Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Можем ли да се откажем от абсолютния контрол над живота?


Слънчева

Recommended Posts

Идеята за тези въпроси ми даде реплика от филм: "Дълги години се усмихвах външно на света, контролирах всичко, помагах на всички около мен. Но вътре в мен имаше бомбено убежище, покрито с бетон. Дойде момент, в който изгубих посоката. Не можех да контролирам. Нямах убежище..."

Сигурно всеки от нас е имал подобни моменти.

Позволяваме ли си да бъдем хора, със слабости, с емоции?

Умеем ли да приемем, че има и успехи и загуби?

Можем ли да се откажем от абсолютния контрол над живота?

Какъв е вътрешния ни свят?

Умеем ли да се вглеждаме в себе си?

А да се усмихваме на себе си?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 59
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

...

Позволяваме ли си да бъдем хора, със слабости, с емоции?

Умеем ли да приемем, че има и успехи и загуби?

Можем ли да се откажем от абсолютния контрол над живота?

Какъв е вътрешния ни свят?

Умеем ли да се вглеждаме в себе си?

А да се усмихваме на себе си?

За съжаление много хора сигурно ще отговорим на всички тези въпроси с "НЕ".

Възхищавам се на хората, които имат пълна вяра/доверие в живота, приемат нещата без да се тръшкат, изпълнени пак с вяра, че всичко в крайна сметка ще се подреди, не се опитват дори да планират живота си ...

Ако сме достатъчно будни/осъзнати/сетивни, ще усещаме накъде ни насочва самия живот, къде сме най-нужни, полезни, къде нашите слабости, емоции и т.нар. "дефекти" могат да бъдат "ефекти"...

Линк към коментар
Share on other sites

Това, което можем да осъществим е контрол над себе си – мисли, действия, желания, отношение към и разбиране за света, стремежи и цели. Това ще ни даде възможност за правилно взаимодействие и с външното обкръжение. Върху събитията няма как да имаме пълен контрол, тъй като те се формират от множество (да не кажа всички) хора, а не само от нас. Можем да имаме относително добър контрол, но по-важното всъщност е не самия контрол върху външните събития, а да не позволяваме те да нарушат вътрешното ни равновесие, т.е. контрола над себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би всеки човек е имал някога желанието да контролира живота си и се е опитвал да го прави.И аз съм се опитвала и съм се убедила,че човек може да котнтролира само себе си - мисли,желания,цели,отношения към обкръжаващата действителност.

Има неща,които са извън нас и ние не можем да упражняваме контрол върху тях.За да запази вътрешното си равновесие човек трябва да приеме,че тези неща ги има и той не може да ги промени.

Линк към коментар
Share on other sites

Може да има проявен контрол от всеки от нас.В даден момент, дадена ситуация.Просто усещането е, като стигане до кръстопът.Момент на стълкновение на ума и сърцето, разума и емоцията.Ако достатъчно рязко реагираш на ситуацията, си имаш работа с Бога.Откопчването от егото е въпрос на време, на проява на разумност от страна на индивида.Според мен болестите са своеобразен знак, че нещо трябва да преосмислиш, да промениш светоусещането си, възприятието на обкръжението.Когато зацикляме над ситуацията, тогава проявяваме егото си .За абсолютен контрол си мисля, че е твърде опасно да се налага, да не ни повикат отгоре при нашия Създател.Всичко е много относително според степента на вкопчването ни.На практика ние нищо не губим, колкото превратности да ни готви живота, това са като горчиви хапове, които трябва да изпием.По този начин ние трупаме любов към Бога.Никакво пристратяване към човеките ценности-нравственост, способности, идеали не са по- важни от любовта към Всевишния .Не ги изключвам като значими, но в скалата от ценности да са подчинени на трупането на Божествена любов. Така, че бих добавила само"Да бъде твоята воля Господи, не моята":hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

"Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да изкорениш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир"

Еклесиаст 3:1-8

Линк към коментар
Share on other sites

Идеята за тези въпроси ми даде реплика от филм: "Дълги години се усмихвах външно на света, контролирах всичко, помагах на всички около мен. Но вътре в мен имаше бомбено убежище, покрито с бетон. Дойде момент, в който изгубих посоката. Не можех да контролирам. Нямах убежище..."

Сигурно всеки от нас е имал подобни моменти.

Позволяваме ли си да бъдем хора, със слабости, с емоции?

Умеем ли да приемем, че има и успехи и загуби?

Можем ли да се откажем от абсолютния контрол над живота?

Какъв е вътрешния ни свят?

Умеем ли да се вглеждаме в себе си?

А да се усмихваме на себе си?

За можене -МОЖЕМ Слънчева.

Интересна тема.Мисля,че филмовият герой подал репликата ,всъщност олицетворява една категория хора,които искат да държат всичко около себе си под абсолютен контрол.В тази категория са например онези шефове,които искат да знаят всичко,да бъдат питани за всичко и не одобряват никаква инициатива.Пълен и повсеместен авторитаризъм.И когато стресът дойде в повече и шефът постъпи например в болница ,в стаята се монтира телефон(преди развитието на моб.комуникации),по който продължават да се дават команди и нареждания.Образът е краен,но го има сред съвремениците ни.Същото отношение други хора ,без значение мъже или жени ,имат в личните си взаимоотношения.Родители,които искат да упражняват пълен контрол над децата си,съответно над партнъора и т.н.Изведената в крайност потребност да се контролират и направляват нещата от живота,на мен лично ми говори за вътрешна несигурност,за липса на опорна точка.

