Jump to content
Порталът към съзнателен живот
zilevw

На кого колко щастие му е нужно?

Recommended Posts

Добре стремиш се кам духовното,помагаш на всеки с каквото можеш,идкаш и продължаваш да го правиш.В един прекрасен момент разбираш че не се връзва това с реалноста ти,какво правиш? Всеки гледа себе си и за да отцелееш вече духовното не помага ти се сливаш с масата иначе обществото те изхвърля ,а имаш дете което не може да нахраниш и облечеш с добри приказки и дела.Какво правиш тогава,къде е смисъла от щастието ти ,че можеш и търсиш духовно израстване?Помогнете ми, моля многно ми е объркано

Това, което ще напиша за мнозина може да звучи отнесено, но повярвайте ми, то е изключително с практическа насоченост и приложимост.

Само в светлината на Духа могат да бъдат разрешени ежедневните житейски проблеми. Всъщност, без нея ние дори не можем да различим действително същественото от привидно същественото. Не можем да търсим подреденост във външния свят, докато вътре в нас цари хаос. Всичко е разрешимо, но ако поставим за основа Духа, иначе постройките ни неизменно ще рухват рано или късно. Обикновено духовното се свързва с облаците и небесата, но в действителност то е най-здравата основа.

И още:

Толстой е казвал: „Случвало ли ви се е да преминавате с лодка през бърза река? Трябва винаги да я насочвате по-високо от мястото, където трябва да отидете: иначе ще ви отнесе към ниското. Така в сферата на нравствените изисквания: трябва винаги да рулирате по-високо – животът все едно ще ви отнася в ниското. “ „Нека държи много високо руля, тогава ще доплава“ – пожела той на моя „Вестоносец“.

„Не гледай към носещата се вода“ – казват монголските лами. От опита си при преминаването в горното течение на бързата Светлосиня река в момент, когато ледът се разчупва и тръгва, знаем как не бива да се гледа в тези стремително носещи се струе, пронизвани от хръщящи парченца лед. Трябва да се избере далечна точка на хоризонта, защото иначе губиш равновесие. Тези два принципа: „колкото може по-високо“ и „колкото може по-надалеч“ – винаги са стояли пред човечеството, а сега може би се изправят особено остро.“

от Претворяващият огън – Н. Рьорих

Не е ли показан ясно пътят за справяне с проблемите на живота в тези думи?!

Само във високия идеал, само в Духа можем да открием своята опора и равновесие. „По-нависоко“ и „по-надалеч“ – как иначе ще преодолеем вълните посрещащи ни в реката на живота? Нещо отвлечено ли е Духа? – Не, Той е единствената истинска опора. Когато губим посока и равновесие, ние сме извън Духа. Духовността е преди всичко хармония и равновесие, дори и в най-жестоките бури.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×