Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За нещата от живота, такива каквито са.


Recommended Posts

Вал, благодаря за чистосърдечния отговор. :)

...а по въпроса за състраданието, Ани . и за пътят завещан ни от Гаутама,

да състрадание има, и то блика от душата към растения ,животни, природа, планета.

понякога преминава в болка, а болката в гняв,

Май си приличаме в това отношение. Знам, че не бива да има гняв, но...понякога не мога да се спра.

Ето един пресен пример – вчера, около 11ч. по обед, минавайки покрай блока, видях как от един вход изкочиха две мургави момчета, на около 15-16 години и смейки се хукнаха да бягат. От входа се чу плачене и писък. Пред блока бяхме само аз и друг, случайно минаващ човек. И двамата веднага влязохме във входа и видяхме, че е пребит и ограбен един от живеещите в този вход – нещастен, бавноразвиващ се, живеещ сам...Не ми се пише как се развиха събитията по-нататък...Само ми се иска да споделя, че болката ми премина в гняв. Опитах се след това да си спомня някои съвети на Учителя за подобни случаи. Че трябва да сме състрадателни и към този който е извършил престъплението, не само към жертвата. Да се приеме случилото се като кармичен урок...Но не стана. :(

Гневът към онези бягащи и хилещи се момчета, почти пребили един нещастен човек си остана за дълго в мен. И не само в мен. Забелязах, че другите хора, които се събраха, бяха още по-ядосани...Някои вече градяха „конструктивни” предложения за въздаване на справедливост. Трябва да си призная, че преди 10 години щях да бъда един от инициаторите в това отношение. Но успях да се спра. Предпочетох да успокоявам горкия човек. Доста беше уплашен, а и пострадал.

Замислих се, че определено има полза от четенето на езотерична литература, от беседите на Учителя. Все нещо ми е влязло в главата. Думите които си написал:

научих и че има само Един, който може да въздава справедливост

и това е БОГ.

за мен не са вече гола фраза, както биха били преди години. Тогава май живеех на принципа: „око за око, зъб за зъб”. Сега има малка промяна. Поне по въпроса за възмездието.

Но все още ми е трудно да спирам това чувство на гняв, което ме обхваща, когато реша че някъде има несправедливост.

Понякога това се случва и във форума за съжаление. Не винаги се разбираме при писането. Епистоларният начин на комуникация не е най-добрия. Често се получават недоразумения. Още повече, че болшинството пишещи тук не сме се виждали на живо никога и представата ни един за друг понякога се изгражда на базата на една или друга изречена фраза. И се получават виртуални разправии, които само след няколко дена ще ни се виждат смешни. Харесвам и обичам всички пишещи в този форум, защото дълбоко в себе си всеки един от вас се стреми към Светлината. Значи вървим в една посока. :)

:3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 76
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Не ми се пише как се развиха събитията по-нататък...Само ми се иска да споделя, че болката ми премина в гняв. Опитах се след това да си спомня някои съвети на Учителя за подобни случаи. Че трябва да сме състрадателни и към този който е извършил престъплението, не само към жертвата. Да се приеме случилото се като кармичен урок...Но не стана. :(

Ани, аз също съм бим свидетел и потърпещ на подобни ситуации. Наистина гневът след това е много голям. Но това е много опасно особено за хора, като нас, които знаят как да по невидим път да причинят вреда. Защото гневът е вино, което може да поеме контрол на основните ни духовни системи. Спомням си за втора серия на Star Wars, където Анакин, като разбра какво са направили с майка му, се подае на гнева. И това бе началото на неговото падение.

Няма справедлив гняв. А що се отнася до вандалите, майките им сега трябва да плачат за тях, а не когато вече си разплащат задълженията.

Линк към коментар
Share on other sites

Ани, аз също съм бил свидетел и потърпещ на подобни ситуации. Наистина гневът след това е много голям. Но това е много опасно особено за хора, като нас, които знаят как да по невидим път да причинят вреда. Защото гневът е вино, което може да поеме контрол на основните ни духовни системи. Спомням си за втора серия на Star Wars, където Анакин, като разбра какво са направили с майка му, се подае на гнева. И това бе началото на неговото падение.

Няма справедлив гняв. А що се отнася до вандалите, майките им сега трябва да плачат за тях, а не когато вече си разплащат задълженията.

braman, едно е да знаеш, друго е да го изпълниш. Да имаш сили за това. Все още не съм на толкова високо ниво за да овладея гнева си веднага. Но поне успях да не тръгна по пътя на Анакин. :) И това е нещо. :v:

Всеки върви по Пътя постепенно. Понякога е бавно. Не всичко може да се приеме веднага. Всяка душа си има свой специфичен начин за развитие в рамките на Цялото. Ако накараш една пъпка да цъфне предварително, то може да не се стигне до цвят?

