Jump to content
Порталът към съзнателен живот
B__

Страданието облагородява или принизява?

Recommended Posts

Guest Христо6

Нека горното не значи, че човек трябва да върви към самонаказване и да се самобичува.
Ако се самобичуваш явно не обичаш себе си достатъчно. Ако пък мачкаш другите : не обичаш другите достатъчно. Но нали уж казват, че всички сме едно и какво излиза ...Ники, ти знаеш ли, че досега три пъти в живота си съм прибягвал до физически действия или заплахи към хора дето дълго време безкруполно са ме дразнили и знаеш ли, че веднага са ме оставяли на мира. :lol: И сякаш душата ми се е облагородявала. :3d_113: Пък преди това мълчаливо съм трупал злоба и съм полагал големи усилия да не изпитвам агресия, но дори да съм успявал да не изпитвам агресия, те не са спирали да ме дразнят нарочно. И се е стигало до там, че съм ги вразумявал. Даже са почвали да ме уважават и да се поздравяваме. Един от тези трима души даже веднъж ми помогна по трудово. :lol:Това беше човекът, чийто маймунджулуци най - дълго търпях : накрая взе много да си позволява и аз се възползвах от повода.;)Досега най - много са ме ядосвали жени. :) Имало е и мъже де, но жени най - много и дълго. Но пред боя и самозащитата вси са равни. :3d_129::3d_069:

Не е редно до позволяваме на насилието да действа навън, но не е редно и да го допускаме да действа и навътре, защото всичко е свято.
Прав си. :)

Божидар :Мдам, да отстояваш себе си и задачите си е Божията воля.
Прав е Божо. :)

Аз наскоро имах недоразумения с един човек, по всичко личеше че ще ме победи.В крайна сметка се помирихме, не се стигна до дълги физ. контакти, защото той не искаше. Но след това 2-3 дни ме спохождаше идеята, че трябваше да продължа колкото имам сили да се бия и ако трябва да ползвам подръчни "оръжия". Явно това някакви бесове са ми го нашепнали. :lol::lol::lol: Но осъзнавам,че беше по - добре да се помирим. :) И да бях го набил, щях да загубя в различни аспекти...

"Най-големият майстор никога на влиза в бой."
Един български майстор с над 30 години практика , казва в своя книга, че каквото и да му кажат може да не отвръща, но посегнат ли му, чупи каквото сбара. :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Зависи какво самият ти считаш за смелост.
Ами ако знаеш, че нямаш шанс или имаш малки шансове да победиш, а се хвърлиш в бой, за да защитиш невинни хора, въпреки страха че ще пострадаш, това не е ли смелост ? :)

Не става въпрос за парализа, когато наистина си замръзнал от страх, а става въпрос за моментите, когато знаеш, че можеш да надвиеш, чрез насилие, но все пак избиреш да останеш пасивен и да отстъпиш.
Е, тогава е по - добре да бягаш, отколкото да стоиш. Бягането е полезно за здравето ...и живота. :lol:

Хубаво е да се учиш на търпение и първо да четеш, а после да пишеш, но ти избираш.:rolleyes:
Знам че е хубаво и се опитвам. По - скоро не предположим, тоест не проявих предвидливост.;) Ти все едно винаги предвиждаш.;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Виждам, че Късметче и Ицката са реалисти.

Мда, въпрос на гледна точка. Едни може да принизява, а други да извисява.

Тук ми хвумва важния въпрос.

Коя е повратната точка, когато от принизяване става извисяване и когато от извисяване става принизяване?!

Повратната точка е когато почнеш да четеш окултна литература и да се стремиш да правиш и осъзнаваш определени неща, доколкото имаш сили и желание. :hypocrite:

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ники, ти знаеш ли, че досега три пъти в живота си съм прибягвал до физически действия или заплахи към хора дето дълго време безкруполно са ме дразнили и знаеш ли, че веднага са ме оставяли на мира.

Молитвата върши работа, пък и тогава няма риск да си донесеш проклетията на хората, които си ступал. Щото омразата в тях пък може да нарасне и да те "благославят" винаги, когато се сетят за теб. А мисловната енергия си влияе.

И сякаш душата ми се е облагородявала. :3d_113:

Така само ти изглежда, щото огънят и поразил нещо отвън на теб, което е допринесло до неговото намаляване вътре в теб. Във всеки човек има огън и вода. Огънят е емоцията. Когато двете са балансирани се оформя мир.

Става и с дишане. Човек е добре да знае как да диша, а не да бъде бомба, която може да гръмне всеки момент. Силният огън уврежда тъкани и кости, защото суши водата. Ставните хрущяли са първи неща, които огънят поразява. Също и кожата. Кожните пигментации са също поради това.:rolleyes:

Пък преди това мълчаливо съм трупал злоба и съм полагал големи усилия да не изпитвам агресия, но дори да съм успявал да не изпитвам агресия, те не са спирали да ме дразнят нарочно.

Някой път, ако се сетиш, опитай да се помолиш на Бога и наблюдавай дали ще има резултат. Пък и не забравяй да дишаш.:rolleyes:

"Най-големият майстор никога на влиза в бой."

