Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Вегетарианството в Духовния Път


Recommended Posts

  • Отговори 175
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Мисля, че е вредно, ако ядем нещо, което не ни е вкусно (насила), както и ако имаме чувство за вина заради това, което ядем.

Друг въпрос е, ако някой иска да приложи режим, за да свали тегло - най-лесно и без гладуване става като изключиш само месото.

Линк към коментар
Share on other sites

Споделям само като моя лична опитност...

За мен лично духовният път е пътят, който имам да измина към Божественото в себе си. Към това себе си, което е сега и тук в тази роля и това тяло. Вегетарианството беше за мен лично онази граница, която показа докъде съм успяла да се науча да усещам и да "чувам" физическото си тяло, а не сляпо да следвам наложени ми стандарти за добро, вкусно и пълноценно хранене.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Донка, това имам предвид. Да чуваме тялото си, да ядем каквото, колкото и когато ни е вкусно на нас. Аз от няколко години не ям месо, но ям риба от време навреме. И я ям защото ми се дояжда, както и торта например :)

Редактирано от Mia15
Линк към коментар
Share on other sites

Сега ми е важно да се науча да отличавам защо ми се "дояжда" нещо. Усетих, че има неща, които ми се дояждат, но още докато са в устата ми вече усещам, че не са ми вкусни и стомахът ми започва да дава ясни сигнали, че не желае да ги пращам там. Ако все пак ги изпратя, си поемам последствията, но те ми държат влага доста време. Такива храни са например вафлите, сладоледа, тортата и всичко, което съдържа захар.

В други случаи и видът и миризмата на храната предизвикват силно "дояждане", но после усещам тежест и знам, че не съм имала нужда от това или поне не от количеството, което съм изяла.

Риба почти не ми се дояжда и дори вече видът и миризмата не ме изкушават. Няколко пъти само усетих не точно дояждане, а по-скоро нужда и то от малко количество риба - печена на скара, пушена и маринована. Не изпитах никакво колебание дали да хапна в този момент. Имам нужда, обаче да усетя количеството, което ми е нужно.

Линк към коментар
Share on other sites

И аз правя горе-долу като теб, но не се опитвам да разбера защо ми се дояжда, приела съм, че ми се дояждат полезни неща (примерно плод), защото имам нужда, а торта - защото ми е вкусно. И ако се случи да започна нещо да ям и да не го искам повече, го оставям. Същото е и с напитките. Сигурна съм, че е строго индивидуално и всеки е добре да чува тялото си.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз съм против всякакви ограничения.

Това какво ядеш, не определя духовността или представата за нея.

Това да не ядеш месо, е по-скоро успокоение за душата и чувството за вина, че не си навредил, че и на теб да не навредят. Такъв уровен няма.

Ако ще цял живот да ядеш корени - както, между впрочем са живели в неолита + - някои диви животни, разлика няма.

Краят е един и същ.

Различията са в определението за духовност. Аз например нямам претенции за такава, други са решили, че това е тяхната броня за спасение, но къде е то?

Границите са условни, само едно нещо не е - смъртта.

И нека всеки да живее както сметне за добре и както реши, че е правилно, осъждането е ненужна оценка.

На духовността.

Самият еквивалент храна и духовност е езотерична приумица от Азия, която набира огромни последователи, които смятат, че храната им е пътят към Бога.

Е, не е :)

Линк към коментар
Share on other sites

Е, не е приумица от Азия. Учителя също казва колко важно е храненето. ... директно свързано развитието на мозъка и сетивата.

Други Учения появили се на Запад също говорят за важността на храненето, като се набляга не на вегетарианство, а на начина и условията на хранене (дори и да се яде месо).

Последно, естеството на слънчевото лъчение по време на раждането определя най-добрия начин на хранене на човека (развитие на мозък и сетива). А тези начини са цели 6 на брой,

А пък я си представи крайности като цигарки и пиячка колко увреждат мозъка и не само физическия, а за сетивата и усета да не говорим..... А пък цигарите директно влияят на човешкото съзнание вселявайки заблудата за фалшива свобода.....

