Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Кого ни е позволено да лекуваме?


Recommended Posts

Учителя казва ("За здравето"):

"Не е позволено да се лекува който и да е. Ако един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма. Има престъпници, убийци, които по никой начин един духовен лекар не може да ги лекува.

Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора убийци и престъпници. За такива хора изцерение няма. "

Как да знаем кого да лекуваме?

Как да понесем това, че някого не трябва да лекуваме?

Линк към коментар
Share on other sites

Лазарев говори за същото. Той дава пример с една притча, в която Аллах наказал лекаря, задето лекувал хората, а лекарят като попитал за причината, Аллах му отговорил, че той праща болести на хората, които болести са наказания за греховете му. Чел съм, че болестта може да е стимул за духовна промяна, в случай че отношението към нея е правилно : тоест човек да осъзнае, че може да е привлякъл болестта с начина си на чувстване, мислене и действие и в резултат на това осъзнаване да направи нужните промени в живота си - след това ще последва физическо оздравяване, но дори и да е късно за такова оздравяване, важно е да започне душата да се променя/да оздравява. Безверникът трудно би могъл да лекува, защото с безверието си ще пречи на оздравителния процес.

Как да понесем това, че някого не трябва да лекуваме?
Предполагам че с осъзнатост, че така е по - добре за болния, с любов и смирение, с молитва за душата на болния.

Има престъпници, убийци, които по никой начин един духовен лекар не може да ги лекува.
Може би в случая става дума за духовно лечение, а не за обикновеното лечение, което прилагат лекарите. Чел съм за духовно лечение във "Философията на йогите" от Йоги Рамачарака, там се споменава, че Христос е практикувал такова лечение и че това лечение се среща рядко поради естеството си. Пише че при него един духовно развит човек отправя духовната си аура към дадено лице по такъв начин, че цялата система да се изпълни временно с нея и всяка анормалност да изчезне. Ако лекарят е духовен лекар, явно той ще вижда или ще му се казва кой да лекува и кой да не лекува.

Може би е позволено да се лекуват, хора които са осъзнали къде грешат и са се устремили към промяна на мирогледа си, към промяна на начина си на живот, хора с искрено желание за духовна промяна и с осъзнатост за грешките и за това, че те не трябва да бъдат допускани повече, хора които са започнали да се отърсват от това което е станало причина за появата на съответната болест.

Редактирано от Христо6
Линк към коментар
Share on other sites

Темата е много дълбока, много полезна, мога да споделя и личен опит доста.

Сега искам да наблегна на друго -

напоследък заглавията не темите са все едни такива - Ограничаващи!

На тази например, на една от скорошните също

Защо пък ... / Дали пък ...

Любовта няма ограничения.

П.П. Може би астрономите ще кажат - да не сме в някакъв ограничаващ период?

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

А ние можем ли да лекуваме? И ако това изглежда така, то така ли е? Кой лекува? Какво лекува? А ние какво всъщност правим и можем да направим, за да помогнем?

А може би страданието е някакъв вид лечение на нещо друго?

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Да, точно.

Да уточним

Първо какво разбираме под "ние" / "аз". В моята представа аз неизменно съм частица от Всемира. Но всеки има различно разбиране.

В цитата от 1.пост става въпрос за "духовен лекар" и за Христос. Кой от нас е такъв?

Второ и много съществено -

за кой и какъв вид лечение говорим-

официална медицина, алтернативна медицина и кой вид алтернативна медицина, холистична медицина.

Моите наблюдения показват, че според вида лечение идва и начинът , по който се показва кога едно страдание ще бъде излекувано на физическо ниво в този живот и кога не.

При колкото по-близо е до духовните методи и колкото по-съзнателно се ползват те, толкова по-малко са "случайните" и "нелогичните" причини някой да не е излекуван.

Трето - какво е лечение - масовото разбиране ( и аз изхождам от него) е това ,което казах по-горе - едно страдание да бъде излекувано на физическо ниво в този живот. (Но страданието и израз на дисхармония , а тя може да бъде заместена от хармония по много начини и без ограничение във време и пространство.)

Може би да разбием заглавието по думи:

кого - кой влиза в нашата листа пациенти

ни - кои сме ние

е позволено - кой позволява и какво значи да позволява ( т.е. може пък някой доброволно да иска да поеме карма на друг???)

да лекуваме - какво разбираме под "лечение".

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Човек се лекува сам - лечителят/лекарят само му помага.

Може да се помогне само на този човек,който е готов да премахне първопричината за заболяването си,която обикновено седи в неправилната му мисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Всичката погрешка е, че някои мислят, че някое лекарство може да премахне болестта. Някое лекарство временно помага, а пък туй, което лекува, то е въздухът. Силата, жизнената сила, праната във въздуха – тя лекува. Светлината лекува, храната лекува. Трябва да разбирате каква храна. (139, с. 365)

Индусите имат научни теории за образуването на праната в организма на човека. Те обясняват още, че всеки човек, който може разумно и правилно да използва тази прана, той може да се лекува от всички болести – от стомах, от дробове, от очи и т.н. Обаче за да придобие тези знания, той трябва да плати за всичко това. Нищо не се дава даром. Когато се казва, че трябва да лекуваме даром, подразбирам, че хората, които ще лекувате, ще посветят живота си в служене на Бога. Да излекувам човека даром и след това той да отиде на обира и да лъже хората, това никога няма да направя. Когато лекувате някой богат човек, той трябва да даде 50 000 или 100 000 лева, ако иска да се излекува както трябва. (66, с. 289)

За мистичните учения

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

– Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт с него, не взимаме ли част от неговата болест върху себе си?

