Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Вегетарианството в Духовния Път


Recommended Posts

1. Защото ценя и обичам тялото си. Всички ние сме духовни същества, надарени с тяло. То е моето превозно средство докато съм в поредния си жизнен цикъл на тази планета и държа тялото ми да е здраво, устойчиво, младо и красиво, пълноценно функциониращо – възможно най-дълго време. Макар месото да се твърди, че снабдява тялото ми с незаменими аминокиселини и протеини, всъщност то отделя изключително количество токсини и шлаки, които се натрупват на клетъчно ниво и буквално задръстват като тиня клетките ми. Задръстени и замърсени по този начин, те не съумяват да работят с пълния си потенциал, а с времето натрупването на тези замърсявания резултира в множество заболявания, включително ракови. Вече има изследвания, които показват зависимост межу раковите заболявания и консумацията на месо. Растителната храна, в правилната комбинация и съотношение е пре-богата и дава на тялото ми всички необходими хранителни вещества, аминокиселини, витамини и минерали.

2. Защото съзнанието ми остава чисто, ясно и разширението му не познава граници. В онова предаване казах и сега пак ще повторя – “Ние сме биогенетични електромагнитни същества”. Тялото ни е е една мини-енергийна система, в която всяка клетка трепти с определена честота на вибрация и комуникира с останалите клетки и целия микро и макро Космос. Месото и замърсяването на клетките смъква вибрацията в много нисък честотен спектър, който има връзка и със съзнанието и ако щете – духовната и физическа еволюция на индивида.

3. Не/яденето на месо има отношение към психо-емоционалното състояние на човек.Убитото животно по същество си е труп. Извинете, ако думата е прекалено стряскаща, но това е факт. И то животното със сигурност е убито по изключително жесток и агресивен начин. А със сигурност знаем, че човек е това, което яде. Е, аз не мога да давам на тялото си мъртва плът, смърт, а да очаквам здраве, сила и живот. Цялата тази агресия, страх, ужас, омраза и болка се предава в клетките на животното. И остава там. А после – преминава в нашето тяло. Какво даваме на собствените си клетки? Тази ниска вибрация, допълваща мъртвата тъкан влияе изключитено върху емоционалното състояние. Има отношение към депресивни състояния, прояви на жестокост и агресия, страхове и неврози, нервност и раздразнителност, нетолерантност към себе си и другите хора.

4. Защото не мога да продължавам да съм съучастник в масовото изтребление на стотици хиляди, милиони животни, отглеждани само и единствено с цел да напълнят търбуха ми. Всъщност, в целия си кратък и нещастен живот, животните, отглеждани за месо са бити, нагрубявани, блъскани, ритани, отглеждани в клетчици, или наблъскани в помещения, в които едвам успяват да се обърнат. И накрая убити зверски, по най-жестокия и агресивен начин. Можете да изгледате филмчето в края на материала – ако ви стиска.

Животните са дадени на тази планета за да ни служат и помагат, да ни учат, да ни бъдат компания, за изцеление, за храна дори. Но в крайностите, в които сме отнели правото им на избор и сме се отдали на крайни зверства и геноцид, унищожавайки и живи същества, и планетата (която също е жива), просто не намирам за уместно да се яде месо.

Една моя близка приятелка казва “Аз близки познати не ям”. Но пък няма проблем с всички непознати жертви на този геноцид. В едни по-отминали времена хората са хапвали месо изключително рядко – просто като изключение. Дори в българските традиции ако се огледаме, ще видим, че в по-голямата част от годината има пости. Месо се яде само по празници. Коленето на животно е било изключителен ритуал, близък до жертвоприношение. В не толкова древното минало е било цял свещен ритуал коленето на животно. В който ритуал животното е било уважавано, почитано и в някакъв смисъл от него е искано разрешение да се жертва за да нахрани човека.

5. Защото искам чиста, мирна и жива планета. Обезлесяване, замърсяване и отровни газове. И това всичкото е следствие на PlanetaryEmergency.jpgогромния, безумен глад за месо. Благодарение на животновъдната индустрия се обезлесяват огромни територии гори – за да се осигурят пасища за животните, жертва на съответната индустрия. Също толкова огромни количества зърнени храни се произвеждат за нуждите тези животни да бъдат изхранени. А с тези количества растителни храни преспокойно може да се реши проблемасъс световния глад.

Oтпадъчните продукти от животновъдната, месопреработвателната и свързаните индустрии са един от основните замърсители на водните плoщи на планетата (редом с енергетиката и тежките метали, разбира се).