Всъщност понякога и известна доза гняв е полезна, стига да може да се овладее. :)

Щом се тревожиш и безпокоиш, е човешко. Не е лошо. Щом се разгневиш, впрегни воловете си и иди да ореш, вземи мотиката си и иди да копаеш, или вземи две стомни, иди на чешмата донес вода. Енергията трябва да се впрегне на работа...

Казвам, не е лошо човек да се сърди. Като дойде гневът, направете го слуга, не го оставяйте господар. Като дойде съмнението, не го пъдете. Кажете: Такъв слуга като тебе искам. Турете го на място. Като дойде леността и нея турете на място. Леността не е лоша, тя дава почивка на човека, малко да работи. Ще си починеш един, два часа, не целия живот да почиваш, ще станеш крепък.

Поливане

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност това което се опитвам да ви кажа, а май не мога е, че има хора обикновени - нито съвършени, каквито ще са от шестата раса според описанията й, нито дяволи - заслужаващи да бъдат изхвърлени във външната тъмнина. И...тогава? Какво ще стане с тях? С тези хора, които между другото са 90% от обитателите на план Земята.

:3d_104:

Хиляди благодарности,за това,че ме накара да се замисля над този въпрос!

Ани,вчера нямах отговор на твоя въпрос,но ....отговорът дойде вечерта.

:3d_053::3d_047::3d_041:

След като човек разбере от какви пречки трябва да се освободи,на пътя му застава един величествен образ,изтъкан от светлина.

Изключително трудно е да опишем красотата му с думите на обикновения език.

Тази среща настъпва,когато органите на мислене,чувства и воля се освобождават от физическото тяло,регулирането им става от по-висше съзнание,което е напълно отделено от физическия свят.Тогава тези органи стават послушни инструменти на душата,и тя си служи с тях в свръхсетивните светове.

Накратко казано-това е мигът на освобождаване на душата от сетивния свят,тоест тя е извървяла пътя и няма нужда вече да живее в материята.

В този миг се появява образът от светлина.Големият пазач на прага.

Той казва приблизително следните неща:Ти се освободи от сетивния свят,нямаш нужда от физическо тяло,можеш да не се връщаш в сетивния свят.

Ти достигна до твоето съвършенство благодарение на способности,които разви в сетивния свят.До сега ти беше зает да спасяваш само себе си,занапред-ти като свободно същество-ще работиш за освобождаването на всички създания в сетивния свят,за издигане и на другите в свръхсетивните светове.

Ще дойде време,когато ти ще можеш да се съединиш с мен,обаче аз не мога да бъда щастлив,докато все още има нещастни създания.

Твоята съдба изглежда различна от от тяхната,но всички вие сте здраво свързани в едно цяло.Ти разви силите си в условията на вашата общност

.Ако те не бяха слезли в сетивния свят,ти нямяше да постигнеш нищо.

Пред портата на Висшите светове аз ти забранявам влизането там,докато имаш неизразходвани сили за спасението на сетивния свят.

И ще бъдеш изключен от по-нататъшно развитие.Твоят път се оказва черният път,а онези от които ти се отдели поемат по белия път.

Едно неописуемо сияние се излъчва от втория Пазач на прага,съединяването с него стои като една далечна цел пред съзерцаващата душа.

Което съединяване ще настъпи едва тогава,когато посветения ще е изразходвал за освобождението и спасението на физическия свят всички сили.

Ако реши да следва изискванията на Пазача,той ще остави свой собствен принос в освобождаването на човешкия род.

Той принася своите дарове в жертвения олтар на човечеството.

Но ако предпочете личното си и преждевременно извисяване в свръхсетивните сфери,той остава извън хода на човешката еволюция.

Това,което постига в свръхсетивния свят не му се доставя отвън ,а трябва да произлезе от него самия:любовта към целия свят..........

Рудолф Щайнер,Как се постигат познания за висшите светове,съкратен текст/184-194стр/

:3d_016::3d_131:

Добър урок,

отказвам се от думите си за давещите се

остава да получа и наставления за работа по спасението на други нуждаещи се....

Линк към коментар
Share on other sites

През последната година влизам много рядко в Портала. Днес видях, че е отворена тема в която се задава въпоса: "Защо вече не пишете и не четете дори Портала?".

