваме?
  10. До тука не разбрах до колко влюбването и инерцията в последствие е повлияло . Или нуждата за контрол е в повече . Амбицията , контрола когато виждаш , че не носи желаното , довежда до изтощение . Според разказа , си гушнала две деца . Едното от 11г. другото от 5г. .Явно е дошло време за осмисляне смисъла на живота . От там пренареждане приоритетите и поемане на съответните отговорности . За да съществува семейството е нужно да има единство . В смисъл , както всеки се грижи за различните части от тялото и всяка една от тях работи за цялото . Обърни се към семеен терапевт . В другия форум виж Дияна Колева да ти отговори .
  11. Здравейте Струва ми се, че тази книга би помогнала. Както и другите книги на този автор. Лично на мен много ми допаднаха и помогнаха.
  12. Благодаря за темата. Няма да коментирам доколко е разпространено това явление - в миналото и сега. На мен ми е интересно понятието "вярност". Тук верността е отнесена към човек, взаимна обвързаност с него - било то документирана или не. Това, според мен, е зависимост, която по-скоро убива, отколкото запазва любовта. Виж, да си верен на себе си, това е друго. За един, това означава описаните по-горе отношения и начин на живот. За други - обратното. Зависи на какво точно вътре в себе си сме избрали да сме верни. Моя приятелка ми е разказвала случка от младостта си. На почивка с първото си дете (4 г.), без съпруга си, тя среща очарователен млад баща в нейната ситуация. След два дни непринудено приятелско общуване, усеща силно привличане. Взаимно е. Вечерта преди да вземе решение, как да постъпи, тя си спомня, че съпругът и за петте години, през които са били заедно винаги е бил добър и грижовен, никога не я е обиждал, помагал е и помага по всякакъв начин и... много я обича. Дава си сметка, че той ако изобщо научи, ще и прости - той е най-близкият и приятел. НО тя ще носи в себе си сянката на другия мъж и близостта с него. Това ще отрови близостта със съпруга и, а това и се струва катастрофа. В този момент усеща как силното привличане постепенно губи романтичния си вид и придобива реалния образ на едно "хормонално увлечение". "Аз не съм човек на хормоналните увлечения, и ако бях се решила на близостта, която ми беше застанала на пътя, бих изневерила на себе си с всички последствия." Сигурно има и обратните примери, разбира се. Важно е човек да познава себе си. А, и да разбере партньора си, ако той откаже да участва в такъв филм. Важното е всеки да се чувства свободен да бъде верен на себе си.
  13. Диляна Колева

    Помощ

    Няма човек, обичайки това което прави да развива страх към него. Не ти се учи, това е. Най- простият начин на мозъка да те отдалечи от нещо, което не искаш да правиш е да ти пусне механизма за ирационален страх. Броиш часове, трябвания, норми някакви и с това "храниш" ирационалния си страх, като му подаваш сигнал "опастност провал". Пет часа учене са много. Мозъка след час и половина изключва концентрацията. Така че, ако учиш ефективно, това е час и половина учене, час почивка. Редувайки ги така, това е цял един ден учене, ако учиш пет часа.
  14. Така е! Ето ти и един ,,жокер"! Ако не изпитвахте неосъзнато удоволствие инфантилно да ,,си играете" на "жертва-агресор"(садо-мазо) нямаше да живеете по описания едностранно от теб стереотип...
