Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Вегетарианството като защита на животните


Recommended Posts

Могат ли Орлин и всички фанатични вегетарианци, писали по-горе, с ръка на сърцето да кажат пред Бог "Обичам човека до мен и когато яде месо, мога да живея заедно с него и да го уважавам колкото уважавам себе си. Обичам този селски дядо, който тегли ножа на прасето дето е гледал за домочадието си, обичам детето, което е натиснало малкото котенце в пясъка..." ?

Първо, аз според теб фанатик, мога! С ръка на сърцето! Обичам човека, но не и действията му! Ти можеш ли да обичаш примерно дядото, който е теглил ножа току що на детето ти? Защо си мислиш, че разликата е толкова голяма? За Вселената между нас и прасето разликата е един микрон... не виня никого, но не мога да бъда на страната на насилието. Почти съм сигурен, че с твоята фиксирана невротично в захарната бонбоненост психика, която не позволява адекватно цялостно расъждение въз основа връзка с обективната реалност, не си гледала филма, който би бил реална основа за адекватна дискусия: земляни. Гледа ли го? От-до?! Не одобрявам насилието! Това е моят избор. Ти може би обичаш дядовци, теглещи ножа на внучетата и прасетата си, както и дечица, убиващи котенца и по-малките си братчета. Твой избор! Не обичам насилието в действията на хората, не самите хора, има разлика. Ако повечето хора ядат месо по навик и от неинформираност, специално участващите в индистрията на кланиците са информирани но поради сърдечната си откъснатост, са психопатно жестоки в действията си.

Хубава тема! Провокира човечността в нас. Колкото е безчовечно да се отнасяме жестоко към животните, толкова е безчовечно и да осъждаме някого за неговия личен избор.

Донке, четеш без да виждаш - избирателно, филтрираш изкривено. Правиш го редовно. Отговорих по-горе, че това, което ме ранява, е не месоядството, а жестокостта. Тоест, според теб, имаме право да бъдем жестоки като личен избор?! Нима? Ако някой дойде и започне да се гаври пред очите ти с децата ти, ти вероятно би уважила най-спокойно личния му избор? Според логиката ти, да! Ако темата не отговаря на писаното, сменете заглавието на темата! Или изтрийте - и без това вече се чудя в портал за съзнателност ли пиша или във форум на касапи, поне по твоите разсъждения клони къй второто...

Линк към коментар
Share on other sites

Ще се опитам да не повтарям дословно Орлин,с когото съм съгласна на 100%.

Уважавам Избора на всички месоядци,мъжете ми -сина ми и съпруга ми ядат месо и пак ги обичам...

За сина ми е въпрос на време да стане вегетарианец,защото вече влиза в учението по собствен избор и е много състрадателен към животните.

Искам обаче да уважават и моя Избор на ненасилие над живите същества.Никого не осъждам,всеки е на собственото си еволюционно стъпало и коя съм аз,че да му казвам какво да яде и пие...

А колкото до детенцето-Ще се намеся и ще му обясня какво изпитва котето.Защото от мои наблюдения,при такива деца липсва възпитание върху темата Добро-Зло.Няма кой да им каже кое е Добро и кое е зло,просто защото и родителите им нямат такова.И няма да го оставя да малтретира котето-и то душа носи...

При една душа,която идва в инкарнация чрез теб,основните неща са да я опазиш и отгледаш на физическо ниво до пълнолетие и да и дадеш правилното разбиране за Добро и за Зло.Повече и да искаш,не можеш да я промениш.Тя си има собствен път и съдба,която обаче ще бъде повлияна от Избора Добро-Зло.

Зло е да причиняваш страдания на другите същества и да подкрепяш правенето на такива,пък било и с мълчание.

Винаги има ИЗБОР.

