Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Слънчева

Можем ли да се откажем от абсолютния контрол над живота?

Recommended Posts

Добреееее…..виждам, че темата е подобна на тези за секса и парите: )

Ще се опитам да отговоря общо и на всеки, който има интересно мнение. Това го казвам, за да можете да прочетете дългия ми пост до края : )

Какво представлява абсолютният контрол? Да се опиташ да контролираш всичко във вътрешния си и външен свят. Тоест, за всяко нещо да имаш мнение. Да си доволен или недоволен от всичко и да се стремиш да запазиш текущо положение, ако си доволен и да го промениш, ако не си.

Абсолютният контрол е невъзможен. Не знам защо трябва да коментираме абсолютния контрол. Нека да разсъждаваме по-практически. За абсолютен контрол е необходимо да познаваш абсолютно всичко, цялата безкрайна вселена. Как може да говорим за контрол, когато за по-голямата част от нещата в космоса си нямаме дори най-бегла представа? Но контрол върху това, което е дадено на човека за настоящия еволюционен цикъл е осъществим. Всъщност именно това е целта на развитието – овладяване на енергиите в собствения микрокосмос, сътворяване от хаотичните мисли, желания и чувства на нещо красиво.

Често контролът се свързва с ограничаване, със статичност и инертност. Да, статичната система по-лесно се контролира и затова стремейки се към контрол, хората обикновено ограничават това, което се опитват да контролират. Но това не означава, че контролът винаги води до ограничаване. Просто в повечето случаи хората предпочитат нещата да се случват по този начин. По-лесно им е. А същността на живота е в движението.

Питам в този случай, къде остава Божията Воля?! Ако ние се стремим към абсолютен контрол, то се стремим да елиминираме съвсем Божията воля. Не ви се струва очевидна връзката между абсолютния контрол и пълното отхвърляне на Божията Воля? Да имаш мнение за всичко, да знаеш за всичко дали е правилно или не, те изстрелва на престол редом със Свръх-първичното. С това, което знае всичко. С това, което знае как точно трябва да се развиват нещата за всичко. Егаси и гордостта биха казали в „Пълна лудница”. Да се опита да кажеш на Вселената как трябва да си върши по-добре работата.

След като виждаме, че абсолютния контрол се бие директно с Вселенските закони, т.е. с Божията воля, то къде е границата? Какво можем да контролираме, а какво не трябва и то от гледна точка на запазването на здравето? Който рита срещу законите, Вселенски или светски, влиза в затвора, светски или собствен душевен. Може би знаем какъв е критерия, по който да определим кое да контролираме, а кое не.

За абсолютния контрол вече си казах мнението. Сега няколко думи и за вселенските закони. Вселенските закони са несътворени, вечни и неизменни. Именно с тях си сътрудничи човекът стремейки се да овладее своя микрокосмос. Именно тях използва в стремежа си да окаже влияние на външния свят. Именно познавайки ги човек има възможност да постигне целите си. Космическите закони са нещо, срещу което никога не можем да се противопоставим, но в същото време са колосална сила, която можем да използваме ако я познаваме. Ние не можем да контролираме космическите закони, но можем да контролираме с тяхна помощ. Да, включително можем и да злоупотребяваме с тях, но тогава разбира се ще си понесем последствията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато четях и слагах плюсчета, се замислих как и кога някой ни внушава изобщо идеята, че абсолютен контрол над живота и над себе си е възможен и необходим и - забележете! желателен!!!

Може би съм на вълна новата учебна година тия дни и мисля за такива неща.

Може би е възпитанието, което по принцип предвижда и то съвсем основателно най-важното качество на един зрял човек - отговорността за своето поведение и мислене и емоции. Отговорност приета като осъзнаване на причинно следствените връзки в този свят и готовност да се приемат последствията - както очакваните, така и неочакваните. Отговорност също за процеса на развитие, себепознание, самообучение...