  15. kipenzov

    Irena

    Реакциите ни се основават на това, което смятаме, че виждаме. А ти вече усещаш, че има нещо... Когато сме в колектив взаимоотношенията са в групова динамика. Его-игричките за власт и надмощие и привличане на внимание са нещо нормално в подобна среда. Твоята несъзнавана реакция към обективната реалност е това, което в случая ти ,,се връща" като усещане. Докато вниманието ти е насочено към реакциите-оценките на другите, дотогава ще реагираш инстинктивно-защитно, стремейки се да ,,отстояваш" собственото ти мнение за самата теб(себепредставата си). Това е ,,циклажа". Самопораждащ се, самозахранващ се и манифестиращ се като взаимоотношения. Но този процес е продукт на ,,твоят труд", в определената посока. Ами смени ,,посоката"! В която и да е организация има стратегически цели и оперативни планове за постигането им. Твоите задължения като служител са определени в трудовата ти характеристика. Върши ги, без да търсиш задължително одобрение и признание. Още по-малко пък обръщай внимание на чуждите оценки, различни от тези на ръководителите. Когато си фокусирана върху работата, която вършиш и не се въвличаш в интригите във взаимоотношенията между служителите, с течение на времето ще изградиш авторитета на ,,съвестния и разумен служител", който е най-хармоничен за ,,чувствителната ти натура", която вече описа. А ,,плодовете" на труда ти в тази насока са ,,вкусни", но им трябва време ,,да узреят", докато ги ,,отглеждаш"- смирено и отдадено. П.п. Ако те притесннява емоционалното ти състояние има подфорум за психотерапевтични насоки онлайн...
  16. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Възприемане_и_предаване_2 Молитвен наряд за край: Пътят на живота - молитва Съществуват два вида силни хора: едните са силни във възприемането, a другите – в предаването. В главата за блаженствата Христос има предвид ония хора, които възприемат добре и предават добре. Човек, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е учил да свири добре, не може и да предава добре. Младият има здрави очи, добре вижда, но не всякога разбира добре. Старият не вижда добре, но разбира добре. Някога е по-добре човек да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майстор-цигулар е оня, който не прави погрешки и взима правилно тоновете. Всеки негов тон се отличава с чистота, мекота, точност и съдържание. Слушаш някой цигулар, не си доволен от него. Тоновете му са сухи, безсъдържателни, стипчиви. Често говорим за любовта, мъдростта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трябва да имате ясна представа за тях. Не е въпрос научно да ги знаете – научните работи не ни интересуват. Някой не вижда добре, но знае, какво нещо е светлината, какви са трептенията й, с каква бързина се предава. Предпочитам да виждам светлината, отколкото да зная научно, какво нещо е тя. Някой казва, че познава любовта, но не може, да каже, какво е всъщност тя. Любовта е нещо, за което не може да се говори. И аз няма да говоря за любовта. Тя е нещо, без което никой не може да живее. Тя не е нито въздух, без който не можеш да живееш; нито вода, без която не можеш; нито хляб, без който не можеш; нито дреха, без която не можеш. В момента, в който любовта престава да влиза в човека и прекъсва отношенията си с него, той се вкисва, и животът му се обезсмисля. Вие не сте се вкиснали още, не знаете, какво значи, да се вкиснеш. Да се вкиснеш малко, това всеки е опитал, но изцяло да се вкиснеш, това е страшна работа. Всеки е опитал малкото недоволство, но голямото недоволство малцина са опитали. Нужна а е способност на човека да приема нещата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Ученият е натоварен кон с различни теории, някои от които нямат никакво прилагане. Какво придобива адвокатът, който знае всичките закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива съдията, който знае да съди хората, а няма кого да съди? Ако хората живеят добре, съдията ще бъде без работа. Съдията съди лошите хора, а не добрите. Какво придобива той? Освен че нищо не придобива, но губи. Днес издаде една присъда, утре – друга, но осъдените не са доволни от него и го кълнат. Тия недоволства му причиняват големи пакости. Казвам на съдиите: Ако искате да не ви кълнат, никого не осъждайте, Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Ако имате ключ от затворите, отворете широко вратите и пуснете затворниците на свобода, да ви благославят. Кажете на затворниците: Излезте вън, на свобода, и повече не грешете. Радвайте се на тяхната свобода, и те да се радват на свободата си. Казвате: Какво ще стане с нас, ако пуснем затворниците на свобода? Питам: Какво ще стане с вас, ако не ги пуснете? Казваш: Какво ще стане с мене, ако направя едно добро? – Все ще стане нещо. – Ако не го направя? – Пак ще стане нещо. Ако правиш добро, ще придобиеш нещо; ако не правиш добро, ще изгубиш нещо. При злото законът е обратен: ако не правиш зло, печелиш; ако правиш зло, губиш. – Какво да правя със злото? – Не прави зло, за да печелиш. Разумният печели и от доброто, и от злото. Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата – злото. Като правиш добро, ще печелиш; като не правиш зло, пак ще печелиш. Това носи новата година. Чрез нея Господ иска да научи народите да правят добро, за да печелят; да не правят зло, пак да печелят. Сега народите се бият – правят зло. Казвам: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще печелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пак ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Какво повече искате? Повече от това е от лукавия. Друг е въпросът, вярно ли е това. Вярно е 101%, без никакво изключение. Възприемане_и_предаване_2
  17. monika.georgieva.ranova

    Страх!

