Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
sensual

Неврозите. Невротичността.

Recommended Posts

:angel: Не бих могла да го кажа по-точно от Силви - Любовта ще те излекува от неврозата. Мен излекува от депресия, астма, алергичен ринит и още какво ли не... :feel happy: И наистина словото на Учителя ми помогна! Само трябва да разбереш какво означава Любов - с главната буква!

Колкото до твоя конкретен случай - мисля, че страхът от колабиране е симптом за завишени претенции за самоконтрол и може би контрол над ситуациите, в които попадаш.

Възможно е да имаш и зависимост от впечатлението, което създаваш у заобикалящите те с поведението, външния си вид и състоянието си.

Евентуална причина би могла да бъде и недостатъчна Любов и доверие на Душата ти към тялото, в което пребиваваш в момента. Това може и да ти прозвучи странно, но моята промяна започна именно от тук - научих се да обичам всяка клетка от тялото си, да и благодаря, че е здрава и работи за мен... болните си клетки помолих да ми простят за недоверието ми към тях и за недостатъчната ми Любов.

И Силви ти е казала най-важното - повярвай, че ще се оправиш!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз ще те посъветвам нещо много просто!

Чети Библията!Вярвай във вечния живот но душата ти!Тя е част от Бог и не може да погине!Моли се,с цялата вяра и любов с която разполагаш!

Спазвай Божиите закони!

Обичай Бога във всичките негови прояви!

Вярвай на това което написах по-горе.Всичко това е истина-пише го в Библията!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубави са и разходките на витоша и общуване с хората, които играят, свирят и пеят (като тези, които играят паневритмия на посочените места) и самостоятелно пеене на духовни песни като тези от Учителя музика от Учителя

музика, която вдъхновява

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кратка психоаналитична бележка: страхът от колабиране крие фрустирано желание за близост, за любов. Както и страх да не разочароваш майката, за която се има съзнание, че ограничава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_vili_*

ужасно много ви благодаря на всички за хубавите думи!Не очаквах да срещна разбиране и затова мисля,че трябва по-обстойно да обясня проблема си.Преди 5-6 години съвсем случайно на път за едно кафе на среща с приятелка,се разминавам с погребално шествие.Ковчега е открит и в него има млада жена с булчинска рокля.Мина покрай мен,видях я и толкова.Да,ама не!Същата вечер като вдигнах тмпература и като казах на нашите,че умирам,въздуха не ми стига и така 3 дена.Лекарите казаха,че за тях съм здрава-да ме лекуват по бабешки.Значи след около година малко по малко започнах да се възтановявам и последва втори удар-съпругът ми,който ме обжаваше изведнъж ме изостави заради друга жена.И отново старата песе на нов глас-всяка вечер "Бърза помощ" беше у дома,антидепресанти и т.н.Само след 3 месеца той се осъзна и се върна при мен.Последваха месеци на недоверие от моя страна,страх да не би отново да ме изостави.Нищо подобно не се случи-напротив сега сме много щастливи заедно,обича ме,изтърпява всичките ми панически моменти и се мъчи да ми помогне.Но много трудно се излиза от това състояние на несигурност,страх от смъртта и самотата.Никога не съм колабирала и винаги си казвам,че няма да стане и този път,когато започвам да треперя и да не мистига въдуха,да се изпотявам и да пребледнявам.НО НЕ МИ ПОМАГА!Постоянно си повтарям-добре съм,здрава съм,имам две прекрасни дечица,добър съпруг и разкошни родители!Колко много хора нямат и половината на това,което имам аз!Но всичко е до следващия път и като че ли вече започнах да очаквам да се случи лошото.Това е приятели!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз имах подобни тревоги и мисли,както са ги имали доста хора от форума тук.

Здравословни проблеми,тежки човешки загуби,страх от "смърта" и неизвестното,страх от тъмното.......!

Единственото което ме спаси е вярата/търсенето на вярата/.

