Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Роси Б.

Безусловната любов

Recommended Posts

Станимир, едно е отношението, което спомена Донка, друго е какво се случва с хората, т.е. както става в резултат на свободната ни воля.

Защото всичко, което ни се случва, е резултат от решения възможни заради волята ни.

Така че и каквото да направим, и каквото да ни се случи заради решенията ни, Христос и Буда ще ни обичат. А това отношение предполага и грижа и помощ за нас. И тази помощ ще е въпреки, каквото ни се случва.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да се случи заради решенията ни Христос и Буда ще ни обичат, но това не означава, че им е безразлично какво ще ни се случи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не. Безразличието е отсъствие на отношение. Безусловната любов е положително отношение без да се поставят никакви условия за него - то не зависи от обектите на отношението, а от субекта.

Субекта и обекта също са условие, но е нужно за изясняването.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, според мен й е все едно (ако въобще може да се каже така).

Въпросът е дали може да се каже така? Каква е таза любов, на която всичко й е все едно и любов ли е изобщо.

Човек на когото всичко му е все едно, способен ли е да върши велики дела или дела от любов/казано с други думи/?

За мен човек на когото всичко му е все едно/или бог/ не би могъл да стори и малкото, което могат изпълнените с любов хора.

Наистина е нужно да си изясните понятията, защото така ще се оплитате сами в мрежите си, а и вашите последователи също, ще се осъждате с думите си сами, защото си е писано.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да се случи заради решенията ни Христос и Буда ще ни обичат, но това не означава, че им е безразлично какво ще ни се случи.

На някои им харесва безразличието и мислят, че то движи вселената им. Остави ги, нека си вярват, докато могат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да се случи заради решенията ни Христос и Буда ще ни обичат, но това не означава, че им е безразлично какво ще ни се случи.

Не знам защо се опитваш да вкараш безразличие тука?! Влече те нещо :)

Ще дам пример. Купил съм си акции. Очаквам да се вдигнат, ако икономиката върви добре. За да овладея риска, съм хеджирал със злато. Ако падне едното, ще се вдигне другото. Пак ще съм на печалба.

Все едно ми е кое ще падне и кое ще се вдигне, но не съм безразличен към печалбата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, защо е била цялата дейност на Христос и Буда, ако им е било все едно какво ще се случи с хората?

В такъв случай излиза, че Буда, Христос и много други са невежи глупаци.

Леко с квалификациите в такъв случай :)

Едно нещо е "невеж глупак", съвсем друго "безразлично им е".

Да, безусловната любов може да се каже, че й е безразлично (макар че е доста неточно/неподходящо), защото действа точно като Слънцето - грее на всички и на всичко, а те какво правят и какво им се случва е съвсем друг въпрос; един дъждовен червей, пряко изложен на слънчевите лъчи за няколо часа ще умре, нали?

Ако на безусловната любов не й е безразлично (пак подчертавам, че това е твърде неуместно, но това разискваме в момента) - то тя би била ограничена, в смисъл би била пристрастна, би била зависима от резултата и т.н.

П.П. Точно Буда е апелирал към непривързаност, включително към резултатите.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо не почнем да си говорим с примери. Например любовта между съпруг и съпруга. Единият обича безусловно, а другият го подлага на изпитания. Колко ли ще издържи коркият човечец. Та вие тук да ви кажа една дума по-остро и не може да се говори с вас. Ако съпругата цял ден обижда съпругът си и тя търпи заради безусловната любов, каква любов е тази всъщност? И може ли да се нарече любов?

Ако детето ви прави какви ли не щуротии и вие търпите, щото да не нарушите безусловната любов - обичате ли детето си изобщо?

Утопия е това учение за безусловната любов. Да, Слънцето грее, но и се подчинява на Всемирните закони.

Бог обича, но преди да ни създаде е създал Всемирните закони, които да ни държат. Пък после може и да ни обича безусловно ...

Откъде произлиза това учение? Някой ще ми каже ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да се случи заради решенията ни Христос и Буда ще ни обичат, но това не означава, че им е безразлично какво ще ни се случи.

Не знам защо се опитваш да вкараш безразличие тука?! Влече те нещо :)

Ще дам пример. Купил съм си акции. Очаквам да се вдигнат, ако икономиката върви добре. За да овладея риска, съм хеджирал със злато. Ако падне едното, ще се вдигне другото. Пак ще съм на печалба.

Все едно ми е кое ще падне и кое ще се вдигне, но не съм безразличен към печалбата.

