Jump to content
Порталът към съзнателен живот
seilar

Името на човек - има ли значение

Recommended Posts

Хубаво е да се държи на българските имена, но...Много от имената с които сме свикнали не са български или са български, но с чужд корен.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Не е важно да се държиш формално за традицийте . А поне мъничко да ги разбереш . Те са отминалото , но говорят ,  със  съдържанието си . То е част от ,,опознай себе си" .

Нали знаеш за индианските имена . В миналото така са назовавали на всякъде  . Името да говори за съдържанието . Постепенно , това е отминало , Сега го наричаме традиций .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първобитните хора са вярвали в магическата сила на името. Смятали са, че наричането по един или друг начин на детето ще му донесе определени качества, определена съдба. Например: Храбър, Весел, Хрисим и т.н. и т.н....
Не само в България, но и в Египет и Индия е съществувала практиката да се дават две имена: едно явно и друго тайно.  Тайното име се знаело само от родителите на детето и жреца.
В някои туземни племена и до днес вярват, че името е тясно свързано с душата човешка. Както и че ако се изпише името на някого, се посяга на душата му...
Табу върху името на вожда е друга древна практика, която забранявала произнасянето му под страх от смъртно наказание (това все пак не е най - учудващата причина за смъртно наказание, която съм срещал - № 1 е убиването на очилати хора в червенокхмерска Камбоджа). Ако името на вожда означавало название на обект от неживата или живата природа, то на съответния обект се давало друго название. За да може да остане вожда в историята на племето му се давало друго име.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има една сентенция - ,,Посей действие да пожънеш навик. Посей навик да пожънеш характер. Посей характер да пожънеш съдба.''

Всеки ден си ,,повтаряме'' името, с което си ,,вървим'' още от раждането. Вероятно на по-дълбоко, субективно ниво това ме ,,свързва'' и с ,,образността'' на хора или исторически личности, чийто жития и бития възпроизвеждам в паметта си. Дали с ,,образа'' на бай Киро - магазинерът, или на бай Киро - пияницата, вече е въпрос на някакъв избор. Както се казва ,,хубаво е да познаваш повече хора''.

Вероятно и малкото име на психиатъра, сложил табелата на входа на поликлиниката с текст ,,За разбралите смисъла на живота - кабинет 406", е също Киро, но стиска ли ми да направя и тази ,,връзка'', :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Първобитните хора са вярвали в магическата сила на името. Смятали са, че наричането по един или друг начин на детето ще му донесе определени качества, определена съдба.

Всички сме чували идеята ,, човека е слязъл в материята " . Един аспект на това слизане е изграждането на днешното логично , предметно мислене .Този процес е плавен . Постепено сме придавали все по голямо значение на материалните предмети , давали сме им имена и сме се учели да говорим боравйки с тях .Та това даване на имена е било според качествата и взаймо връзките на предмета с останалите предмети .

Това после

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×