Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Roemy

Възможно ли е да не се допускат агресивни мнения?

Recommended Posts

Здравейте приятели!

Искам да попитам Модераторите, възможно ли е да се цензурират агресивните мнения на някой от участниците във форума? Защото това създава напрежение и чувство за негативност!

Според мен това е форум, създаден в името на Учителя и би трябвало, тук да цари разбирателство, любов и уважение и най вече резпект към мнението на другия. :hmmmmm:

Благодаря за вниманието! :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Roemy,

Модераторите се опитват да следят за спазване на правилата и коректния тон в Портала. В много мнение наистина присъства агресия в различна степен, има и напрежение. До известна степен и в някои случаи то е необходимо, а и явно хората още не сме дорасли да общуваме само в разбирателство, любов и уважение.

Така или иначе, екипа не толерира лични нападки, агресия и обиди и така ще бъде занапред.

Ако мислиш, че някъде не сме забелязали подобно нещо, ще сме благодарни ако сигнализираш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Старая се да разбера проблемите и решенията на модераторския екип. Той е "между чука и наковалнята", т.е. ако много цензурира, ще създаде изкуствено стерилизирано пространство, а ако оставя всичко така - ще се получи преобладаваща интервенция на хора, които търсят не истината, а спора заради самия спор (ако не и нещо, още по-деструктивно...). И двете положения не са оптимални и остава да се балансира "по ръба на бръснача". А както и в живота, и тук - понякога е трудно да се прецени кой повече пречи или помага...

Спомням си две случки от живота ми и мисля, че поуките им имат отношение и към изводите ни по отношение на порталците. Първо, баща ми за разлика от майка ми практически не ме е глезил и в ранното детство бях по-привързан към майка си. В пубертета обаче започнах да разбирам, че цялостното му отношение към мен е било много по-конструктивно, докато тя ми е спестявала неща, които е трябвало сам вече да съм научил. Извод: приятното в отношенията не винаги е и по-полезно. Втори пример. Като се ожених тъщата, изтормозила вече в продължение на 30 г. жена ми, продължи да прикрива твърде зле - или да не прикрива - гестаповския си манталитет. Тя обаче беше специалист в оправдаването си. "Виж колко работя и донасям пари вкъщи - не е ли това истинското добро в човека? Не е ли в това, че съм откровена и винаги си казвам в очите на човека, каквото има да си оправя? Не е ли, че аз съм дарила част от къщата на морето на сестра ми, а част от апартамента тук - на дъщеря си?" Но и сестра й, и дъщеря й бяха с напълно разбити нерви от постоянните й крясъци... и кое беше тогоава по-важното? Веднъж това й беше казано, макар и тя да не го разбра: "Най-важното е твоето въздействие върху околните в крайна сметка!"

Ако прибързваме с изводите, много по-често ще грешим. Има случаи, когато трябва да се реагира веднага, но в много други случаи е по-добре да се изчака доста време, вместо да се бърза с квалификациите и дисквалификациите. :):yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Положих оценки за мненията, които в някаква част, са по-близо да правдата, според мен.

Не изцяло, но по-близо.

Добрия тон зависи не само от едната страна.

Най-добре е всеки първо да внимава върху собствените си думи, тон, емоции, чувства и мисли и второ да се опитва да се поставя по-често на мястото на другарчето, с което си общува.

Стан, стискам палци, дет се казва, да ти е точна преценката, но дори и неточна да е, всичко от Бога е. :king:

Все пак, видно е, че въху дискусионното ниво има какво да се работи, както от обикновените потребители, тъй и от модераторите, в качеството им на потребители.

Матей 7:12

И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

Лука 6:31

И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

Лука 17:4

И седем пъти на ден ако ти прегреши, и седем пъти на ден се възвърне към тебе, и каже: "Покайвам се!", да му простиш.

space.gifМатей 7:24

И тъй всеки, който слуша тези мои думи, и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камик;

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смятам, че всеки, който пише във форума /в това число и аз!/ трябва да има добър тон към другите участници. Всички имаме лоши моменти, но все пак квалификации са недопустими и трябва да имаме и малко автоцензура, т. е. да се усещаме ако сгафим и да се извиним....

