Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Умеем ли да мислим положително?

Recommended Posts

Да мислиш положително значи да анализираш, да опознаваш, да разбираш причините, следствията и да израстваш.

Погрешно е, че като мислиш позитивно само хубави неща се случват. Започват да преобладават позитивните, решаваш по-леко проблемите си, но се изменяш предимно ти самия...

Често хората се заблуждават, като виждат промените в света, те считат, че той едновременно се изменя. Синът представлява това, което се променя, а Бащата-Отец - това, което нито се променя, нито се изменя. Синът - това е закон на движение - силата на света, която взема разни форми. В света не може да има реални неща, които да се променят. За да можем да съзнаем, че има реални неща, трябва да познаваме промените на техните състояния. Трябва да изпитаме различни чувства, за да познаем, че чувствуваме. Ако вземем един студен предмет, за да познаем, че той е студен, трябвало е преди това да сме пипали топъл; за да познаем, че обичаме, трябва да сме мразили, защото, с което чувство изпитваме обичта, със същото чувствуваме и омразата, с което чувство, или сетиво, изпитваме топлината, с него изпитваме и светлината. За да познаем благоуханията, трябва да познаваме зловонието и обратно. Това са външни състояния на нашите чувства. Аз съм в състояние да ви покажа чрез това временно състояние туй, което се променя, но не се изменя. Как така? -Например дал съм обещание някому да му заема 10 000 лева, за да започне търговия. Обаче тоя приятел отива вечерта на банкет, отива и се връща у дома си с пукната глава. Сега, когато той е легнал на постеля, аз мога да отложа заема си, защото той не е в състояние да предприеме работа. Изменил ли съм на обещанието си? Не, само съм го променил, понеже, когато оздравее, пак ще му го дам Някой момък обещава да вземе някоя мома, обаче след време се отказва. Момата е със счупена глава. Момъкът не се е изменил, но се е променил. На момците не се позволява да се женят за девици, които имат счупени глави и обратно.

В Америка един се сгодил за някоя си богаташка и преди сватбата се обявила Североамериканската война за освобождение на негрите. Момъкът трябвало да постъпи в редовете на сражаващите се. След време гой съобщава на годеницата си, че бил ранен и е с отрязана ръка, ето защо той я освобождава от обещанието й. Тя обаче не се отказва. Повторно й пише той, че трябвало да му отрежат и единия крак - тя пак не се отказва. Но това е един извънреден случай, той се среща на 10 000 000 души един. Затова такива случки ги описват в историите.

Христос казва, че ще разкрие това реалното, което не се изменя.Такъв е Бог спрямо нас. Когато ние изгубим нозете си, ръцете си и всичко, което имаме, Той пак не се отрича от нас, защото пак е останало в нас нещо, което не се изменя, за това нещо именно Господ не се отказва от нас. Мъжът и жената се взаимно кълнат във вярност до гроба, но те не устояват и до половината на гроба. Когато момъкът залюби, той променя своите отношения към родителите си.

Един млад момък заминал за Америка и оттам през първата година ежедневно писал писма на майка си, втората година той започнал да пише през ден, в третата година на неделята веднъж, в четвъртата година в месеца, в петата година - един път, и така той престанал да пише и причината за това била, че момъкът се бил влюбил в Америка. На такава реалност може ли да разчитаме? В света нещата не са реални. Всички мъже се подвеждат под един знаменател. Всички мъже и жени са еднакви.

