Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ново в Портала

Showing topics, blog entries, статии, молитви, песни, мисли, images и files posted by Донка, Рассвет, Надеждна, Розалина, Слънчева, Лъчезарна or Ани и posted in for the last 365 days.

Content Types


This stream auto-updates     

  1. Yesterday
  2. Слънчева

    Милосърдие и користолюбие

    Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. (Чете се темата: „Отличителните черти на физическия и на духовния свят“.) Тема за следния път: „Влиянието на сладките и кисели храни върху човешкия организъм“. Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море. Както вълните на морето заличават всичко, написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко, написано в човешкото съзнание. Казвате: „Не трябва ли да ходим при морето?“ – Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. Като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете. За да не става това, стойте далеч от морето. С други думи казано: Не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идат от света, увличат се в него, турят го близо до сърцето и съзнанието си, вследствие на което страдат. Много естествено! Те не познават законите на света и не могат да се справят с него. Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, той трябва да е завършил своето развитие. Само съвършеният човек може да работи с елементите на света и да се ползва от тях. Понеже хората влизат в света като несъвършени още, те живеят малко време и умират. При сегашните условия на живота човек не може да живее дълго време на земята. Ако той живее на земята 1000 години, нищо няма да остане от него. Или ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза в училище, без да знае нито програмата, нито законите, които го управляват? Мнозина казват, че светът е място, дето се проявяват науката, изкуствата, религията и т.н. Ние отричаме това. – Защо? – Под думата „свят“, в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами човека и го въвежда в заблуждения и противоречия. Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса. Там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. Какво става с восъка, като го турите на огъня? От огъня той се топи, става течен. Обаче щом го отделите от огъня, той отново се втвърдява. – Какво е придобил восъкът? – Нищо особено. По характер много хора са подобни на восък. Докато са в огъня, те са меки, подвижни; щом излязат от огъня, отново се втвърдяват. Това са неустойчивите характери в света. Те са подобни още на гайдата, с която българинът си служи. Докато има въздух, гайдата свири. Щом въздухът излезе, тя се свива и млъква. И светът може да се уподоби на гайда. Докато разумността е в света, той привлича хората. Щом разумността напусне света, той губи своята красота и всички бягат далеч от него. Разумността е въздухът, който пълни света и му дава възможност да свири. Гайдата е ценна, докато има въздух. Тъй щото, ако светът ви привлича заради разумността си, има смисъл да се стремите към него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външност, т.е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща от въздуха, нищо няма да остане от нея. Това не значи, че трябва да напуснете света и да бягате от него. Живейте в света, но заради разумността в него. Изучавайте разумността и я прилагайте в живота си. С други думи казано: Възприемайте само чистите тонове, които излизат от света. Разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата ви. При това положение живеенето в света се осмисля. Къде е разумността в човека: вън от него, или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато се събуди, разумността е в него. Тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето. Докато е в хамбара, то е в спящо състояние и съзнанието е вън от него. Щом се посее в земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно, условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плод само ако го поставите в пръстта, под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина. Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас. Да хванат корен, това значи да сте ги посадили в съответна за тях почва. След това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина. Само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога. Той да свърши останалата работа. Не, ти сам ще разореш земята, ще посееш семето, ще го загърлиш(?) и след това ще го оставиш на Бога. Влагата, топлината и светлината са в Негови ръце. Човек е дошъл на земята да се учи, а въпреки това се запитва защо светът е направен така, а не по друг начин. Когато отивате на концерт, да слушате някой велик цигулар, вие питате ли защо държи цигулката и лъка си по този начин, защо свири така, или го слушате и се учите от него? За вас е важно да слушате как свири и да се учите от него, а как държи цигулката и лъка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на някой виден професор, за вас е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на първо място е съдържанието и смисъла на речта им. Не е достатъчно човек да знае само максимите на живота, но той трябва да знае методите на приложението им. Чувате да се говори, че трябва да бъдем добри, благородни. Обаче добротата и благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството си, които са вложени в душата му. В помощ на това му идат условията. Казвам на едного: Развържи кесията си. Има смисъл човек да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже. Следователно, когато се казва на хората, че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подразбира, че те са пълни кесии. Природата е вложила в тях доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да притуряте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълния хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да туряте нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне. И тъй, щом ви се дават известни условия, вие трябва да знаете как да се справяте с тях. Ако трябва да вземете нещо, ще вземете; ако трябва да турите, да дадете нещо от себе си, ще дадете. Ако не можете да използвате условията, които ви са дадени, вие не сте за тях. Запример, дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. – „Ама защо ми дойде тази болест?“ – Това не е важно. Важно е как ще се справите с нея. Преди всичко, трябва да намерите причината на болестта. Всяка болест се предшества от известно неразположение, физическо или психическо. Като намерите неразположението, ще намерите и причината, която го предизвиква. По този начин лесно ще се справите с болестта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естествените науки, математика, философия и т.н. Щом имате знания, трябва да ги прилагате. Мнозина изучават математика, работят с числата, но ги разглеждат само като количествени величини. Освен количество, числата съдържат в себе си още и енергия. Запример, повече работници свършват повече работа не само защото са повече на брой, но защото енергията им е повече. Ако две тела са нагряти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души имат различна температура, по-интелигентен е онзи, който има по-висока температура. Вибрациите на неговата мисъл са по-високи и по-многобройни. Човек представя съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации. В това отношение всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка е число с определен брой трептения и с определено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислите и чувствата си в количествено отношение на топлина, светлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното място. Ако искате да разтопите някой мъчнотопим метал, ще употребите висока температура. Приложите ли към него ниска температура, нищо няма да свършите. Следователно, ако искате да свършите някаква важна работа, ще приложите мисъл, която има висока температура, т.