Не знам за другите, за себе си мога да кажа - като бивш модератор и то на форум, посветен на Учителя и доста активен член за един дълъг период от време, че за да присъстваш активно в един такъв форум е необходимо да отделяш много време. А когато това продължи с години - трудно е, защото много от темите вече са дискутирани и няма как да кажеш нещо ново, да четаеш мнения, които покриват твоето или да спориш с хора, които нямат твоето виждане за мен е губене на време, а и считам, че всеки има право на мнение, иначе нямаше да има теми и форуми, нали?

Всъщност причината да вляза днес е, че си подреждах книгите, ценните за мен книги. И ръката ми сама извади едно от "богатствата ми" :). Май съм споменавала как от едно случайно запознанство се оказах собственик на една дузина книги на Учителя, много от които неразтваряни - само тези коли за разрязани, където е чел братът, на когото са били книгите. И да стигна до това защо влязах днес в тази тема и изписах толкова много :). Защото проетох следното:

"Никога не вземай взимай повече, отколкото ти трябва! Никога не осигурявай живота на другите. Ако човек беше умен и работеше главно да осигури себе си, в света щеше да има по-малко страдания от тези, които сега съществуват. Всички велики Учители, които са идвали на земята, са давали много максими, много правила за живота. Не е моя работа да цитирам какво са казали тези Учители. Днес ние не можем да живеем както във времето на Христа. След хиляда години ще живеем малко по-добре, но не както при Христа. Всяко време изисква сви условия на развитие. Ние не сме единствените стимули за създаване на условията. Над нас има и други същества. Бог е превидил един план, който трябва да се изпълни. Всяко нещо става на времето си. Бог изисква реформирането и оправянето на света. Не сме ние, които правим това. Бог изисква да има ред и порядък в света. Той изисква хората да бъдат истинолюбиви, честни, справедливи, кротки, да се въздържат и т.н. Ако мислите, че вие изисквате това се заблуждавате. Бъдете сигурни в това, което Бог изисква. Каквото и да е, то ще се сбъдне.

Казвате, че светът е лош. - Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така. Лош е света по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош."

Учителя - беседа "Брат ти си дойде", 23 март 1924 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Всички хора, които са дошли на Земята, неизбежно трябва да минат през един страшен мост.

Този мост именно представлява връзката между двата свята между материалния и идейния, Божествения Свят.

Той е тънък като паяжина. Който минава по него, трябва да пази равновесие.

Всеки ще мине по този мост сам, без никаква подкрепа.

Можете ли да го минете, ще влезете в онзи свят.

Не можете ли, ще останете за далечното бъдеще

Природата е поставила на пътя ви естествени препятствия като това въже с цел да развие у вас нещо мощно.

Засега човек е развил своето физическо тяло, но не и духовното.

За да развие духовното си тяло, т.е. Божественото Начало в човека, Невидимият свят му създава редица изпитания.

Учителя

(ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, 1929-30/

Линк към коментар
Share on other sites

и тъй като това е в духа на тази тема, няма как да не се запитам- а осъзнавате ли процесите, които протичат и възникват, развиват се краи вас, и тъи като ние сме участници със запазено място в сценария, осъзнавате ли ролята си в него.

освен да гледаме в обувките и коланите на ближния ,забелязвате ли процесите ,които стават с ближните, с хората краи нас, с обществото, с милата ни татковина ,със света , с планетата, с природата ,с животинският и растителният свят.

прави ли ви нещо впечатление, какво ?

или предпочитате да живеете в своя собствен свят / понякога може би илюзорен , понякога може би не толкова/, а всеки има право на свободен избор, разбира се.

val68z, ето един интересен отговор на твоите въпроси, който открих днес в разглежданата неделна беседа "Фарисей и садукей":

Какво благо е допринесло фарисейското и садукейското учение на човечеството? Грехопадането се дължи на тези учения.

Някога е съществувала златна епоха, когато на земята е живяла първата раса. Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400–500 хиляди години. Раят, за който се говори в Писанието, представя една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия. Тогава и земята не е била като сегашната.

Обаче, с явяването на фарисейското и садукейското учение в света земята претърпяла голям катаклизъм; през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта. Така пропаднала първата раса на земята. Хората дошли до последната точка на своето падение. По-долу от тая точка не могат да отидат.

Трябва ли да се чудите, защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат. Като минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. – Де е тоя ад? – Около вас и в самите вас.

Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена ще останат по-дълго време там.

Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетелите. Чрез тях хората ще устояват на огъня на ада. Някой казва: „Пари тоя огън!“ – Пари, разбира се, в ада се намираш.