По-добър и по-лош мъж няма; по-добра и по-лоша жена няма. Вие там се лъжете. Това са неща относителни. Ако ви дам лед да вкусите, нали няма да ви се понрави? - Но ако взема тоя лед и го стопля, водата ще ви е приятна Такива са отношенията на лошите и добрите мъже и на лошите и добрите жени. Ние искаме нещата в природата да са идеални. Господ е приготвил всички неща добре в природата, да са идеални. Господ е приготвил всички неща, но ние, хората, сме ги покварили. Тези неща са обикновени, ние с тях се занимаваме всеки ден. Мъжът е настинал и е неразположен или си е попийнал малко, та се е сгорещил. Това са състояния на един и същи човек. Или пък след някои добри печалби той се върне дома много разположен спрямо жена си, казва тя: "Моят мъж се е променил, станал е по-разумен." В живота няма никакви противоречия. Христос казва, че сам Той е мерилото, с което да мерим живота. Това мерило е и Отец. Молитвата подразбира, че трябва да поправим ума си. Отец нито се променя, нито се изменя. Христос казва: "Никой не познава Сина, тъкмо Отец. И Отца никой не познава, тъкмо Синът." Промените, които стават, са вътрешни. Българинът има една много куриозна привичка. Срещне някоя кола с дърва и пита: "Какво караш?" - "Дърва." Друг път срещне кола със слама и пита: "Какво караш, приятелю?" - Този път обаче той попаднал на смешник, който му отговаря. "Дърва." - "Как дърва, нали е слама?" - "Е, като видиш, защо питаш?" Този живот е тъй видим, както возенето на колата със сламата и българските дърва. Въпросът е какво е качеството на тези дърва, дали ще горят хубаво или не. Дали сламата, която виждаме в колата, става за добитъка и овцете. Те са неща, скрити за първия поглед. Трябва да разбираме вътрешната същина. Аз зная какво е животът. Ние знаем как се поддържа той. Има три елемента, които го поддържат, това са храната, водата и въздухът. При това светлината и топлината са, които носят живота в себе си. И тъй, животът е едно съчетание, той може да се развие само при известни условия. Тия, които изучават цветарството и градинарството, изучават природата на цветята, те. от какво количество светлина и топлина се нуждаят те, за да могат правилно да се развиват. Човек се постоянно променя, минавайки от любов към омраза. Ако тази промяна става по веднъж на месеца, разбирам, но да се променя по 10 пъти на ден, това е признак, че от него човек няма да стане. Резките промени развалят човека. В храненето си хората си позволяват голяма неразумност. Те например употребяват супата, след това се наядат с месо и много други работи. Така като се хранят, след две години стомахът им се повреждайте се чудят: "Как тъй, ние тъй добре се храним!" Най-глупавото ядене е супата. Супа могат да ядат болните, децата и старите хора, но за възрастни трябва храна, която да се дъвче. Това можем да проследим в природата. Животните хранят малките си с мляко, но щом те пораснат, оставят ги на здрава, твърда храна. В религиозните общества на младежите дават мляко, но щом те заякнат, дават им твърда храна.

Което се променя без да се изменя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В началото на тази тема се призовава за личен опит, замислих се за ситуация свързана с положителното мислене.

Темата е пусната преди две години, не е много дълга и я прочетох отново, в момента съм в период, в който тя ми е много актуална, благодаря на Иваил, че е решил да пише в нея днес.

Прочитайки темата, видях и собственото си мнение от преди 2 години.

На абсолютно същата позиция съм и днес с малката разлика, че открих една голяма грешка в поведението си. ( която е много добре описана в поста на Божидар) От теорията до практиката, обаче, стои един период на преживяване и той всъщност е връзката между двете.

Моята грешка е, че в следствие на огромната емоция, която движи живота ми, залагайки на положителното случване на нещата, заживявам с илюзията, че всички в обкръжението ми са готови да минат на тази вълна. Отваряйки емоционалното си поле ставам доста уязвим човек. Поради неспособността на хората да пренастройват другите на своето емоционално равнище за дълго време, това отваряне ми носи доста големи поражения.

Новото е, че когато искам да се случи това, в което се влагам е добре да затворя емоционалния вход за другите и да го фокусирам в случването. Да видим дали ще работи :) За сега това което ми донесе това ново за мен действие е голямо спокойствие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди :thumbsup:

Ако успеем да се приемем такива, каквито сме, то и другите ще приемаме. Това е от опит. Пак виждаме и + и - , но просто се фокусираме в положителното... В началото е с внимание, замисляне, но постепенно става начин на общуване. Позитивно общуване и излъчване на любов...

Но пак има опасност-хора, които са на по-ниско вибрационно поле се чувстват притиснати и реагират агресивно... Добре е да ги отминем без съдене. Нужно им е повече време да се настроят. :feel happy:

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, :) дръж на фокус позитивното и това ще бъде в тебе и около тебе.

Ако например търся орехово дърво, се настройвам към това и изненадващо е колко много орехови дървета ще видя в едно кратко разстояние. Ако не търся това и съответно не съм настроена към него, няма да видя нито едно. Не че ги няма ореховите дървета - те са си там, но няма да ги видя. Така е и с позитивното мислене - ако си с такава нагласа, това виждаш.