Един български майстор с над 30 години практика, казва в своя книга, че каквото и да му кажат може да не отвръща, но посегнат ли му, чупи каквото сбара. :lol:

Мнозина се зоват "майстори", но за мен майстор е този, който може да предотврати боя с позитивното излъчване на вътрешната си сила (Ци).:yinyang:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зависи какво самият ти считаш за смелост.
Ами ако знаеш, че нямаш шанс или имаш малки шансове да победиш, а се хвърлиш в бой, за да защитиш невинни хора, въпреки страха че ще пострадаш, това не е ли смелост ? :)

Няма да може да помогнеш на всички, но враговете ти ще се умножат. Насилието поражда само насилие. Бог да пази и да прости. Тези, които са бити, също има причина за това.

Мъдрите не взимат явно страна, но се молят и за двете страни.

Не става въпрос за парализа, когато наистина си замръзнал от страх, а става въпрос за моментите, когато знаеш, че можеш да надвиеш, чрез насилие, но все пак избиреш да останеш пасивен и да отстъпиш.

Е, тогава е по - добре да бягаш, отколкото да стоиш. Бягането е полезно за здравето ...и живота. :lol:

Тук пак молитвата може да помогне, щото могат и да те преследват. Всъщност "лошия късмет" и проблемите преследват човека, докато той не се обърне за помощ към Бога.:rolleyes: Тъй че бягството е уж решение, но само временно, мнимо. Трябва кармата да се отработва.

Хубаво е да се учиш на търпение и първо да четеш, а после да пишеш, но ти избираш.:rolleyes:
Знам че е хубаво и се опитвам. По - скоро не предположим, тоест не проявих предвидливост.;) Ти все едно винаги предвиждаш.;)

За да разбираш, трябва да си наблюдателен.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Молитвата върши работа, пък и тогава няма риск да си донесеш проклетията на хората, които си ступал. Щото образата в тях пък може да нарасне и да те "благославят" винаги, когато се сетят за теб.
Е, аз съм пробвал да ги визуализирам : да си ги представям добри, обляни в светлина, опитвал съм да им пращам любов, да не изпитвам никакво раздразнение, да гледам философски. Не във всички случаи, но в много случаи. След това съм опитвал да гледам с друга настройка на случаи на които преди съм се ядосвал и въобще не съм мислил за любов и прошка в онези моменти. И все пак : правил съм усилия, сигурно понякога по - успешни, друг път по - безуспешни ..., но май Никога усилията ми не са имали външен резултат. Думите съчетани със заплаха или леки физически действия веднага са променяли непроменящото се с месеци или години.;) Натупване звучи силно, чак тупане не.Така е било по - добре, защото съм спирал да се ядосвам, тормозя, спирал съм да мечтая за мъст и т.н.

Става и с дишане. Човек е добре да знае как да диша, а не да бъде бомба, която може да гръмне всеки момент.
Прав си. :) Май ми мина времето на огнеенето, омръзна ми, безсмислена работа, пък и вредна. :lol:

с позитивното излъчване на вътрешната си сила (Ци).:yinyang:
Е, това би трябвало и монах да го може. Тоест това би трябвало да е характерно за достатъчно духовни хора, без значение каратисти ли са или не. То може би няма чак такова отношение към чисто бойните умения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Тези, които са бити, също има причина за това.

Мъдрите не взимат явно страна, но се молят и за двете страни.

Еееее да ...Все едно да виждаш някакво безчинство и да си кротуваш. Това ми се струва антихуманно. :lol: Сори, но аз поне засега не изпитвам желание да съм безучастен ако не дай си боже видя нещо такова. :) Пък после може да се помолиш. :lol: Ако си жив. Пък и умрял също може. ;)

щото могат и да те преследват.
Може да е част от кармата ти те да те погнат, а ти да избягаш и да се отървеш само с уплаха.

За да разбираш, трябва да си наблюдателен.:)
Ами явно толкова си мога. Пък и реших на части да ти пиша, за да не ми станат много дълги постовете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Ти май не си съгласен с приказката за кармата, в която бивш убиец убива друг убиец спасявайки по този начин хора сключващи брак в близко село. Бившият убиец убивайки в пристъп на гняв настоящия убиец, изчиства кармата , която не е успял да изчисти за 20 години садене и раздаване на дини. :lol: Поне така е според приказката де.;)

----------------------------

П.п. Направо се чудя, защо човекът като някакъв балама е трябвало 20 години напразно да сади дини, вместо направо Бог да му прати убиеца. :lol: Явно така е трябвало.

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Молитвата върши работа, пък и тогава няма риск да си донесеш проклетията на хората, които си ступал. Щото образата в тях пък може да нарасне и да те "благославят" винаги, когато се сетят за теб.
Е, аз съм пробвал да ги визуализирам : да си ги представям добри, обляни в светлина, опитвал съм да им пращам любов, да не изпитвам никакво раздразнение, да гледам философски. Не във всички случаи, но в много случаи. След това съм опитвал да гледам с друга настройка на случаи на които преди съм се ядосвал и въобще не съм мислил за любов и прошка в онези моменти. И все пак : правил съм усилия, сигурно понякога по - успешни, друг път по - безуспешни ..., но май Никога усилията ми не са имали външен резултат. Думите съчетани със заплаха или леки физически действия веднага са променяли непроменящото се с месеци или години.;) Натупване звучи силно, чак тупане не.Така е било по - добре, защото съм спирал да се ядосвам, тормозя, спирал съм да мечтая за мъст и т.н.

