Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Вегетарианството като защита на животните


Recommended Posts

Модераторска бележка: Поради засиления интерес към дискусията за избора на вегетарианския режим на хранене като защита на животните, се наложи темата Дали пък вегетарианството е подходящо за всеки? да бъде разделена и да бъде оформена нова тема, посветена само на връзката между вегетарианството и защитата на животните. Моля, участниците в дискусията да се придържат към темата за удобство на читателите на форума и потребителите на сайта.

:thumbsup:Всеки човек има право на избор и никой няма правото да го съди за този избор и да му налага да направи друг.

Всеки се храни според разбиранията си,потребностите си или възможностите си.

О, разбира се! Защо не убийството на човешки бебета да не се узакони, ако е избор на някой психопат? Може да реши човекът, че са му вкусни! Защо да го лишаваме от свободния му избор... Направо брилянтна логика, нямам думи...!

Мислите си, че ние хората сме толкова различни от животните ли? Не сме! Първо, земляни сме, просто съседи, съжители! Второ, бозайници сме, от един животински клас сме. Всеки висш бозайник има характер, личност е. Единствената разлика между човешкия вид и примерно бозайник като делфините, е различната посока на еволюционен избор, по-малката им степен на серийна експлицитна логика. Кой знае дали пък нямат друг тип когнитивни функции, които са дори по-важни от логиката. Давам пример с делфините, но същото се отнася и до прасенцата и кученцата(някъде са ядени така, както ние ядем децата на кравите или на прасетата) и китовете и т.н., които са третирани като стока, като продукт, лишавани от повечето им потребности. Потребности на тялото и на високо развитата им психика и социалност.

Имаш право на съзнателен избор, тоест свободн аволя, ако имаш съзнанието, което да направи този избор! Иначе липсата му предпоставя злоупотреба с принципите и законите на живота! месоядството никога не е било добрият избор за хората. Нямаме нито храносмилателната система, нито зъбите, нито ловните способност на хищници. Телата ни не са на месоядци - месото, което при хищниците минава за часове през храносм, им трайт, при хората гние с дни в дългите ни черва и причинява остеопороза и сърдечни болести. Това са последните научни факти. Но, не само физиологията ни е важната в случая. Има принципи, които надхвърлят малките далеч от съвършенство човешки закони и навици. принципи и закони на целокупния живот! Ако преди стотици години ловът, отглеждането на високо съзнателни същества за ядене на труповете им след насилственото отнемане на живота им, за вземане на кожичките им и ползване на кръвчицата им е можело д абъде извинено с абсурднит есредновековни разбирания, сега влизаме в нова епоха. Епохата на едно по-висше съзнание. няма вече място за подобно клане на планетата ни. Засега клането тече 24/7/365. Няма винаги да бъде така! Нека резонираме с ритъма на Космоса, приятели!

преди време бях чул един духовен учител да казва следното: "О, те са месоядци, как можете д аги вземате на сериозно?! " ...

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:Всеки човек има право на избор и никой няма правото да го съди за този избор и да му налага да направи друг.

Всеки се храни според разбиранията си,потребностите си или възможностите си.

О, разбира се! Защо не убийството на човешки бебета да не се узакони, ако е избор на някой психопат? Може да реши човекът, че са му вкусни! Защо да го лишаваме от свободния му избор... Направо брилянтна логика, нямам думи...!

Мислите си, че ние хората сме толкова различни от животните ли? Не сме! Първо, земляни сме, просто съседи, съжители! Второ, бозайници сме, от един животински клас сме. Всеки висш бозайник има характер, личност е. Единствената разлика между човешкия вид и примерно бозайник като делфините, е различната посока на еволюционен избор, по-малката им степен на серийна експлицитна логика. Кой знае дали пък нямат друг тип когнитивни функции, които са дори по-важни от логиката. Давам пример с делфините, но същото се отнася и до прасенцата и кученцата(някъде са ядени така, както ние ядем децата на кравите или на прасетата) и китовете и т.н., които са третирани като стока, като продукт, лишавани от повечето им потребности. Потребности на тялото и на високо развитата им психика и социалност.

Имаш право на съзнателен избор, тоест свободн аволя, ако имаш съзнанието, което да направи този избор! Иначе липсата му предпоставя злоупотреба с принципите и законите на живота! месоядството никога не е било добрият избор за хората. Нямаме нито храносмилателната система, нито зъбите, нито ловните способност на хищници. Телата ни не са на месоядци - месото, което при хищниците минава за часове през храносм, им трайт, при хората гние с дни в дългите ни черва и причинява остеопороза и сърдечни болести. Това са последните научни факти. Но, не само физиологията ни е важната в случая. Има принципи, които надхвърлят малките далеч от съвършенство човешки закони и навици. принципи и закони на целокупния живот! Ако преди стотици години ловът, отглеждането на високо съзнателни същества за ядене на труповете им след насилственото отнемане на живота им, за вземане на кожичките им и ползване на кръвчицата им е можело д абъде извинено с абсурднит есредновековни разбирания, сега влизаме в нова епоха. Епохата на едно по-висше съзнание. няма вече място за подобно клане на планетата ни. Засега клането тече 24/7/365. Няма винаги да бъде така! Нека резонираме с ритъма на Космоса, приятели!

преди време бях чул един духовен учител да казва следното: "О, те са месоядци, как можете д аги вземате на сериозно?! " ...

Орлине,в поста си визирам избора на нормални хора,не на психопати.На психопатите мястото им е при другите психопати - в определени за това места.

Можем ли да забраним на един човек да консумира месо само защото на нас не ни харесва?!Мислиш ли,че е етично такъв човек да бъде сочен с пръст и изолиран от обществото?!

Това че аз съм избрала вегетарианството не ми дава правото да съдя хората,които ядят месо.

П.П. Не ти се сърдя за определението на логиката ми - имаш право на мнение!:)

Редактирано от granat1
Линк към коментар
Share on other sites

Мда, той самият Орлин после е написал (това, което съм оцветила синьо) :) . Обаче това не му пречи да се пали.

:thumbsup:Всеки човек има право на избор и никой няма правото да го съди за този избор и да му налага да направи друг.

Всеки се храни според разбиранията си,потребностите си или възможностите си.

О, разбира се! Защо не убийството на човешки бебета да не се узакони, ако е избор на някой психопат? Може да реши човекът, че са му вкусни! Защо да го лишаваме от свободния му избор... Направо брилянтна логика, нямам думи...!

Мислите си, че ние хората сме толкова различни от животните ли? Не сме! Първо, земляни сме, просто съседи, съжители! Второ, бозайници сме, от един животински клас сме. Всеки висш бозайник има характер, личност е. Единствената разлика между човешкия вид и примерно бозайник като делфините, е различната посока на еволюционен избор, по-малката им степен на серийна експлицитна логика. Кой знае дали пък нямат друг тип когнитивни функции, които са дори по-важни от логиката. Давам пример с делфините, но същото се отнася и до прасенцата и кученцата(някъде са ядени така, както ние ядем децата на кравите или на прасетата) и китовете и т.н., които са третирани като стока, като продукт, лишавани от повечето им потребности. Потребности на тялото и на високо развитата им психика и социалност.

