Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Всичко. Включително Психотерапия

Showing all content posted in for the last 365 days.

Content Types


This stream auto-updates     

  1. Past hour
  2. Добрата молитва Беседа: Аз дойдох, за да имат живот - 17.09.1920 Господнята молитва
  3. Съборни беседи м. юни 6 юни 2020 г. - 49. Аз дойдох, за да имат живот - Извънредна Беседа - 17.09.1920 13 юни 2020 г. - 50. Добри ученици - Извънредна Беседа - 19.09.1920 20 юни 2020 г. - 51. С любов и вяра - Извънредна Беседа - 26.09.1920 27 юни 2020 г. - 52. 400 000 форми Извънредна Беседа - 03.10.1920
  4. Today
  5. Станимир

    Справедлив ли е животът

    На думи е лесно да кажеш кое е правилно, но всичко с което човек не се е сблъсквал и не е преживявал е трудно. За подчертаното, сама си написала "толкова не искам да се случва". Но нещата не стават защото ти искаш или не искаш, а защото определени причини са довели до това те да се случат. И както сама написа по-рано, трябва да се открият и разберат тези причини. Т.е. ако искаш нещо да не ти се случва, освен желание трябва да създадеш и условия за това. А Бог/вселената са създали условия без които сигурно хората още щяхме да сме в каменната ера, ако бяхме оставени сами да се развиваме, без помощта на други по-развити същества. Но има неща, които друг не може да свърши вместо нас. Живеем в свят в който всеки е зависим от всички останали, и ако не се научим да живеем единно, в хармония и солидарност, то "добруване" не може да се очаква. Все пак идеята е да живеем активно и разумно, а не в някаква красива илюзия в полусънно състояние, изпитвайки също толкова илюзорно удовлетворение.
  6. На това се базира и концепцията за Висш Аз. Както и преражданията на душите. Но, Ахмед, съдейки по акаунта ти, вероятно си мюсюлманин?! А в поста ти се съдържа дилема свързана със Спиритуализма.https://bg.wikipedia.org/wiki/Спиритуализъм_(религия) Е тогава, замислял ли си се през какви мистични преживявания е преминал Ходжата, с какви форми на Духа се е сблъсквал, за да се изчисти и да може да е полезен за групата, на която е религиозен водач?!? (Имам предвид "извисения ходжа", а не чиновника в институция). Дали един качествен Ходжа би привикал дух или би се осланял на сигналите и символите дадени от Аллах в ежедневния живот?!?
  7. Станимир

    Справедлив ли е животът

    Не мисля, че трябва да сме благодарни точно за болката, а просто да разберем защо се случва, какво ни показва и какво можем да променим. Болката е знак, а ако има нещо, на което трябва да сме благодарни е на силата, законът или умът (зависи кой как възприема нещата) даващ ни въпросния знак. Но тази благодарност за мен трябва да я има винаги; тя е извън конкретиката на едно или друго събитие в живота ни. В конкретното събитие ние трябва просто да открием причините и смисъла на случващото се. Молитвата преди всичко е средство да се изгради връзка с Бог. Молитвата в дадена тежка ситуация е един вид желание да преминеш през тази ситуация запазвайки връзката си с божественото, с духовното по-правилния от духовна гледна точка начин; да потърсиш помощ, но без да определяш в каква форма да е тя. Нормално е човек да се опита да предотврати болката, но в същото време не трябва да се страхува от нея и предотвратяването не трябва да е на всяка цена. Да приемеш, че нещо трябва или е трябвало да се случи в живота ти, не означава, да не се опиташ ако е възможно да го промениш. Все пак волята ни е дадена за да я използваме и ако сме се научили да я използваме правилно, то и последствията не бива да ни плашат.
  8. kipenzov

