Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Безусловната любов


Роси Б.

Recommended Posts

Така казва и Лазарев. Обаче ако вземе външно много да се караш, то ще влезе и навътре. Май е по - сигурно и външно да се стремиш да си спокоен.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 150
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Така казва и Лазарев. Обаче ако вземе външно много да се караш, то ще влезе и навътре. Май е по - сигурно и външно да се стремиш да си спокоен.

Христо,мисля че си прав.Ако човек не умее да обуздава гнева си,той ще загуби обичта на хората около себе си.Не е възможно да обичаш някого и да му се караш постоянно - повишаването на тон нанася сериозни щети върху енергийното тяло,а те винаги преминават и във физическото тяло.Никой нормален човек,който обича другия не го наранява.Строгост не означава лошо поведение и нараняване на другия!

Линк към коментар
Share on other sites

А защо трябва да се повишава тон? Човек може да обясни позицията си и спокойно. Тогава има и повече ефект.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен - важното е да се обича - условно, безусловно - комуто както и доколкото е дадено...

Защото човек не може да се напъва да обича безусловно - това е абсурдно и е нелепо!... Нито пък - човек може "да произведе" някакси - любов, у себе си - по свое желание, та да обича - по заповед, отвън...

Любовта е дар от Бога...

Тя, според Учителя - се проявява като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип - в Духа... И това зависи от нивото на съзнание на човека - как любовта ще се прояви, чрез самия него...

Важното е - да се уважава любовта у другите - безусловно...

Да не се осъжда любовта у другите хора, когато я забележим; да не я одумваме и критикуваме - като позволена, или - непозволена, като достатъчна, или - недостатъчна, според нашия личен аршин...

Мекият, внимателният човек, човекът с новото разбиране - ще я уважи тази любов, забелязвайки я у другите и няма да се занимава с клюки, защото той вече знае, че въпросът опира до духовни реалности и че не е негова работа да се произнася негативно...

Респект трябва да има, пред Любовта, даже и тогава, когато ни се струва, че някой дълбоко греши в чувствата си и те ще се разпаднат неизбежно... Обаче ние не знаем какви са намеренията на Провидението, в случая и защо любовта е дошла при някого - точно такава...

Линк към коментар
Share on other sites

И аз съм на мнение,че не трябва да се повишава тон,но за съжаление голяма част от хората го правят,когато обясняват своята позиция(по-скоро я налагат!).Често ми се случва да попадам на такива хора,и не ми остава нищо друго освен да мълча.Понякога имам чувството,че се намирам в джунглата,където по-силен е този,чийто рев е по-мощен.(Не случайно лъвът се смята за цар на животните!:D)

Линк към коментар
Share on other sites

Сега се сещам нещо... Интересно да кажем.

Веднъж един човек ме попита кога обичаме истински. Аз казах, че обичаме истински, когато приемаме човека до себе си заедно с недостатъците му, въпреки тях и дори и заради самите тях, когато го възприемаме като едно неразделно цяло с неговите плюсове и минуси. Когато го обичаме заради това, което е, без да го делим.

Човекът ми се усмихна и ми каза: -"Тогава ти не го обичаш!", -"Защо?", -"Защото търсиш изгода, защото обичаш заради нещо, това не е любов. Любовта е истинска, когато не знаеш защо обичаш."

Реципрочно на тази логика, истинската любов е безусловна. Тогава не е невъзможна :)

Просто ние често не сме готови да интегрираме подобно усещане в себе си, защото то ни струва... доверие :)

Линк към коментар
Share on other sites

- Съпругата се забави да ми донесе чехлите, когато се прибрах от работа, Въпреки това я обичам.

- Съпругата забрави да ми направи салата за ракията. Въпреки това я обичам.

- Съпругата ме кара два дена да яам една и съща манджа. Въпреки това я обичам.

- Съпругата нещо иска да излиза сама с приятелки. Въпреки това я обичам.

- Съпругата иска нови дрехи. Въпреки това я обичам.

- Съпругата не изпълнява едно желание на майка ми. Въпреки това я обичам.

- Съпругата не ме е изпрала. Въпреки това я обичам.

- Съпругата закъснява след работа. Въпреки това я обичам.

- Съпругата ми противоречи. Въпреки това я обичам.

- Няма нищо за ядене вкъщи. Въпреки това я обичам.

- Вдига ми скандали. Въпреки това я обичам.

- Огъна един тиган в главата ми. Въпреки това я обичам.

- Каза, че съм едно нищо. Въпреки това я обичам.

