Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Молитвата. Защо и как да се молим?


Иво

Recommended Posts

Обикновено се моля като изкакзвам и преживявам благодарността си.

Скоро обаче ми се случи нещо странно, имах много емоционална молитва, през сълзи , на глас изричах всичко , което на никой не съм споделила преди.

Молих за сила, най-ве4е за сила да приемам спокойно живота . Отдавах, отдавах всичките си проблеми, докато боката от сърцето ми не изтече навън.

След това благодарих за спокойствието и нежността които нахлуха в мен и донесоха мир на изтерзаната ми душичка. :angel:

Още на следващия ден разбрах - молитвата ми беше чута и изпълнена. :D

Линк към коментар
Share on other sites

„Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти Си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие.“ (източник)

:) Весели се народе!

Линк към коментар
Share on other sites

Учителят

При голямо страдание кажи: „Такава е разумната Воля Божия, такава е Великата Воля Божия. Такава е Волята на безпределния Космос“.

Обичам формулки :D:D

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Явно че въпроса как да се молим е свещен и много индивидуален.

„Вашите молитви, макар и да не са съвършени, Светлите ангелски същества ги приемат, преработват ги и ги пращат към Бога преработени и след това ви ги връщат. Та молете, се както знаете. Каквото родим, невидимия свят го преработва и после ни го възвръща.”

(изтоник: Летопис на Изгрева том2, Теофана Савова, из Разговорите с Учителя, стр. 113, изд. Алфа-Дар, София 2002, ISBN 954-8785-38-2)

Линк към коментар
Share on other sites

"Езерни молитви" - Св. Николай Велимирович

Кой е този, който ме гледа от всички звезди на

небето и от всички неща на земята?

Затворете си очите, звезди и земни неща; не гледайте

голотата ми. Стига ми, че срамът ме пече и ме мъчи

в моите си очи.

И какво има да гледате? Дърво на живота, което се е

смалило до трън на пътя, та боде и себе си, и

другите. Какво друго, ако не огън небесен, паднал в

блато, та нито свети, нито се гаси?

Орачи, не орането ви е важно, но Господ, че вижда.

Свирачи, не свирнята ви е важна, но Господ, че

слуша.

Сънливци, не сънищата ви са важни, но Господ,

че бди.

Не локвите около самото езеро са важни, но самото езеро.

Що е цялото време човешко, ако не една вълна,

която наквасила веднъж жежкия пясък на брега,

се покаяла, че оставила езерото, защото

пресъхнала?

Звезди и земни неща, не гледайте мен, но Господа.

Той едничък вижда. Него гледайте и ще се видите

у дома си.

Какво има да ме гледате: образа на собственото ви

изгнаничество? Огледалото на вашата скоротечност?

Господи, чудни убрусе мой, обточен със златни

серафими, покрий ме като вдовишка дреха и попий

сълзите ми, в която плаче мъката на всички Твои

създания.

Господи, хубост моя, покрий ме. Да не се срамувам

вече от моята голота. Да си идат многото жадни

погледи, които се кръстосват сега върху мене.

източник
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Молитвата, поне за нашето ниво, не е ефективна по всяко време. Може някои светци да я практикуват постоянно, но за повечето хора не съм убеден, че ще бъде добре. Прекалените повторения без способност да се задържи вътрешния пламък на нивото на словото могат дори да опошлят всяка добра молитва. Човек обикновено следва да е или във възход, или в криза, за да е способен на искрена молитва, иначе има опасност редовните молитви да станат механични, а ако са групови - и лицемерни...

„Ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и, като затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.”

Тайното място, т.е. скришната стаичка, в която човек трябва да влезе, е истината в човека. Истината е тази област в човека, в която той трябва да се затвори и да се моли. Не влезе ли човек в тази област да се помоли, молитвата му няма да се приеме. Казано е в Писанието, че истината ще ви направи свободни. Като влезе в областта на истината, човек трябва да има нужните пособия, но и да знае да се моли. Мнозина питат, не може ли без молитва. Без молитва не може. Молитвата е вътрешна необходимост за човека. Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането, чувствуването и мисленето. Във всички хора скришната стаичка е на различни места. При това, човек всякога не може да влиза в тази стаичка. Всеки човек влиза в своята скришна стаичка в специално време. Това зависи от неговото вътрешно състояние. Изпусне ли момента за влизането си в тази стаичка, човек не може вече да го върне. Той трябва да чака, да дойде този момент втори път.