Имаш право на съзнателен избор, тоест свободн аволя, ако имаш съзнанието, което да направи този избор! Иначе липсата му предпоставя злоупотреба с принципите и законите на живота! месоядството никога не е било добрият избор за хората. Нямаме нито храносмилателната система, нито зъбите, нито ловните способност на хищници. Телата ни не са на месоядци - месото, което при хищниците минава за часове през храносм, им трайт, при хората гние с дни в дългите ни черва и причинява остеопороза и сърдечни болести. Това са последните научни факти. Но, не само физиологията ни е важната в случая. Има принципи, които надхвърлят малките далеч от съвършенство човешки закони и навици. принципи и закони на целокупния живот! Ако преди стотици години ловът, отглеждането на високо съзнателни същества за ядене на труповете им след насилственото отнемане на живота им, за вземане на кожичките им и ползване на кръвчицата им е можело д абъде извинено с абсурднит есредновековни разбирания, сега влизаме в нова епоха. Епохата на едно по-висше съзнание. няма вече място за подобно клане на планетата ни. Засега клането тече 24/7/365. Няма винаги да бъде така! Нека резонираме с ритъма на Космоса, приятели!

преди време бях чул един духовен учител да казва следното: "О, те са месоядци, как можете д аги вземате на сериозно?! " ...

Кой е този духовен учител?

Ако искаме да сме обективни, ние имаме пълен комплект зъби - характерни и за тревопасните, и за хищните животни, както и средно дълъг чревен тракт (по-къс от на тревопасните и по-дълъг от на хищниците). Т.е подходящи/пригодени сме за смесено хранене.

Принципите ...

Мога да споделя нещо. По едни или дурги причини ми се беше увеличила сензитивността и за мен е еднакво неприятно и трудно да хапвам както оплодени кокоши яйца, така и покълнали семена/кълнове. Имам точно това усещане, че ям бебета, което ти си описал по-горе. Най-спокойно и комфортно се чувствам като ям плодове, обаче се оказва, че тялото ми не е подготвено само за такава храна (поне все още). Но мисълта ми беше, че изяждайки една зелева салата или една маруля, един морков - ние на практика също унищожаваме един живот. Вярно, по-нисш, ама все пак живот.

Линк към коментар
Share on other sites

Орлине,в поста си визирам избора на нормални хора,не на психопати.На психопатите мястото им е при другите психопати - в определени за това места.

Можем ли да забраним на един човек да консумира месо само защото на нас не ни харесва?!Мислиш ли,че е етично такъв човек да бъде сочен с пръст и изолиран от обществото?!

Това че аз съм избрала вегетарианството не ми дава правото да съдя хората,които ядят месо.

П.П. Не ти се сърдя за определението на логиката ми - имаш право на мнение!:)

Благодаря ти за несърденето - защото изказването ми не е насочено към теб, а е принципно!

За психопатите - те обикновено не припарват до определените места, които споменаваш. Там няма място и пари дори за психотиците, та камо ли за психопатите. Дали можем ние да забраним - не можем, но можем да имаме мнение и свободна мисъл. Ти твърдиш, че яденето на месо може да бъде избор на нормален човек. Аз не съм сигурен в това заключение. Според мен, както писах и по-горе, възможностите са:

- Невежество и порочен навик - в по-добрия случай

- Природопатия. Социопатия и нарцистична характеропатия по отношение на същества с висши когнитивни функции, идентичен с човешкия емоционален живот, сложни социални структури и психологични потребности. Същества, всяко от които е личност, индивид със собствен характер и психична структура.

месоядството успешно може да се сравни с психопатното отношение на по-силни и доминиращи социално социални звена към по-слаби такива. Например:

- холокоста на нацистите към евреите

- белите робовладелци към "по-низшите" черни роби

- расовата и етническа дискриминация

- крайният сексизъм в страните от Азия

- крайното насилие на завоювала теротирия над друга нация

- изтезанията по затворите и т.н.

Отношението към животните обаче е далеч по-

Горните примери обаче са слаби. Отношението към животните е далеч по-жестоко, нехуманно и абсурдно. Те не са стока, мили хора! те не са продукция! Вселената не ни е дала правото да ядем съседите си биологични видове. Това е наша си човешка гавра със законите на живота! Висшите бозахници са същества с изключително развити сетива - обоняние няколко хиляди пъти по-силно от това на меоядната двунога психопатна гола маймуна. Слух, зрение - десетки пъти по-силни. Интелектът се процесира на базата на получаване на сетивна информация. При животните от висш порядък процесирането на интелекта им в огромна степен е същото като при нашия вид. Емоции, при това силни и далеч по-хармонични с живота на цялото, в сравнение с вида на голата маймуна. Образно мислене идентично с дяснохемисферното човешко мислене. Имат работна памет, тоест съзнание, имат дългосрочна епизодична и семантична памет. Да, имат представа за смисъл - за добро и зло. На базата на болката и удоволствието, но и на паметта и образното си мислене. Последното резонира с вибрацията на Космоса далеч по-хармонично от мисленето на преобладаващата част от човечеството. Единственат аразлика при висшитебозайници е, че имат по-малко специализирано знаково серийно процесиране на информацията, т.н. логика. Но я имат. Едни прасета или шимпанзета или делфини успешно проследяват логични връзки, правят аналогии (има маса научни експерименти). Не говорят с думи, но имат знаков език - на тялото, жестове и движения, звуци, с които говорят и още как! А ние ги отглеждаме промишлено при пълно злоупотребяване с най-елементарните им социални, психологични и телесни нужди - и ги ядем... ! За човек с разтворен духовен разум няма нужда от позоваване на екологичните щети, на проблема с водата, зърното, замърсяването и т.н. От това имат нужда хората със спящи съзнания. Перспективата на погледа към отношението ни към братята ни животни може да бъде от позицията на сърдечната(духовна), емоционална и социална интелигентност. Погледнато от такава перспектива, ставащото е грозен кошмар! Никога досега в човешката история не са се отглеждали така брутално (промишлено), в такава депривация от елементарни нужди и до такава степен с нечовешко отношение към тях животни в толкова масов мащаб и огромно количество! Планета кланица! Планета касапница! Психопатна планета, руководена от психопатните разбирания на един съмнително разумен вид. Доколко сме разумни можем да съдим по делата си!

Какво представляват нарцистичната и асоциална характеропатия (личностови разстройства)? Ето:

Диссоциално личностово разстройство (социопатия)

Характеризира се с :

(1) грубо безразличие към чувствата на другите - вижте кадри от филми ма отношението ни към животните в заводите за отглеждането им като продукция и при насилственото отнемане на живота им;

(2) изразена и постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, права и задължения - животнит еимат сложни социални структури, определяни от висшите им когнитивни функции, почти неразличаващи се от тези на човека в много аспекти. Те обаче са наблъсквани с хиляди, изолирани, депривирани психично, емоционално и когнитивно, малтретирани и ...ядени. Боже господи, ще дойде ден, когато ще кажем - тези извратени същества, които ядяха събратята си ние ли бяхме? Яденето на висши бозайници се вписва по всички морални критерии в границите на канибализма!