Говориш пак за закони мой човек, колкото и да не искаш да ги видиш. В случая за закона на уравновесяването. Където има закони, има и условия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо не почнем да си говорим с примери. Например любовта между съпруг и съпруга. Единият обича безусловно, а другият го подлага на изпитания. Колко ли ще издържи коркият човечец. Та вие тук да ви кажа една дума по-остро и не може да се говори с вас. Ако съпругата цял ден обижда съпругът си и тя търпи заради безусловната любов, каква любов е тази всъщност? И може ли да се нарече любов?

Ако детето ви прави какви ли не щуротии и вие търпите, щото да не нарушите безусловната любов - обичате ли детето си изобщо?

Утопия е това учение за безусловната любов. Да, Слънцето грее, но и се подчинява на Всемирните закони.

Бог обича, но преди да ни създаде е създал Всемирните закони, които да ни държат. Пък после може и да ни обича безусловно ...

Откъде произлиза това учение? Някой ще ми каже ли?

Защото не могат да се дадат лесно примери. Цвета, разбираш ли, безусловната любов е идеал, към който се стремим. Твърде малко хора изпитват наистина безусловна любов, ако въобще има такива на 100%. Лично аз познавах само един такъв човек и за него също не съм сигурна, че на 100%, но поне много близо.

Също така отново и отново ще повторя (не само аз) за объркването на понятието "безусловна любов" с това "да търпиш, без да реагираш" - няма нищо общо.

Бих казала и друго - когато един човек е достигнал до степента на безусловната любов, срещу него е напълно неестествено и много трудно да се прояви друго чувство. Нито пък изпитващия безусловна любов ще се връзва на такива игрички - "Аз го обичам, пък той/тя/то ...", той отдавна ще е надраснал това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо не почнем да си говорим с примери. Например любовта между съпруг и съпруга. Единият обича безусловно, а другият го подлага на изпитания. Колко ли ще издържи коркият човечец. Та вие тук да ви кажа една дума по-остро и не може да се говори с вас. Ако съпругата цял ден обижда съпругът си и тя търпи заради безусловната любов, каква любов е тази всъщност? И може ли да се нарече любов?

Ако детето ви прави какви ли не щуротии и вие търпите, щото да не нарушите безусловната любов - обичате ли детето си изобщо?

Утопия е това учение за безусловната любов. Да, Слънцето грее, но и се подчинява на Всемирните закони.

Бог обича, но преди да ни създаде е създал Всемирните закони, които да ни държат. Пък после може и да ни обича безусловно ...

Откъде произлиза това учение? Някой ще ми каже ли?

Мила Цвети примера който си дала със съпрузите немога да го приема по простата причина че безусловна любов не може да изпитва човек. Към децата също неможе да се приложи.Защо?Защото безусловната любов е от по висш порядък.Диана е дала мн.хубав пример с любовта на Слънцето.Да и то се подчинява на Всемирните закони защото и то е създадено по закона на безусловната любов.Ти например какво даваш от твоята любов на Слънцето като човешко същество? То поискало ли ти е нещо?Не нали.Но ти дава непрекъснато.Това учение произлиза от Слънцето и се подчинява на Вселенските закони и на безусловната любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да се случи заради решенията ни Христос и Буда ще ни обичат, но това не означава, че им е безразлично какво ще ни се случи.
Не знам защо се опитваш да вкараш безразличие тука?! Влече те нещо :) Ще дам пример. Купил съм си акции. Очаквам да се вдигнат, ако икономиката върви добре. За да овладея риска, съм хеджирал със злато. Ако падне едното, ще се вдигне другото. Пак ще съм на печалба. Все едно ми е кое ще падне и кое ще се вдигне, но не съм безразличен към печалбата.

Именно, както казваш, ти имаш цел - печалбата. Безразлично ти е дали ще се вдигнат акциите или не, в определени случаи може дори да ти е безразлично дали ще спечелиш, но при всички случаи цялата ти дейност е основана на някаква цел. Засягам безразличието, защото цялата дискусия от снощи се разви около мнението ми, че безусловната любов си има съвсем конкретна цел - доброто на всички, а то предполага липса на безразличие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами, защо е била цялата дейност на Христос и Буда, ако им е било все едно какво ще се случи с хората?
В такъв случай излиза, че Буда, Христос и много други са невежи глупаци.
Леко с квалификациите в такъв случай :) Едно нещо е "невеж глупак", съвсем друго "безразлично им е". Да, безусловната любов може да се каже, че й е безразлично (макар че е доста неточно/неподходящо), защото действа точно като Слънцето - грее на всички и на всичко, а те какво правят и какво им се случва е съвсем друг въпрос; един дъждовен червей, пряко изложен на слънчевите лъчи за няколо часа ще умре, нали? Ако на безусловната любов не й е безразлично (пак подчертавам, че това е твърде неуместно, но това разискваме в момента) - то тя би била ограничена, в смисъл би била пристрастна, би била зависима от резултата и т.н. П.П. Точно Буда е апелирал към непривързаност, включително към резултатите.