Последните научни данни показват, че метанът е много по-опасен газ, свързан с глобалното затопляне, отколкото въглеродния диоксид. А метанът е газ, който преживните животни отделят още при храносмилането, а торът, който се отделя в промишлени количества отделя огромни количества метан. Всяка секунда се унищожава гора с размер на футболно игрище за производството на 257 хамбургера. А това е един порочен кръг… горите са необходими за да абсорбират и преработват въглеродния диоксид. Сами се сещате какво се случва, когато горите намаляват с такъв темп.

Темата е дълга и може да се говори още много. Да, както казва един мой познат агроном, агробиоценозите също нанасят вреди върху екологията. Всяка индустрия в същността си експлоатира безмилостно и без мисъл за бъдещето ресурсите на Планетата. Затова съм привърженик на разумното градско, или селско земеделие, стремя се да купувам чиста продукция от производители. Но дори ако трябва да сравняваме вредите, причинени от месодобивната, преработвателна и проче свързани индустрии с растениевъдството.. мисля, че фактите натежават много убедително.

И за финал бих искала да цитирам някои мъдри люде, които странно защо са били вегетарианци…

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН:

“Нищо няма да допринесе за човешкото здраве и да повиши шансовете за оцеляване живота на земята толкова, колкото еволюцията на вегетарианското хранене.”

РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН:

“Току-що сте се нахранили, но колкото и старателно кланицата да е скрита на благовидно далечно разстояние от много мили, съучастничество има.”

Леонардо да Винчи:

“Още на млади години се отрекох от яденето на месо и ще дойде времето, когато хората като мен ще гледат на убийците на животни със същите очи, както се гледат на човекоубийците.”

Махатма Ганди:

“Големият и морален напредък на една нация може да се измери по това, как тя се отнася към животните.”

Алберт Айнщайн:

“Чрез естественото си въздействие върху човешкия темперамент вегетарианският начин на живот би могъл да повлияе извънредно благоприятно на съдбата на човечеството.”

Плутарх:

“Аз се учудвам що за чувство, ум и разум е бил обхванал първия човек, който първи е замърсил устата си с кървав труп и е позволил на устните си да се докоснат до месото на убитото същество.”

Петър Дънов:

“Грехопадението в света започва с месоядството. То не е само един физиологичен акт – зад него стои егоизмът на човека, проявен като пренебрежение към другите живи същества.”

“Знае се, че клетките на животните имат отделителна система, от което следва, че те изхвърлят отпадъчни вещества. Последните се поглъщат заедно с месото, от нищо неподозиращия човек. При убиването (клането) на животното то преживява страх и ужас. В резултат, между тъканите на клетките му се образуват други отрови, които неизбежно попадат в организма на човека.”

“Съществува още един странен факт, малко познат на човечеството: като правило хората не ядат животни, които се хранят с месо, тоест хората не използват за храна хищници (лисица, вълк, котка, куче), а предпочитат тревопасни, защото тяхното месо е по-чисто, по-вкусно и вероятно, по-здравословно. От това неминуемо следва, че човекът, бидейки хищник, е с по-нечисто тяло дори от това на тревопасните животни.”

“Съвсем естествено и бидейки на по-високо ниво на развитие, съвременните хора изпитват неудобство да колят животни, обаче те забравят, че все пак някой трябва да извърши това грозно деяние. В такъв случай месоядците стават неволни съучастници в престъплението.”

В един действителен случай петгодишно дете от София пита майка си: “Защо нашата учителка ни учи да обичаме животните, а после ни кара да ги ядем?”

А сега ви оставям да се насладите на филма Земляни

http://www.svoizbor.com/2011/11/why_i-dont-eat-meat/

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 175
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Guest Емил от Льонеберя

Аз съм вегетарианец защото искам да бъда... малко като гаргата, която вдигала шум в самолета, без много да я интересува мнението на околните... щото и да я изгонят, ще си лети като пич.

Дълга обосновка не ми е нужна. Това смятам за естествено за мен. Не бих агитирал, използвайки мнението на известни личности, понеже бих хванал в клопката на авторитета някоя невинна душа... А това да живееш и да преценяваш всичко през призмата на авторитета, е тегава работа...

Линк към коментар
Share on other sites

Аз също съм на мнение, че не бива да прокарваме елементи на порицание, вина и страх, когато се докосваме до най-фините пластове на хората - душите им. Едно е да бъде естествено решение, взето отговорно и съзнателно и съвсем друго, когато е провокирано от травма и погнуса. Мисля, че отношенията между нас - хората, надхвърлят като мощ и влияние екологичните проблеми и страданията на животните. И знаете ли защо? Защото ние ги създаваме. Ако работим в насоката да се хармонизираме самите ние и да смекчим отношението си към хората, ще се промени самата заобикаляща реалност.

убедена съм, че негативните ни мисли създават на физическо равнище....боклуците.