    Справедлив ли е животът

    Това не е ползотворният извод от "добрата почва"! Фокусът е на загубата, а не на наличието! За това предложих на Александър да даде повече подробности, ама и той като Донка е "влюбен в мен" и не обръщат мнимание на написаното от мен, а само на мен.. "Добрата почва", върху която е растяло преживяването ти със сектата са точно тези индивидуални качества, проявени като способностти, но довели до кофти вътрешни преживявания, поради неправилно приложение. Ако нямаше силно развита способност за мислене, не би влезнала в манипулиращи мисловни цикли, базирани на догма. Ако нямаше способността да изпитваш силни чувства, не би оплела сърцето се в източващи взаимодействия. Ако нямаше силна интуиция не би могла да бъдеш привлечена от идеята, че има и още нещо в живота, отвъд ежедневното. В случая саммото ти преживяване е било урок по неправилно приложение, от който можеш да си извадиш практически изводи. Съответно да разбереш, че всичко, което имаш заложено, подлежи на управление за достигане на оптимално адаптивна(хармонична) форма. Също и на развиване. Но и от този ти пост, в който излагаш доста като брой дилеми, от които искаш да изведеш един кардинален извод, прозира неразвитото Търпение. Това ражда напрежение, а така се създава потенциал за зацикляне. Верно, след време, когато надраснеш тези модели на нетърпеливостта за резултати, ще си дадеш сметка за самото зацикляне и механиката на възникването му. Ала до тогава послушай Станимир! Каза ти, че Животът е справедлив щом има неизменни принципи! В това има огромен потенциал от инфо! Разсъждавай единствено върху това! Концентрирай се да е единствено върху това! Всеки път като тръгне някакво аргументиране - спирай, и пак се връщай на неизменните принципи и защо ги има! Възпитай ума си на концентрация, за да овладееш това прескачане между мисловните потоци...
  9. д-р Тодор Първанов

    Джулс

    Здравей! Правилният подход в случая е комбинация от медикаментозна терапия, съчетана с психотерапия. С това съчетание, ще може да направиш нужните промени и заживееш много по спокойно и щастливо.
  10. Здравейте .Чел съм по езотеричната литература че духа на човека може в едно и също време да бъде на различни места! поне на две. Че един дух може да се прероди в 2 тела и да живее паралелно в тях. Още че един дух може да е прероден но понеже духовете не идват в този свят с цялата си енергия това прави възможно общуването с духове които са преродени. и че човек отивайки си от този свят и попадайки в отвъдното може да види душите на свои починали близки които същевременно са преродени и да общува с душите им. тъй като не са изцяло въплътени в материята. Това значи ли че ако някой призове духовете на исторически личности които вече са преродени те реално може да се явят и да му свидетелстват за своето време и дела??
  11. holyvalentine

