Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Skorpiona160

Зависими ли сме от смисъла? Защо?

Recommended Posts

Какво е, според вас, значението на думата смисъл? Различни хора имат различно мнение за нея. Някои казват, че не знаят, а я "чувстват", други-имат представа, трети-твърдят, че знаят, но, мисля, се употребява с е еднакво значение от всеки, но подсъзнателно такова, а съзнателно се разбира различно от хората. Въпреки съзнателните различия всеки я употребява, дори и да не се е замислял никога за мисълта, смисъла. Помислете колко пъти сте казвали:" в смисъл…", "къде е смисълът(или връзката)", "къде е логиката", "няма смисъл от това" и др. Освен това ги чувате в разговорите на всеки човек-TV звезди, йоги, религиозни хора, атеисти, въобще от всеки, без значение народност, вяра или каквито и да са особености. Може би това е думата, която използват абсолютно всички, въпреки, че някои хора се дистанцират от други по поведение, начин на живот-от тази дума и/или нейното значение никой не се дистанцира. По-скоро значението й, защото както писах различните хора я използват с различно значение, следователно влагат изместеното значение в друга дума. Например значението на думата смисъл се използва в думите и словосъчетанията-връзка, логика, причинно-следствена връзка, карма, замисъл, идея, мисъл, може би и др, но аз съм забелязъл тези, засега. Може би, ще кажете, че има различия между думите-да, иначе какъв е смисълът да са създадени? Според мен, тези думи са създадени впоследствие на това, че говорещият е почувствал разлика в мислите си, която чрез различните думи да се подчертае, другите хора също забелязват, че има разлика, но не се замислят каква е-по този начин в зависимост от обстоятелствата на живота, в които са се учили(роднини, събития, училище и др.) те я изразяват в думите, които преценят, че са предназначени за изразяването на тази разлика, но всеки се среща за първи път с думите в различна последователност. Така той определя значението на тази дума, но не се замисля, че други хора могат да я използват с друго значение. Това не се отнася само за думата смисъл, а и за другите думи, което е причина за неразбирателството между хората, въпреки, че мислят, че са разбрали значението на даден разговор, примерно. За това е добре да изясните как разбирате думата "смисъл". Аз ще опиша-как я разбирам. Според мен, смисъл е причинн0-следствената връзка на нещата- с какъвто и да е край. За всяко нещо да знаем, кое го е предизвикало, и какво може да предизвика пък то. Мисля, че за всички това е подсъзнателното значение на тази дума, а за някои и съзнателно. Просто като не знаете и/или не сте съгласни с причината на предизвиканото явление казвате-няма смисъл или къде е смисълът и др. Мисля, че хората постоянно търсят причинно-следствени връзки(не само, когато разсъждават съзнателно). Човек винаги разсъждава, но по-различен начин и за различно нещо(различен смисъл), според мен(зависи от задълбочеността на мисленето, скоростта и др., може би, но всичко е взаимосвързано). Когато изградим идея, замисъл и го изпълним се чувстваме добре и за нас това е смисъл-изградили сме причинно- следствена връзка, но ако нещо я прекъсне страдаме, защото се обезсмисля-друг смисъл прекъсва нашия. Пример-отивате на работа, но автобусът закъснява, поради негови си причини(смисъл) и по този начин и вие ще закъснеете, но сте замисляли друго-тогава подсъзнателно или/и съзнателно разбирате, че идеята(смисълът) ви е прекъсната и страдате. Всяка осъществена идея(замисъл) хората наричат смисъл(подсъзнателно в повечето случаи), а всяка неосъществена(прекъсната от някаква причина)-безсмислие. Мисля, че хората не осъзнават, засега, че са зависими от смисъла. Осъзнаят ли това, според мен, ще прекратят проблемите си(защото ще знаят откъде идват) и ще започнат да разбират живота по-добре. От всички теми, темата за смисъла се осмисля най-малко, според мен. И тук е проблемът. Всички теми ние осъзнаваме чрез смисъла-например класифицираме на смислени и безсмислени(най-общо), но не се замисляме за начина, по който разсъждаваме по темите. Това се отнася за всички хора във всички области на познанието по света. Все едно да нивелираме всички сгради с един нивелир, но да не проверяваме в ред ли е той.Човек търсейки непрекъснато във всичко причинно-следствена връзка, е способен сам да я изгради(според разбиранията си) и понеже не осъзнава, че я е създал той започва да й вярва-така се стига до грешки. Все едно решавате задача, на която имате крайния отговор, и го получавате, но нагласено(без да го осъзнавате), впоследствие се оказва, че решението е друго, но вие сте повярвали на вашето, защото е имало смисъл(връзка между нещата). Какви може да са последствията от грешката? Зависи от областта, в която се намирате. Някои противници на други учени, твърдят, че някои теории са създадени просто, защото има смисъл в тях, въпреки, че не са верни. Това доказва, че човек веднъж открил смисъл се отказва да мисли по-натам(освен ако няма причина-тоест друг смисъл, за да го прави). Човек освен да търси и изпълнява, той и създава смисъл. По това качество се различава живата от неживата материя, според мен. Мисля, че е от голямо значение, човек да осъзнае, че винаги търси смисъл и винаги създава. Чрез това знание може да се обясни всичко, свързано с човек, а може би, не само. От личен опит пиша. Помислете, ако прецените, върху думите ми, ако имате въпроси задавайте и коментирайте.