Много е изтощително да си постоянно нащрек и в кондиция за да не изпуснеш нищо от вниманието си.

Мисля,че хората ,които контролират по този начин други хора и събития,рано или късно се изчерпват физически и тогава идва момента на преоценка и смяна на курса,ако човекът успее да види проблема си.

Поздрави

Редактирано от Klaudia
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря.:):thumbsup:

Тук е мястото да споменем положителното мислене и да обръщаме лошото в добро.

Пример-обвинявала съм се, че не мога да отида на работа, да съм с децата си, да съм сготвила, да мога да помогна и на близък, който ми се сърди... и това едновременно ако може...:1eye::whistling:Години наред.

Докато не ми гръмнаха бушоните. Спрях, отдръпнах се и започнах да си казвам-сина ми се оправя сам, няма кой да го изпрати и посрещне от училище. Да, но пък се учи на самостоятелност.

Закъснявам за работа, ужас, това не си позволявам никога, винаги съм преди всички... Да, закъснях, два автобуса минаха натъпкани. Ще повървя пеша. Ще се усмихна... И хоп, идва празен автобус, закъснях с две минути, но пак съм преди всички...

Дъщеря ми няма да ходи на училище, ужас... да, но може да каже обичам те, да се усмихва и да сме щастливи заедно...

Не съм успяла днес докато готвя, да прочета някоя книжка, да напазарувам, да изпера... и ми остана работа за утре... ами да, не съм робот. И другите ще помогнат. Все пак съм и жена, човек, който има нужда и от забавления, малки;)

Та ето, осъзнаването, че има независещи от нас причини. При желание можем да ги потърсим, да разберем ... себе си. И някак по-лесно разбираме и другите. И всичко се подрежда, от самосебе си някак... Просто живота потича по-леко.

Нямам цел да съм "най-добрата", а правя най-доброто за момента. Според силите си.60.gif

Сякаш слушам себе си, само с тая разлика, че сякаш все още не съм се отърсила напълно от подобни ситуации и, че не съм успяла едновременно да угодя на околните и на себе си...та то няма и как да стане, или поне не и по - този начин!

Бих добавила също, че освен и осъзнаването относно независещите от нас причини, в този път трябва да намерим и себе си, да се вслушаме много добре и в нас самите и също да се приемем, да си простим и да се заобичаме и то истински!

Линк към коментар
Share on other sites

Как може да се защити човек? В бомбено убежище или в танк. Човек си мисли, че е защитен вътре. Но видимостта и в двата случая е ограничена до малко прозорче и амбразури. Човек е защитен от света, но не вижда света. Не вижда и себе си, защото е облечен в защитен костюм.

...

Единственият сигурен начин на защита е да разчитаме на закрилата на самия живот/съдба/Бог, като се отпуснем и му се доверим напълно, както и да се стараем да живеем според законите/хармонията на същия този живот/съдба/Бог.

...

Човек не се променя. Да, човек не се променя. Всички техники, медитации, начин на живот и т.н. не променят човек. Човек си е един и същ. Може само да се самоопознава и надгражда над това, което има. Това, което има и по погрешка е обявил за лошо, са корените, които ще дават жизнена сила на надстройките, които може да направи. Дори не са точно надстройки, а разбиране на възможностите и изпълване със светлина. Човек се изпълва със светлина и любов, когато се себеопознава и разбира, че е точно такъв, какъвто трябва да бъде.

...

Ето това е сякаш много трудно за разбиране.

Но нека психолозите кажат - успяват ли да премахнат определена черта от характера на човека, който се консултира/лекува при тях или по-скоро развиват/помагат му да развие друга черта, компенсираща тази?

На нас ни се струва, че всичко е шев и кройка - прекрояваме, режем, хвърляме ...

А хем знаем, че в природата нищо не се губи.

Човек си мисли - ето аз съм отмъстителен (примерно), а не бих искал да съм такъв. Е, както казва Божидар, всички методи, техники, медитации не могат да изтрият като с гумичка неговата отмъстителност. Единственото, което може да направи този човек е да развие в себе си друго качество - примерно великодушие. Отмъстителността остава, но е напълно компенсирана с великодушието. Или ако е бил завистлив - да развие радост за/към другите. И т.н. Защото всичко това е наш стар опит, неща през които сме минали, които вече имаме. Идеята е да се разширим, да добием още неща. Това важи и за прекомерно или едностранчиво развити т.нар. положителни страни - рано или късно животът ще ни постави при условия, които да ни принудят да ги компенсираме, според поговорката "Прекаленият светец и Богу не е драг."

...

Нещото, от което трябва да се откажем завинаги, това е сигурността. Сигурност означава статичност, блокиране, замразяване, спиране. Несигурността означава развитие. Контрола е враг на несигурността.

Да, макар че от деца ни възпитават точно в обратното. И забелязвам как голяма част от рекламите примерно играят точно на тази струнка - сигурността.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

"...Едва сега той започва да разбира простата истина, че ако наистина иска да се отърве от негативното чувство или от негативната мисъл, то вместо да се фокусира върху тях постоянно и с това да ги подхранва и съдейства за растежа и развитието им, той трябва да се фокусира върху противоположното - върху позитивното начало и с това то да бъде захранено, за да получи възможност да расте и да се развива. Примерно, ако ученикът е много нетърпелив, то постоянно мислейки за този свой недостатък, той просто ще го подхранва и ще му удължава живота.