    Здравейте,реших да открия нова тема,за да разбера повече какво се случва с мен и така да бъде полезна и на други които имат подобни притеснения.Ще се опитам да обясня накратко.В началото на годината ,имах здравословен проблем,който много,ама наистина много ме изплаши.Касаеше се за евентуална диагноза рак.След 2 месеца изследвания и ходене по лекари се оказа,че не е това-Слава Богу!Но въпреки това не успях веднага да се успокоя.Получих усещане за буца в гърлото , която не отшумяваше и се почна отново ходене по лекари.През цялото това време,отоново си мислих,че може би е рак.Пушач съм и си втълпих,че е рак на гърлото!След известен период от време,може би около 2 месеца,се поиспокоих и буцата изчезна.....и се почна Адът..на връх Великденските празници по време на работа ми прилоша!И изведнъж ме връхлетя:„Ами ако полудявам,ако всичко сама си причиняеам?”Цяла седмица нямах никаква енергия,бях замаяна и с всекидневно главоболие...това чувство постепенно отшумя,но страха от полудяване остана! Пропуснах да уточня,че съм на 31години с две прекрасни дечица,които желая повече от всичко да отгледам пълноценно.Това което сега изпитвам е(сега ще ви дам пример).:Водя децата на градина,посреща ни госпожата...и изведнъж в съзнанието ми връхлита сюжет в който аз започвам да крещя и да се държа неадекватно.Няма смисъл да уточнявам как се чувствам в този момент!Ужасно!!!!Или друг пример:Както си седим с децата на площадката,аз си представям,че загубвам връзка с реалноста и те остават сами.В моментите в които минават подобни картини през съзнанието ми,ми призлвява и все едно губя реалност.Чувствам се замяна и все едно наистина ще загубя разсъдък.През цялото останоло време,се притеснявам за това дали в даден момент,наистина няма да полудея,да развия шизофрения или психоза.Искам да знам ...възможно ли е това да се случи.Преминала ли съм възраста за развиване на шизофрения?Ако неглижирам мислите и не ги анализирам те ще отшумят ли?Това ли е начинът???Благодаря предварително.Дано споделяйки тук,бъдс полезна и на други като мен
  18. Орлин Баев

    Помощ

    Това ти мислене е част от проблема, идващ базисно от характера ти. Напротив, по-малко е повече. При натрапливостите винаги има ригидна компонента - контрол, трябва, нащрек, повече, релси, дълг, от дърветата невиждане на гората... Не съм видял нито един успяващ в живота отличник. Защото важният друг, система и норма трябва да одобри и отличникът да впише не друго, а посредствеността си. Максимум изпълнителен директор на ниско до средно ниво... Качественото отношение и подход към натраливостите вече те води към разчупване на това ТРЯБВА, развиване на характерова гъвкавост и приемане на нещаа каквито са, далеч надхвърлящи малкия човешки моралец. Успехи!
  19. Ясно просто се плаша да не са гласове в главата ми си казвам отново край полудявам.Отново заради мислите , че от учене мога да полудея не си давам много зор.Уча не повече от 5 часа, а със сигурност трябва много повече.Защо във всяко едно мое действие съществува думичката страх?