(3) невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки че няма затруднения в установяването им; - кой ни дав аправо да отнемаме правото на висше същество да изживее жизнения си цикъл, прекъсвайки го брутално десетки пъти по-рано от природно определеното? Никой - сами си даваме това касапско варварско право!

(4) крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции , вкл. и физическо насилие - дали прилагаме физическо насилие над животните? Първо, ядем ги - само по себе си това е варварщина. Самото ни отношение към тях като към стока и продукция е насилие против собствената ни човещина и след това към самите естествено дадените от природат аправа на самите животни. А как ги отглеждаме - вижте филма "земляни", а и не само. Разходете се до местната кланица. А след това си купете пържола и си хапнете - бон апети! А как ги убиваме - сякаш са скупчване от кожа, месо, органи и кръв, които ще изпием и изядем, с пълно игнориране на огромната болка, която причиняваме и когнитивен и антихуманен дисонанс, които ехтят в земната атмосфера!

(5) неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит - именно, ядем си животните и дори вина нямаме. Защото връзката ни с природата, с Вселената, с човещината в нас е доста прекъсната, прерязама от характеропатията ни.

(6) изразена склонност да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт с обществото. - ето, оправдаваме се ако щеш с белтъчините в месото или с това, че в някаква жалка еврейска книга пишело, че някой си скапан персонаж видите ли, психопатно там някъде от небенцето, разрешил на голите маймуни да изтезават и се гаврят с по-малките си братя, животните. Че ида ги ядат. Говоря за прословутата библия, смес от еврейско родословие и сбор от шумерски и египетски митове, базирани на стрологична символика, предназначени за политическа манипулация. Ако ще е до белтъчините, да почнем да се ядем едни други - разликата качествено и принципно е никаква!

Нарцистично личностово разстройство

- Човек е дълбоко убеден, че неговата личност и живот са най-важните в цялата вселена. Егоцентризъм - кой е казал, че имаме право да се гаврим с животните по наистина психопатни начини? Единствено собствените ни психопатични отклонения, не и Вселената, не и човешкото в сърцата ни!

- Склонност към импулсивност и агресия, когато нарцисизмът не е задоволяван. Пълна незаинтересованост и липса на емпатия към всичко незасягащо собствената личност - пълна липса на емпатия, съпреживяване, способност за сприятеляване ирезониране с живота на различни нива, проявен в друг човек или в друг бозайник или дори във флоралния живот.

- Такъв човек може да включи в рамките на нарцисизма си своето семейство или служебен колектив, дори държавата си. Липса на глобална визия и естествено чувство за общност и колективизъм - а животните са просто земляни, част от земния ни социален организъм, от колектива ни на земляни! Каква болка причиняваме, колко кръв леем ежесекундно...

Не обвинявам, просто виждам ясно ситуацията през очите и на логиката, но и на по-цялостния си сърдечен разум. Аз самия бях до преди две години месоядец. Много добри хора наоколо ми са месоядци. В огромна степен трупоядството и по този начин участието в грозната верига от психопатия зад него се дължи просто на невежество и навик! Сега вс еповече започваме да знаем как стоят реалиите около грозните факти на мършоядството. Затова вс еповече хора правят съзнателен избор на вегетарианско хранене! някои н его правят, просто защото ги мързи да променят навика си. някои обаче поради гореизброените нелицеприятни психични причини. Не смятам, че един информиран избор за мършоядство, при познаване на фактите зад него, може да бъде направен от истински човечен и съзнателен човек! Масовото разпространение на този канибализъм и сугестираното от грозната месна индустрия стадно мислене за нуждата от него не го извинява, напротив!

За екологичните щети е писано доста. За изначално веганската ни или всеядна биологична структура също е писано...

С горните размисли излагам мнение, което идва от ... сърцето ми! Никого не ангажирам с него!

Бъдете здрави и щастливи!

Орлин Баев, човек

Линк към коментар
Share on other sites

По принцип съм съгласна с теб Орлине но ми се струва че пропускаш една малка но съществена подробност.Забравяш че планетата Земя е едно училище за душите и тези които идват тук да се учат са на различна степен на съзнание.Това не го казвам аз.Казал го е Учителят.Мисля че мнението ти като цяло е крайно.Който е месоядец ще плащта и който е вегетарианец и той ще плащта.Кой повече -кой по малко това не го решаваме ние.

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, за мен вегетарианец, който се отнася с осъждане към месоядец, намирисва на душеядец. Най-вече на своята душа.

Виж, Орлине, нещата си стават най-добре сами. И най-добре да оставим тялото да си каже думата.

Ето пример с мен. На мен никой не може да влияе по принцип. Инат съм си по натална карта. След един житен режим просто не ми се ядеше месо. Опитах няколко пъти малко - стана ми тежко, а следващия път ми стана тежко само при вида и миризмата на иначе любимо в миналото ястие с месо. Малко след това усетих невероятния вкус на зеленчуците и плодовете иосъзнах, че докато човек се храни често с месо, не може да го усети. И така вече нямаше връщане назад. Но за себе си знам, че ако усетя някой ден нужда да хапна нещо от месо, никой и нищо няма да ме спре.

Бабите ми лекуваха "заслабнали" след болест с пилешки бульон. Те казваха, че месо се яде само когато няма друго за ядене или когато спешно е нужно някой да "го вдигнат". По жътва носеха сложени по коледа в "пуски" парченца свинско месо - сурово и силно осолено. То не може да се преглъща по принцип - само се дъвче мнооого дълго време - докато стане на кашичка и после може да се изплюе. Но всеки на село знаеше, че без него няма да му стигнат силите до залез, когато ставаше време да се прибрат у дома. Там ги чакаше, обаче не месно ястие, а "чушка и френци (малките естествени домати)", варена царевица, тиквички, подквасено мляко (но не от кофичка - истинското). Много пиеха мътеница - дето остава след като баба избиваше маслото на подквасеното мляко. Не мислеха за вегетарианство или месоядство, но смятаха за излишно и странно да се слага в манджата месо като тя си е по-хубава без него. Животно само за "курбан" в определен ден се готвеше.

Ето и пример с човека до мен - смяташе доскоро себе си за "заклет мършояд" и си хапваше малко витамин "М" на всяко ядене. Когато аз спрях, той продължи - помолих го да не се притеснява от това, че аз не ям и да си яде спокойно. Той уважи моя избор, аз неговия. В един момент реши да свали няколко килограма и мина на плодово зеленчукова диета - сурови - за 2 седмици. Случи се да отидем на третата на гости и там сложиха кебапчета - месец преди това слюнката щеше да му потече, този път хапна половинка и се отказа сам - салатата му била по-вкусна, а в двора имаше дърво - слива - старателно си събра всички опадали дето ставаха за ядене. На диета е вече 2 месеца - май му хареса а и килограмите намаляват постепенно. Преди 2 седмици майка ми сготвила руло и му даде с опит да ми го пробута и на мен (пореден). Емо хапна 2 парчета и го остави - мазно му се видя и усетил тежест. А преди диетата щеше да му се зарадва.