В момента, когато ученикът разбере, че постоянно мислейки за едно или друго свое качество, само го подхранва и засилва, той ще разбере, че ключът за духовният му ръст се намира в ръцете му. Той ще види, че трябва да използва енергията си не за да подхранва нетърпението си, както винаги го е правил до сега, а за да подхранва търпеливостта си, т.е. да се препрограмира, да си сложи нова програма вместо старата и за тази цел всеки ден да се настройва колко той е волеви, упорит и търпелив.

Ако той може по такъв начин да фокусира вниманието си върху позитивното си качество - търпение, в такъв случай то ще расте и ще се засилва. И ако той, проявявайки разум, напълно престане да споменава думата “нетърпение” и я изключи от речника си, тогава това качество, лишено от подхранване, ще умре самó тихо и спокойно.

Този стадий е решаващ преломен момент в живота на един ученик. Тъй като чак сега той с цялата очевидност разбира простата истина, че само той управлява живота и развитието си. Това, към което е насочена енергията му, буйно расте и се развива. Това, към което тя не е насочена, вехне и умира. Много просто. Обаче, както се казва, всичко би било много просто, ако не беше толкова сложно, защото сега тепърва започва истинската битка между душата и личността, битка, в която душата накрая винаги побеждава, но която може да продължи много дълго и да се окаже невероятно тежка и мъчителна, ако ученикът не приложи всичката си воля"

Джуал Кхуул - "Огледалото на ученика"

понякога търсейки красотата на изразите ,ние дотолкова се оплитаме в тях, че не казваме нищо .

контролът изобщо не е маловажен, изхождайки от самонаблюдението и прилагайки самоконтрол, ние придобиваме възможност да моделираме себе си.

моделирайки себе си, ние променяме себе си отвътре ,променяме нашият вътрешен свят , а променяйки себе си ,ние ще променим и заобикалящата ни среда.

всъщност не твърдя, че пътят е само един , но освен красота добре е да има и зрънце рационалност в изказаните мнения.

Линк към коментар
Share on other sites

понякога търсейки красотата на изразите ,ние дотолкова се оплитаме в тях, че не казваме нищо .

контролът изобщо не е маловажен, изхождайки от самонаблюдението и прилагайки самоконтрол, ние придобиваме възможност да моделираме себе си.

моделирайки себе си, ние променяме себе си отвътре ,променяме нашият вътрешен свят , а променяйки себе си ,ние ще променим и заобикалящата ни среда.

всъщност не твърдя, че пътят е само един , но освен красота добре е да има и зрънце рационалност в изказаните мнения.

И аз така смятам. Виждам, че бягайки от абсолютния контрол, като че ли се залита в другата крайност – да се живее без никакъв контрол. Или може би не съм разбрала добре...? Предполагам, че никой от пишещите тук не го практикува - живот без контрол? :) .

Божидар казва:

Контролът пречи да опознаем себе си.

Прекалено големият контрол наистина пречи, при това много. А липсата на контрол помага ли?

В Еклисиаста, цитиран от val68z много добре е даден принципът за равновесието и хармонията:

"Всичко си има време, време има за всяка работа под небето....“

Харесва ми и балансът, който е намерила pavletA в мнението си.

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Хм, пълната липса на контрол ... не знам, не съм сигурна, че ще доведе до нещо пагубно.

Или може би аз влагам нещо друго в смисъла на тази дума.

Сега, като ме накарахте да се замисля, дори установих, че аз почти не я употребявам тази дума - контрол.

Аз примерно бих казала "да владеем себе си", вместо "да контролираме себе си", съвсем друго е според мен. Но може би само според мен ....

П.П. Не знам за пишещите тук дали успяват да практикуват живот без контрол, обаче познавам няколко такива човека и бих искала да приличам на тях. Уви, не ми е лесно да се науча.

Линк към коментар
Share on other sites

Контролът не зависи от реалните опасности, а от вътрешните страхове. Страх от неочакваното, което може да се окаже лошо. Страх да не би човек да се промени към по-лошо. Колкото повече неща обявим за лоши, толкова по-голям ще е контролът, толкова по-голямо капсулирането в себе си. Човекът в капсула може и да смята, че живее в света, но може да си позволи да види от света само онази негова част, която може да контролира. Останалата я потиска.

Вътрешният контрол не бива да се отъждествява с потискането. Да, често в опита си да контролираме своите мисли и желания се получава потискане и движещият мотив е страхът. Твърдя обаче, че ние можем да контролираме своя вътрешен микрокосмос, без при това да потискаме каквото и да било. За контрола не е нужно насилие. Това, което е необходимо е познаване на естествения ред на нещата, познаване на Божествените закони.

Контролът е най-вече страх от себе си. „Ох, какво ще си помисля, какво ще направя, какво ще почувствам. Какво ще си помислят братята? Абе аз това защо го направих? Как можах да го направя? Следващия път ще контролирам повече!” Този вътрешен диалог го има съзнателно или несъзнателно. Ако след като сте направили нещо нестандартно за вас, усетите вътрешно напрежение, то спрягате този диалог в себе си.