Линк към коментар
Share on other sites

Би ми се искало само темата да не прераства в лични нападки, проективни етикетирания и т.н. Нека сме зрели хора и уважаваме мненията си! Донка, наистина те уважавам! Да, не съм съгласен с разсъжденията ти! Но теб като личност те уважавам! просто като човек казвам: много ме заболява при вида на насилие над животните. Затова реагирам по-остро - защото като гледам филм като споменатия по-горе и сякаш мен ме колят и пърлят жив. Вижте какви експерименти правят учените на живо - с милиони животни годишно, какви изтезания. Как се щавят прасетата живи. Как се дерат животнит еживи или им с езабиват метални пръти с ток в червата. Вижте как се отглеждат. Как животни, хвнатаи от диват априрода за кожи, се държат в клетки един на един и се въртят там нон стоп, защото са свикнали на свобода. Вижте как след това ги полуубиват като им скачат на чрепа и после ги дерат живи - вижте очите им! Имали ли сте кученце? Или котенце? С тях се получава такав адълбока душевна връзка, каквато и с човек не се получава. И мислят и чувстват и всяко е индивидуалност. А ние ги дерем и ядем. Хубаво! Така да е, но нека има стандарти з атова. Нека бъдат гледани според изискваният ана природата си. Нека имат пространството. нека са на паша. нека се размножават есте4ствено, а не като машини за нон стоп раждане и доене. Нека се гледат с любов и приятелство с тях. Нека бъдат индивиди, а не продукция! И който иска, д аги яде тогава. Но, вс епо-малко ще стават трупоядите. Изисква го и глобалното изхранване. Вижте клиповете от по-горе. основната част от цялото зърно отива за свръхотглеждането на животни, а не за хората - а в Африка и Азия умират от глад хора... основна част от замърсяването и парниковия ефект е от свръхпромишленото отглеждане.

хайде да се уважаваме!

Линк към коментар
Share on other sites

Като чета kuki се сещам за телеологията, чиито виден привърженик е Юнг.

По Википедия:

"Телеологията (от старогръцки: teleos - достигнал целта; logos - учение, наука) е идеалистическо учение, според което всичко в света е целесъобразно. Привържениците на телеологията считат, че всичко в света е сътворено от Бога така, че едно нещо служи като средство за друго. Енгелс обобщава възгледите на телеолозите: "Котките били създадени, за да изяждат мишките, мишките - за да бъдат изяждани от котките, а цялата природа - за да доказва мъдростта на твореца".

A не е ли целесъобразно?

Миналата година си отгледах коте, по неволя, намерих го до нашия двор, очевидно на няколко дена само, какво се е случило с майка му не знам. Отначало беше у дома, хранехме го с едни специални биберончета и млека, после като поотрасна го пуснах на двора. След известно време, както си бяхме двамата на двора, гледам - скок и моя "възпитаник" си хвана един скакалец. Първата ми реакция беше да спася скакалеца, дори протегнах ръка, викнах му, котето се стресна и почти го изпусна ... Но в следващия момент разбрах, че неправомерно се намесвам, това е неговия пръв улов (преди това много скачаше по мухите и всякакви летящи и пълзящи насекоми), а и скакалеца вече беше поповреден, едва ли щеше да живее още дълго, ако го пуснехме. Та ... в крайна сметка котето го изяде.

Линк към коментар
Share on other sites

Виждам, че тематта се измести към призива – да си хапнем и месце, не е страшно. Ами аз си хапвам. И затова и не взех до сега участие тук. Но не мога да ви разбера? Дори думи на Учителя впрегнахте в усилието да докажете колко фанатизирани са вегетарианците?!?

Куки пише:

Ям понякога месо, благодаря за него, не се чувствам нещо повече от когото и да било.

За кое благодариш? За това, че едно животно е било убито по безкрайно жесток начин за да си хапнеш месото му?! Ако си поставена при условие да оживееш или не, тогава може да се благодари – на животното, което е дало живота си за да може човекът да се спаси, да запази своя. Но това, че си хапваш блажено пържолката, когато животът ти не зависи от нея, то каква благодарност може да има тук? Освен към касапина... Виждам, че много хора са дали плюсче на Куки, което означава, че не вегетарианците се гордеят, а точно обратното...

Забелязвам, че с изключение на Мария-София и Гранат, всички останали са против вегетарианството май или поне обявяват вегетарианците за някакви фанатици, които им се надуват. Не ми е ясно кой кого обвинява? Аз както написах също не съм станала ангел небесен по отношение на храната. Но ако видя как се коли прасе, не бих яла след това от неговото месо. Нито се хваля, нито оправдавам с това, че не съм вегетарианец още. Все пак след като съм тръгнала по пътя показан ни от Учителя, то постепенно виждам как намалявам месото или почти не го ям вече. Но май излиза, че не съм била права.... – като ви чета.:(

В тая тема се получи нещо като осанна на месоядството? Чак Енгелс докарахте...? И цитати от Библията...