Сега като го гледам с каква стръв унищожава прасковите за вечеря, радвам му се.

Така че по темата - ще повторя пак - нека предложим на организма си разнообразна храна без да му налагаме нещо, но преди да го оставим свободен да избира, нека го поочистим поне седмица....

И нещо много важно - всяка клетка на тялото ни е разумна. Тя има нужда да е сигурна, че когато и каквото поиска да и дадем като храна - ще и изпълним волята. Аз си имам един навик сутрин като благодаря на клетките си за работата, която вършат за мен, да ги помоля да ми кажат от какво имат нужда днес и да ме спрат, когато съм на път да им натикам нещо, което ще ги затрудни... И те го правят

Линк към коментар
Share on other sites

Мдам, за обед правихме печени зелени чушки с оцет, сол, зехтин и чесън. Също и кьопоолу. Имаше и риба на скара, но до нея не стигнах.

Ама си хапнах от гъбките на жар. Хубавото на гъбките на жар пред тези на тиган и фурна е, че не им изтича сока. Водата се изпарява, а вкусотията остава в гъбката. Ммммммм :)

Орлине, винаги съм се възхищавал на откровеността ти. Каквото мислиш, това казваш. Имаме да се учим от теб.

Това, което аз мислих дълго време, Aiia го е казала в едно изречение: "Който е месоядец ще плаща и който е вегетарианец и той ще плаща".

Сещам се за историята на земеделието. Първоначално хората са се хранели с дивеч, плодове и ядки. Интересна комбинация. После първите земеделци се установили на определено място и започнали да отглеждат зеленчуци и зърнени култури.

Тогава се появили воините. Да, истинските воини и воинското изкуство са породени от нуждите на първите земеделци. Установените на едно място хора, които са се занимавали със земеделие, се нуждаели от защита и така се е появила професията воин. Истинският воин е вегетарианец.

Мога да дам за пример и филми като Седемте самураи и други подобни, в които се оказва, че земеделските производители се нуждаят от мъже можещи да убиват, за да мога да просъществуват.

Земеделието и обвързността на човек с определена територия са родили войната. Разните хуни и монголи, които се смятат за скитащи воини, са се родили по-късно.

Земеделието е обвързало хората още повече с конкретно парче земя, с физическия свят, с желанията и тяхното отстояване. Земята е станала ценност благодарение на земеделието и заради земята са водени безброй войни.

Преди време хората са ядяли месо само на празниците. Сега умни диетолози съветват хората да ядат месо не повече от веднъж на ден?!

Моите усещания са, че всяко ядене може да води до нарушения. Извода е да се яде по-малко. Ние западните хора преяждаме, а в Африка деца умират от глад. Въпроса не е до вегетарианство и месоядство, а до това би ли ти оставил ближния си да умре от глад?!?!

Ако би спасил човек, би ли му дал парче месо? Или би го оставил да умре?!

А нима растенията не заслужават същото отношение, както животните? Нима те не са също еволюционна верига?

И ако смятаме животните за не по-ниско от човека, защо трябва да смятаме растенията за по-ниско от животните?! Та животните ядат растения. По нашата логика, те са изверги и неетични. Защо животните не ядат камъни например :) А нима камъните са по-ниско от растенията.

Законите на живота са необозрими.

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, за мен вегетарианец, който се отнася с осъждане към месоядец, намирисва на душеядец. Най-вече на своята душа.

Когато видя насилие, това ме ранява много дълбоко. Най-грозното нещо на тази планета е насилието. Когато душата ми е в допир с него, страда. Защото сърцето ти крещи от разреза със законите на живота, които са изписани в него и нарушаването им. Когато гледах филма "земляни", цял ден ходих като преряан, съкрушен и потресен! Не виня никого, Донке, писах го и по-горе, не ми слагай излишни емоционални нюанси в изказа. Аз също съм заобиколен от хора лешояди. Както писах, повечето продължават с нахвърлянето си върху труповете просто поради навика. Наблюдава се и една силна невротична защита на отричане, нежелание за виждане на актуалното жестоко насилие, което се върши, за да стигне парчето леш до чинията им. Един вид: "Ох, сега не ми разваляй вечерята, моля те!"

Виж, Орлине, нещата си стават най-добре сами. И най-добре да оставим тялото да си каже думата.

Ето пример с мен. На мен никой не може да влияе по принцип. Инат съм си по натална карта. След един житен режим просто не ми се ядеше месо. Опитах няколко пъти малко - стана ми тежко, а следващия път ми стана тежко само при вида и миризмата на иначе любимо в миналото ястие с месо. Малко след това усетих невероятния вкус на зеленчуците и плодовете иосъзнах, че докато човек се храни често с месо, не може да го усети. И така вече нямаше връщане назад. Но за себе си знам, че ако усетя някой ден нужда да хапна нещо от месо, никой и нищо няма да ме спре.

Никой няма намерение да спира смелия ти устрем към кръвчицата, Донка. Нито на теб, нито на гаджето ти. Добър Апетит! Всъщност въпросът, поставен под по-практичен и приземен ъгъл, не е за тоталното спиране на месото, а за намаляване употребата му в глобален план. Тази нужда произлиза от силното намаляване на водата, замърсяването и т.н., освен от чисто етични причини. Когато хищническата, промишлено раздухвана консумация на месо намалее, тогава става реално възможно отглеждането на животните в нормални условия. на слънце, на паша, с нормално време от няколко месеца за кърмене на малките, по-рядко и нестимулирано изкуствено раждане и т.н. Така поставени нещата, тогава да, всеки си избира. Тогава отново месоядството е компромис с човечността в човека, но по-малък такъв. А изборът на неяденето му се прави от хилядолетия от цели общности, нации, стремящи се към развитие хора и т.н. Тук наистина личният избор е основният.

Горе обаче споменавам, че нарастването на човешката популация и свръхконсумацията на трупове е свързано освен с много грозни етически престъпления над съзнателни същества, но и с глобалната екология и икономика, със самото ни оцеляване като вид. Вероятно си чела по въпроса.

Бабите ми лекуваха "заслабнали" след болест с пилешки бульон. Те казваха, че месо се яде само когато няма друго за ядене или когато спешно е нужно някой да "го вдигнат". По жътва носеха сложени по коледа в "пуски" парченца свинско месо - сурово и силно осолено. То не може да се преглъща по принцип - само се дъвче мнооого дълго време - докато стане на кашичка и после може да се изплюе. Но всеки на село знаеше, че без него няма да му стигнат силите до залез, когато ставаше време да се прибрат у дома. Там ги чакаше, обаче не месно ястие, а "чушка и френци (малките естествени домати)", варена царевица, тиквички, подквасено мляко (но не от кофичка - истинското). Много пиеха мътеница - дето остава след като баба избиваше маслото на подквасеното мляко. Не мислеха за вегетарианство или месоядство, но смятаха за излишно и странно да се слага в манджата месо като тя си е по-хубава без него. Животно само за "курбан" в определен ден се готвеше.