Подобни въпроси говорят за психическа лабилност. Ако човек си задава подобни въпроси, значи той е много далеч от осъществяването на вътрешен контрол, за който равновесието е задължително условие. Силните и неправилно насочени желания винаги пречат. При истинския вътрешен контрол, човек няма да обърне никакво внимание ако подобни въпроси изплуват в съзнанието му. Че какво контролираме, ако допускаме подобни въпроси да ни разстроят?

Контролът пречи да опознаем себе си. Държи те в рамките на определени мисли, чувства и ситуации. Рамки, които човек сам си поставя. Това са рамките, които ни отделя от света. След като не можем да видим свят как ще опознаем себе си?!

Да, това, което е в тесни рамки се контролира по-лесно. Това е само частичен контрол. Но защо трябва да ограничаваме контрола си до точно определени мисли, чувства и ситуации? Това, което действително пречи в този случай, е силното желание да осъществим контрол.

Нещото, от което трябва да се откажем завинаги, това е сигурността. Сигурност означава статичност, блокиране, замразяване, спиране. Несигурността означава развитие. Контрола е враг на несигурността.

Има преходни, има и непреходни неща. В едните определено може да се намери сигурност. Това, което е неизменно, трябва да поставим за основа. Контролът се извършва именно с отличаване на преходното от непреходното в живота.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Който може да контролира мислите, чувствата и постъпките си, той е пълен господар на себе си. Не можеш ли да контролираш мислите си, не си господар и на чувствата си; ако не можеш да контролираш чувствата си, не си господар и на своите постъпки.

Философия и наука

Когато човек няма никакъв самоконтрол, то вероятността да попадне под чужд такъв е голяма.

Ако можеш да управляваш своите мисли, чувства и постъпки, ти можеш да бъдеш господар. Ако не можеш да контролираш мислите, чувствата и постъпките си, ти можеш да бъдеш само слуга. Щом си слуга, другите хора ще ти заповядват.

Двете царства

Линк към коментар
Share on other sites

Добреееее…..виждам, че темата е подобна на тези за секса и парите: )

Ще се опитам да отговоря общо и на всеки, който има интересно мнение. Това го казвам, за да можете да прочетете дългия ми пост до края : )

Какво представлява абсолютният контрол? Да се опиташ да контролираш всичко във вътрешния си и външен свят. Тоест, за всяко нещо да имаш мнение. Да си доволен или недоволен от всичко и да се стремиш да запазиш текущо положение, ако си доволен и да го промениш, ако не си.

Питам в този случай, къде остава Божията Воля?! Ако ние се стремим към абсолютен контрол, то се стремим да елиминираме съвсем Божията воля. Не ви се струва очевидна връзката между абсолютния контрол и пълното отхвърляне на Божията Воля? Да имаш мнение за всичко, да знаеш за всичко дали е правилно или не, те изстрелва на престол редом със Свръх-първичното. С това, което знае всичко. С това, което знае как точно трябва да се развиват нещата за всичко. Егаси и гордостта биха казали в „Пълна лудница”. Да се опита да кажеш на Вселената как трябва да си върши по-добре работата.

След като виждаме, че абсолютния контрол се бие директно с Вселенските закони, т.е. с Божията воля, то къде е границата? Какво можем да контролираме, а какво не трябва и то от гледна точка на запазването на здравето? Който рита срещу законите, Вселенски или светски, влиза в затвора, светски или собствен душевен. Може би знаем какъв е критерия, по който да определим кое да контролираме, а кое не.

Val68z казва, че трябва да търсим рационалното, а не формата. Учителя е казал: „Това, което сте разбрали, не сте го разбрали, а това, което не сте разбрали, сте го разбрали”. Пак за формата. Човек не е само рационално, не е само логика. По-лошото е, че рационалното пречи на разбирането. Рационалното, логиката, това е контрол : ) По горната фраза от Учителя излиза, че това, което не сме разбрали логически, е истинското знание. Ние хората все се опитваме да разберем рационално нещата и така губим смисъла. Не е очевидно, че Учителя казва, че рационалното знание не е знание? Нека пак да прочетем: „Това, което сте разбрали, не сте го разбрали, а това, което не сте разбрали, сте го разбрали”. Това, което не сме разбрали, т.е. не можем да си го обясним рационално, е истинското знание.

Val68z дава много добър цитат, който потвърждава правилото, че това, което се опитваме да контролираме, ни обладава напълно: „"...Едва сега той започва да разбира простата истина, че ако наистина иска да се отърве от негативното чувство или от негативната мисъл, то вместо да се фокусира върху тях постоянно и с това да ги подхранва и съдейства за растежа и развитието им, той трябва да се фокусира върху противоположното - върху позитивното начало и с това то да бъде захранено, за да получи възможност да расте и да се развива. Примерно, ако ученикът е много нетърпелив, то постоянно мислейки за този свой недостатък, той просто ще го подхранва и ще му удължава живота.” Ако прекалено много искаме да се отървем от негативните си чувства и мисли, ако искаме да ги контролираме, то постигаме обратния резултат. Те ни обладават. Ех, харесва ми тази дума….но на обладавания няма да му хареса : )

Станимир, в темата „Разделяй и владей” казва нещо, което е много точно и се различава от широко-афишираната булевардна литература относно положителното мислене: "Когато в желанието си да мислим положително се стремим да изкореним отрицателните мисли, това вече не е положително мислене. Положително мислене не е и това да чакаме позитивните ни очаквания да се сбъднат. Напротив, част от позитивното мислене е да сме готови да приемем дори и най-тежките възможни последствия и въпреки това да продължаваме да вярваме в постигането на желания резултат."