От мен, ако има обидени, моля за извинение! :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мнозина прадставляват едната страна, мнозина другата.

Един може да е солист, други да са "беквокал".

Не само думите са критерий, изречените и писаните. Бива да се внимава (да сме будни и да съзираме) и върху негативните емоции, които си позволяваме да имаме, върху негативните мисли и чувства, защото те първо запушват нас самите, като техен изтичник. :rolleyes:

Знаеш ли колко по-лесно ми се отдава да запазвам добрия тон, че и повече - Любовта даже, когато държа в ума си виждането, че Само Бог Е? :sorcerer::smarty:

Как, кажи ми, да Го нагрубя!?! Сърце не ми дава! :wub:

Но понякога, опиянен от неведението, от слепотата...

Затова е речено, че дуалното съзнание е най-големия враг и докато то е на дневен ред, то...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Аз, като човек, който държи на онова, което мисли и чувства, няма как да променя мненията си, а и не искам.

Друго нещо, не смятам да се оправдавам, Господ ми е дал способността да говоря, да мисля, да защитавам тезите си. А те, че не са приети или приемани, не е проблем за мен. Аз ще ги следвам.

Свещени войни не водя, защитавам каузи и когато, говоря за дремещ под снеговете метан в Сибир, то значи мисля и се страхувам. Т.е. говоря с конкретика, не се позовавам на легенди за Новото Време. Приемете, че в този свят, в този век има хора, които не вярват в това. И лесно може да се премине към семиотиката на шизофреничността като личностно поведение. Усмивката не винаги е оръжие, както и лицемерието на незнанието. Така говоря аз, вие говорите иначе. Разни хора.

По-горе говорим за агресия, че къде е тя - винаги това е лично изживяване, аз лично не се чувствам нито обидена от никого, нито застрашена от нечие мнение - всеки е способен да говори каквото мисли, че е правилно, дори и да е погрешно за другите.

Някой бил недоволен от мен, а колко хора от вас не са доволни? Искате идеално пространство, където да няма противоречие - такова няма.

Искате промени - ами направете.

И още нещо - когато някой обвинява някой друг в агресивност, нека се замисли какви проекции прави самия той и какво не си позволява да му се случи. Още повече, че това е публично място и винаги ще има различни хора.

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добрия тон зависи не само от едната страна.

Като "страна" в дискусията не виждам с какво съм нарушила добрия тон. Нито съм отправяла лични нападки, нито съм се държала с някой грубо, подигравателно или презрително, нито агресивно, нито съм спамила.

Теодора Андреева, ...

Не виждам защо горния пост е адресиран към мене лично. И потвърждавам гореказаното от мене.

Повече от това не виждам какво бих могла да добавя при такова очевидно различие на ценностни, системи, демонстрация на арогантно его, отсъствие на добра воля и елементарно възпитание. По-нататъшната комуникация на подобно ниво е излишна, невъзможна, вредна.

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди гоини, когато в глупостта си взех че заминах за Френския легион, че да трепя хората, щото видиш ли, света ми бе "крив", а аз бех "прав", станах свидетел на една интересна случка на железопътната гара в Марсилия.

Две момчета, на по около 16-17 год. нещо се раздърпаха, явно зарад някаква стара работа, и са сборичкаха пред вцепенените органи на реда.

Току тез органи се посъвзеха и трескаво започнаха да се опитват да разтървават "петлетата", но във Франция това не е лесно, щото могат да те осъдят, макар да си ужким в правото/в униформа и самото разтърваване явно не се случваше както трябва. Момчетата дори през ръцете на миротворците, продължаваха да си посягат, а и да се удрят, ритат...

Ненадейно от някъде се появи един видно по-старши/опитен полицай, даде символичен знак на колегите си да се отдръпнат и каза: "Бокс", както казват реферите, подавайки сигнал за началото на боксов мач.

Какво последва?

