Jump to content
Порталът към съзнателен живот
B__

Страданието облагородява или принизява?

Recommended Posts

........

Всички хора страдат,а най-вече добрите.

Защо?

За истински добрите /смирени/ хора, страданието е изпит. И тези хора осъзнават, че не са добри, не са и лоши, а просто са...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От епоха към епоха

В много дребни духовни традиции съществува идеята за епоха. Тя трае около 2000 години и винаги отбелязва конкретен процес на промяна, който се извършва през този период на еволюция. Обикновено съвпадение ли е, че преди 2000 години есеите работеха в духовни общности и подготвиха пътя за нещо, което щеше да промени хода на човешките събития завинаги? И сега ние, в етапа на раждане на едно ново хилядолетие, чувстваме подтик за нещо съвсем ново, за една нова парадигма.

За какво подготвяха те пътя преди 2000 години? Традицията им говори за Месия, понятие, идващо от още по-древните корени на теологията на Мелхиседек. Днес ни е познат християнският термин Месия и той означава Спасител. Но древното значене не се е отнасяло за някаква личност, а за една енергия. Месията бил енергийно поле, съзнание, което навлиза в земния план всеки две хиляди години, или при всяка нова епоха. Ако Земята е готова да приеме тази енергия за разширяване на човешкото съзнание, тогава енергията ще „слезе” върху земния план и човешкото съзнание ще започне да се разширява, за да я поеме. Ако Земята не е готова, енергията идва наново по-късно. Кога? Разбира се, след 2000 години.

Точно преди една епоха есеите помогнали на нашия свят за идването на Месията; те били, така да се каже, ефекта на „стотната маймуна” за епохата. Те навярно са чувствали, че не се изисква всички да подготвят пътя. Необходима била много съсредоточена, осъзната маса. По това време липсвала енергията на Месията и есеите спомогнали за внасянето й. Какво било качеството на тази енергия, която разширила съзнанието преди 2000 години? И какво общо има тя днес с нас?

Есеите. част 2

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

........

Всички хора страдат,а най-вече добрите.

Защо?

За истински добрите /смирени/ хора, страданието е изпит. И тези хора осъзнават, че не са добри, не са и лоши, а просто са...ХОРА

:)Слънчева,мисля че правилно довърших изречението?

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар :3d_146: нали скоро сто пъти ви го пусках това във връзка с онази тема, да не и споменавам името напразно...:3d_124::P.

Във връзка с поста на Слънчева ето малък откъс от по- горния цитат - "

Чрез изпитанието човек разбира, че е нещо повече от плът и кръв.

В края на търсенето човекът познава мистерията на своята душа. И дотогава той е пътувал към Бога, а отсега нататък ще пътува в Бога.":yinyang:

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Гладът прави ли ни по-щастливи? Или недоимъка?

Гладът принизява ли ни или ни облагородява?

Сещам се за друго нещо: колкото повече някой човек се оправдава, толкова повече, всъщност, той се обвинява. Така е и със страданието, страданието носи след себе си още страдание, а радостта - радост. Ако едното се замени с другото е лошо: все е свързано със загуби и инфлация на аз-а: крачката към това да се изживее един страдащ човек като мъченик, е малка. Оправданията следват, защото не са взети решения навреме.

И още нещо, според думите на Данте "Само страданието може да роди велик гений", не съм съгласна, защото страданието или те тласка в свръхкомпенсации (вечна и чудесна усмихнатост) или тотална мизантропия.

Резултатът и в двата случая не е красив :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:hmmmmm: Хм да, всичко е въпрос на подход. Когато страданието почука на вратата важен подхода. Един търсач на истината навлиза пробудено в него, приема го с цялата си душа и успява да изтръгне скритата светлина. Чрез страданията той се новоражда, може би това е имал в предвид Данте. Иначе в повечето случаи е така както го описваш :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

:hmmmmm: Хм да, всичко е въпрос на подход. Когато страданието почука на вратата важен подхода. Един търсач на истината навлиза пробудено в него, приема го с цялата си душа и успява да изтръгне скритата светлина. Чрез страданията той се новоражда, може би това е имал в предвид Данте. Иначе в повечето случаи е така както го описваш :).