  20. Превърнал се е в още едно дете. В това участвате и вие. След като заявите в разговор и на хартия (мъжкият му мозък има нужда да види черно на бяло) и разпределите задълженията си, правите само вашите. Дали ще е традиционното мъжко и женско разпределение, това си е ваша работа. Когато обаче веднъж сте поела СВОИТЕ и единствено своите ангажименти, неговите не пипате, дори земята да почне да се върти наобратно. Ако продължи да не ги върши, отново спокоен разговор - забележете, спокоен, в който се уважавате и именно затова поставяте здравите си граници и държите той да е мъжествен мъж. Когато така поставите здравите си граници, вместо викове и караници, водещиточно до това, до което не искате да водят, самоуважението ви автоматично се пренася като отношение на чаровно присъствие, през което можете с лекота да вдъхновявате мъжа си, да сте му муза, за която е готов на всичко. Защото вярвайки си, му вярвате, твърда сте, без да поемате ангажиментите му, с което бихте го поставяла в ролята на дете, но умеете да резонирате с него, да му влизате под кожата, да събуждате либидото, емоцията и ума му така, че да е готов планини да изкачи заради вас. Тези умения учите при психотерапевта - желателно е да е същият, при който ходи и той. Ходите лично, а отвреме на време заедно - такава е практиката. Сега сте влязла в ролята на сърдеща се мама,а той на бунтуващо се детенце.. А това конфигурира ситуацията в липса на интимност, безотговорност от негова страна и много нерви от вашата. Скачени съдове сте - излизайки от тази роля, научавайки се на твърдост, граници и съблазняване (синхрон и водене, за което писах по-горе), цялата система се променя. В този процес самата вие ще видите какво в собствените ви модели ви тласка към подобно поведение. Осъзнавайки, дезавтоматизирате и променяте възприятието си за ситуацията, мисленето, реакцията и поведнието си. Оттам цялото ви семейство потръгва. Той - със сигурност има какво да променя също. Обаче заявката за промяна е ваша, както и по отношение на дома и семейството, емоционалната интелигентност на жената е важна. А той - ако има капацитет, ще се промени. Ако няма, във вас ще започне да назрява решение в друга посока. Но, с малко ваши и негови усилия, водени от терапевт, всичко може да се промени. Понастоящем нищо не държи семейството, а разделите са по-скоро масирано препоръчвани и масов факт. По скромното ми мнение, много може да се направи и семейната хармонизация е факт, когато и двамата проявяват мотивация, обич и грижа един към друг!
  21. Оставих Ви съобщение на лични.
  22. Здравейте, направих подобна тема в подфорум Семейството, но тъй като моля за препоръка относно специалист, който да ни помогне се обръщам към Вас тук. Със съпруга ми сме заедно от 11 години и имаме дете на 5 години. Първите 5 години положихме много усилия за да си направим дете. Много надежди, сълзи, процедури, лекари, държави, хормони, неуспехи и терзания, които накрая се увенчаха с успех - забременях с близнаци. Последваха 8 месеца на очакване, колебания, още лекари и надежди, но въпреки всичко загубихме едното бебе. Слава на Бога, другото ни дете оцеля и в момента е умно, жизнено и прекрасно дете. След раждането на детето, някак изведнъж цялата отговорност за семейството ни се стовари с пълна сила върху мен /или аз така го усещах поне/. Мъжът ми още отначало не беше от умеещите много неща мъже, но се опитваше, а след това дори спря да се опитва. Какво имам предвид: аз се грижех за детето, за къщата, за колата, за парите, за сметките, за неговата фирма, за моята работа, за неговата работа, за почивките и празниците, за делниците и изненадите, за срещите с приятели , за мисленето за осигуряване на бъдещето и ............. се изтощих .......... психически и физически. Абдикирането му от всички проблеми, задачи и нищоправенето /въпреки проведените хиляди разговори, в които се опитвах да му обясня, че ако нещо не направи той трябва да го свърша аз/, депривирането му от най-малката пречка, която срещне, която го прави неспособен да мисли, се задълбочаваха с годините и в последните 2-3 години взеха страховити размери до достигане на сегашния момент, в който заявява "не мога" или "аз никога не съм правил ... нещото" и дори не се опитва. Работи в къщи на компютър и това му работене продължава по цяла вечер, контактът ни почти изчезна, единствено играе 15 минути с детето и отново сяда на компютъра. Моето изтощение, обаче, започна да избива в неприятна посока. Много бързо се ядосвам, а в последните месеци дори се вбесявам от конкретни негови постъпки. Когато съм ядосана - викам, а когато се вбеся - крещя, това пък него го затваря още повече и се получава омагьосан кръг. Не се случва често, но все по-силно, като вълна, която ме залива и ми изтръпват ръцете, и се задъхвам, и започвам да се чувствам като насилник. Като образовани хора, потърсихме семеен терапевт. Може би, не го избрахме добре, но изводът на терапевта беше "не се прави така". Ние знаем, че не се прави така, затова и сме на терапия, защото така правим. С цялото това изложение, искам да Ви помоля за насоки, за терапевт за мен, терапевт за съпруга ми, семеен терапевт , препоръки, литература - нещо, което да ни помогне да постигнем вътрешен мир. Благодаря Ви!