Тези които не са вегетарианци не мога да ги разбера – къде виждате гордост във вегетарианците!? Точно обратното. Много мои познати вегетарианци се чудят какво да измислят когато са на гости и домакините ги карат да ядат кюфтета, пържоли и т.н. Ако откажат – следва едва ли не обиждане. Това е криворазбраното българско гостоприемство. От друга страна се получава едно презрение към различния. Към този който не е като нас. И тук презрението не идва от страна на вегетарианеца, а точно обратното – от страна на дебелия мазен домакин с бирено коремче, който не може да си представи, че съществуват такива ненормалници, вярващи в разни глупости, съжаляващи животните, ставащи рано да играят като луди по полянките някакъв си танц, вярващи в нещо като Бог и ... нежелаещи да си хапнат от кюфтета му!

Но защо наблюдавам същото дори и тук? В Портала за съзнателен живот?! Хванали сте се за един цитат от Учителя...? При това не от беседа, а от книгата със събрани мисли за Любовта. Учителя има над 7000 беседи. Ако съберем мислите му за вегетарианството – „за” и „против”, то кое според вас ще натежи?

Да оставим на мира ескимосите, които не могат без месо. Петър Дънов говори на българи, на хора родени при климат позволяващ им да бъдат вегетарианци и дори е препоръчително. Но всеки ще стане такъв, когато му дойде времето. Насила хубост естествено не става. А ескимосите сигурно си имат други задачи и уроци...?

А с Орлин – напълно съм съгласна! Но за жестокостта към животните виждам, че има забрана да се пише тук, затова ще се изтегля в друга тема. Макар, че зверското умъртвяване на животните, което видях на филма ме накара да се замисля вече относно дори рибата, която купувам. Камо ли да съм благодарна за това, че си хапвам месце.

Стигнах съвсем импулсивно до това мнение – като видях какъв е процента на писалите тук срещу вегетарианците, обявяващи ги в лицемерие, гордост и т.н. А това относно духовното вегетарианство..? Ами от къде знаете духовното състояние на пишещите тук? Това е много сложно според мен. Извинявам се ако съм обидила някой. Понякога емоциите може би надделяват, но гледайки подобни филми ми се струва, че обикновен човек трудно би си сдържал емоциите. А и след като ви прочетох, болшинството.... :(

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Виждам, че тематта се измести към призива – да си хапнем и месце, не е страшно. Ами аз си хапвам. И затова и не взех до сега участие тук.

Благодаря за искреността Ани! 60.gif

Можеш ли да ни споделиш в какви моменти се налага да хапнеш и какви са усещанията ти? По необходимост някаква ли го правиш или някакво вътрешно изискване на организма? Има ли някаква реакция - и физическа, и психическа ако дълго време не с консумирала месо и хапнеш нещо?

Предварително благодаря за отговорите - мисля много хора тук се интересуват от тях - личният опит е далеч по-ценен и от най-брилянтните и умните разсъждения.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Ако човек яде нещо с чувство на вина, по-добре да стои гладен.

Нормално и правилно е да се благодари за храната. И особено за месната, защото е свързана с жертва.

Порталът за съзнателен живот според мене не е за това да се поддържат фанатично някакви благовидни теории, а да се приеме и осъзнае Реалността такава, каквато е, а пък после да се мисли как може да се подобри тя към по-добро.

Нужна е максимална честност за текущото състояние на нещата, затова са плюсовете - за честността, а не, че това е най-доброто и препоръчително поведение.

Съжалявам, че няма да мога да цитирам, но съм чела пример от Учителя как за един болен човек препоръчва да си купи точно определено пиле от точно определено място, защото именно то се е жертвало доброволно за същия човек.

Продължавам да считам, че човек трябва да се ръководи от вътрешния си глас с какво да се храни. Или поне да се опитва.

Линк към коментар
Share on other sites

Ани, темата имаше съвсем друга насоченост. После се появиха превъзбудени хора и почнаха да говорят превъзбудено.

Ето каква беше моята реакция по въпроса:

Уф, пак почна спор за вегетарианството. .....

Но ето, например, какво ни казваш ти. От думите ти разбирам, че вярваш колко добро е вегетарианството и особено много неодобряваш онези с кюфтетата "дебелия мазен домакин", които се отнасят толкова зле с вегетарианците.

От друга страна не си вегетарианка.

Е, кажи сега какво да мислим? :)

И ако говорехме наистина за защита на животните, то механизираното производство на мляко ги тероризира не по-малко от тяхното заколване, както съм описал по-горе в същия "уф" коментар.

А какво да кажем за домашните животни и нашите разбирания за това как трябва да се гледат. Какво да кажем за онова семейство вегетарианци, които подложили котката си на вегетарианска диета, от което горкото животно заболяло. Или за държането на котки вкъщи?! Домашна котка не означава да затвориш котката в един апартамент. Тя трябва да живее най-вече в двор.

