Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
seilar

Името на човек - има ли значение

Recommended Posts

До каква степен името на човека има значение за живота му? С колко срички да бъде то с малко или с много ? Редно ли е да кръщаваш дете на починал близак човек или пак на баби и дядовци на които живота е бил изпълнен с трудности,мъки и провали. Има ли опасност и детето да прихване от техния невървеш? Благодаря ви че ви има защото за такива въпроси другаде биха ме помислили за луда :v::v::v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Здравей!

Всички въпроси, изредени от теб имат значение...сериозни и важни са...погледни надолу из форума има една чудесна тема за Звучащата кабала на името. И да не ти/ни пука особено, но да сме почтителни...какво ще "помислят" някои човеци, които всъщност ...изобщо не могат да мислят :sleeping:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно е че на Български когато се дава име на някого се казва че се кръсти! Например: "Как ще кръстим детето?" означава как ще го наречем, именуваме! Може би наистина определено име дава определен кръст за носене на притежателя си. Поне Учителя Беинса Дуно твърди така, както и Кабала. От друга страна коко често в живота си жиждаме Ангели които са като дяволи и угаснали Пламени, както и унили Надежди?! ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. :) Имам и още един въпрос : когато някое дете се роди примерно на Гергьовден,Димитровден и т.н старите хора казват: та детето си е дошло със името си та то е грях да носи друго име. Вие как мислите? :hmmmmm::hmmmmm::hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На всеки такъв празник има някакъв момент в природата, като слънцестоене, равноденствие, или друго - ако човек знае, може да кръсти детето си с име, което е във връзка с този природен момент - ако намери подходящо име обаче. На мен лично никак не ми харесва българската традиция да се кръстят децата с гръцки и еврейски имена - защото, ако се замислим, голяма част от имената на българите са именно гръцки и еврейски. Има чудесни български имена, старобългарски, както и имена на цветя, или изразяващи морални ценности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина, мислите ли, че детето носи "гените", привичките, начина на мислене, начина на действие на този на когото е крьстен?! :angry::sleeping: Ако сьм крьстена на баба си, която цял живот е работила на нивата и аз ще обичам това и аз ще стана като нея?!!! И забелязали ли сте, че когато искат да ти кажат, че си крьстен на еди кой си, в повечето случай ти го напомнят целенасочено, за да ти укажат, че той не е добьр или не е бил добьр човек?! :o Според техните оценки, де! :1eye: Ако той е бил алчен и аз сьм такава???!!! И така нататька и така нататька...??? :sleeping: Ами, кьде е тогава отговорността??? Мислите ли че трябва да се обиждаме?! Нали и този на когото сме крьстени е Божие Творение?! :1eye: Благодаря ти за изказването Благост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имаме така традиция в именуването - някой по-стар роднина да бъде почетен, като с името му се нарече негов наследник. Една от причините е именно почитта и уважението, които по-младите изразяват и ако човекът, на когото мислят да кръстят детето си е толкова лош, то те няма да го почетат по тоя начин. Другата причина е, че но този начин се предава част от семейната история и традиция. Разбирането е многопластово и в кратък пост не бих могла да се изразя много ясно по въпроса, затова само щриховам. Това, че с името идва и някаква съдба /пренос на съдба, заложби/ е толкова вярно, колкото и че носим гените на предците си - добри или лоши хора. Така че нека не се вманиачаваме и да страдаме от името, колкото и да не ни харесва човекът, който ни го е предал. Имената не са уникални, те са повтаряеми, колкото и да са разнообразни - уникалните сме ние, всеки един от нас.

Аз самата често съм си задавала въпроса доколко съм поела от кармата на чичо ми - човека, на когото съм кръстена. И знаете ли по какво се оприличавах с чичо ми Милчо? Той беше ерген, никога не се ожени и не остави потомство. Въпреки че беше справедлив, добър и симпатичен мъж. Понеже не намирах нормално обяснение за себе си, имайки предвид реално какво представлявам, бях решила, че както е тръгнало и аз ще остана неомъжена и бездетна. Виках си, то сигурно тая съдба оттам ми е дошла, приемах го като нещо, което не мога да променя. Доколко това е така, не мога да кажа. Във всеки случай бързо отхвърлих подобна идея. Всъщност много се радвам и винаги съм се радвала на името, което са ми дали. И много добре знам, че с мен рода на чичо ми няма да свърши - аз го продължавам, него, името му, това, което не е могъл да осъществи, ще направя аз. Да, приемайте името си откъм тази положителна страна - колкото и да ви смущава нещо у човека, чието име са ви дали, знайте , че и вие имате участие в избора му. Преди да се появите на тоя свят. И третият смисъл да се продължава името е именно в това - да имаме погледа, силата и способността да направим това, на което другия не е бил способен, което е пропуснал или което е сгрешил.