Обаче,

егрегорите яхват това най-ценно и на-важно за този живот качество и го раздуват в техен интерес. И родителите, и учителите имаме тежък принос в това, за съжаление. Внушаваме, че сме отговорни за това, което се случва с нас и в нашия живот и около нас (забележете разликата с казаното по-горе). Оттам сме отговорни за това, случващото се да е "добро". След това да сме отговорни за това доколко точно отговаряме на егрегориалните мерки за добро и.... животът ни се превръща в низ от отговорности.

Когато станах модератор, имах усещането, че аз съм отговорна как се развиват темите, какво мислят и пишат участниците - въобще каквото написа Божидар в другата тема.

Мина ми - благодаря на тези, които ми помогнаха.

Сега съм отговорна само за това какво ще науча от тук. Спазването на правилата на форума не го приемам като отговорност, а нещо като мембраната на клетката....

Помните ли кой и кога ви е внушшил идеята за контрола над живота? А как сте преодоляли това?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, сега пък защо сме били коментирали абсолютния контрол - ами защото темата е за него, затова.

Иначе Донка дава конструктивна посока - вярно е, от деца ни е внедрено това за контрола. Като се започне от това да контролираме естествените си нужди и стигнем до контрол на емоции (Ти си голяма/ти си момче, а големите/мъжете не плачат!), чувства, мисли ... Идеята за това лъха отвсякъде - семейство, училище, общество... И всичко това е все под благовидни предлози, едва ли не за благото на обществото, а в крайна сметка израстваме едни ограничени, наплашени и фрустирани същества.

Много хора не успяват да се отскубнат от хватката на контрола, въпреки ограниченията и страданията, които носи (обаче изобщо не допускат, че това е една от главните причини, да е такъв животът им).

Други се опитват да живеят с тази идея, като обличат на контрола дрехата на необходимостта, опитват се да убеждават сами себе си, колко е важен и как без него ще настъпи хаос.

Една малка част успяват да усетят какво се получва в следствие на уж така нужния контрол (обикновено чак като им "изпушат бушоните", както каза някъде по-напред Слънчева).

И много малко успяват истински да се отърсят от него.

А защо е нужен контрол?

Е, та кой се контролира по-лесно, хора, които уважават контрола и го считат за нужен или ...?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Идеята за тези въпроси ми даде реплика от филм: "Дълги години се усмихвах външно на света, контролирах всичко, помагах на всички около мен. Но вътре в мен имаше бомбено убежище, покрито с бетон. Дойде момент, в който изгубих посоката. Не можех да контролирам. Нямах убежище..."

Сигурно всеки от нас е имал подобни моменти.

Позволяваме ли си да бъдем хора, със слабости, с емоции?

Умеем ли да приемем, че има и успехи и загуби?

Можем ли да се откажем от абсолютния контрол над живота?

Какъв е вътрешния ни свят?

Умеем ли да се вглеждаме в себе си?

А да се усмихваме на себе си?

"Сигурно всеки от нас е имал подобни моменти. Позволяваме ли си да бъдем хора, със слабости, с емоции?" , Емоциите за мен не са слабост в човека ,ако това имаш впредвид ,защото доста хора мислят за емоциите като някаква слабост ,и казват примерно "реагирах емоционално " ,като имат впредвид ,че са постъпили глупаво в даден момент ,те разглеждат емоциите само в негативна им страна .А нека си представим един свят без никакви емоции ,много кофти нали ,да изключим емоциите си от поведението си ,ще е много скучно да некажа и глупаво ,друг е и въпросът ,че е много трудно а и сигорно невъзможно .Емоциите са нещо прекрасно ,съвършенни са дори и в негативният им характер .

"Можем ли да се откажем от абсолютния контрол над живота? " ,много хубав въпрос ,според мен човек има право да контролира само себе си ( и това е мисля от неписаните закони :) ) а опитът да контролираш даден човек или хора е първо неуважение към тях ,второ отнема ти от свободата ,отнемаш от свободата и на хората .Колкото човек се освободи по бързо от този да го наречем навик ,толкова по бързо ,ще достигне до свободата си .Ако го има за цел човек може с течение на времето да се освободи от този порок .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Позволяваме ли си да бъдем хора, със слабости, с емоции?