Убедена съм, че настървеното ни отношение към "месоядните", към престъпниците, към....към...и към....създава реалността с животните в кланиците.

Този проблем НЯМА как да се оправи, ако първо не се оправят самите хора помежду си!!! Затова и еколозите, хулещи тези, които замърсяват и рушат, се въртят в порочен кръг.

Затова и вегетарианците, които подяждат другите, всяват вина и се настървяват срещу "виновниците", не са по-различни от тях.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Чудесна лекция на Мер, в която тя разказва за етапите в храненето. За нещата, които ни се разкриват в различните стъпки и за физическите и духовните аспекти на храненето.

Мер прави любимия ми сайт http://www.zemianazaem.com/

ЛЕКЦИЯ:http://zdravjivot.or...олянафест-2012/

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Началото на духовния живот е вегетарианството.

То е начало и на възпитанието, защото духовният живот изключва насилието. Никой не би могъл да бъде духовен, ако не е вегетарианец.

Учителят Дънов

Източник: много :) един от тях http://www.bialobrat...=3328&Itemid=33

Редактирано от ivail
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Прочетете само глава 1 на пророк Даниил... без условието в нея няма разбиране на мистериите.

Линк към коментар
Share on other sites

Източник: много :) един от тях http://www.bialobrat...=3328&Itemid=33

Благодаря ivail за източника .

Човек трябва да стане вегетарианец във физическо, в умствено и в духовно отношение. Някой може да е вегетарианец във физическо отношение, обаче в мисълта и в обноските си да не е. И по чувства, и по мисли трябва да се върви паралелно с вегетарианството. Ако има дори една разрушителна мисъл или едно разрушително желание, това е месоядство. Необходима е една нова философия на вегетарианство.
Линк към коментар
Share on other sites

Е да попитам какво значи "една разрушителна мисъл" и "едно разрушително желание"

Ей това е много интересно да се уточни. С примери. А лично бих дал пример как се говори колко лоши и гадни били месоядците, където се недоволства от живота и т.н.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Темата е за Духовния Път и за изключителната важност  на храната при  хората,които го следват НАИСТИНА.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Не спорете пречка ли е месото за духовно израстване или не

Скоро всички ще започнем да се храним с прана, от слънцето, въздуха и земята,

така че спорът ви автоматично ще се обезсмисли

Линк към коментар
Share on other sites

А, не. Няма да се обезсмисли. Тя и праната от слънцето, въздуха и земята не е една и съща, затова че пак ще си спорим. Тези, които консумират и по-груба прана ще са като месоядците, а другите – като вегетарианците. Извод: винаги можеш да си намериш причина за да спориш.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

 

Поради обстоятелството, че астралното тяло на животните е сродно с човешкото астрално тяло, животните могат да изпитват и болката. Но те са лишени от възможността да се издигат все по-високо и по-високо чрез болката, чрез страданието и неговото преодоляване. Те са лишени от индивидуалност.Ето защо тъкмо животните, а не хората, са за оплакване. Ние сме длъжни да понасяме болките; обаче за нас всяка болка е средство за усъвършенстване. Преодолявайки болката и страданието, ние се издигаме в нашето развитие. А животните – тях ние сме изоставили като същества, които вече са притежавали способността да изпитват болка, но не и способността да се издигат чрез болката. Такава е съдбата на животните. В тях просто се оглежда нашата собствена организация, и то в онази степен от нашето развитие, когато можехме да усещаме болката, но не и чрез преодоляването й да я превръщаме в спасително средство за цялото човечество. Така в хода на Земното развитие ние обременихме животните с нашите най-отвратителни качества и сега те са навсякъде около нас като живи свидетелства за пътя ни към съвършенството. Ако не бяхме предизвикали изоставането на животните, ние нямаше да разполагаме със сегашната сила и чистота на нашето астрално тяло.

Да, всички ние трябва да заставаме пред тези факти не като пред абстрактни теории, а с истински трепет пред тяхното космическо величие. И ако внимателно се вгледаме в животните, ще се изпълним с покъртителното усещане:

„Ето, вие, животните, сте навсякъде около нас. Но когато вие страдате, ние хората извличаме някаква полза. Ние хората можем да преодоляваме страданието, а вие трябва, вие сте осъдени да го понасяте. За вас ние избрахме страданието, а за себе си оставихме невероятната способност да го побеждаваме!“

И ако абстрактните теории се превърнат в живо космическо чувство, то неизбежно ще ни потопи в дълбоко състрадание спрямо всички мъки и болки, понасяни в животинското царство. Там, където това космическо чувство блика от първичната мъдрост на човечеството, там, където хората все още са запазили макар и далечен отблясък от древното ясновидство, пак там е съхранена и милостта, истинското състрадание към животинския свят. Да, това състрадание ще се появи отново, когато хората се осмелят и приемат новата духовна мъдрост, когато те отново проумеят колко дълбоко е свързана животинската съдба с Кармата на човечеството и изобщо с Кармата на света.