Продължавай да опитваш. Вярвай повече и не забравяй дишането. Издишвай напрежението.:thumbsup:

Става и с дишане. Човек е добре да знае как да диша, а не да бъде бомба, която може да гръмне всеки момент.
Прав си. :) Май ми мина времето на огнеенето, омръзна ми, безсмислена работа, пък и вредна. :lol:

Всяка емоция е огън. Изблиците със смях, също са поради огън, но и това е метод да намали човек огъня, инак може да се пръсне. За да няма нужда от смях, за да изкарваш напражението от небалансирана енергия, опитай да балансираш дишането. Първо почни с издишването и го остави то само да се изравни с вдишването, но първоначално наблегни на издишването, като оставиш тялото само да прецени колко да вдиша. Ти просто гледай да издишваш.

Аз също съм огнен и докато обуздая огъня, големи проблеми имах. Глави съм рязъл. Но това не е нещо, което е за хвалене.

Сега, скоро ще излезе един филм по кината в който се разказва за четирите първоелемента (до като четеш не забравяй да дишаш, винаги издишвай и не оставяй дихателния процес да замира). Филмът се казва "Повелителят на въздуха".

http://www.cinefish....railer6713.html

Ако имаш възможност и време го гледай. Не е задължително да е на кино.

с позитивното излъчване на вътрешната си сила (Ци).:yinyang:
Е, това би трябвало и монах да го може. Тоест това би трябвало да е характерно за достатъчно духовни хора, без значение каратисти ли са или не. То може би няма чак такова отношение към чисто бойните умения.

Всъщност идеята на бойните изкуства е да се докара тялото до здраве и хармония. Това са практики, които погрешно са насочени към насилието. Да, целта е да се защитиш, ама чрез Любов, а тя идва след баланса.

Идеята на всички източни бойни изкуства е тази.

Бодхидхарма е обучил монасите на един манастир, който в последствие са нарича "шаолин" за да достигнат самите те до нивото, в което е бил той. А той, докато "биел" противниците, ги лекувал и ги правил кротки като агнета.

разбира се не става въпрос за истински бой. Кунг-Фу, или познато още като У-шу, както таеклондото, каратето, аукидото, сумото, джу-джуцуто, нинджуцото и пр., са изкуства, които лежат на акупунктурата и на влиянието върху тези биоактивни точки.

Има няколко нива, като предпоследното ниво е чрез докосване. При него даже няма удари. Все едно милувка.

Последното ниво е от разтояние. Бодидхарма владеел до предпоследното ниво.

Тези които са достигнали до върховното майсторство, те не влизат в бой. Действат от разтояние. Просто отстраняват агресията от противника.:yinyang::3d_053:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страданието нито принизява, нито облагородява.

Това, както много други духовни изпитания е трупане на житейски опит. А след натрупването му, който се чувства принизен..... ами ще си е принизен, който се чувства облагороден ще е облагороден.

Протестанството например следва друга максима, който живее добре значи Бог го обича, ако е зле Бог не го обича и го наказва, само дето тяхното добре се изразява главно в материален план.

Така че въпрос на гледна точка и вътрешно усещане.

Моите двайсет лева днес ми действат добре, но Драган, Петкан и т.н. може да страда с 20 лв днес защото ще се чувства беден страдалец. Същото е и с всичко станало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тези, които са бити, също има причина за това.

Мъдрите не взимат явно страна, но се молят и за двете страни.

Еееее да ...Все едно да виждаш някакво безчинство и да си кротуваш. Това ми се струва антихуманно. :lol: Сори, но аз поне засега не изпитвам желание да съм безучастен ако не дай си боже видя нещо такова. :) Пък после може да се помолиш. :lol: Ако си жив. Пък и умрял също може. ;)

Интересно е, но ще защитиш, ако знаеш, че и ти няма да хапнеш пердах, нали, избирателно?!

И каква е разликата дали ще защитиш едни, напердашвайки други, или ако напердашат теб? Страданието все продължава да съществува. А ти не искаш това, нито за себе си, нито за другите. Все някой от този кръг ще страда. Това не е решение, още повече, че нали всички са едно.

Кротуването е хубаво, но с кротуването върви и молитвата, а молитвата си е действие, т.е. предприел си нешо. Резултът е въпрос на вяра.:)

щото могат и да те преследват.
Може да е част от кармата ти те да те погнат, а ти да избягаш и да се отървеш само с уплаха.

За да разбираш, трябва да си наблюдателен.:)
Ами явно толкова си мога. Пък и реших на части да ти пиша, за да не ми станат много дълги постовете.

Да всеки прави това, на което е способен, но не значи, че няма заложби и че не може да се развие нататък. Това "толкова си мога" не е точно. Според мен можеш повече.:)

Пък и не виждам нищо лошо в дългите мнения. Те са проблем единствено за тези, които не могат да изтърпят това да ги изчетат целите.

Ако човек намали огъня, с издишване, чрез което да намали напрежението в себе си, то и водата му ще се възтанови. Вадата - това са бъбреците, а според китайците, там е търпението, волята, покоя.:angel:

За да разчете някой Кармата, то трябва да има очи. Другото са предположения. Всичко може, но може и друго.