Редактирано от Skorpiona160

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е, според вас, значението на думата смисъл? Различни хора имат различно мнение за нея. Някои казват, че не знаят, а я "чувстват", други-имат представа, трети-твърдят, че знаят, но, мисля, се употребява с е еднакво значение от всеки, но подсъзнателно такова, а съзнателно се разбира различно от хората. Въпреки съзнателните различия всеки я употребява, дори и да не се е замислял никога за мисълта, смисъла. Помислете колко пъти сте казвали:" в смисъл…", "къде е смисълът(или връзката)", "къде е логиката", "няма смисъл от това" и др. ...

Аз под смисъл разбирам, когато едно нещо си е поставено на правилното място. Именно тогава се разкрива смисълът. Смисълът на масата не е в използването й като материал за огън, въпреки че и такава употреба е възможна, а за хранене. Това разбира се е сравнително прост пример. Смисълът е нещо, което отличава едно нещо от друго. Той е уникален, специфичен за дадено нещо или група неща (тук влагам по-широк смисъл в понятието неща, включвайки също действия и др.). Смисълът е предназначение, цел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кога разбираш, че е на правилното място? Мисля, че когато е в причинно-следствена връзка(смисъл). Според мен, колкото е по-голяма, продължителна една причинно-следствена връзка, толкова човек я смята за по-смислена и се опитва да я продължи. Когато нещо му я прекъсне-той страда, а докато продължава връзката си човек не страда, като в зависимост от знанията му, убежденията му, може да изпита удоволствие, екстаз. Мисля, че човек непрекъснато създава причинно-следствени връзки(като всеки създава различни, според знанията си). Постоянно се опитва да създаде продължение на вече изготвената от него причинно-следствена връзка. Мисля, че в живота "побеждава" по продължителната връзка на причина и следствие. Пример-Всеки вярва на по-смисленото нещо, според него. Щом има смисъл в твърдението ти-хората ти вярват. Навсякъде всичко подлагат през проверка-има ли смисъл-в съда, на улицата, при близки, абслолютно всеки, във всяка ситуация действа по смисъл(но по негов си, според знанията). Причинно- следствените връзки хората имат напредвид, казвайки "смисъл"-използват го като синоним, а и причинно-следствени връзки се изграждат с мисъл и от там"смисъл". Например в разговори се чува:"какъв е смисълът?", "В смисъл?", "каква е причината?" и други, показващи, че човек търси причина. Когато човек знае причината(предполага, че я знае) и знае последствието от нея(предполага, че го знае), той казва, че има смисъл. Мисля, че думата "смисъл" се използва много често във всякакви теми, от всички хора, на всички езици, по всички възможни начини. За доказателство-заслушайте се по телевизията, радиото и всички медии, в разговорите на които хора си поискате и ще чуете няколко пъти думата "смисъл". Когато ги попитате, не всеки ще обясни как я разбира и защо я използва. Това е проблемът, според мен, ако има такъв. Хората не осъзнават(не знаят съзнателно) какво е смисъла, защо го търсят и най-важно, според мен, че са зависими от него и буквално правят всичко заради и само за него-"ДА ИМА СМИСЪЛ".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смисълът за мен това е същността на нещата.

Т.е нормално е да го търсим (искаме да разберем каква е), нормално е за различните хора да е различен (все още), нормално е да сме зависими от него ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„В нашата писмена реч думите са съставени от известни знакове – буквите, с които те се пишат.”