Или какво да кажем за кастрирането на домашните "любимци"?!

Какво да кажем за това, че разширилите се земеделски площи са довели до унищожаването на животински видове и намаляване на популациите на зайци и диви свине?

Всяка година прибирането на реколтата с механизирани средства води до изпочупване на яйца на дивите птици и до физическо унищожение.

Христо6 беше пуснал една тема относно това дали при някой условия убийството на човек е оправдано.

Нивото на емоционалния кипеж при обсъждането на вегетарианство и месоядство е много по-голям, отколкото в онази тема. Идете, проверете, убедете се сами.

Това лично мен ме кара да се замислям.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Много вярно, но... нека да обърнем палачинката.

Материята влияе на Духа и навикът има значение, но...

Нека дадем възможност на Духа да поеме полагащата му се роля той да променя материята, нуждите и навиците й, слушайки вътрешния си глас.

Ще кажете - гласове много. Да, но най-тихият, на Духа, е най-верен.

Ослушвайте се и Го следвайте.

Не изпадайте в лицемерие, не бъдете по-святи от Светците, нито по-учители от Учителите...

Прекалените емоции и особено осъждането водят не до положителна промяна, а до противопоставяне.

Грешен подход. Дайте шанс на Различните да... бъдат с вас.

Линк към коментар
Share on other sites

Гордостта. Чувството на превъзходство. Убедеността, че съм нещо повече от примитивните месоядци. Себеусещането, че съм по-висше създание. Подтикът да игнорирам фактите от живата природа и да се изкарам по-праведна от Господ, Създателя на всичко живо, на природния кръговрат, в който ядем и биваме изяждани. В желанието да се изкарам права пред Подателя на Живота и Смъртта, утвърждавайки днешния мимолетен миг пред силата на Вечността. Отричането, че едно живо същество може да се пожертва доброволно за доброто на друго живо същество, когато му дойде времето. Невъзможността да приемам жертвата на друг за мене и да съм благодарна за нея. Илюзията, че растенията са по-нисши живи същества от другите живи същества.

Това е бунт срещу Бога и Неговото Творение.

За да се смиря, правя обратното на това, което ме води до възгордяване.

Ям понякога месо, благодаря за него, не се чувствам нещо повече от когото и да било.

Права си, кукичке (вземете, че се регистрирайте под собствените си имена де), ако твърде много се пеним срещу лешоядците, може да идва от гордост. Като се наблюдавам от позицията на вътрешния си зрител и анализирам мисловните си движения и реакции във връзка с тази тема, осъзнавам че при мен в случая идва от една защитно агресивна нападателност, сублимирана до изказ. нападателност, идваща като реакция на много силното жегване, което изпитвам при вида на насилието. Та, да - не съм достатъчно силен, за да съм абсолютно спокоен при вида на гаврите с по-малките ни братя, в огромната си част от които носят повече човечност, доброта и свързаност с Вселената от преките или косвени участници (например чрез парчето леш в чинийката си, по този начин заявяващи ДА на тази диаболична индустрия) в гаврещата се с живота индустрия по жестокото им отглеждане и кошмарното им убиване.

Като чета kuki се сещам за телеологията, чиито виден привърженик е Юнг.

По Википедия:

"Телеологията (от старогръцки: teleos - достигнал целта; logos - учение, наука) е идеалистическо учение, според което всичко в света е целесъобразно. Привържениците на телеологията считат, че всичко в света е сътворено от Бога така, че едно нещо служи като средство за друго. Енгелс обобщава възгледите на телеолозите: "Котките били създадени, за да изяждат мишките, мишките - за да бъдат изяждани от котките, а цялата природа - за да доказва мъдростта на твореца".

Юнг е бил също на страната на Хитлер и много съвременни психоаналитици го смятат за расист и не се гордеят с това му отношение. За тук там добрите му попадения и хипотези в областта на символиката, това е ясно. Но освен зърното, има и плява и това, че името му се е наложило, не означава че е нужно да се догматизираме и да го цитираме като голямото величие. Същото важи между другото и за учителя и за исус и за който и да е - както казва Сидхарта гаутама: "Не ми вярвайте, мислете, проверете, бъдете самостоятелни." В западната култура тръгва едно твърде странно разбиране - още от еврейската бумага. Бумага, която като махнеш от нея родословията на евреите и брийфингите на шумерските, акадски, вавилонски и египетски легенди, не остава много. Та, в тези съкращения на по-древни легенди в стария завет някъде се казва как някакъв си характеропатен "мебесен" персонаж видите ли, хортува на дивите двуноги земляни, че имали право да ядат другите съзнателни същества. Става дума за т.н. елохим (което е е мн. число и се отнася до раса, а не до едноличен бог, което е по-късна приумица) или както по-късно започнали голите маймуни да го наричат, господар, съкратено, господ. Та, в западната култура още от там тръгва психопатията! Широка тема!