- Намирам разни подаръци за нея. Не мисля за тях. Въпреки това я обичам.

- Приятели ми казват, че ми изневерява. Не им обръщам внимание. Въпреки това я обичам.

- Хващам съпругата си на калъп на семейната спалня. Въпреки това продължавам да я обичам.

- Тя ме обвинява, че аз съм виновен. Въпреки това я обичам.

- В съда ми взема всичко. Въпреки това я обичам.

- Не ми дава повече да виждам децата. Въпреки това я обичам.

- Умирам в самота. Въпреки това я обичам.

Обичам нея и всички жени, и всички мъже.

Божидаре,ако това беше безусловна любов,нямаше дори да забележиш,дали има манджа,дали ти изневерява,дали.......дали.....

Просто щеше да си щастлив,че я има .:3d_045:

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Любовта ражда живота,но за да се прояви живота са необходими условия.Любовта заравя семето в пръстта,не го оставя на пътя нито го хвърля върху камъните.След това Мъдростта ще посочи пътя към светлината и най накрая Истината ще ни освободи от ограничаващите условия.Според мен ако съществува нещо безусловно то би трябвало да се нарича Истина.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта ражда живота,но за да се прояви живота са необходими условия.Любовта заравя семето в пръстта,не го оставя на пътя нито го хвърля върху камъните.След това Мъдростта ще посочи пътя към светлината и най накрая Истината ще ни освободи от ограничаващите условия.Според мен ако съществува нещо безусловно то би трябвало да се нарича Истина.

Знаех си, че и за безусловната любов трябва да има условия...Хрумнали са ми някои идеи да седна и да спретна едно ръководство със заглавие от типа: "Условия да обичаме безусловно", но ми е чудно как досега никой не се е сетил да го напише и издаде, че и с продължения "Условия да обичаме безусловно 2", "Други условия за проява на безусловна любов" и т.н., което при известни условия си е безусловен бизнес...:3d_125:

Линк към коментар
Share on other sites

Има универсални – божествени условия, има и субективни условия изисквани от личността. Без първите условия нищо не може да бъде реализирано, но те са абсолютно надличностни, те са реална необходимост и изразяват естествения ред на нещата. Растението не може да поникне без вода – това не е някаква лична прищявка на някого, а естествения ред на нещата. Когато се говори за безусловна любов, се имат предвид личните, субективни условия, които всеки човек поставя пред любовта, а не другите – принципните.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Христос ни учи да обичаме безусловно всички, и особено онези, които ни мразят.

Матей 5 глава:

43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".

44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,

45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.

 

НО ЗАЩО трябва да съм милостив и добронамерен към онзи, който несправедливо ме мрази?

1) Защото омразата (враждебността) винаги е породена от някаква слабост, от някакво невежество или страх. Този, който ме мрази, е всъщност временно заслепен, безсилен или уплашен. Със сигурност той не е ведър, силен и спокоен. Ето защо той заслужава състрадание и безусловно приемане.

2) Защото искам да заприличам на моя Отец Небесен: искам да ставам все по-силен, а не сприхав и нестабилен, искам да ми е леко, ведро и свободно, а не да зациклям безкрайно в гневни и безполезни мисли.

Защото Христос ме приканва да се опитам да приема и да обикна безусловно всички: и приятните, и неприятните човеци. Защото всички ние сме били доста по-малко приятни в миналото; и тогава мнозина са били милостиви към нас.

А и Буда ни учи, че омразата се измива с любов, а не с омраза. Само чрез безусловна любов може да спре безкрайния цикъл на отмъщенията между две враждуващи страни. Фразата "окончателно отмъщение" е оксиморон.

3) Трябва да съм търпелив и милостив към врага си, просто защото Бог му е дал правото да мисли свободно. Точка.

Той има право да си мисли, че заслужавам омраза. Той има право да си мисли, каквото си поиска. Аз съм абсолютно безпомощен да променя мислите му насила. Той няма да спре да ме мрази, ако му дам огромна сума пари или ако го накажа физически. Ако има някакъв шанс да променя мислите му, то това е чрез мекотата на любовта.

4) Защото вярвам, че всички ние сме равноценни деца на Бога. А това означава, че моят враг временно е неспособен да прояви своя Божествен потенциал. Но аз вярвам, че рано или късно този многоцветен потенциал ще изгрее зад облаците на мрачните емоции.

 

Матей 5 глава:

38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".

39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.

40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.

41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.