Ти май не си съгласен с приказката за кармата, в която бивш убиец убива друг убиец спасявайки по този начин хора сключващи брак в близко село. Бившият убиец убивайки в пристъп на гняв настоящия убиец, изчиства кармата , която не е успял да изчисти за 20 години садене и раздаване на дини. :lol: Поне така е според приказката де.;)

----------------------------

П.п. Направо се чудя, защо човекът като някакъв балама е трябвало 20 години напразно да сади дини, вместо направо Бог да му прати убиеца. :lol: Явно така е трябвало.

Не е задължително бившия убиец да убива друг убиец. Може и да прости, защото ако убие, то пак ще си навлече карма. С убийство и насилие не може да стигнеш до "пито - платено".

Кармата не се чисти така. Тя се чисти с осъзнатост, с прошка, с Любов, с приемане, със смирение, с приемане на Божията воля.

Ако убиец бъде убит, то това не е гаранция, че кармата му е изчистена. Зависи какво е в ума на този човек и в сърцето. Дали има покаяние за предишните си действия, дали съжалява, дали иска да се промени и пр. неща.:yinyang:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудесно звучи, но е непостижимо за мене... Не смея и два шамара да раздам, затова аз ги ям смирено и покорно.

Когато съм се молила за враговете си, реакцията е била много силна - все едно съм настъпила дявола по опашката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Май ми мина времето на огнеенето, омръзна ми, безсмислена работа, пък и вредна. :lol:
Според теб възможно ли е едно зло ( яд, омраза) да е огнено, горещо, а друго зло ( яд, омраза) да е по - хладно/студено ? Дали би могло да съществува такова разграничение ...Защото понякога съм имал по - горещ и див яд, друг път по - рационален и хладен.

За да няма нужда да се нуждаеш от смях,
Няма лошо човек да се смее. :sorcerer: Понякога се налага от учтивост. :lol:

Глави съм рязъл. Но това не е нещо, което е за хвалене.
Дано да не е буквално. :lol:

до като четеш не забравяй да дишаш,
Аз пък тогава най - лошо дишам. Много ми е досадно да се стремя да дишам по - правилно, опитвал съм, но съм спирал.

Това са практики, които погрешно са насочени към насилието. Да, целта е да се защитиш, ама чрез Любов, а тя идва след баланса.
Човекът за когото говоря е създател на български стил, в който има и източни техники : за този стил се твърди, че е с по - голяма практическа насоченост : тоест техниките са усъвършенствани и по - добри за бой, не са толкова завъртяни и красиви като по филмите, но са по - практически. Ходил съм на такива тренировки, малко внимание са обръщали на философията. Чувал съм от субективен източник, че майстори от тази школа са се били с майстори от други школи в България и са ги победили. В този стил победата май е по - важна от любовта. Такова впечатление имам.Иначе да : този стил също като другите води до физическо и характерово усъвършенстване : имам наблюдения върху познати. Но май не се говори за любов към враговете и такива неща.

А той, докато "биел" противниците, ги лекувал и ги правил кротки като агнета
В България да имаше такива монаси да бият турците, можеше по - бързо и лесно да се освободим от турско. :lol:

Тези които са достигнали до върховното майсторство, те не влизат в бой. Действат от разтояние.
Значи това е нещо като учението на Учителя и други подобни, само че съчетано с бой и повече физически натоварвания. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6
е създател на български стил,
Да, там също учат да се избягва боя, в школата няма дискриминация на някакви полови, етнически или др. признаци, има кратки медитации в началото и края на тренировките, но чак за любов и побеждаване с любов не са ни говорили и го няма като идея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Диди :който се чувства принизен..... ами ще си е принизен, който се чувства облагороден ще е облагороден.
Тоест, пак се опира до въпрос на гледна точка. На мен ми се струва, че човек първо може да се почувства принизен, а след време от дистанцията на годините да се почувства облагороден ...

Абе в тоя сайт това е гадноооо : чак сега виждам че са излезли някои мнения. Като пишеш нещо и друг пише едновременно и като ги пуснете едновременно може да пропуснеш нещо ...

Чудесно звучи, но е непостижимо за мене... Не смея и два шамара да раздам, затова аз ги ям смирено и покорно.

Когато съм се молила за враговете си, реакцията е била много силна - все едно съм настъпила дявола по опашката

По принцип някои смятат, че би трябвало да е обратното. Но и аз не съм видял някой да е станал добър към мен заради визуализациите ми, по - скоро заради заканите ми. :lol: Явно не се моля достатъчно дълбоко или искрено, или действа закона за противоположностите, или е нужно време да влезе в ход молитвата ми и тем подобни ...

Диди :Моите двайсет лева днес ми действат добре,
Май е по - добре от беден богат да стане човек, отколкото обратното. :):lol: Щот от хубавото на по - лошо трудно се свиква.

Това за страданието струва ми се също като че ли е относително : за някой нещо може да е голямо страдание, а за друг : не. За някой може да е страдание да има еди какъв си проблем, а пък за друг това да не е особено страдание. Относителност ...За някой може да е страдание да печели по 5000лв. на месец, а за друг да е щастие. :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според теб възможно ли е едно зло ( яд, омраза) да е огнено, горещо, а друго зло ( яд, омраза) да е по - хладно/студено ? Дали би могло да съществува такова разграничение ...Защото понякога съм имал по - горещ и див яд, друг път по - рационален и хладен.