  23. Mirela, благодаря и на теб за мнението. Все пак "любовта е дълготърпелива" И двамата говорите за "презрение", но не мисля, че това изпитвам .... разочарование - да, изтощение - да, чувство на задънена улица - да, но не и презрение.
  24. kipenzov благодаря за мнението и материала за четене. Естествено, че като съм публикувала във форум тази история всеки има право да се изкаже. Точно това ми беше целта - странична гледна точка /дори и на неспециалисти, пък ще пиша в другия подфорум за специалистите/. Доста сме чели и двамата Юнг, Фройд и други психолози и философи, но май ще трябва да се върнем отново да четем, но този път с помощ Мисля, че има такъв момент и при нас /не ме напуска чувството, че някак сме си разменили местата/, а и че точно това е една от причините да си допаднем поне в началото , както и това: Но ще трябва да овладеем и анимуса и пасивността. Съжалявам, че излезе, че аз постоянно крещя, а детето ни постоянно хленчи не е точно така, то си има чувства и емоции, които не може да изразява по подходящ начин и понякога изпада в състояния на пищене или хленчене, от които възрастният трябва да му помогне да излезе, тези епизоди намаляват, защото се опитваме да придобие някаква емоционална интелигентност, която да му помогне. Горното скоро ми попадна, с уточнението, че често местата се сменят - днес аз съм агресор, утре е той и обратно. Честно казано, не го разбрах особено защото според мен садо-мазото трябва да носи удоволствие, а и на двамата не ни носи това. Мога да се съглася, че е свързано със себепредставата, или по-скоро аз му казвам себеоценката, която и на двама ни не е особено висока.
  25. Diva-roza, ако имаш желание да четеш, ето ти един цитат: "Анима и анимус Женското проявление в мъжа се нарича негова Анима, а мъжкото проявление в жената – Анимус. Зад Анимус стои „архетипа на смисъла”, също както Анимата е “архетипът на самия живот“. Важен аспект на процеса на индивидуализация е постигането на съзнателно приемане на атрибутите, произтичащи от „другия вътре“. Мъжът, индивидуализиран по този начин, е обогатен в своето мъжествено функциониране от вътрешния източник на вдъхновение, творчество и емоционална ангажираност. Анимата го подпомага да изгражда взаимоотношения с поток от спонтанно чувство. Без такова използване на женската си страна като вътрешен ресурс той е склонен да попада в безсъзнателна идентификация с образа на „нисшата жена“, изразена чрез бърза смяна на настроенията. Жената, която е постигнала съзнателно приемане на атрибутите на своя анимус, е способна да използва силите на своя Логос в справянето с външния свят. Тя е способна да прави разграничения обективно, нейните способности за наблюдение и разсъждение са засилени и може умело да възприема смисъла. Без такова използване на мъжката си страна като диференциран източник жената може да попадне в безсъзнателна идентификация с образа на „висшестоящия мъж“, прокламирайки преценки така, сякаш са факт, правейки безпочвени допускания и безапелационно и догматично провъзгласявайки мненията си. Обсебването от Анимус или Анима променя личността така, че изпъкват онези черти, които психологически са характеристики на противоположния пол. Когато анимата и анимусът не са интегрирани в личността могат да се проектират навън. Ако анимата в мъжа остава несъзнавана, тя може да бъде проектирана навън, върху реална личност – жена, която мъжа да обича до степен на обсебеност или върху мъж с меки и чисто женски черти, към когото мъжът с неинтегрирана анима проявява нескрита неприязън и агресия. Обратното – жена с неинтегриран анимус може да бъде „крайно женствена“ и да очаква от партньора си смелост, твърдост и героизъм, непосилни за него. Жена със силен анимус, ще привлича нежни и пасивни мъже. Силният анимус в жената може да потисне собствената й женственост до степен да отрече напълно женската си природа и да започне да действа и мисли от позицията на мъж." "Карл Юнг – Пет архетипа на колективното несъзнавано",magnifisonz.com