 

Трябва да обърна другата буза, защото онзи, който ме удря, всъщност удря само себе си. Той не може да докосне същността ми.

Но трябва да обърна другата буза със спокойствие, разбиране и състрадание. Ако обърна бузата си с гняв или презрение, аз също ще бъда омърсен и заразен от озлобеността на моя враг.

-----------------------

NB: Да обичаш врага си не означава да се превърнеш в парцал и да стоиш там, където той те унижава отново и отново. Трябва да обичаме ВСИЧКИ, т.е. и себе си! Преди всичко себе си!

Ако обичахме безусловно Божественото в човека, щяхме да обичаме и серийните убийци. Нямаше да се радваме, че ги унижават в днешните ужасни затвори, а щяхме да създадем красиви и обширни нео-затвори, пълни с прекрасни паркове и езера, с резервати с диви животинки, библиотеки, художествени ателиета и т.н. Днешните затвори само затвърждават омразата на тези клетници.

Омразата може да се измие само с дълготърпелива любов, а не с омраза.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Разглеждате безусловната любов, като понятие. А то е чувство, нещо което се изгражда, подобно на добрата стойка или здравите бицепси. Безусловната любов не е насочена към никого, затова е безусловна. Тя може да бъде провокирана от нещо или някого, но няма обект върху когото да въздейства. Тя е онази мекота в сърцето, която като я постигнем казваме че сме смирени. И да! За да постигнем тази мекота, сме били необичащи, не веднъж, не два пъти. Защото първо е било нужно да се очукат ръбовете ни - природата не търпи остри ръбове. Когато станем обли, меки, знаещи, можещи, може и да обичаме безусловно. То си отнема време, животи. <img>

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Безусловната любов е присъща на духовно осъзнатите хора.Това е предизвикателство за цял живот, което трябва да проявяваме във всичко, към всеки.Трябва да имаме дисциплина на ума, да правим най- доброто, на което сме способни при всякакви обстоятелства .Така даваме израз на собствената си божественост чрез живота си и любовта си към другите.Така живеем пълноценно.Самото действие ни кара да се чувстваме безкрайно щастливи.Защото да правиш най- доброто го правиш от обич.Така всяко наше действие се превръща в ритуал на преклонение пред Бога.Следващата ни стъпка е да почитаме Бога чрез всяка мисъл, чувство, убеждение.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

За мен "безусловната любов" е измислено понятие, от тези, които искат да ти поставят условия в любовта, без да се съобразяват с твоите.

Иначе няма такова понятие - безусловна любов, щото и Божията любов е условна.

Винаги мога да докажа убежденията си и който не е съгласен с мнението ми, да пита, ще отговарям.

Интересно, но не видях подобно мнение до сега. Само аз ли съм стигнала до това убеждение, че няма безусловна любов? ...

Нищо, след някоя и друга година и вие ще стигнете, свикнала съм вече ...

Линк към коментар
Share on other sites

i22.jpg

изт

Откровение 3:20

Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.22 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

, щото и Божията любов е условна.

Наистина интересно да узная аргументите за това твърдение.

А аз си мислех, че безусловната Любов ми е ясна като въздуха, водата и слънчевата светлина. Затова все подминавах тази тема. :) Хубаво е да науча още нещо.

Линк към коментар
Share on other sites

, щото и Божията любов е условна.

Наистина интересно да узная аргументите за това твърдение.

А аз си мислех, че безусловната Любов ми е ясна като въздуха, водата и слънчевата светлина. Затова все подминавах тази тема. :) Хубаво е да науча още нещо.

Присъединявам се към питането. И моля, с примери

Линк към коментар
Share on other sites

i22.jpg

изт

Откровение 3:20

Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.22 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

Малко ми е трудно да говоря, без да отговарям на определено мнение, просто нищо не ми идва на ум, но Елф ми е помогнала с този цитат откъдето мога да почна.

Затова цитирам него, но отговорът ми е към всички.smile.gif За Късметче и Божидар също!

Сетих се, че преди време изказвах мнения по този въпрос на едно друго място.

Откровение 3:20 - "ако чуе някой гласа Ми"- Това си е също условие, но покрай него навярно има още много написани.А питали ли сте се кой чува Божият глас? И какви са условията, за да чуваме Божият глас?

Глух човек би ли могъл да чуе гласът Му? Откъдето следва, че глухите са обречени, защото никога няма да чуят, за да изпълнят условието.

Безусловната любов като понятие също би трябвало да идва от ума ...

Няма такава любов!