Напротив KUKI казала си го толкова простичко и ясно.Важно е човек да слуша вътрешния си глас.:)

Мда, този вътрешен глас, ако е наистина слушан милият, сигурно шепне : "кажи ДА на насилието в касапската индустрия като сега отидеш в Т-маркет и си купиш вратни пържоли от прасенце!..." Мдааа

Виждам, че тематта се измести към призива – да си хапнем и месце, не е страшно. Ами аз си хапвам. И затова и не взех до сега участие тук.

Благодаря за искреността Ани! 60.gif

Можеш ли да ни споделиш в какви моменти се налага да хапнеш и какви са усещанията ти? По необходимост някаква ли го правиш или някакво вътрешно изискване на организма? Има ли някаква реакция - и физическа, и психическа ако дълго време не с консумирала месо и хапнеш нещо?

Предварително благодаря за отговорите - мисля много хора тук се интересуват от тях - личният опит е далеч по-ценен и от най-брилянтните и умните разсъждения.

Аз също си хапвам и не се гордея с това. Ям понякога риба. Когато бях малък, баба би закачаше в двора рибки, които ставаха на чируз. Сега си го купувам от магазина - 40гр., 2.60лв. ... Като знам сега как тези рибки стигат до найлоновите торбички в магазина обаче, утвърждаването на собственото ми поведение би било невротична рационализация, бягане от реалността. Така че съм сигурен, че и рибата ще намаля силно - ако не веднага, то след време.

Ако човек яде нещо с чувство на вина, по-добре да стои гладен.

Нормално и правилно е да се благодари за храната. И особено за месната, защото е свързана с жертва.

Порталът за съзнателен живот според мене не е за това да се поддържат фанатично някакви благовидни теории, а да се приеме и осъзнае Реалността такава, каквато е, а пък после да се мисли как може да се подобри тя към по-добро.

Нужна е максимална честност за текущото състояние на нещата, затова са плюсовете - за честността, а не, че това е най-доброто и препоръчително поведение.

Ами именно, да бъдем реалисти! Като си "хапваме" месце (колко невинно звучи) се подписваме за грозмата индустрия по убийства и изтезания при отглеждането и индиректно участваме в нея. Това е реалността. Добрият вариант тук би бил, ако толкова ни се яде мърша, да бъде от екологично отглеждани животни - свободни, щастливи и обгрижвани с любов преди все пак насилствената им смърт. Пак е убийство и робуване на влачената с хилядолетия психопатна традиция, но все пак е добър компромис.

Съжалявам, че няма да мога да цитирам, но съм чела пример от Учителя как за един болен човек препоръчва да си купи точно определено пиле от точно определено място, защото именно то се е жертвало доброволно за същия човек.

Продължавам да считам, че човек трябва да се ръководи от вътрешния си глас с какво да се храни. Или поне да се опитва.

Да, и аз съм чел - например свинско с вино. Но само при болен човек, при неразположение. Следвайки тази логика, по-голямата част от човечеството, гризящо плът, зад което поведение стоят кошмарни мъчения и касапници - тази част от човечеството си е доста болна, щом и е нужно постоянно да се захранва с леш. А за вътрешния глас - блазе му на човек ако си мисли, че вътрешният му глас е този, който му нашепва да причинява такова дяволско насилие чрез поведението си на индиректно съгласие с него чрез плътоядството си. Блазе му!

Ани, благодаря ти за включването!

.....................................................................

Малко размисли по темата: Дали вегетарианството е за всеки. Перифразирано това звучи: дали пък месоядството не е за мен?

За кого е подходящо месоядството?

1.) За хората, ядящи месото по силата на навика. Навик и сугестии за нормалността на месоядството идващи за съжаление от хилядолетия, а в наше време силно раздухвани от адската касапска индустрия. Подходящо е за хората, вървящи по течението. Нашите родители са месоядци. Моите поне са. Не са лоши хора. Не ги виня. навикът е втора природа, а променянето му изисква съзнание и психична гъвкавост, която често се губи в годините. Та - за този огромен клас хора явно месоядството е подходящо. Просто имат силно залегнали програми за нуждата от него и нормалността му.