Ако чакаме страданието да ни накара да търсим истината, ни сме твърде тъжни хора, бих казала и бездарни :)

Емпатията се отключва чрез радостта, не чрез страданието, въпреки, че така се говори ... Вглеждам се в съдбата на всички големи страдалци, на мъченици и светци - те са били ужасно нещастни като хора, като мъже и като жени. Това е тъжно. Търсели са щастието чрез моста на страданието, няма как да се надяваш да те спаси зимата, ако лятото е твоят сезон :)

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О да, точно за това казах "Когато страданието почука на вратата важен подхода." Не умишлено да се търси, но важен е подхода когато то дойде като неканен и нечакан гостенин :).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

60.gif Мисля, че в понятието "страдание" има малко разминаване.

Струва ми се, че Мона разбира под него това, което изпитва човекът, когато условията, при които се оказва по волята на съдбата, му създават силен дискомфорт. Този дискомфорт го кара да определя ситуацията или хора или събития като "зло". Обаче дотук - човекът стига до самосъжалението и до "жертвата" и "съдника" (Дон Мигел Руис" или до "болковото тяло" на Е.Тол. В този случай страданието не само не облагородява, не учи - обратно - то задълбочава покварата на душата. "Аз страдам" - означава за мен - моето Аз не иска да приеме Божията воля и Живота такъв, какъвто идва, но се опитва да ги съди.

Другото понятие за страданието, което забелязах в горните мнения, е драстична (или постепенна, но дълбока) промяна във външната среда на човека, която изисква промяна на мисленето, осъзнаване и овладяване в смисъл хармонизиране на емоциите и поведението. За да не теоретизирам - това страдание ми прилича на страданието на моите ученици, когато пристъпваме в новия урок или правим упражнения или у дома сами трябва да се справят с домашните си. Само че те не го смятат за страдание това, а го наричат учене и го вършат с интерес и хъс. Имало е случаи - на шега съм предлагала - какво ще кажете вече да не вземаме нови думи, да не превеждаме, да не правим упражнения и да не давам домашна - ей така само ще си приказваме. Те ме поглеждат изненадани и заявяват "ами как тогава ще научим английски???" те са само на 10 години. А може би точно затова.... Контрапункт - най-голямата трудост с някои възрастни е да ги убедиш, че език не може да се научи ей така просто като слушаш и клатиш глава... 59.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Донче, понеже ме цитираш, пък и искам да уточня: според мен страданието не е учител и не може и да бъде никога такъв.

Това е свързано с изначалната човешка съдба: страданието те ПРИЗЕМЯВА, но то не те учи да бъдеш щастлив, то те примирява с живеенето; всеки един човек, рано или късно, разбира, че животът не е песен. И някак естествено приема и страданието, щото е част от човешката участ, ама хора които развяват знамената на нещастието си и на страданието си - не мога да подкрепям, изборът е бил и само техен.

На други, "щастието" им се усмихва, като намерят уж подходящата работа или пари за операция на детето им, но в този случай, нито страданието ги облагородява, нито радостта от помощта, е осъзната. Във всички подобни случаи се намесва името на Господ, който всъщност, няма никаква намеса.

Толкова сме зле, че във всяко нещо виждаме знаци, и толкова безотговорни, че да не вземаме решения и да предопределяме успехите си като победи или загубите си като страдания. Зле сме много.

Ама още търсим Господ, да се оправдаваме и да казваме, че така ни е било писано. Било ни е писано, друг път. Сами си го пишем, но както обикновено, друг трябва да е огтоворен за написаното, щото ние имаме лоша граматика и нещо, преди време, ни е било угодно, ама днес не ни е - не че е новина или нещо ненормално, но нека когато душата ни страда, или сме изправени пред избори, да имаме смелостта да го признаем, поне това: не след време нещо да ни схване гърлото и да се сетим, че сме страдали или били нещастни, и да пожелаем да имаме други избори ...

Темата е елементарно постулирана, но е определяща. Между страданието и радостта има тънка граница, и граничарите сме ние, но дали го осъзнаваме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

.......Част от пътя е и да преодолееш егото си, няма начин. Докато си вторачен в аз-а си, има хора които страдат, и които са щастливи. И търсят утехата в подобни форуми.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами може би ако пак сравня страданието с учебния процес - сборникът със задачи и упражнения никого досега не е научил на нищо - знанията и уменията са плод на решаването на задачите в тях - ама съвестно и с ясно осъзнаване на смисъла на "мъките" човек да си отвори сборника и да кара наред....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам една много добра приятелка.Май също влиза тук и ако се познае в моя разказ -поздравявам я ,