е. голяма светлина и топлина. Когато изучавате хората, виждате, че всеки човек отговаря на известно число... ...Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето, човек трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли само за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, той ще яде; ако дадат на дробовете на дишат, ще дишат. Обаче човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото нещо в живота е мисълта. – „Ама трябва да ядем!“ – Съгласен съм. – „Трябва да дишаме.“ – И с това съм съгласен. Същественото обаче е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо, правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви. Задача за всички хора на земята е да изучават живота в сегашното му проявление. Какъв е бил животът в миналото, не е важно; какъв ще бъде в далечното бъдеще, също не е важно. Важен е настоящият живот. За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха подозрението, съмнението и т.н. На какво се дължи страхът? – На несполучливите опити в миналото на човека. Като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си, човек се е наплашил толкова много, че мъчно се решава да пристъпи към нови опити. Само справедливостта е в състояние да премахне страха от човека. Ако отидете в държава, в която няма ред и порядък, нито справедливост, ще видите, че поданиците на тази държава са крайно страхливи. Там, дето владее пълен ред и порядък и справедливост, страхът отсъства. – Защо? – Хората разчитат на устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход? Кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силният, най-разумният, най-мъдрият. Следователно, който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога. Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страх в човека. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората са лоши. Това са второстепенни работи. Ще знаете, че вярата ви е слаба. работете върху себе си, да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно да изправи човек погрешките си. Те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъг период на работа върху себе си. Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание; те трябва да се изучават, да знаят през какви епохи са минали. В характера и в проявите си човек носи отпечатъците на епохите, през които е минал. Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее още в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрана. Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. – По какво познавате сериозния човек? – „По мислите, които го интересуват.“ – Какви са мислите му? – „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ – Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на слънцето към горната час на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на слънцето. Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека... ...„Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения към Бога. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов. Дето е Любовта, там е успехът. Без Любов няма успех. Ако изучавате числата с Любов, вие ще дойдете до известни открития. Днес вие си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен количествени величини, числата представят още и силово съдържание. Освен това те крият в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Който разбира смисъла на числата, може да се ползва от тях. Запример, ако разбирате числото 6, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото 6 като число на илюзии и нищо няма да постигнете. С числото 6 се изразява Соломоновият знак – два преплетени триъгълника, единият с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Ако попадне в триъгълника с върха нагоре, човек ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 до 10 в три категории, ще имате следната табличка: 1, 2, 3 – от Божествения свят. 4, 5, 6 – от ангелския свят. 7, 8, 9 – от физическия свят. Това трябва да се докаже и разбере. Нещата се разбират само при правата мисъл. Без нея няма живот. Тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят. Като ученици на Великата Школа на живота, всякога започвайте живота си с правата мисъл, а не с доброто и злото. Бъдете художници в работата си, да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т.е. да ги поставите така, както са в природата. След това всички ще кажат за вас, че сте велик художник. В заключение казвам: Мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си, както художникът нанася красивите линии на природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия. И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на слънцето. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът. Милосърдие и користолюбие
  3. Истината е, че и двамата са ученици на Учителя. Доколко и как служат на Словото, Учителя и светлите сили нека преценят. И те си имат читатели, значи има смисъл... А ако и дали ще се самопровъзгласят, това, мисля, отново не е наша работа да съдим. Нека злото стане слуга на доброто.
  4. Last week
  5. Тази беседа така ме разтърси и толкова много отговори, светлина ми даде. Благодаря ти Господи, благодаря ти Учителю! Сега зная, че Лори е добре, че работи от другия свят и е спокойна. ...Та, казвам: Туй духване какво е? Туй е правата мисъл. Трябва да бъде един човек толкова искрен, че да има права мисъл. Той, Господ, не го остави за играчка. Ти, като идеш при Господа, ще отидеш като направиш добре своето гърне и ще духнеш както Той духа. Или, другояче казано: ще мислиш тъй, както Господ мисли, ще обичаш тъй, както Господ обича, ще бъдеш справедлив тъй, както Господ е справедлив. Във всичките си постъпки ще бъдеш. Няма да казваш: „Може ли да бъда като Него?“ Може да бъдеш – в миниатюр ще бъдеш като Него и там е щастието. Сега ние искаме да бъдем светии, щастливи хора извън Бога. Че, Бог е умен. Ние трябва да бъдем носители на Неговата мисъл, на Неговата любов трябва да бъдем носители. Всеки един човек може да направи опит. Ако той е на умиране, ако той заболее, ако призове този Господ на Любовта, мъртвият може да стане. И умрял ако е, пак ще се върне. Казвате: „Може ли да бъде това?“ Ние вярваме само в това, което сме опитали. И вие може да вярвате само в това, което сте опитали. Когато човек дойде да оздравее, в него настава една промяна. В неговите чувства настава промяна. Ти имаш едно чувство, една мисъл, че ще оздравееш. Някой път човек е в най-здравословно състояние, в него се загнезди една мисъл: „Няма да върви дълго.“ Ние казваме: Ние поддържаме учението, че и грешните, и праведните трябва да умрат. Грешните умират, праведните не умират. Грешните умират, праведните излизат. Праведният излиза от тялото, не му е потребно, той го съблича и облича друго тяло. Някои хора излизат от едно тяло, от един дом го виждаме, ето, той е един млад момък, облякъл се и казва: „Какво правиш тук?“ – „Напуснах старата къща.“ Те му правят паметник, а той тръгнал из София. Турил си цилиндър, вратовръзка, бастун. Тъй, както турците имат една поговорка, казват: „Туй ако е истина, голяма лъжа е!“ Онези, които са умрели, те, след като умрат, не излизат от вашия ум. Ако те отиват надалече, те са при вас и постоянно някой път вашите скърби и страдания се дължат на тях. Те виждат своите страдания. Онези, които са заминали, са зад вратата. Той скърби, вижда всичко, каквото е направил, и казва: „Аз съм бил много глупав човек!“ Някой път, когато умре някой стар човек, ни най-малко не тъжат, понеже той се е очистил, той ги насърчава и казва: „Добре е в този свят!