Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е търпение?

Recommended Posts

Не е вярно, че търпеливият човек не бърза - той бърза, но без да прибързва.

и това е вярно :feel happy:

Редактирано от gies

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:rolleyes: А според мене - той може да върши работи бързо, но вътрешно не бърза за никъде. И - поне в стандартния смисъл - не си е фиксирал точно "къде" и "как", а е съгласен с реалността, която (и когато) се изяви. Ако вместо това той има твърде пристрастно фиксирана цел, то при разминаване между нея и реалността (което е неизбежно), ще си поизгуби доста от търпението, струва ми се... <_<

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се че може да си поизгуби търпението, защото е прибързал...а това значи че не е проявил необходимото търпение и не е дочакал да назрее момента ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът е да не се изпускат възможности, защото следващите може и да не дойдат много скоро, а и няма да са същите. Подходящите условия идват и си заминават, и тогава чакането се обезсмисля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът е да не се изпускат възможности, защото следващите може и да не дойдат много скоро, а и няма да са същите. Подходящите условия идват и си заминават, и тогава чакането се обезсмисля.

ами нали точно за това говорим...да сме достатъчно мъдри да не пропуснем момента и да усетим кога той е най-подходящ :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

"А знаете ли смисъла на търпението? То е основният стълб на Живота. Имате ли търпение, можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в Живота. Човек с търпение е като кораб с котва; човек без търпение е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на Любовта. Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на Великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега – не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа и да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в Живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волщина.“ Не, търпението е велико качество и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението – този е методът за придобиване на търпение.

За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел. Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек – човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“; и тя умно постъпва. Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето."

"Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила – тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм.“ Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. – „Аз съм щастлив“ – Защо? – „Защото Любовта присъства в мен.“ Но Любовта казва и друго. Търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце – дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас, то е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си."

"Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата. Не онова търпение да понасяш обиди – то още не е търпение. Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна и ако умеете да използвате тая храна, ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни – вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите."

"Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността, ние ще научим историята на нашия Живот, ще научим защо сме слезли на Земята. Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно. Ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно. Без търпение ще имате разочарование."

"Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва:

– Турете му един килограм на гърба.

Ние питаме:

– Защо ми турят тази тежест?

Но Той, без да отговори, казва:

– Турете му още един килограм.

– Ама не мога да нося.

– Турете му още един килограм.

И като ни притисне така, не можем да мърдаме; тогава почваме да казваме:

– Господи, прости ми!

– Снемете му един килограм – отговаря Господ.

Повтаряме молбата.

– Снемете му още един килограм.

Колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва:

– Е, научи ли урока?

– Научих го хубаво.

– Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около теб, както и те към теб трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както Аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря.

– Не мога да нося.

– Ще носиш. "

"Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите търпението в Живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост, ще намерите Истината. С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща. Жената – недоволна, защото мъжът вземал сто и петдесет лева; това иска, онова иска – желания, желания, желания. А кой ще работи заради вас, кой друг ще ви ги достави, а не вие сами? Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да работят, откъде ще ги вземат? Благата се добиват мъчно – с труд. Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което Бог в Своята велика Мъдрост е благоволил да ни даде."

Редактирано от Ла Горда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
за целия цитат- :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Търпение е осъзнатата граница на човешката болкоустойчивост.

То не се дава даром.

Което и обяснява защо толерантността е тъй рядко срещано качество.

Да!

В толерантността е проявна и Любовта.

... и обратно:

... търение е нужно ... и като те "сепне" Красотата - поемаш дъх дълбоко ... /и от Нея/ , задържаш колкото успееш...

че като издишаш - ще се срути, ... ала Ти не страдай /такава е природата и/, а помни, че се е състояла, то значи е възможна!

Вярвай!................................... и търпение ще имаш :thumbsup2:

Търпението е вяра в Провидението.

Аз ще го дочакам!

:feel happy::feel happy::feel happy: Вярвам в Теб..... и радвам се за Теб... и с Теб, ала не чакай. Истината и Красотота са навсякъде... и Ти го знаеш :thumbsup2:

Редактирано от бяса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Търпението е нещо, което моят Марс на десцендента трябва да научи по-добре. Трудно, защто противоречи на самата му природа, ама какво да правиш.

Мисля, че търпението е пряко свързано със способността да обичаш и със силата и издръжливостта на това чувство. Затова и действително търпението е мерило за човешката болкоустойчивост, тъй като за преодоляване на болката е нужна именно любов. При нейния недостиг, се ражда нетърпението, което е форма на отказване от преработката на болката и съответно израстването.

