Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Умеем ли да мислим положително?

Recommended Posts

Личният разбира се, другите са анонимни. Дай ми личен пример за оптимизъм, който е навредил на човека. Но пак няма смисъл, защото ние влагаме тотално различен смисъл в това понятие. Това, което ти наричаш оптимист, за мен е агресор към Бог и Вселената. Това, което аз наричам оптимист, ти наричаш реалист и аз много ти благодаря за това определение на моето определение за оптимист.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оптимизмът (на английски: Optimism) е философски възглед, че всичко на света е добро и върви към по-добро.

Оптимистът дори да не премине в следващ клас не би се разтроил кой знае колко. Веднага ще измисли начин да покаже, че е било за добро. Я че ще преговори материала, я че ще се запознае с нови съученици или пък, че любимата му учителка отново ще му е класна. Все нещо ще му дойде наум, за да убеди себе си, че върви към добро. Докато е осъзнат оптимистът съзнателно избира да търси добро. Често се разочарова, но не спира да е упорит в търсенето. Докато не дойде ония момент, в който от толкова много съзнателни тренировки в оптимизма човек губи усещането си за реализъм и заявява със сигурност, че всичко е Бог, всичко е любов, всичко е добро. Примерно върви си по улицата и внезапно завали дъжд. Нормалните хора се разбягват и крият, докато оптимистът вярва, че този дъжд е пратен от Бог за него. Никой не го забелязва и всички бягат, а той стои и се радва на мехурчетата в локвите. Я пробвайте да си представи сега, че мине някой бесен селянин с мръсна газ с колата си и го изпръска. И това ли е добро? Да, за оптимиста е добро и благодат! Ще си каже примерно, че и без това е бил за къпане или нещо от сорта. Това е крайният оптимизъм. Затова пожелах в предният си пост да не бъдем крайни в оптимизма, защото постигнем ли това ниво и Бог не може да ни помогне!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мехурчетата в локвите наистина са много красиви! Оптимистът, вярвайте ми, може да прецени кога да се скрие и кога да се наслаждава на дъжда под него. Няколко пъти сме играли Паневритмия в майски дъжд - само който го е изпитал може да ме разбере... Не се пазете от дъжда, радвайте му се...

И все пак, оставам с впечатление, че си представяте оптимиста като човек, който върви и стиснал зъби и очи си повтаря - всичко е за мое добро, всичко е за мое добро! Може и да не ми повярвате, всъщност това е състоянието, в което душата пее... И не очаквам да ме разберат хора, които не са я чували тази песен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не се крия от дъжда. Другите се крият сякаш е чума и не знаят какво изпускат. Това значи ли, че съм оптимист?

ПП: И чадър никога не нося, дори когато вали.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сетих се за друго - ами експериментаторите задължително са оп(и)тимисти :), щото човек ще тръгне ли да прави нещо ново, ако предварително е убеден в провала му?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не се крия от дъжда. Другите се крият сякаш е чума и не знаят какво изпускат. Това значи ли, че съм оптимист?

ПП: И чадър никога не нося, дори когато вали.

Welcome to the club!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,,Ти искаш да наредиш живота си по определен начин. И когато някоя мисъл дойде спонтанно и виждаш, че тази мисъл е правилна, действаш по нея. Но никога не можеш да знаеш преди мисълта да дойде. Можеш да мислиш единствено каквото знаеш. Когато знаеш, каква е нуждата да мислиш за него? Мисленето е причината за притесненията.

Чуваш толкова много за силата на позитивното мислене. Казвам ти, това е причината за депресиите. Хора, които си налагат позитивно мислене за три години, на четвъртата изпадат в депресия. Защото те си мислят, "Ох не, не, мисли позитивно". Колкото повече се опитваш да мислиш позитивно, толкова повече се давиш в негативности.

Хората не са наистина наясно с механиката на същността на психиката, същността на съществуването и същността на съзнанието. Опитай се да мислиш позитивно и виж дали те води към позитивни мисли. Създава повече негативни мисли дълбоко в теб. Нещо дълбоко в теб започва да кипи и да излиза. Появява се страх и ума ти е разделен на две. Една част казва, "Бъди позитивен. Аз ще бъде здрав." Какво здраве? Ти не можеш да направиш нещо. Някъде твоето съзнание спи дълбоко. В ума ти се опитваш да кажеш, "Аз съм здрав, аз съм здрав.", а дълбоко в теб нещо друго напира. Страх настъпва, всякакви видове двойнственост и конфликти излизат.