“ Започва да дава съвети и всички се радват. Ако човек умре, тъй както ние разбираме, ти не може да мислиш за един умрял човек. След като умрат някои хора, мислят повече за тях. Това значи, че той живее. Казваме: „Умрял!“ Не само че не е умрял, но той живее много [по-]интензивен живот отколкото по-рано. Някой път в някое семейство – цяла статистика има, – докато бащата е на Земята, не им върви. Щом бащата умре, веднага на целия дом тръгне напред. Този баща от другия свят помага. Случва се и друго. Някой път и обратното се случва. В някой дом, докато бащата е бил, всичко вървяло добре. Щом умрял бащата, всичко тръгва назад. Тия неща може да се проверят, цяла статистика има. Онова, което е важно в дадения случай, в новите ваши вярвания може да разрешите въпросите. Във вашите стари вярвания не може да разрешите един въпрос, но в новото вярване можете, защото новите вярвания са онези естествени вярвания, които първоначално са всадени в душата. Не че са от сега, но сега започват да растат. В човека има вложени неща, които чакат като заложби отпреди хиляди години. Сега трябва да се поляризират. Когато Христос дойде преди 2000 години, трябваше този клас, който обираше цялото човечество, за да може Божественият начатък, за да може доброто в ония души, които са готови, да изникне в тях, да изникне това добро. Виждаме, че от 2000 години досега християнството в Америка има повече от стотина секти, в Русия, навсякъде… Има 3 клона на християнската религия: православни, католицизъм и евангелска църква. Те минават за меродавни. Всеки, който не принадлежи към тях, се счита за сектант. Евреите считаха за меродавно онова, което Бог е казал чрез Моисея. Тогава кое е онова, меродавното? Христос казва: „Нова заповед ви оставям: Да се обичате едни други.“ Питам тогава: В съвременната църква това правило има ли го? Да се обичате! Не само хората, вие, които искате да бъдете мои последователи. Туй важи и за католици, и за православни и за евангелисти. Един католик, като срещне един православен, той не употребява закона на Любовта. Един евангелист, като срещне един православен, не употребява закона на Любовта. Тогава питам: Де е Христовото учение, де е животът? Тогава ние още седим да обърнем хората. Ние искаме да обърнем хората към Бога. Туй е само една идея. Христос казва: „Тия овце на Мене ги даде.“ Ние искаме тия овце, които принадлежат на Бога, да ги доим както искаме и да ги стрижем както искаме, да не си ти свободен. Казва, ако идеш в една евангелистка църква, ще кажат: „Трябва да коленичиш!“.. Да имат живот
  6. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Да имат живот - беседа Молитвен наряд за край: Господнята Молитва Ще прочета 11-а глава от Еклисиаст. Ще взема само няколко думи от 10-и стих от 10-ата глава от Евангелието на Иоана: „Да имат живот.“ ...Та, казвам сега: Основното кое е в дадения случай? Вие всички имате известни вярвания. Моите почитания към вярванията. Добри са вярванията. Досега са били добри, но вашите вярвания отсега нататък ще бъдат нещастия. Всичко, което сте знаели досега, е много добро. Но отсега нататък вашето знание ще ви бъде нещастие. Ще кажете: „Защо е така?“ Всичко онова, което гъсеницата е научила като гъсеница, щом стане пеперуда, тя трябва да се откаже от него. Ако пази първия навик на живота, то ще бъде нещастие. В някои отношения и за нас е така, понеже ние минаваме от една фаза в друга. Следователно по-висшият живот, в който трябва да влезем сега, той не се нуждае от онова старото знание. То е било необходимо преди. Нови неща има, които сега трябва да се учат. Сега може да кажете: „Трябва да вярваш в Христа! Трябва да вярваш в Бога!“ Туй е добре. Какво се подразбира под вяра? Всичките хора досега са вървели по закона на вярата. Те са вървели по закона на суеверието. Суеверието и вярата се отличават по две неща. В суеверието има нещо материално. Нещо трябва да ти дадат. Дойде някой и ти казва: „Имаш пари в банката, дай ги на мене с 200 % [лихва].“ Туй е вече суеверие. Ти нямаш никаква вяра, нямаш никакво доказателство и даваш парите на вяра. Мислиш, че за един месец ще ти даде 200. На втория месец очиства ръцете си и казва: „Доволен ли си?“ – „Доволен съм.“ Това е суеверие. На вярата законът е съвсем друг. Там няма абсолютно никакво материално подбуждение. Там е основният закон на Любовта. Вярата е външната страна на любовта. Само любовта може да пробуди вярата в един човек. Там, дето няма любов, може да има суеверие. Но вяра съществува при любовта. В Писанието казват: любов, вяра и надежда. Така вървят. Сега някои хора казват: „Да имаме вяра“, а нямат любов. То е немислимо. Сега ще направя едно различие. Щом любовта във вас не функционира и не работи, тогава ще знаете, че вие вървите по закона на суеверието. В закона на суеверието съществуват всички промени и страдания. Все оттам произтичат, от суеверието. Нима на първия човек не обещаха? Те се изкусиха. Казва им онзи: „Като Бога ще станете, като похапнете от този плод.“ Като Бога ще станете – голямо обещание! Не беше вярно. По закона на суеверието вървяха. Опитаха и видяха, че това е суеверие. И в религията нас ни обещава[т], че ще бъдем в онзи свят, че ще бъдем в рая. Това е суеверие. Аз не искам да ме залъгват в оня свят. Какво ще ми разправят за оня свят? Аз съм ходил в оня свят и сега живея в оня свят. Туй, което хората учат за онзи свят, и помен няма от него. Няма такъв свят. Оня свят аз да го опиша какъв е. Вие ще искате да го опиша тъй, както се описва човешкият живот. Вие го знаете какъв е, няма какво да го описвам. Ако опиша оня свят, абсолютно нищо няма да разберете. Е, ще ви кажа тъй: хората в онзи свят не може да се виждат както сега. Там навсякъде ще видите валчести топки, топки и от всяка топка излиза светлина. Целият онзи свят е пълен само със светли топки, от които излиза светлина. Там няма да вървят такива хора. Със светлина ще ходиш в оня свят между тия топки. Ще кажеш: „Я да сляза пак на Земята!“ Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Виж как заблуждава хората!“ Пък съвременните хора живеят в заблуждение. Нека ми доведат един човек, който не е заблуден. Всеки един човек, който е заблуден, той умира, нищо повече. Всичките хора умират от суеверие. След като умре, ще го опяват, ще викат Господа, ще плачат. Няма какво да плачете! Той се преструва онзи, умрелият. Аз не съм пролял нито една сълза за човек, който се преструва. Плача за човек, когато греши. Аз не плача за хората, когато умират. Плача за хората, когато не се обичат. Плача за хората, когато живеят в безправие, а когато умират, казвам: „Много добре стана, че е умрял този човек. Отърва се светът от него.“ Сега вие ще кажете… Аз като говоря тъй, в едно отношение ще ме разберете криво. Някой имал дъщеря умряла или син, който е умрял. Ще кажете: „Много лесно се говори, но на тебе син или дъщеря умирали ли са ти?“ Когато умре вашата дъщеря, това е една лъжа, че е умряла вашата дъщеря. Ако е умряла, тя не може да бъде ваша дъщеря. Аз не искам да имам дъщеря, която умира. Аз не искам да имам и син, който умира. Аз бих предпочел да живея сам през цялата вечност, отколкото да имам син или дъщеря, които умират. Според мене синът и дъщерята не умират. В едно отношение, в една богата църква в Англия един проповедник проповядва според своите сегашни разбирания. Той казва, че като умирали хората, отивали при Бога. Един баща имал единствен син, който умрял и пита бащата проповедника: „Я ми кажи, моят син къде е?“ Той казва: „При Бога.“ До него седи един господин и той казва: „Не е при Бога, но е тука, в църквата.“ И той започва да описва сина. Описва му ръста какъв е, колко е висок, цвета и казва: „Ето, син ти ми заръча да направиш това за него.“ Питам: Кой е прав? Проповедникът казва, че е при Бога. Отде го знае, че е при Бога? Каква е тази идея? Ние казваме, че е при Бога някъде. На кое място? Защо ние ще го турим при Бога някъде? Бог е някъде. На кое място е Бог? Казва Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Каква е тази идея? Значи, много близо е. Границата между този свят и онзи свят съставя една десето-милионна част от дебелината на един милиметър. Вие ще ми кажете едно възражение: „Че как може да бъде тъй?“ Вие казвате: „Една секунда“. Знаеш какво е една секунда? Казва се само „цък“. Не е само „цък“. В едно „цък“ светлината изминава 30 000 километра. Като разделите на 30 000 части една секунда, всяка част завзема едно пространство от един километър. „Цък“ ли е това? Една 30 000-на част завзема 1000 метра разстояние. Как е тази работа? Учените хора доказват, а пък ние казваме: „цък“. Всяко нещо. което ние не разбираме, казваме „цък“. Когато се учудваш, казваш: „Цък, цък“... Да имат живот
