Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest pavletA

Математиката

Recommended Posts

Добре, бързо схващаш. Принципът е, че в София има поне 35 човека с еднакъв брой косми на главата. Наистина за теб дали има такъв човек е въпрос. но ако не си много плешив, е реалност :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Видове математика

 

АРИТМЕТИКА

АЛГЕБРА

- абстрактна алгебра

- линейна алгебра

- булева алгебра

МАТЕМАТИЧЕСКИ АНАЛИЗ

- векторен анализ

- комлексен анализ

- функционален анализ

- хармоничен анализ

- числен анализ 

    - оптимизиране

    - криптография

    - изчислимост

- диференциално смятане и уравнения

- интегрално смятане и уравнения

- теория на хаоса

ГЕОМЕТРИЯ

- аналитична геометрия

- диференциална геометрия

- евклидова геометрия

- Риманова геометрия

- геометрия на Минковски

- дескриптивна геометрия

- топология

- фрактална геометрия

- стереометрия

- тригонометрия

ДИСКРЕТНА МАТЕМАТИКА

МАТЕМАТИЧЕСКА ЛОГИКА

СТАТИСТИКА

МАТЕМАТИЧЕСКА ФИЗИКА

- математическа химия

- математическа биология

ТЕОРИЯ НА ЧИСЛАТА

- теория на множествата

- комбинаторика

- теория на групите

- теория на графите

- теория на категориите

ТЕОРИЯ НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ

- статистически анализ

- математически финанси

- теория на игрите

- финансова математика

 

със сигурност списъка не е пълен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Математиката е е една от най- древните науки.Тя е точна и абстрактна.Точна, защото борави с истината.Абстрактна, защото не винаги две и две е четири, а може да е три.Примера с две майки и две дъщери дали може да са три жени.Логически това са баба, майка , дъщеря.Едно време в училище учехме една велика истина, че две успоредни прави никога не се пресичат.А геометрията на Риман- немски математик, в средата на XIX век си задава въпроса:"Какво ще стане ако две успоредни прави се пресекат?"Така той изменя теоремите на Евклид , за да допусне, че че две успоредни линни се пресичат някъде и изгражда една нова, коренно различна геометрия.Просто като интелектуално упражнение за мозъка или детска игра..Все едно да се опитваш да определиш колко ангели могат да се съберат на върха на една игла.Голяма част от работата на Айнщайн, включително и откриването на атомната бомба/ по пътя ня теорията на относителността/, се основава не на Евклидовата геометрия , а на Римановата геометрия.Учените математици твърдят, че броя на възможните геометрии е безкраен.От времето на Риман са развити още шест геометрии, общо осем до сега ,всички те сега се използват.Коя е истинската?Не знаем.Какво мислите вие, мили съфорумци?

Римановата геометрия и подобните й, които отхвърлят принципа за успоредността се основават върху изкривеността на пространството в следствие на гравитационните влияния на космическите тела. Колкото по-силно е това гравитационно влияние, толкова по-силно е изкривяването на пространството. Това обаче са недоказани теории. Фактът, че светлината се отклонява в близост до обекти с голяма гравитация, не означава, че пространството е изкривено. А изкривяването на пространството е просто жалък опит на учените да си обяснят гравитационното влияние, което засега не успяват. Евклидовата геометрия изобщо не разглежда гравитационните сили. В действителност един светлинен лъч наистина се влияе от гравитацията, но линиите в геометрията не са светлинни лъчи, а просто прави линии. В този смисъл те няма как да се влияят от гравитацията. Т.е. евклидовата геометрия е една вярна основа към която при нужда могат да се добавят нови влияния, когато те бъдат вярно дефинирани.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубав цитат. Да, математиката е достатъчно точна, когато трябва и достатъчно абстрактна, когато трябва.

 

И на мен ми се струва по-вярно мнението на Айнщайн, който твърди, че животно като черната дупка, в която гравитацията да всмуква светлината, няма.