Умеем ли да приемем, че има и успехи и загуби?

Можем ли да се откажем от абсолютния контрол над живота?

Какъв е вътрешния ни свят?

Умеем ли да се вглеждаме в себе си?

А да се усмихваме на себе си?

Дори и да искам, не мога да премахна слабостите и емоциите, те са част от емоционалното ми тяло.

Доста време не исках да приемам загубите, ядосваха ме, докато в един момент успях да видя загубите като предпоставки за нещо ново.

От абсолютният контрол над живота си не мога да се откажа, защото го нямам. Заблудата, че го имам ми донесе много главоболия.

Вътрешният ни свят е сложна смес от емоции, мисли, усещания, потребности, морални норми, желания, илюзии. Необясним е.

Да се вглеждаме в себе си - самонаблюдение. Не всеки е успешен самонаблюдател, освен това можем да наблюдаваме главно потребностите си. За чувствата, емоциите..... е трудно, защото не можем да сме едновременно актьори и зрители. Самонаблюдателят трябва да е с развито съзнание да има интелигентност, морал, памет. Самонаблюдението има за цел да научи елементите на опита, често това става много след преживяното и то при добър самоанализ. Можем да се вглеждаме, но какво ще извлечем от това е друг въпрос.

Малко са хората които могат се усмихват по принцип, а какво остава за тези които го правят на себе си.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за темата! Намерих я точно, когато в мен поникваше чувството за отговорност, че не съм си изпълнила контролираща функция на едно скъпо и важно за мен място.

Ако ситуацията ми е попречила обективно да контролирам и променям нщо, значи то е трябвало да се случи и мен затова ме е нямало там - за да не го променя. Всеки от нас - и присъстващите, и отсъстващите е имал нужда от това.

Наскоро четох спомени за Учителя. Той е държал да не оставаме безучастни, ако можем да предотвратим, но е смятал за нормално да останем само наблюдатели, ако сме се оказали по силата на обстоятелствата достатъчно далече... във всяко отношение. Ако котката пред очите ни се кани да скочи върху врабчето, значи сме там, за да я прогоним и предупредим врабчето. Но ако сме толкова далеч, че нито врабчето, нито котката ни забелязват... значи това е изпитание за врабчето или просто време за храна на котката като естествено поддържане на популацията на врабчетата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма човек, който да има абсолютен контрол над живота си.

Но може би има хора, които са подвластни на желанието да упражняват такъв контрол. 

И понеже абсолютният ни контрол над живота ни е невъзможен, жадуването за него влече неудовлетвореност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, днес, контролът на своя живот ми прилича на сърфирането по вълната на живота. Няма как сърфистът да контролира вълната, но може да контролира как да се окаже на нея,  а не под нея. Може да контролира себе си в момента, в който тя идва и също равновесието си, докато е на гребена, както и предпазливостта да се качва на сърфа в подходящо време с подходяща екипировка :) 

И няма как да контролира сърфирането на другите - може само да показва и споделя... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прегръщаха се толкова силно, че не остана място за чувствата. Така е и с контрола :)

 

Никой няма контрол, а камо ли пълен контрол. ТОВА  е самозаблуда.

 

Когато имаш проблем, ти го решаваш, все едно кой какъв контрол има и върху какво. Ти си там  и всичко зависи от теб. От теб.

Явно това ужасява хората, но все едно.

Склонна съм да застана срещу всеки. И против всеки, ако се противопоставя на моята теза за връщане. И за вземане. 

Още повече, че моето връщане ангажира хора за това връщане :) И бе в моя контрол. 

 

Колкото до контрола, уверявам ви, никой няма контрол върху нищо. И този контрол зависи само от Сърцето - ако то пожелае. И както пожлеае. 