Започнах да си задавам много въпроси и да съпоставям външнодонесените отговори,с отговорите получени чрез размишление вътре в мен.

Извод който сега имам е,че всичко това се случва с нас,за да ни накара да започнем търсенето на истината и да започнем да вярваме в нея.

Страхът е нищо повече от липса на информация за нещото.

При мен търсенето досега помогна.Надявам се да помага и за напред!

Опитай,нищо няма да ти струва.

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

състояние на несигурност,страх от смъртта и самотата...здрава съм,имам две прекрасни дечица,добър съпруг и разкошни родители!Колко много хора нямат и половината на това,което имам аз!

Ето, сама си постави диагнозата, мила!

Несигурността е резултат от подсъзнателния (или осъзнат вече) стремеж да контролираш това, което се случва или може да се случи. Какво означава да си сигурен? Това е засилена претенция светът да отговаря на твоите представи и желания за него и бъдещето да се движи в рамките на предсказуеми и контролируеми от теб събития. Ти (както личи от постингите) си умен човек, разбираш, че светът и животът не може и не трябва да зависят от нашите модели, желания и контрол.

След като просто се отказах да държа под контрол това, което се случва, и оставих това в ръцете на Силата, която тук наричаме Бог, с мен се случиха най-красивите и добри неща в живота ми. И нещо важно: отвориха ми се очите да ги видя!

Страхът от смъртта и самотата и думите ти за твоето прекрасно семейството ми напомнят за моята собствена зависимост от живота, благополучието, човешката любов.... от това, което имаме тук на Земята. Ти, обаче разбираш, че то не е и не може да е вечно - рано или късно ще го изгубим! :angel:

В най-добрия вариант - първо ще пораснат и ще си отидат от теб децата ви - те трябва да си имат свой живот! Аз вече го преживях и сега съм щастлива, че не са до мен, а всеки върви по своя път.... без мен!

После би трябвало да загубим родителите си - те трябва да са сигурни, че могат да ни оставят сами в този свят и да си отидат спокойни от него. Нека когато си заминават, да са убедени, че ги носим в сърцата си и ще бъдем щастливи и без тях...

Накрая ще си заминем и ние... и трябва да оставим след себе си спокойни и щастливи децата си...

Вярвам в Любовта и в нейната сила и мъдрост, която движи този прекрасен свят и без нашето старание и контрол. Ние просто трябва да отворим сърцето и сетивата си за нея.... :feel happy:

(Ако се регистрираш, ще можем да ти изпращаме и лични съобщения - форумът е предназначен преди всичко за общи разсъждения по темите :) )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

до Орлин

Здравей,

Чета с огромен интерес нещата ти във форума. Би ли ми казал нещо повече за хистренията, свързана ли е с припадъци и деменция.

Благодаря ти.

НАдя :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"И аз имах подобни тревоги и мисли,както са ги имали доста хора от форума тук. Здравословни проблеми,тежки човешки загуби,страх от "смърта" и неизвестното,страх от тъмното.......! Единственото което ме спаси е вярата/търсенето на вярата/."

Според мене: не толкова самото търсене, което прави някои още по-отчаяни, а новите за пациента разширяващи преживявания имат терапевтичен потенциал. Станислав Гроф го е доказал, изпозвал е дори наркотици и е получавал драматични подобрения даже от психози и от крайни стадии на депресия при неизлечимо болни. После се е отказал, за щастие, от ползването на наркотици и е разработил системата ребъртийнг, с която чрез дълбоко дишане се въздейства на мозъчната химия... И тя обаче си има противопоказания. По-бавен, но по-сигурен е пътят на цялостна промяна в начина на живот - материален, емоционален, мисловен и духовен.

Страхът е нищо повече от липса на информация за нещото.