Непревързаност към резултатите е нещо съвсем различно от липсата на стремеж към постигане на резултати (т.е. липсата на цел). Иначе цялото творчество, във всичките му форми се обезсмисля. Например, искам да постигна нещо, полагам нужните усилия в посока на постигането му, но ако не успея, аз по никакъв начин не се чувствам засегнат заради това. Ако е възможно започвам отново, докато успея и когато успея просто продължавам нататък, без да приемам резултата за нещо окончателно.

Колкото до Слънцето... ами то се намира на точно определено разстояние от Земята и това е със съвсем определена цел: лъчите му да носят полза вместо вреда на хората.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо не почнем да си говорим с примери. Например любовта между съпруг и съпруга. Единият обича безусловно, а другият го подлага на изпитания. Колко ли ще издържи коркият човечец. Та вие тук да ви кажа една дума по-остро и не може да се говори с вас. Ако съпругата цял ден обижда съпругът си и тя търпи заради безусловната любов, каква любов е тази всъщност? И може ли да се нарече любов?

Ако детето ви прави какви ли не щуротии и вие търпите, щото да не нарушите безусловната любов - обичате ли детето си изобщо?

Утопия е това учение за безусловната любов. Да, Слънцето грее, но и се подчинява на Всемирните закони.

Бог обича, но преди да ни създаде е създал Всемирните закони, които да ни държат. Пък после може и да ни обича безусловно ...

Откъде произлиза това учение? Някой ще ми каже ли?

Ами то ако човек не я приложи безусловната любов в примерите, тя нито ще е любов, нито ще е безусловна.

Да започнем със съпрузите.

Аз обичам безусловно моя бивш съпруг сега - ако видя, че ми звъни (за да ми се скара за нещо пак),затварям телефона и изключвам звука. Това не го правя, защото ми е неприятно или защото не го обичам. Точно защото го обичам, не допускам да изпаднем в негативна ситуация двамата заедно. Предупредила съм го, ако има нещо да ми каже да ми пише меил или есемес - така разбирам добре в какво състояние е и какъв е всъщност проблема. Моето отношение е приятелско, но не му оказвам помощ, за нещо, за което знам, че може и сам да си го направи.

Благодарна съм му за всички изпитания - те ме направиха нов човек.

Сегашният ми съпруг обичам безусловно също - когато пушеше (аз никога не съм била пушач нито родителите ми) не изпитвах недоволство и нито веднъж не съм си помисляла нещо от рода "ако спре да пуши" - дръпвах се настрани или отивах в другата стая или навън, за да се разходя докато си изпуши цигарата, а после проветрявах или палехме ароматна пръчица. В началото се опита да настоява да стоя в същата стая докато пуши, но аз му обясних, че ми става лошо и неприятно. Ако беше настоявал да дишам дима му и в спалнята, щях с любов да се разделя с него. Щях да продължа да го обичам, да се срещам с него навън, да разговаряме, да се смеем заедно, но щяхме да живеем отделно, за да може всеки един от нас да се чувства комфортно в своя дом.

Децата

Децата трябва да правят щуротии - затова са деца. Така се учат. Най-естественото нещо е да обичаш децата заедно с техните щуротии. Но ми се струва, че има едно смесване на безусловната любов с постъпката. Тази година, например, затегнах дисциплината на 6ти и 7 клас по отношение на посещенията. Мерките са драконови, но те разбират, че това е в интерес на плавното и по-ефективно усвояване на езика на по-високите нива. С любов изваждам ученици от списъка на групата и прекратявам посещението им в школата, защото ги обичам достатъчно, за да ги лъжа, че има смисъл да си губят времето и да идват на курс по английски.