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

А пък я си представи крайности като цигарки и пиячка колко увреждат мозъка и не само физическия, а за сетивата и усета да не говорим..... А пък цигарите директно влияят на човешкото съзнание вселявайки заблудата за фалшива свобода.....

Да, много си духовит.

Представям си хора по 200 килограма, едни щастливи и забавни.

Нито пият, нито пушат.

Просто са забавни хора :)

Всъщност виждам ги всеки ден. И много се забавлявам.

П.С.

Не завиждам на онези, които ще ги погребат един ден и имат същите тези килограми.

Редактирано от Ивета
Линк към коментар
Share on other sites

E, щом очите ти все към това ги влече..... :)

Нали знаеш, компенсация на нещо е

А това за цигарите сериозно ти го казвам. Много по-зле от алкохолизма е ....

Линк към коментар
Share on other sites

E, щом очите ти все към това ги влече..... :)

Нали знаеш, компенсация на нещо е

А това за цигарите сериозно ти го казвам. Много по-зле от алкохолизма е ....

Божко, придържай се към темата, а нравоученията запази за своята личност :) И без това искаш да изградиш ненужна харизма.

На мен впечатление не можеш да направиш.

Та темата е храна и духовност. Нищо повече и нищо по-малко.

Линк към коментар
Share on other sites

E, щом очите ти все към това ги влече..... :)

Нали знаеш, компенсация на нещо е

А това за цигарите сериозно ти го казвам. Много по-зле от алкохолизма е ....

Божко, придържай се към темата, а нравоученията запази за своята личност :) И без това искаш да изградиш ненужна харизма.

На мен впечатление не можеш да направиш.

Та темата е храна и духовност. Нищо повече и нищо по-малко.

Е то ти се отплесна.....поради коя от двете причини :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Най- грубия начин за набавяне на енергия е чрез храната, без значение дали е агнешко или салата, преди да направим следващата крачка требва да се научим да пестим енергията си, наи-големия консуматор е мозъка, а той се тренира лесно, тека съм чул :)) в интерес на истината ядем всякакви буклуци, пилета стават за дни кокошки :))) и т.н. има хора които могат да трансформират чуствата в енергия, други гледат слънцето / слънчево хранене? и т.н. здравословно е , икономично е :)) добре е

Линк към коментар
Share on other sites

Съмнявам се има ли въобще нещо, което да не съдържа духовен компонент в себе си... Дори привидното състояние на бездуховност може да крие в себе си огромен духовен заряд. Все си спомням за двете притчи - едната за брамина и змията и другата за овчаря, който се молел като прескачал тоягата си.

Абсолютно съм съгласна, че храненето не може да служи за някаква мярка за духовност и прогрес по този път. Виждам темата по своя личен начин, както го описах по-горе.

А вчера след като си пуснах мненията в тази тема ми се случи нещо, което отдавна желаех, но не можех да преодолея някакви задръжки в себе си. Без да изпитвам какъвто и да е глад, посегнах да опитам едно ястие на майка ми (почти постно). Още в момента, в който усетих хапката в устата си, вече знаех, че не трябваше да го правя. В подобни случаи преди се насилвах да глътна без да дъвча... После, естествено ми ставаше тежко. Този път усетих, че и глътката ми се беше затворила и категорично отказа да преглътне хапката. След няколко секунди колебание и угризения просто изплюх хапката. Усетих се леко засрамена, и тогава осъзнах, че всъщност моят Път минаваше и все още минава през задачата да се науча да отказвам неща, които сцялото си същество усещам, че не са за мен, но ги върша и приемам само за да не разваля отношенията си или да не засегна някого....

Ето това имах предвид...