 

От една страна светлината се е появила 2 милиарда години след "старта" на Вселената и е нормално да има области, в които няма светлина. Особено такива области (ако се сещате, сме коментирали), които са "ring pass not" - през които ние не трябва да преминаваме, по какъвто и да е бил начин.

 

А и Айнщайн си е бил окултист....да го кажа по този начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък се убедих, че математиката е всичко друго но не и точна. Поне в някои отношения. Освен това се убедих, че на математиците им е все едно дали математиката отговаря на реалния свят и целта и е всичко друго, но не и да го опише. По-скоро светът на математиката е свят от възприети дефиниции и единствено от значение е не дали математиката отговаря на истината и реалността, а дали тя отговаря на споменатите дефиниции. Въпросът с реалността математиците са го оставили на физиците, химиците, биолозите и други подобни. А когато някоя дефиниция се окаже неточна, математиците са по-склонни да създадат нови правила за да коригират проблема, но не и да променят неточната дефиниция.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във формулата няма грешка вероятно.

Но всеки заинтересован или подкупен може да вземе резултата и да го извърти в своя полза,

а след това да говори тинтири-минтири

Нали ги слушах, напълно нелогични обяснения,

ми да бяха взели да я обесят тая формула, като им даваше грешки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, ама грешките са в базови дефиниции. Например вече навсякъде се приема, че 1/2+1/4+1/8+...+1/2^n=1; n->∞. А в действителност 1 е само граница на функцията към която тя се приближава, но никога не достига. А това всъщност е свързано с проблем в дефиницията на реалните числа, където безкрайно-малките величини са изключени и се приемат за нула. В същото време обаче се признават за реални числа, като 0.111..., които съдържат в себе си безкрайно-малки числа, защото в същият момент в който броят на единиците стане действителна безкраен (ако приемем, че такъв момент съществува), то на съответната позиция ще имаме единица = 1/10^∞, което съгласно възприетите схващания е нула и така броят на единиците няма как да бъде безкраен. Ако пък отхвърлим възможността да съществува момент в който броят на единиците да стане безкраен, то пак отхвърляме възможността за съществуване на безкрайни периодични дроби.

 

И никой не обръща внимание, че допускайки 1/∞ = lim (n->∞) 1/∞ = 0, води до абсурди като 0 = ∞ и 1/0 = ∞. Разбира се математиците лесно са "разрешили" проблема обявявайки изрази като 1*∞, 0*∞ и 1/0 за неопределени или казано с други думи: забранени за използване. И докато за 1/0 мога да се съглася, защото изразът създава проблеми и в други случаи извън контекста на приетото от математическата гилдия 1/∞ = 0, то всички проблеми свързани с 1*∞ и 0*∞ са следствие от споменатата дефиниция.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 15.08.2010 г. at 11:38, Guest pavletA каза:

Математиката е е една от най- древните науки.Тя е точна и абстрактна.Точна, защото борави с истината.Абстрактна, защото не винаги две и две е четири, а може да е три.Примера с две майки и две дъщери дали може да са три жени.Логически това са баба, майка , дъщеря.Едно време в училище учехме една велика истина, че две успоредни прави никога не се пресичат.А геометрията на Риман- немски математик, в средата на XIX век си задава въпроса:"Какво ще стане ако две успоредни прави се пресекат?"Така той изменя теоремите на Евклид , за да допусне, че че две успоредни линни се пресичат някъде и изгражда една нова, коренно различна геометрия.Просто като интелектуално упражнение за мозъка или детска игра..Все едно да се опитваш да определиш колко ангели могат да се съберат на върха на една игла.Голяма част от работата на Айнщайн, включително и откриването на атомната бомба/ по пътя ня теорията на относителността/, се основава не на Евклидовата геометрия , а на Римановата геометрия.Учените математици твърдят, че броя на възможните геометрии е безкраен.От времето на Риман са развити още шест геометрии, общо осем до сега ,всички те сега се използват.Коя е истинската?Не знаем.Какво мислите вие, мили съфорумци?