Не съм напълно съгласен. Може да е налице информация, но тя не е убедителна - нужен е и конкретен опит. Затова в т.нар. поведенческа терапия например при страх от паяци отначало теоретично те запознават с тях, после те водят да ги гледаш и накрая щом можеш да ги оставиш да пълзят по теб, без да ти става дискомфортно - си се оправил. но фобиите са толкова много - явни или приглужени, че тоя метод едва ли е приложим като радикално средство. Ако обаче се получи дори и еднократно "сатори" - всепроникващо усещане за Живота, това елиминира или намалява значително едновременно всички видове страх - много хора го потвърждават, така че това не е само предположение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup: Съгласна с последното!

Страхът според мен не е толкова липса на информация за нещото, колкото задръстване на канала за постъпващата информация с фантазни предположения за грозяща опасност. Те задействат инстинкта за самосъхранение, но тъй като са фантазни, а не реална информация за опасност, механизмът на инстинкта за самосъхранение не успява да намери изхода за спасение от опасността (няма такъв в реалността, защото я няма там и опасността). Това още повече засилва тревожността, защото съзнанието изисква допълнителна информация, за да реши проблема - и пак се обръща към източника на старата информация - т.е. фантазните преположения и така ги стимулира... Получава се омагьосан кръг.

Наистина изхода от този фантазен кръг е издигането над него и осъзнаването му - или "всепроникващото усещане за Живота" - то "почиства" канала за връзка с реалността от "налепите" на предположенията.

А как се е постигало това с болни от невроза или дори със здрави хора? Какъв е опитът? Благодаря предварително :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:  :thumbsup: Съгласна с последното!

Страхът според мен не е толкова липса на информация за нещото, колкото задръстване на канала за постъпващата информация с фантазни предположения за грозяща опасност... Наистина изхода от този фантазен кръг е издигането над него и осъзнаването му - или "всепроникващото усещане за Живота" - то "почиства" канала за връзка с реалността от "налепите" на предположенията.

А как се е постигало това с болни от невроза или дори със здрави хора? Какъв е опитът? Благодаря предварително :)

Ами кажи ми, та да ти кажа :) Май че е трудно по ненаркотичен или общо казано некрайновъздействащ начин това да се постигне от средния човек. Случаите, за които знам, са или от хора, които по някакъв начин са били в екстремни ситуации и вместо да рухнат, е настъпвало Осъзнаване. Или по другия начин - хора, които дълго време неотклонно са следвали някакъв път за извисяване и (за разочарование на фундаменталистите) не е толкова важно какъв е бил пътят, а как са го следвали... и след доста време То се е получило по естествен път. Ама защо някои при криза изперкват внезапно или се деформират бавно, вместо да им проблясва? Не съм убеден, че мога да предложа убедителен отговор. Или: защо някои са способни на продължителна работа над себе си и въпреки първоначалното невпечатляващо ниво стигат далече, а други се изстрелват много високо, но колкото и да опитват, все не могат да се задържат и после се търкалят презглава надолу... Въпроси, въпроси...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някои преодоляват кризите, защото имат правилен метод и силна енергия. Сила и метод - тези двете са решаващи. Ако имаме психическа сила, но нямаме метод, тя ще избие в деструктивност и извращения. Но, това е по-добрият, поне за самия човек вариант. Когато нямаме психична сила, която сме загубили поради слабостите си, никакъв метод за психическа работа не може да помогне и при най-малкото напрежение настъпват психосривове, депресии и отчаяние! Това съвременната психология не го е разбрала! А при наличието на сила човек се радва на трудностите - естествено - така ни е заложено! А по въпроса за силата : силата до едно време расте количествено, докато се промени качествено! От там нататък количествен растеж няма, но има промяна на качеството на силата на все по-фини честоти. Така че, колиественият растеж се превръща в качествен растеж и промяна. Само потвърждение на доброто старо правило: "Количествените натрупвания водят до каествени изменения!"

Сила на Любовта

Сила на Мъдростта

Сила на Истината

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм сигурен дали е по-добре във всички случаи да имаш повече сила при неправилен метод! Може би липсата на сили в дадени моменти е кармична спирачка, подсказваща за неправилна употреба на силите? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тънък въпрос :)

Силата я има или я няма.

