Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Роси Б.

Безусловната любов

Recommended Posts

Да, можеш да си обичаш въпреки всичко, но какво те ползва?

За сляпата любов ли става въпрос или да обичаш враговете си?/в кой смисъл го употребяваш това "да обичаш въпреки всичко"?/

Според мен, става въпрос точно за липсата на полза.

А смисълът на "всичко" от израза ми "да обичаш въпреки всичко" всеки е свободен да си го определя сам, затова и не съм го конкретизирала. По-скоро бих го оставила да звучи "да обичаш въпреки..."И докъде можеш да се разшириш и къде да се ограничиш си е твоя воля.

Редактирано от Роси Б.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Посока в никакъв случай няма - ако има, това вече не е безусловна любов. И това също съм пробвала. изкриви ли се полето, започват проблем след проблем. После осъзнавам как съм ограничила любовта, която излиза от мен.

Пише, че любовта се усъвършенствува/посока/ и в съвършената любов няма страх. Мен не ме е страх, дори от това, че мога да огранича любовта в един момент, в следващ да спра да я ограничавам. Грешките също са от Бог допуснати и в повечето случаи чрез тях се изграждаме. Доброто и злото са относителни понятия и не ми се иска да се задълбочавам натам - дали полето на любовта ще се изкриви или няма да се изкриви. И това си е вид условие.

Безусловна любов означава да откажеш с любов, да спреш с любов, да наложиш нещо с любов,чам."

И всички тези условия "да откажеш с любов", "да спреш с любов", "да наложиш с любов", а може би и да обърнеш злото в добро чрез любов - вие наричате безусловности?!

За мен са си просто условия на "безусловната" любов! И повече няма какво да говоря, излишно е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А нима ако твой близък иска да скочи от висока сграда, няма да го спреш?

Ами ако е някой непознат???

Малките деца често се опитват да ядат кал ... нима ще оставиш детето си да го прави? Условна любов е, ако спреш само своето дете. Безусловна - ако направищ това и за непознатото. То е също толкова податливо на зарази, колкото твоето и няма значение, че едното познаваш от рождение, а другото - не.

Има един друг аспект, който постоянно присъства, но някак остава неизказан:

Условната любов не е любов, а споразумение:

Обичам те, защото ми купуваш шоколад.

или

Ще те обичам, ако ми купиш... Това вече е и манипулация. :)

Затова всъщност само безусловната любов е истинска.

И хората, които са достатъчно силни да приемат само безусловната любов и да се отърсят от манипулациите, са Истински, Намерили себе си хора, защото те не живеят според нечии очаквания, а имат свободата да Бъдат Себе Си и да изпълнят своето предначертание.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че смесваме любовта с проявленията. Проявленията зависят от конкретните ситуации и няма как да се изведе някакъв стандарт. В едната ситуация ограничаваме действията на друг човек, в другата не ги ограничаваме. В едната променям решението си след разговор с другия, в друга - не го променям, дори и да настоява. Какво е общото между тях и какво различното? - Вътрешното отношение към ситуацията и поведението на участниците в нея.

- Ако аз се съглася да променя решението си под влиянието на другия, но вътре в себе си го правя не защото съм убедена в разумността, а за да угодя или за да избегна конфликт, това са условностите.

-Ако аз не се съглася с мнението на другия и откажа да променя своето решение и поведение под неговото влияние - това не винаги е безусловност. Вътрешният ми мотив може да бъде усещането за накърнена гордост или желанието да утвърдя себе си като независима личност, или желанието да покажа свое превъзходство и т.н. И отново е важно с какво вътрешно усещане ще го направя. Ако аз съм на противното мнение и следвам своето решение, обаче това не променя обичта и уважението ми към човека, с когото не съм съгласен - това е безусловност. Ако разликите между нас са в състояние да ме настроят негативно към него - това е условна любов. Ако виждам, че моят отказ води до нарушаване на добрите обноски и охлаждане на контактите и това някак ме наранява и аз изпитам съжаление, критика и други подобни негативни емоции - това са условности.

Какво в случая са безусловности? Спомням си първия път, в който усетих силата на безусловността. Едното от децата ми се канеше да постъпи много рисковано и неразумно по моите стандарти - в първия момент усетих вълна от гняв, мина дори и мисълта, че съжалявам дето е мое дете, че се срамувам от това, което се кани да направи, мина после чувство за вина, че не съм възпитала добре, после някакъв порив да въздействам и да спра (беше вече пълнолетен) - всичко това на фона на недоволство от ситуацията и детето ми. Осъзнах се навреме и успях вътре в себе си да изчистя негативността То е лесно да се каже, но не си мислете, че става лесно...

Накрая излезнах от ситуацията с безусловна любов - казах му, че решението и поуката от резултата са си негови, защото вече е голям човек. Аз няма да участвам в това, което е замислил, защото ми се струва неразумно, но може и да греша - нека той опита - каквото и да се случи, ще го обичам по старому и няма да си развалим отношенията. Както и да свършат нещата, в моя дом винаги ще има обич, легло и храна за него - но той сам ще се поеме последствията от решението си. Загубите ще са си за негова сметка, аз няма да ги компенсирам по друг начин освен да го нахраня, подслоня и прегърна с обич.