По времето на бабите ни промишленото антихуманно отглеждане на животни в невероятно мъчителни и депривационни по всякакви показатели условия е било далеч по-рядко. Животните са се гледали по дворовете, свободни и щастливи. Това е съвсем друго положение. Така е и сега по селата. Това, което мен ме жегва силно, е насилието над съзнателни същества при промишленото им отглеждане. Мога да коментирам, но не искам точно сега. Просто отделете 90мин. и изгледайте филма "земляни".

Така че по темата - ще повторя пак - нека предложим на организма си разнообразна храна без да му налагаме нещо, но преди да го оставим свободен да избира, нека го поочистим поне седмица....

И нещо много важно - всяка клетка на тялото ни е разумна. Тя има нужда да е сигурна, че когато и каквото поиска да и дадем като храна - ще и изпълним волята. Аз си имам един навик сутрин като благодаря на клетките си за работата, която вършат за мен, да ги помоля да ми кажат от какво имат нужда днес и да ме спрат, когато съм на път да им натикам нещо, което ще ги затрудни... И те го правят

Браво на твоите клетки. Дали са такива клетките на всеки друг, извън идеалните философски разсъждения? Явно на доста хора клетките, подпомогнати от сугестията на месната индустрия и съзнанието за нормалност на яденето на леш, превърнато в раздут навик от поколения - явно такива клетки си искат месото. Там е работата, че повечето хора си нямат идея как това месо стига до чинията им. Ако не желят да знаят, те отричат невротично. Ако пък знаят, но продължават с хапването на мърша, това вече говори за определени личностови черти.

Линк към коментар
Share on other sites

Лично моят стил е "с любов и мир и свобода". Ако един човек стане вегетарианец от отвращение или осъждане или всякакви подобни отрицателни мотиви, това за мен е точно толкова агресивно колкото да убива и тормози животни.

Вместо да убеждаваме човека колко той е лош и жесток като яде месо и защо трябва да спре да го яде, може би по принципа на майка Тереза и според основните принципи на НЛП (добре познати ти, Орлине, и знаеш какво постигаме с негативните внушения.....), то може би е далеч по-добра идея да предложим на хората - в масов мащаб достатъчно и ЕВТИНА с добри вкусови и хранителни качества безмесна храна. Да информираме хората за ценните качества и да им даваме най-разнообразни начини на приготвяне и консумация.

Не можеш да очакваш от един човек, който брои левчетата до пенсията, социалната осигуровка за безработица или мизерната заплатица, да избере по-скъпото веге хранене пред по-евтините месни (а колко ли месо има вътре???) продукти, които го засищат. Пред очите ми е една ежедневна опашка пред малкото прозорче на задния вход на една местна фурна. Пенсионери чакат от рано сутринта там и си тръгват с по 2 хляба, които фурната е бракувала заради външен вид най-вече. Единият е с цена 20 ст. После виждам същите тези хора да купуват о най-евтините кремвирши или биренки - отново за стотинки. А опитай се да купиш плод или зеленчук за 40 стотинки или дори лев и 50 и да се заситиш с него днес.

И най-вече - да плашим или вменяваме вина, да делим хората на вегетарианци, т.е. добрите и месоядци - о, ужас! жестоките, психото, лошите - това е агресия на по-високо и фино ниво от яденето на месо. Още по-зле, да определяме отношенията си в света си според това кой какво яде - това вече дали ще е безусловна любов???

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

О, Донке, прощавай, не съм достатъчно розово бонбонен в изказа си! Не съм съгласен с теб, по много показатели - имам и живия опит, от който го казвам. А може би и съм различен. Но не ми се пише до безкрай. Позитивното мислене и насока са чудесни, едва след като човек смело се е гмурнал в нещата такива, каквито са, видял ги е, осъзнал ги е, заболяло го е. Но това е полезно заболяване. Ако отвръщаме погледа си от реалността на ставащото, в нас или около нас, невротично се дисоциираме от собственото си или колективно подсъзнание, а това в дългосрочен план невротизира. Ако останем само дотук, се получава негативното фиксиране, за което намекваш - права си за това! Затова, да - да се насочим към позитивните решения!

Ето материали, които онагледяват разискваното:

http://video.google.com/videoplay?docid=-6176563723666627529#

http://vbox7.com/play:b164b04b&r=emb

http://vbox7.com/play:bc8a1200&r=emb

http://vbox7.com/play:20d4af8a&r=emb

http://vbox7.com/play:400f045b&r=emb

http://vbox7.com/play:d843e34a&r=emb

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

59.gifСега ми звучи доста по- в розово. Благодаря!

Неврозата се получава, когато набележим нещо негативно (според временно съществуващите стандарти на един просто човешки ум) в това, което гордо наричаме "истинска реалност", без да осъзнаваме, че всъщност е само личното ни отражение в огледалото на неутралната истинска реалност. Това вече наистина означава сляпо фиксиране в негативното, невиждайки другата страна - белите зъби на умрялото куче, the silver line.... После направим невротично-благородния рицарски избор да се борим с това "негативното" и да го поправяме към нашите представи за позитивно. Ето това вече наистина води до сериозно натрупване в дългосрочен план. Товасъм го взела от специфичната материя на личен трагичен опит, слава богу с хепиенд - благодарение на Учителя и не без съдействието на този сайт и форум.

Важи и за фанатичното вегетарианство. Това вече от преки наблюдения.

Линк към коментар
Share on other sites

Говорите за месото, сякаш е нещо неутрално, просто един неутрален избор. То обаче е част от тялото на същество със съзнание, памет, чувства, когниция. Аз казах по-горе, че принципна разлика дали ядеш месо от висш бозайник или от човек няма! Точно в навика ни да се отнасяме към месото в хамбургерите, в ресторантите и кухните си като неутрален и нормален продукт се корени един процеп в разбирането. Не е нормален продукт. Не е и продукт въобще - тяло на мислещо и чувстващо същество е. Някой сравнява с растителнат ахрана и казва, че и растенията ги боли и чувстват. Сигурно имат реакция, доказано е научно дори - но нивото на съзнание при растенията е далеч по-ниско от това на бозайниците. Самите ние сме от този клас животни!

Линк към коментар
Share on other sites

Да допълня -

Орли, точно аз не говоря така.

Но моята емоция, противопоставена не емоцията на друг , води до конфронтация. А при конфронтация на основа емоции няма победител ( да не говорим, че при всяка конфронтация няма трайно победил!!! ) , защото емоцията е нещо индивидуално. (Т.е. всеки си седи на неговата камбанария и си крещим взаимно - без край.)

Затова ми се струва по-обективно и изпълнено със смисъл -

да застана на гледната точка на другия и оттам да оценявам реалността.

Моето допълнение:

Много добрата растенийна диета - разнообразни ядки, кълнове, пресни и химически чисти зеленчуци и плодове, мед, чисти млечни продукти - дава всички суровини за здрав организъм.

А когато организмът и човекът като цяло живеят чист живот, те започват да произвеждат и други мисли, някои от които са близки до състраданието ...( понякога трябва да се почака до следващия живот.)

Тогава може да се почне с отпадането на мляко и млечни - то пак става по собствено желание.