През епохите, които бих нарекъл епохи на помрачение, белязани от печата на материалистичното мислене, хората нямаха дори и предчувствие за тези кармични зависимости. Хората поглеждаха единствено към разположените в пространството предмети, същества и явления, без да се замислят, че всички те имат общ произход и че са разделени само от различните степени на своята еволюция. Естествено, хората не усещаха и връзката си със животните. И във всички области на Земята, където съзнанието за духовната връзка между човека и животинския свят беше малко или много помрачено, и се задоволяваше само с външните пространствени измерения, човекът изплащаше по един твърде странен начин своя дълг към животните: той просто ги изяждаше!

От друга страна, тези неща ни подсказват как убежденията и светогледите зависят от човешките усещания, от човешките чувства. В крайна сметка усещанията и чувствата са последици от убежденията. И както с времето се променят убежденията и идеите, така ще се променят и чувствата в хода на човешката еволюция. Човекът не можеше да стори нищо, освен да се устреми към едно възходящо развитие; за да се издигне, той трябваше да тласне в пропастта други същества. Той не можеше да им даде онази индивидуалност, която кармически възнаграждава животните за понасяните от тях неизброими страдания; той им отстъпи само болката, но не и кармичните закономерности на изкуплението.

Но това, което в миналото той не можа да им даде, един ден ще го стори тогава, когато е извоювал свободата и истинското себепознание. Тогава той в пълно съзнание ще пренесе кармичните закономерности и в животинския свят, като ще признае:

„Това което съм, аз дължа на животните. Заради мен те потънаха в мрака. Но всичко, с което навремето се провиних пред тях, всичко, което не успях да им дам, сега ще им върна стократно, като започна да се отнасям с обич към тях!“

Да, съзнанието за кармичните връзки неизбежно ще се съпровожда с все по-добро отнасяне на човека към животните, а не с това, което цари днес, и то особено на Запад. Отношението на човека към животните все повече ще се определя от неговото вътрешно усещане:

„Сега аз трябва да спася животните, които на времето тласнах в пропастта.“

Ето как пред нас се очертаха съотношенията между Кармата и животинското царство. Ние съвсем не можем да сравняваме съдбата на отделното животно с човешката Карма. Обаче ако проследим цялото Земно развитие и всичко, което трябваше да настъпи заради еволюцията на човечеството, ще установим, че имаме пълното право да говорим за една дълбока връзка между Кармата на човечеството и животинския свят.

 

 

Рудолф Щайнер, откъс от втора лекция от цикъла „Откровения на Кармата“, държана на 17 май 1910 г. (Събр. съч 120) 

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Давате ли си сметка къде се намирате в Духовния път: Кандидат -Ученици ли сте ,Ученици, ли сте , минали ли сте някое посвещение или само сте привлечени от Духовността?

И ако знаете или предполагате в кой етап на Духовния Път сте, към какво се стремите в близко бъдеще?

Имате ли дълбок стремеж към освобождение от негативните лични качества, както и Стремеж към по-съвършено съществуване?

.Два са основни въпроса,които окултния ученик има да разреши,ако иска да върви и напредва в Духовния Път и единият е Въпроса за храненето.

Един Бог знае кой къде и на какво ниво се намира.

Но, отказът от месо, е естествен при духовното развитие.

Колкото по-осъзнат става човек, толкова разбира, че храненето с убити животни, е неестествено, нехуманно. Не може да вървиш по духовен път и да продължаваш да консумираш животни. Просто отказът от месо е естествено развитие на нещата. Когато му дойде времето, всеки духовно търсещ и развиващ се човек, се отказва от месото.

Редактирано от Mel
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

В момента, знаете, сме в преминаване в Новата Епоха.Определени сили не желаят това да се случи,защото те нямат място в нея.Част от борбата им за запазване на статуквото е отравянето на храната на хората,като се започне от флуора във водата,канцерогенните добавки,химията,гмо,ваксини,та се стигне до изобилието от натъпкано с хормони и антибиотици/анти-живота в превод/  месо и мляко.Това е материалната част.Енергийната е по-страшната - живот в ужас и клане ,защото животните имат душа и страдат,както може би знаете,а някои като китовете са почти  равни по интелект на хората.Та всичко това води до калциране на епифизата,третото око,което е вратата към духовните светове,и е предвидено отваряне... .И не на последно място принципът на ненасилие и ценността на живота във Вселената.Еволюционното преминаване просто ще се случи,от всеки един от нас обаче зависи, дали  ще има място в Новата Епоха.Ето за това става дума в тази тема.Част от процеса е отказът от хранене с месо и месни/млечни  продукти,които са продукт на жестока експлоатация на животните,които са нашите по-малки братя.Пътят към Светлината на Словото преминава през ВЕГАНСТВО.Всеки сам решава,затова ни е даден Избора от ОТЕЦ на Светлините.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Давате ли си сметка къде се намирате в Духовния път: Кандидат -Ученици ли сте ,Ученици, ли сте , минали ли сте някое посвещение или само сте привлечени от Духовността?