Това се случи на една госпожа. Тази госпожа имала позитивно мислене: "Аз съм щастлива. Аз съм весела и нищо не може да докосне моето щастие." И така се случило, че синът й починал при катастрофа. Когато почине син, майката не е щастлива. И тя станала много нещастна, но старият й навик продължил, "Аз съм щастлива, нищо не ми се е случило. Моят син почина, какво толкова, аз съм щастлива, божествена, благословена." Тя си повтаряла това пет минути и следващите десет не спирала да плаче. Това се превърнало в огромен проблем за нея. Позитивното мислене я повредило толкова много, че тя не можела да види реалността, като реалност. Аз й казах, "Не се притеснявай за твоето щастие. Ти ще скърбиш, ще плачеш, ще ридаеш, ще бъдеш с тъгата си няколко дни." Когато изплакала сълзите си и минала през целия този процес на болка и скръб, почувствала голямо облекчение. Тогава тя наистина можеше да бъде щастлива. Наистина можеше да го почувства.

Силата на тъй нареченото позитивно мислене може да изглежда, че прави нещо добро в началото. Докосва те само на повърхността, но завлича целия боклук под килима на съзнанието. Колко дълго може да остане там? За ден, месец, година или две. Ще намираш всичко за прекрасно и чудесно: "Ох, наистина действа". И после ще осъзнаеш, че под килима е започнало да мирише. И боклукът просто ще започне да излиза. Ние нямаме нужда да мислим позитивно. Ние трябва да се извисим над мисленето, да разберем мисленето. Мисленето е като облак в моя вътрешен свят. Мислите идват и си отиват. Наблюдавай и изследвай и ще видиш, че ще бъдеш на друго равнище на съществуване. Това е истинската ти същност. Това е свобода.,,,

От книгата ,,Господ обича веселието,,-Шри Шри Рави Шанкар

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поредното терминологично недоразумение, свързано с позитивното мислене.

Според моето лично разбиране и опитности, да се мисли позитивно съвсем не означава да се крием от проблемите и неприятните си усещания, да бягаме от една реалност, която ни наранява, налагайки си лъжа, за която най-добре от всички осъзнаваме, че е лъжа. Съгласна съм с Шри Шри само в това, че този тип мислене е вредно и дотам. Но това не е позитивното мислене, а самозалъгването. Понякога се изумявам до каква степен употребените погрешно думи - дали съзнателно или не съвсем, могат да изопачават до неузнаваемост нещата и да ни тласкат в обратната на Пътя посока. Както е случаят по-горе - наричаме самозалъгването позитивно мислене и правим извода, че то е вредно. Следователно ако е вредно позитивното, значи кое е нормалното и здравословното - негативното ли? Или най-вероятно се опитват да ни тласнат да мислим, че светът е в черно и бяло, добро и зло, за да се опитваме да го познаем - дървото на доброто и злото?

И за кого това мислене е най-"благоприятно" (за да не кажа доходоносно)?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето, ето до какво води позитивното мислене!!! Ето, ето как жената се е съсипала и как хора след третата година изпадат в депресия. Ах, че е голяма вредата от злоупотребата с позитивизъм! Ах, как против волята си човек бута под килима всичките проблеми на човечеството, че и свои, и след време зловонната воня безразличието се размирисва! Излиза, че най-евтини са радикалните оптимисти. Готови са да загубят и чувства и качества с едничката цел да си покажат, че са щастливи! Така им минава и живота. Вършат всичко не както трябва или още по-лошото - не вършат нищо, освен да вярват, че докато същестуват са длъжни да се радват, губейки достойнство, губейки трезва преценка; и за себе си; и за останалите хора. Човешка глупост е да смятаме, че се разплащаме в живота само с пари. В много случаи плащаме прескъпо със самите себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, какво пък, в крайна сметка - всеки си има път.... За едни това е истинското позитивно мислене, за други отказването от това "зло", защото на еди-кой си му се случило еди-какво си. А дали този еди-кой си наистина е мислил позитивно или само го е декларирал???? Има ли значение, когато сме си намерили удобно оправдание?

Колкото до цитата - уважавам работата на автора, но ако нямаше хора, които той да учи, а не те сами да се учат, нямаше да има и платени серии от семинари...

Аз лично промених живота си с помощта на позитивното мислене, но се ръководя по Учителя и в самото начало по Лазарев. Минават вече почти 10 години и не изпадам в депресия, дори не се задава на хоризонта, макар да е имало поводи за нея. Обратно, с всяко следващо преодоляно с негова помощ препятствие, то се превръща в ценен научен урок.