    Справедлив ли е животът

    Ей хораааа, най-малко искам постовете ми да се превръщат в бойно поле, моля ви. Щях да пускам нова тема, но щом все още пишете, ще продължа тук. Мисля, че Алескандър е прав, че с мърсната вода изхвърлих и бебето. Нямаше как, може би това беше пътят , за да се отърва от всчики онези програми. Но сега работя към възстановяване и то не сама, обърнах се към психолог, психиатър, енергиен лечител и прочие и съм решила да се справя с това. Отново ще намеря връзката със създателя, а тя е любов. Има обаче една програма в мен, която ме тормози, старичка е и въпросът ми е следният: трябва ли да сме благодарни за болката? Когато страдаме, то е с причина, нали учим някакъв урок. В смисъл, ако хората се разболеят, говорим за сериозна болест, то тя е настъпила в следствие на някои техни грешки, и хората вместо да потърсят къде са забравили да се обичат или къде са потънали в стрес, започват неистово да се молят на бог да ги избави от това, да им помогне. т.е, не научават ли нещо и защо са всички тези молитеви ако бог го е случил това с цел? Освен това те започват да се покайват и то за някакви неща, които нямат нищо общо и отиде коня в ряката. От друга страна ние всички се молим да сме добре, аз имам един такъв неистов страх от болката на безпомощността. Примерно загубата на близък е нещо тежко, но преодолимо, нашият живот продължава, ние сме здрави и т.н. Но ако загубим зрение, крака , ръце, попаднем в пожар с тежки изгаряния, множествена склероза, това са диагнози, от които обратен път няма, поне към живота, който сме познавали преди. Когато съм свързана със създателя, не би трябвало да имам подобни страхове. Казвам, да, ако това се случи , значи е било част от плана, няма как да имам гаранция в тоя живот, но все пак толкова не искам да се случва, че едва ли не се чувствам предадена само като си помисля, че може да ми се слулчи. Ако бог/вселената ме обича, би трябвало да добрувам. Не знам дали ще се справя с подобно нещо, сигурно ще се справя, но степента на щастие ще е много по-малка от тази на един нормален човек. И така, когато страдаме, има ли нужда да се молим, или тихо да приемаме случващото се? И въобще има ли смисъл да се молим, ако случващото е предопределено за наш поучителен епизод и кога въобще има смисъл да се молим? Не се ли превърщаме в мрънкащи , безпомощни деца?
  12. Yesterday
  13. Александре, благодаря зя признанието! Наистина съм запален по темата, но не бих си споделил концепцията! Би се възприело като тщеславие! В това все повече се убеждавам! Колкото и да изглеждам като самонадеян и самоуверен, аз съм и дълбоко раним и чувствителен тип. А "подмятанията" ме нараняват, но от малък съм се научил, че да си различен е свързано със страдание. От тази гледна точка, не бих споделил концепцията си по темата директно, тъй като по този начин бих отнел удоволствието сам човек да си достигне до своя интерпретация. Споделил съм си във форума почти всички идеи, които стоят в основата на моя мироглед, без най-абстрактните, щото те просто няма почти никъв шанс да бъдат разбрани. Ти вече спомена нещо, което на вътрешно нещо възприех! Че някой може да приеме изказаното от мен за "вярно", а така да го саботирам в трудолюбието за собственото му развитие в полето на информацията. Е що ми "мажеш кънките"? В клоун ли искаш да ме превърнеш?! Така ще се успокоиш ли?!
  14. Това е съвсем естествено, защото достойнството като чувство възниква от съпоставянето на личната активност с обществените порядки. А обществото е безличностно и установено се управлява от трансперсонални същности ( "духове", "колективни потоци" или квито още дефиниции са измислени не само в Социологията). Всичко, което се "захранва" от действията, мислите и чувствата на индивидите в обществото, както вероятно и от всички живи същества във Вселената (въпрос на религиозни убеждения) Достойнството и Честта са инструменти за обществения контрол върху индивидите, които изграждат самото общество. И тва ми неутрално мнение, ако "се интерпретира" като "силно желание" вече ще е въпрос на несподелена любов... Не съм против чувствата, но те пречат на разума да подпомага ума.
  15. Толкова често "лепим етикети" на другите, без да се усещаме... "Оценки" от рода на "не си прочел внимателно", последвани от "нямам намерение никого да вкарвам ...в моята кошара" изразяват единствено личното противоречие между съзнателно оправдаване на действия и подсъзнателните властови мотиви. Или пък "лепнатия етикет" - "силното желание да НИ вкараш в правото мислене", който е лапсус, отражението на проекцията на личното несъзнато желание на "етикиращия" в комбинацията с его-усещането за принадлежност към група. Ако 10 човека са изказали една глупост(един нефелен опит за морализиране чрез "зареждането" на някаква дума с отрицателна конотация), то означава ли това, че аз изказвайки различно мнение от "колектива" не съм "чел внимателно"??? Вероятно и аз "мириша на сяра" на някой?!? Риторичен въпрос, май. Пък и вече разбрах, че съм "от пейзажа", а той бил "миризлив"... Също така и събрах достатъчно данни и мога да изкажа твърдение: Силната религиозност се дължи на неизживяно или травматично детство и води до "фиксиране" в инфантилните мисловни модели "Или/или". Извинявам се, ако съм "обидил" някой! Просто не се старая да съм част от колектив, а си споделям мнението, което всеки си е в правото да не харесва, ама когато се изказват противоречиви мисли, го констатирам. Пък непротиворечивото изказване може би се дължи на "право" мислене. На това му казват логическо мислене, някъде в "миришещия на сяра" свят.
  16. adelll

    Джулс

    Прав сте д-р Първанов.Самооценката ми е много ниска.Самочуствието 0.В последните години се чуствам и на интелектуално ниво по този начин,тъй като последните 8 години от живота ми мимаха вкъщи с грижи за децата. Честно казано тревожността ми е по 24 часа и аз съм неадекватна да общувам и да върша каквито е да елементарни дейности.Усамотила съм се и с мъжа си дори не говоря от месец. Незнам какво се случва наистина.Дните ми се виждат дълги и мрачни,всякаш времето е спряло.Другото,което ме притиснява много е че ако трябва да излезна навънка ставам толкова тревожна,че цвлата треперям.Става ми много зле. И не на последно място през целия ден съм в състояние на мозъчна мъгла,не помня преди 5 мин какво съм правила или какво съм казала а вечер главата ми се стяга като в каска и не се отпуска от нищо
  17. Донка

