Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Today
  2. Yesterday
  3. Здравей Инес, Благодаря ти отново за отговора. Аз все пак мисля, че някои от нещата, които съм си мислила са се сбъдвали точно заради мен, виждала съм го и преди, но май преди не го осъзнавах както сега. Просто изключително много се притеснявам, че като не мога да си контролирам мисленето (в момента) мога да причиня на някого вреда и това ще бъде без да го искам. Няма такова нещо като случайности в живота ни - за всичко, което ни се случва сме отговорни самите ние. С мислите си ние привличаме в живота си събитията/хората или информацията, която стига до нас. Иначе има сериозна част от натрапливостите ми, които са някакви нелогични несвързани с реалността мисли, които няма да се сбъднат никога със сигурност. Просто умът ми започна да прави някакви връзки между мисли, които нямат нищо общо с реалността и понякога е абсолютно автоматично. И това е причината някои от тези мисли да се прехвърлят към други хора без аз да го искам. Не е много приятно да седиш срещу някого и той да ти говори за нещо, а в ума ти да минават някакви отвратителни мисли, свързани с него без твое желание. Моята психотерапевтка е много разбираща и мила жена. За момента не знам как терапията би могла да ми помогне, като цяло си мисля, че съм като в задънена улица и това може да не се оправи никога. Просто търся начин да променя това, но за момента не съм намерила такъв, който да действа в дългосрочен план. Мога ли да променя ума си чрез ума си ? По-скоро не. Трябва да се задейства някакво друго ниво на съзнание над ума ми, което да ми помогне. Определено трябва да обърна внимание на емоциите си, тъй като имам моменти, в които съм напълно безчувствена, а в други моменти съм тревожна и както вече споменах - безпомощна и леко отчаяна или просто се самобичувам по някакъв начин.
  4. Здравейте, Инес! Много Ви благодаря за отговора! Ще разгледам линковете. Психиатърът искаше пак да се види с него и да го насочи към психотерапевт, искаше и да започне да пие изписаните лекарства. Това, което казвате, е точно така - той не е опасен за околните, само за себе си, и не е ясно дали осъзнава дълбочината на проблема си. Мисля, че се срамува от него и разбира, че има нещо не както трябва в процеса му на мислене. Иска да го "махне", но не знам дали си дава сметка, че няма да стане със "силна воля". Отделно няма кой знае колко енергия - дали от депресията или от недостатъчното хранене, или от всичко... Та затова и "волята" му не вярвам да е много сила в момента Психиатърът ни каза, че като почне да пие хапчетата, постепенно ще му се проясни мисленето и оттам ще му е по-лесно да се справи и с терапията, заедно с терапевта. Но той нямаше желание за това. Каза ни, че му се говори, но не с непознат - но пък от друга страна и с нас много не говори, само някак завоалирано, по принцип, без да каже какви точно са интрузивните му мисли. Ще потърся в интернет още някакви стратегии как да се говори с човек с неговия проблем. Ще пиша тук, ако има някакво развитие. Ще се радвам, ако някой с ОКР или с опит с близък с ОКР реши да сподели какво според него би било ефективно в комуникацията ми. Може би тази тема ще е полезна и за някой друг. Ако пък има подобна тема отворена някъде другаде във форума, дайте знак - аз търся да прочета. Благодаря Ви отново!
  5. mecholari

    Черната ложа, черен учител

    Много грозно сайта форматира куплетите на стихотворението.
  6. mecholari

    Черната ложа, черен учител

    Ми, извадени думи от контекста, как ще схванеш цялата картина? Ти коментираш и "Свещената книга на Черното Братство", без да си я прочел. Както и книгата за безупречността? Кръв Такава сила е кръвта, шуртяща по дървото на живота. Разпънат в тъмното вървях, преди да срещна те ,...Любов. И бях вода , нечиста кал, и давех се в душевната помия... И толко мразех те, животе…, преди кръвта Му да отпия. Тогава малка част от мен,сълза вода, превърна се във глътка вино. Венеца трънен Той взема, с Духа ,плътта си, нахрани ме. И вече имам с Него дял, взема нозете Той уми ми... Духа в кошмарите заспал, събуди Той, щом грешките прости ми. О, Христе! Получих твоята Любов, от друго нямам нищо нужда! Сега обичам го живота мой , Любовта ми както Теб Възкръсна! .
  7. royalrife