  7. ...Един ден стоях тука и слушам кукувицата. Нито един българин няма, който знае какво говори кукувицата. Преводът куку не е верен. Нито един англичанин, нито един русин, нито един французин не е превел правилно звука куку. Един ден се заинтересувах и слушам, кукувицата казва: „Тук.“ Вие слушате кукувицата и казвате: „Куку.“ Обърнете внимание, и ще видите, че не е куку, но е туку. От толкоз време едва правя превод на една кукувица. Светът върви криво, понеже не туку. С куку никъде няма да идеш. Кук разбира воден свят, гемиджия трябва да бъдеш. Ти си на сушата, имаш гребла, какво ще направиш на сушата? Казвате: „Тази работа е лесна.“ Лесна е тази работа във водата, но е мъчна на сухо. Казвам, да искате вие да бъдете на цигулката. Сегашната струна „сол“ доста скъпа е. Някой път е обвита със сребро, някой път е обвита със злато. Някой път металът е по-прост, и звукът е по-прост. Кожата, от която е направена струната, трябва да бъде хубава. Вие искате да бъдете баща. Не е лесна работа да бъдете баща. Да играеш ролята на бащата може, но баща не може да бъдеш. Ти играеш само ролята на баща. Ако искаш да бъдеш баща, баща в някой дом, може да играеш ролята на бащата. Ролята на майката може да играеш. Но да станеш майка, е трудна работа. Някой казва: „Колко е хубаво майката да възпитава децата.“ Казвам, докато ги възпиташ, какъв зор ще видиш. Някой път майката така реве, докато излезе това дете навън. Някой път вие искате да станете баща или майка, но докато се роди една мисъл или едно добро чувство, колко зор ще видиш. Излизаш, станало ти е тежко, скръбно, бременен си с някоя мисъл. „Защо съм скръбен?“ Искаш майка да бъдеш, ще страдаш. Казвате: „Я ми кажете какво е разрешението на туй.“ Дойде една бременна жена, ще кажеш: „Много няма да работиш, няма да ходиш, много работа, да се напъваш... полека ще вървиш. Другояче ще пометнеш онова, което носиш, умряло ще го родиш. Ще бъдеш спокойна и няма да се тревожиш. Ако се тревожиш, ще родиш едно дете несретно. Ще го отровиш.“ Това е възпитание на майката. Една майка трябва да има светли мисли, чисти чувства. После трябва да има една широка душа и един мощен дух. Казвам, външният свят трябва да ни послужи. Този свят, в който живеем, е свят на плътта, той е за пример, не е лош. От този свят трябва да минем към Божествения свят, в света на чистотата. В дадения случай скръб е, когато цигулката не е нагласена. Не свириш хубаво, скръбен си. Свириш хубаво, радостен си. Хубава е цигулката, това е радост. Разстрои се цигулката, това е скръб, веднага отслабват струните. Имаш лък, няма с какво да го намажеш. Някой път го намажеш повече, някой път по-малко. Трябва удар, да излезе тази музика. Не е лесно да бъдеш цигулар. Някой път, когато някой цигулар, като извади лъка, започва да маже лъка – някой го намаже два–три пъти, някой го намаже три–четири пъти, някой десет пъти. Той не е от майсторите цигулар. Някои цигулари са много майстори. Разхлаби се цигулката, разбира, че около четвърт тон е спаднала, изведнъж завърти ключа, и пак продължи да свири. Някой, за да нагласи цигулката, развърта, развърта. Казвам: този не е майстор. Онзи, като хване, веднага я завърта. Като бутне ключа, знае колко да завърти. Онзи, като не знае как да завърти, развърта и завъртва много пъти. Много не въртете ключовете, когато свирите и когато се нагласявате. Често ние се смущаваме. Най-първо, ти вземеш да свириш: много са взискателни, бащата в цигулката е много взискателен, той иска да го почитат. Ако го развиваш, не свири вече. Майката е много тщеславна, обича да я хвалят. Хвалят я, но с какво я хвалят? Някой може да ме хвали, че съм учен човек, какво придобивам? Ако не съм учен, няма какво да ми казва, че съм учен, създава ми неприятности. Цигуларите сега се намират в трудно положение. Като дойде някой цигулар, казва: „Я ми изсвири нещо от Бах.“ Не е свирил Бах. Доста трудни парчета има Бах. Някои парчета са много трудни на Бетховен. Той казва: „Мене Бах не ми харесва толкоз, еди-кой си автор по-хубави парчета има.“ А той него знае, него свири. Всичките цигулари свирят нещо, което за тях е по-хубаво. Казва: „Посвирете Бах.“ Но Бах е труден. Сега някой казва: „Я ми посвири едно парче от истината.“ Казва: „Я да ти изсвиря едно парче от любовта.“ Досега много малко автори съм срещал, които свирят парчета от любовта както трябва. Много прости парчета са, но мъчно се свирят. Някой почва да свири основния тон, казва: „Аз ви обичам.“ Какво значи обичам? Нищо не значи. Имате о-бичам. Бичам значи режа с трион. Някой, като махне о-то, разбира, че трябва да реже дървото или най-малко да го разцепи. Един ден, гледам, една сестра застивосвала един килим. Рекох: „Оплаква ми се твоят килим.“ Казва ми: „Кажи ѝ да не удря, така не се удря. Бива, бива, но така не се удря.“ Говори ми килимът, казва: „Другите ме газиха, окаляха ме, сега аз съм виновен, защо съм допуснал да минават. Как няма да допусна? Постлаха ме, човещина е да не протестирам. А сега тука ме изправиха, стивосват ме на кое основание съм ги допуснал. Не съм господар. Други ме туриха, други ме газиха, сега аз изплащам техните грехове.“ Аз утешавам този килим и казвам: „Тази сестра е млада и доста красивичка. Ти трябва да се радваш, че такава млада сестра те обича, от обич е това.“ Казва: „Удря ме.“ Тогава ми се извини килимът, казва: „Аз мислех, че е някоя сестра, като я погледнах, харесва ми.“ Килимът казва: „Аз съм радостен, че в живота дойде една млада сестра да ме бие, досега все стари ме биеха.“ Дойде някой и ви каже една дума. Гледайте млад или стар е. Ако е млад, добре е. Всичките млади хора носят нещо хубаво. Под думата млад аз разбирам Божието благословение, което излиза като един извор чисто. Да се радваме на туй, което ние разбираме. Ако този извор слиза отвисоко, удар има. Не че иска да удря, но понеже наклонът е голям, удря. Като слезе в долината, ударите не са толкоз силни. Някой път имаме доста големи страдания, които произтичат от доброто желание на любовта. Любовта е нещо мощно и силно в света и най-мекото от всички сили, които действат в Божествения свят. Тя действа най-леко в света... Четирите струни
  8. Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „Аз мога да любя“ Ще прочета осма глава от евангелието на Матея. Когато човек се качва високо нагоре на някоя планина, много хора не го следват, хората не отиват при него. Казва се тук, в главата, че като слязъл от гората, народ много дошъл. Казвам: всичките хора ни следват, когато слизаме долу; страданията в света винаги ни следват, когато слизаме надолу; радостите ни следват, когато се качваме нагоре. (Учителят прочете главата.) „Изгрява слънцето“ Размишление. Утринно Слово: Четирите струни - 11 юли 1943 г. „Отче наш“
  9. Earlier
  10. Пролетната среща на Порталци ще бъде в Панагюрище - уикенда 13-14 април. Засега сме запазили Бобековата къща. Ако има желаещи, моля пишете в темата или лично съобщение.