    Духовната гордост

    Oт силното желание да ни вкараш в правото мислене, очевидно не си прочел внимателно написаното в темата от създаването и. Съвсем не сме имали предвид надменност, макар че надменността да е родна сестра на гордостта. За да има над-менност, има сравнение с другите и издигане на нещо свое (материално, емоционално, духовно) над подобното, което притежават останалите. Гордостта може да не включва сравнение с другите хора, и да, тя наистина е положителна самооценка, НО с една съществена отличителна черта - тя има претенциите да замества и измества оценката на Бог. Ето един пример: Дълги години живях с прикрит комплекс за малоценност - бях сигурна, че не съм красива. (Сега гледам снимките си от младите си години и ми става и смешно, и жално за себе си). Ще кажете - това е обратното на гордостта - Гордост е, когато човек се смята за по-красив от другите, нали? Не. Това е горделивост. Гордост е, когато смятат, че Бог ми е създал тяло, което не отговаря на МОИТЕ критерии за красота. Аз съм недоволна от моя Създател и от неговия дар, страдам. Ако аз бях си създала тялото, щеше да е много по-добро.... О! Поставих себе си НАД него... Замириса май на сяра и на най-способния от всички Ангели, който бил изпратен тук на земята да се опита да направи този съвършен свят, който смятал, че може да създаде, за разлика от несъвършения свят на Бога. Наскоро чух друго определение за неговата задача на земята - да разрушава всичко, което е изградено без любов... Кой знае... Този пример беше за разновидност на материалната гордост. Духовната - вече споменах, когато смятам себе си за образец на праведник, разбиращ, знаещ повече от другите, та затова имам карт бланш от Бога да оправям и вкарвам в пътя другите. Та за себе си да кажа, че нито се смятам за образец, нито за знаеща, а и в пътя нямам намерение никого да вкарвам - всеки да си върви по неговия, аз по моя...
  18. Станимир

    Духовната гордост

    За мен гордостта е един вид положителна самооценка. Нищо повече. А в това виждам проблем, защото илюзиите и капаните, в които човек може да попадне самооценявайки се, са твърде много. За разлика от гордостта, която е свързана с вече постигнатото, увереността е насочена към бъдещето. Едното е резултат, другото дава импулс за ново начало. За достойнството споменах, но тук ми се иска да направя още една съпоставка с гордостта - гордостта е самооценка, докато оценката при достойнството е по-скоро извънличносттна, надличностна. При рицарите оценката за чест и достойнство се дава от Бог и е свързана преди всичко с морала. И само тази оценка е важна. При ученичеството важна е само оценката на Учителя.
  19. д-р Тодор Първанов

    Джулс

    Здравей! Прочетох няколко пъти написаното от теб. Това което мога да кажа от тази информация е,че няма никакви основания да се мисли за шизофренно заболяване или БАР. Има обаче много факти за натрапливи мисли -цитирам>> ,,Започнаха мисли че искам да убия децата си мъжа и да се самооубия.,, ,,тресях се от нерви от безсъние и от тези сцени които си представях че убивам близките си. ,, ,,.В главата имам поток от мисли,които никога не спират.Мозъкът ми зацикля на фрази от песни,реплики,филми,, ,,Само за това чета и само за това мисля.Моля дайте ми някаква диагноза,защото вече се побърквам.С мъжа ми постоянно се караме,защото освен да чета друго немога да правя.,, С две думи, според мен се касае за ОКР, което води до депресивни състояние в личност която е с много ниска самооценка.
  20. Василена Христова

    Джулс

    Здравей, не си със шизофрения. Просто имаш нужда от активна работа с психотерапевт, който да ти помогне да се справиш със сегашните си мисли, да ти помогне са изградиш нови мисловни навици и да те научи да се справяш със стреса и напрежението.
  21. Last week
  22. adelll