Всичко свърши за две минути. Едното момче победи другото, без да има каквито и да сериозни травми, та дори и драскотини. После двете момчета си тръгнаха в различни посоки, единя горд и доволен, а другия с наведена глава и тихо/скришно желание за реванш. :rolleyes:

Ясно бе, че проблемът само изчакваше своето време, за да изпъкне отново. Не бе разрешен.

Остава(ше) да пробваме чрез Любовта, щото това не бе опитвано. Незнам... :3d_090:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та да отговоря на въпроса на Руми - аз мисля, да, възможно е, но не се прави достатъчно от страна на тези, които държат техническата възможност за това. Защото не е достатъчна само техническа възможност за триене и местене на постове, банване и пр., а и ясна ценностна система и ясна идея за идеологическа платформа на форума.

Редактирано от Теодора Андреева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-лесно е неприятните и нежелани теми и постинги да се скрият, да се преместят или да се изтрият, а потребителите да бъде наказани - с невъзможност да се виждат мненията им, преди одобрение от модератор или - с бан.

Само че форумът не е детска градина, а и потребителите тук (поне на мен така ми се струва) в мнозинството си НЕ сме деца, а - възрастни. Нека се държим като възрастни! Не е ли обидно модераторите да трябва да четат всички публикувани постинги; да не би някой потребител да е написал нещо нежелано, да тичат след нас като пъдари или надзиратели с пръчка в ръка?

Добрият тон в дискусиите зависи от самите дискутиращи.

Според японците, ако някой ни е ядосал или обидил, другите хора около нас по никакъв начин не са виновни за това и не е учтиво от наша страна да изливаме яда си върху тях и да ги натоварваме с негативните си емоции. Дистресът, който трупаме всеки ден, е предостатъчен. Не е необходимо да товарим допълнително околните с нашите проблеми, ядове и негативни емоции. Напротив, по-добре е да се усмихнем на човека срещу нас. Дори и да не ни е до усмивки точно в този момент.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само че форумът не е детска градина, а и потребителите тук (поне на мен така ми се струва) в мнозинството си НЕ сме деца, а - възрастни. Нека се държим като възрастни!

Какво значи "да се държим като възрастни"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами - да спазваме нетикета (етикета в интернет). Да уважаваме събеседниците си. Да водим учтиви разговори. Да не се поддаваме на провокации от страна на недобросъвестни потребители... Да не ставаме причина за караници в темите...

Такива дребни на пръв поглед неща.

Говоря принципно. Нов съм в този форум, не познавам потребителите, затова, моля, нека никой да не остава с впечатлението, че взимам страната на някой модератор, на някой потребител или на група модератори или - на група потребители.

Благодаря за разбирането!

:-)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

A има ли начин да се проверява дали пишещите във форума в съответното време и място са под въздействието на упойващи вещества....напр. елементарния случай на алкохол? Някаква модераторска проверка такава.......и бан до изтрезняване :) :) :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Притеснителен е фактът, че явно се показва определена тенденциозност. Толерира се поведението на едни участници, но не се отчита мнението на други. Видимо само моят пост е станал невидим, а тук определено не е форум за съзнателен живот .

Редактирано от Вятър*

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според правилата на форума, с които всеки от потребителите се е съгласил при регистрацията си, в този форум не се допуска коментар на лични качества и поведение на други потребители, включително на работещи в екипа. Има начин, по който можете да изразите своето недоволство и забележки - с лични съобщения до администраторите.

След този пост ще почистя темата от всички мнения, които съдържат подобен коментар. Всяко следващо мнение, което съдържа изказвания, противоречащи на правилата ни, ще бъде модерирано. На когото правилата не се нравят, нека се чувства свободен да намери по-добър форум.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди гоини, когато в глупостта си взех че заминах за Френския легион, че да трепя хората, щото видиш ли, света ми бе "крив", а аз бех "прав", станах свидетел на една интересна случка на железопътната гара в Марсилия.

Две момчета, на по около 16-17 год. нещо се раздърпаха, явно зарад някаква стара работа, и са сборичкаха пред вцепенените органи на реда.