– За туй не мислете. Най-първо ще се запитате: „Трябва ли аз да го лекувам?“ И ако трябва да го лекувате, не трябва да отстъпвате пред никакви последствия. Ще си кажете: „Какъвто и да бъде резултатът, за мен е безразлично.“ Трябва ли да лекувам – това е важният въпрос. Ако трябва, ще започна да лекувам и ще науча как – ще изуча методите.

– Как ще познаем трябва ли да лекуваме?

– Щом обичате човека, ще трябва да го лекувате.

Методи за лекуване

(Съборни Беседи, 22.08.1919 Петък, Търново)

Много съдържателна беседа!

Най-добрият метод, който Учителят дава е груповата молитва за здравето на конкретния човек.

Тя може да се прилага от всеки за всеки. Пък да става каквото е отредено.

Така лекуваният се докосва до Божественото и няма очаквания/гаранции, че като си е платил (купил индулгенция) трябва да бъде излекуван и да продължи със стария си начин на живот.

Поне според мен има едно вярно усещане за "точната комбинация" - дори самото лично присъствие на лечителят, дори в тишина се усещат хармонични вибрации и вътрешна радост.

Поне при мен ми "светва лапмичката", ако някой лечител (явно или не) се опитва да дискредитира другите лечебни методи или премълчава някои важни подробности от метода, които използва...

Има един деликатен нюанс - малко хора (астролози, лечители) имат силата да кажат на някой, че не е за тях щом им се плаща.

Наблюдавала съм много хора, които се запознават с много лечебни методи от любознателност и желание за помощ, после идват личните способности и вътрешни дълбинни катарзиси. Може дори човекът да се превърне в професионален лечител срещу определена такса, после - да лекува с молитва безвъзмездно, ако е станал ученик на Б.Дуно.

Отговорността и на лечителя, и на лекувания е голяма.

В края на крайщата, всяка опитност ни помага да израстваме.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

В литературата вижданията си противоречат,но приложени към конкретни ситуации всички са прави.Личният ми опит ми подсказва,че Исус и други Учители са лекували с рекламна цел,те не са лекували всеки.Пак личният ми опит показва,че са малко хората,които могат да се лекуват с духовни методи,не са подготвени,няма да издържат.И най- важното,за тези.които имат по-дълбоко разбиране болестите изглеждат по съвсем друг начин и за това не се занимават с лечение.Всичко зависи от това,от каква позиция се гледа.Най-малкото,което може да се направи е човек да се научи поне малко да различава отделните си тела,чакри или нива-кой кокто иска да го именува,тогава проблемите се смекчават и започват да се решават.

Редактирано от Severen
Линк към коментар
Share on other sites

.....Личният ми опит ми подсказва,че Исус и други Учители са лекували с рекламна цел,те не са лекували всеки....

Да, не са лекували всеки, но с рекламна цел ли е било?! :) По маркетинговата програма на висшите светове :)

В Библията съвсем точно се разбира всеки излекуван заради какво е бил излекуван.

Линк към коментар
Share on other sites

Обезсмисляме прошката и обръщането на другата буза. Каква е тогава "програмата" за престъпниците, убийците и безверниците? Христос не е ли умрял заради греховете на хората? Вярата и изцелението е само за "добрите", а ако добрите са заблудени и болни , тогава какви са ?:) Поемането на чуждата "болка" за своя не е случайно като учение. Покаянието се случва понякога преди изцелението, понякога след.

Рискуваме да предизивкваме такива заглавия : "Игумен гони инвалид от манастир с думите: Прокълнатите нямат място в този храм! "

Друг въпрос е дали имаме силата да поемаме чуждата болка:)

Линк към коментар
Share on other sites

Обезсмисляме прошката и обръщането на другата буза. Каква е тогава "програмата" за престъпниците, убийците и безверниците? Христос не е ли умрял заради греховете на хората? Вярата и изцелението е само за "добрите", а ако добрите са заблудени и болни , тогава какви са ? :) Поемането на чуждата "болка" за своя не е случайно като учение. Покаянието се случва понякога преди изцелението, понякога след.

Рискуваме да предизивкваме такива заглавия : "Игумен гони инвалид от манастир с думите: Прокълнатите нямат място в този храм! "

Друг въпрос е дали имаме силата да поемаме чуждата болка :)

Много резонно, моите адмирации :) И всички по-горе изказали се, изпускат една важна подробност. Кои сме ние, че да определяме кой има нужда от лечение (помощ) и кой не. Това не е ли вид "осъждане" , за което нито сме оторизирани нито ни е работа. Според мен, когато човек има нужда от помощ, независимо дали става въпрос за лечение или каквото и да е, аз бих му помогнал, ако е по силите ми разбира се. А относно това, дали той е лош, заслужава и т.н. не съм аз човека който ще го решава. За всяко нещо си има възмездие.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен всеки лечител усеща на кого може и трябва да помогне и на кого - не.

Лекуването не бива да става по задължение, защото резултата от такова лечение или ще е временен или ще липсва въобще.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...