    Джулс

    Здравейте на всички в този форум.Чета Ви месеци наред,искайки да споделя моите проблеми и ето ме най-накрая се престраших. На 28 години съм.Омъжена с две дечица.Незнам от къде да започна,тъй като аз самата съм адски объркана и незнам какво ми е! Ще започна от детството си.Едно дете съм.Майка ми и баща ми са много добри хора,не съм била лишавана от нищо-материално,май ми е липсвала само обич.Не са ме били не са ме наказвали даже напротив май съм била доста разглезена. Още от малка винаги съм била много тревожно и нервно дете.Обичах аз да командвам в игрите навън а когато това не се получаваше аз се одръпвах и се сърдех.В пубертета се запознах с едно момче-първото ми гадже.Имахме много странна връзка,която продължи 5 години. Той беше много ревнив и постоянно ме следеше и контролираше.Дойде един момент в който не ме пускаше да излизам от нас а аз покорно му се подчинявах от страх да не ме изостави.Започна да ме тормози психически и физически също-биеше ме много често.Аз пак от страх не казах на нашите и това продължи с години.Както и да е.В този период аз изгубих всичките си приятелки имах слаби оценки в училище постоянни скандали с майка ми,започнах да я лъжа да и отговарям и на пук да правя всичко наобратно.Спомням си,че тогава започнаха и моите здравословни проблеми-гастрит,язва,рефлукс постоянно повръщах,постоянно бях нервна и тревожна. Загубих съня си още на 14-15 години.Заспивах рано сутрин неможех да стана за училище и спях по цял ден. След 5 години тормоз най-накрая тази токсична връзка с приятеля ми приключи. Но в мен винаги остана един страх от изоставяне и винаги много драматично съм приемала следващите ми раздели с гаджета-страдала съм с месеци и съм пиела алкохол. На 19 ме приеха да уча,но така и незавърших тъй като не ми се учеше постоянно се чуствах зле,уморена,неможех да се концентрирам. На 21 забременях от човек в който бях много влюбена,но когато родих всичко се промени.Той се държеше безотговорно а аз започнах да чуствам омраза към него. Разделихме се и не след дълго започнах връзка със сегашния си мъж.Той също беше много ревнив набързо се случиха нещата и с него забременях родих. Но... сега осъзнавам,че аз никога не съм била истински щастлива с никой. От години насам аз съм постоянно мрачна,депресирана,тъжна, мразя всичко и всички.Нямам никакви интереси,нищо не ми е интересно.Живея един мрачен и скучен живот. Преди 3 год заминах за чужбина с мъжа ми. Децата останаха в България.Аз приех това много тежко,но така се налагаше в този момент.Месеците в чужбина бяха най-тежките в живота ми.Омразата ми към всички се усили десетократно.А върхът на всичко беше когато се прибрахме обратно в България. Още с прибирането ни при мен се отключи тежко безсъние което продължи два месеца. Два месеца нито час сън. Започнах да изпадам в странни състояния. Започнаха мисли че искам да убия децата си мъжа и да се самооубия. Постоянно пиех диазепам и лоразепам за успокоение. Бях напълно неадекватна, незнаех какво правя само ревех и се страхувах от всички около мен. Оставих децата при мъжа ми и свекърва ми и отидох при майка ми-незнам защо но само от нея не ме беше страх. В това състояние изкарах още 2 месеца беше ме страх да отида на психиатър. Майка ми си взе отпуска тези два месеца и ме гледаше вкъщи.Аз ревях денонощно,тресях се от нерви от безсъние и от тези сцени които си представях че убивам близките си. Не се къпех със седмици,не се хранех и не излизах.Не давах майка ми също да излиза понеже ме беше страх да оставам сама. И така след общо 3 месеца мъки майка ми ме заведе на психиатър,според който имах паническо разтройство-но според мен не беше това диагнозата. Изписа ми Ксетанор сутрин по 1т. Клонарекс и Ремирта вечер за сън. От Ремиртата започнах да спя. Но депресията не минаваше. Продължавах само да лежа и да ме е страх от всичко и всички. В един момент започнах да страдам и да се обвинявам че децата не са при мен. Мъжа ми се върна в чужбина,аз не бях в състояние да пътувам с него.Децата дойдоха при мен и нашите.Дните минаваха нашите се грижеха за децата.Беше спокойна атмосферата вкъщи и аз малко по-малко започнах да се възстановявам. Ходех и на психоаналитик,незнам дали ми е помогнал тъй като тълкувахме само сънищата ми и нищо повече. Проблема ми започна пак тази година преди два месеца.Започнах да ставам адски нервна,да викам на децата да не понасям никой около мен пак се започна с омразата към всички и всичко. Чуствам постоянна умора безсъние пак от 2 месеца и много тежка депресия.В момента пия само лоразепам за успокоение.Тревожна съм и нервна по 24 часа,когато успея да заспя е за не повече от час или два и сънувам само кошмари и ярки сънища.