изт.Условия на вечния живот, Неделни Беседи, 12.10.1914г., София

С М И С Ъ Л

С-Буквата “С”, знак на луната, означава промени.”

„“С”- закон на месечината, т.е. закон на вечните промени.

Дойдеш ли до истината, трябва да бъдеш готов на всякакви промени.”

М-„„М" винаги показва слизане надолу, „м" е съгласна буква, която, дето и да се намери, показва тя едно положение, че ти трябва да възприемеш.

Не само в български език, но и във всички европейски езици буквата „м" значи навсякъде възприемане, защото тази буква върви по един геометрически начин на възприемане. И нейното произношение показва същото.

Буквата „м" има пречупване. В буквата „м" се пречупват пластовете, а гдето се пречупват пластовете, там ще намерите вода. Ако няма тези пречупвания на пластовете, не могат да намерят вода. Ако пластовете се пречупват, тогава може да се намери вода.”

И-Първата буква “И” означава начало на нещата, начало на някаква работа.

................... буквата “И”, която отваря път за ново начало, за нова работа.”

„Буквата И означава посока на движение на самия живот.”

„Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира."”

„Буквата и означава слизане на човека към страдащите, за да им помогне, и после пак да възлезе към Бога.”

С= С

Ъ-„ъ. Тя означава бременност.”

Л-„Буквата „Л" означава любов към Бога,”

Източници:

1.Условия на вечния живот, Неделни Беседи, 12.10.1914г., София

2.„Веселие и радост“;ООК, „Ако говоря“, 05.12.1934 г.

3. Благоприятният час, МОК 19.12.1926 г., София

4. Първата буква ООК 06.03.1929 г., София

5. Благоприятният час, МОК 19.12.1926 г., София

6. Късият и дългият път,Съборни Беседи, 22.07.1938 г., Езерата

7. Няколко необходими неща / Три неща са потребни, Младежки Окултен Клас, 13.02.1931 г., София

8.Доброто вино Неделни беседи 04.08.1918 г

Не бях се замисляла над думата смисъл,което не означава,че не търся смисъла на нещата в живота си. Е сега се поупражних с помоща на "Мисли от Учителя по теми" и ми беше интересно какво ще се получи насложено .Дано моето упражнение споделено тук е полезно на някого.

А ето още нещо ,което на мен лично много ми харесва и допада по темата:Смисълът на живота