И пак ще повторя - всеки има право на своя избор...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е Донче, но масата хора живеят точно с описания по - горе вид позитивно мислене, затова и маса хора са в слаби или силни депресии.

Заобиколена съм с млади хора на по 24 - 27 години, страшно се уморих да слушам за позитивното мислене. Те всички ми обясняват, как трябвало да се настроя и да мисля по определен начин, за да се чувствам добре и нещата ми да вървят :)

Слушам и се съгласявам, само че между тях и мен стоят 10 години живот и ми е пределно ясно, че само с позитивно мислене до никъде не се стига, не апелирам към негативно, напротив, аз съм реалист. Когато ми се плаче - плача, когато ми се смее - смея се, когато изпадна в самосъжаление, се самосъжалявам 2 - 3 дена и се връщам към действие, Знам че лозето се копае с мотика и с пот на челото и ако искаш да ти е по - приятно включваш и мерак :) - дето му викаме истинското положително мислене.

Но реалността е, че фалша и злоупотребата за бързи постижения с пренастройка на мисленето са навсякъде, много големи и правят много поразии. Ефект наистина има в началото и това вкарва човека в капан, от който после трудно излиза.

И когато младия човек излезе на пазара на самопознанието, защото то вече е стока, която се продава много масово и много качествено, първото което го привлича като магнит, са точно тези призиви за позитивното мислене, което ще промени живота му. Самозаблудата е много голяма, казвам го от позицията на човек, който по стечение на обстоятелствата попадна в такива среди на объркани млади хора, които са изгубили връзка с реалното си положение. Смея да твърдя, че и аз се поизгубих между фалша и реалността и си понесох загубите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Изворът на Доброто

”Учителят даваше понякога малки правила. Тях всеки може да приложи и опита. Те са зрънца от великото знание за Живота.”

– Човек трябва да знае, че никога няма да се освободи от училището. Ако свърши едно училище, ще постъпи в друго. Човек може да се освободи от гимназия и университет, но има друг Университет, който няма начало и край. Животът на земята приготвя човека за един друг, по-велик Живот. Той е лаборатория, в която се правят различни опити.

– Човек дълго време трябва да мисли върху красивите неща, да има красиви мисли, чувства и постъпки, за да изработи ценното в своя характер.

– Мине ли една светла мисъл през ума ви, не я изпускайте, но я приемете и реализирайте. Ако не я приемете, ще дойде една лоша мисъл. Тогава идват същества на духовния вампиризъм и ви ограбват.

– Трябва да пресявате своите мисли, чувства и постъпки. Когато българинът тури едно паче яйце под кокошката и се излюпи патенцето, на това патенце кокошката не е майка. Онези наши мисли, с които не сме съгласни, не са

наши. Патенцата от пачите яйца да си отидат и да останат само пиленцата.

”На един брат Учителят каза:”

– В тебе работят твоите покойни майка и баща. Някой път те ти внушават отрицателни работи. Ти ги възпитавай. Например, обижда те някой, баща ти казва: “Как така ще претърпиш! Трябва да се скараш, да запазиш своето достойнство!” И майка ти ти говори нещо подобно. Ти ще кажеш на татко си така: “Като му се карам, като го наругая, какво ще стане? Ще стане скандал. Резултатите ще бъдат печални. Най-сетне, като ми е казал, че съм такъв и такъв, с това аз не съм се изменил.” А на майка си ще кажеш: “Той не е лош човек. Той е казал тия думи във възбудено състояние; като му мине, той пак е добър.”

– Казано е: “Ще настъпвате змии и скорпиони.” Това значи, че всички отрицателни качества във вас трябва да ви се подчинят.

– Малките грехове крият възможности за големи. Значи, грехът расте. Не е важно дали имаш голям или малък грях, важно е зародишът на греха да не е в тебе.

– Като поправяте една погрешка, волята ви се усилва. Човек, който не може да поправи погрешката си, има слаба воля.

”Учителят каза на една сестра, която присъстваше:”

– Ти си избухлива. Когато ти дойде да избухнеш, вземи лейката и поливай цветята. Така ще стане смяна на енергиите.

– Ако някой е нетърпелив, да пътува по планинска местност, нагоре срещу течението на бистра река.

– Когато слушаш някои хора да се карат, тази сцена оставя своя отпечатък във вас, филмира се. Вие си отминавате, но филмът остава във вас и се върти от време на време, бръмчи. Затова е по-добре да не се вслушвате, да не давате ухо на лошите думи и сцени на другите, за да не се филмират във вашето съзнание.