П.П. В крайна сметка по-нисшите същества слуват на по-висшите.

Ние си служим с животни и растения.

С нас си служат по-висши създания - по други начини, но пак според разбиранията си.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Важи и за фанатичното вегетарианство.

Орлин е супер прав за избора...

Фанатично отказвам да участвам в малтретиране на животните,които са ни роднини,като се има впредвид,

че започваме излизане от животинска фаза.

Фанатично отказвам да участвам в ужасяващите условия на отглеждане на животните за заколение.

Фанатично отказвам да участвам в жестокостите и убийството им.

Фанатично отказвам да ям трупове.

Фанатично отказва и моя организъм да ги приема.Вече и от миризмата на трупно месо ми се повдига.

Фанатично обичам животните,защото и те са Божии творения.

Фанатично мое верую е,че животът на всяко живо същество е свещен и само Бог може да дава и отнема ЖИВОТ

Смятам,че вегетарианството е подходящо за всеки, поел съзнателно по Духовния път към Бог.

Линк към коментар
Share on other sites

Уф, пак почна спор за вегетарианството. А аз попитах какво точно хранене примерно е имал предвид Учителя като е казал, че вегетарианството "не е правилно схващане за диетата, защото Природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна".

Всъщност Орлин е отговорил на този въпрос: "За това дали месото може изцяло да се замени от растителни продукти: може! Диетолозите отдавна са го доказали! Просто е нужна по-разнообразна и балансирана диета. А малко риба отвреме на време и мъничко сирене, мляко също вършат работа. "

Какво лично на мен ми прави впечатление тука? :) Малко "риба от време навреме" не е вегетарианство. Рибата пак си е месо. Пак я боли като я убиват. Плюс това как се лови рибата. Замъкват я в мрежи и я изсипват една върху друга тонове и тонове. Така стои докато умре от натиска и липсата на кислород.

Какво да кажем за млякото? Кравите пак ги държат на ясла, тъпкат ги с храна и химикали, за да могат да дават десеторно повече, отколкото е предвидил организма им. След това със специален "изсмукващ" апарат ги доят по два пъти на ден. Как ли се чувства кравата при тази операция, а и организма й вследствие на "диетата"?

Базирано на горната дискусия, без обаче да цитирам никого конкретно, мога да поразсъждавам малко. Възможно е да се отплесна, но не ми се сърдете, просто ми покажете в какво греша. :)

От психологическа гледна точка (ама и аз пишман психолога :) ), та от психологическа гледна точка отношението към тези, които ядат месо и използват жиявотните користно, може да е форма на проекция. Колкото повече човек протестира срещу месоядството, колкото по-отвратително му се струва, толкова по-вероятно е дълбоко вътре в себе си да носи някои от нещата, срещу които роптае.

Както виждате, аз не говоря за предимства или недостатъци на вегетарианството или месоядството като такива, а за отношенията между хората базирани на класификациите вегетарианец и не-вегетарианец.

От духовна гледна точка можем да помислим за препоръките „прости грешките на другите”, „заобичай всички хора независимо от греховете им”, „виж гредата в своето око”, „благодари за несгодите и неприятностите в този свят”. Сега нека сравним от духовна гледна точка вегетарианец, който има отрицателно отношение към месоядците и ги осъжда и месоядец, който приветства всеки, който се храни по вегетариански начин. Изводите ги оставям на вас.

Доста се говори, че вегетарианството спомага на духовното развитие. Но така може да се каже, че и сидхите (парапсихическите умения) спомагат за духовното развитие. Дали левитацията спомага за духовното развитие или е следствие от духовното развитие? Ясно е, че левитацията може да е следствие от духовното развитие и никой няма как да усвои левитацията без нужното духовно развитие и връзки с тънките светове.

Продължавам да умувам върху това дали вегетарианството спомага за духовното развитие или е просто един белег на духовно развитие, който я го има, я го няма, я се появи сега, я по-късно. Сещам се, че при Буда не е имало някакви специални изисквания относно храната. Има безброй случай, когато хората избират вегетарианството от здавословна гледна точка и не монават ни на йота напред в духовно отношение. По-горе беше споменат Хитлер като един от видните вегетарианци, за когото е смешно да говорим, че вегетарианството е развило нещо духовно в него.

Учителя е казал (пак аудио лекциите), че човек, за да бъде истински вегетарианец, трябва да бъде такъв и в душата си. Един от начините да се стане такъв е по горните препоръки.

Вегетарианец на физическо ниво, а вегетарианството в чувствата и мислите трябва да се развие. Какво е вегетарианството в чувствата и мислите? Според мен да не ядеш ближния си. Това означава да не изпитваш лоши чувства към хората. На тънко ниво лошите чувства към ближния се реализират като енергийна атака или енергиен вампиризъм. Точно за ядене на ближния става въпрос. Лошите мисли, осъждането и отхвърлянето действат пак като ядене на ближния (вампиризъм) или като бой над ближния (енергийната атака).

Когато човек сложи в ред чувствата и мислите, тези нива влияят на по-долните и вегетарианството се проявява и във физическия свят. Човек не „изяжда” и не „бие” вече в чувствата и мислите си, и това се проявява и на физическо ниво чрез избора на нещата, които се ядат.

Това ме кара да мисля, че вегетарианството е преди всичко упражнение за душата на човека. Съвкупност от вътрешни промени у човека. А външното вегетарианство просто е един възможен белег за вътрешните промени, за духовното развитие.

Външното вегетарианство, което е изпреварило вътрешното развитие, според лично моето (може би грешно) мнение може да се различи по няколко характеристики. Всяко вегетарианство за подобряване на здравето е външно. Болестите и здравословните проблеми са езика, чрез който нашето тяло ни говори за грешките в чувствата и мислите. Дали е духовно да се опитаме да оправим здравето си, без да се погрижим за нуждата на душата си?! Оправянето на здравето само ще задълбочи проблемите на душата.

Гордостта от това, че някой е вегетарианец, също означава външно вегетарианство. Гордостта показва, че някой се мисли за повече от другите хора. Мисли, че другите са по-долу от него, че са недостойни. Гордостта е осъждане на другите.

Появата на неприязън към месоядците също означава външно вегетарианство. Мисли и чувства, които „ядат” другите хора.

В тези случаи външното вегетарианство е нещо, което засилва егоизма, гордостта, осъждането и неприязънта. Не изглежда вероятно външното вегетарианство да води до духовно развитие.

От окултна гледна точка ще си послужа за по-прегледно с определенията на Богомилите за някои Вселенски закони. Според тях началото на Вселената е било мъртва точка и че всичко е създадено от силите на сътворението и силите на разрушението. Силите на разрушението не са Сатана. Нашият свят е построен от Бог, а не от Сатана, макар че Сатана действа в него.

Силите на сътворението и силите на разрушението. Те са сътворили света, те действат и сега. Наричаме ги цикли на природата, вечното завръщане, раждане и смърт. От гледна точка на тези две сили всяко раждане и всяка смърт на човек, животно и растение са предопределени и се развиват по Вселенските закони. На своя край Вселената пак ще стане мъртва точка.