Антропонимията е цял раздел в езикознанието, но много по-добре бихме схванали същността му, ако обединим познанията си от другите науки - скрити или открити, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Nosce te ipsum - често се възхищавам на мъдростта в постингите ти! Бъди здрава!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

мило момичеима една програма за компютър казва се:Z-INFO,там си пишеш егн-то и ти излизат данни за теб самата,от зодиакални обяснения за личността ти,както и нумерологични такива,та там има и опция за почти всички срещани имена-български,еврейски,библейски,славянски и старобългарски,а има и туски и гръцки(както Орли спомена,че повечето от нас са с такива имена),например -Север,Йово,Пресиян са славянски и старобългарски,съжалявам но скоро ми преинсталираха комппютъра и я загубих както и сайта,но опитай в Google-to...а също и в стар съновник...

мир на всички!!! :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отговорът ми е твърдо НИЕ!!! Няма значение как се казва някой това не би могло да определя нищо за него, освен това, как да го наричат другите. Ако товав имаше значение всички хора с еднакви имена трябваше да имат поне една обща черта, която да важи за всички, а те нямат. Човек е това, което се направи. Аз лично съм кръстен на дядо си Йордан - Иво. Той беше човек, за когото колкото и да се мъчиш неможеш да кажеш нищо лошо. Той беше лекар и помагаше на целия квартал безплатно през свободното си време. Е аз засега немога да се похвавля с нищо подобно, дори обратното... Такаче не мисля, че и получваш част от кармата на човека, на когото си кръстен. Аз лично не вярвам в карма. За мен тя е грешно обяснение на нещата, които ни се случват. Това е заради кармата ти, понеже най - лесно звучи и ти неможеш да направиш нищо по въпроса. Това си е загробване, винаги има какво да направиш, ама винаги. Минал живот неможе според мен да ти влияе, защото най - малкото ти нямаш никаква реална представа какво е ставало тогава, която да ти влия в настоящето, спорно е дали я имаш в подсъзнанието, щото там никой незнае какво има. А за греховете се плаща след смъртта, както и се получават възнаграждение след нея и толкова. Минало свършено. Дай са понеже според кармата ни ние ще страдаме в този живот много ние наистина да се поставим в ситуация на страдащи, вместо да направим нужното да променим това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между Иво и Йордан не може да се намери нито един еднакъв звук, така че , миротворецо, това, че си кръстен на дядо ти, е доста условно, направо мога да кажа, че не на него си кръстен. :) И btw - прави разлика между И и Й /по-горе си искал да напишеш "нйе"- разгов. форма на отриц. частица "не", а не "ние" - л.мест. за 1л. ед. ч., нали :D /.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Между Иво и Йордан не може да се намери нито един еднакъв звук, така че , миротворецо, това, че си кръстен на дядо ти, е доста условно, направо мога да кажа, че не на него си кръстен. :) И btw - прави разлика между И и Й /по-горе си искал да напишеш "нйе"- разгов. форма на отриц. частица "не", а не "ние" - л.мест. за 1л. ед. ч., нали  :D /.

Дам така е. нйе е трябвало да напиша мерси за поправката.

Единствения звук е О, ама не е достатъчен. Ами родителите ми така ми отговарят, като ги питам защо точно Иво - на дядо ти Йордан. Незнам според тях е било правилно. Обаче съм сигурен, че дори и Йордан да ме бяха кръстили пак щях да съм си същия :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В "Йордан" О е само буква, звукът е йотирано "о "- "йо" - несъвършенствата на условната писмена система в езика подвеждат... :smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно е че на Български когато се дава име на някого се казва че се кръсти! Например: "Как ще кръстим детето?" означава как ще го наречем, именуваме! Може би наистина определено име дава определен кръст за носене на притежателя си. Поне Учителя Беинса Дуно твърди така, както и Кабала. От друга страна коко често в живота си жиждаме Ангели които са като дяволи и угаснали Пламени, както и унили Надежди?! ...

:) Вярно е, само че все пак е нужно да се отчита, че влияние върху човека оказва не само личното му име, но и другите му имена (включително галеното, особено ако много хора го употребяват), освен това датата на раждане и т.н. Дори и само зодиакалния знак да гледаме, един Пламен зодия Овен или поне с Марс в знак Овен, ще е доста по-пламенен от един Пламен зодия Козирог например.