  26. Diva-roza, чувала ли си, че във всяка жена живее един мъж, и във всеки мъж живее една жена?! Опитай се да излезнеш от идентификацията ти с мъжкото "героично" начало в теб си(анимус) и малко вероятно, но навярно би могла да видиш "потискащата жена", контролираща мъжа ти(анима). Тези два, вътрепсихични образа са сили в пъдсъзнанието на двамата с мъжа ти, които не осъзнавате, че захранвате самите Вие с незрялото си поведение. Както виждам, тяхното почти напълно несъзнавано въздействие е, и, и ще оформя взаимоотношенията ви. Докато не се разделите, ако продължавате така! Презрение, отчужденост, безразличие, липса на синхрон...все такива индивидуални защитни реакции, целящи единствено да "замъглят в поносимост" очевадната липса на уважение ПОМЕЖДУ Ви. Също така и да потисне изблиците на агресия, от което пък тази агресия преминава във вътрешно напрежение, а то в отчуждение и липса на уважение, и така отново... Две пораснали деца!!! Едното "борещо се" да постигне своя идеал, с цената на постоянни изисквания и упреци към другото. А другото "предало се" в плетеницата от "външни" за него изисквания, които няма никаква вяра, че би могло да задоволи. Има един характерен модел на взаимоотношения, който се описва като садистично-мазохистични взаимодействия и напълно отговаря на вашия модел. Този модел е познат и като "агресор-жертва". В основата му е един "по-дълбоко" в подсъзнанието модел наричан понякога "манталитет на жертва" и е свързан с негативната Себепредстава (self-image) Е, по мое мнение, което споделям макар и да не съм специалист, позитивното развитие към момента следва едни познати етапи при децата. Момичетата съзряват по-бързо от момчетата. Хубаво е, че си го осъзнала, защото "Промяната отвън се предшества от промяна отвътре". Както и "образът" на мъжа ти в твоето съзнание може и да е малка част от неговата същност, душевност. Както със сигурност ,,твоят образ" в съзнанието на мъжа ти не отразява пълната ти душевност. Просто явно си говорите, но не разговаряте, и то отдавна. Кофтито на това, да си по-осъзнат от партньора ти е, че осъзнаваш отговорността за действията си, но пък и силата да промениш статуквото!!! Напоследък жените са изразено по-силния пол! А "отношението" на мъжа ти към детето... Това не е първично! Първичното у детенцето Ви е, че Вие- мама и тати, сте неговите богове. То не е проявявало индивидуалност до скоро. Това, което си е изградило като модел на поведение е "копи-пейст" на отношението един към друг на родителите му. Така отношението на неприязън и напрежение към тати е просто възпроизведено през детското творчество "отношение на мама към тати". А отношението на детето към теб е възпроизведеното през творческата му натура "отношение на тати към мама", съответно към теб детето Ви проявява постояно искане за задоволяване и поемане на отговорност за задоволяване на множеството си желания и претенции като не спира да хленчи. П.П. За психотерапевтична помощ и насоки онлайн от специалисти има специализиран подфорум. В този форум, всеки като мен може да се изказва, ако се съобразява с условията на форумната политика, де!!!
  1. Load more activity
×