...

Като ви наблюдавам виждам, че някои от вас ще излязат скоро от ада. Какво ще правите, като излезете от ада? Излизането от ада подразбира влизане в новата култура. Какво ще стане с вас, като влезете в тая култура с сегашните си умове?

– Ще ви върнат назад. Една опасност ви очаква. Ако започнете да се изкачвате нагоре със старите си вярвания и възгледи, колата ви няма да издържи: ще се откачи и отново ще падне в ада. Англичаните наричат това състояние „backsliders“ т.е. отпадане на вярата.

Причината на това състояние се дължи на скъсване на връзката между Божията Любов и Мъдрост и човешката душа. Няма човек в света – свещеник, владика, майка или баща, който, като престъпи Божествения закон, да не попадне под състоянието „backsliders“. Тоя закон действа безпощадно.

Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура“. Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете“. Не е нужно само плач и разкаяние, но чистене трябва.

:sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност причината да вляза днес е, че си подреждах книгите, ценните за мен книги. И ръката ми сама извади едно от "богатствата ми" :). . Защото проетох следното:

"Всяко време изисква сви условия на развитие. Ние не сме единствените стимули за създаване на условията.

Над нас има и други същества. Бог е превидил един план, който трябва да се изпълни.

Всяко нещо става на времето си.

Бог изисква реформирането и оправянето на света.

Не сме ние, които правим това.

Бог изисква да има ред и порядък в света.

Той изисква хората да бъдат истинолюбиви, честни, справедливи, кротки, да се въздържат и т.н.

Ако мислите, че вие изисквате това се заблуждавате.

Бъдете сигурни в това, което Бог изисква.

Каквото и да е, то ще се сбъдне.

Казвате, че светът е лош. - Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде.

Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така.

Лош е света по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош."

Учителя - беседа "Брат ти си дойде", 23 март 1924 г.

Благодаря за красивите думи!

:3d_041:

Линк към коментар
Share on other sites

Съвременните хора трябва да се върнат към първичния живот, към чистотата на живота, където всяка форма има свое велико предназначение. Дойдете ли до жената или до мъжа, като форми, те представят нещо идеално. Само една жена съществува в Божествения свят и в нея влизат всички жени. Само един мъж съществува в Божествения свят. Когато всички жени и мъже на земята влязат във връзка с идеалната жена и с идеалния мъж, само тогава те ще разберат, какво нещо са жената и мъжът. За да познава нещата, човек трябва да има образци за тях. Основната черта на мъжа е справедливостта, а на жената - милосърдието. Ако е справедлив, мъжът може да бъде учен, силен, но това са второстепенни качества. Основната черта на жената е милосърдието. Ако жената не е милосърдна, отзивчива към страданията на хората, тя не е жена. Сегашната жена пренебрегва своето ценно качество и се стреми да стане мъж. Мъжът пък никога не иска да стане жена. Жената иска да стане мъж, защото вижда, че мъжът е забогатял, та иска да раздели богатството му с него. Понеже жената е осиромашала, мъжът не иска да стане жена, няма какво да дели с нея. Обаче, ако жената забогатее, мъжът ще иска да стане жена. Тъй щото, да бъдеш жена в сегашната епоха, това значи, да работиш постоянно. Жената трябва да работи много, ако иска да забогатее. Мъжът има мустаци и брада. Това показва, че той е силен в устата, във волята си. Тук жената ще се учи от мъжа. Понеже жената има дълга коса, тя е силна в служене на Бога. В служенето на Бога мъжът ще се учи от жената. Като знае да служи на Бога, жената изкупва греховете си. В това отношение мъжът е слаб. Затова пък той е силен в говора си. Това са факти, които не трябва да се взимат само в буквален смисъл, но да се разгледат във вътрешния им смисъл.

Следователно, мъжът е силен в говора, затова трябва да бъде справедлив, да постъпва правилно. Жената пък трябва да бъде милосърдна. Когато иска да каже нещо, тя трябва първо да мисли, а после да говори. И в служенето на Бога пак не трябва да се бърза. Изобщо, и от мъжа, и от жената се иска разумност. Съвременните мъже и жени живеят в особена епоха, когато стават необикновени събития. Днес от невидимия свят слизат хиляди напреднали същества да помагат на човечеството. Те търсят готови души, чрез които да работят. Пригответе умовете и сърцата си за тях, да ги посрещнете, да ви посетят и внесат във вас новата култура. Малко хора са готови да посрещнат тия души. Ако една от тия души ви посети и намери, че не сте готови, тя ще ви напусне. Няма по - голямо нещастие за вас от това, да ви посети една светла душа, а после да ви напусне. Това е цяла катастрофа. Човек трябва да работи върху себе си, да се освободи от нечистото и да остане в него само Божественото.