И ако знаете или предполагате в кой етап на Духовния Път сте, към какво се стремите в близко бъдеще?

Имате ли дълбок стремеж към освобождение от негативните лични качества, както и Стремеж към по-съвършено съществуване?

.Два са основни въпроса,които окултния ученик има да разреши,ако иска да върви и напредва в Духовния Път и единият е Въпроса за храненето.

Не точно храненето, а принципите на човека тръгнал по духовен Път, са свързани с храненето.

По точно, храната на духовния човек, не трябва да бъде свързана с насилие или убийство на други същества.

Или, всеки един духовен човек, трябва да спазва правилата или принципите на Ахимса.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

В библията още в точка 1 на гл. 1 - Битие (1: 29 -31) :,, Давам ви всяка семеносна трева , която е по лицето на цялата земя , и  всяко дърво ,което има в себе си плод на семеносно дърво ; те ще ви бъдат за храна . А на всичките земни зверове , на всичките въздушни птици , и на всичко което пълзи по земята  ,в което има живот , давам всяка зелена трева за храна  ; и стана така . И Бог виде всичко , което създаде  ; и ето , беше твърде добро. "

В началото на космичния план всичко е вървяло добре . Ние сме живели в Рая .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

И тук ние сти­га­ме до един въпрос, кой­то мо­же да бъ­де обяс­нен до пъл­но раз­би­ра­не са­мо в та­зи връз­ка - но раз­би­ра се от са­мо се­бе си с то­ва не ис­кам да пра­вя ни­как­ва агитация, а са­мо да по­ка­жа ис­ти­на­та - ние сти­га­ме до въп­ро­са за месоядството. Понеже тук има­ме ра­бо­та с фи­зи­чес­ко­то тяло, ние тряб­ва да се спрем на опи­са­ни­ето на същ­нос­т­та на ме­со­яд­с­т­во­то и на рас­ти­тел­но­то хранене, на хра­не­не­то въобще. Всичко то­ва тряб­ва да със­тав­ля­ва един епи­зод при раз­г­леж­да­не вли­яни­ето на ан­т­ро­по­соф­с­кия жи­вот вър­ху те­ла­та на човека, ко­ето мо­же да бъ­де оха­рак­те­ри­зи­ра­но така, че го на­ре­чем допълване, ре­ге­не­ри­ра­не на фи­зи­чес­ко­то тя­ло от вън чрез това, ко­ето той при­ема ка­то външ­но вещество. Ние раз­би­ра­ме от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към хра­ни­тел­ни­те сред­с­т­ва тогава, ко­га­то об­гър­нем с пог­лед от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към ос­та­на­ли­те при­род­ни царства, пър­во към рас­ти­тел­но­то царство.

Растителното царство, ка­то цар­с­т­во на живота, до­веж­да не­ор­га­нич­ни­те веществата, не­жи­ви­те ве­щес­т­ва до оп­ре­де­ле­на организация. За да се раз­ви­ва жи­во­то растение, то­ва предполага, че не­жи­ви­те ве­щес­т­ва би­ват ор­га­ни­зи­ра­ни нагоре, би­ват пре­ра­бо­те­ни на­го­ре до оп­ре­де­ле­на сте­пен на организация, как­то в ед­на жи­ва лаборатория. Така че в рас­те­ни­ето ние има­ме ед­но жи­во същество, ко­ето до­веж­да не­жи­ви­те при­род­ни про­дук­ти до оп­ре­де­ле­на сте­пен­на организация. Но чо­ве­кът е та­ка ор­га­ни­зи­ран ка­то фи­зи­чес­ки организъм, че е в със­то­яние да при­еме ор­га­ни­за­ци­он­ния про­цес от там, до къ­де­то го е до­ве­ло рас­те­ни­ето и да го про­дъл­жи по­-на­та­тък от та­зи точка, та­ка че се раж­да по­-вис­шия чо­веш­ки организъм, ко­га­то чо­ве­кът ор­га­ни­зи­ра по­-на­та­тък това, ко­ето рас­те­ни­ето е ор­га­ни­зи­ра­ло до оп­ре­де­ле­на степен. Нещата се от­на­сят съв­сем точ­но така, че то­га­ва има­ме в същ­ност ед­но пъл­но про­дъл­же­ние ко­га­то чо­ве­кът от­къс­ва ед­на ябъл­ка или един лист от дър­во и го изяжда. Това е на­й-­пъл­но­то продължение.