Възможно е.

Омразата идва от мисли, а те мислите са у главата. Първо това се счита за нахарманична работа на шестата чакра. Човек мрази, защото е влезнал в двойствеността на разделенията, на аз и ти и защото е изпълнен с желания, концепции и представи. Но да оставим това.

Писах, че дисхармония настъпва в ума. Там, между двете мозъчни полукълба има жлеза с вътрешна секреция и ако проследиш нейната работа, било чрез усещания върху сабственото си тяло, било чрез помощ от медицинска литература "Ендокринология", то ще установиш, че тази жлеза секретира хормони, което влияят на жлезите под нея. А те са няколко, от които и задстомашната жлеза. Усеща се напрежение в коремната кухина, което напрежение и блокаж възпрепятства работата на диафрагмата, а от там и дишането се нарушава. Ако наблюдаваш себе си, ще установиш, че когато се разгневиш, дишането ти е замрюло, няма го, а ти си изпълнен с една взривоопасна енергия, която иска да помете всичко покрай себе си. Е те тогава дребва да се сетиш и отново да задишаш, което ще възтанови хармонията по обратен път.

Шеста чакра е братче на трета чакра. На трета чакра се приписва първоелемента "огън" - емоциите. Яда, гнева, омразата се водят за такива.:rolleyes:

За да няма нужда да се нуждаеш от смях,
Няма лошо човек да се смее. :sorcerer: Понякога се налага от учтивост. :lol:

Верно е, но когато говорим за излици в смеха и когато те са чести, значи има нещо нехармонично. Едно е усмихване, а съвсем друго е кискане и заливане от смях. Вече нещата отиват към крайност, а всяка крайност е полюс, но който, както казва един от моите учители, времето е неблагоприятно.

до като четеш не забравяй да дишаш,
Аз пък тогава най - лошо дишам. Много ми е досадно да се стремя да дишам по - правилно, опитвал съм, но съм спирал.

Когато, черз дишане дойде хармонията, досадата ще отстъпи на насладата от равновесието. Но след като ти е скучно да дишаш, може да опитваш със спортуване, с пеене, с изразяване на себе си, чрез говор.

Вервай ми, обаче, че дишането е най-добрия метод, защото чрез него се нормализира РН-то в организма, същия се детоксинира и се постига здраве.

Спортът може да увреди тялото.

Пеенето също е добро. Ето защо Учителя също го посочва като метод.:rolleyes:

Това са практики, които погрешно са насочени към насилието. Да, целта е да се защитиш, ама чрез Любов, а тя идва след баланса.
Човекът за когото говоря е създател на български стил, в който има и източни техники : за този стил се твърди, че е с по - голяма практическа насоченост : тоест техниките са усъвършенствани и по - добри за бой, не са толкова завъртяни и красиви като по филмите, но са по - практически. Ходил съм на такива тренировки, малко внимание са обръщали на философията. Чувал съм от субективен източник, че майстори от тази школа са се били с майстори от други школи в България и са ги победили. В този стил победата май е по - важна от любовта. Такова впечатление имам.Иначе да : този стил също като другите води до физическо и характерово усъвършенстване : имам наблюдения върху познати. Но май не се говори за любов към враговете и такива неща.

За нивата в майсторството писах вече. Според мен, този човек, за който пишеш, има още много да учи за бойните изкуства.

А той, докато "биел" противниците, ги лекувал и ги правил кротки като агнета
В България да имаше такива монаси да бият турците, можеше по - бързо и лесно да се освободим от турско. :lol:

Има и такива, които са възтанали срещу поробителя. Например В. Левски, но той е стигнал до ниво дякон, което е приди ниво свещеник. Монасите са работили за България чрез молитвата (исихастката). Свети Иван Рилски е един такъв пример. Не напразно е покровител на страната.

Софроний Врачански, Паисий Хилендарски, Патриар Евтимий - всеки е дал кой каквото може, като последния е отбранявал В. Търново и когато османците са превзели града, рекли да го посекат. Той не се борил, даже не се дръпнал, а кротко положил глава на дръвника. Какво мислиш, че е станало? Палачът замахнал, но точно преди да нанесе смъртоностния удар се вкаменил, парализира се и така останал. Османските турци се уплашили и не убили святия човек, щото Аллах да не ги накаже. Видели, че човека не е случаен. Само го заточили някъде.:rolleyes::yinyang:

Тези които са достигнали до върховното майсторство, те не влизат в бой. Действат от разтояние.
Значи това е нещо като учението на Учителя и други подобни, само че съчетано с бой и повече физически натоварвания. :)

Боя няма нищо общо с учението дадено посредством такива кат Учителя.

Боя е лошо средство. Онези майстори, които са достигнали истинско майсторство в БИ, са просто Любящи Човеци и това е "оръжието" им - Любовта. Това е и целта.:yinyang:

Да, там също учат да се избягва боя, в школата няма дискриминация на някакви полови, етнически или др. признаци, има кратки медитации в началото и края на тренировките, но чак за любов и побеждаване с любов не са ни говорили и го няма като идея.

