Комплиментите

[Guest Христо6]

Според вас в повечето случаи, защо хората си правят комплименти ?

1. Защото се надяват да им се отвърне със същото ( с комплименти).

2. Защото очакват някаква облага ( материална или не).

3. Ако почти винаги/винаги комплиментите са от користни подбуди, смятате ли че хората винаги осъзнават напълно, че правят комплименти от користни подбуди или понякога го правят несъзнателно ?

4. Има ли безкористни комплименти ?

5. Вие често ли правите комплименти, ако да - защо, ако не - защо. Трябва ли често да се правят, ако се правят : според вас на кого и в какви случаи.

6. Мислите ли, че комплиментите са вредни за духовното развитие : ако да - защо, ако не - защо. Може би зависи от количеството, целта им и човека на когото се правят ?

Споделете мнението си за мазнеенето.

Редактирано Август 18, 2010 от Христо6

[Велина Василева]

Допуска се засега грешката,

хората да търсят дивиденти, чрез комплиментите си,

поради насилието, с което властимащите си служат

и всяването на страх у нискостоящите...

Комплиментът така се явява - своего рода индулгенция; средство против страха...

Иначе същите подмазвачи -

нямаше дори да се сетят - за комплимент към силния на деня,

а щяха да го насочат правилно - към слабо същество,

с единствената благородна цел - да укрепят силите му...

Затова само служи комплиментът - той е външна помощ, предназначена за слабия човек...

Защото силният човек е призван да служи,

нему е ДАДЕНО предварително всичко, за да служи на другите;

нему не са потребни никакви комплименти, за да го укрепват допълнително, по външен път...

Затова такива излишни комплименти само надуват още егото му

и приближават часа са спукването му - като набрал цирей...

Само в този смисъл - от такива комплименти има истинска полза...

Тук, в братски среди - такова поведение е недостойно

и за този,който прави и за този, който приема със задоволство

комплименти, по свой адрес; така мисля...

Не е за осъждане, никак - все пак такъв човек, обрал комплиментите на мнозина,

ще се ползва един ден от тях,

при болезненото спукване на егото си,

което е отредено за всеки един от нас, без никакво изключение!...

Но е най-малкото - смехотворна -

тази демонстрация на страхлива слабост,

сред нас, които искаме да минем и за духовни хора,

т.е. - да "закичим и това перо на шапката си"...

За отношението си към комплиментите Учителят казва така:

Често съм правил забележки на някои, които обичат да си служат с комплименти.

Дойде някой при мене и започне да ми разправя:

„Слушал съм за тебе, че си добър, благороден човек, че си бил много щедър.“

Казвам: „Отде знаеш това?

Аз досега на никого не съм направил някакво добро, нито съм му дал нещо.

Ако съм давал нещо, то е било все да се освободя от него.“

Като казвам така на някого, той мисли, че го изпитвам.

Сега аз за пръв път се уча да слугувам на хората, да видя мога ли да слугувам както трябва.

Търся най-лошите хора и при тях отивам да слугувам.

Искам да му слугувам така, че да не го възбуждам и той да бъде доволен от мене.

Ако пък се случат такива, че ме хокат, аз искам да намеря оправдателни причини за тяхното поведение.

Казвам си: Има право да бъде такъв.

Аз гледам на всички хора като на хора.

Казвам: Всички хора са дошли на Земята да учат търпението.

Знаете ли какво нещо е търпението?

Знаете ли колко мъчно е да обичаш един човек? За да го обичаш,

или трябва да му дадеш нещо, или да приемеш нещо.

Така трябва да се дава и да се приема, че и онзи, който дава,

и онзи, който приема, и двамата да са доволни.

Мъчно нещо е да даваш както трябва.

За пример, дойде някой просяк и вие му подхвърлите нещо.

Ако вие някога сте нещастни и отидете при Бога да се молите,

но получите същото, какво ще бъде вашето положение?