Мислите за самоубийство са почти постоянни и ми носят спокойствие,че ще свършат мъките ми. Нямам причина да съм нещастна а се чуствам на дъното. В моментите които не мисля за гадни неща тревожността пак си я има само че изпадам в странни състояния на приповдигнатост.Настроението и емоциите ми са нестабилни,както и мислите ми.Немога да се съсредоточа в една мисъл.В главата имам поток от мисли,които никога не спират.Мозъкът ми зацикля на фрази от песни,реплики,филми.Започнах да не излизам от вкъщи,защото навън ми става лошо,изпитвам чуство на дереализация,ако някой ме заговори почервенявам и немога да свържа и едно изречение.Мисля,че имам шизофрения или биполярно разстройство.Само за това чета и само за това мисля.Моля дайте ми някаква диагноза,защото вече се побърквам.С мъжа ми постоянно се караме,защото освен да чета друго немога да правя. Ако е шизофрения ще се оправя ли? Целия ми живот е някакъв ад в това състояние. Напоследък се усещам как седя зациклена в една точка и си представям някакви неща не живея в настоящето. Какво се случва с мен?
  23. Благодаря . Много точно и лично потвърждение . Не бих му обърнал внимание . Покрай обясненията му за сомати ми дойде в повече .
  24. Донка, в цялото ми повествование в темата се опитвам да "отнема" излишно негативното "звучене" на "Гордостта" в темата, а вероятно и навсякъде във форума! Особено пък във формата на "пагубно?!? за божественото", което вече фигурира като текст. Ами, че то божественото не може да умре и за него няма нищо "пагубно"...има само "воали", които го скриват. Определено това е въпрос на "наслагване" през годините!!! "Постигнато" е колективно, за доста време, от много хора, чрез личните им интерпртации( и предразсъдъци) след прочити на Беседите. Така и не е осъзната прикритата човешка омраза, негативната форма на човешката любов, която се съдържа в Тоталното Разделение между човешкото и божественото. А те са на едно, не са "отделни", но за да може да се учи Умът му е нужно да раздели едно от цялото. За да има "движение" трябва да има "полюси", ама не и тотално отричане - това е "замитане под килима"! Ако си си "сложил черни очила", целият свят ще е "черен", а ти - "зад очилата", ще си "бял", ама предимно в твоите представи. Ако в ръката си държиш единствено чук, отношението ти към всичко ще е като към пирон! ("As Abraham Maslow said in 1966, "I suppose it is tempting, if the only tool you have is a hammer, to treat everything as if it were a nail."[2] ", уикипедия, "Закон за инструмента" ) наистина е доста tempting(изкушаващо, съблазняващо) да "набиеш канчето на някой", особено, ако вярваш че си "хванал Господ за таш..ците". За това дадох "примера" от "Властелина на пръстените" с Галадриел - просто алегорично да се види как изглежда преодоляването на чувството за власт. В първото изречение се описва черта на характера, а във второто - вече индивидуално действие, но негативно проявено, производно на неосъзнаване на тази черта и атестат за невъзпитано в егото Смирение! Написано е като съвет, а не като ПРИСЪДА!!!! Четете малко и без да сте си сложили "черните очила", преди да почнете "да забивате пироните в собствените си глави", несъзнавано отъждествявайки се на "чукове". А колко обичаме да "осъждаме", "да сочим с пръст", без да знаем или поне да си замислим?!?! Гордостта е част от Индивидуалността, а последната е продукт на това, че сме отделни човеци в природата. Отделни индивидуални творчески актове на Създател. А това, че Гордостта "ограничава, затваря" знанието "да влезне у тимбата" си е истина. Но е част от преходно състояние на същността ни и не е нужно да е в "негативни окраски". Ама, за да може нещо да се затвърди в съзнанието ни като практика, е нужно да има и период на "ограничаване, затваряне", за да се реализира осмисляне и овчувстване. Преди интуицията да те насочи към ново "разширяване, отваряне". И този вътрешен процес се реализира докато извършваме Действия в Света. Ако го има и личната интерпретация на знанието е качествена, повечето от действията са разумни, иначе ... всички носим "животинското" в себе си... Последните редове са АРГУМЕНТ за защита на тезата ми, че изцяло негативното "звучене" на "Гордост" е продукт на лични интерпретации и не е обективно. А изфабрикуваното, безсмислено понятие - "Духовна гордост" е нефелен опит за описване на човешкото качество НАДМЕННОСТ. При това, не само е нефелен, ами и подвеждащ, защото се смесват значения на думи и се "провежда" негативното от "надменност" към "гордост". Аре мислете малко отвъд предразсъдъците! Извън "набитити в главиците" "модели за мислене"...
  25. kipenzov