Ами, отказа се след ден-два обмисляне. Рискът му се видя прекалено голям и неоправдан. Както си и беше.

Наскоро научих за една друга майка в подобна ситуация - тя беше дала средствата, които детето и искаше, макар и след доста сериозна разправия, после пак беше поела за нейна сметка загубите и се чувстваше благородна жертва, обвинявайки детето си за понесеното от нея. Според мен това е условната любов.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безусловната любов не съществува. Ако съществуваше щяхме да обичаме всички. :3d_146:

Лъжете се, че такова нещо има при положение, че спазвате условието да обичате само любимия, демек другите хора мразите.

Редактирано от КраяНаИлюзиите

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така де, точно в това е работата - да обичаме всички и всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората не обичат всички, защото не съществува Колективно съзнание и осъзнаване, а само това на отделния индивид. Света се движи от Интересите, а не от любовта.

Любовта е Зло нещо за хората. Ако всички се обичаха и правеха секс, биха се заразили с 1000 болести и никой не би оцелял след няколко години.

Тоест основата за да съществуват хората е Омразата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хе-хе, аз обичам и морето, и ябълки, и слънцето, и морското си свинче, обаче и на ум не ми идва да правя секс с тях :D

Същото се отнася и за хората. А според теб ако обичам някого, то аз непременно следва да правя секс с него :1eye:

И цялата логика след това, на чиято база правиш изводите, много ми харесва - прилича ми на тази: Всички хора имат по два крака, петелът има два крака, следователно петелът е човек. :harhar:

А защо мислиш, че не съществува колективно съзнание?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обичаш ябълките, защото ги ядеш. Обичаш морето и слънцето, защото ги използваш за тялото си . Обичаш морското си свинче, защото хората не са ти разнообразни и търсиш други същества, с които да споделяш моменти.

Няма колективно съзнание и колективни неща. Всичко е индивидуално, като правото.

Лесно е да кажеш- обичам всички. Ти не обичаш всички, а искаш всичко, защото явно си лакома и все недоволна.

Умния човек знае какво му е интересно и какво му е безинтересно и не го обича и не го иска.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ок, приемам, че съм лакома, мноооого лакома, защото нали щом обичам всичко, значи (според теб) искам всичко, значи съм направо безобразно лакома, обаче защо пък и недоволна :1eye: това откъде дойде?

А как си обясняваш държанието на тълпата в различни ситуации?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тълпата е тълпа. Някои лудости избиват когато си сам, други когато си в тълпата. То лудите не се познават лесно, защото искат и това ги прави "нормални". Тоест заедно да искаме нещо си, че да се почувстваме като нормални, ама това е илюзия пак.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безусловната любов не съществува. Ако съществуваше щяхме да обичаме всички. :3d_146:

Лъжете се, че такова нещо има при положение, че спазвате условието да обичате само любимия, демек другите хора мразите.

И в двете ти твърдения отсъства всякаква логика. Това, че ти не можеш нещо, не означава, че никой не го може. Например Майка Тереза. Дала ли е през живота си някакъв намек, че не обича някого? За да отхвърлиш твърдението, че е обичала всички, трябва да посочиш поне един човек, с действията си към който е показала, че не го е обичала. А щом един човек може да обича всички, то това е постижимо и за останалите.

Колкото до това, че щом не обичаме някого го мразим, просто не виждам смисъл даже да го коментирам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората не обичат всички, защото не съществува Колективно съзнание и осъзнаване, а само това на отделния индивид. Света се движи от Интересите, а не от любовта.

Любовта е Зло нещо за хората. Ако всички се обичаха и правеха секс, биха се заразили с 1000 болести и никой не би оцелял след няколко години.

Тоест основата за да съществуват хората е Омразата.

Омразата винаги е насочена в деструктивна посока. Как в такъв случай тя може да служи за основа на съществуването на хората? Та смисълът на омразата е (желаниа за) потискане и разрушаване на съществуващото. Самото ти твърдение е в ярко противоречие само със себе си.

Ако светът беше оставен да се движи само от интересите на хората, отдавна нямаше да съществува. Отделните хора в повечето случаи действително се водят от интересите си, но при това задължително срещат ограничения, които ги възпират да стигнат до крайност и до самоунищожение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обичаш ябълките, защото ги ядеш. Обичаш морето и слънцето, защото ги използваш за тялото си . Обичаш морското си свинче, защото хората не са ти разнообразни и търсиш други същества, с които да споделяш моменти.

Няма колективно съзнание и колективни неща. Всичко е индивидуално, като правото.

Лесно е да кажеш- обичам всички. Ти не обичаш всички, а искаш всичко, защото явно си лакома и все недоволна.

Умния човек знае какво му е интересно и какво му е безинтересно и не го обича и не го иска.