Тя изповядваше краен материализъм във възгледите си.Никакъв аргумент не пробиваше нейната стена от знания за живота.Няма смисъл да се спори.Всъщност и аз бях като нея,но ме поразтърсиха разни житейски бурички и докато не се смирих не си отидоха .Както и да е.Та моята приятелка преживя поредица от....,нека ги наречем злополуки с повтарящ се характер.Аз ги наричам събуждащи шамарчета.Добре е да се разчетат в един момент ,та да не се стига до по-сериозни крошета.Говорихме си ,но нищо от споделеното не стигаше до нея.Тя изслушваше, каквото имахме да споделим от приятелския ни кръг с подобни злополучия и до там.Вчера е имала поредна случка,но този път тя вдигна телефона и вместо да се окайва или оплаква направи такъв перфектен анализ на ситуацията,с която сама си е предизвикала случката -тежка работна седмица,огромно от нейна страна недоволство от и срещу обстоятелствата.Каза ми,че в петък следобяд в ръцете и пада лавица с документация от библиотеката в офиса.Аз казва пак не се сетих и не спрях да съм недоволна.Е вечерта ме спряха .,та да ми дойде умът в главата.Падане на улицата-нелепо ,но със сериозни травми ,слава богу само хематоми на колянното.Всички знаем какво би означавало счупване на това място.Тя е лекар и мисля,че има професионална освен другата оценка на случилото се..Моето скромно мнение ,на база личен опит е,че завесата изтънява и се повдига пред все повече хора.

Страданието е механизма,чрез който се отваря път за облагородяване на човека.Не може ли без страдание?Очевидно не може за това човечество,част от което сме и ние.Не ми е дадено да знам защо и как сами сме се поставили в тая ситуация ,да се движим стимулирани от тоягата и морковчето.Но това е положението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, съгласна съм с това, че страданието е свързано с неправилните избори които са направени в миналото и то ни спохожда за да платим, но дори и неправилните избори могат да се използват за нещо наистина стойностно (спомням си за пукнатата стомна която всеки ден жената пълнела заедно със здравата и въпреки страданието на спуканата стомна накрая се оказало, че дълбокият замисъл на стопанката е тя да полива пътьом посадените от нея цветя, така че от страната на спуканата стомна в крайна сметка се получила една красива цветна градина :). Точно за това ученикът, застава и вижда истината като не се крие и не прехвърля отговорностите си нито на Бог нито на Дявола или на когото и да било, но виждайки резултатите на посятото в миналото той запретва ръкави и започва да работи използвайки това което има в наличност в настоящия момент т.е. той подхожда към страданията като към задачи които стоят пред вратата на неговата душа, за да бъдат разрешени и в момента в който той запретне ръкави и започне да работи прилагайки наученото до момента на практика тогава идва и осъзнаването и помощта свише .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

59.gifСега си спомних къде бях чела най-точните и безпристрастни расъждения за това - единствената книга на Учителя - Науката и възпитанието. Ще се опитам да намеря точното място, но вече утре.

И благодаря за идеята да я качим и тази книга по глави велектронната библиотека, също да сканираме и качим първата част с оригиналния шрифт. Има ли желаещи да помагат? Пишете ми.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вече веднъж мисля, че писах в темата, че страданието е изцяло субективно усещане. Много често обаче (вкл. в беседите на Учителя) страданието се смесва с трудностите, тежките ситуации, с препятствията. Страданието обаче е нашето отношение към тези неща, а не самите неща. И ако трудностите и изпитанията могат да спомогнат за възвисяването ни, то е не заради самите тях, а заради нашето отношение към тях. Строго погледнато страданието е винаги нежелано. Трудностите и препятствията са за да израстваме и да се каляваме чрез тях, а не за да страдаме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам една много добра приятелка.Май също влиза тук и ако се познае в моя разказ -поздравявам я ,