Път на зазоряване

[Guest pavletA]

Много хубаво мнение на velinavasileva, провокира ме да допълня , друга мисъл на Учителя "Не хвали доброто и не кори злото".Понякога комплимента е като шестицата, кара те да забравиш да се развиваш.Трябва да знаеш мярката да видиш положителното и да го проявиш.Неизказването на хубавото, не е оправдано според мен всичко е в умението да намериш метода, начина, средствата за въздействие.В нашето време всяко изразяване на позитивното е от значение за оцеляването на духа ни.

[Пламъче]

Според мен има различни видове комплименти.Ето някои от тях:

- комплименти,чрез които се изразява искрено възхищение от някого;

- комплименти,чрез които се повдига самочувствието на човека,с цел да му се помогне да разреши свой проблем;

- комплименти,чрез които с подмазване на някого извличаме лична изгода;

- комплименти,чрез които се дава самочувствие на някого с цел да го подтикнем да действа в определената от нас насока за да се провали.

За себе си мога да кажа,че никога не правя комплименти с цел изгода!Често се възхищавам от някое качество на даден човек или на негова постъпка.

Мисля,че когато чуем от някого комплимент трябва непременно да разберем от кой вид е.Ако познаваме човека който прави комплимента е лесно,но ако не го познаваме вероятността да сгрешим е голяма.

[Диана Илиева]

Странно ...

Комплиментите с мазненето ли ги свързвате? Защо?

Когато забележа нещо, което ми харесва в човека, изпитвам желание да му го кажа. Всякакви неща, включително че изглежда свеж и бодър днес, че е елегантен, че е казал нещо много на място, че ми е казал нещо, което не знам, че е проявил някакво качество при определена ситуация и т.н.

Какви са ми мотивите? - ами просто съм го забелязала това нещо и ме е зарадвало; и ми се приисква да го кажа. Обикновено реакцията е положителна. В смисъл, понякога човекът кой знае защо се смущава дори, опитва се да отхвърли или омаловажи казаното от мен, но при всички случаи усещам, че му става приятно.

А от това, което пишете, ми се струва, че говорите за нещо друго, за някакви по-скоро фалшиви комплименти, когато човек "прави вятър" на някого с някаква задна цел. Ако комплименът е истински, то той е правдив; дори не бива да е преувеличен.

[Диляна Колева]

Да и аз сега забелязах подзаглавието за мазненето.

Как виждам аз комплимента- проява на внимание към труда който е положил човек за себе си, дали като работа по визията си, дали като работа над интелекта си, дали като професионална работа.

Забелязах, че много малко хора благодарят на комплимента, много жени, когато им се направи комплимент,

например: Много е хубава прическата ти днес! отговора е: оо нищо особено или оо тя вече не е толкова хубава или нещо в такъв стил или мълчание, подхилване и т.н. Рядко чувам отговор: Благодаря и аз мисля така или нещо подобно.

Това не е добре, говори за ниска самооценка.

Ако аз действително съм отделила време да изглеждам добре за срещата на която отивам, комплимента трябва да ме радва и да благодаря, че са забелязали моето старание, а не да се срамувам.

В същото време, когато много ми хареса визията или изказа на някой, аз с радост му правя комплимент, показвам, че съм забелязала неговото старание.

Комплимента е хубаво нещо, човек с добра самооценка се усмихва на комплимент и е хубаво да се благодари.

Нямам навик да търся зла умисъл зад думите на хората.

Един комплимент с нищо не може да ми навреди, но може да повдигне вътрешния ми комфорт, да ме накара да се усмихна.

В същото време най- лесно можеш да накараш човек да се усмихне, когато му направиш комплимент за нещо което те радва в него.

[Велина Василева]

...нямаше дори да се сетят - за комплимент към силния на деня,

а щяха да го насочат правилно - към слабо същество,

с единствената благородна цел - да укрепят силите му...

Затова само служи комплиментът - той е външна помощ, предназначена за слабия човек...

Защото силният човек е призван да служи,

нему е ДАДЕНО предварително всичко, за да служи на другите;

нему не са потребни никакви комплименти, за да го укрепват допълнително, по външен път...