Току тез органи се посъвзеха и трескаво започнаха да се опитват да разтървават "петлетата", но във Франция това не е лесно, щото могат да те осъдят, макар да си ужким в правото/в униформа и самото разтърваване явно не се случваше както трябва. Момчетата дори през ръцете на миротворците, продължаваха да си посягат, а и да се удрят, ритат...

Ненадейно от някъде се появи един видно по-старши/опитен полицай, даде символичен знак на колегите си да се отдръпнат и каза: "Бокс", както казват реферите, подавайки сигнал за началото на боксов мач.

Какво последва?

Всичко свърши за две минути. Едното момче победи другото, без да има каквито и да сериозни травми, та дори и драскотини. После двете момчета си тръгнаха в различни посоки, единя горд и доволен, а другия с наведена глава и тихо/скришно желание за реванш. :rolleyes:

Ясно бе, че проблемът само изчакваше своето време, за да изпъкне отново. Не бе разрешен.

Остава(ше) да пробваме чрез Любовта, щото това не бе опитвано. Незнам... :3d_090:

Не е толкова трудно външно да запазиш спокойствие и хладнокръвие и да се правиш, че няма нищо, а в същото време отвътре ти ври и кипи. Няма много полза от това, номера е да го имаш отвътре :angel: това внимание и уважение към... все едно кой стои отсреща, тогава си майстор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

A има ли начин да се проверява дали пишещите във форума в съответното време и място са под въздействието на упойващи вещества....напр. елементарния случай на алкохол? Някаква модераторска проверка такава.......и бан до изтрезняване :) :) :)

Мда, честно казано и аз това си мисля - някои от пишещите във форума се държат понякога доста ... по-различно от обичайното им амплоа. И това е така, от време на време (което не го прави по-малко неприятно или дразнещо), включително след това се опитват да смекчат нещата. Та ... има нещо тук :)

Съгласна съм със Звездичката:

Не е толкова трудно външно да запазиш спокойствие и хладнокръвие и да се правиш, че няма нищо, а в същото време отвътре ти ври и кипи. Няма много полза от това, номера е да го имаш отвътре :angel: това внимание и уважение към... все едно кой стои отсреща, тогава си майстор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е толкова трудно външно да запазиш спокойствие и хладнокръвие и да се правиш, че няма нищо, а в същото време отвътре ти ври и кипи. Няма много полза от това, номера е да го имаш отвътре :angel: това внимание и уважение към... все едно кой стои отсреща, тогава си майстор.

Привет!

Абе да ти кажа, с оглед на ситуациите, за някой си е трудно и затова не успяват да запазят хладнокръвието за което пишеш.

Напротив, от опитите да запозваш хладнокръвието и спокойствието, полза има и именно поради това е основна практика и в Йога, и в Християнството, и...

Беинса Дуно също е говорил не малко за тази духовно работа.

Себевладение, себевъздържание.

В Исихазма се нарича "подвизаване".

Вярно е, че е с усилие.

Инак, когато си е вече естествено, когато не се напъваш, когато го имаш отвътре (плодът на Духа) и не е нужно да се бориш със себе си, тогава това състояние е наречено "Без усилие" и то си е ниво на Святост.

Но тази Святост не бива да се бърка с онези моменти, в които сме се освободили от вътрешното си неразположение, от емоционалния огън, от нервността, чрез изливането на гнева върху околните, или чрез "пиперлив" език, или чрез подвикване, обиди и пр.

Това се нарича "хранене на бесовете/дяволите", твоите вътрешни, дето си ги удовлетворил, защото си им позволил проява/изява и те наситени са се оттеглили за малко. Този относителен мир, който в такива моменти следва, е временен. Не си се справил с бесовете, с "То". Ще се появат отново, просто е въпрос на време.

Прилича напълно, аналогично е на силния секнуален порив, когато не можеш да се контролираш, когато не си на себе си и правиш хиляди магарий, защото те гони парата (вътрешната ти), нагона и не те оставя на мира докато не осъществиш акт, чрез който да разлееш/отдадеш малко от този насъбрал се сексуален огън, независимо по какъв начин.