Безусловната любов визира какъв е емоционалният фон и какъв е мотивът на това, което правим като реакция на постъпка на друг човек. а не какво точно ще направим. Може да носим човека на гърба си с условна любов и можем да се разделим с безусловна любов.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо не почнем да си говорим с примери.

По- рано в тази тема пуснах доста примери, но ти не можа да ги приемеш, някои от тях етикира с неподходящи определения, други не коментира, а третите ги обърна в обвинение и се обиди накрая. :) Нищо лично разбира се просто излагам фактите от преди 2 страници. После пуснах и история, но и тя явно не е достатъчно ярък пример.

Ти искаш да покажем безусловна любов във взаимоотношения на агресия.

Безусловната любов не съществува във взаимоотношения на агресия ........ и веднага бързам да добавя, липсата на агресия НЕ Е УСЛОВИЕ за проява на безусловна любов, както сянката не е условие за неразвивавнето на цветята. Просто сенчестите места са неподходящо място за цветя, това не означава че цветята не съществуват, защото не виреят на сянка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.... безусловната любов си има съвсем конкретна цел - доброто на всички, а то предполага липса на безразличие.

Съмнявам се. Доброто не може да бъде цел на безусловната любов. Тя си обича и доброто, и лошото. Нали е безусловна. Защо трябва да унищожава лошото се чудя аз?!

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо трябва да унищожава злото? Един художник ако иска да нарисува хубава картина, просто дава всичко от себе си, а не унищожава никакво зло.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан, ти за какво говориш, че аз вече съвсем се обърках?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безусловната Любов...Най-напред , това е Любовта към Живота , Природата , Вселената .

В земния Живот , с поред мен, това е Голямото чувство , заради което ако трябва , би могъл да жертваш себе си . Най-близко до него - това е майчиното и бащиното чувство ( родителят е готов да жертва живота си , за да спаси при нужда детето си).Обичаш детето си с всички негови слабости и грешки.

Безусловна Любов между мъж и жена , това е ВЛЮБВАНЕТО - най-силния момент , когато хормоните са замаяли главата на влюбения и той е готов на ВСИЧКО за обекта на своето влюбване. Осъзнатата продължителна Любов , вече е вид егоизъм ( защото НИЕ се чувстваме добре до обичания обект и НИЕ ще се чувстваме зле ако той липсва !)

Темата е много обширна и кръгла , има 360 точки за обсъждане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безусловна Любов между мъж и жена , това е ВЛЮБВАНЕТО

Хм, добре. Ами ако влюбването не е взаимно? Ами ако човекът, в когото съм влюбена, направи нещо, с което ме нарани? Ако аз съм влюбена пак ли ще продължа да съм щастливо замаяна? Ами ако човекът, който е влюбен в мен, настоява да прекарвам почти цялото си време с него, защото "не може да диша без мен", това безусловна любов ли е? Ако аз имам приятелка, с която също искам да прекарам време, а той през това време страда?

Когато осъзнавам любовта си, не е задължително да е егоистична - то си зависи от човека и ценностите му вече.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Моето мнение, е че при влюбването винаги чувството на единия е по- силно, и така на периоди.Ту в мъжа, ту в жената.За нараняването, такъв урок ще се учи от минало прераждане, в отношенията с партньора.Човешките отношения сега огледало на нашия характер от миналото.Като сме избрали даден човек, то той лекува душата ни, работи върху егото ни.Нима Петър Дънов или Петър Димков не са прекрасен пример в служба на Бога.Учителя избира самотата като единствен възможен вариант в служба на Бога.След апоплектичен удар пак повтаря:"Бог е любов" или Димков след игра със смъртта на няколко пъти, служи и на семейството си, и на Родината си, и на хората.Това е Бога, да забравиш себе си.Идва 2012 год, тя ще ни отвори за такъв вид служене.

:3d_047:

Редактирано от Дриада

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учудва ме наивното разбиране на някои хора за безусловната любов.Мисля,че първо трябва някой да направи опит за дефиниция,въпреки че досега толкова пъти е определяна Тя в този сайт.Честно казано посредствеността просто изморява и аз нямам търпението да повдигам вибрациите на тези които и без това са далеч от истината ,нека по- търпеливите и източниците на безусловна любов да проявят снизходителност и да започнат да дават примери и определения за нея.

Дори тук едно емоционално,нетеоритично и логично мнение би имало повече смисъл и полза отколкото теологичните спорове.

Влюбването няма смисъл изобщо да се реферира,то е само една хвърлена сянка от тялото на Безусловната любов.