Ако прекалено искаме да контролираме свой недостатък, то му удължаваме живота. Тук в тази тема Станимир казва: „Вътрешният контрол не бива да се отъждествява с потискането.” И по-нататък свързва признаците за вътрешен контрол изброени от мен с психическото равновесие. Доста точни забележки, които ме карат да разгледаме по-точно какво представлява вътрешния контрол върху външни събития.

Вътрешният контрол върху външни събития. Както казах по-горе, контролът, това е да имаш мнение, отношение към дадено събитие или явление и да желаеш вътрешно то да бъде променено. Такова мнение е: „Искам всичко хора да са вегетарианци”. Да, вътрешния контрол ни яде отвътре, постоянно мислим колко е лошо да се яде месо, да се убиват животни, искаме това да се промени. На този етап съм загубил симпатията на още няколко от вас, но предпочитам да съм обективен. Това е болезнен пример, но пример за вътрешен контрол. За желание за контролиране. За желание да се промени света спрямо нашите разбирания.

Пак се питаме къде е границата. Какво е здравословно да контролираме. Пак стигаме до много удачен цитат от val68z: "Всичко си има време, време има за всяка работа под небето....“ Предполагам, че всички разбираме смисъла на цитата, но нека го преговорим. Всичко си има време означава, поне според мен, че някой, Някой е определил времето за всичко. И това не сме ние. За всичко си има време като безлично изречение от гледна точка на подлога означава, че Той е определил времето за всичко. Излиза, че пълната липса на контрол не би трябвало да навреди. Та „за всичко си има време”.

Но това, пак е малка крайност, както правилно сте забелязали Ани. Макар и много по-добра от крайността абсолютен контрол, трябва да отчетем, че човек има свободна воля. А има свободна воля, защото „може да избере между преходните и непреходните неща”. Може да избере между любовта с нейното приемане на Божието творение и критиката, което е отхвърляне на Божието творение. Може да приеме себе си като един етап от своето развитие или може да критикува Бог и да иска да го е направил друг.

Стигаме до много точната забележка на PavletA, че човек трябва да прави нещата така, че да натрупва любовта в себе си. Това е и критерия, по който можем да определим дали да контролираме нещо или не. Ако желанието за контрол намалява любовта ни към себе си или другите, то трябва да се откажем от контрола. Ако желанието за контрол ни кара да обвиняваме някой или да желаем по наше желание той да се промени, то това намалява любовта и е излишен контрол.

Тук искам да се спра на едно мнение на Ани: „Когато човек няма никакъв самоконтрол, то вероятността да попадне под чужд такъв е голяма.” Както винаги, няма мнение без поне капчица истина в него. Да, ако нямаме самоконтрол, то можем да попаднем под чужд контрол. Можем да попаднем под влиянието на материалисти. Ами ако това е нашият път? …. Някъде бях писал за еволюционното развитие на личността, мнение, което си признавам, че е повлияно от Авесалом Подводни. Той говори, че на различните нива, са различни авторитетите, от които човек се опитва да се учи. За първо ниво авторитети почти няма. За последното ниво всеки човек, растение и камъче са авторитет и от тях може да се извлече знание. Да приемем авторитет е все едно да приемем контрола на знанието, което идва от този авторитет. Излиза, че чуждият контрол може също да ни научи на нещо. Но пак може да приложим критерия на любовта. Ако чуждия контрол я увеличава, то може да го прегърнем с радост. Чуждият контрол не винаги е лошо нещо.

Като имаме предвид, че околния свят на всеки човек служи единствено той да се учи и развива, то се чудя дали нещата, които можем да контролираме вътрешно са повече от 10%?! Е, външно, без вътрешно намаляване на любовта, вероятно бихме могли да контролираме и 30-40%. Но никога всичко. Да се опитваш да контролираш предимствено ти, си е самоубийство.

Последно, нека разгледаме цитата от Учителя даден от Ани: „Ако не можеш да контролираш мислите, чувствата и постъпките си, ти можеш да бъдеш само слуга. Щом си слуга, другите хора ще ти заповядват.” Прекрасен цитат. Показва, че всичко зависи от мислите ни. Как другите хора могат да ни заповядват, да ни контролират? Когато толкова искаме да контролираме околния свят, че сме готови да се продаваме, за да можем да го правим. Реклама ни казва, че с тази боя за коса, мъжете ще бъдат в краката ни. Ние суетливо искаме да контролираме мъжете и ставаме слуга на рекламата. Да контролираш мислите си означава да се откажеш от контрола върху околния свят, че и от контрола върху лошите си страни.

Ще споделя едно мое виждане, че контрола, за който се говори във всички „езотерични” текстове (в кавички е, защото как ще са езотерични, след като са публикувани в хиляден тираж?!), та контрола, за който толкова се говори, не е контрол, а отпускане. Отпускане на съзнанието, отпускане на заблудите на егото, вътрешно смирение, приемане на Божията воля. Ей това, е езотеричният контрол. Останалият е просто човешки. Все пак сме хора : )

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Как може да се защити човек? В бомбено убежище или в танк. Човек си мисли, че е защитен вътре. Но видимостта и в двата случая е ограничена до малко прозорче и амбразури. Човек е защитен от света, но не вижда света. Не вижда и себе си, защото е облечен в защитен костюм.