И не че проблема изчезва, но той вече не е проблем. :)

Не е проблем, защото позитивната мисъл е с висока вибрация и като си на такава вълна ниските негативни вибрации не стигат до тебе, не ти влияят. То е като с радиостанцията - има много радиостанции, безброй много...но чуваш това, към което си настроиш апарата.

Човек вижда резултата и последиците от негативното мислене и в един момент решава да смени посоката.

Тогава се вижда разликата. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има си методи при които човек мисли положително и същевременно е полезен и приятен. Зарежда те с положителна енергия и ти е приятно да слушаш как за важните неща говори с умалителни. За жалост, тия хора по брой са колкото бялите лястовици. Знаеш, че ги има, но не си ги виждал. Положителното мислене е редно да бъде в рамките на нормалното. Светне ли червена лапмичка в тебе трябва да прекъснеш с положително мислене, че от много зор може да забравиш кои са построили величави паметници. Нищо в живота не е само прекрасно. Това за мен си е истина. Светлите мисли свършват тогава - умисляш се и очите ти почват да прескачат от единия край в другия. Мислиш нещо. Става нещо нередно и усещаш силата на тая нередност. Самоволно или по силата на друга сила, но знаеш, че се очаква от тебе съпричастност. Как и колко? Това се питаш. Не си лигаво лъчезарен, сериозен си. В такива моменти човек е добродетелен, човечен и най-важното - всичко се случва непринудено. Не насилстваш над себе си. Пренебрегреш ли с непукизъм подобни откровени, драматични терзания, започваш да приличаш на ония философи по занаят, за които всичко е на място и се случва защото трябва да се случи. Те просто си вярват сляпо и наистина безпорен факт е, че умело оставят след смъртта си диря. Помнят се, но докога!? Та, отново за онея моменти - сигурен си, че е нарушен баланса и злото е в повече. Работата е, че с положително мислене трябва да се внимава. Обичай се, цени се, стреми се към щастието си, но знай, че след като самия ти се чувстваш жив и желаеш щастие за семейството и близките си, то значи живота и за останалите хора съществува. Затова нека не бъдем крайни в положително мислене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

1.Може ли конкретен пример за крайност в положителното мислене, която е довела до неприятни последици за някого?

2. Кое те кара да смяташ, че положителното мислене е равносилно на стремеж към лично щастие и щастието на близките (само)?

2. Виждаш ли връзка между положителното мислене и съзнателното и доброволно изолиране от фактите, които предизвикват неприятни емоции?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Джон Кехоу и " Подсъзнанието може всичко " е една от първите книги, които прочетох в повратен момент от моя живот. Ако каже, че изпитвам гнус от подобни книги ще е малко. Това изречение отговаря и на трите ти въпроса.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност въпроса е дали сме оптимисти или песимисти. Всеки може да има и положителни и отрицателни мисли. И най-големия оптимист, когато види, че кучето му е сгазено от валяк едва ли си мисли "Е, ще се оправи и утре ще е на крака да си играем."

На първо място усмихнатите и жизнерадостни хора се приемат за добра компания. Така и разни владетели от минали времена се ограждат от красиви млади момичета, въобразявайки си, че това ги подмладява. Най-малкото създава настроение, може би и стимулира определени секреции в тялото.

На второ място е вътрешния мир и нагласите, които отговарят на личните му условя за щастие, характер и темперамент.

Като цяло идеята е, че ако мислиш положително това ще те направи щастлив или ще предизвика хубави неща. Ако се ръководим от двете причини по-горе е до някаква степен така. Но песимистите съществуват не защото имат нужда да са нещастни, а защото това ги прави щастливи. Вероятно оптимистите не могат да го разберат, защото са от друга "партия", но като цяло всичко, което съществува си има причина да съществува.

