Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Латина

Чувствата

Recommended Posts

Guest azbuki

Потискането на чувствата се случва на хората, живеещи в Германия. Независимо че аз самата съм много емоционална, явно няма как напълно да се избяга напълно от местните влияния, та като се прибера в София обикновено ми отнема известно време да дойда пак на себе си и да мога да говоря нормално с хората, да не ми идват прекалено много разговорите и да не ми се струва, че говоря високо. По-потисната държава от тази тук не съм виждала, контролирана е може би по-правилно да се каже. И си мечтая да престана да бъда закотвена чрез работата си тук.

Оф топик:

Колко странно!

И аз съм живяла в Германия и вероятно пак ще отида там, защото емоционалният климат ми допада.

Потиснати хора не съм видяла, нито съм общувала с такива, а може да се каже, че съм обиколила цялата държава.

По-потиснати от българите няма, не от германците.

Може би не е Германия, а Берлин. Че българите са най-потиснати, не съм съгласна. Е, не сме най-веселият народ. Мисля, че нещото има връзка със Слънцето. Италианци, гърци, испанци ми казват същото за Германия. Просто тук е малко слънцето, макар че и с това се свиква - вече далеч не ми липсва както преди, а и проблемите с потиснатите емоции не са като преди. За емоционалния климат, че ми допада не мога да кажа. Имам си един силен Плутон в хороскопа, който все чете това, което е отдолу, а тука много повърхности бе... Натоварва ме да трябва да функционирам все на две нива едновременно, за да мога д аобщувам с хората без да ги притеснявам с прекалено силното си присъствие (=пробиващо илюзията на обвивките). То е нещо като да пееш мецовоче през цялото време. Мъка. Затова на туй тука му викам картона ;) Пуснеш ли му огън - гори.

В Германия обаче оределено има по-светли в енергийно отношение места от Берлин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Казвате: Човек трябва да бъде морален. Моралът е резултат на нещо. Той се изработва в течение на човешкия живот. Първото нещо, което взима участие в изграждането на морала, е човешкият ум. След това идват чувствата: моралните чувства - най-високият връх в човека, личните чувства, обществените, и постепенно се слиза надолу - низшите чувства и инстинктите. Моралните чувства дават устой на човешкия ум. Личните чувства водят към известно постижение, обществените чувства ограничават това постижение, а инстинктите създават градивен материал. ... Вземат ли инстинктите надмощие в човека, той става егоист. Значи инстинктът, личните, обществените и моралните чувства са живи сили в човека. Учът също е жива сила.

Аз не съм срещал човек, който е постигнал всичките си желания. Не са лоши умствените стремежи на човека; не са лоши неговите морални, обществени, лични стремежи. Не са лоши и стремежите на неговите инстинкти. Важно е всички стремежи да заемат своето място. Ако нямаш обществени чувства, няма де да пласираш това, което си взел. Ако нямаш инстинкти, не можеш да градиш. Те са градивен материал.

Сега ние живеем в свят, създаден от самите нас. Като знаете това, пазете се от последствията на вашите мисли. За всяка мисъл, за всяка дума носите отговорност. Когато мисълта минава през моралните, обществените и личните чувства, тя придобива специфични качества. Това трябва да се знае. Който не е умен, става фанатик, горделив, груб. Той е недоволен от себе си. Ако искате да знаете, кой има силно развити лични чувства и кой има достойнство, вижте как реагира на обидата. Онзи с личните чувства е горделив, а с достойнството - благороден и мек. Първият иска всички да му помагат, а вторият е готов да помага на всички. ...

Стремете се да развивате моралните чувства в себе си. Те представят Хималаите в човека.

Петте области в човека - МОК 16.09.1932 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Максим, убеден ли си в това, което казваш? Особено в това, което съм подчертала? :huh:

Звучи така, все едно че си склонен да ампутираш чувствата си в името на ... не разбрах много добре, може би "стабилността в живота" (макар че не знам какво влагаш в този израз) или "неуязвимостта" (пак не ми стана много ясно, защото човек може да бъде също толкова уязвим ментално или пък физически).

Чувствата са си част от нас. Дали ще ни разбалансират или не, дали ще бъдем емоционално уязвими или не - това зависи от нас. Можем да се стремим към хармонизирането им и към интегрирането им в нашата сложна и комплексна същност; без тях няма да сме цялостни, ако мога така да се изразя.