    Черната ложа, черен учител

    Никой не може да окаля и омърси душата на човека. Виж, ума и сърцето може. Това се случва, когато човек прекъсне връзката си с висшите същества. Значи по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества, броят на допирните точки с тях определя степента на човешката чистота. Когато човек води един чист живот, той получава знанието си отвътре. Ако животът му не е съвсем чист ще търси знанието отвън. Ако човек съвсем се е окалял и омърсил навсякъде ще се среща с мистерии и няма да знае защо се ражда и защо умира. Как може омърсеният да се изчисти. Като чете свещени книги ? Не, той трябва да намали низшите желания у себе си, т, е. желанията му да се възпитат. Низшите желания не се крият в душата, даже не и във физическото тяло, а в плътта. Белите братя свято пазят свещеното знание и не го изнасят на пазара, а само пред тези души,които мислят и разсъждават като тях,имат същите подтици като тях. Само с тях те споделят този свещен хляб. С всички останали хора, те разменят мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум.
  8. mecholari

    Черната ложа, черен учител

    Когато се говори за братство, под това разбирам цялото човечество, аз съм брат на всички. Много "бели братя" са предубедени и аз бих ги заменил с истински черни такива представени в двете книги. Предубедеността е "болестно състояние" , аз изслушвам всеки, докато ми говори нещо съществено. Интересувам се от надрастването на святост и грях, и баланса в природата. Въздаянието и възмездието, защото смятам, че наказанието във мъдрите ръце е висша милост. Няма как иначе да се осъзнаеш и усетиш грешките си. Така че съм се молил към мене Бог да бъде безжалостен и строг. Болката, страданието и изпитанията, изкушенията, изискват правилна настройка на съзнанието за преминаване през тях, и без тях няма уроци и растеж. Не се стремя към Рая (бялото), а искам да съм полезен там където Бог ме изпрати. Затова съм попадал в осъзнато сънуване в много ужасяващи и страховити светове, в които обаче се въздава изключителна справедливост. Учителя казва че няма как ученика да се развива, ако не запазва определено самообладание. "Изкуството на Безупречността" , безупречността е подход и настройка с която минаваш през определени препятствия и трудности, за да растеж, цъфтиш, даваш плод и мед… В тази книга пише за хората цветя, плевели (паразити) и кал. В личното ми творчество съм ползвал този символизъм повече от 10 години преди да излезе тази книга. От различни стихотворения: И бях вода ,нечиста кал и давех се в душевната помия... С въздишка на изстрадало дете, човек калта си е избрисал... Снежно белите нозе, изподрах, разкъсах рани. И поих калта в стъпки изтерзани.... Т.е. аз съм бил окалян и омърсен, а някои "бели братя" се представят за много възвишени и чисти, и ако не намирам разбиране във тях трябва да сменя "ближните си".
  9. Петко_П