...

Единственият сигурен начин на защита е да разчитаме на закрилата на самия живот/съдба/Бог, като се отпуснем и му се доверим напълно, както и да се стараем да живеем според законите/хармонията на същия този живот/съдба/Бог.

...

Човек не се променя. Да, човек не се променя. Всички техники, медитации, начин на живот и т.н. не променят човек. Човек си е един и същ. Може само да се самоопознава и надгражда над това, което има. Това, което има и по погрешка е обявил за лошо, са корените, които ще дават жизнена сила на надстройките, които може да направи. Дори не са точно надстройки, а разбиране на възможностите и изпълване със светлина. Човек се изпълва със светлина и любов, когато се себеопознава и разбира, че е точно такъв, какъвто трябва да бъде.

...

Ето това е сякаш много трудно за разбиране.

Но нека психолозите кажат - успяват ли да премахнат определена черта от характера на човека, който се консултира/лекува при тях или по-скоро развиват/помагат му да развие друга черта, компенсираща тази?

На нас ни се струва, че всичко е шев и кройка - прекрояваме, режем, хвърляме ...

А хем знаем, че в природата нищо не се губи.

Човек си мисли - ето аз съм отмъстителен (примерно), а не бих искал да съм такъв. Е, както казва Божидар, всички методи, техники, медитации не могат да изтрият като с гумичка неговата отмъстителност. Единственото, което може да направи този човек е да развие в себе си друго качество - примерно великодушие. Отмъстителността остава, но е напълно компенсирана с великодушието. Или ако е бил завистлив - да развие радост за/към другите. И т.н. Защото всичко това е наш стар опит, неща през които сме минали, които вече имаме. Идеята е да се разширим, да добием още неща. Това важи и за прекомерно или едностранчиво развити т.нар. положителни страни - рано или късно животът ще ни постави при условия, които да ни принудят да ги компенсираме, според поговорката "Прекаленият светец и Богу не е драг."

...

Нещото, от което трябва да се откажем завинаги, това е сигурността. Сигурност означава статичност, блокиране, замразяване, спиране. Несигурността означава развитие. Контрола е враг на несигурността.

Да, макар че от деца ни възпитават точно в обратното. И забелязвам как голяма част от рекламите примерно играят точно на тази струнка - сигурността.

Дианче, отговори има в тази беседа:

Педагогически въпроси

- Системата на образованието трябва да се измени. Нещо ново трябва да се внесе. Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият Живот на земята. Всички трябва да допринесете нещо за Новата Култура. При възпитанието на човека трябва да се внесе нещо ново, което коренно да измени възгледите му за Живот.

Някои възпитателни методи, които днес се прилагат, не са нищо друго освен дресиране. Вие възпитавате човека при известни условия, но щом бъде поставен при други условия, той се проявява пак по старому. Детето не че не знае, но прозорчето, през което гледа, е малко. Но колкото повече детето расте, толкова прозорчето става по-голямо. Възможностите на детето са вътре в него. Бог е насадил новото у човека и то отвътре Вьзпитателят трябва да създаде условия за развитие и растеж на онова, което е вложено в душата от Бога, а не той сам да насажда нови идеи в нея. При съвременното възпитание ние искаме да направим детето като нас

Това е погрешно. Дайте му подтик да развие вложеното в него.

Ако някои ученик е нервен, нека си остане нервен. Онзи, който е тих, оставете го да си бъде тих Може да го накараш да скача, но то е неестествено за него.

...Един закон гласи: не можеш да предадеш на другите хора това, което нямаш. Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш в него. Не можеш да събудиш доброто в човека, ако ти нямаш доброто в себе си. Същото се отнася до знанието и до Любовта. Този закон има приложение в педагогиката.

Т.е. ние трябва да се познаваме, да се приемаме и както спомена, да се научим да превръщаме дефекта, в ефект. Не сме съвършени, но имаме вътрешен стремеж към съвършенство...:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

понякога търсейки красотата на изразите ,ние дотолкова се оплитаме в тях, че не казваме нищо .

контролът изобщо не е маловажен, изхождайки от самонаблюдението и прилагайки самоконтрол, ние придобиваме възможност да моделираме себе си.

моделирайки себе си, ние променяме себе си отвътре ,променяме нашият вътрешен свят , а променяйки себе си ,ние ще променим и заобикалящата ни среда.

всъщност не твърдя, че пътят е само един , но освен красота добре е да има и зрънце рационалност в изказаните мнения.

И аз така смятам. Виждам, че бягайки от абсолютния контрол, като че ли се залита в другата крайност – да се живее без никакъв контрол. Или може би не съм разбрала добре...? Предполагам, че никой от пишещите тук не го практикува - живот без контрол? :) .

Божидар казва:

Контролът пречи да опознаем себе си.

Прекалено големият контрол наистина пречи, при това много. А липсата на контрол помага ли?

В Еклисиаста, цитиран от val68z много добре е даден принципът за равновесието и хармонията:

"Всичко си има време, време има за всяка работа под небето....“

Харесва ми и балансът, който е намерила pavletA в мнението си.

Ани, няма залитане, ако съумеем да превръщаме, да променяме мисълта си. Т. е. да се настроим на вибрациите на Вселената.