Два вида огън, който може да навреди и който може да те държи далеч от Мира - сексуалния и емоционалния.

Та първата стъпка е будността. Когато си буден за всичко, което се случва в теб и с теб, за емоции, за страсти.

Втората стъпка е себевъздържанието, себевладеенето - чрез това не допускаш тези огньове да горят света ти, като например да повишиш тон, защото си нервен, да обидиш, да набиеш, да убиеш, или просто да насолиш някой с думи.

Третата стъпка е да трансформираш тези огньове, впрягайки ги на работа за теб и за света, защото ако само ги подтискаш, то те ще убият теб самия.

И трите стъпки обаче не зависят от теб, а най-вече от това, дали ще ти е спусната будност и сили от "горе".

Повечето пъти човек не се усеща, забравя, липсва му будност. Опитността с тези неща, знанието за всичко това, познанието, обаче, дават възможност на човека да обработва земята си (тяло и психика) и тези стъпки да бъдат все по-лесни, с все по-малко усилие. Оформя се дълбока "бразда" в характера. Преначертава се, изменя се. Навиците се променят, склонностите, вижданията, докато в един момент не попаднеш в "Без усилие" и вътрешния Мир не започва да присъства постоянно, нон стоп.

При относителния мир, има просто някакво по вид спокойствие. Бесовете/дяволите са се оттеглили за малко и не ти досаждат, защото си ги задоволлил, чрез поведението.

Ето защо, когато в човек нарастне огъня, било то емоционалния, или сексуалния, то човек се чувства добре, когато "пусне парата", но често това е за сметка на друг, за сметка на околните - разкрещяли сме им се, нагрубили сме ги и пр..

Тук има много техники за контрол върху тези огньове.

Пеенето на песни, например на братските песни, е една добра техника. Дихателните техники са също нещо много добро. Мантруването, повтарянето на постаянната молитва, също върши прекрасна работа.

Вярно е - всичко това изисква усилие и будност - да умееш да различиш правилно, правилно да анализираш.

Зависи и от това, кое ти лично считаш за нормално (норма на поведение/живот). Ако за теб е нормално да имаш пиперлив език, да си остър, рязък, да не оставаш длъжен на никого, да удряш, да биеш, или да убиваш, то тогава говорим за изкривяване в нравствеността, в морала.

Психоанализата нарича морала с термина "Суперего", а дяволите/бесовете с "То". "Суперего"-то постоянно се опитва да контролира "То", и когато това успява да се случва, човек (его-то) не се подава на нехармонични действия, но кагото "То" надделее, тогава става изопачаването на моралните устои, на нравствеността, както е писано и в Библията, и в Гита-та (Бхагавад Гита), тогава човешката норма за поведение, за живот, придобива други измерения, друг характер.

Тантра, левия и път, позволява на "То" да се изявява без да го спира/контролира, чрез Супер егото, но този път е труден, защото е свързан с възможността да се натрупа негативна карма и с това човек да падне, от което ще последва страдание за самия него. Затова този тантричен път се пътува само с учител, защото инак е доста опасно - ставаш опасен за света и за себе си.

Речено е:

Колосяни 4:6

Говоренето ви да бъде винаги с благодат подправено със сол, да знаете как требва да отговаряте всекиму едному.

Какво значи да "подправиш със сол"? Това не е пиперливия език и наддумването. Не е да надделеш в словесен двубой. Не е да "насолиш" някой, както се разбира от обикновенния ум.

Ето какво е солта:

Киселина, основа и сол (Общ Окултен Клас, 01.05.1935 05:00 Сряда, София)

Солта

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С риск да обидя много хора ще напиша следващия пост.

Всички които се обиждат лесно да не четат, тъй като съм доста безцеремонен и прям човек и имам доста голяма нетърпимост към глупости, нямам проблем с това да "осакатя душевно" този или онзи заради празнодумия.

Та. Всеки който има проблем с душевния си комфорт в следствие на прочетени постове или отношение във форума има проблем със себе си.