– Да кажем, че джобът ви е пълен със звонкови монети. Обаче, бръквате след време и не намирате нищо. Да не трепне сърцето ви, да останете тих и спокоен! Така ни възпитават Съществата отгоре. Едни Същества казват на някого, да тури пари в джоба ви. След време казват на друг, да ги вземе. Или, дадат ви здраве, после ви го вземат. Това са все опити, за да ни калят.

– Минаваш покрай хубава мебелирана къща и казваш: “Да имах такава къща!” Ти си на крив път. При друг случай казваш: “Аз не съм такъв лош човек, не съм като него.” Пак си на крив път. Радвай се, че той има хубава къща.

– Казано е: “Не се противи на злото.” Това значи – не се бори със злото в себе си, но дай път на Божественото. Тогава злото само по себе си ще изчезне.

– За да не навреди на своите дарби, човек трябва да отстрани ненужните знания, които нищо не му допринасят. В съвременните хора се явяват противоречия, защото не знаят, кои неща са важни и кои маловажни.

– Когато си разположен, твоят свят се създава, когато си неразположен, светът ти се разрушава.

– Когато човек не може да даде правилен израз на духовните сили в себе си, непременно ще огрубее.

– Някой казва: “Аз не съм красноречив.” Тогава пей и свири! Ти употреби някоя дарба, с която Бог ще те благослови. Дрехар си – може да не си красив, направи на тези хора дрехи и ще влезеш във връзка с тях. Земеделец си – иди в градината на тези хора и посей нещо. Цигулар си – посвири им и ще влезеш във връзка с тях. Обущар си – направи им обуща и ще влезеш във връзка с тях.

– Има Същества студени – като минават покрай нас, отнемат топлината ни. Има Същества топли – като минат покрай нас, отнемат студа ни. Като имаш топлина, където и да отидеш, ще те приемат добре. А като си студен, няма да те приемат добре.

– Не говори за това, което имаш да направиш; като го направиш, тогава говори за него. Не говори за нещата, преди да си ги направил, иначе ще те спънат.

– Искате ли да се изкажете, не бързайте, но мислете, докато намерите красива форма.

– Ще ви дам едно правило за четене: от всяко четиво трябва да изваждате едно важно правило, което да приложите.

– Бъдете нежни, деликатни един към друг, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода. Когато приближавате към човек, който има мекота, усещате приятност, понеже той има топла обвивка. Здравето зависи от мекота. Когато човек я изгуби, започва да изсъхва, да се вдървява и лесно заболява. Когато говоря за мекота, разбирам проявата на душата във физическия свят. А когато говоря за нежност, разбирам проявата на душата в астралния свят.

– Ако обидите някой човек, засягате Бога в него. Ще платите чрез страдание.

– Като видите посърнало цветенце, с клюмнало надолу венче, спрете се при него, да разберете, какво означава това. Ако вашето състояние е понижено, ще намерите нещо общо между това цветенце и вас. Потърсете начин да помогнете на цветенцето. Ако разберете, че се нуждае от влага, донесете вода да го полеете. Щом го полеете, то се освежава, повдига венчето си нагоре и започва с радост да гледа на Божия свят.

– Ако сте разумен, ще разберете, че водата, като символ на Живота, е в състояние да подобри всяко живо Същество. Следователно, когато се обезсърчите, разколебаете или усъмните, внесете Божествения Живот в себе си.

– Да превръщате отрицателните състояния в положителни – това значи да бъдете истински учен човек. Какво представляват лошите и мрачни състояния? Общият закон за трансформиране на състоянията гласи така: когато сте скръбни, нагоре се качвайте! Ако един човек, който е скръбен, се пренесе в света на Реалността, скръбта му ще се превърне в Радост. В реалния Живот няма противоречия.

от тук

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Публикувах мнението на Рави Шанкар като провокация за размисъл.Всъщност, в него той отрича не само положителното мислене, а самото мислене.Съгласен съм с това, че примера, който той дава е за самозаблуждаващо се мислене, а то е вредно, защото както се казва, балона рано или късно ще се спука.Преди много години, под влияние на учебниците по психотерапия замених понятието ,,положително мислене,, с ,,ефективно мислене,,.Синоним на последното е термина,, възможностно мислене,,, като това мислене аз лично наричам ,,използваческо мислене,,.Какво се влага в съдържанието на тези термини?Това е начин на мислене, който търси и намира във всяко събитие определена полза така,че то да послужи, като стъпало по пътя към осъществяването на определени предварително поставени цели.Тук възловото е – определени предварително поставени цели.Разглеждането на дадено събитие или проблем като възможност може да стане само в техните рамки.С две думи, човек който има цели, може да използва което и да е събитие като полезно в рамките на някоя от целите си. Когато няма ясни цели се остава в рамките на ,,положително-отрицателно мислене,,.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Чуваш толкова много за силата на позитивното мислене. Казвам ти, това е причината за депресиите. Хора, които си налагат позитивно мислене за три години, на четвъртата изпадат в депресия. Защото те си мислят, "Ох не, не, мисли позитивно". Колкото повече се опитваш да мислиш позитивно, толкова повече се давиш в негативности. ...