Ами браво, пак е нещо!:rolleyes:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Според мен можеш повече.:)
Естествено. :P И на мен така ми се струва. :angel:

Интересно е, но ще защитиш, ако знаеш, че и ти няма да хапнеш пердах, нали, избирателно?!
Не съм казал това. :) Нали по - горе писахме да смелостта. Зависи кой и при какви обстоятелства трябва да бъде защитен. Веднъж видях две дълги мутри да налагат и заплашват с газов ( или боен) пистолет една друга дълга мутра. :lol: Бях още ученик. Пък и сега да бях, най - много ... да се обадя на полицията.То всичко се разви бързо де, аз не можах да реагирам, но разбрах че едно момиче е звъннало на полицията

( може би след като онези са побягнали), станаха бързо нещата. И по - силен да бях, може би щях да се обадя на полицията. Зависи от бития, от ситуацията, от това какво ще изпиташ при гледката. Ако тупат жена, мисля че вероятността да се намеся физически колкото мога, ще е доста по - сериозна, отколкото ако двама здрави типа налагат трети здрав тип ( тогава ще звънна на полицията). Абе ситуации колко щеш, не може да си напълно сигурен кога как ще реагираш. Зависи като че ли ...

Интересно е, но ще защитиш, ако знаеш, че и ти няма да хапнеш пердах, нали, избирателно?!
И това е относително. Може да нямаш време да умуваш дали ще ядеш или няма да ядеш. Пък и в бой, и двете страни може да понасят удари, не само едната. По - добре да се намесиш и да защитиш колкото можеш някой, който явно няма шансове, и по - добре и ти да го отнесеш, отколкото после да имаш угризения на съвестта, че не си опитал. Ами ако поради някаква причина не може да звъннеш ? Пак ли ще си кротуваш. Може да викнеш на някой да звънне, пък ти да пробваш да помогнеш. Е, ако имаш и оръжие, май по - лесни изглеждат нещата. :lol: Не знам какво да ти кажа : като че ли не мога да обобщавам. Но мога да дам този пример : например виждаш как изнасилват жена. Какво ще направиш, ще чакаш полицията да дойде ли. Или пък виждаш как ритат някой на земята и не спират. И в двата случая може да звъннеш ( ако можеш), но не е нужно да чакаш полицията да дойде и в това време да си безучастен ...Не дай си боже да виждам такива неща, но все пак Искам Ако Видя, да не остана безучастен. Минава ми през ума следното : по - добре риск за живота и дори смърт, отколкото да гледаш как се гаврят/убиват някой и ти не пробваш да му помогнеш.Не може да се обобщава. Ти ако видиш да насилват жена, какво ? Ше седиш и ще философстваш ли ? Няма ли да се обадиш на полиция, да пробваш да се намесиш или нещо от сорта ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен можеш повече.:)
Естествено. :P И на мен така ми се струва. :angel:

Интересно е, но ще защитиш, ако знаеш, че и ти няма да хапнеш пердах, нали, избирателно?!
Не съм казал това. :) Нали по - горе писахме да смелостта. Зависи кой и при какви обстоятелства трябва да бъде защитен. Веднъж видях две дълги мутри да налагат и заплашват с газов ( или боен) пистолет една друга дълга мутра. :lol: Бях още ученик. Пък и сега да бях, най - много ... да се обадя на полицията.То всичко се разви бързо де, аз не можах да реагирам, но разбрах че едно момиче е звъннало на полицията

( може би след като онези са побягнали), станаха бързо нещата. И по - силен да бях, може би щях да се обадя на полицията. Зависи от бития, от ситуацията, от това какво ще изпиташ при гледката. Ако тупат жена, мисля че вероятността да се намеся физически колкото мога, ще е доста по - сериозна, отколкото ако двама здрави типа налагат трети здрав тип ( тогава ще звънна на полицията). Абе ситуации колко щеш, не може да си напълно сигурен кога как ще реагираш. Зависи като че ли ...

Интересно е, но ще защитиш, ако знаеш, че и ти няма да хапнеш пердах, нали, избирателно?!
И това е относително. Може да нямаш време да умуваш дали ще ядеш или няма да ядеш. Пък и в бой, и двете страни може да понасят удари, не само едната. По - добре да се намесиш и да защитиш колкото можеш някой, който явно няма шансове, и по - добре и ти да го отнесеш, отколкото после да имаш угризения на съвестта, че не си опитал. Ами ако поради някаква причина не може да звъннеш ? Пак ли ще си кротуваш. Може да викнеш на някой да звънне, пък ти да пробваш да помогнеш. Е, ако имаш и оръжие, май по - лесни изглеждат нещата. :lol: Не знам какво да ти кажа : като че ли не мога да обобщавам. Но мога да дам този пример : например виждаш как изнасилват жена. Какво ще направиш, ще чакаш полицията да дойде ли. Или пък виждаш как ритат някой на земята и не спират. И в двата случая може да звъннеш ( ако можеш), но не е нужно да чакаш полицията да дойде и в това време да си безучастен ...Не дай си боже да виждам такива неща, но все пак Искам Ако Видя, да не остана безучастен. Минава ми през ума следното : по - добре риск за живота и дори смърт, отколкото да гледаш как се гаврят/убиват някой и ти не пробваш да му помогнеш.Не може да се обобщава. Ти ако видиш да насилват жена, какво ? Ше седиш и ще философстваш ли ? Няма ли да се обадиш на полиция, да пробваш да се намесиш или нещо от сорта ?