Хубаво е това да се помисли, преди да се реагира твърде лично или твърде безразлично.

На всеки се е случвало включително и на мен.

Какво съм правила, писала съм на потребителя, разговаряла съм , мислила съм защо се получава, стигнала съм до отговорите си. И всичко това е довело до определен вид самопознание. Ето това е ценно във форумните участия, от негативното си настроение да извлечеш ползи.

Много лесно е да се каже - потребителите са....., пък модераторите са....., пък мен тука ме нападат ..... държат се вулгарно, неприлично, нетипично и т.н.

Аз изобщо нямам такова впечатление.

Всеки тук пише това което е в главата му в момента, и ако някой друг свързва думите на първия със себе си, това е изцяло негов проблем.

Един пост, който някой вижда агресивен, дълбоко зад него твърде вероятно е да стои безпомощност, вътрешно неразбиране, неудовлетвореност и хиляди други неща.

Най- лесно е да се каже - този ме напада, а защо? Не е ли по- добре да се помисли над въпроса - Защо го чувам като нападение?

Хубав ден желая , усмивки и повече будност, за която така се претендира тук.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С риск да обидя много хора ще напиша следващия пост.

Всички които се обиждат лесно да не четат, тъй като съм доста безцеремонен и прям човек и имам доста голяма нетърпимост към глупости, нямам проблем с това да "осакатя душевно" този или онзи заради празнодумия.

Да, това е много лесно! И аз тъй преди време, че не само душевно, а и телесно. То, Диди, разлика се оказа, че няма почти, щото душевното осакатяване се отразява и на тялото, както си учила навярно.

Та, кат нищо бях способен, и даже твърде способен да резна кратуната на някого, да му изпочупя крайниците и пр.

Какво разбрах в последствие?

Разбрах, че тази лесна работа, с която нямаме проблем, поддържа кръговрата на страданието и е на безкрайно далечно растояние от Любовта.

Разбрах, че съм причина за нечие страдание, поради свое собствено страдание, защото моето "нямам проблем" с шамаросването, било то с дума, или на дело, е просто едно безЛюбие и липса на състрадателност, сиреч голям мой вътрешен проблем.

Изкривяване в нравствеността. :)

Та. Всеки който има проблем с душевния си комфорт в следствие на прочетени постове или отношение във форума има проблем със себе си.

Абсолютно вярно! И прекрасна сигнална лампа, ако човек я види де, ако я раздпознае в себе си.

Но, това че някой има проблем с душевния си комфорт, не би трябвало да ни прави безразлични и студени, че видиш ли, "не ми пука, това си е негов/неин проблем, и аз мога да си правя каквото ми идва от вътре", т.е. да не се подтискам.

Не! Ние носим отговорност, защото иначе губим красотата си, собствената. И не става дума да се подтискаш, а да се променяш, да се трансформираш - да навлезеш в себе си и да разпознаеш своя проблем, първопричината, своята собствена болка, да работиш над нея, да я анализирираш.

Ще го цитирам отново:

Някак, в будистките кръгове, ако не приемаш пустотата, не си готин. Затова ние се преструваме, че оценяваме пустотата и се преструваме, че медитираме върху нея. Ако не я разбираме правилно обаче, може да се получи един лош страничен ефект. Може да кажем: “О, всичко е пустота. Аз мога да правя каквото си искам.” И така ние пренебрегваме и нарушаваме законите на карма, поемането на отговорност за действията си. Ние губим “елегантността” си и в тази игра обезкуражаваме и другите. Негово Cветейшество Далай Лама често говори за това падение, при което не се разбира пустотата. Правилното разбиране на пустотата ни кара да виждаме как нещата са взаимозависими и как ние носим отговорност за своя свят.