Ако всич­ки не­ща би­ха сто­яли така, че ви­на­ги би мог­ло да бъ­де нап­ра­ве­но това, ко­ето на­й-м­но­го от­го­ва­ря на природата, ние бих­ме мог­ли да кажем: на­й-б­лиз­ко до при­ро­да­та би било, чо­ве­кът прос­то да про­дъл­жи ор­га­ни­за­ци­он­ния про­цес от там, къ­де­то го е до­ве­ло растението, т. е. да при­ема ор­га­ни­те на рас­те­ни­ята така, как­то се пред­ла­гат външно, и от там ги ор­га­ни­зи­ра по­-на­та­тък в са­мия се­бе си. Това би би­ло ед­на пра­ва ли­ния на организацията, ко­ято не би би­ла ни­къ­де прекъсната: от не­жи­во­то ве­щес­т­во до растението, до оп­ре­де­ле­на точ­ка на организацията, и от та­зи точ­ка до чо­веш­кия организъм.
Нека взе­мем се­га на­й-г­ру­бо­то положение: чо­ве­кът яде жи­во­тин­с­ка хра­на по­лу­че­на чрез уби­ва­не­то на животното. В жи­вот­но­то ние има­ме пред нас ед­но жи­во съ­щес­т­во ко­ето съ­що во­ди по-нататък, по­-да­ле­че от­кол­ко­то рас­те­ни­ето про­це­са на организирането, во­ди го до оп­ре­де­ле­на точ­ка над рас­ти­тел­на­та организация. Така що­то мо­жем да ка­жем за животното: то про­дъл­жа­ва по­-на­та­тък ор­га­ни­за­ци­он­ния про­цес на растението. Да пред­по­ло­жим сега, че чо­ве­кът яде не­що от животното. Тогава се по­лу­ча­ва по оп­ре­де­лен на­чин следното: чо­ве­кът ня­ма нуж­да се­га да при­ло­жи ка­то външ­на си­ла това, ко­ето би тряб­ва­ло да при­ло­жи при растението. Ако той би тряб­ва­ло да ор­га­ни­зи­ра хра­ни­тел­ни­те сред­с­т­ва от там, къ­де­то е спря­ло растението, той би тряб­ва­ло да при­ло­жи оп­ре­де­ле­но ко­ли­чес­т­во сили. Тези си­ли ос­та­ват се­га неизползвани, ко­га­то той яде животно; за­що­то жи­вот­но­то е до­ве­ло ве­че ор­га­ни­за­ци­ята на рас­те­ни­ето до оп­ре­де­ле­на по­-ви­со­ка точка; чо­ве­кът тряб­ва да за­поч­не се­га ед­вам тук. Следователно мо­жем да кажем: чо­ве­кът не про­дъл­жа­ва ор­га­ни­за­ци­ята по­-на­та­тък от там, от­къ­де­то би мо­гъл да я продължи, а ос­та­вя не­из­пол­з­ва­ни­те сили, ко­ито се на­ми­рат в не­го и про­дъл­жа­ва ор­га­ни­за­ци­ята по-късно; той ос­та­вя жи­вот­но­то да по­еме ед­на част от работата, ко­ято той би тряб­ва­ло да извърши, ако би ял рас­ти­тел­на храна.

Но доб­ро­то със­то­яние на ор­га­низ­ма се със­тои в това, не да вър­ши кол­ко­то е въз­мож­но по-малко, а да пос­тавя в дейс­т­вие всич­ки­те си сили. Човекът пра­ви с оне­зи сили, ко­ито бя­ха раз­ви­ли ор­га­ни­чес­ки дейнос­ти при кон­су­ми­ра­не на растения, ко­га­то яде жи­во­тин­с­ка храна, той пра­ви с те­зи си­ли онова, ко­ето би направил, ко­га­то би казал: аз се от­каз­вам да из­пол­зу­вам мо­ята ля­ва ръка, ще я завържа, та­ка че тя да не мо­же да бъ­де използвана. Така чо­ве­кът об­вър­з­ва вът­реш­ни­те сили, ко­га­то яде жи­во­тин­с­ка хра­на (раз­би­ра се не мля­ко и млеч­ни продукти, а час­ти от тя­ло­то на животно), си­ли ко­ито той ина­че би пос­та­вил в действие, ако би ял рас­ти­тел­на храна.