Затова такива излишни комплименти само раздуват още егото му

и приближават часа са спукването му - като набрал цирей...

Само в този смисъл - от такива комплименти има истинска полза...

За отношението си към комплиментите Учителят казва така:

Често съм правил забележки на някои, които обичат да си служат с комплименти.

Път на зазоряване

Мисля, че е ясна

диаметралната противоположност

на мненията, когато се разглеждат

светския и духовния аспект на комплимента

(Очевидно е, че постът ми засяга единствено изявите на хора, които се мислят за духовни,

а пък проявите им са напълно в светски дух, без те да са го забелязали дори...

И това е само в случай, че някому би принесло полза,

но без никакви претенции

за упрек, или за последна инстанция - по-надолу обяснявам защо...

Ако някой омаловажава различието - светски/духовни хора

(т.е.- обикновени хора/ученици) -

също няма да споря с него...

Въпрос на вкус; всеки сам решава какъв е

и дали, кога и как ще приеме дадена идея)...

Мисля също,че нищо лошо няма,

когато светските хора си правят комплименти,

а тъкмо напротив - това е далеч по-добре,

отколкото да се нагрубяват,

(но не светският вкус беше фокус на разсъжденията ми!)...

Изобщо не коментирам тук, във форума, светските хора

и тяхното общуване...

За мене то е адекватно на нивото им и в този смисъл -

е точно според възможностите им...

Към светските хора нямам никакви забележки

и им поднасям само уважението си...

Отдавам им правото да се изявяват всякак...

Защото никой не може да надскочи себе си

и всеки е в правото си да се самоопредели...

Редактирано Октомври 16, 2010 от velinavasileva

[Пламъче]

Вили,във всяко обществото има духовни и светски хора,които искат или не са принудени да общуват в ежедневието си.

Няма ли да се получат сериозни противоречия ако и едните и другите не са наясно кой кога и защо прави комплименти(споменавам само комплиментите,за да не излизам от темата)?

[Диляна Колева]

velinavasileva ние живеем и се движим всветско общество, познатите, приятелите ни, че и ние самите сме светски хора в светския живот и ако не умеем да се движим в него добре и да го разбираме и да го живеем, малко трудно ще направим едно независимо паралелно съществуване.

Но ок, да приемем че комплиментите са за светските хора и тъй като аз се движа в обществени пространства, като университети, административни служби,магазини и т.н. , приемам и поддържам мнението, че комплимента е едно приятно преживяване, а дори и за по- духовните хора в това светско общество- видяла съм го.

А дали слабият или силният се нуждае от комплимент не знам. Когато нещо ми хареса и направя комплимент не се замислям срещу мен слаб или силен човек стои- духовен или светски, просто споделям положителното си мнение с някой. И ми е по- приятно когато отсреща има усмивка и приемане, отколкото отхвърляне и отрицание. Просто ми е по- приятно, не че държа особено. Още повече, че съм твърде пестелива в комплиментите.

[braman]

Комплимент не е българска дума. Ако някой издири от къде идват корените й и какво означава в буквален превод, ще бъде дборе.

[Велина Василева]

Вили,във всяко обществото има духовни и светски хора,които искат или не са принудени да общуват в ежедневието си.

Няма ли да се получат сериозни противоречия ако и едните и другите не са наясно кой кога и защо прави комплименти(споменавам само комплиментите,за да не излизам от темата)?

Противоречието съществува като такова, само когато БЪДЕ ПОТЪРСЕНО...

Т.е. - то е обусловено - което означава, че ти мислиш за него, представяш си го предварително - като противоречие -

И ТО СЕ ПОЯВЯВА (само по тази причина)... Започва самостоятелно да съществува!

Такава е природата му...

А обективно - ПРОТИВОРЕЧИЯ НЯМА...

Противоречията в живота ни престават, когато проумеем, че НЕ БИВА ДА ГИ ТЪРСИМ...

Духовният човек не намира никакви противоречия, ТОЧНО ЗАЩОТО ТАЗИ ИДЕЯ Е УЗРЯЛА У НЕГО...