Пример: Днес искам да изкарам 100лв. ОК, идва наркодилър и ти казва, да продадеш 1-2пакетчета. Аз бих се отказала да спечеля тези пари.

Но ако кажа-имам нужда от работа, трябва да изкарам малко пари... То точно тази Вселена ще ми осигури работа, може и като чистачка, но няма да е в разрез с вътрешния ми мир и с човешките норми и закони...:yinyang::sorcerer:

Това имам предвид от отказ от контрол.

Линк към коментар
Share on other sites

Божидарe, всъщност темата не е подобна на тази за секса и парите, а на темата за Висшия аз. Защото отново ще се получи сблъскване с понятия и думи. Например какво разбираме под „контрол”, „самоконтрол”, „владеене на себе си” и т.н.

Питам в този случай, къде остава Божията Воля?! Ако ние се стремим към абсолютен контрол, то се стремим да елиминираме съвсем Божията воля. Не ви се струва очевидна връзката между абсолютния контрол и пълното отхвърляне на Божията Воля?

Получава се залитане от единия край на махалото (абсолютен контрол) до другия край (живот без никакъв контрол).

Моето мнение е, че Божията Воля може би е да имам все пак някакъв контрол. Но нямам намерение да налагам това на останалите, четящи този форум. Нека всеки да решава сам за себе си – дали да кара без спирачки или не.

Виждам, че Божидар е много „по-сговорчив” по отношение на самоконтрола в темата „Самообладание и самоконтрол”, казвайки:

Относно самообладанието и самоконтрола.

Всеки си мисли, че на момента трябва да проявиш самообладание и самоконтрол.

Това не е така. Този подход не бачка.

Самообладанието и самоконтрола се постигат преди въпросната ситуация с работа над себе си. Чрез откриване на причините, които ни карат да се ядосваме или тревожим.

Работата над тези причини и страховете носи самообладание и самоконтрол в последствие.

Самообладанието и самоконтрола не могат да бъдат самоцел, защото така са непостижими.

Аз казвам същото, но в тази тема. Защо тогава е тази остра реакция? Просто под контрол, разбирам самоконтрол, когато е необходим.

Как може да се защити човек? В бомбено убежище или в танк. Човек си мисли, че е защитен вътре. Но видимостта и в двата случая е ограничена до малко прозорче и амбразури.

Има моменти, когато човек трябва да се скрие в бомбено убежище, въпреки лошата видимост през амбразурите. Когато падат бомби например в реалния свят. Или когато във виртуалния, някой се опитва на всяка цена да наложи своето мнение и постоянно ми напомня за минали „грехове”. Като този ми например, в темата за вегетарианството.

Да имаш мнение за всичко, да знаеш за всичко дали е правилно или не, те изстрелва на престол редом със Свръх-първичното.

Това за мен ли се отнася? Мисля, че по отношение на мненията за всичко, съм много след теб. :P

Линк към коментар
Share on other sites

Ани, няма залитане, ако съумеем да превръщаме, да променяме мисълта си. Т. е. да се настроим на вибрациите на Вселената.

Пример: Днес искам да изкарам 100лв. ОК, идва наркодилър и ти казва, да продадеш 1-2пакетчета. Аз бих се отказала да спечеля тези пари.

Но ако кажа-имам нужда от работа, трябва да изкарам малко пари... То точно тази Вселена ще ми осигури работа, може и като чистачка, но няма да е в разрез с вътрешния ми мир и с човешките норми и закони...:yinyang::sorcerer:

Това имам предвид от отказ от контрол.

Слънчева, благодаря за отговора. Мисля, че говорим за едно и също - почти. Само дето епистоларният начин на изразяване ни обърква в това, което искаме да кажем. Абсолютно съм съгласна, че трябва да се настроим на вибрациите на Вселената. :thumbsup: Винаги съм била на този принцип. Но плувайки по течението на тези вибрации, все пак трябва да имаме някакво весло? Нали творецът ни е дал свободна воля? Може би тук леко се различаваме в мненията си. Но както написах и на Божидар - нямам никакво желание да налагам това. Само споделям и си "сверявам" часовника, така да се каже. :)

Линк към коментар
Share on other sites

....

Да имаш мнение за всичко, да знаеш за всичко дали е правилно или не, те изстрелва на престол редом със Свръх-първичното.

Това за мен ли се отнася? Мисля, че по отношение на мненията за всичко, съм много след теб. :P

Ами Ани, животът е много по-добър, ако не се наемваме всичките неща да ги приемаме лично. :)

Ето сега ти казваш, че не съм сговорчив в тази тема. Ако се емна да влагам лични чувства и ще си пишем до вечерта.

Както ме цитираш "Самообладанието и самоконтрола не могат да бъдат самоцел, защото така са непостижими." Тоест самообладанието и самоконтрола не могат да са самоцел, т.е. да са резултат от контрола. Не можеш да постигнеш самообладание в ситуацията, ако не откриеш първопричините за липсата му. Както съм казал в мнението ми и тук в тази тема за причините. Самообладанието е резултат на това, което сме, на това, което сме опознали от себе си, а не на контрола.

А самият контрол без себепознание е невъзможен. Как ще контролираш нещо, което не познаваш?!

А след опознаване нужен ли е контрол се чудя аз?!

Поне малко е нужен, както съм казал, че мисля. Нищо не става без тласъка на съзнанието.

