Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Vespertine

Сподели настроението си с музика или стих - 7

Recommended Posts

Спомням си че преди време Златния сподели една невероятна песен с която сега искам да поздравя Томи -

Михаил Шуфутинский - Душа Болит

http://www.youtube.com/watch?v=83DuPTB4HXg

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомням си че преди време Златния сподели една невероятна песен с която сега искам да поздравя Томи -

Михаил Шуфутинский - Душа Болит

http://www.youtube.com/watch?v=83DuPTB4HXg

Гранат Благодаря за Soldier Of Fortune. Нека тази песничка да е поздрав и за теб :3d_053:. Само - цитирам се защото поздравчето ми се оказа последно от предишната страница и може да си го пропуснете. Хубав ден skype-35.gifskype-56.gif

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да благодаря на Мария-София, че ми помогна (без да знае) да открия, нещо което си търсех последните седмици :feel happy::3d_047:

Специално поздравче!!:3d_015:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://vbox7.com/play:96a0010d

Те не идват от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж – ето ги, литват над балкона с пране,

над калта, над сгурията в двора,

и добре, че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора,

и изобщо, стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.

Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,

но защо ли тогава нещо тук ни боли

щом ги видим да литват в простора -

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

Валери Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дамян Дамянов

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!

Редактирано от Mentolka

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×