От книгата ,,Господ обича веселието,,-Шри Шри Рави Шанкар

Разбира се, силното желание да се мисли положително пречи на положителното мислене, когато съзнанието е заето с въпроса: „аз наистина ли мисля положително?“ вместо със самото мислене. Желанието за положително мислене не трябва да е нещо, което засенчва самото мислене, което пречи на свободния поток на мисълта. Но преди всичко това желание е нужно да има една здрава основа. Човек трябва да знае защо иска да мисли положително. Трябва да знае и какво може да му донесе това. При всички случаи това няма да е лек и безпроблемен живот. Всеки се ражда за да разгърне в някаква степен своя духовен потенциал. Това е положителното в живота. Другото са илюзии и напразни блянове не носещи нищо съществено за духа. Мисълта при всички случаи дава своите съответстващи последствия. Как ще я наречем и дали се заблуждаваме при определянето й като положителна или отрицателна няма значение – последствията ще съответстват на мисълта и емоционалния заряд, който тя носи. В този смисъл наблюдението над мисълта е важно. Съзирайки как в съзнанието ни са надига вълна, която считаме, че не съответства на духа, то ние следва да отхвърлим съответната мисъл по възможност още в зародиш. Най-лесно това става като запълним съзнанието си с нейната противоположност. Тук разбира се е важно да имаме една непоклатима духовна основа, една твърда увереност в нерушимостта на духа, в неговата вечност, една вяра в доброто като същност на битието и в движението на това битие към усъвършенстване. Без това положителното ни мислене ще бъде слабо и в тежки моменти няма да имаме с какво да го обосновем. Само твърдата увереност, че всички проблеми и препятствия с които човек се сблъсква си заслужават и може да бъде извлечена полза от тях, ще превърне положителното мислене в реална сила спомагаща за духовното развитие. За да бъде положителното мислене наистина положително, то следва да се основава на същите правила, на които се основава и космосът, а не на някакви си наши представи и очаквания.

Хората не са наистина наясно с механиката на същността на психиката, същността на съществуването и същността на съзнанието. Опитай се да мислиш позитивно и виж дали те води към позитивни мисли. Създава повече негативни мисли дълбоко в теб. Нещо дълбоко в теб започва да кипи и да излиза. Появява се страх и ума ти е разделен на две. Една част казва, "Бъди позитивен. Аз ще бъде здрав." Какво здраве? Ти не можеш да направиш нещо. Някъде твоето съзнание спи дълбоко. В ума ти се опитваш да кажеш, "Аз съм здрав, аз съм здрав.", а дълбоко в теб нещо друго напира. Страх настъпва, всякакви видове двойнственост и конфликти излизат.

Всяка промяна предизвиква противодействие и това е нормално. Когато решим да променим мисленето си, то старите ни мисловни форми и конструкции ще предявят правото си на съществуване. Но това не е причина да не потърсим желаната промяна. Когато решим да бъдем позитивни и направим реални усилия в тази посока, всичко скрито ще бъде проявено – всички наши негативни мисли, които сме допускали често дори без да съзнаваме, всичките ни желания свързани с тях. Това е необходимо, защото само така ние можем да ги забележим и да се освободим от тях. Докато те са скрити, докато ги проявяваме подсъзнателно, ние няма как да ги отхвърлим. Това е една неизбежна последна битка, която съпътства всяка промяна и ако се страхуваме от тази битка, то това означава, че не сме готови за промяната и всъщност няма да можем да я осъществим докрай. Преди разсъмване нощта е най-тъмна... Това е закон.

Позитивното мислене е огромна сила, но това, което утвърждаваме следва определени закони при своето проявление. Нещата не винаги се получават лесно и безпроблемно – не винаги са налични подходящите условия за това, а всъщност там, където нещата се получават лесно, най-често предполага, че в миналото вече са били положени достатъчно усилия за да се получат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... масата хора живеят точно с описания по - горе вид позитивно мислене, затова и маса хора са в слаби или силни депресии....