Като се намерят пред известни мъчнотии, религиозните и светските хора,които приемат прераждането, казват: Щом не можем да постигнем своите желания, ще ги оставим за бъдещето прераждане. Помнете, че бъдещето се определя от настоящето. Сегашният ви живот определя хиляди бъдещи прераждания. Ако сега живеете разумно, хиляди бъдещи прераждания ще живеете добре. Всичко зависи от сегашния ви живот. Не живеете ли днес добре, хиляди години ще носите последствията на лошия живот. Като знаете това, трябва ли да се откажете от разумния живот за някакво въображаемо щастие? Това не значи, че трябва да се откажете от живота, но да се домогнете до истинския живот. Придобиете ли този живот, вие сте влезли в изобилието. Това значи да забогатее човек. Щом забогатее, той лесно плаща дълговете си. Какво може да даде онзи, който няма пет пари в джоба си?

Желая всички да се домогнете до Божествения живот, да забогатеете външно и вътрешно, да разрешите правилно задачите на своя живот. Това се отнася до всички, млади и стари. Не се ли домогнете до този живот, нито здравето си ще подобрите, нито желанията си ще постигнете, нито знания ще придобиете. Какъв живот е този, който не носи здраве, сила, светлина? Всеки от вас трябва да се радва на здраве, на сила и светлина в ума си и на топлина в сърцето си. Където здравия мине, и камъните, и дърветата го посрещат с радост. Живот блика от него. Ако камъните и дърветата се радват на човека, колко повече ще се радват неговите близки, братя и сестри. Работете върху себе си, да ви посрещат навсякъде с радост и веселие. Сега, желая на братята да бъдат справедливи, а на сестрите - да бъдат милосърдни.

Две категории хора

Линк към коментар
Share on other sites

http://www.vbox7.com/play:440f7269?ref=nf Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

http://vbox7.com/play:47a3028c

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

:3d_023::3d_046::3d_016:

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

http://www.youtube.com/watch?v=AyjP9aY-gg4&feature=player_embedded#at=27

:3d_131:

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

http://30dumi.pozici...гелите-отнасят/

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

В "По - щастлив от Бог", Н.Д.Уолш ентусиазирано съветва хората да отдават възхвала на всичко, да не се притесняват от нищо, да приемат нещата каквито са и че нищо не се нуждае от оправяне. Възхвала на Всичко, абсолютно Всичко, възхвала? Нищо не се нуждае от оправяне, ама нищо ...?

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

"....Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле, ******* ****** *** на другите и гледай ти да си добре."

Пеньо Пенев

Много ми е интересно ,защо точно българин /макар и много талантлив поет и чувствителна личност/ е написал това , и то определено отнасящо се и до българският бит ,душевност и култура ,в резултат на преки наблюдения.

"Затъпяващ ли е българина"

- ще си спестя коментара , определено не е беден , особено в София.

малко странно ми изглежда , полющващ се в ритъма на затъпяващата чалга ,

взиращ се в удоволствие в дисплея на смарт телефончето от джоба ,

и гордо шофирайки автомобилчето си втора употреба или пък първа употреба джип / за батковци и какички отличници /

А това за ближния ,

кой е този ближен , този ли който е стъпил на пешеходната пътека ли ,

не ние не го забелязваме

Е тук приказките за зомбирането не са актуални , макар и те да имат своето си основание ,просто защото всеки сам избира дали да се зомбира или не , дали да се дрогира или не , и на кого да сложи и за колко.

Тук някои ни развиват маркетингови стратегии ,

други ни показват колко много са прочели или знаят /друг е въпросът какво прилагат или са успели да приложат.../

"Да, безплатен обяд няма "

веднага ще изтъкнат някои , щото безплатно било само сиренцето в капана за мишки .

Но този свят, наистина би могъл да стане по -добър и по -красив .

и това зависи точно от нашето отношение и към Планетата, на която живеем, и към природата ,и към животните ,

и към ближните, които не винаги забелязваме ,когато имат нужда от нас .

Ние сме тези ,които можем да направим този свят по- красив ,и по -добро място за живеене.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

9 Май - победата над злото...