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато хората осъзнаят, че са зависими от смисъла ще разберат причините за проблемите си, тоест ще създадът смисъл. Човек има проблем, когато друга причина прекъсне негова. Когато му се прекъсне замисъла ще знае защо страда и освен, че ще може да изясни причините за проблема и няма да страда(защото отново ще има смисъл за него, а човек това иска), а и ще знае, че няма за какво да се ядосва(когато знае защо се ядосва, човек няма да се ядоса). В яда си човек се опитва да "намери" смисъл, всъщност го създава. Когато хората не знаят, че са зависими, те подсъзнателно не търсят правилния смисъл, а когато смисълът им е грешен, рано или късно той се прекъсва и те отново имат проблем. Все едно да лекуваме болест, но да не знаем каква е-пробваме всякакви лекарства, но рано или късно, се проличава, че не сме я излекували. Ако знаем точната диагноза ще знаем и точното лекарство. При хората диагнозата е зависимост от смисъла. Не знам дали можем да не търсим смисъл, но можем да се ръководим от знанието за тази зависимост. Когато осъзнаят, че движещата сила на всичко е смисълът(от човешка гледна точка, а може би не само), тогава ще започнат да разбират живота по-добре, просто ще знаят за всичко евентуалната причина. Може би, човек се стреми към непрекъсваем смисъл. Има хора, които казват, че след време всички ще заживеят в безкрайна наслада без проблеми. В един от текстовете на такъв човек се казва, че във всичко ще има безкраен смисъл и, че хората ще творят непрекъснато смислени неща(преразказвам по спомен). Този автор без да разглежда зависимостта на смисъла, пише тези неща. Дори във всички притчи, религии и др., целящи спасение, се говори по един или друг начин за намиране на вечен смисъл, но никой не се замисля защо-като че ли това си ни е подсъзнателна програма-намиране на смисъл. Замислете, ако нямаше смисъл щяхте ли да правите това, което правите. Може би, целта на живота е човек да намери(създаде) цялостен смисъл. Не знам дали целта е да намери божествения смисъл или да създаде собствен. Някои казват, че човек е творец, аз мисля, че в създаването на смисъл се изразява творчеството му. Според кабалистите бог ни е създал противоположен на себе си и иска да станем като него, това е начин, според тях, да ни направи вечни и непоклатими срещу всичко(поне според кабалистичния сайт, на който попаднах). Факта, че всеки има различен смисъл в живота си не говори ли, че всеки се опитва да създаде някакъв смисъл? Мисля, че хората имат различна представа за "смисъла на живота" и мисля, че не са прави(повечето). Тъй като съзнателните мисли са филтър на подсъзнателните хората се объркват и страдат, защото ние живеем съзнателно постоянно, според мен, а съзнанието се създава още от раждането(от различни обстоятелства) и взависимост от това се коригират същинските ни мисли(т.н-подсъзнателни). Всеки му се очертава различен "смисъл на живота" и така се ограничава човек. Мисля, че ако започнем да разсъждаваме от гледна точка на това, че сме зависими от смисъла, ще разберем живота. Всеки с раждането се обработва съзнателно(нарочно или не) от околните. Някои хора се стремят да наложат техния смисъл на живота и на другите, но и те самите не са разбрали живота. Има организации с цел "спасение", религии, и др, които претендират за обяснение на живота, но всеки метод като че ли казва, че хората трябва да се борят, да страдат, да се учат и др. Ако е така защо бог ни е дал право да изпитваме удоволствие, примерно. Дори Буда след продължителен глад се е отказал и е казал, че с ограничения няма да стане. Освен това, всяка организация твърди, че нейното учение е правилното, истинското, а в същото време твърди, че истината е една. Това не е ли абсурдно? Друго нещо е, че те се опитват да докажат правотата си, а така вместо да търсят истината си насочват мислите в защита на теориите(създават друг смисъл, но дали е истинския). Има ли истински смисъл? Факта, че всеки може да създава смисъл ме кара да мисля, че може би ние сме тези, които трябва да го създадем, а не да го намерим. Чел съм твърдение, че бог ни е създал да има помощници, в Библията мисля се казваще, че божието царство сред нас(преразказ), има мисъл, която казва, че Логоса(Бог) ще слезне по стълбица направена от хората(преразказ) и др. текстове, които, според мен, показват, че ние трябва да изградим вечния смисъл(ако е възможно, според мен). Тези текстове също може да са написани от хора, които не знаят, че са зависими от смисъла. Просто всичко е във всичко. Всеки човек може да каже истина, дори и в опит да излъже-нали трябава да има смисъл в лъжата, за да се хванеш, а пък и най-малкия смисъл си е смисъл. Относно организациите, мисля, че разделят хората и не търсят правилно истината(поне, защото виждам по-добър начин). Ако ще има организация, то да е една, в която се допускат абсолютно всички и да се зачитат всички разсъждения. Според мен истината е една, но хората я виждат от различен ъгъл и не изцяло. Като предмет погледнат от различен ъгъл. Един ще каже едно, друг друго, всъщност всички ще са прави, но не напълно. Затова, ако се разсъждава обективно и се зачита всяко разсъждение ще е добре, според мен. Мисля, че осъзнаването на зависимостта е добра начална точка за разсъждение. Може би, ние сме творци, но трябва да се съобразяваме със закона на причинно-следствената връзка. Според мен, от него възникват всички други закони. Хората ги знаят(не всички), но не знаят основния. Въпросът е не какъв е смисълът, а защо ни е смисълът? Всичко се обеснява с причинно-следствената връзка. Поне, засега, аз си обяснявам всичко с него и виждам решенията на проблемите на хората, с които имам контакт. Помислете над причинно-следствената връзка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Идеята за тези въпроси ми даде реплика от филм: "Дълги години се усмихвах външно на света, контролирах всичко, помагах на всички около мен. Но вътре в мен имаше бомбено убежище, покрито с бетон. Дойде момент, в който изгубих посоката. Не можех да контролирам. Нямах убежище..."

Сигурно всеки от нас е имал подобни моменти.

Позволяваме ли си да бъдем хора, със слабости, с емоции?

Умеем ли да приемем, че има и успехи и загуби?

Можем ли да се откажем от абсолютния контрол над живота?

Какъв е вътрешния ни свят?

Умеем ли да се вглеждаме в себе си?

А да се усмихваме на себе си?