Когато Бог е бил Един - може да съществува подобно понятие, но след като е създал първото си творение, след това второто и т.н. - безусловната любов престава да бъде безусловна, превръща се в условна.

Може би и затова са толкова много пътищата след това и условията за достигане на Бог, понеже всеки си ги разбира различно.

Мисля, че процесът на докопването до Бог е едностранен, защото колкото и човек да се опитва да се докопа до бога си, ако Бог не се докопа до него, усилията са безсмислени. Но явно има значение мнението на мнозинството за Бог или поне пише, че чува молитвите на тези, които са събрани в Неговото име и са с един ум! Навярно и от там са произлезли църквите, които би трябвало да бъдат места за обща молитва.

/това е което успях да намеря от мненията си/

Истинската любов по принцип не трябва да бъде безусловна, защото когато говорим за любов трябва да има поне двама човека или едно семейство. Когато говорим за единица, там не съществува Любов.

Любов съществува когато можем да получим или отдадем подобна/на някой друг или от друг/.

Сега си представете една безусловна любов - какво ви говори това?

Единият безусловно дава всичко на сто процента и какво следва от това - другият безусловно получава всичко на сто процента.

Може ли тази любов да бъде истинска и Божия любов? Не може.

Ще дам аналогичен пример с молитвата или дори може с разговорът между двама човека.

Смятате ли, че когато двама човека в продължение на час са се събрали да говорят и единият говори цели два часа/сто процента дава/, а другият слуша в продължение на два часа/сто процента получава/ ...

Това говори, че единият е използвач и тиранин, не може да изслушва, а само да говори и само иска да се изявява.

В едно общение пълно с любов би следвало процентите да са петдесет на петдесет. Тоест колкото дава, толкова и да получава. Не сме роботи и не можем да сложим точни граници, понякога процентите ще надделеят в едната посока, понякога в другата. Това е любовта за мен - да знаеш да даваш и да знаеш да получаваш.

Само едната посока не е още любов, а точно нея наричате безусловна. Тоест единият само дава, а другият само получава. Това любов ли е? В една истинска връзка и любов и каквито и да било взаимоотношения - процентите трябва да са около петдесет на петдесет.

Това е и истинската молитва към Бог. Говориш, молиш се петдесет процента, останалите петдесет слушаш.

Който само говори с Бог, той не се моли, той прави монолог, но не и молитва. В монологът общението липсва и в един монолог къде ще поставите любовта, няма взаимност?

Това е истинското значение на понятието безусловна любов - или само отдаване от едната страна/което говори само за получаване от другата страна или обратното/

Иначе съм съгласна, че любовта не мисли и в този смисъл може би я приемате като безусловна. По-скоро не мислеща. Тя един вид действа чрез сърцето, независимо от безкрайните съмнения на разума.

Редактирано от dcveta
Линк към коментар
Share on other sites

.....

Безусловната любов като понятие също би трябвало да идва от ума ...

....

Това пък как го измисли?! Ама така всеки може да си постави измислен постулат и да изгради на него философия :) Мням

Бог е непознаваем, което означава, че е несъзнателен за човека, т.е. въздейства и говори и чрез човешкото несъзнавано.

А то с ум и логика няма как да се усети или извади.

Безусловната любов не може да идва само от ума ....

.....

Ще дам аналогичен пример с молитвата или дори може с разговорът между двама човека.

Смятате ли, че когато двама човека в продължение на час са се събрали да говорят и единият говори цели два часа/сто процента дава/, а другият слуша в продължение на два часа/сто процента получава/ ...

Това говори, че единият е използвач и тиранин, не може да изслушва, а само да говори и само иска да се изявява.

В едно общение пълно с любов би следвало процентите да са петдесет на петдесет. Тоест колкото дава, толкова и да получава. .....

Ами точно това е безусловната любов. Единия да обича другия, въпреки че му е говорил два часа. И да го изслуша.

.....

Само едната посока не е още любов, а точно нея наричате безусловна. Тоест единият само дава, а другият само получава. Това любов ли е? В една истинска връзка и любов и каквито и да било взаимоотношения - процентите трябва да са около петдесет на петдесет.

....

Кантарче купи ли си? :)

Не знам дали имаш гадже, но това постоянно мерене, което явно правиш, не го ли изнервя?!

Истинската любов е да даваш, без да очакваш нищо в отплата.

Иначе си е обикновена търговия.

От "Животът за любовта":

"...Любовта изключва много и малко даване. В любовта има давай,единствената мярка е давай: каквото дадеш, нито е малко, нито е много.Ако е голямо, като постъпиш по закона на Любовта, в Любовта големите работи се смаляват. ...