    Черната ложа, черен учител

    Здравейте, Mecholari, мерси много за книгата - Изкуството на Безупречноста. Дали ще можеш да напишеш, защо според теб е добре хората да се запознаят с тези книги? Мерси. Поздрави, Петко
  10. Last week
  11. Какво трябва да направя, за да спрат да ме преследват увредени комунистически бабки, с мания за власт, които нон стоп искат да ангажират вниманието на всички около себе си или като са гадни с всички или като се обясняват за всяко свое действие и не млъкват? Не заслужавам, не заслужавам, не заслужавам да трябва да се занимавам с такива хора! Те сякаш искат да забравиш вси4ко за себе си и..да си посветен само на тях!.. Поне на мен така ми действат.. да, аз имам други проблеми, но те изнервят по същия на4ин вси4ки останали наоколо. Едната бабка никакви граници не познава, говори ми едва ли не сякаш ми е от семейството, обяснява ми какви думи не трябвало да използвам е как се спира такова нещо?!
  12. Здравей @Stefan Grekov, Благодаря ти за отговора и съветите. Ходя по веднъж в седмицата на народни танци, но проблемът е, че много трудно мога да се откъсна от тези мисли, аз ги имам почти постоянно, дори като съм навън и като говоря с хората. Каквото и да правя те ми изникват и са сравнително различни като съдържание, но самите главни теми към които принадлежат са две/три - нараняване, разрушаване и сексуални такива. Изключително неприятно е от гледна точка на това, че аз почти нямам нормални мисли и че мозъкът ми прави някакви връзки между нещата, които ми се говорят или които чета и извиква в съзнанието ми тези негативни асоциации под формата на мисли/картини, които вече имам. Наистина мен ме е страх да мисля и понякога си мисля, че съм опасна за хората около себе си. Разбирам какво имаш предвид като ми казваш, че преди съм мислела, че съм само светла - това е точно така и аз също смятам, че тези мисли могат да бъдат врата към интегрирането на тази друга част от мен, която за мен досега е била сравнително непозната. Нямам никаква идея как това се очаква да се случи като аз не съм в състояние почти да мисля нормално. Това, което най-много ме притеснява е, че мислите са автоматични, появяват се понякога от нищото, някои са напълно нелогични и или опасни и общо взето виждам как са на базата на навик на ума ми. Опитах се да заменям тези асоциации с други такива по-приемливи за мен и понякога в ума ми изникват тези нови асоциации. Но това трябва да го правя постоянно явно, за да има някакъв дългосрочен ефект и трябва да го правя с абсолютно всичко, много е странно. Наистина не знам какво мога да направя вече, общо взето в ума ми изниква всичко това, което аз по някакъв начин не приемам, не го харесвам и не го искам. Искам наистина да разбера на дълбоко ниво какво точно се опитват да ми кажат тези мисли. Всеки ден е почти едно и също с леки изключения. Мисля, че се влошавам с времето, преди мислите не бяха така свързани и не бяха толкова разнообразни като в момента. Ще отида пак на психиатър следващата седмица и ще видим какво ще каже той. Надявам се да стане някакво чудо.
  13. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва „Духът Божий“-песен Бъдете_като_децата - беседа Молитвен наряд за край: „Бог е Любов“-песен Ще прочета само част от пета глава от Евангелието на Матея, до 17 стих; Ще взема само няколко думи от третия стих, 18 глава от Матея: „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството небесно“. В 18 глава този стих е употребен в условна форма: „Ако не станете като децата“, но аз ще го взема в положителна форма. Аз ще изменя малко ударенията и казвам: Бъдете като децата. В български език има една специфичност, че като се изменят ударенията, изменя се и смисълът на думите. Като изменям ударението на думите, аз не вземам стиха „Ако не бъдете като децата“, но взимам изречението в повелителна форма: „Бъдете като децата“! Сега искам да ви наведа на мисълта, че трябва да напуснете обикновените неща в живота. Обикновените неща създават всички нещастия в живота. Следователно обикновени неща са тези, които създават всички нещастия в живота. Необикновени неща са тези, които създават всичкото щастие в живота. Понеже повечето хора са нещастни, те са влезли в обикновения живот. Вие страдате, понеже сте влезли в обикновения живот. Влезте в необикновения живот, ако искате да се освободите от страданията. Обикновеният живот се отличава с една вътрешна неподвижност. Неподвижността е едно от условията, което ражда всичките нещастия. Това, което дава подтик на движение, това е щастието. Всякога, когато дойде щастието, ти се разкачваш, весел ставаш. Щом дойде нещастието, ти навеждаш глава надолу, не се мърдаш от местото си. Щом дойде здравето, ти ставаш от леглото си и ходиш. Щом си болен, лягаш в леглото и се замисляш. Болестта е едно обикновено състояние, а здравето е едно необикновено състояние. Има ред философи, които искат да докажат кои са причините на тези неща. – Няма никакви причини. Всичко се дължи на неразбиране. Когато не разбираш един добър човек, ти ще си създадеш своето нещастие, а когато го разбираш, ти ще си създадеш своето щастие... Бъдете_като_децата
  14. royalrife