Да убеден съм и нямам предвид ампутиране на чувствата. Не казах това е бяло, а това черно и не ги конфронтирах. Казах, че трябва да има баланс между двете неща. Може би беше добре да подчертаеш и това мое съждение:

Всъщност необходим е баланс между чувства и твърдост. Чувствата са безспорно необходими и в светския и в духовния живот.

...и тогава нямаше да има нужда от подобен твой въпрос.

Началото на постигна ми е продиктувано от конкретна ситуация в живота ми, дори в момента. Случи се случка и в момента чувствата ми носят страдание. Ето за евентуален контрол в такива ситуации говорех. В момента бих искал да съм центриран и да си кажа "какво от това". Но не мога, защото чувствата са ме взели в плен. Това е. Съжалявам ако не съм се изразил правилно в предния постинг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

.... чувствата ми носят страдание. В момента бих искал да съм центриран и да си кажа "какво от това". Но не мога, защото чувствата са ме взели в плен. Това е.

Максим, какво по-красиво от това?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Максим, какво по-красиво от това?!

Какво красиво има в това да ти е криво? :3d_131:

Имам чувството че всички се стремим да се променим към по-добро и да придобием някакви умения, но се оказва че тъпчем на същото място и отново и отново се връщаме там, откъдето сме тръгнали. Винаги реагираме в съгласие със своята собствена природа, особености, характер...Като програмирани. Това не е свобода. Свобода е да излезеш от рамките на своя емоционален модел. Но май не се получава. <_<

Това е нещо не толкова сериозно, и въпреки това остава в мен, това чувство ще си отиде след 2-3 дни или даже по-малко, но не и още сега, което означава че в момента не съм в сега-то, в настоящия момент, а все едно ми е вързан камък за шията, който ми създава чувство на тежест и ме дърпа надолу, кара ме да се чувствам свит и малък. :31:

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Едва ли като бягаш от чувствата си, ще се опознаеш по-добре.

Когато човек е свит и малък, тогава осъзнава границите на материята и единствено чувсвата могат да ти дадат сили да разбиеш стени - били те въображаеми или съвсем реални...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не искам да бягам от тях, защото чрез бягство няма да си отидат. Те могат да си отидат чрез разбиране и осъзнаване на ситуацията, която ги е породила. Това се опитвам да направя сега. Чрез наблюдение и осъзнаване на мотивите и целия механизъм на системата ми. Но се оказва, че не е лесно. Да може би подсъзнателно се опитвам да избягам, макар че съзнателно знам какво е най-добро в момента. Накратко чувствата изваждат лекичко от контрол. А от друга страна какво ли контролираме? Май нищо. Ние не можем да контролираме дори собствените си мисли и чувства :sorcerer: Прозрение. :rolleyes: Идват и си отиват неканени и неизпратени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник. Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва. Когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва; каквото и да ти кажат, ти го направяш. Когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.

Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно. Той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой; у животните няма воля, няма и устой. У тях има само един нагон, който се дължи на желанията.

човекът е човек по причина на своите морални чувства. Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад. Той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения.

много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н.

Кое у човека представляват везните? (– Съвестта. Моралните чувства.) ...

Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. За пример, правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза или не, дали това е право или криво за теб. То само казва: Това не е право – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот.

Българите са забелязали, че млякото на някои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млякото им? Когато някои крави са яли пелин, той минава в млякото им и затова то горчи. Често личните чувства у човека проникват в моралните и тогава се образува една горчивина. Освен това в човека има събудени и по-нисши от личните чувства – себичните чувства. И когато техните сокове проникват в моралните чувства, образува се тази горчивина. И българите пазят кравите да не ядат пелин, за да не се вгорчава млякото им.

Развиването на моралните чувства е необходимо за всеки един от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух

------------------------------------------

Морални чувства

Във всеки даден момент вие трябва да разбирате каква е посоката на вашия ум. Вие трябва да разбирате не само посоката на вашия ум, но едновременно и посоката на вашето сърце – накъде се движат вашите чувства. Чувствата са също тъй сили в природата. Най-първо трябва да разгледате умствения и чувствения свят като движение на живи сили в природата. В потънкости няма да се спирате. Проучвайте закона на тия сили, при какви условия се развиват чувствата.