Врагът обаче, привидно победен в битката, е все още жив и той се нарича неведение/слепота. Поради него са и грешните концепции, които добиват власт като на цар, но все някакси не успяват да надскочат нивото на княз. Именно поради тях и ние сме все още в робство... на себе си и "мъртви в престъпления и грехове", "ходещи по обичая на този свят", по "духа, който действа" в нас - "синовете на противлението", живеещи все още "в похотите на нашата плът", следвайки/"правейки волята на плътта и на помислите" - "по естество... чеда на греха".

И тъй човек възстава против човека/природата/света/Бога.

Ефесяни 2

1 Съживи и вас които бехте мъртви в престъпленията и греховете,

2 в които сте некога си ходили според обичая на този свет, по княза на въздушната власт, духа който действува нине в синовете на противлението;

3 между които и ние всинца сме живели некога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева.

През епохата на Рама,

дяволите живеели наблизо,

в една съседна земя.

В епохата на Кришна, дяволите

живеели в нашите семейства.

Сега те са дори по-близо,

те са вътре в нас.

Тези дяволи,

ние трябва да убием, за да успеем.

Те са арогантност,

себичност и завист.

За да придобием покой на ума,

трябва да сме готови да се борим.

Не да се борим с истински оръжия,

а с любов, отдаване и саможертва.

Една битка без кръвопролития.

Само с мир и любов.

Вижте в нашето общество.

Харчим много пари,

пътувайки към дълбините на океана

и към космоса, за да ги изучим.

А никога не пътуваме

към нашия вътрешен свят,

който е по-близо и е под ръка.

Всеки обича телевизори

с по-големи екрани.

Но колкото екраните стават по-големи,

толкова нашите сърца се смаляват.

Имаме си прахосмукачки,

които засмукват

и най-малката мръсотия.

И все пак не сме готови да

почистим мръсотията от умовете си.

Умовете ни правят животите

ни красиви или грозни.

Опитваме се да научим

за външния свят,

но никога за вътрешния.

Опитваме се да уравновесим външния свят,

а забравяме да уравновесим себе си.

Робове сме на външния свят.

Носим много физически

и умствени недъзи.

Понасяме много неизлекувани рани.

Пълното щастие не може

да дойде от външния свят.

Това е като да се опитваш да

носиш небето или да плаваш по земя.

Живота е къс, трябва да се

опитаме да го отпразнуваме.

Държиш само сегашния

момент в ръцете си.

Амма

"Безпричинната ненавист"

Стадии на развитие на желанията

Нашата история е започнала с появата на човека на земята и развитието в него на егоистично желание за наслаждение. На първия етап това е било желание на нулевата степен – в него човек е усещал само импулс за удовлетворяване на телесните потребности, почти аналогични с онези, които притежава животното: семейство, секс, хранене, подслон, топлина. В такова желание човечеството се е развивало в течение на хиляди години.

Колкото по-егоистично е ставало желанието за наслаждение, толкова по-малко време е било необходимо за неговата реализация и възникване на следващото. В нашия живот ние наблюдаваме невероятно увеличаване на тази скорост: преди само сто години за промените, които сега се осъществяват, мигновено е било нужно десетки пъти повече време.

Човек започнал да се развива – от телесните желания към по-силни, последователно преодолявайки съответните етапи, докато не достигне желанието за Висшето състояние – последен стадий на развитието на егоизма. Желанията, сменящи се едно с друго в продължение на цялото формиране на човечеството, са такива:

– телесни,

– към богатство,

– към почести, власт,

– към знания,

– към Висшето.

Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към висше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване.

В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения.

В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“.

Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на непоправеното егоистично желание.

...

В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще достигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага кабала.

...

В продължение на хилядолетията на съществуването на нашия свят всяко ново поколение се отличава от предишното с все по-егоистичен характер на душите.

Тъй като процесът на ръста на егоизма се осъществява в самата душа, то нейните качествени изменения са длъжни да повлекат след себе си и смяна на методиката, т. е. на всяко поколение е необходима различна методика за постигане на духовните светове. Оттук и предназначението на кабалистите, пребиваващи в едно или друго поколение, се състои в това да адаптират методиката за постигането на Твореца, кабала, към характера на душите на своите съвременници.

...

Цялата история на човечеството се определя от развитието на егоизма. Именно този фактор ни принуждава да изучаваме обкръжаващата среда с цел реализация на нарастващите егоистични желания. За разлика от неживата, растителната и животинската природа на нашия свят, човек постоянно претърпява изменения както от поколение на поколение, така и индивидуално в продължение на своя кратък живот. Неговият егоизъм се развива по пет нарастващи степени.