Точно толкова част от нея,колкото и блясъкът по повърхността на една ваза е част от самата ваза.

Христос е безусловната любов, която понякога изгаря човешкото субективно мислене, ако не успееш да бъдеш проводник на тази сила, ако се приближиш прекалено близо изгаряш и тук няма никаква иррационалност или пък безразличие .

Това са просто закони .

Безусловна любов човек изпитва за части от секундата в живота си и всяка друга претенция от наша страна към Божествената любов е просто тотална самозаблуда.

Естествено стремежът към нея разтваря цялостно съзнанието ни, отвежда ни на друго духовно ниво, повишава вибрациите ни.

Аз честно казано се радвам изобщо на любовта,тогава когато я има в хората,пък било то и съвсем човешка.

Любовта изобщо носи след себе си израстване във всеки един смисъл, носи знание, носи нов дух.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък за мое съжаление в живота си се нагледах на изблици на нелюбов, а камо ли безусловна любов и то на хора възприемащи себе си като духовно развити. Най-големия признак на липсата на тази любов бе критиката, осъждането, оценяването, вкарването в рамки, съревнованието и безкрайните опити да се постави другия в по-низша позиция по всякакви начини. Сякаш хората на всяка цена искат да си докажат, че са по-добри от останалите за да се чувстват пълноценни същества. :3d_130:

Безусловната любов е тотално приемане, въпреки обстоятелства, нещастия, въпреки тежките изпитания, въпреки грубите думи и нараняванията причинени от познати и непознати хора, да виждаш че всяко нещо е перфектно по своя замисъл и е с цел да те научи на нещо, да имаш силата да откриеш урока и да не мразиш пратеника на посланието, онзи чрез чието предизвикателство ти се учиш.

Безусловната любов е най най-трудния за усвояване урок на душите на земята и ако има такива, които са го усвоили, то те са малцина или вече са на друго ниво на съществуване.

Най-трудно е да се научиш да видиш отвъд, да прозреш и прогледнеш през повърхността на нещата, да видиш в действията на твоя "враг" душата, която Горе е обещала да ти помага подлагайки те именно на изпитанията, които са най-подходящи за да постигнеш ти желаните качества и осъзнаване.

Мечтая си за деня, когато вместо да се съревноваваме ще търсим общото, приликите, нещата по които си допадаме и се харесваме. Вярвам че колкото повече време отделяме да търсим нещата, които ни свързват, те ще стават все повече и повече, докато накрая осъзнаем, че ние сме другия и другия е нас. :3d_045:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега отворих на случаен принцип книгата "Свещените Отношения - ключове към тайнството на Бога", извадки от Словото на Учителя от Елеазар Хараш. И падна ми се нещо от "Акордиране на човешката душа":

Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича. Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си. Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш. Единственият, който има предвид благото на всички същества, е Бог. Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре. Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н. Мислете, че Бог ви обича. Това е Път към съвършенство. Ако не можеш да мислиш така, не можеш да се усъвършенстваш. Че не можете да виждате Бога навсякъде, там е всичката погрешка. Считай те, че Бог е навсякъде. Щом не правиш добро, Бог не е там; не че не е там, но ти не Го проявяваш. А щом направиш микроскопическо добро, Бог е там. Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това. Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека. Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал.

http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b17/Akordirane_na_choveshkata_dusha_I.pdf

…………….………….

В предговора на "Свещените Отношения" има няколко мисли от Шри Ауробиндо:

Бог ми отвори очите, защото видях благородството на вулгарния, привлекателността на отблъскващото, съвършенството на сакатия и красотата на отвратителното.

Бог е велик и жесток мъчител, защото Той обича.

Падналите титани са по-силни от боговете, защото те са се уговорили с Бога да понесат товара на Неговия гняв и враждебност, а боговете можеха да понесат само приятния товар на Неговата обич и по-благ възторг.

Ако можеш да видиш Бога в едно мъничко, неугледно и неухаещо цвете, тогава си уловил Неговата Всевишна реалност.

Когато провалът и смъртта дойдат, те са нашето най-висше моментно добро.

Бог е нашият мъдър Приятел, защото Той знае кога да удари и кога да погали, кога да ни убие и кога да ни спаси и помогне.

Можеш ли да видиш Бог в часовете на мъчение, тогава ти ще се докоснеш до най-висшето познание.

…………….…..

Да, безусловна Любов и доверие на Бога към нас и на ние към Него. При всички условия. Това не е за "баби" в окултизма..

 

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×