Сега, вие не трябва да давате личен характер на вашите чувства. Вие ще ги изучавате като сили, като движения в природата. Защото щом влезе тази сила в тялото ви, тя ще произведе едно или друго влияние. Следователно силата и посоката на вашия ум ще се определи от степента на вашите чувства. Ако в чувствата си сте развълнувани, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни, т.е. да има хармония между тях. Не разбирам да се удоволствате, то е външната страна на сърцето, но да дадете подтик на вашето сърце към работа.

Човек трябва да стане морално силен, духовно силен. Любовта трябва да бъде един от главните елементи в неговата душа. Любовта трябва да бъде силна, за да могат всички други елементи да се хармонират с нея.

при едно недоволство от живота, вие трябва да имате светлина. Вие трябва да имате едно упътване, да знаете как да използвате тия отрицателни сили. Защото отрицателните сили в природата могат да бъдат и за ваше добро.

Любовта е нещо разумно, тя е една фина сила, тя е благородство, а това, което вие наричате любов, то е хала – всичко отнася, тя гори и разрушава. Ние смесваме тази гъста материя, тая интензивна сила с Любовта, и вследствие на това тази гъста материя ни поляризира, прави ни недоволни. У един морален тип лъчът, който излиза от окото, не трябва да бъде в хоризонтално положение с плоскостта на зрението, но трябва да образува един малък наклон нагоре, да има възходяща посока. Моралният тип същевременно е и интелектуален тип, има отличен ум. Човек, който няма отличен ум, не може да бъде морален.

Добиете ли едно мрачно настроение, изхвърлете тези мрачни мисли. Никой не е роден песимист. На песимиста липсва надежда. Изхвърлете онази материя, която спира развитието на вашата надежда. Разработете вашето зрение и приятните състояния веднага ще дойдат. Не се водете по настроенията си. Как определих аз настроенията? –Настроението е ветропоказател; чувството – кладенец, извор; мисълта – река; разумността – градина с плодове, а принципът – Школата.

Някой път настъпва една криза в живота ви. Защо? – За да си починете. Вие наричате тази криза загуба. Казвате: Аз загубих. Вие понякога мислите,че не чувствате. Що е чувстването? – Вие като чувствате, харчите, правите угощение. Затова и чувствата се нуждаят от почивка. Може да настане друга криза, да започнете да мислите, че никой не ви обича, че никой не ви разбира. То е една илюзия на вашия ум.

всеки от вас може да извая от себе си такъв човек, какъвто иска, но за това се изисква светъл ум, благородно сърце и силна воля. Имате ли всичко това, може да направите каквото искате, но ще изучавате законите на природата. Преди да направите туй нещо, ще имате големи мъчнотии, но мъчнотиите не са лош признак. Това са плюсове за вас. Онзи човек, който има мъчнотии, спрямо него природата е по-благосклонна, отколкото спрямо човека, който няма мъчнотии. Такъв е великият закон. (– Има ли предел на развитие?) – Предел на развитие няма.

------------------------------------

Моралният тип

Всеки пръст от човешката ръка е свързан с известен център или орган на мозъка. Всеки орган е свързан със специфични сили. Тия сили пък са свързани с разумни области и светове.

Най-големият пръст е свързан с Божествения свят. Той се управлява от богинята на любовта, затова е най-силен. Наистина, няма по-голяма сила от любовта. Показалецът се намира под влиянието на Юпитер. Чрез него се проявява човешкото честолюбие и достойнство. Достатъчно е да засегнете честолюбието на човека, за да ви каже: „Как смееш да ме пипаш? Знае ли кой съм аз?“ Средният, сатурновият пръст определя човешката справедливост. Чрез него човек се произнася за справедливите и несправедливи неща в живота. Безименният пръст определя човешките радости и постижения в областта на науката, на изкуството и на музиката.

Обикновено моралните чувства регулират личните. Обаче ако моралните чувства на човека не са добре развити, а личните са чрезмерно развити, той става неврастеник: където отиде, все обиден се връща

През всеки пръст трябва да минава толкова енергия, колкото е необходимо за развитието на човека. Значи пръстите възприемат енергията, която иде от възвишения свят.

Когато е гневен, човек също не знае къде да държи ръцете си. Всъщност, тогава той трябва да постави ръцете си на такова място, че да ограничи гнева.

Щом изпаднете в лошо настроение, променете положението на ръцете си и си кажете: „Аз съм човек, който мисли. Щом мисля, аз стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях“. Повторете тази мисъл няколко пъти, докато настроението ви се повдигне.