  11. Молитвен наряд за начало: Разпаленият въглен - беседа Господнята Молитва http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Duhut_Bojii/01_V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Ще прочета само първите 12 стиха от 1-та глава от Евангелието на Иоана. „Благословен Господ Бог наш“ „Тайна молитва“ Ще взема само част от 6-и стих от 6-ата глава от Исаия: „И имаше в ръката си разпален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.“ ...Човешкият свят ни най-малко не е уреден. Че не е уреден, виждаме по сълзите, които всеки ден се изливат. Ако събираме тези сълзи, които всеки ден се изливат, на ден ще съберем най-малко няколко милиона килограма сълзи, които изтичат от очите на хората. Ако светът е уреден, защо идат тези сълзи? Вие може да не ги виждате, но те се изливат. Ако направим едно изчисление: два милиарда хора има на Земята, ако всеки от тях пролее по две сълзи, това се 4 милиарда капчици. Сметнете да видите колко правят. Сега въпросът не е за сълзите. Сълзите са съставени от вода. Казваме, че някой плаче. Какво чудно има в това, че някой човек плаче? Какво чудно има в това, ако видя, че една чешма плаче? Излиза нещо от нея, трябва ли да я съжаляваме? Най-после, какво разбирате под думата „плач“? Защо плачат хората? Някой път плачат от радост, някой път плачат от скръб. Ако плачат от радост, трябва ли да съжаляваме? Ако плачат от скръб, какво има да ги утешаваш? Не че не трябва да се утешават хората, но как ще ги утешите? Умрял баща му, а ти му казваш, че няма нищо, че е отишъл при Бога. Но ти положително знаеш ли, че той е отишъл при Бога? Нямам нищо против казването на хората, но доколко тия неща са верни, то е въпрос. После, като дойдем до науката, срещаме учени, които се занимават с въпроси, които ни най-малко не разрешават въпросите на живота. Запример казват за някого, че е добър бактериолог. Бактериите са много малки дребни организми, които се виждат едва с микроскоп. Ако ги поставим под микроскоп, който увеличава една 100–200 пъти, ще ги видим в най-голямата им величина. И тогава учените пишат цели томове за тях. Те казват, че има около 16 от най-опасните бактерии, които причиняват най-опасните болести като чума и тям подобни. А ако бихте запитали тия същества, направили ли са някому някаква пакост, те ще кажат, че досега никому никаква пакост не са направили. В какво седи опасността от тия същества? Като ядат, те оставят своите извержения, или своите излишъци. Техните излишъци образуват едни от най-опасните отрови за човешкия организъм. Щом влязат в човешкия организъм, тия отрови го разрушават. Това не показва, че тия малки същества са лоши, но те са крайно нечисти същества. Дето ходят, те оставят своите нечистотии. Като влязат в човека, който е създаден по образ и подобие Божие, нищо не остава от него. Тези същества нямат ни най-малко уважение и почитание към хората. Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват!“ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори. Онзи, който е ударил с тази пушка, той е виновен. На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават. То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия. Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението? Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението? Ни най-малко! Те са създадени от хората. Има си причина за това. Те искат да бъдат силни, да се защищават, да се пазят от своите врагове. Отде дойдоха тези врагове? Тези хора, които Бог създаде като братя, след време станаха помежду си като врагове един за друг. Отде влезе този принцип, омразата, между хората? Сега аз не разисквам, за да обясня въпросите, понеже тези въпроси вие сами трябва да ги разрешите. Мнозина казват, че някои въпроси трябва да им се разрешат. Обаче има въпроси, които човек сам трябва да си ги разреши. Никой не може да му разреши тези въпроси, той сам трябва да ги разреши. Това трябва да знаете. Ако ядете, вие ще разрешите социалния въпрос за вас. Ако не ядете, никой не може да го разреши заради вас. Най-съществените въпроси ти сам трябва да разрешиш. Има такива въпроси в живота на човека. При това ти не можеш да ги разрешиш изведнъж, но дълго време трябва да мислиш. Никой не може да мисли заради тебе, никой не може да разреши твоето бъдеще. Ако искаш да разрешиш въпроса си, ти трябва да имаш отлични чувства и да знаеш как да ги контролираш. Ако не знаеш как да ги контролираш, никой не може да ти помогне... Разпаленият въглен
  12. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Молитва на Царството Псалом 91 Религиозни и духовни хора-беседа Ще прочета четвъртата глава от Откровението. Молитвен наряд за край: Господнята Молитва Tогава, като четете посланието на апостол Павел: „Аз от плът и кръв не се допитах...“, то значи от любов. Има три неща, които са необходими на човека. То е, за които разбират, за духовните хора. Духовните и религиозните хора се различават. Религиозният човек иска много. Той с 1000 лева не се задоволява, със 100 000 лева, с един милион, с два милиона не се задоволява. Иска много. Що е религиозният човек? Алчен човек, който не се насища никога. Религия значи свързване. Той е вързан и когото върже, и него не пуща. Казва: „Мене не пущат, и аз не пущам.“ Духовният човек е подвижен, той се движи, на едно място не седи. Отгдето мине, всичко раздвижва, разлюлява дърветата и всичко. Понякога духовните хора мязат на тих ветрец. Някои мязат на буря, хала. Дето минат, повличат всичко. Ще кажете, всяко нещо на мястото да е. Бурята за малко да е, да мине – на някое място за половин час, за един час, най-много за десет часа. Но с месеци тази буря да държиш, тя ще обрули всичко. Най-първо, вие всички имате една ясна представа за Бога. За Бога говорите, но Господа Го мислите като вас човек. Една мравя, когато разсъждава за човека, мисли, че човек е една голяма мравя. „Какво нещо е човекът? – пита мравята. – Мравя като нас, но много по-голяма.“ Каквито са разбиранията на мравята за човека, такива са понятията за Бога на човека. Запример някой казва: „Да ида при Господа, да Му се оплача.