П.П. Само да ви кажа, че сте ми много готини. Понякога намирам тук страхотни идеи.

П.П.П. А какво мислите за една свързана с това тема - постоянството?

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Вярвай!................................... и търпение ще имаш :thumbsup2:

:)

Вярвала съм и съм била търпелива, на моменти стискаща зъби :).

Сега живота ми е по-прост и по-лесен.

Не съм склона да проява и една седмица от предишното си търпение, струва ми се безсмислено.

Отказвам да "инвестирам".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярвала съм и съм била търпелива, на моменти стискаща зъби
А, ето това е интересен обрат - когато търпим със стиснати зъби, това търпение ли е?

И аз търпях дълги години така. После Бог направи така,че вече не можех - рискувах децата си.

Много мислих и още мисля дали онова е било търпение или страх от промяна, или инат да дочакам да стане на моето?

Не съм склона да проява и една седмица от предишното си търпение, струва ми се безсмислено.
:thumbsup2: :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

...когато търпим със стиснати зъби, това търпение ли е? ...

Не е търпение, а стремеж за оцеляване и запазване на нещо което е повече от нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата. Не онова търпение да понасяш обиди – то още не е търпение. Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. “.....

Без търпение Любовта не може да дойде у нас, то е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си.”

Любовта (Неделни Беседи, 06.07.1914 Неделя, София)

:thumbsup:

Цитатите са взети от мнението на Ла Горда.

А ето нещо казано от azbuki, което също много ми хареса.

Мисля, че търпението е пряко свързано със способността да обичаш и със силата и издръжливостта на това чувство. Затова и действително търпението е мерило за човешката болкоустойчивост, тъй като за преодоляване на болката е нужна именно любов. При нейния недостиг, се ражда нетърпението, което е форма на отказване от преработката на болката и съответно израстването.

:thumbsup:

А ето нещо и от Светото Писание:

4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,

/ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ, гл.13/

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:huh: понякога не мога да повярвам до къде може да стигне човек в тъпрението си,имам чувството че може да бъде безгранично,но за сметка на какво????компромиси със себе си,с мечтите си....... :rolleyes: но дали има смисъл???

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги има смисъл :) ,но има едно много важно нещо за което трябва да се следи ,запазването (бих казала на всяка цена)на човешкото ни достйнство.С него компромис не бива.Неуважението на себе си е неуважение към Твореца.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зависи какво разбираме под търпение, според мен.

Търпението за мен определено не е синоним да бездействие и неадекватност и безразличие. Ако в резултат на такова "търпение" сме направили компромис с усещането си за радост, чистота, красота; ако търпим, мълчаливо обвинявайки някого или нещо за нашия дискомфорт, това не е търпение - това е агресия.

След много горчиви уроци стигнах до извода, че търпение по-скоро означава да запазим положителното си отношение незвисимо какво се случва и как сме постъпили.

Сега мога да покажа с усмивка и любов вратата на някого, защото моят дом или работно място (втори дом) не са по неговия вкус и го дразнят - т.е. той не е длъжен да ме търпи и харесва нито мен нито нещата, които ме правят щастлива и спокойна. Разбирам,че той може би иска да ме промени към своето "добро", но ако му позволя, ще страдам и макар и подсъзнателно той ще бъде причината за това страдание.

Сега мога с усмивка и благодарност да се отдръпна, когато моето присъствие изкушава другия да стане агресивен....

За мен лично търпението има и още едно измерение - все имам усещането, че ако не побързам, ще закъснея за някъде и ще пропусна нещо или няма да се справя с някакви задължения навреме.... но се опитвам да се уча и от тези опитности.... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички и за цитатите,и за "преживяните" мъдрости!Благодаря и за темата!Видях,че не е нова,но аз сега я открих - дали защото напоследък се усещам по-търпелива...!? :rolleyes:

Абсолютно подкрепям казаното от Донка! :thumbsup2: Това,което само искам да допълня е,че дихателните упражнения помагат много за възпитание в търпение.Сигурно не казвам нищо ново за много от вас и все пак - това е моят опит.Когато за първи път започнах да ги правя,все нямах търпение да "дочакам"времето за сутрешното си кафе,например.Да не говорим,че ако ми предстоеше някакъв по-напрегнат разговор или друго,изискващо по-голяма концентрация действие през деня,просто загубвах всякакво търпение да ги изпълнявам и на практика,ги провалях.И въпреки всичко не се отказвах,а на следващата сутрин започвах от начало.От 5 вдишвания,които ми се струваха цяла вечност тогава,сега и 20 минути не ми стигат,в съчетание с формули.Сещам се и за още нещо,което съм срещала някъде из прочетеното от Учителя - когато излизаме от дома си е важно с кой крак ще стъпим първо извън вратата(мисля,че беше десният),както и с кой крак ще станем от леглото,например...Мислейки за тези и други на пръв поглед дребни,но важни неща,отделяйки им повече време,постепенно забравих да бързам...И все си повтарям,че ако успея да свърша Божите дела,земните сами ще се подредят.Е,не казвам,че съм успяла. :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-малко, ако изучавате търпението, трябва да го приложите. Търпението има практическо приложение.”

Търпение

Абсолютно вярно, даже и приложимо е когато човек е ял от Дървото за познаване на Добро и Зло. Точно тогава ще знае по един категоричен начин до кога и как е необходимо да търпи нещото си там, каквото има да изтърпява. И ще може да си прави разчет на Силите и Възможностите си за да постигне нужния положетелен резултат. А това става само с ясна и права мисъл за тоа кое е Добро и кое е Зло. Търпението е много различно от овчедушието. Макар, че за повечето хора има знак за равенство. Но пази Боже, истинска "овца" да води "стадото". Язък за "стадото" тогава. Това вече и безпредметна и безотговорна мекушавост.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога човек с търпението си може да помогне не само на себе си, но и на оклоните и на хората, спрямо които е проявил това търпение. Споделям това мнение от лично преживян опит и съм благодарна, че когато съм била на границата точно със собственото си търпение съм дала всичко от себе си за да го имам и проявявам.

Редактирано от Аделаида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога човек с търпението си може да помогне не само на себе си, но и на оклоните и на хората, спрямо които е проявил това търпение. Споделям това мнение от лично преживян опит и съм благодарна, че когато съм била на границата точно със собственото си търпение съм дала всичко от себе си за да го имам и проявявам.

Да, но когато някой си играе съзнателно с чуждото търпение - си е неоправдана екзотика. Имам впредвид проявявайки вмешателство в чуждия личен живот, да се търси някакви си свои измислени права. Защото всяка намеса в чужд личен живот, си е екзотична игра на руска ролетка понякога. Търпението е понятие с граници, различни за всеки индивид.

Само размисли Аделаида в насоката която даде, нищо лично към теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Та казвам: Същественото в съвременния свят представя хората, не статуи. Хубаво нещо са статуите, но в тях живот няма. В човека вътре, колкото и скромен да е, в човека има една душа, има дух, има ум, има едно сърце, има една воля вътре, които човек трябва да ги обича.

Та първото нещо на човека, това е търпението, онова съзнание, че ти при най-големите несгоди на живота си умен, да може да минеш тъй, че да не направиш пакост. Като поставиш нещо, да го поставиш точно на място. Като обърнете вашата дреха наопаки и излезете с нея между хората, какво ще кажат? Някой път хората носят някоя добродетел наопаки обърната. Обърнатата добродетел, това е нетърпението – една обърната добродетел. Някои хора са много нетърпеливи, търпението е обърнато наопаки. Защото законът на търпението: ти трябва да се спреш на едно място. Търпелив може да бъдеш до време, не всякога търпелив може да бъдеш. Докато се премахнат всичките препятствия, докато има тъмнина в твоя ум, ще бъдеш търпелив, ще чакаш да се махне тъмнината, тогава ще вземеш твоето движение. Нетърпеливите хора се движат в тъмнината. А в тъмнината се зараждат всички съвременни недоволства, които имате."

"На земята сте дошли да научите закона на търпението. И всичките несгоди на живота са училище, дето искат да ви покажат, да ви научат на търпение. Защото всичко в света, което е създадено, е на мястото си. Едно ваше страдание е благо за другите."

Из Търпение, 36-а Лекция МОК, 4.VIII.1939 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда
:hmmmmm: Мисля си че човек трябва да постигне търпението на война, а не на роба. Вие как мислите???

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това аз го разбирам, че търпението трябва да има конструктивна цел, а да не е обусловено от страха. Също може би за истинското търпение е важна будността на съзнанието, позицията на активно очакване, защото подходящия момент трябва не просто да се изчака, но и да не се пропусне, а ние самите при това да сме в състояние да дадем 100 % от себе си. Това предполага раздразнението и притеснението напълно да отсъстват. Също така липсата на страх от провал, без същевременно да се стига до безразличие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×