Всички хора трябва да се стремят към това, именно, правилно да възприемат мислите, които идват от възвишения свят. Ако постигнат това, те ще възприемат и своите мисли и добре ще се разбират.

-----------------------------

Възпитателни методи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не искам да бягам от тях, защото чрез бягство няма да си отидат. Те могат да си отидат чрез разбиране и осъзнаване на ситуацията, която ги е породила. Това се опитвам да направя сега. Чрез наблюдение и осъзнаване на мотивите и целия механизъм на системата ми. Но се оказва, че не е лесно. Да може би подсъзнателно се опитвам да избягам, макар че съзнателно знам какво е най-добро в момента. Накратко чувствата изваждат лекичко от контрол. А от друга страна какво ли контролираме? Май нищо. Ние не можем да контролираме дори собствените си мисли и чувства :sorcerer: Прозрение. :rolleyes: Идват и си отиват неканени и неизпратени.

Наблюдавай ги - как се появяват; как те завладяват, въпреки съпротивата ти; как те напускат след като са постигнали своето. После съжаляваш и си казваш, че никога повече няма да им позволиш да те доближат, но те се връщат и използват всеки миг невнимание, всяка твоя слабост за да подчинят съзнанието ти и отново ставаш жертва в техния капан. Това е нормално. Това е механизма на действие на нисшата природа, но повечето хора не го забелязват. Да го забележиш и изучиш е първата голяма крачка. Утвърждавай висшите чувства постоянно, във всеки един миг от деня, поддържай връзката с душата си непрекъснато, постоянно бъди със съзнание насочено към висшето...докато не ти стане навик. Ще има моменти когато вниманието ти за миг ще бъде притъпено и старите мисли и чувства пак ще започнат да те заобграждат и ще те завладеят, но това ще става все по-рядко и по-рядко. Важното е да не се отказваш. Новите чувства постепенно ще изместят старите; слабостите вече ще са се трансформирали в твои силни страни; съпричастността към другите ще измести егоизма; волята ти ще се кали в достатъчна степен, в резултат от усилията за трансформация, които си положил. Процесът е бавен и тежък, защото в подсъзнанието ни има заровени купища вредни навици и модели на поведение, подтиснати страхове и чувства, които сме складирали там в течение на редица прераждания. Някои неща е по-лесно да бъдат изкарани навън и да бъдат трансформирани, с други е далеч по-трудно и низшата ни природа е крайно изобретателна в стремежа си да ги наложи над съзнанието ни. Но всяко усилие за трансформирането на едно нисше чувство във висше е от значение и ще даде резултат. А всъщност не става въпрос толкова за усилие, колкото за стремеж и желание да се промениш. А загубените битки в началото са неминуеми, но както казах те ще стават все по-малко и по-малко. Отчаянието е пагубно. Това е пътят. Друг път не познавам. Още не съм го извървял до края, но чувствам промяната в реакциите, желанията, чувствата и мислите си и като че ли бавно се приближавам към това, което искам да бъда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: :feel happy:

ако е умен, ако е морален, ако личните чувства идват на трето място, тогава непременно ще успее по най-добрия начин. Но ако моралните чувства вземат мястото на ума, тогава непременно ще се изменят възгледите му. Когато у човека умът взема второ място, човек става фанатик в своите възгледи, в своите лични чувства той казва, той ме обиди. Обидата показва, че умът не е на мястото. Най-първо умният човек не може никой да го обиди. Ако ти си на слънцето и някой на земята ти каже някоя обидна дума заради тебе, какво от това? Обида е, докато си я чул, ако не си я чул. Неща, които са казани за тебе, но ти не си ги чул, ти нищо не чувствуваш, щом ги чуеш, тогава става обида.

Не са лоши умствените стремежи, моралните стремежи, личните стремежи, обществените стремежи и стремежите на инстинктите, всичките на място са. Не е лошо да бъдеш силен човек, не е лошо да имаш развити лични чувства на трето място, защото ако нямаш лични чувства, ти няма да имаш постижения. Ако нямаш обществени чувства, няма да имаш място де да ги складираш, туй, което си взел. Ако нямаш инстинкти в себе си, ти нямаш материал, с който да работиш. Казваш: Това са инстинкти. Инстинктът е бакалин, който кредитира всички. От тия работи все ще вземеш нещо. Казваш: Това са инстинкти. Инстинктът, това е омега на нещата. Злото седи в това, когато омегата направиш алфа. Ти си обърнал реда на нещата.