Линк към коментар
Share on other sites

Съмнявам се има ли въобще нещо, което да не съдържа духовен компонент в себе си... Дори привидното състояние на бездуховност може да крие в себе си огромен духовен заряд. Все си спомням за двете притчи - едната за брамина и змията и другата за овчаря, който се молел като прескачал тоягата си.

Абсолютно съм съгласна, че храненето не може да служи за някаква мярка за духовност и прогрес по този път. Виждам темата по своя личен начин, както го описах по-горе.

А вчера след като си пуснах мненията в тази тема ми се случи нещо, което отдавна желаех, но не можех да преодолея някакви задръжки в себе си. Без да изпитвам какъвто и да е глад, посегнах да опитам едно ястие на майка ми (почти постно). Още в момента, в който усетих хапката в устата си, вече знаех, че не трябваше да го правя. В подобни случаи преди се насилвах да глътна без да дъвча... После, естествено ми ставаше тежко. Този път усетих, че и глътката ми се беше затворила и категорично отказа да преглътне хапката. След няколко секунди колебание и угризения просто изплюх хапката. Усетих се леко засрамена, и тогава осъзнах, че всъщност моят Път минаваше и все още минава през задачата да се науча да отказвам неща, които сцялото си същество усещам, че не са за мен, но ги върша и приемам само за да не разваля отношенията си или да не засегна някого....

Ето това имах предвид...

Искам да те питам нещо. Защо според теб има такова акцентиране върху храната и връзката й с духовността. С чистотата на тялото - ок, но с чистотата на душата? Възможно е да има някакъв пренос и логически преход, че онова, което ядем сме самите ние, но в крайна сметка, не е ли залитане равнопоставеността между храна и духовност. Още повече, че думата, понятието духовност е максимално девалвирало и е сведено до прости хранителни навици?

Редактирано от Ивета
Линк към коментар
Share on other sites

Моето лично мнение е, че всякакво специално акцентиране върху един елемент от живота ни, вече е отклонение от пътя. Все едно сме си сложили капаци на очите, както слагат на конете, за да не се плашат от това, което виждат отстрани и да виждат само пътя, който стопанинът им желае те да следват. Не се наемам да отсъждам за другите и техния избор - старая се да не допускам някой по някакъв повод да ми сложи такива капаци, старая се аз самата да не си ги слагам и най-много внимавам да не ги сложа макар и неволно на очите на хора, които ми вярват.

Няма нищо лошо в това, че се коментира връзката между храненето и духовния път, според мен. Отклонението би се получило тогава, когато спрем да виждаме другите 350 градуса около нас и вътре в себе си. Би се получило и ако разчитаме само на работата над храненето и се самоуспокояваме, че това автоматично ни осигурява пътеводна светлина и някакви признаци, че сме на своя път.

Линк към коментар
Share on other sites

Би се получило и ако разчитаме само на работата над храненето и се самоуспокояваме, че това автоматично ни осигурява пътеводна светлина и някакви признаци, че сме на своя път.

Това имах предвид.

Благодаря.

Линк към коментар
Share on other sites

Би се получило и ако разчитаме само на работата над храненето и се самоуспокояваме, че това автоматично ни осигурява пътеводна светлина и някакви признаци, че сме на своя път.

Това имах предвид.

Благодаря.

Да де, то е ясно, но ще ти кажа още нещо, което обикновено се избягва да се знае :)

Това, което се яде, пие, пуши и т.н. е следствие от развитието на човека, не е цел.

Което означава, че това което човек яде, пие, пуши (освен действията и мислите) е много показателно и описващо за нивото му на развитие, вкл., личностно и психическо. ....Е, за повечето хора тези белези нямат голяма стойност :) ....абе реално си нямат значение :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Което означава, че това което човек яде, пие, пуши (освен действията и мислите) е много показателно и описващо за нивото му на развитие, вкл., личностно и психическо. ...