Да се обадиш на полицията не е насилие.

Всяко необмислено действие се води за първосигнално, за реактивно поведение. По-добре е да се мисли, за да не се стига, ако може до съжаление от някакви действия.

Прочете ли това: http://www.beinsadou...ndpost&p=122833

Изгледай филма, ще ти хареса.:)

Писах ти, че чрез насилие няма да се оправят нещата. Подценяваш Божията сила. Молитва е сила и е въпрос на вяра.

Ако можеш да помогнеш без да докарваш страдание и болка на никого от кръга за който ти писах по-горе - жертва, насилник/агресор/хищник и ти, като свидетел, щото няма никаква разлика кой ще страда - дали ти, дали жертвата, дали насилника. Страдание, чрез насилие не се прекратява.

Разпънатият бог учи слабите да стават още по-слаби, а силните да се превръщат в слаби – покорството е самата същина на тая странна вяра!
Хан Крум Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Патриар Евтимий - всеки е дал кой каквото може, като последния е отбранявал В. Търново и когато османците са превзели града, рекли да го посекат. Той не се борил, даже не се дръпнал, а кротко положил глава на дръвника. Какво мислиш, че е станало? Палачът замахнал, но точно преди да нанесе смъртоностния удар се вкаменил, парализира се и така останал.
Да,знам легендата за патриарха. Но от друга страна той е ръководил отбраната на града.;)

Шеста чакра е братче на трета чакра. На трета чакра се приписва първоелемента "огън" - емоциите. Яда, гнева, омразата се водят за такива.:rolleyes:

А идването на сили, когато си ядосан, само на чисто биологични причини ли се дължи или има и някакви окултни свързани с енергия ?

Но след като ти е скучно да дишаш,
Нали човек трябва винаги да диша правилно, някак си това не ми се отдава засега. Имало е моменти, в които съм се стремял да дишам по - бавно и дълбоко, но не съм могъл постоянно да го правя.

Според мен, този човек, за който пишеш, има още много да учи за бойните изкуства.
Възможно е. За него знам, че понякога тренира по 10 часа на ден, веднъж чух думата "аскет" за него. Но сигурно има мноооого други занимаващи се с бойни изкуства, които трябва повече и от него да учат. За този са ми казвали, че може да разсече ябълка на главата ти без да те нарани, че може да удари ябълка набучена на меч без да се пореже, да разсече нещо което държиш зад врата си без да те нарани и това докато е с превръзка на очите и е направил завъртане.Има черен колан със златни чертички. Поне тялото си е овладял доста добре. А и като знам някои факти за него, мисля че и характерът си е калявал/развивал доста, самоконтрола също в това число.Пише и дебели романи : чичката е запален по книгите му. Талантлив и перфектен каратист.

В. Левски, но той е стигнал до ниво дякон, което е приди ниво свещеник.
Знам че е щял да стане монах.

Боя е лошо средство. Онези майстори, които са достигнали истинско майсторство в БИ,
Но нали ставаше дума за бойни изкуства. :31: Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Прочете ли това: http://www.beinsadou...ndpost&p=122833
Да прочетох.

Ако можеш да помогнеш без да докарваш страдание и болка
Сигурно можеш да помогнеш в дълготраен план, но не и в краткотраен. В смисъл, не може с молитва да спреш агресора на секундата. Трябва да си светия. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да,знам легендата за патриарха. Но от друга страна той е ръководил отбраната на града.;)

Именно поради това си е поел и последствията от тази си работа. Това със сигурност. Някои могат да го нарекат и слабоверец, щото учителите му не са вършили същото, нито пък Иисус на това е учил своите последователи.:rolleyes:

А идването на сили, когато си ядосан, само на чисто биологични причини ли се дължи или има и някакви окултни свързани с енергия ?

Аз незнам нито една мисъл да се ражда в мозъка. Според моите наблюдения всичко се спуска.

Нали човек трябва винаги да диша правилно, някак си това не ми се отдава засега. Имало е моменти, в които съм се стремял да дишам по - бавно и дълбоко, но не съм могъл постоянно да го правя.

Продължавай да опитваш, но следвай съвета ми. Не се грижи за вдишването. Остави то да е естествено, т.е. тялото само да прецени колко. Ти се погрижи да издишваш напражението. Издишването да бъде все едно си отдъхваш от нещо. Хууу

Възможно е. За него знам, че понякога тренира по 10 часа на ден, веднъж чух думата "аскет" за него. Но сигурно има мноооого други занимаващи се с бойни изкуства, които трябва повече и от него да учат. За този са ми казвали, че може да разсече ябълка на главата ти без да те нарани, че може да удари ябълка набучена на меч без да се пореже, да разсече нещо което държиш зад врата си без да те нарани и това докато е с превръзка на очите и е направил завъртане.

Ако не може да предотврати боя, чрез ненасилие, значи за мен си остава посредствен и всичко, което е научил е въпрос на телесни тренировки. Тренировки на духа също трябва и едното да не е повече от другото. Съчетание на дух и тяло.