Можете да прочетете милион страници на тази тема. Само Нагарджуна е написал пет различни коментара, които основно се занимават с това, а съществуват и коментарите на неговите последователи. Има безброй учения за установяване на този възглед. В Махаяна храмовете и манастирите хората пеят “Сърдечната сутра на Праджняпарамита” – това също е учение за третия печат.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та, това, което си мислим, че е освобождение, дет е под формата на свобода в изразяването, в неподтискането, в това да не се възспираш, щото глейдай какво геройство е, каква естественост, каква освободеност (аз съм голям/велик, освободен), това всичкото произлиза отново от вътрешното ни напрежение (то ни дърпа в тази посока, щото дълбоко в себе си желаем баланс/хармония, но явно бъркаме с начина на постигане), украсено с пословичната комплексираност, поради която все караме да я докараме, тъй че да бъдем харесани, пък дори и от себе си, това всичкото е наивност и самозаблуда, защото не е Свободата, за която жадуваме и защото е не рядко причина за страдание. "Не ми пука" наранява. Води до смърт.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Всеки тук пише това което е в главата му в момента, и ако някой друг свързва думите на първия със себе си, това е изцяло негов проблем.

Един пост, който някой вижда агресивен, дълбоко зад него твърде вероятно е да стои безпомощност, вътрешно неразбиране, неудовлетвореност и хиляди други неща.

Най- лесно е да се каже - този ме напада, а защо? Не е ли по- добре да се помисли над въпроса - Защо го чувам като нападение?

...

Съгласна съм с това.

И не само тук, ами навсякъде :) всеки пише, или говори, или се държи така, каквото има в главата му. А какво има в главата му - истини или глупости, дали не е станал накриво днес и си го изкарва на всички наоколо, с любов ли е изпълнен този човек или с безлюбие ... защо не се запитате?

А ако аз взема да се връзвам на всеки, това какво означава? Ами на първо място, че този човек срещу мен го приемам като някакъв по-голям авторитет, като някой, от чието мнение силно завися, а нужно ли е да е така? Някой ще каже, аз знам, че не съм такъв, но той ме злепоставя, прави ме да изглеждам глупак в очите на другите ... Не мисля - не подценявайте другите, те също гледат, слушат, мислят и си правят собствени преценки. Можем да си изберем няколко човека, които да изграждат нашия референтен кръг и с които да се съобразяваме, но не е нужно този кръг да е твърде широк.

Обиждането означава, че душевния мир на човека е много крехък, че силно се влияе от оценката на другите, че не е сигурен в собствената си ценност ... А не бива да е така. Работете да укрепявате собствената си душевна сила. Включително тук виртуално е по-лесната тренировка, отколкото на живо.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Милосърдието е голяма нива, която трябва да я сееш. Тази нива става по-обширна. Милосърдието е нещо като въздуха. То е нива, която трябва да посееш, градина, която трябва да обработваш. Много малко място има за милосърдието. Милосърдието на човека дава едно от най-хубавите качества – да бъдеш разположен спрямо другите. Милосърдието е едно от благородните качества на човека. Ще бъдеш милосърден към някои животни, към някои растения. Някои растения повяхнали. Човек, който е милосърден, вижда, че дърветата са живи, вижда една душа, която се мъчи, ще вземе вода и ще полее това растение. Аз съм гледал: някой човек хване дървото, милва го, гледа го. Този човек в душата си го насърчава, казва: „Не бой се, братко. Тук Господ [те] е поставил, виждам, че си поставен в много лоши условия, непоносими условия. Но не бой се, аз ще ти помогна. Един ден и ти ще бъдеш като мене.“ Туй дърво чува гласа. Като е говорил човек на това дърво, то на следната година дава хубави плодове. Казва: „Понеже ме много насърчи, тия плодове ги давам от признателност. Аз се радвам на Божиите блага, макар че главата ми е заровена вътре в земята, пак не се боя.“ Обаче като няма кой да насърчи дърветата, плод не дават. Минаваш покрай някое дърво, казваш: „Невежо дърво“, разсърди се дървото, не дава никакъв плод. Като посееш нивата, казваш: „Тия житни зърна са простаци.“ Но и те не ти дават нищо. Казва: „Щом ни нарича простаци, нищо не даваме.“

...