Много прекрасни отговори има в тази тема:

Притчите

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой е казал, че в живота трябва да има вътрешно и външно, добро и зло или всякаква друга дуалност? Не ги ли прилагаме тези определения без да знаем защо?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаем ли към какво се стремим? И защо мислите, че като отбягвате "злото", ще го премахнете. Вместо това защо не се запитаме защо го има, какво е то, защо мислим така(нали за всичко си има причина)? Хората все се уж стремят към добро(въпреки, че не знаят от какво, към какво и защо бягат). Постоянно се обвиняват, че са егоисти, оправдават всичко с това его, гледат да го премахнат, а не се замислят каква е причината, за да са егоисти, какво е да си егоист и лошо ли? Защо бягаме от природата си? Отговаряйки си на тези въпроси ще отговорим на всички, според мен. Аз вече имам отговор на всички, затова мисля, че "действа".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисълта съществува постоянно и постоянно се образуват замисли и така поредния замисъл е живота, като в него всичко е някакъв замисъл-част от глобалния(изначалния) и което трябва да създаде по-нататашен замисъл. За да го създаде трябва да разбере, че трябва да го създаде(това е част от замисъла и да разбере, че мисълта е вечна и постоянно създава замисли(преобразува се в замисли) на базата на предходните. Така е и с човек-постоянно създава замисли и се стреми към тяхното изпълнение, за да може да създаде други на базата на предните, а ако нещо го прекъсне-страда. Той подсъзнателно знае "задачата си" или по-точно- знае защо се намира в това си състояние-трябва да го разбере и съзнателно, според мен, а се намира, защото той е част от поредния замисъл(поредното преобразуване на мисълта в замисъл). Той и всичко друго образуват бог, така, че да не мисли, че всичко е предвидено, защото зависи от това какви замисли ще създадем пък ние и всичко друго(поредното превъплащение на Мисълта). Ние и всичко(цялата Вселена) сме поредния замисъл на Мисълта.

В сегашния замисъл(животът) е трудно(докато не се разберат някои други въпроси) да се разбере как така мисълта е вечна, защото в живота е образувано понятието време-плод на разделенията на мисленето(вид замисъл). Самото разгделение в живота е вид замисъл, който сме създали в стремежа си да изпълним глобалния замисъл(а този замисъл е само поредния, като го изпълним(тоест мисълта като го изпълни-а ние сме неин замисъл) ще създадем друг и така вечно).

В живота са създадени замисли като светлина, добро, красота и други, затова има и тъмнина, зло, грозота-ако не бяха създадени тези замисли нямаше да има разделения. А тези замисли са създадени също в стремежа да се изпълни глобалния, засега, замисъл.

Винаги ще се създават замисли и на базата на тях ще се създават нови-целта е да го осъзнаем(пак чрез наш си замисъл). Мисълта се разделя на замисли, които също могат и създават замисли и така всичко, което съществува е изградено от замисли, а съставката е Мисълта-затова всичко е едно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много често ни се налага да попаднем в тъмните замисли на Мисълта. Когато е несъзнателно е борба, дилеми, страдания и т.н.- трупане на опитности.

Страшното е когато е представен избор, пуснати са уловките и човек съзнателно влиза в тъмнината или поне това което смята за тъмнина. Тогава е страшно, всъщност страшен е изборът. тогава сме зависими от смисъла.- проверка на натрупаните опитности.

Няколко седмици вече съм пред подобен кръстопът- какъв е смисъла да влизам в тъмнината след като съм се научила да я гледам отгоре!? Какъв е смисълът да вляза в най- големите си страхове!? И защо изобщо ми се дава този избор!? Къде е смисълът!?

Голям страх, големи дилеми, голямо мислене, когато е осъзнато е направо страшно, защото трябва да намериш смисълът на всичко и ставаш зависим от самото му търсене.

В търсенето си попаднах на следното, което направих като своя мантра : " "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Даде ми отговор- един от многото- Светлината не е светлина, ако свети отстрани. Светлината трябва да може да свети вътре в тъмнината. А за да може да го направи трябва да познава тъмнината. И тук човек става зависим от смисъла. Смисъла на познанието. Другото е бягство, страх и незнание, а това не е Светлина. Изпитания.