Всеки си решава колко контрол да вложи. Границите са от 0 до 100. Не мисля, че изразеното ми мнение обвързва някой със задължението да го следва. Това, че мнението ми е различно, не обвързва никой и не е опасно за никой със своето различие. Малките деца също имат мнение за всичко. Ако искате, гледайте на мен като малко дете и знайте, че "мнението е като дупето, всеки си го има" :) Това, което би ми било интересно обаче, е да чуя лични преживявания по темата. Да видя как ближния се спрвя с тези неща.

Линк към коментар
Share on other sites

....

Да имаш мнение за всичко, да знаеш за всичко дали е правилно или не, те изстрелва на престол редом със Свръх-първичното.

Това за мен ли се отнася? Мисля, че по отношение на мненията за всичко, съм много след теб. :P

Ами Ани, животът е много по-добър, ако не се наемваме всичките неща да ги приемаме лично. :)

И още по-добър ако гледаш на него със усмивка :feel happy:

Всъщност казваме почти едно и също - само където аз мнооого малко се отклонявам към това, че съвсем без контрол не става. Може би защото влагам в думите контрол, самоконтрол и самообладание почти един и същ смисъл... :unsure:

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

....Всъщност кой говори за абсолютен самоконтрол , и нима такъв е постижим за обикновеният човек

Има логическо знание и интуитивно знание -такова до което достигаме по интуитивен път / просто знаем ,имаме увереност за нещо , и не ни трябват логически обосновки и схеми /

Мисля че ако едното знание ,е качество на ума, на личността , то другото е на други нива в нас ,

или ако се научим да различаваме гласовете в нас , чистото интуитивното познание може да отъждествим с „ гласът на душата”.

Тогава поставяйки интересите на душата, над тези на личността ,ние съвсем спокойно ,чисто интуитивно можем да доловим -кое е правилно за нас , можем да чуем гласът на съвестта си и да се съобразим с Планът за нас , който от е най -добре известен на душата и се предполага ,че той е в синхрон с Волята Божия.

Не е нужно да имаме обяснение за всичко, понякога е добре просто да слушаме гласът на съвестта си .

.....Може би има няколко начина за самонаблюдение - безпристрастно и пристрастно.

Съвсем не е сложно да се опиташ да наблюдаваш себе си безпристрастно.

А ако успееш да прехвърлиш този начин на наблюдение и върху външният свят ,

още по- добре.

Да наблюдаваш безпристрастно- означава да регистрираш явленията или процесите , като отчиташ правото им на съществуване , но без да наливаш енергия в наблюдавания обект или явление., щом то съществува като такова, то явно има място в Божият план , или е част от равновесието....

В някои от източните техники съществува понятието „концентрация”

и целта на това явление е да се постави юзда на ума, да не му се позволява да блуждае накъдето си иска необязден,

защото това блуждаене , понякога може да докара и бели...

А когато търсещите и стремящи се, постигнат това ,

те преминават към следващият етап.

...Ако разгледаме нашата свобода....като малко корабче пуснато във вода ,

а водата е налята в съд , който като такъв предполага наличието на стени, и определен обем на вместимост. То колко голям ще е този съд ,зависи от пътя който сме извървели със собствените си крачки.

И преди да ни пуснат в този съд, някой е преценил за какъв съд, с каква вместимост, сме готови да плаваме из него.

Тоест ние имаме свободна воля накъде да поемем , но все пак това движение е в рамките на съда , конструиран с цената на нашите собствени, положени усилия , вложени в движението по пътя.

Колко време ще плаваме в малък съд , преди да преминем в по- голям ,зависи от нашият избор, които правим ежедневно , и усилията които полагаме в процеса на движение към нашите цели.

Все някога ще дойде време ,когато ще ни пуснат да плаваме по реката, а някой ден реката ще се влее в морето и т.н.

Дори и водната капка,

притежава всички качества , свойства и характеристики на океана ,от който е част.

Въпросът е да стане достойна за това.

Или както казва Гаутама ,

най- верният път е средният път ,

в случая -нито този на абсолютен самоконтрол , нито този на пълна липса на самоконтрол.

... Ние сме обикновени хора и може би основният метод на обучение е принципът- проба, грешка , или ако трябва да обобщим това е методът на страданието.

Има неписани закони които си действат така както и земното притегляне, без да ни питат .

И когато се настрадаме до гуша .... Решаваме да поемем по друг път,

пътят на преработването на отрицателните к-ва в добродетели .

Колко дълъг ще е този път, решава всеки от нас сам,

и собствените му усилия в това направление.

Казват че има и друг начин на обучение, освен този на страданието , може би това е влизането в синхрон с вибрациите на Вселената,

или просто подчиняването на целите на личността, на тези на нашата душа.

Редактирано от val68z
Линк към коментар
Share on other sites

Да, val68z, така е.

Единствено това

....

.....Може би има няколко начина за самонаблюдение - безпристрастно и пристрастно.

Съвсем не е сложно да се опиташ да наблюдаваш себе си безпристрастно.

А ако успееш да прехвърлиш този начин на наблюдение и върху външният свят ,

още по- добре.

...

по мои наблюдения не само, че е сложно, ами май е едно от най-трудните за повечето хора неща.

Помисли - ако не беше сложно, ами никой нямаше да има никакъв проблем със себепознанието.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...