Да обичаш ябълките не е любов, но разсъжденията отново са ти неточни. Ако харесвам някоя картина на Ван Гог, тогава какво? Аз нямам никакво желание да я притежавам, нито пък по някакъв начин съм зависим да я гледам отново и отново. Виждам красиво цвете и после го забравям. Къде е личния интерес? Не, това е просто отношение към заобикалящия те свят. Аз мога да съм щастлив дори и на някоя строителна площадка, където има само прах и строителни материали и никакви цветя. Т.е. красивото цвете изобщо не ми е нужно за да се чувствам щастлив или за каквото и да е друго, но въпреки това, като го видя, оценявам красотата му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Обичаш ябълките, защото ги ядеш. Обичаш морето и слънцето, защото ги използваш за тялото си . Обичаш морското си свинче, защото хората не са ти разнообразни и търсиш други същества, с които да споделяш моменти.

Няма колективно съзнание и колективни неща. Всичко е индивидуално, като правото.

Лесно е да кажеш- обичам всички. Ти не обичаш всички, а искаш всичко, защото явно си лакома и все недоволна.

Умния човек знае какво му е интересно и какво му е безинтересно и не го обича и не го иска.

Да обичаш ябълките не е любов, но разсъжденията отново са ти неточни. Ако харесвам някоя картина на Ван Гог, тогава какво? Аз нямам никакво желание да я притежавам, нито пък по някакъв начин съм зависим да я гледам отново и отново. Виждам красиво цвете и после го забравям. Къде е личния интерес? Не, това е просто отношение към заобикалящия те свят. Аз мога да съм щастлив дори и на някоя строителна площадка, където има само прах и строителни материали и никакви цветя. Т.е. красивото цвете изобщо не ми е нужно за да се чувствам щастлив или за каквото и да е друго, но въпреки това, като го видя, оценявам красотата му.

А какво ли мислят творците за творенията си?

В Библията се споменава, че човек който нищо не иска/не знае какво иска/ и нищо не може да получи./Яков/. Тези хора приличали на морските вълни, които се блъскат от ветровете. Приличат и на тези, които са седнали да поръчат в ресторант или кафе, но им е все едно какво ще поръчат.

Не знам, ти цениш ли тези хора, които не знаят какво искат?

А безусловната любов е точно такава - не знае какво иска.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво ли мислят творците за творенията си?

Тук са възможни всякакви варианти. Как може да бъде отговорено еднозначно?

В Библията се споменава, че човек който нищо не иска/не знае какво иска/ и нищо не може да получи./Яков/. Тези хора приличали на морските вълни, които се блъскат от ветровете. Приличат и на тези, които са седнали да поръчат в ресторант или кафе, но им е все едно какво ще поръчат.

Това е точно така, стига човек да не е зависим от стремежите си.

Не знам, ти цениш ли тези хора, които не знаят какво искат?

А безусловната любов е точно такава - не знае какво иска.

Разглеждам състоянието им като временно.

Истинската любов иска и то нещо съвсем определено: винаги най-доброто за всички. Независимо какъв е конкретният случай, винаги има път за все по пълно разгръщане на духовността в човека и именно това е стремежът на Любовта. Любовта е безусловна тогава, когато този стремеж присъства по отношение на всеки, без значение кой, къде, кога и защо. Ако аз желая проявата на божествената същност в приятелите ми, но не желая нейната проява във враговете си, това означава измяна спрямо божественото по принцип. Не мога да поставям ограничения (условия) кой, как, кога и доколко ще прояви Бог в себе си, а ако го правя, за истинска любов и дума не може да става. Това е смисълът на твърдението, че условната любов, не е истинска. Ако аз обичам Бог, Божествената същност, то следва да го обичам у всеки и да желая проявата му чрез всеки. Да, престъпникът, вършейки престъпление, е твърде далеч от проявата на божественото в себе си. Но то съществува в него, винаги готово да се изяви и ако аз не желая то да се изяви, с какво съм по-добър от самия престъпник?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безусловната любов според мен нищо не иска. Тя просто е. Не може да се каже, че иска най-доброто според мен. Най-добро за кого? Общо за всичко, може би да. Но по принцип я ограничаваме с това добро/зло.

Слънцето грее. На всичко около него. Безусловната любов - също.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не. Безразличието е отсъствие на отношение. Безусловната любов е положително отношение без да се поставят никакви условия за него - то не зависи от обектите на отношението, а от субекта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм. Не приравняваш ли по този начин безусловната любов към безразличието?

Не, ако така си разбрал, не съм искала да прозвучи така.

Донка дава обяснение.

Мога да кажа и аз - не, по-скоро безусловната любов не прави различие между обектите, към които е насочена, именно защото е еднакава за всички, насочена е към всички, точно както Слънцето и неговото греене; затова си позволих този пример. Има и друго - на безусловната любов й е все едно как ще я приемат различните обекти, пак точно както Слънцето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре де, но на безусловната любов все едно ли и е, какво ще се случи с въпросните обекти? Защото точно това означава "нищо да не иска".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, според мен й е все едно (ако въобще може да се каже така).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Този извод откъде последва?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, защо е била цялата дейност на Христос и Буда, ако им е било все едно какво ще се случи с хората?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×