2) За хората със специфична характеропатна структура. Това не са диагнози, просто засилени характерови черти, които не пречат на самите имащи ги, но на социума - в случая на по-широкия социум, който включва обществото и на по-малките ни братя, животните! Нарцистично-дисоциална характеропатия, при която сърцето тотално се е откъснало от пулса на Вселената. За нарцистичния социопат неговото грубо удоволствие (той не е сподобен на по-фино) е най-важното, вселената се върти около него. Състраданието и емпатията са напълно изключени, прерязани от социопатията му. За такъв човек причиняването на страдание на съзнателни същества не само, че не носи вина или какъвто и да е когнитивен дисонанс, но носи радост и удоволствие! Тук, измежду пишещите в този форум, няма такава извадка. По вече не толкова широкия свят обаче я има в изобилие - за срам на човечеството. такова прекъсване на връзкат ас човечността се явява компенсация за преодоляване на невротични движения от ранните години. За да се справи детето с болката или лишенията си при възпитанието си, психиката му реактивно загрубява, откъсва се от фината си душевност. Та - за такива хора яденето на месо очевидно е съвсем подходящо. Тук сте прави обаче, че външното вегетарианство не е гаранция за доброта и човечност. Един такъв характеропат може да бъде външно вегетарианец, но вътрешно и по поведението си изцяло да престъпва законите на доброто.

3) За хората с невротична психична структура, ползващи невротични психични защити при месоядството си. Аз самият съм човек със завишена тревожност, която ясно осъзнавам и чрез поддържането на самосъзнанието си будно, намерението си и други методи трансформирам в сила и мотивиращ заряд. Ако сега сам прочета мненията си в темите за вегетарианството от преди няколко години, те в огромна степен се припокриват с тези на някои отъ сега пишещите. намирах си 101 извинения, изпод вола намирах телета и от девет кладенеца вода вадех, за да рационализирам защитно месоядството си. Собственото си или на някой около мен. Човекът с невротично разсъждение е чувствителен, раним, дълбок, фин човек. Каквито са опониращите тук в темата. Дълбоко добър човек е с живо сърце, което има връзка с цялостния пулс на живота! Невротичните защитни механизми обаче именно това правят - защитават! Понеже такъв човек е фин и чувствителен, психиката му автоматично отрича и изтласква актуалната информация, която го наранява, избутва я, отхвърля я. измежду т.н. духовни хора се наблюдават подобни невротични фиксации. Духовният, като защитен механизъм, се фиксира в позитивното мислене, автоматично отричайки и изтласквайки нараняващата го актуална реалност (в случая ужасните факти зад парчето мърша в меговата или на ближния му чиния). На съзнателно ниво се проявява защитна рационализация, тоест въпросното вадене на вода от девет кладенеца с цел обосноваване на поведението - в случая мършоядството. При дискусия филтрирането през защитните механизми в психиката на такъв човек не позволява реално следване на логически разговор, защото се получават недовиждания, изкривявания, свръхобобщения и проекции - поради "сляпото петно" в мисленето, което не позволява обективен сблъсък с реалността -грозна, хубава или каквато е. Самото позитивно мислене, което е нещо чудесно при една оцялостена психика, при невротичните процеси се явява гориво за изтласкването на нежеланите реалии и рационализациите! Това не адресирам до никого, просто разсъждавам, на база наблюденията си на отговорите в тази тема, наситени с доста когнитивни сривове поради психичните защитни механизми. Човекът отбягва да види реалността, за да не го заболи още повече и бяга в розовото си мислене. За тази група от хора месоядството е подходящо - води до известно огрубяване и добър резонанс с грубата реалност. Другият изход би бил издържане на нараняването при директния сблъсък с реалността каквато е и оцялостяване на психиката по по-вътрешен начин. Вижте филма "земляни", мили хора, вижте го многократно. Приемете, че това не са отделни случаи, а стандартният начин за изтезаващо отглеждане на животните и кошмарните им убийства. Това са фактите! Тогава невротичните рационализации по отношение на плътоядството се сриват - заболява. Както и да е!

...

Тъй като засега очевидно месоядството е пдходящо за голяма група от голите маймуни (т.н. човек), според мен са нужни закони, които да регулират начина на отглеждане и убиване на съзнателните същества, в които така или иначе голата маймуна ще впие зъбките си!

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, все още си твърде емоционален; прочее, както винаги и това си има чар.

Може да ме наричаш на галено "Кукличке" или "Блонди", толкова ми е умът...