Следователно той осъж­да на без­дейс­т­вие оп­ре­де­ле­но ко­ли­чес­т­во сили. Обаче всичко, ко­ето е осъ­де­но на без­дейс­т­вие по то­зи на­чин в чо­веш­кия организъм, има ка­то ре­зул­тат това, че съ­от­вет­на­та организация, ко­ято ина­че би­ха би­ли действуващи, ос­та­ват необработени, па­ра­ли­зи­рат се, втвър­дя­ват се. Така що­то чо­век уби­ва ед­на част от своя ор­га­ни­зъм или на­й-­мал­ко я парализира, ко­га­то яде животно. Тази част на не­го­вия организъм, ко­ято чо­век втвър­дя­ва по то­зи на­чин в се­бе си, той я но­си то­га­ва със се­бе си през жи­во­та ка­то ед­но чуж­до тяло.

В нор­мал­ния жи­вот той не чув­с­т­ву­ва то­ва чуж­до тяло. Обаче ко­га­то ор­га­низ­мът ста­ва вът­реш­но та­ка под­ви­жен и не­го­ви­те ор­га­ни­чес­ки сис­те­ми ста­ват не­за­ви­си­ми ед­ни от други, как­то то­ва ста­ва в ан­т­ро­по­соф­с­кия живот, то­га­ва и без то­ва фи­зи­чес­ки­ят ор­га­ни­зъм за­поч­ва вече, как­то оха­рак­те­ри­зи­рах­ме това, да се чув­с­т­ву­ва неп­ри­ят­но неудобно, при окул­т­но­то раз­ви­тие той за­поч­ва да се чув­с­т­ву­ва още по­-неп­ри­ят­но и по-неудобно, за­що­то се­га има в се­бе си ед­но чуж­до тяло. Както казах, аз не ис­кам да пра­вя агитация, а са­мо да по­ка­жа истината. И ние ще се за­поз­на­ем още и с дру­ги дейс­т­вия на жи­во­тин­с­ка­та храна; то­зи път ще бъ­дем при­ну­де­ни да раз­г­леж­да­ме под­роб­но та­зи глава. От там ид­ва това, че нап­ре­дъ­ка във вът­реш­ния ан­т­ро­по­соф­с­ки жи­вот съз­да­ва пос­те­пен­но един вид от­в­ра­ще­ние от жи­во­тин­с­ка­та храна.

Това не значи, че тряб­ва да заб­ра­ним на ан­т­ро­по­со­фи­те да ядат жи­во­тин­с­ка храна, а здра­во нап­ред­ва­щи­ят ин­с­тин­к­ти­вен жи­вот пос­те­пен­но се за­щи­та­ва сре­щу жи­во­тин­с­ка­та хра­на и не мо­же да я по­на­ся вече; и то­ва е съ­що мно­го по­-доб­ре от­кол­ко­то ако чо­век ста­не ве­ге­та­ри­анец из­хож­дай­ки от ня­кой аб­с­т­рак­тен принцип. Най-добре е, ко­га­то Духовната Наука до­веж­да чо­ве­ка до там, да из­пит­ва един вид погнуса, от­в­ра­ще­ние от мес­на­та хра­на и ня­ма стойност по от­но­ше­ние на това, ко­ето мо­жем да на ре­чем ед­но по­-ви­со­ко развитие, ако чо­век свик­не да се въз­дър­жа от мес­т­на­та хра­на по друг начин. Така що­то мо­жем да кажем: жи­во­тин­с­ка­та хра­на про­из­веж­да в чо­ве­ка нещо, ко­ето за фи­зи­чес­ко­то тя­ло е ед­но бре­ме и то­ва бре­ме се чувствува. Този е окул­тен факт от ед­на страна.

Рудолф Щайнер,С.С.145

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Друго е положението при месната храна. Месната храна е взета от царството, което е специфично земно. Тя не е взета както млякото от непосредствения жизнен процес на човешкото или животинското същество, а е взета от онази част на животинското вещество, което е приготвено вече за животно. Тази местна храна обвързва човека специално към Земята, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече човек се прониква с действията на месната храна, толкова повече той се отдалечава от силите, които биха му помогнали въобще да се освободи от земята Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя. Докато млечната храна към едно преходно място на неговото развитие, чрез месната храна човек се осъжда на това, да направи пребиваването си на Земята нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване на Земята. И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам единствено за Земята. Волята за месна храна означава: на мене така ми допада земното съществувание, че аз се отказвам от всякакво небе и на драго сърце бих искал да се срасна с условията на земното съществувание. Растителната храна е такава, че тя раздвижва в организма онези сили, които довеждат човека в един вид космическа връзка, свързват го с цялата планетарна система. Това, което човекът има да върши, когато преработва в своя организъм растителната храна, възбужда сили, които се съдържат в цялата слънчева система, така щото човекът става в неговото физическо тяло един съучастник в силите на цялата слънчева система, следователно не се отчуждава от тях, не се откъсва от тях.