Песимистите са обречени да срещат несгоди въпреки "рецептата", която следват, а песимистите ползват своите нагласи като защитен клапан срещу лошите събития, които не могат да понасят лесно. И черногледството и наивността са капани за своите притежатели. Наскоро вярвах в свой познат, разчитах на него, имах положителна нагласа спрямо него и добри очаквания спрямо заръка към него. И какво? Не изпълни нещо, което ми обеща, провали моите планове и на още един човек, който разчиташе на мен. Кой ще ми докаже, че позитивното мислене прави нещо? Точно позитивното мислене ме саботира. И в случай, че този човек беше изпълнил моята заръка, то аз щях да се възгордея, че това е мое дело, че аз контролирам света край себе си и щях да съм двойно по-щастлив как "нещата се нареждат" според пътя, който съм избрал. Тъкмо това е уловката. Не че щях де, но това е технологията на самоубеждение, че нещо работи.

Ако пък не вярваш, че можеш или заслужаваш нещо, вероятно няма да положиш достатъчно усилия за да го постигнеш и в случая пасивността ще те лиши от нещо хубаво. Аз обаче съм забелязал песимизма точно у хора, които имат нещо, което им стига, и не желаят друго или повече. И се оказва, че тези хора със своя песимизъм са си чисто и просто щастливи.

Аз определям себе си за реалист. Нито песимист, нито оптимист. Знам, че ако положа много усилия има добър шанс нещо да стане и в същото време знам, че многото труд не е гаранция за нищо. В първата част съм оптимист, а във втората - песимист.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Джон Кехоу и " Подсъзнанието може всичко " е една от първите книги, които прочетох в повратен момент от моя живот. Ако каже, че изпитвам гнус от подобни книги ще е малко. Това изречение отговаря и на трите ти въпроса.

Аз не попитах какви книги за положителното мислене си чел и какво мислиш за тях. Интересуваше ме твоето лично виждане, ... ако имаш оформено такова.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Положителното мислене е нещо повече от обикновен оптимизъм. Положителното мислене е знание. То е и вяра. Не може човек, който няма една неизменна и непоклатима основа в живота си, да мисли позитивно. Не може човек, който не познава и не вярва в тази основа, да мисли позитивно. Друга страна на проблема е умението изобщо да се мисли и познаването на мисълта. Хората за щастие не могат да мислят отчетливо. Иначе при този морал, който имат, светът щеше да е дори и по-зле отколкото е в момента. Положителното мислене не се заключава в това да визуализираш себе си щастлив сред полянка с най-ароматни цветя и пъстри пеперудки. Това само по себе си не дава на човек нищо. То не се заключава и в това да отстраниш препятствията от пътя си. Не, то е средство да преодолееш тези препятствия без да се лишаваш от силата и опитността, които те ти дават. Темата всъщност е за вярата. Христос е казал, че ако имаме вяра колкото синапено зърно, то ще можем с нея да поместим и планини. Но тук говорим за вяра, която много малко хора разбират. Казано е: помогни си сам за да ти помогне и Господ. Това всъщност изисква едно състояние в което човек едновременно да е готов да свърши всичко единствено със собствени усилия, но в същото време да е в очакване, че ще получи помощ в начинанието си. ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Положителното мислене не се заключава в това да визуализираш себе си щастлив сред полянка с най-ароматни цветя и пъстри пеперудки. Това само по себе си не дава на човек нищо. То не се заключава и в това да отстраниш препятствията от пътя си. Не, то е средство да преодолееш тези препятствия без да се лишаваш от силата и опитността, които те ти дават.

Нищо не разбрах. За мен да си позитивен значи да очакваш благоприятните изходи от нещо. Като си предадеш контролната да очакваш оценка 6. Ако очакваш 2 си песимист. Как изкарването на една или друга оценка може да те лиши или не от сила и опитност не разбрах.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

vorfax, ако ти това наричаш позитивно мислене, то аз се подписвам под всяка твоя дума.

Обаче, аз, а като гледам Стан и някои други, не наричаме това позитивно мислене. Това, което ти си дал за пример е ... не знам направо ... наивно мислене, фиксирано мислене ...

Относно твоя пример - човек с позитивно мислене е този, който ще си вземе поука от резултата на контролното, без да губи време и сили да се тръшка, ако оценката е лоша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Примера с оценката приведох, защото е по-изчистен от условия. Нали има един израз "при равни други условия". Защото ако дам един пример с думи малко, много, повече и т.н. абстракции съотнесени към други абстракции като успех, провал, щастие и сие, просто да взема да си изтрия примера. Ако можеш да дадеш по-подходящ пример, заповядай, аз не смятам, че той е наивен.