Но нали ставаше дума за бойни изкуства. :31:

Бойното изкуство е да победиш врага в себе си - собствения си ум, който е най-големия агресор, сиреч да го превъзпиташ. Вътрешна работа.:yinyang:

И будизма, от където произлиза Шаолин и даоизма - Кунг-Фу и Удан, и двете се основават на това. Врагът е вътре.

В смисъл, не може с молитва да спреш агресора на секундата. Трябва да си светия. :)

Зависи от вярата ти. Не ти спираш. Ти само се молиш с вяра и надежда. Бог решава и Той спира и нагажда работата.

Ако ти си насилникът обаче, ако отговаряш на насилието с насилие, то никога няма да станеш светец.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Именно поради това си е поел и последствията от тази си работа. Това със сигурност. Някои могат да го нарекат и слабоверец, щото учителите му не са вършили същото, нито пък Иисус на това е учил.:rolleyes:
Аз засега не мога да бъда толкова мирен като теб. :lol: Ако не се биех, то поне щях да забегна във Влашко, но мисля че нямаше да си стоя да ме поробят или убият.

щото учителите му не са вършили същото,
Е, може и да има изключения. Нали ти дадох примера с Наполеон. Ти май също като у_раж смяташ, че Левски е вършил само българоугодни, а не И богоугодни дела. Хмм : но сега май нямаше да има българи ? Но нали някои твърдят, че имаме мисия ? Някои казват, че Левски бил ръководен от Учителя. Ами Учителя къде щеше да се роди ако нямаше България, другаде ли ?

Тренировки на духа също трябва и едното да не е повече от другото.
Е, може да се усъвършенства още. Щом е стигнал до тук.Етапи.

не ти спираш.
Но нали имаме сила на мисълта ? Може ли с нея да повлияем ?

то никога няма да станеш светец.
Това задължително ли ще ме направи нещастен или просто ще изпусна по - голямото щастие ?

----------------------------------------

П.п.От друга страна Левски явно е Силна, Самоотвержена, Смела душа. Душа по - любяща и самоотвержена и демократична от много души от онова време, както и от днешното време. Той си е поел кармата.

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Ето, явно имам напредък. :lol: Преди повече от две години се палех, когато у_раж омаловажаваше Левски и делото ми и ми казваше, че съм още млад и затова така мисля ( в смисъл, че мисля одобрително за делото на Левски.У_раж, също така твърдеше, че Левски е масонин и все едно намекваше, че върши антибългарски неща, понеже изпълнява масонски нареждания от чужбина и дейността му едва ли не само привидна е българоугодна. Ако приема подобни теории за Страдание, то със сигурност сега ги приемам по - спокойно и леко. Явно имам напредък в тази сфера на живота. :lol::)

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

щото учителите му не са вършили същото,
Е, може и да има изключения. Нали ти дадох примера с Наполеон. Ти май също като у_раж смяташ, че Левски е вършил само българоугодни, а не И богоугодни дела. Хмм : но сега май нямаше да има българи ? Но нали някои твърдят, че имаме мисия ? Някои казват, че Левски бил ръководен от Учителя. Ами Учителя къде щеше да се роди ако нямаше България, другаде ли ?

Това, което се въплъщава в тялото, то няма националност. Ако България я няма, то духовете/душите ще се въплъщават другаде.

То и израелтяните се считат за такива, които имат значителна роля в света, но Израел го нямаше на политическата карта много векове. Наказание явно за нещо.:rolleyes:

не ти спираш.

Но нали имаме сила на мисълта ? Може ли с нея да повлияем ?

Може да се влияе и с мисъл, но тогава вече не говорим за Божия помощ, а за наша си работа. Плодовете от нея ще бъдат според каквато е чистотата на нашата мисъл и спорет това колко е чисто сърцето ни.

то никога няма да станеш светец.
Това задължително ли ще ме направи нещастен или просто ще изпусна по-голямото щастие ?

Ами ако не тръгне човек към Бога и ако Бог не го измени, така че той да постигне святост, или по-скоро святостта да постигне него, то нещастието е сигурно. Щастието е в Любовта, а сърцето не може да засияе, ако умът на човека пречи на това. Сърцето е в сянка. Аз-овското мислене, което се нарича също "егоизтично съзнание" е налице.

Човек бива да утихне с ума си, за да може Бог да си свърши работата, сиреч да навлезе в него и да осветли ума му и сърцето. Тази Светлина е самата Любов и самата Святост.

Когато човек е влюбен той сияе от щастие. Любовта е щастието, Христо и когато тя липсва, тогава човек битува в неудовлетворение, породено то нещастието. То, нещастието може да бъде силно, или слабо изразено, но то си е там.:)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето, явно имам напредък. :lol: Преди повече от две години се палех, когато у_раж омаловажаваше Левски и делото ми и ми казваше, че съм още млад и затова така мисля ( в смисъл, че мисля одобрително за делото на Левски.У_раж, също така твърдеше, че Левски е масонин и все едно намекваше, че върши антибългарски неща, понеже изпълнява масонски нареждания от чужбина и дейността му едва ли не само привидна е българоугодна. Ако приема подобни теории за Страдание, то със сигурност сега ги приемам по - спокойно и леко. Явно имам напредък в тази сфера на живота. :lol::)

Браво, Христо. това е добре и аз вярвам, че наистина имаш напредък.

Всъщност, никога не съм се съмнявал.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×