Тя изповядваше краен материализъм във възгледите си.Никакъв аргумент не пробиваше нейната стена от знания за живота.Няма смисъл да се спори.Всъщност и аз бях като нея,но ме поразтърсиха разни житейски бурички и докато не се смирих не си отидоха .Както и да е.Та моята приятелка преживя поредица от....,нека ги наречем злополуки с повтарящ се характер.Аз ги наричам събуждащи шамарчета.Добре е да се разчетат в един момент ,та да не се стига до по-сериозни крошета.Говорихме си ,но нищо от споделеното не стигаше до нея.Тя изслушваше, каквото имахме да споделим от приятелския ни кръг с подобни злополучия и до там.Вчера е имала поредна случка,но този път тя вдигна телефона и вместо да се окайва или оплаква направи такъв перфектен анализ на ситуацията,с която сама си е предизвикала случката -тежка работна седмица,огромно от нейна страна недоволство от и срещу обстоятелствата.Каза ми,че в петък следобяд в ръцете и пада лавица с документация от библиотеката в офиса.Аз казва пак не се сетих и не спрях да съм недоволна.Е вечерта ме спряха .,та да ми дойде умът в главата.Падане на улицата-нелепо ,но със сериозни травми ,слава богу само хематоми на колянното.Всички знаем какво би означавало счупване на това място.Тя е лекар и мисля,че има професионална освен другата оценка на случилото се..Моето скромно мнение ,на база личен опит е,че завесата изтънява и се повдига пред все повече хора.

Страданието е механизма,чрез който се отваря път за облагородяване на човека.Не може ли без страдание?Очевидно не може за това човечество,част от което сме и ние.Не ми е дадено да знам защо и как сами сме се поставили в тая ситуация ,да се движим стимулирани от тоягата и морковчето.Но това е положението.

Да, Klaudia, така е. И аз съм като твоята приятелка, само че при мен бяха нужни серия от крошета :lol:

И е много права Мона - много сме зле, щом са нужни страдания, за да ни подтикнат да търсим истината.

А може ли без страдания това човечество - ще ми се да мисля, че би могло; раждат се сякаш вече такива деца, които ще имат друг стимул :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

И е много права Мона - много сме зле, щом са нужни страдания, за да ни подтикнат да търсим истината.

...

В началото може би да. После, както казва Станимир, е въпрос на умение да възприемаш/управляваш/разбираш субективни усещания.

Но да не забравяме, че към Истината или по-точно към собствените си задачи (защото Истината още ни е недостъпна) вървим и несъзнавано още от деца.

Страданията ни карат да се осъзнаем, което е и облагородяване.

Между другото, мисля си, че не можем да кажем, че вървим към Истината (който израз го употребяваме всички тук).

Истината все още за нас е нещо непознаваемо. Ако имаме само Истината в главата си, то ще продължават страданията, докато открием конкретните задачи, с които сме дошли на земята. Те за всеки са различни и специфични, макар и на пръв поглед приличащи си. Най-често опират до някое или няколко убеждения, които има човек. Всеки иска Истината. но скача на нокти, когато трябва да промени това убеждение. Готов е да направи всичко друго само и само да не промени нещото, към което най-много е привързан.

В този смисъл и на този етап от развитие, страданията ни подтикват да се разделим с нещо. Не говоря за маътериалните присътрастявания, защото много по-трудно се разделяме с духовните привързаности. Човек, например, обича да чете духовна литература. Често и по много, да стравнява различни учения. На пръв поглед изглежда чудесно и прекрасно. Друг е въпроса, че вторачването в това четене му отнема времетои способностите наистина да свърши и промени нещо. За него е най-добре въобще да не чете, а да излезе на улицата и да върви :)

Всяко конкретно страдание е свързано със конкретно убеждение, с което човек трябва да се раздели. Не точно да се раздели, а да не е толко привързан към него и да види поне изключенията на убежденеието. Обидили сте се на някой във интернет форум, счупили са ви стъклото на колата, колега ви гледа накриво. Всяко от тези страдания си има вътрешна причина в човека, за да се случи. Това страдание е подсказка и тази вътрешна причина (убеждение, нагласа и т.н.) трябва да се открие и да се работи с нея.

Това е свързване на нашето ежедневие с посоката на нашето развитие. Посоката си е много тясно указана чрез "страданията" и белезите по пътя ни. Белезите по пътя са ранните напомняния, които ако не бъдат забелязани, се превръщат в страдания, за да може да ги усетим при нашето ниво на чувствителност.

Всяка наша реакция на фрустриращо събитие може да покаже дали сме осъзнали задачата и как я отработваме. Но не външната, а вътрешната реакция. Външното лицемерие на привидно добра постъпка не върши работа. Понякога по-добре е бурна външна реакция за по-добро вътрешно осмисляне на ситуацията. Разбира се, вътрешното развитие постепенно преминава и във външно поведение. Ако няма външни практически белези и действия, нещо куца в системата.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може ли без страдания това човечество - ще ми се да мисля, че би могло; раждат се сякаш вече такива деца, които ще имат друг стимул :hypocrite:

Диана .:thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Страданието обаче е нашето отношение към тези неща, а не самите неща. И ако трудностите и изпитанията могат да спомогнат за възвисяването ни, то е не заради самите тях, а заради нашето отношение към тях.