Относно това "без да губи време и сили да се тръшка" звучи ми утопично. Човек има нужда да усеща и тоягата и моркова. И в случая, ако има недохранване с бой или моркови, то може и самичък да се самобичува. Даже историята за Буда е такава. Всеки оставен само на моркови се пресища и в един момент разбира, че всъщност не живее. Та мисълта ми е, че човек има нужда да усеща разочарование, недоволство от себе си, защото това са силите, които го водят напред. Непукизма не ми се вписва в позитивизма. По-скоро в дебелокожие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да му се не види, пак не се разбираме ... не казвам, че примерът е наивен, нито че твоето мислене е наивно, казвам, че човек, който като направи контролно и се надява оценката да е отлична не е пример за позитивно мислене, а за някакво наивно, нереалистично, детинско ... и де да знам какво мислене.

Ако искаме да ползваме същия пример, нека го развием така - човека прави контролно, получава примерно 3 (по 6-бална система) и има различни варианти:

1. въобще не се трогва - това е пример за непукизъм

2. тръшка се и решава, че щом сега с аму писали 3, то каквото и да прави, няма да може д аизкара повече - пример за негативно мислене

3. казва си - да, знаех аз, че не всичко разбирам, сега оценката ясно го показа и сяда да учи - това е пример за положително мислене

4. ...

5. ...

Това имах предвид, сега вече ясна ли съм?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

3. казва си - да, знаех аз, че не всичко разбирам, сега оценката ясно го показа и сяда да учи - това е пример за положително мислене

Това е пример за реализъм, а не за оптимизъм. И всъщност описваш оптимизма точно като това което е - "някакво наивно, нереалистично, детинско", но незнайно защо не го наричаш оптимистичния вариант, което разбира се е погрешно, защото има само три варианта - да се подцениш, да бъдеш трезвомислещ и да се надцениш. Третия изобщо не го споменаваш, а всъщност той е оптимистичния в случая - очакването на 6-цата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:3d_146: e, oчевидно зависи от ценностната система и от определението за най-добър резултат от ситуацията. За някого тя се измерва в цифра, записана в някаква книга - цифра, която гъделичка егото или регулира отношението на авторитетите на субекта. За друг най-добрият резултат, очакваният, е да получи обратна информация докъде е стигнал с усвояването и какво и колко има още да учи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оптимизмът не означава да се надценяваш, а да вярваш, че нещата ще завършат благоприятно, с някакви ползи за тебе. Оптимистът след като получи тройка на контролното просто я приема и се подготвя за следващото контролно на което вярва, че ще изкара повече. За разлика от него песимистът започва да си мисли как успехът му пада, как в следващото контролно се справя също толкова, ако не и по-зле, дори е възможно и да не премине в следващия клас. Няма междинно положение между оптимизма и песимизма. Човек или вярва, че ще постигне целите си или не вярва. Условности от типа: ако съм добре подготвен ще получа висока оценка, тук нямат място. Те са верни, но... как да го обясня... те не са гаранция. Ние учим за да увеличим шансовете си за по-висока оценка и оптимистът вярва в благоприятното стечение на обстоятелствата, докато песимистът вярва в обратното. Какво е реализмът? – Аз съм учил и затова ще изкарам висока оценка. Това всъщност е оптимизъм, защото реално може да си учил и да изкараш ниска оценка. Може просто да се стресираш и да блокираш на изпита. Може просто да не разбереш същността на въпроса. Може да се объркат много неща. Виж, ако не си учил и очакваш висока оценка, то това е глупост, а не оптимизъм. Въпреки че и това е съвсем възможно. Но тук вече се разчита на късмет.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оптимистът след като получи тройка на контролното просто я приема и се подготвя за следващото контролно на което вярва, че ще изкара повече.

Точно това е оптимиста. Само че това не е първата му тройка, а поредната за която е имал очаквания, че ще бъде шестица. В първият български сървайвър имаше един от турско потекло, ако не се лъжа (имена не помня), който всеки ден обясняваше как на следващия ден ще си подготви рибарските принадлежности, пък ще хване такава и такава риба, пък може и акула да се хване, пък може и друго и беше истинско удоволствие да му слушаш сладките приказки. Той така и не започна да риболовства, но всеки ден обясняваше как ще го направи. Ето това е оптимист - той вярва без да има основания. И не е вярно, че нямало междинно положение. Междинното положение е реалиста, а оптимиста е тъкмо такъв, чието мнение е изкривено през призмата му за положителен резултат независимо от условията в които се намира. Оптимиста е песимист с розови очила.

