Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
B__

Его-заблуда ли е очакването на резултати?

Recommended Posts

Целият съвременен свят е ориентиран към постиженията. Постижения в училището, постижения в бизнеса, постижения в изкуството, постижения в жизнените условия, постижения в самоусъвършенстването. Манията за постижения е развита в такава степен, че хората се оценяват не по това, което са, а по това, което са постигнали.

Малко хора разбират, че от това, което постигаш, зависи живота, съдбата, щастието и развитието на другите хора. Постижението на един може да е нещастие за другите. Хората не могат да видя какво губят, когато постигат. Когато говорим за материалната сфера, хората достигат до тотално игнориране на другите в името на задоволяване на своите интереси.

Има ли разлика в света на духа. Нима хората устремени към духовни цели понякога не се стремят към тях, загърбвайки ближния си?! Има едно източно правило: морално е това, което води до духовно развитие. Човек би помислил, че това означава, че целта оправдава средствата.

Главният въпрос тук е какво е духовно развитие. Буда е определил осем стъпки за духовното развитие и постигане на нирвана. Една от тях е правилното действие. Оказва се, че правилното действие е това, което не е обвързано с резултата. Човек трябва да действа правилно, но да забрави резултата. Всяко действие в името на резултата не е правилно.

Как съвременното общество да разбере това? Хората се питат „Защо трябва да съм добър и да действам правилно, ако няма полза лично за мен?! Защо да правя нещо, ако за мен няма освобождение и спасение?!” Това Мен създава всички тези проблеми. Мен или егото цели тези търговски отношения, в които нещо се продава, протъргува се за спасение и освобождение.

Ако говорим за спасение и освобождение, нашата вътрешна същност, Божествената искра в нас е освободена и спасена. От спасение и освобождение се интересува егоистично единствено нашето его. Затова си поставя за цел спасението и освобождението.

Нашето Истинско Аз действа спрямо своята истинска воля, която съвпада с Божествената Воля. То не се интересува от резултата, защото Божественото действие, правилното действие е смисъла, а резултата е просто едно отражение. Ако се съсредоточим върху резултата, ще спечелим отражението, но ще загубим смисъла.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

когато човек започне да работи дори и само заради себе си , да се стреми да се усъвършенства , да става все по - добър в някои аспекти ,

тези усилия няма как да не се отразят и да не принасят полза и на Цялото , защото индивида дава своя принос дори и минимален в крехкия баланс и равновесието, което понякога е променливо,     м-у двойката СИЛИ.

негвите идеи и разбирания все някога еволюират и се насочват, и на други нива и планове.

няма лошо в това индивидът ,да се стреми към свободата си ,дори и това понятие да се тълкува различно и понякога да има различни измерения.

свободният човек може да вижда по -надълбоко и по- надалече, и се предполага че усилията му са далеч по -ползотворни.

да- целта наистина не оправдава средствата ,така е - "защо цел няма ,има  само средства  ....а целта е като хоризонта", и важното е просто  правилното деиствие,да

в "книгата на златните правила" на Блаватская, има едно откъсче за тези достигнали далеч напред и заслужили - нирвана.

пред тях има две възможности - да Встъпят в заслужена нирвана или да се върнат да помагат ,

и повечето избират да се върнат, за да помагат за освобождението на "спящите" в обятията на майа, да работят за света и човечеството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко, което правим има някаква цел. Нужно е да се намери точния баланс и съгласуваност между индивидуалните и общите цели. Индивидуалните цели не бива да бъдат поставяни на първо място. Цялото е преди всичко.

Така, както аз разбирам темата, се има в предвид не самите цели, а мотивацията. Или с други думи: ако човек прави нещо, то това да бъде защото така счита за правилно, а не защото ще получи кармична награда за добрите си дела. Всъщност пак правим въпросното нещо заради резултатите, но не сме обвързани с тези резулати. Например, ако нося тухли, то е за да построя къща – това е резултат. В това няма нищо лошо. Не там е проблемът. Въпросът е в мотивацията. Ако целта ми е да построя къщата за нуждаещо се семейство, в това също няма нищо лошо. Проблемът е ако го направя не заради самото семейство, а заради очакването да получа нещо в замяна на действията си в бъдеще. Цели не може да нямаме, но въпросът е в самите цели.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко, което правим има някаква цел. Нужно е да се намери точния баланс и съгласуваност между индивидуалните и общите цели. Индивидуалните цели не бива да бъдат поставяни на първо място. Цялото е преди всичко.

Така, както аз разбирам темата, се има в предвид не самите цели, а мотивацията. Или с други думи: ако човек прави нещо, то това да бъде защото така счита за правилно, а не защото ще получи кармична награда за добрите си дела. Всъщност пак правим въпросното нещо заради резултатите, но не сме обвързани с тези резулати. Например, ако нося тухли, то е за да построя къща – това е резултат. В това няма нищо лошо. Не там е проблемът. Въпросът е в мотивацията. Ако целта ми е да построя къщата за нуждаещо се семейство, в това също няма нищо лошо. Проблемът е ако го направя не заради самото семейство, а заради очакването да получа нещо в замяна на действията си в бъдеще. Цели не може да нямаме, но въпросът е в самите цели.

Ами така е. Буда е казал, че ако искаме да постигнем нирвана, няма да я постигнем. Правилните дела и мотивация са важни.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×