-------------------------------------------

Петте области в човека - МОК 16.09.1932 г.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

съпричастността към другите ще измести егоизма; волята ти ще се кали в достатъчна степен, в резултат от усилията за трансформация, които си положил.

Ами точно съпричастността ми доведе до тези чувства. Обичам всичките си ученици и не мога да бъда строг с тях и да им се скарам каквото и да направят. В резултат леко ми се качват на главата и по време на час имах малшанса да влезе една друга учителка, която реши че не учим нищо в час (а това не е вярно, завари ме на дъската с тебешир в ръка и с пишещи в тетрадките ученици). Някои бяха малко по-шумни и неконцентрирани в момента и тя реши да ме привика при директорката. И накрая аз излязох виновен, понеже съм по-мек и не мога да им крещя и да ги стресирам. Имаше два варианта, или да им се карам, или аз да поема към себе си удара, но да остана добър към тях. Те ме защитиха пред директорката, казаха че съм много добър и искат да остана да им преподавам. Но на мен ми дойде много конското от директорите. Не обичам да ми казват как да си върша работата, няма да съм фалшив. Не мисля, че бих издържал второ подобно унижение. По-добре добър към учениците, отколкото добър с бюрокрацията. Те не са виновни, системата е грешна, тежка и тромава, но това е друга тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мисля, че бих издържал второ подобно унижение. По-добре добър към учениците, отколкото добър с бюрокрацията. Те не са виновни, системата е грешна, тежка и тромава, но това е друга тема.

"Каквото и да направите, ще ви критикуват. Затова трябва да се научите да посрещате спокойно критиката" Лорд Буда

Мисля че нещата ще се оправят :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но Макс, нали това са различни реалности, макар и свързани:

1. Общата ти чувствителност - по-точно способност към възприемане и различаване на проявите - поради която установяваш какви са фактите.

2. Конкретно насочените ти чувства, които включват съответни интерпретации на фактите.

3. Твоето решение как да се отнасяш с тези чувства - тук се намесват разумът и волята.

Разбирането, че тези елементи са относително съмостойни, макар че се смесват обичайно в ума, може и да помогне...

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Те ме защитиха пред директорката, казаха че съм много добър и искат да остана да им преподавам. Но на мен ми дойде много конското от директорите. Не обичам да ми казват как да си върша работата, няма да съм фалшив.

:thumbsup: Старата мъдрост - "Устами младенца глаголет Истина"! Бог ти е дал благословията си през устата на децата, Макс! Успокоил е опасенията ти, че не ставаш за учител. Казал ти е как да си вършиш работата и как да не си фалшив. Какви чувства изпита, когато децата те защитиха и поискаха да останеш? Какви бяха чувствата, когато те обвиняваха колегите?

Сумираме двете емоции - положителната и негативната и получаваме Пътя си. Положителната показва вярната посока и избор, показва къде и кога сме изпълнявали Волята Божия, показва нашите добри мисли и дела. В случая с Макс това е била любовта към децата и разбирането, с което той работи.

Негативните емоции показват къде сме "нагазили в тръните" - станали сме зависими от нещо или някого, сменили сме приоритета на Любовта с някакъв човешка ценност - в случая на Макс това е зависимостта от някакво правило и програма, "материал", изисквания, които той "трябва" да спази, както и издигането на човек-ръководител (директора) в представител на училището и върховен оценяващ работата му авторитет.

Когато човек осъзнае комплекса от емоции, които съпровождат едно събитие, постъпка, отношение, той като че ли получава "пътеводната светлина". Нещо като "Бог валидира свободната ни воля". После пак сме свободни да си изпитваме същите позитивни и негативни емоции и да си избираме пътя, както и да си носим последствията.

Сега се замислих и върху умението ни да интерпретираме негативните емоции. Като че ли позитивните имат по-ясно послание, но ние сме повече склонни да забелязваме негативните. Защо? Може би защото именно те ни дават сигнал,ч е нещо в нас самите не е наред, имаме нещо за лекуване, но и отново те ни дават възможност да прехвърлим "сянката" си върху заобикалящите ни хора и да започнем да "лекуваме" тях и ситуацията вместо себе си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато се заговори за чувства винаги се сещам за един прекрасен фил "Града на ангелите".

