Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
magic

Паническо разстройство, натрапчиви мисли

Recommended Posts

Здравейте,

От няколко дни чета този форум и много ми допада и на моменти успокоява.Искам да разкажа моята история тук,за да получа отговор от специалистите в него.

На 34г съм.Преди 6г получих първата си паническа атака(естествено не знаех за съществуването на подобно нещо).Започна кошмара с ходенето по доктори и след 1г разбрах вече какво ми е всъщност-депресивно тревожно състояние.Започнах да пия антидепресанти от които се чувствах много зле.Постояно чувствах напрежение в тялото си,затова вземах ривотрил.От АД не ми сташе по добре напротив и така си останах на Ривотрил 1т от 0,5г почти всеки ден.Когато получих първата ПА бах в къщи със сина ми,които беше на 2г и тогава ме връхлетаха ужасни мисли,че мога да му посегна.ОТ тогава изпитвам страх да стоя сама в къщи с него,страх да излизам навън за да не се изложа пред хората,страх да не полудея.

Но слава на бога си тръгнах на работа и нещата малко се поуспокоиха,но продалжавах да пия ривотрил.Преди два месеца родих второто с дете(по време на бременността пих ривотрил само 2 пъти) и кошмара се върна отново.Отново атаки,отново страх да съм с бебето,страх да излизам сама сред хората за да не полудея и да се изложа.Постоянно се чувствам напрегната усещам как по цялото ми тяло нахлува адреналин, от което ми иде да бягам.Също така усещам парене и мравучкане из цялото тяло.

Отидох на психиатър-терапевт.Отново ми предписа антидепресанти,които още не съм започнала да пия(страх ме е от страничните деиствия) асега вземам само ривотрила.

Вече не знам какво да права ужасно съм объркана.Посещенията въобще не ми вдъхват кураж.Напротив.Жената реши,че е хубаво да започнем психотерапия,но на нея тя не ме учи как да се справям със страха,а само се ровичка в детството ми.Аз и споделих,че съм имала строга и недожолна майка и вечно липсващ баща.Когато я попитах за продалжителноста на терапията тя ми каза,4е не знае да се въоръжа с търпение може и години.Мен тази несигурност ме убива,та аз имам 2 деца за които да се грижа,а съм като парцал.

Искам да попитам специалистите тук има ли надежда за мен?Моето състояния лечимо ли е?С посещения при психотерапевт ще може ли да си стъпя на краката?

След една прочетена статия в нета започнах да си мисля,че имам психоза.Дали е възможно това сле употребата на Ривотрила?

Предварително ви благодаря

Моля ви от цялото си сърце за съдействие.Та аз обичам живота си и хората около мен

Усмивки макар и засега изтормозенки от мен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Въпросите малко започнаха да се повтaрят. Казвате, че сте чела внимателно форума, но в него аз отговорно заявявам, че средно стандартно ПР се лекува 6 до 8 сесии, когато не се употребяват лекарства. Е добре, имате натрапливости, нека увеличим сесиите двойно. Ако кажем, че сесиите са 2-3 пъти месечно, разделете 16 на техния брой (2 или 3) и ще имате срока, за който можете да бъдете излекувана.

Подчертавам, че това са срокове за хора, които са наистина мотивирани и желаят да положат усилия за справяне със страданието си.

От антидепресантите ви е ставало лошо, защото те не влияят на тревожността и можете да ги пиете колкото искате, без ефект. Транквилизаторите, в случая ривотрил, наистина успокояват, защото блокират адреналиновите рецептори, но ще ви направят със сигурност наркоман при продължителен прием.

Искам да подчертая от дългогодишната си практика в психотерапията на ПР, че с това състояние не се е справил само този, който не иска. Има си алгоритми, отработени от години, за овладяване на страха. И аз наистина не мога да си обясня основанието на някой разумен човек да остане в това състояние месеци и години, без да потърси компетентна помощ и да живее живота си спокойно.

Като психиатър мога категорично да кажа, че нямате психоза. Наистина се касае само за невротично разстройство, но то няма връзка с шизофрения, БАР или друго психотично заболяване. Искам отново да подчертая: между невротичните оплаквания на хората с ПР, ОКР, фобии и т. н. и истинските психични болести НЯМА нищо общо и те не могат да доведат по никакъв начин до разболяването от шизофрения. Шизофренията има съвсем друга симптоматика. Пиша го, защото знам от пациентите си, че при някои основния страх е, че имайки невротични оплаквания, са болни или ще се разболеят от шизофрения. Toва няма как да стане.