Беинса Дуно - из "Скришната стаичка"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

:)

Има и една Молитва - Призив, дадена на човечеството от духовните водачи. Джуал Кхул, наричан още Тибетеца, в книгата си “Новата поява на Христос” твърди, че получавайки световно разпространение, този Призив, съдържащ древни Думи на Силата и поради това притежаващ изключителна мощ, може да стане за Новата световна религия това, което е молитвата “Отче наш” за християнството. Преди нейното огласяване тя е била произнасяна само от най-възвишените и духовни Същества. За пръв път е била използвана по време на юнското пълнолуние през 1945 година и е наречена Великият Призив. Древните фрази са преведени по следния начин:

От извора на Светлината в ума на Бога

Да бликне светлина в ума човешки -

Да слезе Светлината на Земята.

От извора на Любовта в сърцето Божие,

Любов да бликне към човешките сърца -

Христос да се завърне на Земята.

От центъра, където Божията Воля знаят,

Цел малките човешки воли нека води -

Учителите тази цел познават и ú служат.

От центъра, наричан Род човешки, нека

на Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,

И нека той да запечата портата на злото.

И нека Светлина, Любов и Сила

Възстановяват Промисъла на Земята.

За Великия Призив Тибетеца казва: “Тази Молитва принадлежи не на отделен човек или на група хора, а на цялото човечество. Красотата и силата му се крият в неговата простота и в това, че той ясно очертава основните истини, а именно: истината за съществуването на основополагащ Разум, който ние неопределено наричаме Бог + истината, че Любовта е истинската движеща сила на Вселената + истината, че великата Индивидуалност, наричана от християните Христос, е дошла на Земята, за да въплъти Любовта в разбираема за нас форма + истината, че както любовта, така и разума, са следствие на това, което се нарича Воля Божия; и накрая - тази самоочевидна истина, че Божественият замисъл може да се осъществи единствено чрез самото човечество."

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

В целия изток във връзка с процесите на молитва и медитация битува метафората за стрелба с лък. Опъване на тетивата на ума в съсредоточена молитва - отпускането на ума в медитация и съзерцание.

Обичайното ниво на мозъчни вълни в будно състояние е бета. Над бета е нивото гама. Това е състояние на напрегнаъта умствена работа - концентрирано мислене, научна работа, молитва. Под бета са нивата алфа, тета и делта. Алфа е вълната при РЕМ сънят, при сънуване. Тета и делта са нивата при дълбок сън.

Според опита на майсторите в молитвата и медитацията, първо трябва да напрегнем ума си в съсредоточена молитва, изпълнена с любов и енергия. След това, изведнъж, трявба да отпуснем тетивата на ума си, за да проникне стрелата на вдъхновението ни дълбоко в тета и делта нивата на медитацията и съзерцанието.

Лесно е да се каже, трудно е да се постигне! :dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност на съня със сънища- РЕМ - отговаря тета нивото...

Много красиви мигове и празнично настроение на всички!!! :thumbsup2::feel happy::angel:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Какво мислите за жертвата в молитвата?

Дали зависи силата и проникването на молитвата от способността ни да се жертваме?

Когато жертваме някое наше желание или навик, в нас се отваря празно пространство, освобождава се енергия! Тази енергия е свободна за нови приложения в менталната и физическа реалност. Но, в същото време праксисът на стария навик, на желанието, което жертваме, дърпа назад. Мисля, че именно в този процес се включва действието на вътрешната сублимация, а същността и е молитвата и медитацията!

Споделете опитности!