За да оформя окончателно становището си по темата, макар и в друг смисъл - за мен по-значещо за човешката психика е повече онова, което човек чете, не какво яде, пие или пуши :)

И ще повторя: свеждането на духовността до хранителен режим може да създава илюзия за ритуална духовност, но нищо повече.

Лично мнение.

Линк към коментар
Share on other sites

Което означава, че това което човек яде, пие, пуши (освен действията и мислите) е много показателно и описващо за нивото му на развитие, вкл., личностно и психическо. ...

За да оформя окончателно становището си по темата, макар и в друг смисъл - за мен по-значещо за човешката психика е повече онова, което човек чете, не какво яде, пие или пуши :)

И ще повторя: свеждането на духовността до хранителен режим може да създава илюзия за ритуална духовност, но нищо повече.

Лично мнение.

За свеждането и илюзоята си ама абсолютно права.

Но аз мога да кажа и следното, което също е вярно: свеждането на духовността до четене може да създава илюзия за ритуална духовност, но нищо повече :)

Да четеп, за да си еди какъв си е като да ядеш определени неща, за да си еди какъв си.......и просто не се получава :) Освен като илюзия в мозъка.

Я си представи, че попадаш с един веган на необитаем остров и наоколо само риба за ядене и нищо за четене :) Ще се види веднага как това, което сте си мислели за себе си е фалшива самоличност.

Линк към коментар
Share on other sites

Я си представи, че попадаш с един веган на необитаем остров и наоколо само риба за ядене и нищо за четене :) Ще се види веднага как това, което сте си мислели за себе си е фалшива самоличност.

По теория на вероятностите, това е почти невероятно да ми се случи, за да се срещна с фалшивата си личност. А хубавото на хубавите книги е, че се помнят, дори и когато наоколо няма нищо за четене.

Има и по-лесни начин да се открие фалша.

Както и да е.

Линк към коментар
Share on other sites

Я си представи, че попадаш с един веган на необитаем остров и наоколо само риба за ядене и нищо за четене :) Ще се види веднага как това, което сте си мислели за себе си е фалшива самоличност.

По теория на вероятностите, това е почти невероятно да ми се случи, за да се срещна с фалшивата си личност. А хубавото на хубавите книги е, че се помнят, дори и когато наоколо няма нищо за четене.

Има и по-лесни начин да се открие фалша.

Както и да е.

Аха, помненето - основното занимание за баби :)

Освен храненето и четенето има друго нещо.

Ако си вътрешно готов за хранене/четене, то светът около теб ще ти предлага само вегетариански ястия или наистина четене :)

Всичко останало е критика - Ако го правиш насила и се заблуждаваш, че точно с това ти се занимава.

Един от белезите, че вегетарианството ти идва отвътре и не е просто критика към света е да седиш на една маса, да си похапваш зеленото нектарче, до тебе да има човек ядящ пържола, а на теб въобще да не ти хрумва, че той прави нещо нередно, още по-малко да го сравняваш с теб.

Един от белезите, че четенето ти идва отвътре е никой да не разбере въобще, че нещо си чел :)

Линк към коментар
Share on other sites

Един от белезите, че вегетарианството ти идва отвътре и не е просто критика към света е да седиш на една маса, да си похапваш зеленото нектарче, до тебе да има човек ядящ пържола, а на теб въобще да не ти хрумва, че той прави нещо нередно, още по-малко да го сравняваш с теб.

Един от белезите, че четенето ти идва отвътре е никой да не разбере въобще, че нещо си чел :)

За помненето - основна функция на паметта.

За второто - какво значение има, че до теб има човек ядящ пържола или човек, пиещ нектар??? Не бих се замислила, защото не би ми направило впечатление.

За третото - така мислиш ти, аз мисля точно обратното. В свят на илитерати и объркани дзен-мислители четенето явно е отрицанието на отрицанието :-)

Хайде, със здраве.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...