 

Имаш контрол, само ако плащаш. И то прескъпо. Премного ако платиш, само тогава получаваш.  

Само Сърцето знае. 

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно -контролът на сърцето. За да го разгранича от его контрола на главата, който постоянно ми изсипва тълпи от невротизирани люде, с които работя, го наричам себевладеене. Или по-точно, както в предното изречение загатнах, че его - контролът е пагубен, ми се иска да напиша Себе-владеене с главно "С", за да загатна нещо. А именно, това че това владение идва от божествената природа, от целостта на човека. Когато малкото човешко его, робуващо на социалната персона, на невротичните интроекти на възпитателите си и кмпенсаторните си стремежи къде към психопатна власт, къде към ригидни "Трябва", мазохистично "себеконтролиращо" себепотъпкване, рационализирано като доброта, шизоидно бягство в интраверсия или зависимо вкопчване в другия -тогава се появява невротичен свръхконтрол. Контрол през непрестанно мислено предъвкване, до болезненост, негативизъм, който уж предпазва от зло-случване, перфекционизъм, нон-стоп гонещ илюзорен морков и все непрескачащ постоянно вдигаща се летва, но никога радващ се на мига и никога обичащ себе си и другия...  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вродено ни е да се чувстваме по-сигурни, защитени, когато нещо или някой контролира живота... Зависи вече Кой...

Понякога не виждаме никого или не желаем да отстъпим на никого този контрол, защото не сме сигурни, че той ще се справи и ще ни осигури защитата.

Понякога желанията ни са превзели и ума и сърцето и знаем, че само ние можем да контролираме изпълнението им по нашия начин - затова не сме склонни да го предадем в чужди ръце - съгласни сме ние да поемем контрола над техния живот за тяхно добро, за да не ги оставим те да контролират нашия по някакъв начин. 

Понякога обратно - за да си оставим вратичка и да хвърлим отговорността за неприятностите и грешките на друг човек, ние оставяме абсолютния контрол върху живота ни в ръцете на диктатор или на групата, към която сме се прикрепили. Ако контролът ни носи добринки, заслугата е на диктатора и на групата ни, ако ли не - виновни са техните "врагове". 

Нещо подобно е религиозният култ...

 

И всичко писано по-горе е следствие от скъсването или изтъняването (или не-осъзнаването) на връзката ни със Създателя, който всъщност е Силата, упражняваща абсолютния контрол. Ако вярата в този абсолютен контрол е адекватна и неоспорима, човекът е в "полето" на Създателя и Създателя е вътре в самите нас. И това не звучи вече като "предаване на контрола", а като "съ-контролиране" с отдаване на превъзходството на Силата от по-горна йерархия и едновременно разумно контролиране (по законите на безусловната любов и свободата) на всичко, което Силата е оставила в нашите ръце. Но да се осъзнава кое е и кое не е... Будност, внимание ни са нужни... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А има ли разлика между себе-владеене    -----------------спрямо себе си                          

и его-контрол?  -------------спрямо всичко  : себе си , другите ; същества , предмети , стихии .  Контрола който упражняват върху теб . :)

-----------

Ако в тази тема се споменава ---пълен контрол---мисля че става на въпрос за себе овладяване . Онова състояние на свобода  което израства , от себе познанието и се осъществява чрез себе владеенето . В такъв смисъл да контролираш нещата , ще рече да имаш ясно разбиране на случващото се , нищо да не може да се изплъзне от съзнанието ти .Да си развил съзнанието на пробуден .

-----

:)  А контрол над живота е смешно словосъчетание . Да не бъда нахален , ще си призная , че преди си го ,,контролирах " .  А после отчитах къде греша  :) .Най честата грешка бе илюзията , че постъпвам правилно .Много трудно установих , че ---правилните ---постъпки , не са добра стратегия . Какво значение има че постъпваш правилно , когато това поражда страдание ? Единствено правилни са действията пропити с любов .