    Черната ложа, черен учител

    Ако срещнете някъде свещена книга на Бялото Братство не я взимайте за чиста монета. Такава книга не може да се даде в ръцете на сегашните хора. Защо ? " Не е позволено още да се говори за свещените неща. "- казва Учителят. "Свещен" идва от "свещ". Свещта подразбира светлина. Въпросът за светлината не се разрешава в тъмна стая, каквато представлява съзнанието на съвременните хора. Не е ли смешно, сърдити и недоволни хора да разискват върху въпроса за Божествения Промисъл ? "Защо им говориш с притчи ?" " На тях не им дадено още да разбират. "- отговорил Христос. Черните учители нямат този проблем. Свещени книги на черното братство колкото щеш.
  15. Добрата молитва. Размишление за идването на Духа Божий, Христовия Дух, в нас, Който да ни просвети и да ни изяви дълбоките тайни, които са скрити в Бога. Лозинката. 91. Псалом. Хвалата. Благославяй, душе моя, Господа. „Отче наш“. 34. Мерило за правилно разбиране - 20 август 1920 г., петък 6 ч. Молитва на Царството Мерило за правилно разбиране
  16. Абсолютно никаква връзка няма случването и мисленето , когато не го правиш ти . Когато го правиш си се подвела по мислите .Участвало е твоето съгласие . https://www.youtube.com/watch?v=JxuRUGLWrjI&list=PLRYkAa71dBZDP0G0UOOcQye9q9vzb0VJO&index=30
  17. Не, не са се сбъдвали. Това, че са се случили (случайно) същите събития, за които си си мислила, не означава, че е заради теб - не си всесилна. Понякога имаме интуиция и можем да предусещаме, но това далеч не значи, че управляваме времето и материята - не е толкова просто. Някъде не споделяш как се чувстваш ти самата, освен, че се чувстваш "безпомощна". Вероятно терапевтът ти не насочва и към това - да разпознаваш и споделяш, вербализираш емоциите си. Сега не е ненормално, ти не си "ненормална", просто си в процес на себепознание, което при някои от нас изисква повече усилия, идва след като започнем да преживяваме силна тревожност, натрапливости и/или паник атаки - все житейски опитности, които ни тласкат към това да си обърнем внимание, да подкрепим и обичаме себе си. Така че психотерапевтичната работата не касае "премахване", а напротив - трансформиране, преработване. Щом работиш с терапевт вярвам, че ще успееш!
  18. mecholari