В древни времена човек не е бил още толкова егоистичен, за да се противопостави на Природата. Той дори без думи, сякаш телепатично, на някакво духовно ниво е чувствал всичко, което го е обкръжавало, и това взаимно единение е било езикът на неговото общуване с Природата.

Оказвайки се на първата степен на егоистичния растеж, човек вече е почувствал желание да подчини Природата на себе си, а не да є се уподоби. Алегорично това е описано като желание да се построи Вавилонската кула висока до небесата.

Нарастналият егоизъм откъснал човека от Природата. Вместо да отстрани цялата нарастваща противоположност, човек си въобразил, че ще може егоистично да постигне замисъла на творението: не по пътя на поправяне на егоизма, а взимайки власт над обкръжаващия свят. Именно така той противопоставил своето Аз на обществото и на Природата.

В резултат човек престанал да разбира Природата, загубил чувството на единство и близост с обкръжаващите го хора. Вместо любов, възникнали ненавист, отчуждение, разединяване и единният древен народ се разделил на множество нации.

На езика на метафорите това се изразява в Тора така: „По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от изток, те намериха равнище в Сенаарската равнина и се заселиха там. И рекоха един-другиму: да си съградим град и кула, висока до небето; и да си направим Име, преди да се пръснем по земята.

Тогава Господ слезе да види града и кулата, които градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ и всички имат един език. Ето какво започнаха да правят – и няма да се откажат от намисленото. Ще смесим езика им, за да не разбира един езика на другия. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя – така те спряха да зидат града и кулата.“

Йосиф Флавий в своята книга „Юдейски древности“ пише: „Към неподчинение на Твореца призовавал народа Нимрод. Той съветвал да се построи кула, по-висока, отколкото може да се издигне водата, ако Творецът отново изпрати потоп – и с това да се отмъсти на Твореца за гибелта на предците.

Тълпата се съгласила и започнали да смятат подчинението на Твореца за позорно робство. С голямо желание започнали да строят кулата. Виждайки, че хората не се поправят след урока на потопа, Творецът ги направил разноезични – те престанали да се разбират един друг и се разпръснали. Мястото, където строили кулата, нарекли „Вавилон“ – от станалото там смесване на езици.“

В началото на XX в. германският археолог Р. Колдуей открил във Вавилон руини на кула с размери 90 х 90 х 90 метра. Херодот, живял през V в. пр. н. е., също е описал кулата като седемкатна пирамида с подобни размери. Историческите източници съобщават, че в центъра на Вавилон е бил разположен храмовият град Есагила, а в сърцето му – Вавилонската кула, храм на върховното божество Мардук. Тя се наричала Етеменанки, което означава крайъгълен камък на Небето и Земята.

Астрологията, зодиакалните хороскопи, гаданията, магията на цифрите, спиритизъм, мистика, магия, заговори, урочасване, викане на зли духове – всичко това е било разработено в Есагила, доживяло е до наши дни и именно днес се осъществява поредният изблик на тези вярвания.

Оттогава човек егоистично се противопоставя на Природата, тоест на свойството на абсолютния алтруизъм. Вместо това, за да заменят себелюбието с безкористност и да се поправят, уподобявайки се на Природата, хората създават изкуствена защита от нея. Поради това те развиват науката и технологиите. Нежеланието на хората да се поправят, техният стремеж да властват над Природата се нарича „издигането на Вавилонската кула“, което продължава и до ден днешен.

...

Кабала утвърждава, че свойство на всичко съществуващо е егоистичното желание за получаване на наслаждение. Но по естествен начин това не е възможно да се осъществи, защото прииждащото наслаждение анулира желанието и вследствие на това престава да се усеща. Подобно на това, както поглъщаната храна намалява чувството на глад, а с него изчезва и насладата от нея.

Тъй като без наслаждение човек не може да съществува, то той е принуден постоянно да култивира у себе си нови желания, за да може, напълвайки ги, да изпитва наслаждение. От тази непрекъсната гонитба за наслаждение, което не може да се достигне, се състои целият наш живот. Разочарованията и празнотата предизвикват депресия, довеждат до употребата на наркотици.

Древната мъдрост алегорично разказва, че човечеството е създадено като едно същество, имайки предвид, че всички хора изначално са били свързани в едно. Природата именно така се отнася към нас – като към един човек. Този събирателен образ се нарича Адам, от думата „доме“, което на арамейски – древновавилонския разговорен език – означава „подобен на Твореца“.

Изначално създадени като един човек, вследствие на ръста на егоизма ние постепенно сме загубили чувството за общност и сме се отдалечили един от друг, довеждайки разединяването до ненавист.