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Най честата грешка бе илюзията , че постъпвам правилно .Много трудно установих , че ---правилните ---постъпки , не са добра стратегия .

Сега пак ще се заям. Нищо лично. Та не ми е ясно каква е разликата между правилните постъпки и добрата стратегия. И двете са средство за контрол. Ти просто продължаваш да търсиш правилните постъпки, но ги наричаш по друг начин. Същото показва и това, че говориш за грешки. Но грешката означава, че нещо не е правилно - нищо повече. Как така си се отърсил от илюзията, че постъпваш правилно, след като определяш изпадането в тази илюзия грешка, т.е. неправилна постъпка. Не, ние можем да си пишем какво ли не в темата, но истината е, че никой от нас, никога няма да се откаже от контрола, който може да установи върху живота си. И всеки от нас ще се стреми този контрол да е възможно най-висок. И това не е лошо. Неправилно е когато се стремим да контролираме другите и то пак с някои условия.

 

Ако някой твърди, че не иска да контролира живота си, да отиде някъде нависоко и да се хвърли през прозореца. Не, не се шегувам. Все пак се надявам никой да не го направи. Но истината е, че въздържането от подобно действие вече е контрол над живота. Истината е, че твърдейки, че не можем да контролираме живота си, ние твърдим, че не можем да контролираме другите. От гледна точка на духа и духовното развитие, човек има пълен контрол над развитието си. Но ние искаме да контролираме средата в която живеем включително и тези около нас и наричаме това контрол над живота си. Но и над това може да бъде осъществен контрол. Той обаче е според развитието ни. Говоря за реален контрол съчетан с познаване на последствията на всички нива. Защото и политиците примерно си мислят, че имат контрол, но те не виждат реалните последстия, които действията им ще предизвикат дори и върху техния собствен живот за в бъдеще.

 

Има същества, които могат да унищожат цялата слънчева система за един миг. Те всъщност са тези, благодерание на които тя съществява на първо време такава, каквато я познаваме - такава, каквато ни осигурява възможност за развитие. Но те не могат да направят нищо повече от това да ни осигурят тази възможност. Контролът върху самото ни развитие е в собствените ни ръце. В бъдеще и ние можем да имаме подобен на тези същества контрол, но първо трябва да си го извоюваме. Сега имаме точно толкова контрол над външната среда в която живеем, колкото заслужаваме. Но като цяло тенденцията е този контрол да нараства с нашето развитие и затова ми изглежда малко странно да го отричаме. Не, ние сме хора и имаме повече възможности за контрол отколкото един камък или едно растение. Предполагам, че никой не иска отново да стане растение. Ако ще се развиваме духовно, трябва да приемем, че това води до повече възможности за контрол, които следва да се научим да използваме разумно. Не можем да избягаме от това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... За да не стане дълго и скучно , като четеш горния ми пост виж уточненията :

.Много трудно установих , че ---правилните ---постъпки ,  ------------това което мисля че е правилно

не са добра стратегия .--------------това което знам , че дава добри резултати .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А уточненията какво са? Ето, аз пиша с желанието да представя някаква моя идея на четящите. Няма значение дали идеята ми е вярна или не, нито доколко ще бъде приета. Аз пиша с ясното съзнание да се опитам да представя тази идея и това е желание за контрол. Аз се опитвам да постигна определени последствия. Ти също пишеш с намерението да представиш определени идеи, в които вярваш, на четящите темата. Разликата е, ... ами няма такава. Ти също се стремиш към контрол, дори и да не го осъзнаваш. Забележи, че контрол не означава идеите да бъдат приети от тези пред които се представят. Това би било свръх-контрол, т.е. би се нарушила свободата на четящите. Но самото им представяне вече е осъществяване на контрол и то напълно в рамките на позволеното. И ето тук е проблемът. Ние обикновено наричаме контрол това, което в действителност е свръх-контрол; което нарушава свободата на другите. Аз примерно искам приятелката ми да бъде с мен, въпреки че и изневерявам, и ако тя ме напусне, твърдя, че нямам контрол. Не, това е свръх-контрол. Липсата на контрол обаче е още по-лош вариант от осъществения свръх-контрол. Какво означава липса на контрол? Да си поръчаш килограм краставици в магазина и ако вместо това ти дадат два картофа да кажеш, че всичко е наред. Ами не е. Всичко в живота ни е подчинено на определени принципи и правила, които съществуват единствено за да можем да осъществяваме контрол над действията си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан, не знам какво репликираш . Ако е това -------А контрол над живота е смешно словосъчетание---------------визирам , че възможностите ни за контрол са нищожни , на фона на амбициите .