.... страшно се уморих да слушам за позитивното мислене. Те всички ми обясняват, как трябвало да се настроя и да мисля по определен начин, за да се чувствам добре и нещата ми да вървят :)....

....аз съм реалист. Когато ми се плаче - плача, когато ми се смее - смея се, когато изпадна в самосъжаление, се самосъжалявам 2 - 3 дена и се връщам към действие, Знам че лозето се копае с мотика и с пот на челото и ако искаш да ти е по - приятно включваш и мерак :) - дето му викаме истинското положително мислене.....

Но реалността е, че фалша и злоупотребата за бързи постижения с пренастройка на мисленето са навсякъде, много големи и правят много поразии. Ефект наистина има в началото и това вкарва човека в капан, от който после трудно излиза....

И когато младия човек излезе на пазара на самопознанието, защото то вече е стока, която се продава много масово и много качествено, първото което го привлича като магнит, са точно тези призиви за позитивното мислене, което ще промени живота му. Самозаблудата е много голяма, ......

Отдавна не съм се кефел толкова не нечие точно мнение :)

...Човешка глупост е да смятаме, че се разплащаме в живота само с пари. В много случаи плащаме прескъпо със самите себе си.

Уж всеки го знае, а всеки си мисли, че ще избегне непаричното плащане. А непарично плащане има винаги и със всяко парично дори.

--------

Всеки се опитва да мисли позитивно с една едничка цел - да подреди живота си по начин, който той го вижда и който е желан за него. Или не мислите така? Така е. Иска да управлява бъдещето си по начина, който той мисли, че е правилен.

Да, ама Природата има друго виждане. Колкото повече "натискаш" нещата в желана посока и колкото повече не се получаваш, толкова повече ставаш потенциален клиент на д-р Първанов и колеги. А колкото повече натискаш в положителното мислене, толкова повече губиш връзка със знаците на живота, т.е. с реализма.

Има си неща, които трябва да се изживеят. Смисълът на живота е в уроците от трудностите. Ако се опитваш с положително мислене да избягаш от трудностите и уроците на живота, тоооооо... мисля, че и Учителя е коментирал тези случаи.

Ще ви споделя нещо, което хората знаят несъзнателно. Със сълзите излизат емоциите, но излизат и вината, страхът, злобата. Здравословната тъга води до промени в организма, които отпускат и психиката. Потиснатата тъга, гняв зареждат бомба, която рано или късно ще избухне.

Не е полезно да се избягва тъгата, а да се учим от нея.

Не е полезно да се избягва гневът, а да се учим да конфликтуваме правилно.

Не е полезно да се избягват емоциите, а да се учим да ги освобождаваме правилно.

Животът си знае своя път. Ние ли сме по-умни или Той?!

P.S. Грешка е да се мисли, че човекът сам си управлява и направлява живота....към каквото и да било

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Аз съм това, което съм..."

Мисля, анализирам... Нужно е да се самонаблюдаваме и да наблюдаваме околните... Нужна е база данни, която да контролираме, подреждаме...

Немисленето или по-скоро утихването на ума идва, когато сърцето ни е отворено и Любовта е в нас. Тогава наистина умът е друг. Той идва от вътре, но е в синхрон със сърцето. За това утихването е полезно и включва интуицията...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки се опитва да мисли позитивно с една едничка цел - да подреди живота си по начин, който той го вижда и който е желан за него. Или не мислите така? Така е. Иска да управлява бъдещето си по начина, който той мисли, че е правилен.

Не бих се наела да твърдя толкова категорично истини за хора, които не познавам лично. Точно тези обобщения водят нови пациенти на д-р Първанов и психотерапевтите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки се опитва да мисли позитивно с една едничка цел - да подреди живота си по начин, който той го вижда и който е желан за него. Или не мислите така? Така е. Иска да управлява бъдещето си по начина, който той мисли, че е правилен.

Не бих се наела да твърдя толкова категорично истини за хора, които не познавам лично. Точно тези обобщения водят нови пациенти на д-р Първанов и психотерапевтите.

По принцип твърдението за лустрото наречено "позитивно мислене" е вярно!

Само да си малко по-критична и вече ме обвинили.

Раздразват се от нещо, не си владеят нервите и хоп - аз съм им била "негативна", на кръст са ме разпънали и са ме изпекли на клада от свежа мръфка.

И какво излиза?

Трябва да съм политкоректна и да употребявам на всяка втора дума ангелчета, целувки, и всякакви розово-сополиви лигави думички. Мога да се направя на кифла ама нали въпросът не е да се правим на някакви герои от японско аниме.