Увеличаването и самостоятелно е бавен процес.

Хората с много сила щат не щат я използват.

Важното е да усилят любовта и мъдростта си, не да потискат силата.

В поста на Орлин е добре изразена идеята за мощност. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Неврози.

В съвременната практика терминът “неврози” продължава да се използва от практиците в областта на психотерапията, психиатрията и неврологията. Въпреки, че има тенденция за минимизиране на употребата му в световен мащаб и в глосариите за психични разстройства (за България: МКБ-10) той е изключен от понятийната психопатологична класификация, все пак, по мнението на огромен кръг специалисти, той е твърде съдържателен, семантично наситен, удобен и затова използването му продължава. При неврозите, за разлика от психозите, болният има съзнание за “проверка на действителността” и за преживяваните от него психични проблеми, които той регистрира и активно се опитва да се справи с тях.

Разстройствата, които в МКБ – 10 /1/ са обединени като една голяма обща група, представляваща историческа връзка с концепцията за неврозата, са следните (накратко):

F40 – F48

Невротични, Стресови и Соматоформни Разстройства:

1) Фобийни Тревожни Разстройства:

- Агорафобия, Социална Фобия, Специфични Фобии

2) Други Тревожни Разстройства:

- Паническо Разстройство, Генерализирана Тревожност, Тревожно – Депресивно Разстройство

3) Обсесивно – Компулсивни Разстройства (старото име на този раздел е "натрапчива невроза)

- Натрапливи Мисли, Натрапливи Ритуали, Смесени

4) Стрес и Растройства в Адаптацията:

- Остра Стресова Реакция, Посттравматично Стресово Разстройство, Разстройства в Адаптацията ...

5) Дисоциативни Разстройства

- Дисоциативна Амнезия, Дисоциативен Ступор, Дисоциативни Двигателни Разстройства и Гърчове, Дисоциативна Анестезия, Множествена Личност, Транс ...

6) Соматоформни Разстройства

- Соматизационно Разстройство, Хипохондрично Разстройство, Соматоформни Вегетативни Дисфункции ... (старото им название най-общо е хистерия и хипохондрия)

7) Други Невротични Разстройства

- Неврастения (нервна слабост и раздразнителност, трудна концентрация), Психастения(психична слабост, липса на самоувереност. Нерешителност)

- Деперсонализация и Дереализация ...

Държа да отбележа, че класификацията не гарантира за точна изчерпателност, тъй като, както самите преводачи и съставители на МКБ – 10 отбелязват: “Нужна е бъдеща работа по прецизиране на диагностиката на психичните заболявания, основаваща се на биохимични, а не на клинично описателни стандарти!”. 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Невротичността

Що е невротизъм? Третира ли се?

Според психолозите, невротизмът е базисна темпераментова и характерова черта (диспозиция), на базата на която се развиват отделните невротични състояния. Невротичността е среда, контекст, необходимо условие за развиване на конкретно невротично разстройство (невроза). Разговорно за човек с такава личностова характеристика се казва: "Той е нервен", "Гонят го нервите"... Това ознчава, че за да развие човек дадена фобия или натрапчивост или хистерични симптоми, афективно разстройство (мания-депресия), циклотомия (променливо настроение) и т.н. и т.н., той със сигурност притежава фундаменталната личностова черта невротизъм. Лошата новина е, че невротизмът се предава генетично, по родова линия. Добрата новина е, че родовите характеристики могат до голяма степен да се парират и оформят положително по времена бременността - ако майката има съзнание за важността на психичното си спокойствие и контрол по време на процеса обаче!

Моите наблюдения са, че съвременното общество все повече се невротизира - поради неестествените условия на живот в градските "лудници", поради откъснатостта от природата ,поради преобърнатата с главата надолу ценностна система, налагана от лидерите на болното ни общество... 

Какво мислите по въпроса - наблюдавате ли прояви на невроътизъм в себе си, в хората около вас и в обществото като цяло?

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×