“ Какво ще се оплакваш на Господа? Ако изхождаме от гледището на Писанието, което казва, че някога, ако земята застане пред лицето на Господа, тя ще се стопи, ако цялата земя би се стопила пред Господа, и ти ще се стопиш. Какво ще идеш да се оплакваш при Господа, то е безпредметно. Ти за Бога имаш човешко понятие. Искаш да се оплакваш на Господа. Защо не идеш да се оплачеш на баща си, на майка си, но ще идеш да се оплакваш на Господа? Понеже Господ е толкова надалече, то е същата идея, ако аз ида да се оплача на слънцето. Как ще идеш да се оплачеш на слънцето? То е 150 милиона километра далече. Ти на светлината можеш да се оплачеш, но не на слънцето. Невъзможно е ти да идеш на слънцето. Казваш: „Аз искам да ида.“ Как ще идеш, с какво превозно средство? Ти искаш да идеш при Господа, но Той е заобиколен, около Него има девет чина ангели. С девет сфери ангели е заобиколен, как ще минеш през тях до Господа? Още като идеш при първите, ще те спрат. Казваш: „Не може, аз искам.“ Може да искаш, колкото щеш. Туй показва голямото тщеславие и амбиции на човека. Човек е малко, но много горделиво същество. Мисли, че много знае. Той казва: „Абсолютно.“ Че какво е абсолютно? Грандиозно. Но какво нещо е грандиозността? Често казват хората: „Знаеш ли съвременната квантова теория? Ами теорията на Айнщайн за относителната реалност?“ Писали са хората за относителната реалност, но човешкото понятие е относителната реалност. Казват, че има абсолютна реалност, но какво е тя, нищо не знаят за нея. Говорят за относителна реалност, но и нея не знаят. Говорят за две неща непонятни. Имаме понятия за светлина и тъмнина. По същество не разбираме какво нещо е светлината и тъмнината. Относително разбираме, че светлината разкрива света пред нас и ни предпазва от падане. Като ходим в света, не се препъваме. А като ходим в тъмнината, се спъваме. Когато човек възприема правилно светлината, не боледува, но когато не я възприемат правилно, боледуват. Възприемате светлината, но започват да ви смъдят очите. Това показва, че очите не са приспособени да приемат светлината. Храниш се и щом се нахраниш, заболи те стомахът. Естествено не приемаш храната както трябва. Казваш: „Сладко ядох, но заболя ме коремът или стомахът.“ Защо те заболя? Не си ял добре, бързаш за десет минути да свършиш тази работа. Защо бързаш? „Работа имам.“ Като бързаш, какво ще свършиш? Бързината се определя от възможността, която е в човека, турена в него. Колко може да бърза един охлюв? Като кон може ли да бърза? Ще тръгне охлювът, но какво ще искаш от един охлюв, който се движи, или какво ще искаш от една малка буболечица? Тя и да бърза, крачката ѝ са много малки. Тя не мяза на един кон, не мяза на един автомобил, нито на един аероплан. Често съм слушал някой да казва: „Широки идеи имам.“ Какви са широките идеи? Братство, равенство в света. Какво е братство и какво е равенство в света? Физически две тела са равни, еднакво тежки. Туряме едното тяло на везните, тежи 45 килограма, туряме и другото, и то тежи 45 кила, уравновесяват се. Това е равенство. Питам, ако турим едно такова равенство, какво движение ще имаме? Когато водата се изравни навсякъде, няма никакво движение. За движението трябва да се роди едно неравенство. Неравенството дава подтик в живота. Ако туриш равновесието като вода, ще замръзнеш. Но ако всичките искат да бъдат равни, да имат всичките блага, нищо няма да постигнат в света. Бог нямаше желание да създаде света. Той всичко имаше, защо трябва да създаде хората? Да си има главоболие, да Го безпокоят. Казват, Господ е създал света и ти не можеш да бъдеш равен на Него. Частта не може да бъде равна на цялото никога. Частта има една възможност да бъде като цялото, но цялото ще бъде всякога по-голямо от частта. Някои хора са проницателни, ясновидци. Що е ясновидство? Вижда по-далече, да кажем, на сто километра, на хиляда километра, но вижда външната страна, вижда червено шише, но какво има в шишето, не знае. Казва: червено е шишето. Но какво има, не знае. Има друг, който знае съдържанието, но туй шише какво има, не го знае. Казва: „Шишето е червено, вътре има сладък сок, ако не вярвате, опитайте.“ Вземете запример любовта. Вашите понятия какви са за любовта?... Религиозни и духовни хора
  13. Рассвет

    Секс и духовный путь

    Что такое сексуальная энергия? [...] Что такое целомудренность? Что такое целибат? Как система навязывает ложные чувства человеку? Мешает ли секс на духовном пути? Загадочная женская природа. Женщина как источник силы, зарождающая жизнь. Почему женщину заставили забыть, что она мать? Почему в древности говорили, что женщина на сорок шагов ближе к раю, чем мужчина? Внутренний огонь Любви, как вырабатываются силы Аллата? Чего не знает мужчина о своей природе и природе женщины? Почему мужчины стремятся к безмерному богатству и власти? Что лежит в основе внезапных смен настроения, желаний и вожделений? Для чего мужчинам нужна власть над женщинами? ЖЕНСКИЕ ГРУППЫ В ИСТОРИИ ЧЕЛОВЕЧЕСТВА. СЁСТРЫ АЛЛАТ – небесные птицы, духовное достояние и настоящее богатство человечества. Почему сестёр Аллат называли «небесными птицами» и глубоко почитали в древности? Почему в истории человечества в определённый период не было войн и насилия? Аллатхяра как помощницы сестёр Аллат. Вследствие чего произошел упадок духовного развития человечества? О Софиевской группе тамплиеров. В чем заключалась непобедимая мощь и тайная сила Ордена Тамплиеров? В чем заключалась историческая ошибка тамплиеров? [...] Что происходит с теми, кто противостоит духовным силам, и чем это чревато для общества? Что скрывается за мужеложством? Почему в последнее время наблюдается по миру тенденция снижения сексуальной активности среди людей? Почему рождаются дети с задержкой развития? Почему наблюдается «синдром целибата»? Последние времена. Предупреждения древних о приходе Ангела Апокалипсиса. Время выбора и принятия решения. Кому служишь ты? Передачу можно посмотреть и на https://allatra.tv/video/seks-i-duhovnyj-put
  14. Приятели, пролетта е близо. Искате ли да се видим? Може през април. Свободни ли сте и кога?