А тези раздразнителните с огромното Его - все от "положителни" мисли какво ще ги правим?!

Редактирано от @ЮлЯ@

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинската трудност не е дали можем да мислим, дали положително, отрицателно, реално и т.н., няма значение, човек трябва да мисли и по силата на тази необходимост опитва различни подходи на мислене. Истинската трудност е да не се привърже към обектите на мислите си, независимо дали са му приятни или неприятни. Съвременната епоха налага успеха като приоритет на съществуването, материален, професионален, социален, духовен и т.н., най-различни видове успех. За да бъде постигнат избрания вид успех се учат съответни подходи за мислене, някои полезни, някои не дотам, някои пък направо вредни.

Много рядко обаче се набляга на непривързването, то не и традиционно за европейското мислене като концепсия. В далечния изток имат традиция по прилагане на техники за непривързване към обектите на мисленето, в будизма тя е базисна и оттам се разпространява в света. Учителят също споменава това с мисълта "Бъдете в света, но не бъдете част от света". За съжаление обаче това е трудна задача и не се постига с една инструкция, затова в будизма има изградени техники за самонаблюдение. Например може да опитате като си измислите една напълно нереална история за някого който не познавате и не съществува. Приложете към него положителни и отрицателни мисли, ще имат ли ефект върху вас както имат такива мисли към реални хора? Разликата се дължи на липсата на привързване към обекта на мислене, дължаща се на познанието че той е една илюзия. По тази причина много хора обичат да четат и гледат филми за фантастични герои и светове, така освобождават временно ума си от обектите от реалния живот към които е привързан чрез желанията си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

между илюзията и същината на живота има съществена разлика. Тя седи в следующото: в илюзията нещата всякога губят. Вземете едно дърво и го отсечете. Ако вземе да съхне, то ще почне да губи от своята тежест. Като го теглите всеки ден ще видите колко губи. Тази загуба показва, че туй дърво не живее в реалността. Но когато едно растение влезе в реалността на живота то всеки ден придобива по една малка тежест. Туй, което придобива, то е животът. Следователно, има два процеса в света. Едни хора, които губят от съзнанието си – те са в пътя на смъртта. Ако ти губиш от знанието си, ти си в пътя на смъртта. Губиш от здравето си, ти си в пътя на смъртта. Печелиш в съзнанието си, ти си в пътя на живота. Печелиш в знанието си, ти си в пътя на живота. Печелиш в здравето си, ти си в пътя на живота.

Към Емаус

Прекрасен пример за същността на позитивното мислене - усещането за загуба, това е негативното мислене. Усещането и осъзнаването на печелещ от всяка ситуация - това е истинското позитивно мислене. То е в пътя на здравето и живота. Изпитано.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност положителното мислене е процес на пречистване на негативни прегради или завишени очаквания.

Открих следния откъс, който надявам се, че ще ви бъде от полза:

 

"Процесът на пречистване

Сега, след като ви потиснах с всички тези прегради пред креативността, бих желал да опиша онова, което наричам процес на пречистване или просто процеса. Тъй като повечето от нас са натрупали стотици ограничаващи вярвания и са потиснали много слоеве на емоционална травма, тези „неща“ обикновено са първото нещо, на което попадаме, когато започнем да разширяваме съзнанието си или пожелаем да се освободим от ограниченията си.

Много от нас се запалват по идеята да бъдат господари на живота си, да сътворят желанието на сърцето си и да бъдат щастливи, неограничени и свободни. Тогава ние поемаме по един изпълнен с очаквания път. „Всичко, което трябва да правя, е да мисля позитивно, да правя утвърждения и да изглеждам и да се чувствам като избраната роля.“ Грешка. Ако вече бяхме чисти вътрешно, това вероятно би проработило. Но утвържденията, позитивното мислене и молбите за свобода и изобилие отначало неизбежно ще изкарат на повърхността всичко, което стои на пътя им.

Преди много години, когато започнах да правя утвърждения за щастие и любов, започнах да изживявам точно обратното, при това все по-интензивно с всяко следващо утвърждение. Въпреки че по онова време не го разбирах, техниката работеше, тъй като всички мои „неща“ излизаха на повърхността, за да бъдат изцелени. Опасността тук е, че понякога на този етап се обезкуражаваме и си мислим, че процесът не работи. Онези „неща“ могат да ни се сторят толкова неприятни, че да решим да не ги поглеждаме и вместо това да прекратим работата. Ако мечтите ни не се сбъднат моментално (а те рядко се сбъдват моментално, когато имаме толкова много „неща“, които да ги възпрепятстват), можем да станем цинични и да започнем да вярваме, че завинаги ще си останем заседнали в негативността. Щом веднъж загубим вяра в техниките, те престават да работят поради силата на това вярване.