Редактирано от hip

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще допълня отговора си с още един факт който ще ви успокои и вас и другите с подобни оплаквания които си мислят, полудяват.

Така нареченото полудяване или психоза в деветдесет и девет процента се дължи на едно заболяване-шизофрения. Причината за нея е нарушение на хормона допамин. За това и лекарствата, с които се лекува шизофренията, повлияват допаминовите рецептори.

Бензодиазепините, в частност при вас ривотрила, не повлияват допамина.

Така че ако бяхте с психоза той не би ви действал. Нека всеки, който има вашите притеснения знае – когато получава облекчение от лекарства със зелена рецепта не е болен от шизофрения и не полудява. /лекарствата за лечение на шизофрения не предизвикват зависимост и се дават с обикновена рецепта/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за успокояващия отговор.Стана ми леко на изтормозената душа.

Искам да попитам още нещо.Трабва ли Ривотрила да е откзан за да започне терапията?Или това става паралелно с терапията?Предполагам,ще трабва да се работи доста и по отказнето му,но поята психиятарка казва да го пия докато е нужно.АЗ не мога да причинявам подобни нещо вече над себе си,но не знам как да го направя.Предварително благодаря за отговора.

Хип,вие сте уникална и всеотдайна личност

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да попитам още нещо.Трабва ли Ривотрила да е откзан за да започне терапията?Или това става паралелно с терапията?Предполагам,ще трабва да се работи доста и по отказнето му

Здравейте!

Основният принцип в случай, когато медикамента вече е започнат и се прибягва до психотерапия е, той да не се спира до момента, в който няма психологичен механизъм, който да замести ефекта от приема на медикамента. Механизма може да е техника, вяра в собствените сили или вяра в терапевта –,най-често се получава сбор от трите компонента, но той трябва да води до постепенно овладяване на симптомите. Иначе няма как да стане спирането. С какво човека ще овладее симптоматиката?

Един опитен психотерапевт може да приложи един от тези механизми още преди първата сесия и така да започне терапията като ,,убеди ‘’ клиента да спре лекарството преди дори да се видят двамата. Една моя клиентка в Европея описва как след като 8 години е била с паническо разстройство и лечение с антидепресанти и ривотрил, решава, че вече и е писнало, сяда пред компютъра и започва да търси решение. Попада на един мой пост за краткосрочната терапия в сайта на СУ и се свързва с мен. Разменихме няколко писма, от които аз разбрах, че имам пред себе си сериозен човек, решил наистина да се справи с паниката. С писмата си успях да я убедя, че съм компетентен и знам какво правя и основавайки се на нейната сила и вяра в мен и направих една примерна схема за спирането на лекарствата. Така тя първо ги спря и тогава започнахме психотерапията. Ако ти е интересно тук долу във форума проследи постовете на Илияна

http://www.evropea.com/forum/guestbook/index.php?entry=61

Обратното направихме с момиче, за което писах в друг пост- студентка в Англия с ПР и натрапливости. Там започнахме психотерапията и едва след като тя се убеди, че има алгоритъм за справяне с паниката и натрапливостите, направихме план как и кога да спре серопрама.

Основният проблем на спирането на лекарствата е, че те не ти дават алгоритъм какво да правиш когато страхът се появи. За това след спирането им, или най-често още веднага след намаляването, страхът се връща и не знаейки какво да прави, човека ги започва отново. В момента повечето от моите клиенти са всъщност в тази категория –хора които са добре, но приемат от години антидепресанти, за спирането на които са правили няколко неуспешни опити. Така че първо изработваме алгоритъм и ги спираме, но този път завинаги, защото дори симптомите да опитат да се върнат, човека знае как да ги овладее. А направи ли го няколко пъти, знанието, че владее страха, не позволява той да се върне.

Конкретно при вас, не мисля че имате зависимост от ривотрила, за се предполага дълга работа по тази проблем. За това съдя по факта, че практически 9 месеца сте била без него. Не мисля обаче, че сега трябва да го спрете, за да започнете психотерапия. Уместно е това да стане в нейният ход, когато вече имате алгоритъм и опит с овладяването на кризите.

Редактирано от hip

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×