Линк към коментар
Share on other sites

:) Когато учех Добрата молитва, забелязах, че всеки път забравям един и същ ред:

"Ръководи ме във всичко, което мисля и върша..... " :D:D

Досетих се и защо - това, за което говори Орлин по-горе! Моят навик и желание да ръководя живота си според моите понятия за добро и правилно се съпротивляваха тайничко! :D

Разбрах, че не трябва да ги измествам със сила, а само да сменя приоритетите им - убедих ги, че ще продължа да ръководя своя само живот и да нося отговорност само за него (и да оставя другите да отговарят за техните) , но няма да се подчинявам сляпо на нещо измислено от някой друг или от самата мен, а на ситуацията, в която съм попаднала в момента. Вместо аз да определям дали тази ситуация е добра или лоша и да се опитвам да я поправям, възложих на "ръководителя" си :D да направи всичко възможно да извлича ползите от загубите и да намира хубавото в лошото. :D

Сега се хващам, че повтарям това изречение три пъти подред - не умишлено! - и това ми действа като медитация... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Разбрах, че не трябва да ги измествам със сила, а само да сменя приоритетите им - убедих ги, че ще продължа да ръководя своя само живот и да нося отговорност само за него (и да оставя другите да отговарят за техните) , но няма да се подчинявам сляпо на нещо измислено от някой друг или от самата мен, а на ситуацията, в която съм попаднала в момента. Вместо аз да определям дали тази ситуация е добра или лоша и да се опитвам да я поправям, възложих на "ръководителя" си biggrin.gif да направи всичко възможно да извлича ползите от загубите и да намира хубавото в лошото.

Благодаря, сестрице, от известно време така действам и аз. Така се постига хармония и със света и със себе си. Това е насладата от живота :thumbsup:

" Господи, моля те, отвори очите ми, освети ума ми, за да разбирам волята ти и да я изпълнявам!" :smarty::yinyang::angel:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Мисля, че само веднъж съм се молил истински (да желая нещо и да моля Бог за него) ... и не защото съм горд или защото всичко ми е наред в живота, просто мисля, че трябва да се молиш само в трудни моменти на които нямаш решение ... след това чувството е на лекота и просветление :D . До сега си мислех, че единствената достойна молитва към Създателя ни е да му благодарим за осъзнатите ни качества, които са отражение на величието му.

Това е до момента в който не ти се случи нещо страшно и не усетиш колко сме слаби хората.

Линк към коментар
Share on other sites

ЗА ВЪЗДЪРЖАНИЕТО И МОЛИТВАТА

Непрестанно се моли и моли се без гняв и размишления. Знай, че всяка помисъл, която отделя ума от Бога, макар и сама по себе си да се показва благовидна, е от дявола, който непрестанно сее одобрителни и безсловесни мечтания само за да отвлече ума от Бога, от Неговите заповеди и добри дела. На нищо такова не трябва да спираме вниманието си, а с твърдост да го премахваме и всячески да очистваме сърцето си от зли прибавки. Дяволът усилно се грижи да отдалечи ума от Бога и да го вплете в светските удоволствия, а душата трябва всячески да се подвизава, за да не отстъпи умът от Бога, за да не се съгласява и дава място на нечисти помисли и да не се заглежда дълго върху това, което рисува в главата този древен и много хитър ловец, т. е. изображенията на лица, вещи и дела, в които се е преобразил лукавият дявол. Бедният човек, който се е увлякъл от това, стоейки неподвижен, си мисли, че се намира едикъде си, гледа разни лица, говори с тях или работи нещо, обаче всичко това е прелест от дявола. Трябва да се затвориш в себе си, да обуздаваш ума си и да отсичаш всяка странична помисъл с името на Господа и Бога нашего Иисуса Христа, Който взема греха на света. Дето стои тялото ти, нека там стои и умът ни, та между сърцето и Бога да няма нищо като облак или завеса, която да помрачава сърцето и да скрива лика Божи от него. Ако понякога умът се увлече, той не трябва да се спира върху тези помисли, за да не би в общуване с тях това да му се вмени за грях в съдния ден, когато Бог ще съди тайните човешки и когато всяка помисъл ще се изповяда Нему. Този подвиг е съпроводен с много външни и вътрешни изкушения, но бъди мъжествен. Блажен е човек, който претърпи изкушение, защото, като бъде изкушен, той ще приеме неувяхващ венец и ще бъде храм на великия Цар - Христа, Който ще устрои за Себе си жилище в него, ще се всели и ще живее там. Като имаш такива обещания, отдалечи се от всичко и внимавай непрестанно в Господа Бога. Нищо повече не искай от Него освен милост и това стига. А когато искаш милост, искай я със смирено и съкрушено сърце от сутрин до вечер, а ако е възможно, и цялата нощ викай към Него: "Господи Иисусе Христе и Слово Бога живаго, помилвай ме." Принуждавай себе си и ще повторя пак - принуждавай, защото велико принуждение е потребно за това дело. Тесен и прискърбен е пътят, който води във вратите на живота и само тези, които насилват себе си, влизат в него. „Царството Небесно бива насилвано и насилници го грабят'' /Мат. 11:12/. Не се отдалечавай от Бога с ума си и сърцето ти да пази памет за Господа Иисуса Христа. Това и само това най-сладко име повтаряй, докато то не се внедри вътре в сърцето ти и не се възвеличи в теб. Гледай също никога да не изоставяш правилото на тази свещена молитва, защото аз съм слушал някога от Св. Отци, които казваха: не е монах оня, който изоставя това правило. Монахът яде или пие, ходи или служи, трябва непрестанно да казва: "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме." Паметта за Името на Господа Иисуса Христа разгаря сърцето за бран срещу врага; с паметта за Господа душата труженица се справя с всичко - и със злото, и с доброто; злото изкоренява, а доброто насажда. Тази памет победи дракона и го смири, тя изобличи живеещия в нас грях и го изкорени; тази памет победи цялата сила на дявола в сърцето, улови го, надви го и го съкруши с огън. Неуморно призовавай Името на Господа Иисуса Христа, а като влезе в дълбочината на сърцето ти, то ще запали всички корени на греха и ще оживотвори душата. Непрестанно призовавай Името на Господа Иисуса и твоето сърце ще погълне Господа и Господ - сърцето ти, и ще бъдат двамата едно. Впрочем, това дело не е за ден или два, а понякога за много години. Потребни са много труд и време, докато се изгони врагът и се всели Христос.