Казват, че часът на смъртта на всеки човек е предопределен. Не би ли следвало и смъртта на всяко животно да е предопределена. Борбата за запазване на живота на животните на всяка цена е борба с тази висша предопределеност. Опит за противопоставяне на Вселенските закони. Както знаем, за висшите сили няма значение дали се извършва действието или то просто е мисъл. Борбата срещу Природата ще бъде върната чрез ограничаване човека, който го прави. Това става най-често чрез болести. Лазарев споделя в „Диагностика на кармата”, че вегетарианството заради самото вегетарианство може да доведе и до раково заболяване. Разбира се, споделя и случаи, когато насилието над животните пак води до същото. Важно е отношението.

Емоционалната борба за спасяване на живота на животните води у самия човек до по-силно привързване към живота. Ние знаем, че нашия живот е илюзия, че истинския живот започва след смъртта. Всяко пристрастяване към живота, пречи на развитието ни след смъртта, което е същностното развитие на човека. На всеки човек пристрастен към живота ще му бъде показано, че това не е истинския живот. Пак чрез болести и неприятности (пак цитати от Лазарев).

Нека развиваме вътрешното вегетарианство, а външното ще си дойде само :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Какво лично на мен ми прави впечатление тука? :) Малко "риба от време навреме" не е вегетарианство. Рибата пак си е месо. Пак я боли като я убиват. Плюс това как се лови рибата. Замъкват я в мрежи и я изсипват една върху друга тонове и тонове. Така стои докато умре от натиска и липсата на кислород.

Какво да кажем за млякото? Кравите пак ги държат на ясла, тъпкат ги с храна и химикали, за да могат да дават десеторно повече, отколкото е предвидил организма им. След това със специален "изсмукващ" апарат ги доят по два пъти на ден. Как ли се чувства кравата при тази операция, а и организма й вследствие на "диетата"?

Да, така е! И рибата и млякото са все компромиси. Рибата е ловена от огромни остъргващи всичко живо широки с мили мрежи и умира болезнено, така е! Яденето и е компромис. По-малък обаче от яденето на висши бозайници. Млякото също. Аз ям кисело мляко и сирене - добрият избор тук е купуване на био мляко, био яйца - от крави и кокошки гледани свободно. Аз самия съм доил крава с апарат - много добре си се чувства. Пасе си свободно и два пъти на ден заедно с доенето и се дава храна, докато се дои. Тя сама идва при обусловения си навик от удоволствието от храненето. Няма болка, няма мъка.

От психологическа гледна точка (ама и аз пишман психолога :) ), та от психологическа гледна точка отношението към тези, които ядат месо и използват жиявотните користно, може да е форма на проекция. Колкото повече човек протестира срещу месоядството, колкото по-отвратително му се струва, толкова по-вероятно е дълбоко вътре в себе си да носи някои от нещата, срещу които роптае.

Роптая не против самото месоядство, а против жестокостта срещу животните при отглеждането и убийството им. Относно проекцията: ако ме питат на кое животно бих се оприличил символично, бих казал вълк. Или тигър, орел или мечка. Не и тревопасно. Имам доста агресия. Имам и съзнание обаче и самосъзнание и отворено сърце и добре си впрягам агресията в творчество и мотивация за развитие.

От духовна гледна точка можем да помислим за препоръките „прости грешките на другите”, „заобичай всички хора независимо от греховете им”, „виж гредата в своето око”, „благодари за несгодите и неприятностите в този свят”. Сега нека сравним от духовна гледна точка вегетарианец, който има отрицателно отношение към месоядците и ги осъжда и месоядец, който приветства всеки, който се храни по вегетариански начин. Изводите ги оставям на вас.

Осъждам жестокостта! Аз самия не съмн пълен вегетарианец и нямам намерение да ставам. Израсъл съм на риба във Варна. Та - осъждам социопатната и нарцистична психопатия при жестокото отглеждане и избиване на животни, не самото месоядство. Ако животните са гледани свободно, с любов и грижа за нуждите им като висши същества, каквито са, тогава компрмисът с човечността е далеч по-малък. осъждам грозното промишлено антихуманно отглеждане в кошмарни условия на животните и пълното незачитане на правата, дадени им от самата майка природа. Да, осъждам, не съм може би достатъчно извисен, за да наблюдавам спокойно изтезанията и жестокостите, на които са подлагани по-малките ни братя. Простете за слабостта ми!

Вегетарианец на физическо ниво, а вегетарианството в чувствата и мислите трябва да се развие. Какво е вегетарианството в чувствата и мислите? Според мен да не ядеш ближния си. Това означава да не изпитваш лоши чувства към хората. На тънко ниво лошите чувства към ближния се реализират като енергийна атака или енергиен вампиризъм. Точно за ядене на ближния става въпрос. Лошите мисли, осъждането и отхвърлянето действат пак като ядене на ближния (вампиризъм) или като бой над ближния (енергийната атака).

Когато човек сложи в ред чувствата и мислите, тези нива влияят на по-долните и вегетарианството се проявява и във физическия свят. Човек не „изяжда” и не „бие” вече в чувствата и мислите си, и това се проявява и на физическо ниво чрез избора на нещата, които се ядат.

Така е! А докато работиш върху вътрешния си живот, без значение дали ядеш или не месо, можеш ли да направиш каквото е по силите ти, за да намалиш актуално съшествуващото насилие? Защото и външните действия имат значение. Доскоро не се знаеше въобще какво става в кланиците, как се отглеждат промишлено животните и т.н. Огласяването на тези факти е действие, което прави доста. От информационно ниво се стига до пипними физически промени, закони и стандарти, които вече отговарят повечко на човечността ни!

Всяко вегетарианство за подобряване на здравето е външно. Болестите и здравословните проблеми са езика, чрез който нашето тяло ни говори за грешките в чувствата и мислите. Дали е духовно да се опитаме да оправим здравето си, без да се погрижим за нуждата на душата си?! Оправянето на здравето само ще задълбочи проблемите на душата.

Да станеш вегетарианец заради това, че е по-здравословно наистина е твърде повърхностен подтик, нямащ нищо общо с хуманността! Така е! Аз не ям висши бозайници, защото сърцето ми не желае да го правя! Не подсъзнанието ми, а сърцето ми, свръхсъзнанието ми. Подсъзнанието ми си е на хищник, иска да доминира, разкъсва и ръмжи. Но не съм само подсъзнанието си. То е животното в мен. Но ангелът в мен, свръхсъзнанието ми яхва подсъзнанието и трансформира импулсите му! не с отричане, а с ясно осъзнаване и канализиране нагоре, изфиняване! Съзнавам процеса и го правя доколкото мога - съзнателно, със свободната си воля! Работя бавничко и по нарастването и!

Появата на неприязън към месоядците също означава външно вегетарианство. Мисли и чувства, които „ядат” другите хора.

Не към месоядците, а към гаврата с живота и хуманността в кланиците или по горите, извършвана от ловците.

От окултна гледна точка ще си послужа за по-прегледно с определенията на Богомилите за някои Вселенски закони.