Казвам - истински духовният човек, а не този, който само си мисли, че е такъв (и е в правото си да се мисли всякакъв; спор няма).

Ако още веднъж прочетеш поста ми, за който питаш,

ще се убедиш сама,

че аз не съм срещу изявите на никого - бил той светски, или духовен човек...

Нито омаловажавам ролята на комплимента...

Тъкмо напротив - комплиментът има смисъл и аз ясно съм го посочила къде е този смисъл...

Само пояснявам, че "духовен" човек,

употребяващ неправилно комплимента, в духовни среди -

най-вероятно - не е наясно още със себе си ...

Обаче - никак не го упреквам за това -

всички така израстваме!...

Но споделянето тук, във форума, считам че е - все пак -

за да си помагаме, доколкото можем,

без да се критикуваме...

Поне моето виждане е такова...

Все пак пишем във форума на

Портала КЪМ СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ...

Иначе - никога нямаше да си позволя какъвто и да е коментар по въпроса...

(Нека всеки да си прави комплиментите, по свое усмотрение - прав е!)

Но тук - се опитваме да обменяме СЪЗНАТЕЛЕН ОПИТ;

или поне си мислим, че е така,

което също е добре ...

Редактирано Октомври 16, 2010 от velinavasileva

[braman]

А как ще коментирате този текст: "Кажи ми, кажи ми, кажи ми, сладки думи две" (мисля, че не е нужно да посочвам от къде е).

[Guest Мона]

Комплимент не е българска дума. Ако някой издири от къде идват корените й и какво означава в буквален превод, ще бъде дборе.

здравей

Поризхода на думата е от латински: съществителното complementum от лат. глагол compleо/plevi/pletus ("напълвам", "изпълвам"). Някъде от 15 век започва да се използва като complimentum ("нисък" латински), в смисъл на похвални думи, учтивост, думи на респект.

[ris_78]

Още един поглед върху нещата.Една приятелка си купува нов панталон и ме пита"как ми стои".Естествено и отговорих,че не и стои добре, защото не изглеждаше добре.Едтествено и казах и защо.Просто ,ако го носеше с ботуш или обувка която разширява силуета долу щеше да е съвсем различно и щеше да е възможно най-добре съобразно фигурата и,защото панталона нагоре и стоеше перфектно.Понеже разговора беше в присъствието на друга нейна приятелка след като изказах "крайното" си мнение,тя абсолютно ме подкрепи.Така няколко пъти това се случва и затова,въпросната приятелка ме пита конкретно и ме слуша внимателно, защо не ми е харесало нещо .Понякога сме на различно мнение.Понякога се ядосва,защото други и казват че изглежда много добре,а не потвърждават съмненията и.Замисляа съм се ,защо се получава така?Понякога хората не знаят как да реагират в конкретната ситуация.За мен това,не е проблем.Ако изпадна в такава ситуация,което ми се е случвало,просто замълчавам,много е неловко.Чесно казано нямам представа как изглеждам ,но човека почва да се смее и разбира мнението ми без да говоря.Та общуването,понякога е проблем.Не знаем как да постъпим в дадена ситуация и....,а не искаме да накараме другия да се почувства неконфортно.Има нещо хубаво в нас,дори подсъзнателно макар да не го показваме ,не може да се скрие.Но трябва да се търсим начина,а не да прибягваме до такива добронамерени шикалкавения според мен.

[Велина Василева]

didi_ts,

Това, което досега написах в тази тема,

резюмирано, гласи следното:

Нека всеки постъпва, според както му е дадено и да прави повече комплименти на другите, вместо да бъде груб с хората...

В постовете ми - за комплиментите пише само това...

Моето его ги обожава, тези нежни послания...

П.П. За справка само на тези, които пак може да открият противоречие:

Егото ми обожава комплименти, но аз съм над това ниво...

Т.е. - аз имам его, без да съм его...

Аз не съм там, където е егото ми...

Разведохме се с него и сега всеки си знае мястото , но откак са ми известни номерата му, държа го под контрол, доколкото ми е възможно.