Но името определено оцветява съдбата със собствени нюанси, които не са заложени никъде другаде и затова е важно! Обичам да наблюдавам и сравнявам мои познати с едни и същи имена, да търся прилики и разлики в характера, съдбата ... много е интересно и поучително. Правило ми е впечатление каква разлика се получава, когато например името е Нина и на друга Нина, която обаче е кръстена Николина, а това е само съкратеното, галеното име. На пръв поглед и двете проявяват някои черти, характерни за името Нина, но на един по-дълбок план Николина е по-сериозна, по-задълбочена, по-твърда (да не кажа коравосърдечна). Ако обаче повечето хора й казват Николинче (Николинке) - приликата с Нините отсъства. Разбира се, пак да подчертая, че рожденната дата смекчава или усилва аспектите, заложени от името. Най-добре е нещата да се разглеждат комплексно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви разкажа как избрах името на второто си дете. Всъщност не го избрах аз, а ми беше казано. Та значи в четвъртия месец от бременността получих едно кървене. Мислех, че ще загубя детето. Пих някакви хапове, кървенето намаля, но не спря. Точно когато свърши 4 месец, кървенето спря само и тогава сънувах един сън. В него една жена (баба ми би казала, че това е Богородица). Жената ми подаде едно бебе, момиче, на около 5-6 месеца. Аз го взех и го попитах :"как се казваш?" А то отговори, забележете, то говореше, въпреки, че такива малки бебета не могат да говорят . Бебето ми каза едно име, по-точно ми каза едно галено име, което може да бъде с първоизточник няколко имена.

Това беше.

Аз се събудих и вече знаех , че Бог ми дава име на детето, и същевременно ми предоставя избор, да избера измежду няколко имена, чиието галено название беше посоченото в съня. Роди се момиче наистина.

Разбирате, че от някои съображения няма да съобщя името.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично смятам, че човек притежава характера на този, на когото е кръстен... :P

Кръстен съм на дядо си, който се казваше Минко и най-много приличам по характер на него! Майка искала да ме кръстят Михаил, но баща ми се противопоставил, защото казал "другите деца ще му викат Мишка и ще му се подиграват" и така се стигнало до Максим :D:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моето мнение по въпроса за имената е ,че определено имат значение.Не мога да кажа до каква степен,но може би и не трябва.Опеделено наблюдавам голямо сходство в близки и познати с еднакви имена,дори се получава нещо като игра-открии сходствата.Независимо от възрастта и социалното ниво приликата се появява рано или късно.

И въпреки това не мисля ,че това е най-същественото.Има една амбивалентност в цялата тая работа.

Понякога все едно съдбата наглася така нещата ,като една орисница за да ни подскаже къде да насочим вниманието си ,върху какво трябва да работим в тоя живот.В тоя ред на мисли се сещам за една позната Любов се казваше....всички покрай нея мислеха ,че това е най-чуждото и чувство.

Странно нещо са това имената...толкова шарени ,многолики,дето има една дума за всекиго по нещо.

А в личен план аз съм кръстена на дядо си Никола(най-добрия дядо на света)и съм много щастлива от факта,дори сина ми наследи неговото име,просто бях убедена ,че ще имам син и ще се казва така много преди да познавам бащата на децата си.Много хора ме укоряваха,че го кръщавам на починал човек и всеки път в мен се надигаше едно негодувание и нежелание да робувам на предрасъдъци и догми.

За финал мога да кажа само ,че носещата живот под сърцето си бъдеща майка трябва просто да се вслуша в него и тогава избора на име става много лек.(нека татковците не се обиждат,а ако имат тази чувствителност нека просто и се доверят)

Чудя се ако родителите много спорят за името на детето и в послесния момент го променят дали това оказва влияние?

Ами хората с две имена?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В номеролгията се взимат в предвид и трите и това което е второ например Михаил- Мишо.Не е добре да се кръщават да деца на починали хора.Както и животни с име на определен човек.

Редактирано от mihailo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“В любовта ние повтаряме и призоваваме любимия, изричайки името му. В ненавистта си хулим и унижаваме ненавижданото чрез неговото име. И се молим ние, и проклинаме чрез името, произнасяйки име... С име и слово е създаден този свят, и се крепи на тях. Всяко живо същество носи своето име. С име и слово живеят народите, с име и слово тръгват милиони хора."

(Ф.А.Лосев - "Философия на името")

Българските имена

Името на всеки човек е филтър, който не пропуска определени негативни сили да го атакуват. С този филтър всеки един трябва да издържи на атакуващите го психични енергии. Колкото по-малко твърди гласни съдържа името, толкова филтърът е по-плътен. И обратно, колкото повече са твърдите гласни, толкова по-уязвим е човек за атаки. Познавайки силата на духа, който предстои да се превъплъти, още през бременността на майката, Ние (Господарите на карма) внушаваме подходящото име.

Откровение за името откъс от книгата на Мариана Везнева "По спиралата на еволюцията"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×