    Черната ложа, черен учител

    Благодаря ти много за тази книга. Има и друга, която я допълва и доразяснява: Изкуството на Безупречността Мориел Яману
  19. Здравей, @VischkoShteSeOpravi, харесва ми никнеймът, който си си избрал! Разбирам, че искаш да помогнеш на брат си, че си загрижен и го обичаш. Моят въпрос е - дали си говорил с психиатъра, при който брат ти е ходил - ако да, какви са били неговите думи? Всъщност, когато говорим за ОКР, можем да наблюдаваме силно осъзнаване, че мислите са недействителни, но можем да наблюдаваме и слабо или дори отсъстващо. Това може да се прочете в DSM-5 (Диагностично-статистическо ръководство на психичните разстройства). Пиша го, защото е важно да се знае това допълнение от 2013-та година, което преди не е било известно. Понякога ОКР може да бъде много трудно за преработване, това да изисква немалко време и усилия, а когато самият човек няма желание и не съзнава дълбочината на своите проблеми, но едновременно с това поведението му не се разпознава като опасно за околните или за самия него, възможностите за действие са ограничени. Ако четеш на английски, виж това. Това не означава, че няма надежда - напротив, затова и сложих линка по-горе. Но истината е, че някои случаи на ОКР са по-тежки от други, авторката на тази статия пише от личен опит, нейният син е страдал от такова. Това е нейният блог, можеш да събереш още информация за себе си, има свободни материали, които е писала. В България има добри терапевти, които работят с ОКР, вероятно е добре да се срещнеш с такъв и да отработиш своите трудности в тези отношения, защото със сигурност е тежко и за теб това, което изживяваш и си изживял. Такъв специалист би могъл да ти обясни как можеш да си подкрепящ и помагащ брат по възможно най-подходящия начин. Наистина правиш много за брат си, но все пак помни, че не можеш да решиш неговите трудности изцяло и категорично - това не е в твой контрол, всъщност не е у твое право или товар, който да носиш! Успех!
  20. Аз си пия медикаментите стриктно и не ги пропускам Лошото е, че като си болен от психична болест и каквото и да кажеш те обвиняват за луд и подлагат на съмнение всичко, което казва Не мога да намеря терапевт, който да ми помага, който да работи добре с такива раЗзстройства. Моите роднини постоянно ходят по баячки и врачки, защото смятат, че така ще ми оправят живота И мен ме интересува, ако по някакъв начин са ти правили ритуали по какъв начин може да махнеш действието им Все пак това е сайт за духовно развитие все някой трябва да има имформация И искам да добавя и да се оплача, че когато някой страда от окр и има натрапливи мисли му казват, о ти нямаш шизофрения, споко всичко е наред, а когато си шизофреник и недай си Боже имаш натрапливи мисли или някакъв друг проблем веднага ти казват, че всъщност си имал халпцинации и да си вземаш лекарствата. Има стигма по отношение на психичноболните и всеки ги има за нищо Не дай Боже на никой такава участ...
  21. Здравей Инес, Благодаря ти за отговора. Искам само да отбележа, че някои от мислите ми са се сбъдвали, но тези мъничките (по-малко страшните) и благодаря на Господ, че големите не са и дано не се сбъдват никога нито в този живот, нито в някой от следващите ни. Осъзнавам, че 5 сесии хипнотерапия със сигурност не са достатъчни, просто моята предишна психотерапевтка очакваше да имам по-бързо подобрение явно и аз виждах, че всъщност нямам такова. А в момента мисля, че съм в пъти по-зле отпреди като се има предвид какви мисли ми минават през главата, но пък нямам тази силна тревожност каквато имах преди. Силно се надявам, че ще мога да имам нормално мислене в някакъв момент от живота си и че ще мога да водя нормален начин на живот.