Не знам дали го написах ? Всяко наше действие е породено от желание за контрол . Мъдреците са казали------добре е да оставим Бог , да контролира живота ни------- . Дори и когато се опитваме да реализираме  това ,  изпълняваме пак , наше желание за контрол .

Какво означава липса на контрол? Да си поръчаш килограм краставици в магазина и ако вместо това ти дадат два картофа да кажеш, че всичко е наред. Ами не е,-----------Да , не си прав . Щом има действие има желание за контрол .Винаги действаме за да постигнем нещо .Интересното е , че всички приказваме , горе долу едно и също , с различно личностно оцветяване .Но като четем  чуждото мнение първо виждаме различията и ако не се замислим , и забързаме напред , оставаме с впечатление за неразбраност .

:)  Така че не се напъвай да контролираш излъчвания образ..( нищо , че това няма значение) (мнението ми ) . Смятам те за умна и енциклопедична личност .Но това не значи че приемам всеки авторитет на доверие .Всичко минава през моя социален филтър .Това също е част от личностния контрол . И тази представа за света и мястото ни в него е структурен факт , стоящ в основата на този ни живот .

След като приемем , че животът ни е низ от опити да го овладеем . Възниква въпроса , какво постигаме и как да увеличим ефективността си .И тук  изпъква идеята за потока на живота и че ако си в същата посока напредваш по бързо .Това е да се откажеш от илюзорния его контрол и се оставиш на Бог .Тук има още едно неразбиране-- да се оставиш на Бог-----не е отказ на контрол а обратното .Отказ е от накъсания на парчета контрол ,при който оправиш едно , а три развалиш .  .И поемане на пълния контрол над живота си , чрез който можеш да се впишеш и реализираш напълно .С всичките си качества и ресурси .

 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Остави го Бог. Бог ще си направи, каквото зависи от него. И другите същества ще си направят каквото зависи от тях. За нас е важно това, което ние можем да направим, което е в нашите възможности. Това е контролът, който можем да упражним. И той е точно толкова, колкото трябва да е. Малък, голям, това са относителни определения и това, което основно ме провокира да пиша днес е сериозното подценяване в тази тема на човешките възможности за контрол. А това всъщност са възможностите ни за развитие, ако са правилно осъществени..


 

Трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, вашето аз. Защото в естеството на човека има много силни неорганизирания, т.е. много сили, които не зависят от вас. Има някои прояви, които са волеви – от вас зависят, а има известни действия във вашия организъм, които не са волеви движения – които не зависят от вас. Например биенето на сърцето не е един волеви акт. Как се наричат тия движения? (– Автономни.) Когато ние казваме, че някои неща можем да ги направим, подразбираме тия волеви движения, а има неща, които вие не може да направите. Например има неща, които ако изискват от вас, в дадения случай са невъзможни. Ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго, това е невъзможно сега за вас или да ви кажа да прехвръкнете от Земята на Месечината. Значи, изискват се неща невъзможни, а има неща възможни за вас в дадения случай.
При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни, волеви движения са те, пък има и един друг външен кръг на действие, те са условни засега, те не зависят от вас. Тъй щото, когато говорим за волеви неща, разбираме тия, които са под контрол на нашата воля. А другите неща са под волята на други същества, по-високи от нас сили, които не се подчиняват на нас, а се подчиняват на други същества. Така ангелите разбират законите на растителното царство, но ангелите не разбират живота на животинското царство. Един ангел не може да произведе живота на животинското царство, не може да направи една коза, например. Там архангелите, те владеят този закон. Тъй щото, всички същества според своята разумност и възможност. Ангелите и те си имат свой район на действие. Разбира се, в сравнение с човешкия, той е много по-обширен, но в сравнение с по-възвишените от тях същества и тяхната дейност е ограничена.
Следователно ние, като завладеем тия волеви действия, всичките сили, вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим към възможностите на този, външния кръг. В окултната наука съществуват и други методи, разумни методи разбира се, за проява на волевата сила.