Който го е гледал знае за какво става въпрос един ангел ,който решава да падне на ниво човек ,забележете ,за да разбере неща като какво е вкуса на ябълката,какъв е полъха на вятъра,какво е докосването,защо човека плаче , и кога скача от радост.

Два дена след като става човек неговата любима заради която става човек умира ,дойде ред да разбере какво е мъката.

Това сме ние щом сме тук на земята значи сме онези същества изтъкани от чувства ,живота ни се върти около тях в опознаването им и усещането им.Ние сме тук ,за да овладеем материята ,чувствата са част от нея .

От чувтвата боли -боли от радост ,боли и от мъка -надоло и малко в ляво.

Както казва Максим за 2-3 дена или малко повече всичко отшумява идва тихата радост или дълбоката мъка вече не ни задушава отминало е ,запознали сме душата си със чувството ,ако тя не го е разбрала то ще ни връхлети пак.

Хората казват "нещо в мен се пречупи" това е когато вече познаваме чувството и душата ни няма нужда я запознаваме повече с него.

Някой казва "вече не ми е мъчно"да защото вече познава това чувство то не може да го изненада разбрал е неговия смисъл.Това според мен не безчувствие това е разбиране,знание.

Чувтсвата се овладяват постепенно първо ще ни е мъчно или радостно с месеци ,ще се случи втори път ще ни е мъчно седмици ,после дни и после ще е само един момент чувтсвтото е разпознато.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления за Максим.

Независимо от системата или кой прав кой крив, най-важното е ,че си накарал учениците да те обичат.Какво по голямо от създаването на това чувство в бъдещото поколене.А били лоши и какво ли още не младежите.Добрите спомени, които им създаваш вярвам ще останат до края на живота им, макар че сега са едни незначителни случки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ами точно съпричастността ми доведе до тези чувства. Обичам всичките си ученици и не мога да бъда строг с тях и да им се скарам каквото и да направят. В резултат леко ми се качват на главата и по време на час имах малшанса да влезе една друга учителка, която реши че не учим нищо в час (а това не е вярно, завари ме на дъската с тебешир в ръка и с пишещи в тетрадките ученици).

Интересно. На този форум има доста учители май. Аз като занимавала се почти цял живот с преподаване, освен останалото, също мога да кажа, че установявам доста приятелски, човешки отношения с учениците си. Обичат ме, но за сметка на това точно така ми се качват на главата. Мои колеги са ми казвали, че и това раздаване трябва да има своите граници, но не съм убедена, че съм постигнала баланс. От опита си в Германия например съм установила колко страдат хората от липсата на емоционално общуване с учителя си - това не важи само за децата, но по-силно за тях. Буквално децата тук нямат никакво желание да учат и мразят училището. Не им остават в главата почти никакви спомени за вълшебни моменти, каквито например съм имала аз. И то е защото, мисля си, в тази западна система е тотално механизирано отношението на учителите към учениците и обратно. Няма богатство на човешкия контакт, няма място за индивидуално творчество. А през цялата си практика съм стигнала до един основен извод (и мисля, че нещо такова бях чела и в беседите на Сократ). За да има учебен процес, информацията от учителя към ученика може да има само един носител - любовта. Ако любов няма, няма учене. Ако това го кажете на някой от тукашните "педагози", ще ви погледнат все едно сте луди. А е една много простичка истина. Чувствата са носители на особено плътна информация, която не се изтрива лесно. Или казано по друг начин, ако нещо не е усвоено на емоционално равнище, все едно не е усвоено изобщо... Мислите ни придобиват плътност чрез нашите чувства.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...от учителя към ученика може да има само един носител - любовта. Ако любов няма, няма учене... една много простичка истина. Чувствата са носители на особено плътна информация, която не се изтрива лесно. Или казано по друг начин, ако нещо не е усвоено на емоционално равнище, все едно не е усвоено изобщо... Мислите ни придобиват плътност чрез нашите чувства.