В Любовта няма критика..."

Линк към коментар
Share on other sites

.....

Безусловната любов като понятие също би трябвало да идва от ума ...

....

Това пък как го измисли?!

Не знам кой и за какво е измислил това понятие ... Навярно някой, който е искал да го обичат, както на него му харесва, без отсрещната страна да поставя условия. Но ако има думата тази отсрещна страна какво ли би казала тя?

"Ама така всеки може да си постави измислен постулат и да изгради на него философия :) Мням"

Що не? Нека си градят философии. Не ти говоря за филосифия тук, а привеждам примери от живота.

Бог е непознаваем, което означава, че е несъзнателен за човека, т.е. въздейства и говори и чрез човешкото несъзнавано.

А то с ум и логика няма как да се усети или извади.

Тоест едва когато човек го осъзнае, може да се каже какво Бог е направил за този човек. Неосъзнатото може и да се прояви, може и да не се прояви. Важно е проявлението според мен, а не неосъзнатото. Тоест важно е осъзнатото от човечеството.

Ами точно това е безусловната любов. Единия да обича другия, въпреки че му е говорил два часа. И да го изслуша.

Това не е определение, нито принцип за любов.

Ако шефът, който ти дава хиляда лева заплата - може да го слушаш и три часа да ти говори, но не значи че го обичаш.

Може и да слушаш три часа, понеже ти е приятно. Например съм слушала и повече от три часа проповеди и без да обичам безусловно.

Обикновено любовта към децата е такава, но тя също има условия. Условия се поставят и от двете страни и няма как - поради ограничеността на човека.

Замисли се и ще видиш, че дори и Божията любов има много условия, като например условията за спасение.

Не знам защо условията ви дразнят в любовта и искате да ги игнорирате? На мен точно те ми харесват, защото изясняват нещата и защото всеки човек си знае границите.

Не знам дали имаш гадже, но това постоянно мерене, което явно правиш, не го ли изнервя?!

Какво гадже те гони бе човек? Готвя се баба да ставам, ти ми говориш за гаджета. Що си мисля, че се занимавам с мерене и сметки непрестанно? На грешен път си и грешен извод си правиш.

Недей да извърташ думите ми. Друга беше насоката.

Истинската любов е да даваш, без да очакваш нищо в отплата.

Иначе си е обикновена търговия.

Това за мен е полувинчато учение. Да даваш е едната страна на любовта. Другата страна е да получаваш. Трябва да се научиш и на двете.

Да даваш без да очакваш нищо по-скоро е несподелена любов или неизживяна.

От "Животът за любовта":

"...Любовта изключва много и малко даване. В любовта има давай,единствената мярка е давай: каквото дадеш, нито е малко, нито е много.Ако е голямо, като постъпиш по закона на Любовта, в Любовта големите работи се смаляват. ...

В Любовта няма критика..."

Думите на Учителя няма да коментирам, но цитатът е крайно недостатъчен, за да се направи точен извод.

Значи обичаш да даваш, без да чакаш нищо в замяна ... абсолютно нищо ли? smile.gif

ПП И все пак ще си позволя да коментирам малко този цитат.

"В любовта има давай, единствената мярка е давай" Мисълта не е завършена и аз ще ти я завърша с пример от живота.

Например раздаваш целувки на детето си с любов, но то също иска да ти отговори подобно на твоята любов и да ти даде целувки.

Само ще даваш ли в любовта или ще приемаш и даваш/все едно това бяха думите на Учителя в мен, така ми прозвучаха, след или/.

Та коя е истинската любов?

Редактирано от dcveta
Линк към коментар
Share on other sites

....Какво гадже те гони бе човек? Готвя се баба да ставам, ти ми говориш за гаджета. Що си мисля, че се занимавам с мерене и сметки непрестанно? На грешен път си и грешен извод си правиш.

Недей да извърташ думите ми. Друга беше насоката.

...

A, сори :)

То верно в теб има увереност в позицията, която обикновено е резултат от натрупването на годините, но бойкостта ме караше да мисля друго :)

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта е безкрайна, т.е. ние можем да се усъвършенстваме в любовта си безкрайно. Отвъд всяка достигната степен има други и други. Когато казваме „безусловна любов“ това се отнася до премахването на егоистичните условия, които обикновено поставяме пред любовта. Това се отнася за настоящия момент. В бъдеще ние няма да поставяме тези условия, но сега ги поставяме. Хубаво е да опитваме да разсъждаваме извън ограниченията на времето, но при това следва да сме наясно в какъв смисъл се употребява думата "безусловен". Тя се отнася до конкретния тип условия, които поставяме сега, а не до условията изобщо. Иначе всичко проявено е обусловено.