  15. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Shte_se_razveselia.mp3 Три възгледа - беседа Молитвен наряд за край: „Благословен Господ Бог наш“ „Тайна молитва“ Ще взема само няколко стиха от първата глава на пророк Захария. Които се интересуват, може да прочетат цялата глава. Пророците изискват особено разбиране, както съвременните наши научни книги. (Учителят прочете от 7-и до 11-и стих включително.) Duhut_Bojii/03_Duhut_Bojii.mp3 Обикновено какво може да се намери между червените, пъстрите и белите коне? Те мязат на съвременните термини: субстанционално, есенционално, кардинално, максимално, минимално. Човек се намира на Земята, в един свят, с който не е добре ориентиран. Съвременните хора мислят, че те са добре ориентирани спрямо природата. То е погрешно схващане. Резултатите показват, че хората не са ориентирани със законите на природата. Цялата човешка история показва за онова разнебитено състояние, за онези постоянни промени, които стават в обществения строй. Има нещо, което куца. Туй, което куца, се обяснява по разни начини, но и досега е недоизяснено. Тъй, както го обясняват хората, те не могат да го обяснят никога. Сиромаха богат не можеш да направиш. Глупавия умен не може да направиш. Слабия силен не може да направиш. Туй е сегашното органическо състояние на човека. Какъв е последующият въпрос, който занимава хората? Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска да работи над себе си. То е светът на икономическите условия. Това е стомахът, това е физическият свят, реалният свят. Икономистите и досега разискват, имат разни теории, обясняват и може би още хиляди години ще го обясняват. То е резултат. Този резултат ще се обясни само след като се изучат причините. Втория свят аз го наричам свят на движение. То е свят на чувствата, на движението у човека. Човек трябва да диша. Както и да философствуваш, трябва да дишаш, трябва да работиш. Не може да седиш в бездействие, не може да се откажеш. Щом се откажеш, смъртта ще ти бъде дял. И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва да работи. Третият свят е най-възвишеният. Той е човешкият свят, или светът на мисълта... Три възгледа
  16. Рассвет

    Книга "Единое зерно"

    «ЕДИНОЕ ЗЕРНО» — фундаментальный социальный исследовательский проект Международного общественного движения «АЛЛАТРА», целью которого является изучение и раскрытие общих духовных зёрен, лежащих в основе религий и культур мира. В книге собраны цитаты, изложенные в первоисточниках Священных Писаний и доктрин мировых учений. Они содержат общие духовные зёрна, отображающие единую духовную ценностную основу, присущую всем культурам мира. В начале каждого раздела приведена часть под названием «Ключи к Знаниям», где содержатся фрагменты передач с участием Игоря Михайловича Данилова (с сайта АЛЛАТРА ТВ allatra.tv) и цитаты из книг Анастасии Новых, благодаря которым сегодня стало возможным расшифровать и понять то единое зерно, которое заложено в основе каждого Учения. Книгу можно скачать на https://allatra.tv/book/edinoe-zerno Фильм "Единое зерно. Часть первая. Выбор" на сайте "АллатРа-ТВ" -- https://allatra.tv/edinoe-zerno
  17. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Псалом 91 Молитва на Царството Duhut_Bojii/01_V_nachaloto_be_Slovoto.mp3 Сила и слабост - беседа Молитвен наряд за край: Господнята Молитва Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана. Обикновеният живот на човека е впрегнат в две мъчнотии. На две мъчнотии човек се натъква. В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости. Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го. Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе. После тази майка ще го остави. И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни. След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят. Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде. Никога не си пил горчиви работи. Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине. Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали. Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано. Запример говорим за оня свят, представяме си външната страна. Човек може да е облечен много хубаво, с най-хубавите дрехи, може да има най-хубавите модни обуща, най-хубавата модна шапка, но туй не е животът. Говорим, че имаме любов. Каква любов, най-елементарната работа не е разбрана. Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта. В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш. Божията любов значи постоянно да даваш. Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема. „Обичам те“ – казва. Намира торбата и взема хляба. Казва: „Обичам те, затуй вземам. Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам. Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право. Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб. Любовта му ме кара да гладувам. Яденето е хубаво сготвено. Той дошъл, изял яденето, защото те обича. Взел ти дрехата, защото те обича. Понеже те обича, взел парите. Питаш: „Защо взе парите?“ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път. Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо. Пък тя взема. Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш. Човек не трябва да иска да взема. Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам. Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата. А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам. Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея. Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя. Тя е по-голяма. Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича? Щом ме обичаш, положи шишето. Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш. Дотогава, докато даваш, аз те обичам. В деня, в който престанеш да ме обичаш, хич няма да идвам при тебе... Сила и слабост
  18. Ако вдигнем ограниченията на пощенската кутия, и потребителят отново си позволи тормоз, това ще означава следващата стъпка - изтриване. В момента затворената кутия предпазва потребителя от изтриване. Настойчивото поведение само влошава нещата.. Моля, покажете ми къде точно в момента има пристрастно модериране, за да го отстраня лично.
  19. Почти съгласна за четенето, но според мен се имат предвид само "километричните постове", които аз също чета по диагонала. Те често са копи-пейст без мяра. Да се напише такъв пост отнема много време, а то е ценно... Разговорът, все пак, не бива да преминава в монолог. Форумът "наука" ми е добре познат. Правилно е заключението, че той не е от същия вид, като нашия. Разликата е в значително по-широкият обсег на тематиките. Това стоеше като избор в първите години на съществуването на нашия форум. Имаше предложения за значителното му свиване само до тематика, свързана с Учението. За щастие, отстояхме широтата на тематичния обсег и подредихме форума. Сред форумите под името на Учителя, нашият е най-свободен и широк. Аз се радвам много и съм благодарна, че при нас работят психотерапевтите. Вече обясних защо и им благодарих в специална за това тема. За мечолари - съгласна съм за споделянето с Бог... Това е една от причините да понамаля своето участие в темите... Може би и други го правят. От друга страна, споделянето има огромно значение. На мен ми се е случвало да ми помогне мой собствен пост, пуснат 10 г. по-рано, за който вече съм забравила, и го откривам напълно случайно...
  20. Винаги сме го оценяли адекватно и сме били благодарни, дори, когато беше времето да трием негови мнения без да го предупреждаваме дори. Въпреки заслуженото изтриване на профила преди години и неприятните хакерски набези в нашите профили и в платформата (в рамките на отмъщение, заявено в прав текст), ние допуснахме потребителя Христо да се регистрира без да ни уведоми за това (ние разбрахме веднага, но лично аз се застъпих да бъде оставен на спокойствие и под моя лична отговорност). Оставихме профила и сега, въпреки задкулисното натрапчиво поведение към избрани от него потребители (жени). Взехме възможно най-деликатната мярка. Би следвало да се оцени. Модераторският екип няма нужда от нов модератор. Това е сложна платформа и обучаването и доверието към нов човек е сериозна работа. Модераторите нямат имунитет срешу нападки на потребители - за нас важи същия правилник, както за всички. Изключение прави клаузата, че не сме длъжни да даваме обяснения за модераторските мерки. Въпреки това, в момента го правя. Това не е оправдание, но обяснение за потребителите, които не познават добре правилника и прецедентите. Ако някой смята себе си или друг потребител за несправедливо нападнат, нека сигнализира модератор със съответния бутон. Няма как да има 24 часов контрол на всички теми. За намалелите разговори във форума... Моля да ми дадете линк към форум с подобна на нашата насоченост, който е значително по-жив. Моето обяснение, базиращо се на факти, вече изложих по-горе. Разширяването и обогатяването на възможностите на мрежата за общуване. Изпитала съм го на свой гръб...