  22. Здравейте! Имам въпрос, свързан с брат ми - той има ОКР и депресия, но не предприема нищо. Вярва, че сам ще се оправи, със силата на волята си. Аз виждам, че това няма да стане - защото той нищо не прави освен да "се бори" с натрапчивите мисли. Но как се бори - не казва. А всъщност продължава да си прави компулсиите - не пипа врати (мръсни са), притежава само един чифт дрехи и един чифт бельо (другите ги изхвърли постепенно), не притежава чорапи дори, ходи бос през зимата вкъщи, а не е топло...Избягва хора, теми, предмети, какво ли не, като затворник е. Най-лошото е, че тези натрапливости му пречат да се храни - ако е пипнал нещо "мръсно", или е видял или помислил нещо "мръсно", тази "мръсотия" някак остава в ръката му и не можела да се измие, дори след като се измие. Аз му казвам - това не е вярно, сапунът измива всичко. Той ми казва - най-често измива, но може би не винаги, ами ако не успее да измие всичко? Имало "микроскопични частици", които си остават вътре в кожата! И няма как да споря с него - той хем знае, че има проблем, хем доста често вярва на тези натрапливи мисли, а същевременно е много упорит и си вярва, че сам ще преодолее всичко. А същевременно си върши компулсиите. Те са и постоянно различни. Връщайки се назад, разбирам, че ги има от тийнейджър - тогава всеки път потропваше определен брой път с пръст върху предмети. Мен това много ме дразнеше и го питах - защо правиш така, спри, дразнещо е. Сега знам защо е било Причината да се притеснявам за него е, защото заради тези мисли и въображаема мръсотия той много често изобщо не яде. Миналото лято спря да яде за 10 дни, нищо не яде. Понеже аз живея в друг град, когато го видях, се ужасих - той приличаше на човек от концлагер Ужасно беше. Родителите ми бяха отчаяни, но понеже живеят заедно с него, не си бяха дали сметка колко е отслабнал. Казах му, че искам да иде на лекар и ако не иде, ще викна бърза помощ и ще намеря начин да го вкарам принудително някъде и да го хранят със системи. Той първо не ми повярва, почна да отрича, че има проблем, СМЕЕШЕ СЕ на твърденията ми, че прилича на скелет! А аз не знаех какво изобщо става, реших, че има анорексия, всички много плакахме, беше просто някакъв ужас. Накрая разбра, че има опасност да извикам лекари и полиция и отидохме на психиатър заедно. Чак на психиатъра той призна за тези натрапливи мисли и защо не яде. Психиатърът му предписа антипсихотик, антидепресант и транквилант (не си спомянм имената им). Отидохме в аптека и ги купихме. Но брат ми отказа да ги пие! Но поне почна да яде. Но яде някакви нелогични измислени неща и то недостатъчно - примерно лютеница и бадеми, или овсени ядки и лютеница... Държи се странно - примерно тръгнем нанякъде, той казва - аз ще мина по другия път. И завие рязко. Някак като лист на вятъра, внезапни хрумвания и действия. Моят въпрос е - как да му помогна? Той признава, че има "проблем", но не иска да признае какво е. Аз купих двете книги, "Обсебен мозък" и "Ти не си твоят мозък", но той не ги чете. Аз ги чета и се отчайвам. Не иска да ходи на лекар, предложих му да намерим психотерапевт за КБТ - не ми казва нито да, нито не. Като задам въпрос, не ми отговаря. Мисли си някакви мисли и не ми реагира. Говори ми само, когато той започне някаква тема, и то обикновено тотално несвързана с това, за което се говори в момента... Той е на 35. В момента живее с майка ми. Проблем е също, че тя често няма енергия да му се противопоставя на компулсиите и му помага в тях - той я караше в един момент да му завърта кранчетата на чешмата, сега я кара да вади щепсели от контакти, постоянно я пита "Изми ли си ръцете?" и тя ходи и ги мие...Много ме отчайва състоянието му, не искам това ОКР да го убие, четох в "Обсебен мозък", че ОКР-то може да те прикове в леглото ти и да изгниеш там - това се случи с него миналото лято, когато ОКР-то не му даваше да яде, защото нещо "мръсно" беше станало... Той си загуби работата преди две години, работи спорадично, няма приятелка, няма приятелски кръг. А много интелигентен, креативен, беше душата на всяка компания преди да се разболее Как да достигна до него? Какво да му говоря? Ще се радвам, ако някой има съвет за мен.
  23. Здравей, @MsDandellion! Виждаш ли нещо общо между двете? За пет сесии не е много вероятно да промениш коренно натрапливостите си. Директно да "бориш" натрапливите "лоши" мисли с "добри" е абсолютно неуспешна стратегия. Хората с шизофрения не се чудят дали имат шизофрения - ти нямаш шизофрения. Всички хора имат натрапливи мисли, дори децата , просто не при всички са толкова интензивни, чести, колкото при теб. Ако тези мисли се осъществяваха, вече отдавна човешката раса нямаше да съществува! : ))) Страхотно - довери ѝ се и работете! Психотерапевтичната работа е различна от онлайн съветите и насоките тук - ти имаш нужда от първото - това е цял процес, понякога дълъг. Успех!