От Насока и направление на енергията

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен темата не е за самоконтрола и себевладеенето, а да се откажем да контролираме всички възникнали противоречия, ситуации и случващото ни се в живота.

Колкото повече контролираме и планираме, толкова сме по-зависими, нещастни и страхливи. Да се откажем от контрола е според мен да дадем път на божественото в себе си да се прояви, да се освободим, да не се страхуваме от това, което предстои и да не искаме да знаем, а да се оставим божественото в нас - интуицията да ни води и то само и в конкретната ситуация, а не за вчера, за утре или други ден...Колкото повече човек разчита на себе си, толкова по-малко разчита на божественото в себе си, толкова по-голяма и силна е личността му и толкова по-трудно ще намери пътя към душата си, а както знаем когато личността изчезне тогава идва да живее душата....

"Има ли желание има и прераждане...." "Истината ще ви освободи..."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В текста по-горе който съм цитирал, в края пише:

 

При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни, волеви движения са те, пък има и един друг външен кръг на действие, те са условни засега, те не зависят от вас. Тъй щото, когато говорим за волеви неща, разбираме тия, които са под контрол на нашата воля. А другите неща са под волята на други същества, по-високи от нас сили, които не се подчиняват на нас, а се подчиняват на други същества.

...

Следователно ние, като завладеем тия волеви действия, всичките сили, вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим към възможностите на този, външния кръг.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Контролът над живота или над каквото и да е като част от него, е винаги договаряне, тактика, покупка-продажба. Няма да се аргументирам с подробности, за всеки е ясно какви са.

 

Никой не може да се откаже да контролира ситуации, възикнали в битието - прост пример: имаш здравословен проблем, какво правиш - ще оставиш болестта да те конролира или ти ще я контролираш, ще оставиш случването на божията воля или на собствената си воля?

А как се раждат децата ? Може би от самосебе си - поне единият от двамата го иска, без да мисли и да го интересува какво мисли другия - това чий контрол е или безконтролие? Проблемът идва после, когато контролът става общ, т.е. отговорността. Когато нежеланието да бъдеш приобщен в нещо става твой контрол - защото контролираш себе си, припознавайки контрола като морално задължение и племенно задължение.

 

Но мнението ми не е толкова съсредоточено върху предните мисли, колкото върху изтеклия мач между Кличко и Пулев - кой какво контролира в този случай?

Имаме финален нокаут - контролиран от Кличко, имам тактическо превъзходство, контролирано от Пулев - чия е победата? И чий е контрола? Защото и да контролираш загубата, пак е победа и да бъдеш победен, пак е контрол.

 

Всъщност, контрол, е една твърде "контролна" дума. Предпочитам осъзнаване и отговорност пред собственото ни битие.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1.Как се изгражда имунитет? Напр. при хомеопатията - едно единствено лекарството, съобразено с душенвата специфика на всеки човек е необохимо, което да стимулира жизнената сила, организма да преболедува сам болестта, за да си изгради имунитет срещу нея. Това, че нас ни е страх, че ще се разболеем и гълтаме какви ли не простотии си е наш проблем..проблем на страха и контрола!

2. Хората, които имат деца знаят как се създават - във върховен момент на любов, независещ от нас,/и т.н....на уж "случаен принцип" ..А колко двойки не могат да имат деца??? Или децата стават непланирано на "уж случаен принцип.."