Съгласно замисъла на Природата егоизмът е длъжен да нараства в нас дотогава, докато ние не осъзнаем своята пагубна разединеност. Глобализацията нагледно ни демонстрира днес, че от една страна, всички ние сме свързани един с друг, а от друга – извънредно нарастналия егоизъм ни разделя.

Но защо е било необходимо отначало да бъдем създадени като единно творение, а след това да се разделяме на егоистични, отдалечени една от друга личности? Причината е в това, че само така можем да видим своята пълна противоположност на основния закон на Природата – закона за абсолютното отдаване, и да разберем крайната нищожност, ограниченост и безизходност на егоизма.

Именно по такъв начин ние стигаме до това да намразим своята егоистична натура, която ни разделя. Ние самите трябва да пожелаем да се обединим, да променим своята същност в алтруистична, подобно на основния закон на Природата.

Както егоистичните клетки, съединявайки се в едно тяло, анулират своя личен егоизъм заради съществуването на целия организъм, чувствайки в края на краищата цялата пълнота на неговия живот, така и хората са задължени да достигнат единение. Само тогава те ще усетят не своето земно битие, а вечното съществуване на Природата, до чието ниво е необходимо те да се издигнат.

Към това ни призовава древният принцип: „Обичай ближния като самия себе си.“ Това правило е действало до построяването на Вавилонската кула, а след това е станало основополагащо във всички религии и в обществения морал, откърмени от почвата на древновавилонската мъдрост.

Следвайки този принцип, всеки от нас вече не остава едноличен егоист, а усеща живота на общия организъм – Адам в неговото подобие на Твореца, тоест вечното съвършено съществуване на Природата.

В древната кабалистична „Книга Зоар“ се казва, че към края на ХХ в. човечеството ще достигне до състояние на максимално развитие на егоизма и на максимално разочарование от такъв начин на съществуване. Тогава, утвърждава „Книга Зоар“, ще настане време да се разкрие кабала на човечеството като научна методика за достигане на сходство с Природата.

Предназначението на кабалистите от всяка една епоха се съдържа в това да адаптират, да коригират тази наука и предлаганата от нея методика за постигане на Твореца в съответствие с характера на душите на дадено поколение.

из "Кабала - това е много лесно" М. Лайтман

"Една битка без кръвопролития.

Само с мир и любов."

Римляни 13:12

Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

Римляни 13:14

Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

1 Коринтяни 15:49

И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

Ефесяни 4:24

и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината

Ефесяни 6

10 Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.

11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.

12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.

14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,

15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.

16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;

17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

Колосяни 3

5 И тъй, умъртвете земните ваши удове, блуд, нечистота, страст, зла похот, и лихоимство, което е идолослужение;

6 заради които иде гнев Божий върх синовете на непокорството;

7 в които сте и вие некога си ходили когато живеехте в тех.

8 А сега отхвърлете и вие всичко това, гнев, ярост, злоба, хулене, срамотни речи от устата си.

9 Недейте говори лъжа един на друг, като се съблекохте вече от ветхия человек с делата му,

10 и облекохте се с новия, който се подновява в познание по образа на тогоз който го е създал;

11 дето нема Елин нито Юдеин, обрезване и необрезване, варвар, Скит, раб, свободен; но все и във все Христос.

12 И тъй, като избрани Божии свети и възлюблени облечете се с милосердие, благодат, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение.

13 Претърпевайте си един на друг, и един на друг си прощавайте ако би некой да има връх некого тъжба: както и Христос е простил вам, така и вие.

14 И над всичко това облечете се в любовта, която е свързка на съвършенството.

15 И мир Божий да владее в сърдцата ви, на който сте призовани в едно тело; и благодарни бивайте.

І Солунци 5

1 А за годините и времената, братие, немате нужда да ви се пише;

2 защото вие знаете известно че денът Господен както крадец през нощ, така ще дойде;

3 понеже когато казват: Мир и безопасност, тогаз ще нападне на тех внезапна погибел както болезните на непраздна жена; и нема да избегнат.

4 Но вие, братие, не сте в тъмнина та да ви постигне денът като крадец.

5 Всички вие сте синове на виделината и синове на деня; не сме на нощта нито на тъмнината.

6 И тъй, да не спим както и другите, но да бъдем будни и трезвени.

7 Защото които спят ноще спят, и които се опиват ноще се опиват;

8 но ние като сме синове на деня да бъдем трезвени, и да облечем бронята на верата и на любовта, и за шлем, надеждата на спасението.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...