  24. @Jadapter, точно затова ти писах, че ти е нужен психотерапевт и редовен и стриктен прием на медикаментите, които са ти предписани от психиатър. Тук няма как да разрешим тези твои теми и опасения съвсем удачно. Само ще допълня, че вече говорихме за перспективата - че я избираш сама. Имаш в себе си способността да го правиш, да взимаш изборите си, понякога просто ти трябва подкрепа от човек, на когото вярваш, който е загрижен и обичащ - това може да е твой приятел или роднина. Което не отменя нуждата да потърсиш подкрепа и външна опора и в психотерапевт. Хората сме социални същества, не можем сам сами да се справим с всичко, имаме нужда от другите, така че това, че търсиш отговори и общуване, е чудесно! Но само в рамките на онлайн пространството такова търсене не е достатъчно, за да покрие потребностите ти.
  25. Здравейте, От няколко месеца насам започнах да имам натрапчиви страшни мисли, които се изразяваха в страхове (нараняване с нож,падане,катастрофа,изнасилване,пожар и подобни) свързани с мен и членовете на моето семейство. Имах сериозна тревожност, свързана с тези мисли и имах период, в който не можех да спя и не можех да ям и въобще не бях добре. Не правя ритуали свързани с мислите си и не мисля, че съм имала панически атаки, просто сериозна тревожност и постоянни натрапчиви мисли. Тръгнах на психотерапия с лечение хипнотерапия, но за 5те сесии, които имах с моя психотерапевт не можах може би да навляза в нужното състояние на релаксация поради тревожността си и постоянните мисли, които имах. Визуализациите, които трябваше да правя по време на сесиите понякога бяха успешни, понякога не, тъй като моят ум има вече изградени лоши асоциации с различни предмети и същества и само при споменаването им, веднага ми изникваше в ума някаква лоша мисъл. За съжаление в ума ми са създадени една редица асоциации с предмети, които само като ги погледна или някой ми говори за тях или си помисля за тях и в ума ми изниква някаква абсолютно отвратителна мисъл. През деня имам много малко мисли, които са така да се каже нормални и не са свързани с нараняване на някого или чупене на нещо. Мислите ми по никакъв начин не са свързани с някакво вътрешно желание или намерение. Ходих на психиатър януари месец и ми беше изписан Флуанксол. Пих го 10тина дни, но знам, че от едно хапче, няма как да се промени мисленето ми. Понякога все още се чудя дали нямам шизофрения (макар,че психиатърът ми каза, че няма такова нещо и че имам може би Генерализирана тревожност с натрапчиви мисли) или нещо подобно, тъй като мислите ми са тотално несвързани на моменти, да не говорим за нивото на бруталност на някои от тях. От всичко, което ми се случва в момента, най-много се притеснявам да не би на някого да се случи нещо от нещата, които си мисля, защото те са наистина смущаващи и по някаква причина много трудно ги контролирам. Случва ми се дори като съм навън и сред непознати хора да ми минават подобни неприятни мисли за тях и забелязвам, че процесът е станал автоматичен. Имах и суицидни мисли, но знам какви биха били последствията, ако си причиня подобно нещо, така че това съм го оставила като вариант. Наистина се измъчвам, тези мисли ме измъчват изключително много. Гледам да не реагирам в повечето случаи, със сигурност емоционално съм по-добре отпреди, но положението с ума ми никак, ама никак не е розово. Очевидно е, че нещо в начина ми на мислене се развали буквално и не знам дали съм в състояние да го оправя въобще. Опитвам се да си представям хубави картини, понякога успявам, но понякога просто ей така цялата ми визуализация отива на вятъра, защото ума ми я превръща в някаква кървава сцена или нещо подобно. Тази седмица бях на психотерапия отново при друга ваша колежка и в събота отново имам сесия с нея. Силно се надявам това да ми помогне да променя мисленето си по конструктивен начин преди да е станало твърде късно. В момента не работя, макар, че бих искала да си намеря работа, но понякога се чудя дали ще съм жива, че въобще да я започна след всичките тези мисли. Нали знаете, кармата не прощава на никого. А и се притеснявам, че ще отида да работя и пак ще си мисля тези глупости по този автоматичен начин и като цяло няма да бъда продуктивна. Осъзнавам, че ние с мислите си привличаме събитията в живота си и постоянно го наблюдавам. Пиша тук, защото бих искала някакъв съвет, чувствам се леко безпомощна вече. Благодаря Ви предварително за отговора.
  1. Load more activity
×