Какво Се Крие Зад Думата "Древна" И Откъде Произлиза Математиката? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 15.08.2010 г. at 11:38, Guest pavletA каза:

Математиката е е една от най- древните науки.Тя е точна и абстрактна.Точна, защото борави с истината.Абстрактна, защото не винаги две и две е четири, а може да е три.Примера с две майки и две дъщери дали може да са три жени.Логически това са баба, майка , дъщеря.Едно време в училище учехме една велика истина, че две успоредни прави никога не се пресичат.А геометрията на Риман- немски математик, в средата на XIX век си задава въпроса:"Какво ще стане ако две успоредни прави се пресекат?"Така той изменя теоремите на Евклид , за да допусне, че че две успоредни линни се пресичат някъде и изгражда една нова, коренно различна геометрия.Просто като интелектуално упражнение за мозъка или детска игра..Все едно да се опитваш да определиш колко ангели могат да се съберат на върха на една игла.Голяма част от работата на Айнщайн, включително и откриването на атомната бомба/ по пътя ня теорията на относителността/, се основава не на Евклидовата геометрия , а на Римановата геометрия.Учените математици твърдят, че броя на възможните геометрии е безкраен.От времето на Риман са развити още шест геометрии, общо осем до сега ,всички те сега се използват.Коя е истинската?Не знаем.Какво мислите вие, мили съфорумци?

https://topnovini.bg/novini/866128-pogled-nazad-grigoriy-perelman-stranniyat-matematik

Редактирано от dhp

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една от най-важните идеи, навлезнала относително скоро в съвремието ни е - понятието за безкрайност. Дори "резултатите" от вида 1*∞, 0*∞ и 1/0 са кръстени "Сингулярност".

Един от важните математици работил в тази насока е Риман, особено по "усукването" на "пространството".

Дори на тази основа има разработени математически модели за 6-измерно пространство

 

Григорий Пърлман е гениален математик, който "решава" едно от условията на Хипотезата на Поанкаре.

Един български съвременен философ има доста интересни презентации - http://www.authorstream.com/Presentation/vasil7penchev-4007975-spacetime-interpretation-poincare-conjecture/ . (също и по отношение на Теоремата на Гьодел - http://www.authorstream.com/Presentation/vasil7penchev-2837271-del-completeness-1930-incompleteness-1931-theorems/.

Въпросът е, че математиката се развива.

Интересен пример за нов вид математика 

 

 

Също така, при някакъв интерес относно "4-то измерение" и някаква научна интерпретация, а не мистична, то Карл Сейган е добро начало

 

Но, ако се търси и нещо съвременно в математиката и методите за "математическа работа" в 4-измерните пространства, то трябва да се отбележат Кватерноните

 

П.П. като интересен пример за "ефекти" при интегрирането на понятието за "безкрайност" бих споделил този

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Иска ми се до отбележа, че в математическия инструмент на кватерноните има една тънка линия, която може да предизвика доста творчески подем в представите!

При направена аналогия между ирационалните числа и различните "стойности" на мислите( потвърдителна-отхвърляща), то с квадриноните може да се описват различните "траектории на мисловния ни поток" в четиримерно-пространство.

Иначе един по-прост пример само с едно ирационално число "i" представлява Фрактала на Манделброт.

При този фрактал имаме "заигравка" само с едно ирационално(въображаемо) число, чийто стойности в случая са изобразени на вертикалната ос в квадратна координатна система. А по абсцисата(х) са стойностите на реалните числа. Това добре се вижда след 4м 40сек в клипчето.