Казват, че часът на смъртта на всеки човек е предопределен. Не би ли следвало и смъртта на всяко животно да е предопределена. Борбата за запазване на живота на животните на всяка цена е борба с тази висша предопределеност. Опит за противопоставяне на Вселенските закони. Както знаем, за висшите сили няма значение дали се извършва действието или то просто е мисъл. Борбата срещу Природата ще бъде върната чрез ограничаване човека, който го прави.

Нима законите на Вселената са тези, които ни дават право ние да определяме кога е часът на смъртта ма животното? Или на раждането му, което изкуствено се свръстимулира, за да има достатъчно трупове за хамбургерите?! Такова мислене си е гордост и дисонанс с природните закони.

Нека развиваме вътрешното вегетарианство, а външното ще си дойде само :)

Нека! А докато го развиваме, небихме ли могли с някое малко действие все пак да облекчим вопъла на планетата, идващ от жестокостта и леенето на кръв по кланиците. С малки дехствия. например ако ядем месо, да е само органик (био. екологично) такова. Същото и за яйцата и млякото и т.н. Иначе негласно подписваме едно голямо ДА в съгласие с мелеките за виждане и приемане факти на промишленото отглеждане на "продукция" от месен тип...Сега, вярно, че пенсионерите с пенсиите си трудно могат да си позволят еко продукти - това е разбираемо. Но ние можем! Можем и да дадем гласност, информираност, която е първата стъпка на лавината на промяната на планетата ни!

Линк към коментар
Share on other sites

Мерси, оценявам думите ти!

Линк към коментар
Share on other sites

Божидаре,Орлин ти е отговорил в голяма степен,докато четях поста ти.

Ще ти кажа за моето вегетарианство-То започна като идейно преди около 20години,след като изгледах 2 филма за кланниците и начина на отглеждане на животните в месокомбинатите...Започнах да виждам прекрасното малко агънце ,ядейки агнешки котлети...Започна да ми се отяжда...Аз не бих могла да заколя животното,за да го изям...

Ами започнах да мисля за това инаправих ИЗБОРА си да не участвам.Не мога да променя никого и нищо,ОСВЕН СЕБЕ СИ.Промених се.

Веднъж случайно на едно село Чух плача на прасето,което колеха-все едно колят дете-запуших си ушите и ревах..

Чувам го до ден днешен...Сега дори не мога да гледам по ТВ Зоополицаите...Усещам страданието на животните в душата и тялото си.Съществото ми се разтърсва от жестокостта на хората.

Разбирам,че са на ниско стъпало от еволюционното си развитие,не ги осъждам,но това не е повод да им ръкопляскам и не е повод да се крия,че съм вегетарианец с уклон към веган.Почти съм приключила със сиренето и рибата,като това дойде съвсем естествено,просто преди време установих,че тези продукти не са влизали в менюто ми от много месеци и нямам апетит към тях...

Ценя живота -дори цветя не късам.Не желая да ми умират в дома.Красят прекрасно там,където ги е посял Бог.

Състраданието е част от Пътя.Това е моят избор.:wub: :wub: :wub:

Линк към коментар
Share on other sites

Maрия-София, извини ме, малко извън темата, но ... как се справяш с хлебарките, мухите, комарите ...?

Линк към коментар
Share on other sites

.....Съществото ми се разтърсва от жестокостта на хората.

Разбирам,че са на ниско стъпало от еволюционното си развитие,.....

Някои хора като са на по-ниско стъпало в еволюционното си развитие, по-малко ли са от нас?!

Животните на по-ниско стъпало ли са в еволюционното си развитие? Трябва ли да се отнасяме различно към тях заради това? Да ги ядем, например, че са на по-ниско стъпало?!

Или да "ядем" хората, които са на "ниско стъпало от еволюционното си развитие"?!

Ние не оправдаваме жестокостите към животните, същите които извършваме спрямо хората. Защото някои хора били на по-ниско стъпало. Нима нямаме равни права със животните?!

Линк към коментар
Share on other sites

Maрия-София, извини ме, малко извън темата, но ... как се справяш с хлебарките, мухите, комарите ...?

В къщи няма хлебарки,явно вибрациите са достатъчно високи.

Имам мрежи по дограмата.

А ако нещо попадне,го изхвърлям навън с мека кърпа.

Линк към коментар
Share on other sites

Могат ли Орлин и всички фанатични вегетарианци, писали по-горе, с ръка на сърцето да кажат пред Бог "Обичам човека до мен и когато яде месо, мога да живея заедно с него и да го уважавам колкото уважавам себе си. Обичам този селски дядо, който тегли ножа на прасето дето е гледал за домочадието си, обичам детето, което е натиснало малкото котенце в пясъка..." ?

Не знам как сте вие, но като прочета или чуя думата "осъждам" се сещам за едно от стихчетата на Авесалом подводни, които просто се запечатват за цял живот:

Не опасайтесь чертей,

Не бойтесь и ада,

остерегайтесь человека,

кто знает как надо.

(Не се страхувайте от дяволите,

не се бойте и от ада,

пазете се от човека,

който знае как трябва)

Темата не е за жестокостта към животните, а за това дали е разумно да абсолютизираме вегетарианството като еднствения правилен начин на хранене за човека, дали има случаи, в които то не може да се приложи и кои са те.

Хубава тема! Провокира човечността в нас. Колкото е безчовечно да се отнасяме жестоко към животните, толкова е безчовечно и да осъждаме някого за неговия личен избор.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Подркепям изцяло мнението на Донка.

Освен това, вегетарианци са за мене онези хора, които са помогнали на поне 10 кучета или котки - да се кастритрат, да им се дава редовно храна, да се чувстват добре.

Пука й на природата, че ти не ядеш месо, ако не се грижиш за никое друго живо същество.

Фактът, че и си здравословен вегетариански мързеливец, не те прави неминуемо ангажиран социално човек. И любящ животните.

Те и в Иран,, от вяра, убиват с камъни, хайде по-сериозно.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Римляни 14:1-23

1. Да не съдим другите

Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения.

2. Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.

3. Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

4. Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада.

Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

5. Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

6. Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога.

7. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.

8. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.

9. Защото Христос затова умря и оживя - да господства и над мъртвите, и над живите.

10. И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

11. Защото е писано:

Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен

и всеки език ще славослови Бога.”

12. И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

13. Да не съблазняваме братята си

Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така - никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън.

14. Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто.

15. Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

16. И така, да не се хули това, което вие смятате за добро.

17. Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.

18. Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците.

19. И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

20. Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.

21. Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва.

22. Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

23. Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.

Бях вегетарианка около две години и половина. Хапвала съм риба на няколко месеца веднъж, а месо съм опитала на два или три пъти през това време, с голямо отвращение. След това проядох месо отново. Усетих, че така трябва, макар да не зная и до ден днешен защо. Както се бях отказала от месото несъзнателно, по същия начин усетих вътрешно, че времето на постенето ми е свършило засега и не усещам никакво осъждане към себе си. Човешкото осъждане изобщо не ме засяга.

Впрочем, и сега изпитвам отвращение към месото, макар и не толкова силно като преди, но зная, че може и трябва да го ям, и то с благодарност.

Благодаря!

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...