3. Кличко , Пулев и други подобни, избрали да развиват само и единствено физическото си тяло за сметка на духовното и умсвтвеното...доста неуместен пример...

Колкото повече контролираме, толкова повече се  страхуваме, толкова повече се ограничаваме до силата на нашия ум. Природата на нашият ум е ограничена и измамна, колкото повече се освобождаваме от контрола на ума, толкова по-свободни сме да се вслушваме в своята интуиция, нашето божественото нашепване, закодирано във всеки един от нас, толкова повече ще развиваме и останалите си сетива и т.н....

Всеки сам си избира да стои и да си цикли с измамната природа на ума или да развива останалите сетива, заложени у него !!!

"Хората на бъдещето ще са духовно зрящи ...на третото око има само една тънка люспица, която, ако работим добре може да падне....но ние трябва да сме смирени по-ниски от тревата..."

Редактирано от Синчец

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напр. възникнало е някакво противоречие в живота ни:

Най-първо е нашата интуиция - божественото нашепване, което ни покдсказва как да постъпим, коя е истината, но веднага след него се появява ума, който рисува страшни картини и ни убеждава в соята "здравота и истинност"

Пример - могат да те съкратят от работа - интуицията - има нови хоризонти и пътища за развитие, умът - "стой си на заплатката, на сигурното, децата какво ще ядат ..".

Тук вече идва ролята на волята, която обаче е в следствие на нашия съзнатален избор -  на божественото напътствие или ума. Волята играе ключова роля за физическия живот и е макс. 25% от пътят на човека, 50 % са на съдбата "кармата" и 25 % божествени...

Искам да кажа, че волята е следствие на нашия правилен или неправилен избор, а не е определяща за решаване на задачите ни...

Примери хиляди безброй....Георгос Вистулкас, Стив Джобс...

Умът, не разумът, страхът, контрола ампутират нашето развитие ...

Редактирано от Синчец

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами слушай си "интуицията", въпреки че аз не виждам такава при теб. На сто процента си в ума, но явно ще го осъзнаеш по трудния начин. Разсъжденията са ти толкова тенденциозни, че повече няма накъде. А аз съм на мнение, че колкото по-силна интуиция има човек, толкова по-малко говори за нея. А разчиташ ли много на нея, тя ще замлъкне, задълго. Също така интуицията ти ще се появи само когато си готов на 100% да се справиш без нейна помощ. Ако липсва такава готовност в теб, забрави за интуицията. Въобще интуицията изисква много особена умствена нагласа, която изисква не само контрол над ума и емоциите, но и създаване на определени условия за нейната проява. Интуицията може да замени някои ненужни наши усилия. Но кармата ни се определя основно от избора, който осъществяваме съзнателно, възоснова на наши вярвания и познания. Интуицията не може да спомогне за развитието ни, нито да олекоти кармата ни (поне на сегашното ниво на развитие), защото тя се появява епизодично и случайно. Интуитивното действие в настоящето не е мотивирано действие, а кармата се определя от мотивите. Мъдрият наставник ще остави ученика си сам да посрещне проблемите за да се научи да ги преодолява. Той ще му подскаже само основните принципи, но няма да даде конкретно решение. Не, ученикът трябва да намери сам последното разчитайки на своя ум, разбиране и други качества. Но не, ние ще разчитаме на някакъв божествен глас да ни ръководи. Ами и това е възможно, но по-горе писах кога. Ти ако не можеш да плуваш, разчитай, ако паднеш във водата Бог да направи чудо и да те спаси. Няма да те спаси и това е за твое добро.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, то оставаше и да я видиш хахаха :D . Просто споделих моето мнение :P, а не, че имам интуиция :)).

 

"Но кармата ни се определя основно от избора, който осъществяваме съзнателно,..."

 

 

Именно, за да направим правилния избор махаме спирчаките на ума, поне за мен е така :)

Редактирано от Синчец

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×