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Максим, приятелю, и аз съм учител близо 20 години и от позицията на моя опит бих те посъветвал да намериш необходимия баланс и в подхода си към учениците да съчетаеш любовта на майката и строгостта на бащата. Не го ли направиш, учениците действително почват да злоупотребяват и ти се качват на главата. А тяхното място не е там! Съгласен съм, че трябва да те обичат - любовта, любовната нагласа наистина е най - добрият носител на информация, но не трябва да се залита в крайност. Любовта ти трябва да бъде респектираща, а не разглезваща! Спомням си - имахме много добричка учителка по химия, но "добричка" в смисъл като човек - не бих казал като учител, защото ние диванетата в пубертетна възраст, като усетихме добротата й, редовно започнахме да я докарваме до сълзи в часовете. И съответно, разбира се, нищо не научихме от химията, защото липсваше необходимата дисциплина. Без дисциплина не може да има учебен процес. Едно от необходимите, от задължителните качества на ученика е дисциплината. За да я постигнеш, се изисква и строгост - строгост, която по никакъв начин не влиза в противоречие със закона на любовта. Тя (строгостта) е просто външна обвивка. Има документирани случаи - понякога даже и Учителят е използвал дървото за някой непослушен свой ученик... Но нима това означава, че не го е обичал? Едно от най - важните неща в човешкия живот е да случиш дозата - умението да балансираш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Максим, приятелю, и аз съм учител близо 20 години и от позицията на моя опит бих те посъветвал да намериш необходимия баланс и в подхода си към учениците да съчетаеш любовта на майката и строгостта на бащата. Не го ли направиш, учениците действително почват да злоупотребяват и ти се качват на главата. А тяхното място не е там! Съгласен съм, че трябва да те обичат - любовта, любовната нагласа наистина е най - добрият носител на информация, но не трябва да се залита в крайност. Любовта ти трябва да бъде респектираща, а не разглезваща! Спомням си - имахме много добричка учителка по химия, но "добричка" в смисъл като човек - не бих казал като учител, защото ние диванетата в пубертетна възраст, като усетихме добротата й, редовно започнахме да я докарваме до сълзи в часовете. И съответно, разбира се, нищо не научихме от химията, защото липсваше необходимата дисциплина. Без дисциплина не може да има учебен процес. Едно от необходимите, от задължителните качества на ученика е дисциплината. За да я постигнеш, се изисква и строгост - строгост, която по никакъв начин не влиза в противоречие със закона на любовта. Тя (строгостта) е просто външна обвивка. Има документирани случаи - понякога даже и Учителят е използвал дървото за някой непослушен свой ученик... Но нима това означава, че не го е обичал? Едно от най - важните неща в човешкия живот е да случиш дозата - умението да балансираш!

:thumbsup: Така е и със собтвените ни деца. Двойните стандарти ги "осакатяват"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Съгласна съм за строгостта и точно това имах предвид под баланс. И все пак никак не е лесно и това - хем да си мек, хем да си строг. Преподаването си е голямо учене само по себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами освен златната среда - нито прекалено мек, нито прекалено твърд. Другият вариянт е да се ползваме от едно от двете, според нуждата.

Лично, ако съм преподавател бих използвал метода - Любов и Безразличие (Безстрастие, Безпристрастност).

Също бих ги въвел (учениците) в познание върху закона на причината и следствието.

"Невежеството е най-големия враг на човечеството." П. Йогананда

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Началото на постигна ми е продиктувано от конкретна ситуация в живота ми, дори в момента. Случи се случка и в момента чувствата ми носят страдание. Ето за евентуален контрол в такива ситуации говорех. В момента бих искал да съм центриран и да си кажа "какво от това". Но не мога, защото чувствата са ме взели в плен. Това е. Съжалявам ако не съм се изразил правилно в предния постинг.

Да :sorcerer:

точно това имах предвид и аз - че говориш, повлиян от някаква конкретна ситуация при теб в момента. Сигурна съм, че при по-спокойни обстоятелства коментарът ти щеше да е различен.

И в тази връзка, не знам дали няма да отклоня много разговорът по тази тема, но бих искала да ви попитам: Защо говорим за "наранени чувства", но не и за "наранени мисли"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чувствата трябва да се разбират най- малкото.

Чувствознанието е много важно за всеки един човек , да бъде наясно с душата си.

Неразбирането на чувствата води до неразбиране и на мислите и на идеите и на всичко останало.

Неосъзнаването на чувствата , отричането им са довели до не една катастрофи .

Човек сам по себе си е човек , защото има чувства .

Feelings and emotions are part only of the human character.

Наскоро гледах отново :"I, Robot " и "Artificial Intelligence" и всички тези роботи , толкова много искаха да имат чувства, да бъдат Хомо сапиенс.

Интересно как ние не оценяваме и не се радваме на този космически дар чувствата .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×