Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Пламъче

Човечност

Recommended Posts

Напоследък мисълта какво точно е човечност не ме напуска.

Достатъчно ли е това да провяваш доброто в себе си помагайки на тези,които имат нужда от помощ?Може би е нужно да проявяваш разбиране и да не осъждаш чуждите грешки?

Трудно ми е да си дам точен отговор.

Може би всички заедно ще успеем да дадем определение на човечността?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Достатъчно ли е това да провяваш доброто в себе си помагайки на тези,които имат нужда от помощ?

Не, трябва също и да изпиташ вътрешно удовлетворение от това, че на нуждаещия се е оказана помощ. Ако не изпиташ такова удовлетворение, значи мотивите ти не са били чисти – или си очаквал награда (материална или „духовна“) или нещо друго. И тука е много важно да сме доволни не защото ние сме оказали помощта, а защото помощта е оказана. Важен е положителния резултат, а не това, че той е постигнат благодарение на нашата помощ. Май стана доста оплетено :) За да бъдем човечни всъщност е достатъчно да не лъжем – нито другите, нито себе си. Така звучи по-просто.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Достатъчно ли е това да провяваш доброто в себе си помагайки на тези,които имат нужда от помощ?

Не, трябва също и да изпиташ вътрешно удовлетворение от това, че на нуждаещия се е оказана помощ.

...

И тука е много важно да сме доволни не защото ние сме оказали помощта, а защото помощта е оказана. Важен е положителния резултат, а не това, че той е постигнат благодарение на нашата помощ. Май стана доста оплетено :)

...

А, не, хич не е оплетено, чудесно си го казал, точно така си е :thumbsup:

И дали ще го наречем човечност, доброта, духовност ... - това е просто животът (исках да кажа начинът на съществуване/функциониране, но реших, че звучи много сухо :) ), който всички ние човеци следва да постигнем, към който уж се стремим - живот в унисон и служба на Цялото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би това е човечност - в основата на всичките ни действия да стои Любовта?

Бих добавила и хармонията + радостта!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото.

Топлината на любовта

Човечността, излиза, се състои в работата за доброто, а не в борбата със злото....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човечноста за мен е сбор от добродетели ( разбиране ,толерантност ) ,разумност един минимум ,който повече хора трябва да го имат .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Човечността, както всичко, е избирателна и ако някой ми каже, че не е, няма да му повярвам.

Има известен лаф, че ако обичаш всички, не обичаш никого и е така. Аз обичам всички хора, е по-скоро лицемерие или пожелание, както и фразата - Аз мразя всички. И двете фрази са презастраховаща или отбранителна позиция.

Човек се идентифицира винаги с нещо конкретно, с някакъв обект, било то "тази" звезда, "това" цвете, "тази страна". Обичането по принцип разводнява сърцето и го превръща в неизчерпаем източник на напразна енергия и най-вече на чувство за празнота. Другото спасение на обичащия всички е един компенсаторен Господ, който - и той, от своя страна, обича всички и всичко.

Всъщност, това е илюзия. Да обичаш всички и всичко, е тотално дистанциране от живия живот, и може би и самия Буда е искал това за себе си - да се отдалечи в своята нирвана, т.е. в своята самота на обичане и на неглижираност.

А човечността е да помогнеш на някого, без да го разбираш, дори без да го изслушваш, това не е важно.

Остави хляба си по водите :)

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато имаме нужда от човечност и я получим, казваме - има я.

Когато имаме нужда да я получим, а няма кой да ни я даде, казваме - няма я.

Човечност е онзи момент от живота, когато някой има нужда от съпричастност и някой отсреща откликва, давайки нужното.

Човечността не е начин на живот, а импулс, който може да се прояви в най- неочакван дори и за притежателя му момент.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато имаме нужда от човечност и я получим, казваме - има я.

Когато имаме нужда да я получим, а няма кой да ни я даде, казваме - няма я.

Човечност е онзи момент от живота, когато някой има нужда от съпричастност и някой отсреща откликва, давайки нужното.

Човечността не е начин на живот, а импулс, който може да се прояви в най- неочакван дори и за притежателя му момент.

Много точно, Диди!

Забелязах, че срещам човечност там където най-малко съм очаквала. Най-вече от така наречените светски хора. И обратно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Достатъчно ли е това да провяваш доброто в себе си помагайки на тези,които имат нужда от помощ?

Не, трябва също и да изпиташ вътрешно удовлетворение от това, че на нуждаещия се е оказана помощ. Ако не изпиташ такова удовлетворение, значи мотивите ти не са били чисти – или си очаквал награда (материална или „духовна“) или нещо друго. И тука е много важно да сме доволни не защото ние сме оказали помощта, а защото помощта е оказана. ...

Мда, аз бих добавил, че това удовлетворение всъщност означава вътрешен подтик, който е проява на всемирната любов и показва, че тази помощ е на място. И по това разбираме, че помощта е добро в този случай.

И ако нямаме вътрешен подтик, то това "добро" не трябва да го правим. Не трябва да се насилваме, защото така се борим с нежеланието като с някакво "зло", което си въобразяваме, че го има у нас, а както цитира Донка: "Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото."

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дълбоко в себе си да, въпреки, че ако има истинско различаване и разпознаване на дълбоките причини за нещата външните действия може да не изглеждат по този начин, но подходът и мотивите са от огромно значение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Достатъчно ли е това да провяваш доброто в себе си помагайки на тези,които имат нужда от помощ?

Не, трябва също и да изпиташ вътрешно удовлетворение от това, че на нуждаещия се е оказана помощ. Ако не изпиташ такова удовлетворение, значи мотивите ти не са били чисти – или си очаквал награда (материална или „духовна“) или нещо друго. И тука е много важно да сме доволни не защото ние сме оказали помощта, а защото помощта е оказана. ...

Мда, аз бих добавил, че това удовлетворение всъщност означава вътрешен подтик, който е проява на всемирната любов и показва, че тази помощ е на място. И по това разбираме, че помощта е добро в този случай.

И ако нямаме вътрешен подтик, то това "добро" не трябва да го правим. Не трябва да се насилваме, защото така се борим с нежеланието като с някакво "зло", което си въобразяваме, че го има у нас, а както цитира Донка: "Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото."

Аз лично бих се насилил да помогна и без да имам вътрешен подтик, стига да преценя (чисто ментално), че помощта ми е на място и необходима. Наистина по-добре е да усетиш нуждата от помощ и със сърцето, а не само с ума си, но ако това не се случи или повика на сърцето е твърде слаб, то не бива да оставаме бездейни, когато имаме възможността да помогнем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога човек се нуждае просто от една окуражаваща усмивка, от някакъв знак, за който са необходими секунди от така ценното ни време. Например един емотикон в отговор на някакво дълго споделяне на лични или в скайпа. За мен това е човечност - емпатията. Разбирането. Не някаква материална помощ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Забелязах, че срещам човечност там където най-малко съм очаквала. Най-вече от така наречените светски хора. И обратно...

И аз съм го забелязала. Познавам хора, които са пълни атеисти, но постъпват много по-човечно от някои "духовни" хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хе, че каква духовност е това, след като не съдържа качеството "човечност"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хе, че каква духовност е това, след като не съдържа качеството "човечност"?

Амиииии май понякога нещо е човечно, но не е точно любов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×