" "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Голямо е богатството на светлината, затова тя щедро дава. Така тя се освобождава от товара, който носи. Като видяла, колко е голямо богатството на светлината, тъмнината се отказала от това богатство. Тя искала да го завладее, но не могла, затова се казва, че тъмнината не могла да обхване светлината. Всеки, който завладява, носи нещастие за човека. Всеки, който освобождава, носи щастие. Щастието на човека е в свободата, а нещастието — в робството; щастието е в любовта, а нещастието — в омразата; щастието е в знанието и светлината, а нещастието — в невежеството и тъмнината. П. Дънов

Не че съм намерила напълно отговора, не че съм осмислила страховете, но поне имам отправна точка :rolleyes:

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светлината е един замисъл. Ако нямаше светлина, нямаше да има и мрак. На човек, който никога не е виждал светлина не е проблем, че не е виждал. Ако нямаше критерии за правилно, нямаше да има и грешно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светлината е един замисъл. Ако нямаше светлина, нямаше да има и мрак. На човек, който никога не е виждал светлина не е проблем, че не е виждал. Ако нямаше критерии за правилно, нямаше да има и грешно.

Да, но нямаше да има и развитие, растеж...;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светлината съществува, а мракът е неспособността ни да я възприемем. Слепият чудесно знае какво е мрак, но просто няма с какво да го съпостави. Правилно и грешно са субективни представи, но това в никакъв случай не ги омаловажава. Ако хората нямаха различни представи за правилно и грешно, пък били те несъвършени, то нямаше да има различни индидивуалности. Щом има сетива, чувства, мисли, воля, то неизменно ще има представи за правилно и грешно. Важното е да се отчита позицията от която се прави разграничението между противоположностите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светлината съществува, а мракът е неспособността ни да я възприемем. Слепият чудесно знае какво е мрак, но просто няма с какво да го съпостави. Правилно и грешно са субективни представи, но това в никакъв случай не ги омаловажава. Ако хората нямаха различни представи за правилно и грешно, пък били те несъвършени, то нямаше да има различни индидивуалности. Щом има сетива, чувства, мисли, воля, то неизменно ще има представи за правилно и грешно. Важното е да се отчита позицията от която се прави разграничението между противоположностите.

Как можеш да докажеш, че светлината не е създадена след мрака. Просто те са взаимосвързани, според мен, защото ако нямаше едното-нямаше да има и другото. Слепият знае какво е мрак, защото живее с хора, които знаят какво е светлина и му създават разделението и при него, като му описват какво е светлината. Хората не биха имали различни индивидуалности, може би, а може би не, зависи от това какви са им причините от средата на живот. Но като "разберат" живота ще станат еднакви по разбирания, просто по изпълнения ще се различават-замисъла на живота е да се създаде вечен смисъл-всеки да може да създава от всичко замисъл. Просто сега Мисълта се преобразила в това, което съществува(това сме ние и всичко друго, което съществува) сега. Това е поредният й замисъл(живота), поредното и проявление.

Ние не се развиваме, ние просто продължаваме замисъла(участваме в замисъла, ние сме замисли), според мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В какво седи качеството на една мисъл?

Да допуснем, че вие мислите за един човек или за едно малко дете.

В какво седи разликата между малкия и големия?

Казвате сега, че той е малък, пък другият е голям.

В какво седи разликата между големия и малкия?

На малкия формата е малка, а на големия формата е голяма.

Малкият завзема по малко пространство, а големият – по-голямо.

Но не само по форма се различават.

И съдържанието на малкия е по-малко от съдържанието на големия.

Но и смисълът на малкия е по-малък, отколкото на големия.

В думата „смисъл“ аз разбирам ценността на един предмет в даден случай.

Смислени неща са, които имат цена.

Разумното се цени в природата.

Туй, което не е разумно, то е обикновено, няма цена в себе си.

За пример, вие често обръщате внимание върху красотата. В какво седи красотата?

По какво се отличава красивият от грозния? По какво се отличава?

По ценността.

Че грозният материал не е ценен, пък красивият е ценен.

Тогава човек сам по себе си трябва да бъде разумен.

Значи ония материали, с които борави човек, да бъдат ценни.

Ако той борави с ценни материали, той забогатява. Ако работи с обикновени материали, той огрубява.

Ценност, съдържание и форма

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смисъл се казва на изпълнен замисъл, създадена причинно-следствена връзка.

А и за смислено хората не приемат само това, което има цена. Всичко, на което си мислят, че знаят причината и си мислят, че знаят последствието, наричат смисъл или смислено, логично.

Редактирано от Skorpiona160

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×