  21. Когато някой казва, че разбира хората, това значи, че той възприема техните мисли и чувства. Каже ли някой човек, че еди-кой си го обича, това показва, че той не само чувства неговата любов, но вижда още в лицето му образа на Любовта. Любовта има свой образ. Мъдростта има свой образ. Истината има свой образ. Правдата, Добродетелта също така имат свои образи. Всеки, който има очи, той може да вижда и да разбира тези образи. Представете си, че нарисувам на дъската само чело на човек. Какво означава това нещо? – Човек, който мисли. След това долу, на челото, нарисувам вежди, а под тях – очи и нос. Какво означават сега тия неща? – Че на този човек се дават условия, да вижда и да помирисва нещата. После нарисувам на този образ и уста. Какво показва тя? – Че този човек може вече да говори, да яде, а с езика си – да вкусва. Най-после нарисувам и ушите. Какво показват те? – Че този човек започва да чува и да слуша. Значи, най-важните неща на главата на човека са: челото, очите, носа, устата, езика и ушите. След това нарисувам тялото с краката и ръцете и получаваме цялата фигура на човека. Какво показват краката? – Че този човек може да ходи. Какво показват ръцете? – Че този човек може да работи, да хваща нещата. Та казвам: когато говорим за човека, за великата Истина, която той включва в себе си, трябва да го нарисуваме такъв, какъвто е. Някои от вас рисуват човека много изопачено – такъв, какъвто не е. Поставят го в положение – профил и нарисуват половин чело, изкривен нос, едно око, едно ухо и казват: красив е този образ! – Не, в този образ няма никаква красота. Може би хората в духовния свят да имат по едно око, но тук, във физическия свят, хората имат две очи и две уши. Как ще разберете тия неща? – По човешки не можете да ги разберете. Затова, пазете се от бърза преценка на нещата. Всяко нещо има две страни: човешка и Божествена. Запример, има човешки движения, има и Божествени движения; има човешко знание, има и Божествено знание; има човешко служене, има и Божествено служене. Не смесвайте тия две положения, защото всичките ви понятия ще се объркат, каша ще се получи. Най-първо разберете човешкото, а после Божественото. Ако разберете човешкото, и Божественото ще разберете. И обратният процес е верен: ако разберете Божественото, и човешкото ще разберете. Та казвам: когато дойдете до вътрешното разбиране на ония истини, които лежат дълбоко у вас, вие ще разберете и вашата същина, като човек. Най-първо човек трябва да изправи своя ум, за да могат да се развиват правилно неговите умствени способности. След това той трябва да изправи своето сърце, за да регулира чувствата си. Колкото чувства има човек, толкова са и способностите му. Ако чувствата на някой човек не са правилно оформени, и умствените му изводи и заключения ще бъдат неправилни. Някой казва: аз не обичам еди-кой си предмет. – Щом не обичаш този предмет, ти не можеш да го изучаваш. Ако не обичаш Правдата, никога не ще можеш да я изучаваш. Ако не обичаш Истината, не ще можеш да я разбереш. Човек може да изучава само това, което обича. Често хората третират въпроса за Истината. Някой казва: аз говоря абсолютната Истина. Друг говори за относителната истина. Трети говори за спасителната истина. Да говориш Истината, това не подразбира да вярваш в нея. Питат някого: ти ли направи това нещо? – Аз го направих. – Истината ли говориш? – Да, Истината говоря. То значи: тъй ли направи това нещо, както си го мислил, или си вложил някакъв примес в него? Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява – зависи от самия човек. Колкото по-голяма е широтата на човека, толкова по-близко е той до самата Истина. Как може да се познае широтата на човека? – По неговото чело. Носът на човека показва, каква е неговата наблюдателност, неговата интелигентност и разумност. По устата на човека се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена. Любовта не изтича от устата, но чрез устата се проявява. Ушите също тъй показват разумността на човека. Изобщо, човек се познава по формата на своето чело, на своите очи, уши, вежди, нос, уста. Всички тия удове у човека, както и цялото тяло, са подложени на постоянни промени. Човек не може да измени външните си форми, докато не измени своите вътрешни състояния. Какъв е човек, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно с тази наука. Само просветеният, разумният човек може да си служи с нея.Неразумният човек ще я използва, да търси недостатъците на хората. Непросветеният човек, като види някого с типичен белег на носа, ще му каже: „Аз зная, какъв човек си; ти си от белязаните." Казвам: Бог е белязал всички хора, но едни са белязани за добро, други са белязани за зло. Някои хора са белязани от Бога като поети, други – като писатели, трети – като музиканти, четвърти – като художници и т. н. Добре е човек да е белязан от Бога! По какво ще познаете един ангел? И той е белязан от Бога. Ангелът се отличава с голяма разумност и светлина, с голяма пластичност и подвижност; той може да бъде видим и невидим. Всички негови удове са напълно под контрола на волята му. Той влиза и излиза във вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се от него, втори път не идва при вас. Страхът показва, че съзнанието ви не е готово. Влезе ли някой ангел в стаята ви, зарадвайте се, той е изпратен от Бога. Съзнанието на всички хора трябва да бъде готово, защото все ще дойде ден, когато някой ангел ще ви посети. Без окови
  22. Наяве Този признак отначало изглежда странен, но всъщност е много точен и лесно приложим.
  23. Донка

    Какво е Бог и какво не е Бог?

    Наяве - днешната неделна беседа И за да не бъда обвинена в просто цитиране.... Определението, подчертано по-горе изумително кратко и точно. Е, ще възникне въпросът - а какво е това, в което то е потопено? Нима имаме сетивата и безграничността на мисленето, за да го осъзнаем и квалифицираме? То е все едно вирус да иска да квалифицира що е човек... Не че няма да го квалифицира, но дали ще е адекватна тази квалификация? Какво НЕ Е Бог, също е формулирано кратко и ясно. Природата НЕ Е Бог (както смятат някои). Природата е външната проява на Божествената същност. Ние също НЕ СМЕ Бог. Ние сме проявата на Природата.
  24. Неделни беседи - м. март 2019 г. 3 март 2019 г. - Три възгледа - 22 април 1934 г. 10 март 2019 г. - Разпаленият въглен - 29.04.1934 17 март 2019 г. - Да имат живот - 6 май 1934 г. 24 март 2019 г. - Числото 153 - 13 май 1934 г. 31 март 2019 г. - Да се не смущава сърцето ви! - 20 май 1934 г.
  1. Load more activity
×