...

Направете един опит: един ден да живеете, без да се смутите. Целия ден да бъдете весели. Че каквото и да стане, да не се изгуби вашето разположение. Да бъдете толкова умни, че никой да не може да ви предизвика. Че много е това. Но е възможно.

При любовта нещата могат да се приложат, но без любовта не могат. Страданията ще продължават дотогава, докато приемем любовта и почнем да живеем по нея. И това ще стане по свобода. Това с насилие няма да стане. Щом живеят хората без любов, всякога ще има насилие.

Любовта без закон

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Но да не забравяме, че към Истината или по-точно към собствените си задачи (защото Истината още ни е недостъпна) вървим и несъзнавано още от деца.

Страданията ни карат да се осъзнаем, което е и облагородяване.

...

Eто това още му се чудя и не съм го измъдрила :) - вървим ли към собствените си задачи от деца или тогава по-скоро у нас има още неотшумели отзвуци от миналото превъплъщение?

Имам много примери около мен, включително и аз самата, когато детето показва едни наклонности и способности, а под нечие влияние или дори давление от страна на родители, роднини, приятели, поема друга посока на развитие. Та каква в крайна сметка е наштата собствена задача :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

"Вие страдате, радвайте се , че страдате.Понеже вашето сърце като трепти, Господ се радва на вашето сърце , че страда.Страданието е работа.Ако вашият ум започва да мисли, Господ се радва.Когато умът ви не работи, когато сърцето ви не работи, Господ може ли да се радва?Ами ако детето на една майка не диша, сърцето спряло, не работи, лекаря иска да възстанови неговото дишане, майката плаче , че сърцето спряло, започват да вдигат ръцете нагоре да ги свалят, въстановяват неговото дишане и после като забие сърцето, майката става весела и и лекаря се радва.Казвам:Хубаво нещо е да дойде една една малка мисъл.На най- малкия импулс на на ума и сърцето се радват от невидимия свят.Като започнеш да мислиш, ти си жив в умствения свят.Като страдаш, ти живееш в духовния свят, а пък като работиш на земята ти работиш на физическото поле"

"Дишане" XIV от "Възможноси в живота"1937-1938г.

"Страданието е един спор, но без този спор не може.Ако страданието не иде, смъртта ще дойде.Когато казваме, че трябва да страдаме, аз подразбирам, че за предпочитане е да страдаш, отколкото да умреш.Защото ти в страданието ще придобиеш нещо, а в смъртта нищо няма да придобиеш.Сега казваш:"Ще умра"По- добре е да страдаш, отколкото да умреш.Тогава има един друг контраст.Не може да се родиш, ако не умреш.Ако някога казваме, че човек трябва да умре, подразбираме, че човек трябва да умре, за да се роди наново.Ако умирането подразбира раждане,смъртта е на място.Ако туряме сега другия контраст:трябва да се родиш, за да умреш.Какво ще разберете?Трябва да се родиш"

"Разумен и неразумен страх" XVIII от"Възможности в живота" МОК 1937-1938г.

Страданието може да облагороди, може и да принизи.Това е един разумен метод за растене, еволюиране.Аз го взимам в хубавия смисъл като двигателна сила за развитие, удължаване на живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като прочетох заглавието на темата,ми дойде на ум едно мнение на проф.Вера Ганчева,което тя споделя във връзка преживяната катастрофа от Людмила Живкова през 1973г.,в резултат на която е била буквално раздробена.Та тя казва,че когато на човек му се наложи да изживее някаква голяма трагедия,независимо от какъв характер,той се изправя пред стена.Как да продължи?Връщането назад не води към прогрес,но как се минава през стена?На много от нас ни е известно,че именно след катастрофата Людмила обръща поглед към окултното,към източните религии и търси начин да мине през стената.Дали е успяла,ние надали бихме могли да преценим,а и не е нужно,защото това е бил нейния живот,не нашия.Самата тя е споделила следното:"Човек трябва да си разбие главата,за да му дойде ума в нея".Лично аз смятам,че духовното развитие оказва влияние върху посоката в която човек тръгва след преживяно страдание,личностните характеристики също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×