То е предупредено и са въздържа от грубите провокации, но понякога все пак ме прецаква..

Тогава разбирам, че е живо - и ... се спогаждаме някак...

Докато съм в грубото тяло - ще се възпитаваме, няма как...

Редактирано Октомври 16, 2010 от velinavasileva

[Велина Василева]

А как ще коментирате този текст: "Кажи ми, кажи ми, кажи ми, сладки думи две" (мисля, че не е нужно да посочвам от къде е).

И все пак, вероятно ще е от полза за някого да научи - от къде са тези думи:

Първата част на музикалния мотив № 9. Изпяват се два пъти думите: „Кажи ми, кажи ми, кажи ми сладки думи две.”1. Двете ръце са поставени една върху друга с длани обърнати надолу, при което дясната е отгоре. През това време се изпява думата: „Кажи.” (Фиг.9.1)

Паневритмия

[braman]

А как ще коментирате този текст: "Кажи ми, кажи ми, кажи ми, сладки думи две" (мисля, че не е нужно да посочвам от къде е).

И все пак, вероятно ще е от полза за някого да научи - от къде са тези думи:

Първата част на музикалния мотив № 9. Изпяват се два пъти думите: „Кажи ми, кажи ми, кажи ми сладки думи две.”1. Двете ръце са поставени една върху друга с длани обърнати надолу, при което дясната е отгоре. През това време се изпява думата: „Кажи.” (Фиг.9.1)

Паневритмия

Благодаря, макар че няма нужда храната предварително да я здъвкваме на всички. Нека да развиват зъбки и челюстни мускули.

Та какво беше за сладките думи? ...

[Велина Василева]

Благодаря, макар че няма нужда храната предварително да я сдъвкваме на всички. Нека да развиват зъбки и челюстни мускули..

Реверансът е само към гостите на форума...

[Станимир]

Човек трябва да е независим както от комплиментите, така и от критиките отправени към него. Именно това отличава слабия човек от силния. За себе си мога да кажа, че комплиментите са ми в известна степен приятни, най-вече тези отнасящи се не толкова до мен самия, а до това, което правя или съм направил. Тези отнасящи се до мене не ги харесвам особено. Иначе смятам, че съм с достатъчно добро самочувствие да не завися в действията си нито от комплименти, нито от критики. Комплиментът изразява единствено личната позиция на някого и ми носи информация най-вече за тази позиция, а не толкова за мен самия. Комплиментът може да ми даде някои насоки за размисъл, но сам по себе си едва ли може да ми повлияе (критиката също).

[Guest Христо6]

Какво мислите за посвещенията в началото на книгите ? "Посвещавам на еди кого си ...".

[Пламъче]

Какво мислите за посвещенията в началото на книгите ? "Посвещавам на еди кого си ...".

Посвещенията най-вече са знак на благодарност и/или любов към някого.

[Guest Христо]

Учителят Дънов е казвал, че не трябва нито да хвалим хората, нито да ги критикуваме. Значи ли, че е бил против комплиментите. Но пък комплиментите са част от човешкия живот от хилядолетия, а жените ги обичат особено.

[Фам]

Правя комплименти на всеки, с когото общувам. Винаги може да се намери и най-дребния детайл от постъпките, външния вид, работата, изказаната мисъл на човек, който да бъде похвален. Човек се оглежда в очите на другите. Когато се почувства оценен или просто - харесван, той става уверен в себе си, по-спокоен и добър.

[Аделаида]

Учителят Дънов е казвал, че не трябва нито да хвалим хората, нито да ги критикуваме. Значи ли, че е бил против комплиментите. Но пък комплиментите са част от човешкия живот от хилядолетия, а жените ги обичат особено.

Според мен, думите са извадени от контекста...или са били казани за нещо конкретно!

Замислете си!

Ако една майка не хвалеше детето си!

Ако инструктура не хвалеше учениците си!

Ако съпругата не хвалеше съпруга си!

Ако внуците и децата не хвалеха родителите си, а шефовете служителите си....!

[Guest Христо]

Извън контекста бяха.