За разлика от него песимистът започва да си мисли как успехът му пада, как в следващото контролно се справя също толкова, ако не и по-зле, дори е възможно и да не премине в следващия клас. ... Човек или вярва, че ще постигне целите си или не вярва.

Ама нарочно ли избягваш всички случаи или сам не съзнаваш, че това не е вярно.

Едното положение е да мислиш, че има тенденция към влошаване, НЕобвързана с ученето. Това е песимиста.

Второто положение е, че няма нищо ново под Слънцето. Това е реалиста.

Третото положение е, че има тенденция към подобрение, НЕобвързано с ученето. Това е оптимиста.

Когато някой каже, че ще пресече улицата и това най-вероятно ще стане без да бъде блъснат от катафалка, това не значи, че той е оптимист. Оптимист е този, който скача от покрива на триетажна къща със ски и е убеден, че нищо няма да му се случи.

Виж, ако не си учил и очакваш висока оценка, то това е глупост, а не оптимизъм.

Защо поставяш "или" там където има "и"? Едното не пречи на другото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Твърде много ограничаваш оптимизма. Оптимистът след като е получил тройка на контролното може на следващото да получи и двойка, но може да получи и шестица. Това всъщност не е важно за определянето на някого като оптимист. Въпросът е, че той има определени положителни очаквания. Тези очаквания може да имат покритие, може и да нямат покритие – и в двата случая имаме оптимизъм, но във втория той е съчетан с глупост. Няма такава дефиниция, че очакванията на оптимиста са без покритие. Това ти си го измисляш в момента. Реализмът не е междинно състояние между оптимизма и песимизма. И оптимистът и песимистът могат да бъдат реалисти, както могат и да не бъдат. Реализмът си е реализъм и няма нужда да бъде замесван между оптимизма и песимизма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оптимист е този, който скача от покрива на триетажна къща със ски и е убеден, че нищо няма да му се случи.

Това е обратното на оптимист - това е агресор и то един от най-сериозните - агресия срещу Вселената.

Ако вземем определението на думата оптимизъм - това е превъзходната степен на bonus - добър, т.е. най-добрият. Ако един човек по някакъв начин се е оказал на покрива на триетажна къща, то това вероятно е бил най-добрият за него вариант (например под него може би е имало пожар или срутване или наводнение). Със себе си той едва ли би взел ски, но ако все пак го е направил, то това е било най-доброто, което е можело да му се случи или той да реши да направ - т.е. преценил е, че според ситуацията тези ски ще са му в някаква помощ, за да реши благоприятно проблема си. Оптимистът определено би измислил по-добро решение от това да скача с тях, защото това не е най-добрият вариант на ползването им от покрива. Ако все пак той скочи с тях, значи не е оптимист, защото вече не отговаря на понятието.

И още нещо, откривам още една сериозна заблуда в примера - много хора смятат, че оптимизмът е пряко свързан с очакванията - всъщност оптимизмът не се състои в очакванията, а в преценката на настоящата ситуация и обстоятелствата и, а не във фантазния образ на бъдеща ситуация.

И все пак ако някой си мисли че оптимизмът е това, което vorfax е описал по-горе, за него наистина е по-здравословно да си остане тъжен песимист. Докато промени виждането си за оптимизма... ако успее някой ден.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никак не съм съгласен. Думата оптимист съществува тъкмо за да опише състояние странящо от нормалното. Същото е за песимист. Реализмът е обичайното състояние. Както има положителни и отрицателни частици и такива без заряд. Според теб неутроните не съществуват.

Оптимисти се наричат хора, които имат нагласа нещо да завърши по по-добрия възможен начин. Няма как да не признаеш, че да имаш нагласа, че нещо ще се случи по по-лош или по по-добър начин са две съвсем различни състояния. Сега като приложиш едни и същи условия оказва се, че настроенията са коренно различни в една и съща ситуация и очевидно не изхождат от условията. Ако искаш го наричай глупост, но със сигурност не е обективно изхождане от обстоятелствата.