Мога да се впусна в разсъждения с какво човекът допринася за запазването и обогатяването на видовото разнообразие при животните, как им осигурява освен оцеляване, добра и редовна храна до смъртта им, без мъките на дивите условия и на старостта в края на живота им...

Може пък животните да не са съгласни да живеят и да умират единствено от естествена смърт, без да са допринесли за живота на останалите видове?!

Знам, че прекалявам с провокациите, но все пак може би въпросите ми имат основание?

Истинското си име не желая да споделям публично поради горчив опит с психоенергийни атаки в нет-пространството.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, прекрасен клип! :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Мога да се впусна в разсъждения с какво човекът допринася за запазването и обогатяването на видовото разнообразие при животните, как им осигурява освен оцеляване, добра и редовна храна до смъртта им, без мъките на дивите условия и на старостта в края на живота им...

Може пък животните да не са съгласни да живеят и да умират единствено от естествена смърт, без да са допринесли за живота на останалите видове?!

Знам, че прекалявам с провокациите, но все пак може би въпросите ми имат основание?

Ами, Куки прекаляваш с провокациите защото виждаш, че 90% от пишещите са на твоя страна и те аплодират. :) Ако ти се бяха нахвърлили така, както се нахвърлиха на Орлин или на мен...? Например ти си казваш, че си хапваш месо и никой не те подлага на кръстосан разпит от рода на този:

Виждам, че тематта се измести към призива – да си хапнем и месце, не е страшно. Ами аз си хапвам. И затова и не взех до сега участие тук.

Благодаря за искреността Ани! 60.gif

Можеш ли да ни споделиш в какви моменти се налага да хапнеш и какви са усещанията ти? По необходимост някаква ли го правиш или някакво вътрешно изискване на организма? Има ли някаква реакция - и физическа, и психическа ако дълго време не с консумирала месо и хапнеш нещо?

Предварително благодаря за отговорите - мисля много хора тук се интересуват от тях - личният опит е далеч по-ценен и от най-брилянтните и умните разсъждения.

Донке, аз на себе си още не съм отговаряла на подобни въпроси. Ям риба и то веднъж в месеца. Затова казвам, че не съм вегетарианка. Защо точно аз трябва да отговоря на тази канонада от въпроси? Защо не ги зададе на другите участници в темата? Че и психиката намеси! :o Не съм се интересувала от подобни неща. Ям каквото ми се яде и толкова. :feel happy:

Но имам близки, които са вегетарианци и не смеят на гости да отидат. Защото биват подхващани за най-малкото и правени за смях. Или дори обиждани ако откажат да ядат месо.

Куки, нищо не ям с чувство за вина. Относно рибата не изпитвам вина. Яла съм и охлюви, и миди... Затова писах, че не съм вегетарианка. Когато съм на гости или на някакво празненство - ям каквото ядат и всички останали. Но постепенно започвам да се отказвам от месото.

Аз се възмущавам от това, че ако някой се обади в защита на вегетарианците - веднага му се нахвърлят всички. И това в сайт в който се говори за учението на Дънов! Веднага такъв човек се обявява за фанатик, вменява му се гордост...На Орлин му е тежко от гледания филм. При мен се получи същия ефект от този филм. Но разбрах, че в темата за вегетарианството - за животни и за лошото отношение към тях няма да се говори. Нямало общо между жестокото убийство на животни и хапване на месце. Става въпрос само дали е здравословно да ядем месо или не. Дали вегетарианството е подходящо за всеки? Не дали е редно да се убиват животни? Това било друга тема... :rolleyes:

Знам, че има много престъпници - вегетарианци. Знам и думите на Христос - че не е важно това което влиза в устата ни...Затова и не взех отношение по тази тема в началото. Не съм писала май и в другите вегетариански теми.

Но когато гледам с какво безразличие и студенина говорите за животните, то тръпки ме побиват. Животните едва ли не трябва да са щастливи да се жертват за нас! Става въпрос само за нашите здравословни проблеми. Спомням си един филм "Спомен за близначката" с Невена Коканова. Там една жена питаше как трябва да яде костенурките за да се излекува от нещо - да ги готви или живи. Та и ние тук май сме готови на всичко за здравето си. Може би ако някой ни каже, че е полезно да пием кръв от живо животно и това ще направим. Като между другото ще продължим да си цитираме Учителя за Любовта...

Линк към коментар
Share on other sites

Защото биват подхващани за най-малкото и правени за смях. Или дори обиждани ако откажат да ядат месо.
Да предупреждават по телефона, че не ядат месо. А ако ги обиждат , да си ходят, значи въпросните домакини не заслужават гостите си.