Това е нещо, което душата, която се развива езотерично или антропософски, може действително да изживее постепенно, тя може да изпита, че в определено отношение с растителната храна приема в себе си не нещо свързващо я с тежестта на Земята, а нещо свойствено на Слънцето, т. е. на централното тяло на цялата планетарна система. Лекотата на организма, която той получава чрез растителната храна, го издига над земната тежест, прави възможно - бихме могли да кажем - в човешкия организъм да се развие постепенно една вътрешна способност за изживяване, която се превръща в едно вкусно усещане: като че действително този организъм вкусва с растенията по определен начин слънчевата светлина, която върши такава голяма работа в растенията.

От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, човек да не се обвързва така да се каже със Земята, да не се приковава към земната тежест чрез консумирането на месо, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия на отделния човек. Следователно ще означава едно действително улеснение на цялото развитие на човешкия живот, ако човек може да се въздържи от яденето на месо. Напротив започват вече определени вдъхващи опасения неща, когато човек иска да бъде фанатичен вегетарианец в смисъла, искайки да избегне всякакво мляко и всякакви млечни продукти. Именно при развитието на душата към духовното могат да се появят определени опасности, а именно поради това че, отказвайки се от консумирането на мляко и на млечни продукти, той лесно изпада в едно предпочитание да се стреми да избягва земния живот, като по този начин лесно изгубва нишките, които го свързват с човешката дейност на Земята.

Ето защо трябва добре да се съблюдава, щото именно антропософски стремящият се човек да не се превърне в един фанатичен духовен мечтател създавайки едно такова състояние на своето физическо тяло, което го откъсва от всяко сродство със земно-човешкото. За да не се превърнем твърде много в чудаци, които се стремят към развитието на душата, за да не се отстраним от човешкото чувствуване, от човешката дейност на Земята, добре е като същества ходещи по Земята да създадем в себе си известна тежест чрез консумира нето на мляко и на млечни продукти. И може да бъде даже едно систематично трениране за един човек, който е в състояние не само да живее постоянно в духовните светове, отчуждавайки се чрез това от земния живот, за един такъв човек, който на ред с духовния стремеж има също да изпълнява задачи на Земята, може да бъде едно систематично трениране, когато той реши да бъде не само вегетарианец, а наред с това да консумира също мляко и млечни продукти. Чрез това той ще направи своя организъм, своето физическо тяло сродно със Земята, сродно с човечеството, обаче не ще го обвърже със земната тежест, какъвто е случаят с местната храна.

Рудолф Щайнер, С. съч. 145

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...
В 31.08.2010 г. at 18:55, Латина каза:

Всички сме в духовния път. Вегетарианството само по себе си не е нито необходимо, нито достатъчно условие за напредък.

Вегетарианството е едно от условията за духовен напредък.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 9 months later...

Първата по рода си статия за вътрешните аспекти на вегетарианството в България и вероятно най-добрата в световен мащаб. 

 

Психологически, философски и езотерични аспекти на вегетарианството

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина добра статия. Едва ли е първа. Говорено е много. Но е добра. Благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

Макар че всичко, за което говорим тук, звучи някак далечно и абстрактно, то е така само заради изричните разделения в темата на различни аспекти. Така индуктивно, сепариращо и селективно работи и съзнанието ни, но въпреки това животът е цялост и всичко в него е отношение. Разбирането на тази цялост и на естествения вид на отношенията в будизма и особено в дзен-будизма е наричан „внимание“. И наистина, вниманието ни към нещата определя и качеството на живота, който водим. Но не става въпрос за насочването на погледа ни към всяко едно отделно нещо, а за принципното внимание в нас, неограничено от психичните ни товари. Това състояние се определя и като медитация (от лат. – пребиваване в центъра), която не е само някакво упражнение

Психологически, философски и езотерични аспекти на вегетарианството

Линк към коментар
Share on other sites

В 19.04.2017 г. at 10:31, Орлин Баев каза:

Наистина добра статия. Едва ли е първа. Говорено е много. Но е добра. Благодаря!

Говорено е със сигурност. А това е статия. Първата по темата за езотеричните аспекти, като малко по-обхватно изследване, а не като "говорено е". :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

:) вече показах , че статията ми хареса . Вегетарианството е добра стъпка .Стъпка изясняваща на всеки лично , значението на храненето .На отношението личност /Бог .Това са част от коментарите в следващия клип .

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...