Няма такава дефиниция, че очакванията на оптимиста са без покритие.

Да видим Уикипедия:

Оптимизъм произлиза от латинското „optimus“ – най-добър, превъзходна степен на „bonus” – добър. Вероятно е свързано с „ops“, което означава „сила, ресурси” или „ob” – „пред“ и наставката „tumos“ – „най-“. Според други произлиза от „optio” – избор.

Оптимизмът (на английски: Optimism) е философски възглед, че всичко на света е добро и върви към по-добро.

В червено съм отбелязал нещата, които практически не могат да съществуват, което и прави това движение чисто философско и (подчертавам) не уповаващо се на реалността. Тъкмо това го различава от реализма.

Така че тезата ми, че оптимизма е форма на надценяване (лично или не) е напълно на мястото си. Ако някой получи нещо, защото е имал покритие, това е обективна причинно-следствена връзка. Тук няма нужда от оптимизъм, а от трезва преценка. Песимизма и оптимизма са емоции, а не трезва преценка.

И оптимистът и песимистът могат да бъдат реалисти, както могат и да не бъдат.

Току що написа, че песимиста може да е оптимист и обратното. Разбира се, че строги граници между тези състояния няма и едни са умерени, а други крайни в тях, но преобладаващите очаквания, както ти ги наричаш, ги определят в тези категории. Човекът също може да плува, но това не го прави риба.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако вземем определението на думата оптимизъм - това е превъзходната степен на bonus - добър, т.е. най-добрият.

Ето ти пример: Имаме 30 души еднакво подготвени за да спечелят спринт на 100 м. Те са подготвени, т.е. имат покритие за тези си очаквания и всеки един от тях смята, че след финала ще спечели първото място. След бягането обаче, имаме само 1 човек, който е бил прав. Имаме дори такъв, който се намира на 30-то място, много далеч от своите очаквания. Ето това илюстрира, че оптимизма и раелизма са две коренно различни неща. Реалиста може да прецени, че може да е както на първо, така и на 30-то място; той се бори за първото място, но очакванията му не се изчерпват с тази надежда, с този bonus.

... т.е. преценил е, че според ситуацията тези ски...

Лельо, остави това преценките. На света се правят толкова много глупости. Мислиш ли, че те са разумно обосновани? Мислиш ли, че ако всеки си даваше сметка за резултатите от постъпките му света щеше да е същият какъвто е?

Ако все пак той скочи с тях, значи не е оптимист, защото вече не отговаря на понятието.

Как да не отговаря?

... всъщност оптимизмът не се състои в очакванията, а в преценката на настоящата ситуация и обстоятелствата и, а не във фантазния образ на бъдеща ситуация.

Значи да припомня примера си, оптимист е човек, който когато пресича улицата преценя, че шанса да го блъсне катафалка е малък? Кой изобщо анализира такива неща, за да бъде вкаран в категорията оптимист!?

... всъщност оптимизмът не се състои в очакванията, а в преценката на настоящата ситуация и обстоятелствата и, а не във фантазния образ на бъдеща ситуация.

Виж какво писах на Станимир за несъвместимостта на реалността с оптимизма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мда. загуба на ценно време е това - най добре е всеки да си е такъв, какъвто на него си му е най-добре :) казвам аз като един непоправим оптимист. На мен оптимизмът ми е донесъл само най-добрите неща в моя живот, а когато съм го изоставяла заради нещо друго, съм си получавала търсеното. Изпитано, проверено. Другото са теории и общи лаф да стане приказки

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, сега станаха общи приказки защото имам аргументи, които не могат да се оборят. Очевидно всеки оптимист има нужда да се самозахранва със заблуди, за да отдаде неуспехите на погрешната си философия на друго, а успехите на мнимите причини.

Ето, един от първите ми примери в темата бяха за проучването какви са шансовете за заболяване от различни болести. В човешката природа е заложен силен оптимизъм, всеки посочва като нищожни или никакви шансовете да се разболее от рак, да го блъсне кола и т.н. А се оказва, че всеки трети умира от рак, 80 хиляди души катастрофират у нас годишно... но никой не допуска, че може да му се случи. И променя ли това броя на катастрофите или заболелите от рак? Ето, ти ми даде 1 пример, своя личен, а аз ти давам десетки хиляди. Кое тежи повече?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×