Преди няколко време дойдоха двама млади, които се обичат. Един психологически момент. Сестрата се мъчи, братът не се мъчи. Братът казва: „Тази сестра не ме разбира, имам най-хубавите чувства към нея, обаче тя всичко изопачава.“ Тя не му харесва любовта. Питам защо тъй постъпва. Казва: „Неразумно постъпва, той ме компрометира, не знае как да се обхожда.“ Виждам, че има една погрешка в сестрата, че не разбира любовта на брата. И братът не знае как да постъпва със сестрата. Сестрата казва: „Не вярвам в любовта.“ Не вярваш в любовта? Казва: „Твоята любов не искам.“ Казвам: Ти продаваш любовта, искаш скъпо да я продадеш. Това не е любов. Ако ти си уверена, че този брат те обича, както ти искаш, веднага ще се отвори сърцето ти за него. Ти си затворила сърцето, братът тропа при сърцето и казва: „Отвори, изстинах, 25 градуса студ има. Ако не ми отвориш, ще умра.“ Тя казва: нека седи отвън. Аз не искам опитността на камилата. Тя само ще си тури главата и после казва: „Ако не ти е приятно, излез навън.“

Разбирайте любовта. Тия състояния не са любов. Любовта е нещо безкористно, абсолютно безкористно. Тя когато дойде, не иска нищо от тебе, нито да те зарадва, нито да те умъртви, нито да ти направи пакост. Тя иде, оставя всичките благословения, оставя всичко, каквото ти трябва. Оставя ти храна за ума, оставя ти храна за душата, оставя ти дрехи, оставя ти всичко, от каквото имаш нужда и тя си заминава. Какво има да се безпокоиш, като станеш, целия двор е пълен с блага. Я виж, като дойде тя сутринта, огрее цялата ни Земя, носи всичките благословения. Че това е Божията любов. Дойде деня, пак Земята се обърне. Не казва: „Плати.“ Досега казвала ли е: „Патете за благото, което ви дадох“? Досега Бог, който има любов към нас, казал ли е някога: „Плати“?

...

Вие ходите да търсите на този погрешката, на онзи погрешката. Ако знаете погрешките на всичките хора, какво ще ви ползува това? Единственото нещо, което може да ни ползува, е да открием една добродетел в когото и да е. Тогава и той се ползува, и ние се ползуваме. Ако открием един недъг, ние плащаме.

...

Сега вие казвате: „Нека си плаща дълговете.“ То е така, ако имахме много бащи, но щом приемем, че имаме един баща в света, тогава благата от доброто на единия брат, което е направил, трябва да го разделим с вас. Значи да разделим половината от благата с брата си. Ако братът е направил една погрешка, той трябва да сподели половината с брата си. Защото ние участвуваме и в погрешките на брата и в добрините на брата. Ако някой от вас тук направи погрешка, всинца ще вземете; ако някой направи добро, всинца ще вземете и от доброто.

Следователно трябва да правим доброто. Ползуваме се всички. Ако мислим добре, добре е за всички. Ако ние чувствуваме добре, добре е за всички. Ако постъпваме добре, добре е за всички.

Казвам: Ние сме една колективна единица, в която Бог се проявява. В колективния живот Бог се проявява. Срещнеш един брат, Бог говори чрез него. Има един Божествен език, който трябва да разбирате.

Живи и мъртви закони

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че ако не се допускат мненията на хора, които носят техните страхове, те няма да могат да ги видят чрез другите.

Нека се поучим от животните. Следващото ми беше пратено, предполагам, че повечето от вас са го виждали.

alvaro__span.jpg

"And suddenly, I looked at the bull. He had this innocence that all animals have in their eyes, and he looked at me with this pleading. It was like a cry for justice, deep down inside of me. I describe it as being like a prayer - because if one confesses, it is hoped, that one is forgiven. I felt like the worst shit on earth."

Превод: И внезапно аз погледнах бика. Той имаше онази невинност, която всички животни носят в техните очи. Той ме погледна умолително. Беше нещо като вик за справедливост, дълбоко в мен. Описвам го да беше като молитва, защото когато се изповядваш, после се надяваш, че ще ти бъде простено. Почувствах се като най-голямото л.... на земята.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×