Слънчева 10304 уведоми модератор Добавено Януари 3, 2011 Мисля си, че няма човек, който да не е страдал някога. За всеки неговите си страдания /изпити/ са най-големи... Но ако разбере смисъла на страданието, ако си прости и продължи напред, като се стреми да прави добро и да се усъвършенства всеки ден, то страданието не е било напразно. Та нима точно, когато страдаме и намерим сили да се обърнем към Бога, не получаваме отговор? Ако аз страдам не значи, че трябва да се вкопча в страданието, да се озлобя и да искам и другите да страдат. Напротив, мога да споделя някои изводи и да съм полезна, да помогна на някого... Ясното разглеждане на проблема води до търсене на решения за неговото разрешаване, т. е. развитие. Ако си страдам и си мисля, че така трябва и се самонаказвам дали помагам на себе си и на околните?-Не. 3 stanislava63, Рассвет и Пламъче reacted to this Сподели това мнение Link to post Share on other sites