Линк към коментар
Share on other sites

dcveta, миличка!

Опитах се малко да те насоча , като споменах въздуха, водата, светлината - кой ти ги е дал тях и срещу каква договорка? Какво можеш да дадеш и какво даваш ти насреща?

Да вземем друг лесен пример - майчината любов. Тя е най-нелогичната:

- жената губи стройната си фигура

- подлага се на сума неудобства за 9 месеца

- очаква я раждане, при всички положения с болки. Също и с голяма неизвестност, не напразно има поговорка, че родилката е с единия крак в гроба. ( А аз отлично знам, че е вярна.)

- 3 години неотлъчно свързана със същество, което иска само грижи, носи тревоги и лишения от сън

- ... и т.н.

И все пак майчинството е дар за жената. Как го разбираш?

Изключвам тук дребнавите сметки на някои да си задържат мъжа чрез дете или да има кой да ги гледа на стари години. И двата аргумента са крайно несигурни, тъкмо защото идват от ограничения ни ум.

По време на писането явно при теб има промяна на мнението. В началото пишеш, че любовта идва от ума, а към края - че е нелогична, затова явно идва от сърцето. Нелогична, ама по коя логика?

Хайде сега малко анатомия на любовта:

Вече и децата знаят за 7те главни чакри. При човека са развити що годе добре, при животните са в процес на развитие според нивото им.

Долните чакри - основна , полова , сл. сплит - са ни добре развити. Първите 2 отговарят за физическото оцеляване и продължение на рода.

Слънчев сплит е интересна чакра, тя отговаря за социалното ни реализиране, защото е център на по-нисшата ( разбирай - по-делничната, поземната) воля. Там са качества и чувства като:

кураж и страх, социалност и агресия, амбиция и мързел, издържливост или неиздържливост, здравословен егоизъм или завист, алчност, също великодушие и ревност, гняв, заблуди ...

Отрицателните качества много често са всъщност замърсявания на чакрата на сл. сплит.

Спирам се по-дълго на тази чакра, защото тя е последната отдолу нагоре, която нашето общество е овладяло добре и ползва с пълен капацитет на поздсъзнателно ниво. Затова и всички изброени чувства звучат така актуално :) .

Следващата е сърдечна чакра - на любовта към ближния, висшите емоции, толерантност, търпение, уваажение, мир, приятелство, нежност... Това ни предстои да усвояваме, ... е и сега има единици , които го умеят добре. Възхищаваме им се, но някак не ни стиска да бъдем като тях ( майка Тереза например).

Интересното е, че по устройство сърдечна чакра повтаря вътрешната част на коронна чакра, която е връзката ни с Всемира, и отговаря точно за Безусловната/ Божествената Любов. Когато и двете се развият добре, личността се променя доста.

Именно това е задачата на обществото сега и има начини да се постигне.

Ти не наблюдаваш безусловната любов в големи размери в нашето обюество, просто защото още не я умеем.

А сега си предстваи, че имаш стращна болка, разказваш на няколко познати, помолваш се и в църква и - о, чудо - тя изчезва. Никой не иска да се отблагодаряваш с нищо за това. Как ще реагираш? Готова ли си за такова явление?

Дали просто сърцата на хората не са дорасли за това? Затова повечето хора с времето забравят, а после и преиначават, когато им се е случила безусловна Любов.

С радост приемаме безусловната Любов, но... на стълбите на църквата подминаваме просяка, нуждаещия се, страдащия.

Безусловната Любов не иска нищо сега , на момента, в замяна и за себе си.

Обаче има природни и вселенски закони. Според тях ако ти не се научиш от безусловната Любов да действаш също с безусловна Любов, тя по някое време ще спре да ти се случва.

Точно така ни бе даденои земното кълбо, а ние го ползвахме като варвари ...е, резултатъ е виден.

Законът за вземането и даването в равновесие е нарушен и падаме на по-ниско ниво на вибрация.

По-точно, от известно време все повече хора са осъзнати и се опитват да избегнем падането. И успяват.

... Та така, Мога още да си пиша тук.

Най-важното: Безусловната Любов не се разказва, а се показва. Ако го поискаш, и това ще ти бъде показано, Цвета. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...