    Справедлив ли е животът

    Яко самовлюбен егоист си! Нямаш елементарна способност на емпатия! Ако Валантайнката можеше сама да си направи "рекапитулация" щеше ли да пита в толкова теми?!?! Още повече, че саботираш комуникацията й със Станимир, освен това пък и безполезно, описваш грубо нещо очевидно! Овладял си си "ума" - таратанци! Усещането за "териториалност"("част от пейзажа"), остави че е характерно за животните, ама е и основната причина за самозабрава на Егото и "отприщването" на его-мотива за "надмощие"..... НЕ Е СПРАВЕДЛИВ ЖИВОТА - Господ създал Света и дал на всеки човек УМ, ама населението непрестанно се увеличава!
  26. Донка

    Духовната гордост

    Да вметна в разговора Това, че човекът приема гордостта и нейните външни проявления в горделивост (в различни области - материална, духовна, емоционална и др), като пагубни за божестственото, което носи в себе си, за любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта, не означава, че този човек е или иска да бъде стерилен праведник - без гордост. Това последното е точно определението на духовната гордост, според мен. Има тънка, но кардинална разлика: - приемам гордостта в себе си, различавам я, смятам я за нормална част от човещката си същност и поради това - в правото си и в нормата си да я нося и проявявам. Е, излишното проявяване го наричаме горделивост и ще се стараем да не я показваме много. - приемам гордостта в себе си, различавам я, осъзнавам корените, действието, последствията, и се опитвам да се освободя от корените (!), а не от самата гордост Без корените, тя постепенно ще залинее.. Гордостта не е изначално моя - тя е внушение на егрегорите... не знам дали ще имате време за този филм, но на мен ми беше безкрайно интересен, макар да го гледах на части няколко дни...
  27. Наблюдавам напоследък хората... Сякаш това, което преживяхме и преживяваме всички, започва да ги превръща в по-добри човешки същества. Има и такива, които сякаш губят разум... И може би всичко зависи от ценностите - сега изплува истината... Странен вирус, странна епидемия.. Допада ми тълкуването на Лазарев от началото на "пандемията": А ето размисли отпреди месец:
  28. АлександърТ.А.

    Образованието в България - част 3

    Май това е верния отговор . Живее се за себе си , за момента . А конкретно за ,,позвани Путину". ...До колко поведението на детето е отражение на мислите , на майката? ...Имаше друга тема където пишехме , как живата връзка лице в лице , се орязва от всяко техническо средство . А разнообразния социален живот е решаващ за израстването , поради факта на несъвършенството на които и да е човек . Богатия живот в социума предразполага за повече съвършенство на бъдещата личност . Може би си спомняте притчата за монаха отгледал сираче далече от хората , високо в планината .Когато слезли веднъж на пазар , Младежа се залепил до една жена и се чудил какво е това ... Та , всяка неестественост , ограничение , насилие . Неминуемо дават последствия--празноти , които човека после запълва , Както може .
  29. Най краткия отговор е , че човека е полу будно съзнание . Частица на общото космическо съзнание . За добро обяснение е нужно познание върху представата за човека . Повече яснота за духа , душата , тялото , за низшия и висшия Аз .За молитвата и медитацията , за карма и съдба . Колкото повече човек рови по тези теми , яснотата се увеличава . И най важното , извора ! За нашето време , това са Дънов и Щайнер . Има и други разбира се , но се тръгва от тези двамата . Ето едни стари теми с хубави размисли : http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/2844-вярвате-ли-в-чудеса/ http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/10628-в-човека-има-три-същества/ http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/10141-зависими-ли-сме-от-смисъла-защо/ http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/10110-сбъдват-ли-се-приказките-в-живота-ни/ пп Кипензов ще ти обясни , че е нахъсан по тази тема .
  1. Load more activity
×