Очевидно трябва да намерим баланс между цинизма и слепия оптимизъм; между това да се обезкуражаваме и това да изпадаме в нереалистичен оптимизъм; между това да вярваме, че ще са ни нужни векове, за да се излекуваме, и това сляпо да очакваме всичко да ни падне в скута, без да трябва да си помръдваме дори пръста. Първият полюс е мястото, където се навърта мъченикът; вторият е сферата на отнесения, който живее във въображаем свят.

Здравословният процес на пречистване се осъществява на циклични етапи. Аз наричам циклите „завъртания по една възходяща спирала“. Всяко завъртане по спиралата се състои от следното:

(1) Усвояване
(2) Разширяване
(3) Затвърждаване
(4) Интеграция

(1) Усвояване. По време на фазата на усвояване в съзнанието навлизат нова информация и преживявания; те могат да приемат формата на откровения, видения и приливи на нова енергия. Този изблик на нов растеж води до разширяване на съзнанието.

(2) Разширяване. Това е периодът, когато новите преживявания стават реални за нас. Ние разполагаме с ново знание, с по-голямо разбиране и с по-голяма власт над живота си. Стъпка 2 е връхната точка на цикъла. Тук може да се почувстваме на върха на света, в екстаз от новото си състояние на съществуване.

(3) Затвърждаване. Това е периодът, когато нашите „неща“ изплуват на повърхността. Етап 3 представлява отдръпване; етап, през който енергията ни сякаш намалява, всичките ни стари вярвания и навици сякаш се завръщат по-силни от всякога и ние започваме да се съмняваме във валидността на новото си преживяване. Ако заседнем в затвърждаването, може да се обезверим и да започнем да вярваме, че всичко е било „твърде хубаво, за да е истина“. Онова, което държи хората заседнали в Стъпка 3, е самоосъждането и критиката – с други думи, неспособността им да проумеят, че тази стъпка е част от един цикъл.

(4) Интеграция. За да постигнем интеграция, трябва да позволим на новите енергии на усвояването (Стъпка 1) и на последващото разширение и израстване (Стъпка 2) да проникнат изцяло до самите дълбини на съществото ни. Всичко, което не е в хармония с тези нови реалности, се изтласква на повърхността, за да бъде изцелено по време на Стъпка 3. Интеграцията настъпва, когато приемем своите „неща“, позволим им да се изразят и постигнем разбиране за тях. Тогава виждаме цялостната картина на това защо се чувстваме така, както се чувстваме, и получаваме прозрения, които да ни помогнат да направим следващата крачка."

Из книгата „Живот на предела“
Издателство Възнесение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, питаш за нашите техники?

1. Така съм си родена. Като малка съм чувала упреци от други деца ( !!! ), че много съм се усмихвала. Като голяма не ме критикуват, някои само ми се учудват, че съм много положителна.

2. Слушам се, като говоря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ясно, че електромагнитната природа на мислите въздейства на електромагнитната природа на явленията. Нагнетяваме си някаква прищявка с достатъчно енергия и тя увеличава плътността си, докато се манифестира и в осезателния за възприятията ни честотен спектър. Ми, мноу хубу.
Обаче нещо друго става ли?! Всяка зависимост е двупосочна и това е основен диалектичен закон, който се учи още в началната физика. Когато въздействаме на причинното ниво на нещата, особено пък ако се облагодетeлстваме от резултата, ние оставаме причинно свързани със съответното събитие. Това е безкрайно ясно и логично и не е парадокс, а пълен абсурд, да смятаме, че така управляваме съдбата си... Видиш ли, аз сега ще утвърдя себе си и намеренията си, ще заредя с вяра целите си и така ще постигна това и онова. Да... това и онова вероятно ще те постигнат и няма да те пуснат повече. Ще си ги платиш триж после, понеже сам си решил да се заплетеш в причинността им. Сетне върви се отплитай от следствията. Разбира се, дори и тогава, въобще няма да разумеем откъде ни е дошло...
Заявявам нещата контрастно, че да са видими. Общо взето не е кой знае какво, понеже цялото протичане на животчето ни си е низ от такивости.
Каквото трябва – прави! Обаче не го зареждай с „вяра в себе си”, нито с невяра. Не очаквай резултатите, защото кошницата ти е достатъчно тежка вече и в един момент ще се поизсипеш.

 

(съжалявам за грешните изводи :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×