из ЕПИСКОП ТЕОФАН - ЗАТВОРНИК

Редактирано от Венцислав_
Линк към коментар
Share on other sites

Молитвата е осъзнаване на вечността. В нея се заключават красота, любов, дръзновение, смелост, самоотверженост, устрем. Но ако в молитвата има суеверие, страх и съмнение, то подобно заклинание се отнася към времената на фетишизма.

Как трябва да се молим? Може да прекарате часове в устременост, но съществува и мълниеносна молитва. Тогава без думи човек мигновено става част от непрекъснатостта на цялата верига в Безпределността.

Решавайки да се съедини с Безпределността, човек сякаш вдишва еманациите на ефира и без механиката на повторенията получава най-доброто затваряне на токовата верига. Така в мълчание, без да се губи време, може да се получи освежителна струя.

Само развитата духовност може за миг да извиси човешкото съзнание. Но ние трябва постоянно да говорим за молитвата, защото ще питат за нея. Не трябват заклинания, не трябват молби, не е нужна пепелта на смирението, не трябват заплахи, защото се пренасяме в далечните светове, в хранилищата на възможностите и знанията. Чувствайки, че те са ни предопределени, ние ги докосваме с дръзновение.

Така разберете завета: "Не се молете всякак, а в Духа".

Агни Йога, кн.2 - Озарение

:angel:

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

...Бедният човек, който се е увлякъл от това, стоейки неподвижен, си мисли, че се намира едикъде си, гледа разни лица, говори с тях или работи нещо, обаче всичко това е прелест от дявола. Трябва да се затвориш в себе си, да обуздаваш ума си и да отсичаш всяка странична помисъл с името на Господа и Бога нашего Иисуса Христа,

из ЕПИСКОП ТЕОФАН - ЗАТВОРНИК

Доста помислих над това.... :hmmmmm: Мисля, че молитвата, която ни е завещал Учителя не обявява хората, с които общувам и работата, която вършим за "прелест от дявола'. Точно обратното:
Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.

Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си.ДОБРАТА МОЛИТВА

:feel happy:

Нищо повече не искай от Него освен милост и това стига. А когато искаш милост, искай я със смирено и съкрушено сърце от сутрин до вечер,

из ЕПИСКОП ТЕОФАН - ЗАТВОРНИК

:hmmmmm: Защо съкрушено сърце? Смирено и съкрушено са противоположни понятия за мен - смирение=Любов и светлина и радост; съкрушено=страдание, безнадеждност, тъмнина, мъка...

Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме,....

Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.ДОБРАТА МОЛИТВА

:feel happy:

Принуждавай себе си и ще повторя пак - принуждавай, защото велико принуждение е потребно за това дело. Тесен и прискърбен е пътят, който води във вратите на живота и само тези, които насилват себе си, влизат в него. „Царството Небесно бива насилвано и насилници го грабят'' /Мат. 11:12/.из ЕПИСКОП ТЕОФАН - ЗАТВОРНИК
:hmmmmm: Според мен цитатът от Евангелието е в пряко противоречие със съвета на Епископ Теофан Затворник. Тези, които влизат в царството небесно, насилвайки себе си, насилват самото царство и го грабят - така разбирам аз Светото Писание.

И как ще отворим сърцата си за Любовта, ако ги насилваме? Любовта не е насилие и Пътят към чистотата не минава през насилието и жертвите, а през милостта и свободата и разбирането....

Линк към коментар
Share on other sites

Най-опасното нещо което може да се случи когато човек се моли е молитвата да се превьрне в навик.Молитвата може да стане механично действие лишено от мисьл.Когато чоак се моли той трябва да го прави с пьлно сьзнание,трябва да знаеш какво казваш и защо го казваш.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup: Вендор! Добре дошъл/ла! :feel happy:

Една наша показно набожна съседка все си шепне молитвата на Христос и се кръсти навсякъде и "проповядва" и пали свещи всеки ден и по светите места се скъса да обикаля :) , което никак не и пречи веднага след като се прекръсти да заяви, че никога няма да прости на брат си за някакви метри от нивата на родителите им :)

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup: Здравей Донка :thumbsup:

Тази твоя саседка е превьрнала молитвата в инстромент на егото си. :thumb down:Ще ти дам още информация с която да посаветваш твоята саседка.

1.пьрвото нещо е чувството.То разграничава ежедневнота мислене от молитвеното.

2.молитвата трябва да се изрича с ясно намерение че се издигаш от егото кьм Аза.

3.по този начин признаваш ,че не си центьр на твоята вселена и си готов да се отдадеш на това което смяташ за Бог и на неговата воля.

4.трябва да имаш намерение за богослужение като така превьрнеш всяка дума в Божие име.

5.да незабравяме и най-важното искреността,защота Бог цени качеството,а не количеството. :hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

:D:D Благодаря. Явно не си имал работа с такива хора. Та аз не съм авторитет за нея защото не съм любител на свещи, религиозни походи, публични проповеди за Христос и се моля само в "тайната си стаичка".

На времето, когато чух нейното гордо твърдение с невинно-любопитен глас и зададох въпроса:

Ами нали в молитвата, която току що каза се казва "Прости греховете ни както ние простихме на нашите длъжници"?

Тя почервеня, после назидателно ми каза, че нищо още не знам за Христос и да ходя в църквата -ще науча повече - имало смъртни грехове, които не се прощавали. :D

Линк към коментар
Share on other sites

И аз имам доста такива познати, Донче :feel happy:

Ама не можем да ги променим. За тях ние сме :1eye: , но започват да ни корят и даже мразят, ако се опитаме да изкажем мнения. Аз съм се отказала да водя такива разговори, безмислено е.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Винаги съм благодарила на Бог, когато ме срещне с такива хора, и на тях благодаря също.Какъв по-добър урок от този! Обичам ги, наблюдавам ги с интерес...

Някои от тях смятат, че това е Пътят - Спасение, изпълняват стриктно всички ритуали, спазват всички празници, канони, но самите канони и религиозните практики според мен имат доста завоалирана връзка с ежедневието им и взаимоотношенията, че те определено смятат религиозността си за нещо НАД обикновения свят и ден. Вярата за тези хора е остров, където могат да си починат и да се утешат...

Други обратно - са поставили Вярата си като крайъгълен камък на живота си, и то без лицемерие, те са напълно искрени. Само дето тази вяра се състои предимно от правила, които трябва да се спазват, грехове, божие наказание... Имам чувството, че непрекъснато следят себе си и другите и съдят кой какво е съгрешил...

В тази връзка и по темата - мисля, че много хора смятат молитвата за "молене към някоя сила да ни изпълни някакво желание" - може би ни подвежда еднаквия корен с МОЛба. А и дългият период на атеизъм в страната ни, както и съмнителната връзка на нашата църква с мисленето и света на младите си казват думата.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...