Интересното в случая е, че в диапазона на реалните числа от -1 до +1, което си е - "потвърждение/отхвърляне" на дадена мисъл и степените между тях( "нюансите на сивото" между "черно-бялото":)) се получават различни устойчиви графични форми от множеството на решенията на дадени уравнения.

А пък тези уравнения, чиито решения при дадена стойност "попадат в региона на Манделбротовия фрактал", са просто квадратични уравнения. Това в "полето на мислите" е мултиплициране на дадена мисъл/концепция/идея.

Така се стига до представата, че дадени мисли, подредени по правилен начин, дават устойчива структура при мултиплицирането им в съзнанието ни. 

Не знам дали е разбираемо, това което се опитвам да предам, но толкова кратко не мога да го опиша по-просто.

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А пък в последното клипче от по-предния ми пост - за Парадокса на Тарски, може лесно да си визуализира една концепция за евентуално "прераждане на нещо в полето на безкрая".

В клипчето е даден разбираем пример с "Хотелът на Хилбърт", които разполага с безкраен брой стаи( безкраен набор от индивидуални животи). Та, за да може да се определи някаква "траектория", по която дадено нещо/"посетител на хотела"/ би изживявало индивидуалните си избори на поведение/"стаи"/ в този "хотел", то би следвало да се борави с безкрайността като среда за математическо опериране.

Е, вижда се и от клипчето, че еволюцията на формата на траекторията, в своето безкройно проявление клони към "сфера на възможните избори".

А те, сферите, и едно в друго могат да си "съжителстват", ама колко измерно е пространството, в което се намират?!?:lol:

В това отношение този пример за Хиперсфера е доста добър като матем. описание -

За сферите

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да добавя и още една творческа представа във връзка с клипчето за кватерноните и 4-измерните структури, които биха могли да бъдат "сведени" до 3-измерни представи (форма, с която най-лесно оперираме в така привикналия ни ум).

При кватерноните имаме едно допълнително "измерение", което дава като проекция цял имагинерен(въображаем) свят. Те кватерноните за това са имагинерни числа, щото съществуват в ума ни. 

Обаче точно поради тази им специфика можем да ги използваме и да си изграждаме модели на мисловния ни свят.

В същността им, кватерноните се използват за описване на "движението/траекторията" на триизмерен обект в четиримерно пространство.

Да, обаче ние, независимо дали го осъзнаваме напълно, на обществено ниво сме приели вече, че живеем в четиримерно пространство. Представата ни за историята, за спомените ни, които споделяме в обществото като цяло е четиримерна. 3 измерения за пространството +1 измерение за времето. Почти всеки знае, че четиримерното време-пространство в съвременния език се нарича (Времево-пространствен) Континуум.

Но във феноменалния(проявения) ни свят има и такива феномени, които "ни се виждат, ни се пипат".

Мислите и чувствата са от тях!

Конкретно за мислите ни - двоиствената им природа е характерна, а от тук и апликираното качество на ума ни, че е дуален. Съответно има проявена част на мисълта и непроявена. Съзнателно и безсъзнателно мислене.

Но, как така се получава това "сцепване"? Ами, би трябвало причината да е в по-високо откъм измерения пространство.

А, щом нещо е проявено като процес, то следва някакъв модел, по който става манифестирането. За нещо такова като "модели на построение" съм споделял в темата за "измеренията".

Е моделите се подчиняват на Закони, а пък те отразяват Принципи.

А какво "изскача" от визуализацията на кватерноните в по-преден пост? Проекцията на промяната в стойностите на което и да е имагинерно число от i,j или к от въображаемото(мисловното, поне 4-измерно) пространство в 3-измерния му аналог става в сложна двойно ексцентрична форма.

Това, поне за мен, е доста вдъхновяващо описание за полярността на мислите в ума ни. Също така и за представите, оценките, убежденията ни и т.н. все 3-Д мисловни форми.

Това се опитах да споделя като представа чрез клипче в темата за "черната ложа", но май не успях да го предам като смисли...  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×