Аз се възмущавам от това, че ако някой се обади в защита на вегетарианците - веднага му се нахвърлят всички.
Айде, айде. Сайтът е провегетариански. Просто някои се опитват да внесат умереност, така както я разбират. Ако човек няма условия винаги да се храни без месо, виновен грешник ли да се чувства ? :) И аз като съм ял месо съм благодарял на Бог за храната и може би и понякога съм молил за прошка.

Знам, че има много престъпници - вегетарианци.
Не са много. Някои казват, че Хитлер не е бил вегетарианец и че е ял свински пържоли.В този сайт е хубаво, че състрадавате на животните, но май повече състрадавате на тях, отколкото на Хомо Сапиенс.
Линк към коментар
Share on other sites

О-ох, взех да се уморявам.

Въпросите задавам, за да се развие темата от други гледни точки. Не ме интересува кой ме подкрепя и кой - не.

Имам опит и в двата вида хранене, с месо и без. Утре, ако имам желание, ще изтъкна доводи в полза на вегетарианството.

Защо приемате изказванията ми лично, не зная.

ПП. Като вегетарианка никога не съм имала проблеми с храненето някъде на гости. Ям хляб и салата, давам мръвката на някой желаещ и готово - всички са доволни.

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

Ани ,

ти знаеш ,че по ПЪТЯ е доста самотно,особено когато излезеш от етапа на "духовния буламач"/термина е на Борислав,много ми харесва/

и навлезеш в нов кръг на спиралата...:wub:

Линк към коментар
Share on other sites

Виждам, че тематта се измести към призива – да си хапнем и месце, не е страшно. Ами аз си хапвам. И затова и не взех до сега участие тук.

Благодаря за искреността Ани! :feel happy:

Можеш ли да ни споделиш в какви моменти се налага да хапнеш и какви са усещанията ти? По необходимост някаква ли го правиш или някакво вътрешно изискване на организма? Има ли някаква реакция - и физическа, и психическа ако дълго време не с консумирала месо и хапнеш нещо?

Предварително благодаря за отговорите - мисля много хора тук се интересуват от тях - личният опит е далеч по-ценен и от най-брилянтните и умните разсъждения.

Донке, аз на себе си още не съм отговаряла на подобни въпроси. Ям риба и то веднъж в месеца. Затова казвам, че не съм вегетарианка. ...... Не съм се интересувала от подобни неща. Ям каквото ми се яде и толкова. :feel happy:

:feel happy:Благдаря, Ани! И за мен това е естественият начин на хранене! И аз се храня така и се опитвам да не намесвам емоции в това, особено негативни. Те тровят и най-полезните храни. Благодаря за всяка хапка с любов и дъвча, макар и със съмнителен по качество вече набор зъби, достатъчно дълго. Не зашото така трябва или защото е вредно да се гълта бързо. Не. Защото ям с любов и се наслаждавам на вкуса на всяка хапка. Такава съм си - обичам да ми е хубаво... :feel happy:

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Ако човекът е попаднал в някакви условия, в които не може винаги да се храни без месо, това значи ли че не му е дошло времето да е вегетарианец ? Има ли такова време ? Има ли синхрон между външни условия и вътрешен порив ? Ако вътрешният порив е достатъчно силен, означавали ли че неговото събуждане ще съвпадне с подходящи външни условия ? Например някой е вегетарианец и отива в казармата за една година ( вече няма наборна де), и там да се чувства ли виновен че яде месо ?

Линк към коментар
Share on other sites

В този сайт е хубаво, че състрадавате на животните, но май повече състрадавате на тях, отколкото на Хомо Сапиенс.

Хриско, когато някой започне да се оплаква, че състрадавали повече на животните отколкото на хората,то 80% съм сигурна, че не му пука нито за животните, нито за хората. В тази тема стана дума, че вегетарианството освен диета е и нещо друго...

Но и аз се уморих от този спор... :(

Линк към коментар
Share on other sites

В този сайт е хубаво, че състрадавате на животните, но май повече състрадавате на тях, отколкото на Хомо Сапиенс.

Хриско, когато някой започне да се оплаква, че състрадавали повече на животните отколкото на хората,то 80% съм сигурна, че не му пука нито за животните, нито за хората. В тази тема стана дума, че вегетарианството освен диета е и нещо друго...

Но и аз се уморих от този спор... :(

Къде видя оплакване ? И как си измери процентите ? :) Просто ти казах какво ми е впечатлението. Кога съм казал, че вегетарианството е само диета ? Не се вкарвай във филми. :sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...